Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Тук и Сега


lightshadow

Recommended Posts

Напоследък това е практиката, която ме привлича особено много, въпреки че е наистина много трудна за усвояване :huh: . Поне аз все още не съм намерила начин да го постигам. Но идеята за присъствие в настоящето все по-често ме кара да забелязвам мислите и емоциите си в момента. 99,9% от случаите те са или в бъдещето или в миналото. Понякога ми се случва докато се разхождам да се спъна или разминавайки се с някой да се сблъскаме и тогава си припомням, че съм се отнесла някъде и си казвам:"Е, това поне ме върна в реалността!" Това ми напомня за дзен монасите и как Учителят минава покрай тях и ги удря с пръчка, ако са отклонили вниманието си докато медитират. Има много хубави дзен притчи на тази тема. Японците са специалисти в това да осъзнават настоящето или поне имат много такива практики. Практики като чайната церемония, екебаната, хайку, калиграфия, а също бойните изкуства, са все начини да насочваш вниманието си към едно нещо.

Ако всичко, което се случваше около мен ми харесваше и ми носеше положителни емоции, сигурно щях по-често да присъствам тук и сега, но обикновено съзнанието ми избира да пребивава на някое по-хубаво място. Разсъждавайки за това, реших, че разковничето е да намирам по нещо хубаво във всяка ситуация и да насочвам вниманието си към него. Например, возя се в претъпкан автобус, това определено не е от приятните ми изживявания, но О,чудо!Люка е отворен и от него нахлува освежаващ хладен въздух, който се насочва право към мен! И така човек вместо да витае в облаците, както аз обичам да правя, преживява един приятен миг именно сега. Докато нещата, за които мечтаем или вече са минало или не се знае дали ще се случат някога. Друг много важен фактор е спокойствието. Нормално е ако не се тревожиш за хиляди неща да си по-способен да се насладиш на съществуването. И също, колкото повече амбиции и желания има човек, толкова повече склонността винаги да си мисли, че може да е по-добре го отдалечава от удовлетворението сега.

Един от начините да се приземяваме са екстремните преживявания и чувството за страх. Когато човек се страхува или незнае какво се случва, сблъсква се с нещо непознато, сетивата му се изострят и някак мисълта му не може да се рее много. Е, не съм сигурна, че това е най-добрия метод, защото от друга страна страхът причинява неприятни емоции и като цяло е вреден. Но любителите на силни усещания го причиняват сами съзнателно, защото ги кара да се чувстват, че са живи и аз мога да го потвърдя. Два пъти скочих с бънджи и преживяването е толкова различно от всичко, което някога съм изпитвала, че определено за един или два мига изпадам в състояние на безвремие, медитация. Наскоро прочетох, че освен по време на оргазъм, също и когато киха или повръща (!), човек преживява усещане близко до медитацията.

Като цяло най-добрият начин според мен е да правиш неща, които обичаш и ти доставят удоволствие, също да предприемаш нови начинания или да променяш неща от ежедневието си, които са се превърнали в навик и ги правиш машинално, и това, което аз се опитвам да постигна, но доста безуспешно, да връщаш съзнателно ума си в настоящето.

Ще се радвам да се включите в темата и да споделите вашия опит, знания и разсъждения за пребиваването тук и сега :) .

Линк към коментар
Share on other sites

Миналото е основата, а бъдещето дава насоченост на действията ни. Във всеки един момент човек твори. Ако не визуализираме бъдещия резултат в съзнанието си, какво ще се получи? Когато човек се концентрира в настоящето, той приема пасивна позиция, става възприемчив (ако е развил наблюдателност). Това е нещо като да спреш и да събереш сили преди да продължиш. Където има движение, там има и насоченост към бъдещето. Целта е в бъдещето. Предприемайки действия мислим за бъдещето. От настоящето вземаме съществуващите условия. Те са материала с който работим. Миналото е опита, знанията и уменията, които сме придобили.

Линк към коментар
Share on other sites

най-добрият начин да се подготвиш за бъдещето е напълно да осъзнаваш какво ти се случва в настоящето – избора, който правим във всеки един момент. Когато осъзнаваме посоките, които избираме, бъдещето само се грижи за себе си и пътуването става много по-приятно.

http://www.truden.com/downloadview-details-318-.html

:sorcerer:

Линк към коментар
Share on other sites

И аз често витая из облаците, мечтая за бъдещето, но малкото ми синче постоянно ме заземява като ме задърпа на някъде :3d_163::rolleyes: . Иначе мечтите са хубаво нещо, мечтите за бъдещето, но е важно да ги чувстваме тук и сега, да усещаме възторга от реализацията, да ги усещаме реални. :sleeping:

Линк към коментар
Share on other sites

  • 1 month later...

Преди няколко дена, разглеждайки в-к Сега, в коментарите на читателите към съответните статии, попаднах на следните размисли, които нямаха нищо общо с написаното в статията. Може би и затова скоро бяха изтрити от модераторите. Авторът им беше с ник Tekila. Ето какво беше написал:

Най-добрият ми приятел отвори чекмеджето на скрина на своята съпруга и извади оттам едно опаковано в копринена хартия пакетче. Това не беше просто само пакетче, а едно пакетче с бельо в него. Той захвърли хартията и наблюдаваше с тъга коприната и дантелите. "Това аз й го купих, когато бяхме за първи път в............. От тогава са изминали сигурно 8-9 години. Тя никога не го облече. Искаше да го запази за някакъв особен повод. И сега, аз мисля, че това е точният момент".Той се приближи към леглото и постави бельото до другите неща, които щяха да бъдат взети от погребалната агенция. Неговата съпруга беше починала.

Когато той се обърна към мен, ми каза: “Никога нищо не прибирай за някакъв особен случай. Всеки ден, в който живееш е един особен повод".

Аз винаги си спомням тези думи.

Те промениха моя живот.

Днес аз чета повече от по-рано и чистя по малко.

Аз сядам на моята тераса и се наслаждавам на природата без да обръщам внимание на треволяците в градината ми.

Аз прекарвам повече време с моето семейство и с моите приятели и по-малко работя.

Аз разбрах, че животът е една сбирка от опит, който трябва високо да се цени.

От сега нататък нищо повече не прибирам и не пазя. Употребявам всекидневно моите кристални чаши. Ако имам желание дори обличам новото си яке до супермаркета. Употребявам също така и любимите си парфюми, щом имам желание за това.

Фрази, като напр. “Един ден"..... или “На някой от следващите дни...." вече не съществуват за мен и съм ги изхвърлил от моя речник.

Ако си струва, искам да видя нещата тук и сега, да ги чуя, да ги направя.

Не съм съвсем сигурен какво би направила жената на моя приятел, ако тя знаеше, че утре няма да я има вече: едно утре, което ние всички доста лекомислено очакваме.

Аз мисля, че тя би звъннала по телефона на своето семейство и на някои близки приятели. Може би аз също бих позвънил на някои стари приятели за да се сдобря с тях и да се извиня за някои стари пререкания. Мисълта, че тя би поискала да отиде още веднъж да яде по китайски /нейната любима кухня/, ми харесва особено много.

Това са тези малки неизвършени неща, които много биха ме смутили, ако знаех, че моите дни са преброени.

Бих се изнервил също така, ако не бях се видял с определени приятели, с които бих искал да се свържа в “някой от следващите дни".

Бих се изнервил също така ако установях, че не съм написал онези писма, които исках да напиша “в някой от следващите дни".

Бих бил изнервен, че не съм казвал често на най-близките си колко много ги обичам.

Сега вече нищо няма да пропусна, да отложа за утре или да запазя, ако това би ми донесло радост и смях в моя живот.

Аз си казвам, че всеки ден е нещо особено всеки ден, всеки час, както и всяка минута са нещо особено.

Може би за някои това да са елементарни неща, но на мен ми направиха голямо впечатление. Затова ми се поиска да ги споделя. Май много често оставяме дребни, но важни неща за после, забързани в рутинните си ежедневни грижи.

А ето и едни чудесни стихове на древният персийски поет Омар Хайам.

Не оплакивай, смертный, вчерашних потерь,

Дел сегодняшних завтрашней меркой не мерь,

Ни былой, ни грядущей минуте не верь,

Верь минуте текущей, будь счастлив теперь!

:3d_047:

Линк към коментар
Share on other sites

Бина, благодаря за споделеното.

Когато преживявам в настоящето, виждам дори цветовете около мен по-ярки. Все едно времето е спряло в такива моменти.

Линк към коментар
Share on other sites

  • 1 year later...

Напоследък се замислям дали моето тук и сега не се намира в огледалата ми - в хората и събитията около мен. Докато разглеждам и се опитвам да разбера смисъла на образа срещу себе си, не ми остава време да мисля за минало, бъдеще и друго място...

Което означава, че всеки от нас има различно тук и сега по едно и също време... а колко наивно мислим, че каквото виждам аз, това няма как да не го видят и другите - ако не, слепи са сигурно... Кой е слепият?

И все пак случва ли се понякога с някого да имаме някакво общо на двамата (или повече от двама) тук и сега?

Линк към коментар
Share on other sites

И все пак случва ли се понякога с някого да имаме някакво общо на двамата (или повече от двама) тук и сега?

Да, случва се - когато сме на едно и също ниво на съзнание, тук на Земята... Да не забравяме, че има четири земни нива на съзнание...

Всяко ниво се разбира със себеподобните и с по-ниските нива (влиза в тяхното положение само - на по-ниските нива), но не разбира още по-високите нива на съзнание... От тук идват противоречията, неразбирането и отхвърлянето на инакомислещия... Защото - за да разбираш нещо - трябва да си го преживял вече... Иначе - не го вярваш още... Винаги - ниското ниво отхвърля по-високите... Четвърто ниво приема трите по-нисши...

Обаче - хората от едно и също ниво на съзнание се разбират добре и добре комуникират - приятели са... Братството обаче - касае само най-високото, четвърто Земно ниво...

Според Учителя - нивата са, както следва: старозаветни, новозаветни, праведни и ученици...

Редактирано от velinavasileva
Линк към коментар
Share on other sites

Винаги - ниското ниво отхвърля по-високите... Четвърто ниво приема трите по-нисши...

:thumbsup: Благодаря - това добре обяснява кога и кой е склонен да се опитва да променя мисленето на другите хора, смятайки го за недозряло...

Линк към коментар
Share on other sites

Да си 'тук и сега', не значи ли да си очистил ума си от всичко, което е било вчера и да не мислиш за това, което ще е утре?

Да си уловил мига, без въпроси, без 'за' и 'против'. Мисля, че през 2007 г. /започна през 2006г./ имаше невероятно усещане за 'този момент' и то съпреживян с много хора, с много пробудени души :angel:

Редактирано от xameleona
Линк към коментар
Share on other sites

"Японците са специалисти в това да осъзнават настоящето или поне имат много такива практики. "

По принцип доста харесвам азиатските филми именно защото акцентуват дотолкова на момента и на обстановката че ти заплакваш миг преди главният герои да заплаче от несправедливата  съдбата.Много яко. :3d_013:

Линк към коментар
Share on other sites

Имам цяла книга по темата (и не само!), та който не го мързи да чете и има време, може да я прочете от тук: http://www.geocities.com/misteriata_lim/prosto_da_badesh.htm. Книгата се казва "Просто да бъдеш". Има я и в Спиралата...

Линк към коментар
Share on other sites

Join the conversation

You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.

Гост
Отговори в тази тема...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

×
×
  • Добави...