Роси Б. Добавено Август 31, 2007 Доклад Share Добавено Август 31, 2007 Психологът Уилям Джеймс казва:"Един от най-действените мотиви в човешката природа е желанието да бъдем ценени. Стремежът да бъдем харесвани и уважавани, да бъдем субект в общуването, е основен в човешката природа." Ако сме честни, трябва да си признаем- всеки иска да бъде харесван, да му се обърне внимание. Не казвам да бъде харесван от всички, това е невъзможно, но всеки полага усилия да се харесва на другите. Ще се радвам да поразсъждаваме заедно по тази тема. Има ли начини и средства, с помощта на които да накараме другите да ни харесват? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest aorhama Добавено Август 31, 2007 Доклад Share Добавено Август 31, 2007 Едно добро начало е да харесваме себе си заради онова, което реално сме. Т.е. да трептим на честотата на собствената си душа. Интересно е да се отбележи, че когато понякога сами не се харесваме, очакваме от другите да ни харасват, а това си е риск - откъдето и да го погледнеш. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Мона Добавено Август 31, 2007 Доклад Share Добавено Август 31, 2007 За мен е по-важно да ме харесват хората, които аз харесвам. Иначе, не можеш никого да накараш да те харесва. Харесването е емоционално зареден процес и обмен на енергии. Но има и общоприети правила, да ги нарчем: доброто самочувствие, увереността, усмивката, добрият и свеж външен вид, са добри предпоставки за харесване от по-голяма група хора. Освен това, умението да комуникираш с другите на различни нива, също е факт, който влияе върху това как ни възприемат останалите. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Диана Илиева Добавено Август 31, 2007 Доклад Share Добавено Август 31, 2007 Едно добро начало е да харесваме себе си заради онова, което реално сме. Т.е. да трептим на честотата на собствената си душа. Интересно е да се отбележи, че когато понякога сами не се харесваме, очакваме от другите да ни харасват, а това си е риск - откъдето и да го погледнеш. Да, дори нещо повече от риск - съвсем предизвестено е, че и другите няма да ни харесват. Има ли начини и средства, с помощта на които да накараме другите да ни харесват? Не съм сигурна дали има необходимост от някакви специални начини и средства. Това, което казва aorhama, че е нужно да харесваме сами себе си е необходимо и достатъчно условие според мен. Всичко друго, с което бихме могли да накараме другите да ни харесват от една страна ми намирисва на манипулация, а от друга е със съмнителен и временен успех. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Роси Б. Добавено Август 31, 2007 Автор Доклад Share Добавено Август 31, 2007 Едно добро начало е да харесваме себе си заради онова, което реално сме... ... Харесването е емоционално зареден процес и обмен на енергии. Но има и общоприети правила, да ги нарчем: доброто самочувствие, увереността, усмивката, добрият и свеж външен вид, са добри предпоставки за харесване от по-голяма група хора. Освен това, умението да комуникираш с другите на различни нива, също е факт, който влияе върху това как ни възприемат останалите. Благодаря на aorhama, Мона и Диана Илиева за включването в темата! Може би е нужно да дообясня какво точно имам предвид под " да накараш другите". По-скоро как да станеш човек, който влиза в естествени, приятелски отношения с другите хора? Говоря за нормални отношения, не за манипулация. Как да станеш един харесван човек? Нямам предвид телесна хубост, както се досещате. Защото тя понякога помага първите 15 минути, а после е важна комуникацията. Важно е как общуваме с другите, това имам предвид и тук. Нормално е човек да иска да е необходим на другите и те да търсят близостта му. Мисля, че в голяма степен се отнася и за всеки от нас в този форум. На всеки би било приятно да знае, че е полезен на другите. Надявам се да споделите своите правила за общуване, които ви правят харесвана личност. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Кристиян Добавено Август 31, 2007 Доклад Share Добавено Август 31, 2007 Харесването като понятие, и като явление е тънък лед, по който дори и леките и опитните като ходят, най-често той се пропуква... Ами ако другите харесват онези неща в мен, които аз не харесвам...то е ясно с какво можем да се харесаме на другите, аз поне го наричам "лъскане на егото", стига да е безплатно обаче....Ако кажеш "не", или пък се пазариш добре за цената...както се казва, "умря циганката, която те хвалеше"... Така или иначе, дали на мен ми пука или не оттова, дали някой ме харесва или не, това няма да попречи на тези които ма харесват, в един момент да спрат да ме харесват, или пък на тези които не ме харесвмат да открият, че не е късно да започнат да ме харесват... И е много точно, и в 10-ката това, че харесването е част от общуването, част от енергообмена, и поради тази причина то винаги си има цена- за да те харесат, нужно е да си плащаш, както ида си събираш таксите, които ти се полагат... И още нещо..Колкото по-малко ние се харесваме сами на себ еси, толкова по-голяма нужда имаме от "внос" на харесване от страна на другите....Има адекватно противоположно състояние, но за него нямам време, че трябва да ходя на работа...само ще спомена, че харесването може да бъде обект и на личностно разстройство, което може да покълне що годе във всеки биологически "здрав" индивид, и тогава по темата градинарите, и психолозите могат да ни разкажат повече за нарцисите... Дзен на хирургичните ситуации (спешна медитация, в случай на нужда):Аз харесвам пеперудите, но със сигурност те не ме харесват и все бягат от мен...Комарите много ме харлесват, но аз пък тях не ги харесвам...харе свами, свами свами, харе харе...харе до утре...пък с вами или без...дежурен ще съм днес... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Добромир Добавено Август 31, 2007 Доклад Share Добавено Август 31, 2007 Колкото по-малко ние се харесваме сами на себе си, толкова по-голяма нужда имаме от "внос" на харесване от страна на другите.... Трябва да можем да харесваме хората, даже и когато те ни демострират, че не ни харесват. но товае въпрос на дълбинно осъзнаване за непреходната стойност на всяко човешко същество, включително и нашето собствено, независимо от променливите външни обстоятелства и повърхностните оценки... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Донка Добавено Август 31, 2007 Доклад Share Добавено Август 31, 2007 :thumbsup: за темата и мненията до тук! Нормално е човек да иска да е необходим на другите и те да търсят близостта му. Мисля, че в голяма степен се отнася и за всеки от нас в този форум. На всеки би било приятно да знае, че е полезен на другите. Надявам се да споделите своите правила за общуване, които ви правят харесвана личност. Да бъдем необходими, полезни и да бъдем харесвани според мен са съвсем различни неща. Харесването предполага някакви критерии, които делят света около нас на неща и хора, които харесвам и такива, които не харесвам. Следователно харесването е проява на зависимост от тези критерии. А щом е зависимост, това вече не е любов, а (както написа и Диана) - манипулация. И тогава дали харесвам себе си, дали за мен е важно за какво точно или кой точно ме харесва или аз харесвам - не виждам принципни разлики.... Хубаво е и човек да се стреми да бъде необходим или полезен на другите, а не харесван, но докато този стремеж не се изроди в зависимост, т.е. в болезнено усещане, когато някой откаже помощта ни или покаже, че намесата ни не само не му е необходима, а и дори е вредна.... Написах всичко по-горе от личен горчивичък опит - като научен вече урок. Най-леко и пълноценно е било общуването ми с хората тогава, когато забравям за харесването, за впечатлението което правя или правят на мен, за мнението и оценките на другите за мен или моите за тях. Просто се наслаждавам на моментите, в които сме заедно, на това, което се случва... Трябва да можем да харесваме хората, даже и когато те ни демострират, че не ни харесват. А, ето това е много тежък и много важен урок. Още не мога да кажа, че съм "взела изпита". Засега съм на степента - посрещам това спокойно и дори ме развеселява. Колкото повече не ме харесват, толкова по-весело ми става - може би е вид енергиен екран, не го правя съзнателно... Но ми помага да "успокоя топката" и след това да използвам силата на положителното мислене и НЛП, за да постигна това, за което пише Добромир... Но то не е точно харесване - по-скоро съзнателно преодоляване на зависимостта на моето отношението към човека от неговото отношение към мен. Но трябва да си призная, че ако не работех предимно с деца, едва ли щях да успея да го постигам и с възрастните (тайната - приемам всички и себе си като деца). Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Роси Б. Добавено Август 31, 2007 Автор Доклад Share Добавено Август 31, 2007 Ами ако другите харесват онези неща в мен, които аз не харесвам...то е ясно с какво можем да се харесаме на другите, аз поне го наричам "лъскане на егото", стига да е безплатно обаче....Ако кажеш "не", или пък се пазариш добре за цената...както се казва, "умря циганката, която те хвалеше"... И аз го наричам така. Но в смисъла, когато не си искрен, когато го правиш с цел подмазване например. Но тук може да се гони и друга цел-например да повдигнеш самочувствието на другия, да му помогнеш да се види в добра светлина. Трябва да можем да харесваме хората, даже и когато те ни демострират, че не ни харесват. но товае въпрос на дълбинно осъзнаване за непреходната стойност на всяко човешко същество, включително и нашето собствено, независимо от променливите външни обстоятелства и повърхностните оценки... Ето това е за мен удар в десятката. Благодаря на Добромир! Сигурна съм, че във всеки човек има нещо хубаво, просто е нужно да го потърсим. Четох за един човек, който си правел списък с нещата в хората, които харесва. Един ден открил, че започнал да харесва дори тези, които преди това го дразнели. Разбира се, докато правел тези открития познатите му също започнали да го харесват. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Валентин Петров Добавено Август 31, 2007 Доклад Share Добавено Август 31, 2007 да му помогнеш да се види... ...във всеки човек има нещо хубаво, просто е нужно да го потърсим. Четох за един човек, който си правел списък с нещата в хората, които харесва. Един ден открил, че започнал да харесва дори тези, които преди това го дразнели. :thumbsup: Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
nitsa Добавено Август 31, 2007 Доклад Share Добавено Август 31, 2007 Предполагам хората сме доста по-често харесвани, когато сме истински и първични, без превзвмки и пози, без фалш и подмазване...макар несъвършени и пълни с недостатъци всяко истинско нешо има своята притегателна умайна сила, на която неможеш да се противопоставиш... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Роси Б. Добавено Септември 4, 2007 Автор Доклад Share Добавено Септември 4, 2007 Ще изброя десет практически правила как да заслужим почитта на хората. Валидността на тези принципи е била доказвана стотици пъти. 1. Научете се да запомняте имена. Несполуките в тази насока идат да покажат, е интересът ви не е достатъчно силен. Името на човека значи много. 2.Бъдете благи, така че да не напрягате излишно хората. Нека се чувстват приятно с вас. 3. Свикнете да бъдете в състояние на отпусната безгрижност, така че нещата да не ви напрягат и изнервят. 4. Не бъдете егоцентрични. Не се правете на всезнайковци. Дръжте се естествено и скромно. 5. Помъчете се да бъдете интересни за околните, така че да искат да бъдат с вас и да търсят компанията ви, а тяхното обкръжение да ви стимулира. 6.Елиминирайте дразнещите страни на вашето поведение, дори и тези, които не проявявате съзнателно. 7.Искрено се опитайте да изличите всяко недоразумение, като се опирате на Християнското учение. Спестете си огорченията. 8.Упражнявайте се да харесвате хората, докато ги харесате наистина. Запомнете какво е казал Уил Роджърс:"Никога не съм срещал човек, когото да не харесам." Опитайте и вие по този начин. 9.Никога не пропускайте възможността да изкажете поздравления за нечие постижение или да изразите съчувствие в момент на нещастие или разочарование. 10.Добийте дълбок духовен опит, така че да има с какво да помогнете на хората да станат по-силни и да посрещнат живота по-успешно. Вдъхвайте им кураж и те от своя страна ще ви дарят с уважението си. Норман Винсънт Пийл Какво ще кажете за практическите съвети, които е описал авторът? Кои ви допадат и кои не, защо? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
borislavil Добавено Септември 5, 2007 Доклад Share Добавено Септември 5, 2007 Не е трудно да харесаме някого, но... не е и лесно, защото, за да харесаме и обикнем някого, е необходимо да достигнем до дълбините на собственото си същество, където отеква Единната Същност на Битието. Тогава умът ни започва да гледа през очите на любовта и ние откриваме у другите онова невидимо добро, което е скрито в душите им. Когато човек е постигнал това, той не се стреми да бъде харесван. Не чувства такава необходимост. Ролите, маските отпадат, защото няма нищо по - красиво от нашето оригинално лице. Това съвсем не означава, че всички ще ни харесват и обичат. Това е невъзможно. Не че някои не се стремят да го постигнат, но стават смешни и жалки в опита си, защото в желанието си да бъдат харесани от другите стават безлики, променливи и безгръбначни хора, неспособни да заемат принципна позиция. И в крайна сметка, омаяни от суетата на своя нарцисизъм, все повече и повече се отдалечават от своята действителна същност, което е и най - трагичното. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest aorhama Добавено Септември 6, 2007 Доклад Share Добавено Септември 6, 2007 (edited) Красотата на всяка жена или мъж е твоята красота. Разрошената ти коса често сянка хвърля върху този факт. Мевляна Джелаледин Руми Редактирано Септември 6, 2007 от aorhama Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
breeze Добавено Септември 6, 2007 Доклад Share Добавено Септември 6, 2007 На мен това винаги ми е пречело в пълноценното ми общуване с хората. В момента, в който започна да се опитвам да се харесвам на някой, се натрупва напрежение в мен и това само пречи на комуникацията. Ако пък усетя, че на някой му допадам много, се появява страха да не загубя в последствие това усещане. Според мен рецептата е точно на самохаресване и на самоприемане. Забелязала съм, че хората които се харесват и вярват в себе си са и по харесвани. А за списъка, който Роси показа, честно казано не приемам част от нещата написани там. Например 5 номер предполага престараване в отношенията. Какво значи да бъдеш интересен на някой. Това според мен означава да се опитваш да се представиш за някой, който не си. 6-та точка да елиминираме дразнещите си страни дори и тези, които не осъзнаваме. Ами как да елиминираме нещо, което не осъзнаваме? А относно 9 (9.Никога не пропускайте възможността да изкажете поздравления за нечие постижение или да изразите съчувствие в момент на нещастие или разочарование.), предпочитам ако изразявам нещо да е искрено. По добре да си замълчиш отколкото да лицемерничиш. Лъжата лесно се усеща. Та тези списъци с практически съвети като цяло ми се струва, че в повечето случаи просто звучат добре отколкото да имат наистина някаква стойност. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Валентин Петров Добавено Септември 6, 2007 Доклад Share Добавено Септември 6, 2007 (edited) В момента, в който започна да се опитвам да се харесвам на някой, се натрупва напрежение в мен и това само пречи на комуникацията. Ако пък усетя, че на някой му допадам много, се появява страха да не загубя в последствие това усещане. Въпросът има два смисъла. 1. Харесвам ли на себе си, доколкото моите качества и реално поведение съответстват на идеалите ми. Проблемът е подробно и в доста негативен аспект е разгледан в "Бесове" от Достоевски. Според мен рецептата е ... самоприемане. и самоконтрол А за списъка, който Роси показа, честно казано не приемам част от нещата написани там. Например 5 номер предполага престараване в отношенията. Какво значи да бъдеш интересен на някой. Това според мен означава да се опитваш да се представиш за някой, който не си. 6-та точка да елиминираме дразнещите си страни дори и тези, които не осъзнаваме. Ами как да елиминираме нещо, което не осъзнаваме? А относно 9 (9.Никога не пропускайте възможността да изкажете поздравления за нечие постижение или да изразите съчувствие в момент на нещастие или разочарование.), предпочитам ако изразявам нещо да е искрено. По добре да си замълчиш отколкото да лицемерничиш. Лъжата лесно се усеща. "Като имаш 2 ризи, дай едната на ближния си който няма" е начин да се променим. 10те правила по-горе са също за да успеем да се променим. От тясното си съзнание - да направим широко съзнание. Да усетим съчувствие, състрадание и интерес към хората. Реалните ситуации ни дават шанса да си подобрим. Всяка възможност да станем по-добри използвана по предназначение разрушава стените която сами сме издигнали между нас. ... звучат добре отколкото да имат наистина някаква стойност.Имат стойност Българите не сме свикнали да бъдем общителни или да изразяваме много чувствата си. В това отношение мисля че би било хубаво съзнателно да усилим интереса си и желанието си да помогнем на близките и приятелите си, на болните и нещастните, към обществените проблеми. Това е начин ефикасно да се победи егоизма, с дела. най ми харесаха: Дръжте се естествено и скромно. Упражнявайте се да харесвате хората, докато ги харесате наистина. Редактирано Септември 6, 2007 от Валентин Петров Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Силвия СД Добавено Септември 7, 2007 Доклад Share Добавено Септември 7, 2007 Харесването като понятие, и като явление е тънък лед, по който дори и леките и опитните като ходят, най-често той се пропуква... Ами ако другите харесват онези неща в мен, които аз не харесвам...то е ясно с какво можем да се харесаме на другите, аз поне го наричам "лъскане на егото", стига да е безплатно обаче....Ако кажеш "не", или пък се пазариш добре за цената...както се казва, "умря циганката, която те хвалеше"... Така или иначе, дали на мен ми пука или не оттова, дали някой ме харесва или не, това няма да попречи на тези които ма харесват, в един момент да спрат да ме харесват, или пък на тези които не ме харесвмат да открият, че не е късно да започнат да ме харесват... И е много точно, и в 10-ката това, че харесването е част от общуването, част от енергообмена, и поради тази причина то винаги си има цена- за да те харесат, нужно е да си плащаш, както ида си събираш таксите, които ти се полагат... И още нещо..Колкото по-малко ние се харесваме сами на себ еси, толкова по-голяма нужда имаме от "внос" на харесване от страна на другите....Има адекватно противоположно състояние, но за него нямам време, че трябва да ходя на работа...само ще спомена, че харесването може да бъде обект и на личностно разстройство, което може да покълне що годе във всеки биологически "здрав" индивид, и тогава по темата градинарите, и психолозите могат да ни разкажат повече за нарцисите... Дзен на хирургичните ситуации (спешна медитация, в случай на нужда):Аз харесвам пеперудите, но със сигурност те не ме харесват и все бягат от мен...Комарите много ме харлесват, но аз пък тях не ги харесвам...харе свами, свами свами, харе харе...харе до утре...пък с вами или без...дежурен ще съм днес... Ахахахахаахахахахахахахааааааааааааааааа аааааааааааааааааааааааааааааааааааааааа! Ами сега кажи ми ти как да не те харесва човек?! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Диляна Колева Добавено Септември 7, 2007 Доклад Share Добавено Септември 7, 2007 Тези практични съвети са много точни ,но и много уморително е да ги следваш. Най-трудно е да се харесаш в среда която ти не харесваш ,но ти се налага да бъдеш и трябва да си максимално харесван,тогава тези правила направо си изсмукват всичката ти енергия. Аз лично прибягвам до по- прост метод вече,когато става -става,когато не става запазвам мълчание.Ако мога не се занимавам ,ако ми се налага го правя делово - със хладна вежливост.В крайна сметка ,хората които ме харесват и които аз харесвам са в моето обкръжение. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Роси Б. Добавено Септември 8, 2007 Автор Доклад Share Добавено Септември 8, 2007 Привет, didi_ts! Благодаря за отговора в темата! Лично на мен повече ми хареса този в темата за "Истината във взаимоотношенията ни.....": Истината във взаимоотношенията ни това е Любовта , да се постигне това е трудно ,но не е невъзможно. За да имаш пълноценни взаимоотношения с хората Учителя го е казал много добре: "Днес всички религии поддържат идеята, че хората трябва да се обичат. За да се обичат, те трябва да си отдават едни на други правото, което им е дадено. Отдавайте правото на всеки човек, което Бог му е определил, и го подкрепвайте в неговите стремежи." (Източник: Магическата сила на Любовта, Беседа от Учителя, държана при Седемте рилски езера, 15 август 1940 г.) Ето това е ,толкова е простичко. Уважавай личноста срещу теб като Личност независимо на какво ниво е СПОРЕД ТЕБ. Мисля, че много точно звучи тук и последното ти изречение. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Диляна Колева Добавено Септември 9, 2007 Доклад Share Добавено Септември 9, 2007 (edited) Така е Роси ,последното изречение е много важно ,но много често хората с които ни се налага да общуваме са много различни от нас и понякога с противоположни възгледи за ключови въпроси ,точно тогава отношението- хладна вежливост е вариянт да уважиш неговите възгледи без да проявяваш различност,но и без да се съгласяваш -в името на добрите взаимоотношения. Редактирано Септември 9, 2007 от didi_ts Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Еси Добавено Септември 9, 2007 Доклад Share Добавено Септември 9, 2007 Кърт Вонегът беше писал нещо приблизително - Нека по-малко се обичаме, а повече да се уважаваме! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
maggee Добавено Ноември 17, 2008 Доклад Share Добавено Ноември 17, 2008 Много е лесно да накараме някой да ни харесва - трябва само да му дадем това, от което той се нуждае. Но както споменава Кристиян, харесването е свързано с общия енергообмен. Харесването е свързано с претенции, очаквания, с изисквания за по-продължителен контакт и контакт на качествено ново ниво - на практика чисто харесване рядко се среща. Тези отношения буквално изцеждат силите на човек. Стремежът да бъдем харесвани е нормален, първичен. Да се харесаме е най-лесното нещо на света - да смогнем на всички, които ни харесват, е доста трудно. Лично аз от известно време насам предпочитам неутралните доброжелателни отношения, не изпитвам необходимост да бъда харесвана от всички, дори напоследък ми се случва да изпитвам облекчение понякога, когато някой се разочарова от мен. И по-лошо, усещам, че на моменти започвам да се държа така, че да разочаровам хората, да балансирам ситуацията. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Креми (късметче) Добавено Ноември 18, 2008 Доклад Share Добавено Ноември 18, 2008 (edited) Много е лесно да накараме някой да ни харесва - трябва само да му дадем това, от което той се нуждае. Но както споменава Кристиян, харесването е свързано с общия енергообмен. Харесването е свързано с претенции, очаквания, с изисквания за по-продължителен контакт и контакт на качествено ново ниво - на практика чисто харесване рядко се среща. Тези отношения буквално изцеждат силите на човек. Стремежът да бъдем харесвани е нормален, първичен. Да се харесаме е най-лесното нещо на света - да смогнем на всички, които ни харесват, е доста трудно. Лично аз от известно време насам предпочитам неутралните доброжелателни отношения, не изпитвам необходимост да бъда харесвана от всички, дори напоследък ми се случва да изпитвам облекчение понякога, когато някой се разочарова от мен. И по-лошо, усещам, че на моменти започвам да се държа така, че да разочаровам хората, да балансирам ситуацията. Маги, мнението ти се отнася и за мен, освен последните 2 изречения. Още не съм толкова магнетична, че да привличам повече хора, отколкото мога да понеса в ежедневието си. Но и тук съм съгласна по принцип - може би затова напоследък се обличам по-обикновено от преди, без да привличам вниманието. За мен истинското харесване е тогава, когато двама или повече души са с еднаква честота на вибрацията. Помежду им цари хармония, без да са нужни усилия от ничия страна. Те просто си живеят в унисон. Всеки се държи свободно и е самият той, без да се доказва специално на другия/ другите и това се харесва. Разбира се, рядко срещано в живота, дори сред най-близки хора. Редактирано Ноември 18, 2008 от късметче Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Слънчева Добавено Ноември 18, 2008 Доклад Share Добавено Ноември 18, 2008 Най-много се дразнех от това, че някой ме класифицира, съди. Тя е такава, или не е... Отдавна зная каква съм, но оценките, етикетите на хората ми действаха зле. Опитвам се да си изработя невидима бариера, за да мога да бъда максимално ясна в отношенията си. Когато има чисти и ясни отношения, когато има добронамереност харесването няма значение. Когато хората уважават другия и това, което прави е достатъчно. Прекалената близост ражда зависимости и не е добра за никого. Хубаво е, че след определен период започваме да привличаме само хора, с които вибрацията ни е близка, хармонична... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Роси Б. Добавено Ноември 18, 2008 Автор Доклад Share Добавено Ноември 18, 2008 Стремежът да бъдем харесвани- тема, която все още ме вълнува. Повече от година откакто я коментираме. Макар и не много, отговорите са съдържателни. Но ето какво ми хрумва тия дни: че той (стремежът да бъдем харесвани) е част от едно друго наше желание, а именно желанието да властваме над другите. Това си е доза власт над психиката на другите, т.е. борба за господство в духовната сфера. Разбира се, говоря за желанието да те харесват на всяка цена, разбира се, говоря за желанието да те харесват тогава, когато ти не харесваш тези други. Примери за такива хора имам доста около себе си. Като всяко явление обаче и това си има своите две страни. И ,може би, така формулирана темата тук звучи повече в тази посока. Може би, по-добрата й формулировка ще звучи така: Стремежът ни да харесаме другите. Обратната страна на медала сега( днес), ми звучи по- вярно и по-актуално във връзка с нашата промяна към добро. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts
Join the conversation
You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.