Jump to content
Порталът към съзнателен живот
Sign in to follow this  
Роси Б.

Стремежът да бъдем харесвани

Recommended Posts

Стремежът ни да бъдем харесвани ,освен че е желание да властваме над другите е и страх от отхвърляне.

Колкото повече някой се стреми да бъде харесан,толкова по несигурен е той в собствената си красота ,сила и излъчване.т.е. толкова по нехаресващ се е.

В следствие на което започват редица поведенчески прояви нетипични за самия човек.

"Ще направя така ,защото ще ме забележат ","Ще кажа това ,защото ще им хареса"

След ситуацията обикновенно следва дълбоко неудовлетворение ,особенно ако човека е претърпял загуба.

Дългото следване на стремежа да се харесаме води до дълбоко изгубване на Себе си.

Първата крачка на завръщането според мен е елиминирането на мнението на другите за мен.

Никой няма право да ме сочи с пръст ,да ми анализира действията или да ми казва какво трябва,защото никой на този свят не е Мен. :) След като съм станала достатъчно силна за да говоря ,значи съм достатъчно силна и отговорна да застана зад всяка своя дума.

Същото важи и за външния вид ,когато се погледнем с очите на творец и видим неповторимостта на създаденото ,ще започнем да се харесваме,защото сме неповторими в индивидуалността си ,тогава насадените норми и критерии за красота вече няма да ни вълнуват.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Малко прекалено се драматизира в тази тема... Аз например много обичам да ме харесват, но това никак не значи,че се "водя по чужд акъл" за ме забележат. Имам просто правило - всички са ми приятели до доказване на противното, това явно подсъзнателно рефликтира върху хората и те в повечето случаи ме харесват "от пръв поглед", ако не стане така - ами определено се опитвам да им направя впечатление (то и без това ми се отдава да съм позьорче) ама не за да им се налагам, а за да ни бъде приятно заедно.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Дългото следване на стремежа да се харесаме води до дълбоко изгубване на Себе си.

Мда...А как може да харесваме някой, който няма индивидуалност? Който не изразява себе си, а само образът, който си мисли, че искаме?!

Незнам, струва ми се, че изкуственото поведение с цел на всяка цена да се харесаме е много вредно. Лошото е, че в повечето случаи го правим абсолютно несъзнателно. Ето нещо хубаво по въпроса, автор неизвестен :) :

Баща и син се сдобили с кон. На следващия ден тръгнали за някъде си през селото. Бащата казал:

- Сине, качи се ти на коня, а аз ще походя. Като ги видели, селяните рекли:

- Ей, глей къв син - баща му ходи пеша, а той язди! На другия ден бащата се качил на коня, а сина ходел. Селяните рекли:

- Бе къв баща бе, детето му ходи пеша, пък той язди! На третия ден се качили и двамата на коня. Селяните: - Нямат милост тия, ще уморят добичето! На четвъртия ден и двамата тръгнали пеша, водейки коня. А селяните:

- Хахаха, глей кви глупаци! Кон имат, пеша ходят! На следващия ден, от притеснение какво ще направят, конят умрял. И бащата рекъл на сина:

- Виждаш ли сине, ако слушаш кво говорят хората, ще свършиш като коня.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Баща и син се сдобили с кон. На следващия ден тръгнали за някъде си през селото. Бащата казал:

- Сине, качи се ти на коня, а аз ще походя. Като ги видели, селяните рекли:

- Ей, глей къв син - баща му ходи пеша, а той язди! На другия ден бащата се качил на коня, а сина ходел. Селяните рекли:

- Бе къв баща бе, детето му ходи пеша, пък той язди! На третия ден се качили и двамата на коня. Селяните: - Нямат милост тия, ще уморят добичето! На четвъртия ден и двамата тръгнали пеша, водейки коня. А селяните:

- Хахаха, глей кви глупаци! Кон имат, пеша ходят! На следващия ден, от притеснение какво ще направят, конят умрял. И бащата рекъл на сина:

- Виждаш ли сине, ако слушаш кво говорят хората, ще свършиш като коня.

:thumbsup1:

Суперска история.

Най-важно е ние да се харесваме, да не се страхуваме да бъдем себе си и да живеем в мир със себе си. :yinyang:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Как да накараме другите хора да ни харесват?

Като просто бъдем себе си и се харесваме такива каквито сме :)

Аз примерно бих подкрепил всеки един човек в каквото и да е начинание, стига да знам, че той го иска наистина, уверен е и искрен.

Всеки човек, който притежава тези качества -> Искреност и увереност в желанията и намеренията си е достоен поне за уважение :)

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest azbuki

Ох, това за "какво ще си кажат хората" ми е много досадна приказка - баща ми и баба ми го повтаряха това непрекъснато. "Хората" и това какво мислят те, бяха по-важни от мен и как се чувствам аз. Един дявол знае защо "хората" бяха толкова важни. Затова и бях опърничава, правех все напук. Моят бунт срещу изискването да се харесвам на всички. Напук правех така, че да не се харесвам на никой.

Човек няма нужда да срамува от това, което е.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Объркан съм :)

Хем претендирам, че не ми пука за чуждото мнение, ама в същото време не е така, има неща, за които ми пука и такива, от които ме е срам  :o

На рационално ниво знам, че всичко е напълно нормално и знам, че няма нищо нередно, а на подсъзнателно НЕ  <_<

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Проблемът да бъдем харесвани идва от простият факт че за много хора

ние сме ходещи жертви,а те се правят на голямите хищници.

Отворили са голямата си уста и с все сила искат да ни налапат,защото сме вегетарианци,

защото по природа не нападаме други хора ,за разлика от тях.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Всеки по един или по друг начин иска да се хареса на останалите.Да изпъкне, да се изтъкне с нещо.

Това не са ли комплекси? Все пак за какво ни е нужно другите да ни харесват, дори да ни завиждат.

Всеки се стреми да е различен, да е по-хубав!!!

Но дали има наистина какво да покажем или изтъкваме ненужни неща.

Аз лично много се изтъквам, много обичам да показвам какво имам.Знам, че това не е хубаво. Не не знам и как да го променя. НЕ искам да ставам комплексарка !!! :angry:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

на колко си :?

А това дали човек трябва да изпъква или не....е.... нз...

Иначе пък всички ще сме еднакви, като едно стадо овце, където никой не може да измисли нещо от себе си и гледа какво правят другите и ги копира, за да "не бъде различен"

Трябва да си такъв какъвто си, такъв какъвто се харесваш :) 

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

на колко си :?

А това дали човек трябва да изпъква или не....е.... нз...

Иначе пък всички ще сме еднакви, като едно стадо овце, където никой не може да измисли нещо от себе си и гледа какво правят другите и ги копира, за да "не бъде различен"

Трябва да си такъв какъвто си, такъв какъвто се харесваш :)

На 17 :rolleyes:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Хората обикновено се стремят да изпъкнат, просто за да докажат пред себе си, че имат някаква стойност; не са достатъчно уверени в себе си. Хората обекновено искат да бъдат харесвани, за да се „уверят“, че го заслужават.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

И аз като azbuki много ме беше яд на майка ми и баба ми. И те все си мислеха какво щели да кажата хората. Та затова съм свикнала да си правя каквото искам и както искам, било облекло, било поведение, без да мисля за хората. Ами те да си казват каквото искат. Въобще не ме интересува. И така уча и децата си. Не им натяквам за хорското мнение. Не искам да израстват с мисълта, че хорското мнение е важно.

Всеки човек си е строго индивидуален. Колкото и да се пъне, все на някой няма да му хареса. Така че е най-добре да бъдем себе си.

Редактирано от mvm

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Може би, по-добрата й формулировка ще звучи така: Стремежът ни да харесаме другите. Обратната страна на медала сега( днес), ми звучи по- вярно и по-актуално във връзка с нашата промяна към добро. :rolleyes:

Намерих цитат от Учителя, който ми напомни за темата. Предлагам го и на вас.

Сега гледам, че в събранията всички вие сте започнали по обратен път – във физическо отношение се събирате, а в духовно отношение сте започнали с изваждането и все отрицателни качества си намирате. Какво изваждате? Вие казвате, че еди-коя си сестра има някоя отрицателна черта. Като кажете така, знаете ли какво става? Един лъч от тази лампичка изгасва. После казвате за друга някоя: „Знаете ли тази сестра какъв недъг има?” – хайде и втори лъч от лампичката изгасва. За някоя трета казвате: „Откак дойде в събранието, внесе само разединение!” – хайде и трети лъч изгасва. – „Ами тази пък, четвъртата, откак влезе между нас, всичките нещастия ни сполетяха!” – хайде и четвърти, пети лъч от светлината на лампичката изгасва. Вие говорите по същия начин отрицателно за петата, за шестата, за седмата, за осмата и т.н. сестри и току-виж един след друг лъчите на светлината в лампичката изгасват, докато най-после изгасне и цялата лампичка. Вие изваждате, изваждате и настава най-после тъмнина. Това е един психологически закон, който предизвиква загасване на Светлината в нашия ум, в нашето съзнание – изваждаш, изваждаш, докато най-после се намериш в пълна тъмнина. В ума ти всичко е загаснало и най-после казваш: „Господи, защо направи света така?” Господ казва: „Който гаси като тебе Светлината на своя ум, ще остане да живее в тъмнина и в мрак.”

Какво трябва да направите? Ще започнете обратния процес: ще кажете: „Онази сестра там е започнала да се поправя, станала е отличен свирец, нека дойде да ни посвири!”; тя идва, сяда на пианото, започва да свири и хубаво свири – веднага лампичката светва. После казвате за друга някоя сестра: „Знаете ли, че еди-коя си сестра била писателка, пише много хубаво, хайде да я викнем да ни прочете нещо!”; тя идва, прочита някое свое стихотворение, всички са доволни, радват й се – лампичката още повече светва. – „Ами онази сестра там била художничка, нека ни донесе картините да й ги разгледаме!”; тя си донася картините, всички ги разглеждат, радват се – лампичката още повече светва. За друга казват: „Тази сестра е завършила някакъв курс по шев и хубаво работи, нека я накараме да ни проведе един курс!” – лампичката още повече светва. За още някоя казват: „Знаете ли тази сестра какви отлични баници прави, хайде, нека ни направи една баница!”; тя направи една баница, всички се радват, доволни са, а лампичката все повече светва. Колкото повече си изтъквате положителните черти един на друг, толкова повече светлината на лампата се усилва, докато най-после светва с всичката си мощ. И тъй, като се стремите към положителната страна на Живота, само така ще създадете в себе си характер – това е Божественото в човека. Иначе, като си търсите само отрицателните черти в характера, ставате банални.

Събиране и изваждане. Запалване и изгасване на свещта.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Направете си регистрация или влезте в акаунта си, за да коментирате

Трябва да сте регистриран участник, за да можете да оставяте коментари

Направете регистрация

Регистрирайте се в Портала. Лесно е!

Нова Регистрация

Влизане

Вече имате регистрация? Влезте тук.

Влизане Сега
Sign in to follow this  

×