Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Опасностите в духовния Път


Иво

Recommended Posts

Здрасти, Донке! :)

Ето какво аз знам за егото и то е добре описано в тази препратка:

Агния чакра, егото и суперегото

:yinyang:

Линк към коментар
Share on other sites

  • Отговори 334
  • Created
  • Last Reply

Top Posters In This Topic

Цитатите от Библията са поучителни и са вечни, поне що се отнася до вътрешния живот на индивида, но що се отнася до външния са out of date!!! Съдържат разделение между обществения, дори земния живот от Божествения. Ако това е имало ролята и мястото си преди време, сега е не на място. Новите повели са други. В темата за "Парите и духовността", както и в сходните теми от рубриката "Богатство" е писано доста за това. Ученикът вече не живее в горите, а в обществото. Ако трябва само да излъчва висши вибрации като преди - добре. Но сега от него се иска и да бъде адекватен обществен член, който да умее да въздейства и върху обществото. А това може да направи само ако е на по-високо стъпало в това общество. С адекватно, образование, обществено положение и финансови ресурси! Както се казва в НЛП - "изравняване" и "повеждане"! Иначе да си бяхме стояли в Божието Царство - но нали ще го докарваме тук на земята?!!?!

Ето една опасност - неадекватността в "пътя"! :harhar:

Линк към коментар
Share on other sites

Здрасти, Донке!  :)

Ето какво аз знам за егото и то е добре описано в тази препратка:

Агния чакра, егото и суперегото

Благодаря, макар че това, което е написано там в линка за смеха като лекарство за надутото от фалшива духовност его и за умението да се усмихваме непрекъснато май моят начин на живот беше дето се смяташе за несериозен и духовно-изостанал тук. :P:D

Благодаря - даде ми доказателство, че съм си на съвсем прав път като все се смея. :)

На мен ми се струва, ами направо от опит го знам, че опасност за духовното в нас е себе си като личности и знания да вземаме насериозно.

Съвсем съм съгласна с Орлин и за неадекватността.

Според моите скромни усещания и разбирания духовният Път е Пътят към освобождаване (еволюция) на Любовта, която е се е въплътила (инволюирала) в телата ни (астрално, ментално и т.н.).

Любовта не може да еволюира в сложна теория и не в натрупаното знание и дори опит. Любовта се освобождава като радостна благодарност и хармония на мислите, емоциите, постъпките ни в ежедневието ни... Като в молитвата на Кристиян... :angel:

Бог е с мен,

Ангелите са около мен,

Учителите са до мен,

Любовта е в мен,

Душата ми е Слънчице изгряло,

Духът ми с Бог се слива в Единно Цяло,

И щом в мен роди се Светлината,

И спомен не остана в мен от тъмнината.

Да бъде. И така е.

Амин.

Линк към коментар
Share on other sites

Благодаря, макар че това, което е написано там в линка за смеха като лекарство за надутото от фалшива духовност его и за умението да се усмихваме непрекъснато  май моят начин на живот беше дето се смяташе за несериозен и  духовно-изостанал тук. :P  :D

Благодаря - даде ми доказателство, че съм си на съвсем прав път като все се смея.  :)

Живот за несериозен не е смятан!!! Ако ти така си го приела е друго!

Напомних ти, че е невъзможно да се усмихваш постоянно. А сега споделих един добър метод, чрез който сме смалява егото - това е смехът и по-специално само ироничните шеги. Точно те не допускат това да се приемеш прекалено сериозно като личност и тяло, да се самозабравиш и величаеш. Но както прочетохте егото е нужно и то не бива да изчезне напълно. Трябва да се запазят някакви граници /ниво/ за его и за смях! Никакви крайности не са от полза!

А за пътя всеки е на прав път, щото всеки е на своя път - това са потребности/необходимостти - индивидуални.

Господи, благодаря Ти за всичко, което Си сторил за мен и знам, че то е най-доброто/подходящото!

Нека баде волята Ти, защото по-разумно няма!

:smarty:

Редактирано от Синева
Линк към коментар
Share on other sites

Обикновено имаме склонност да сме недоволни. Да си мислим че - ето, един ден като имаме това и онова, когато се променят нещата вън и вътре в нас, тогава ще сме щастливи! Посъщия начин в духовния път, човек си мисли - ако бях такъв или онакъв, ако можех по-бързо да се променя, ако бях по-безстрастен, ако не живеех в това общество, а в друго по-духовно, ако имах учител, ако ... до безкрай! А всъщност всичките ни вътрешни и външни дадености точно каквито са в момента са най-подходящи за всеки един от нас за цялостното му психо-духовно и материално развитие! А как ги използваме зависи от това доколко слушаме зова на вътрешния си Учител, кйойто, когато биде слушан, дарява щастие и мир и в най-големите катаклизми! Проблемът е че често недочуваме и приемаме за гласа на Учителя други, по-шумни гласове - тези на животинската ни душа, този на менталното ни същество - а те са само носители и проводници на ОНЗИ БЕЗМЪЛВНИЯ ГЛАС ! А той винаги ни води към СИЛА, към ЗНАНИЕ и към РАДОСТ!

Линк към коментар
Share on other sites

- Егото гордо и важно - показва колко е пораснало и развито, извисено и напреднало духовно, като реди слова дето само такива като него са достойни да ги разберат, а изостаналите духом - да си гледат тъпо. 

Как ли да устоим на това изкушение?

И за това ти трябват критерии за различаване.

Тази дума - Его, е несъвместим етикет за доста човеци, изразили визията си неразбираемо за нас, не поради друга причина, а поради реалната ни ограниченост, нашата. Как зрящия да обясни на слепците.

И подобната позиция е опасна, поради ограниченото ни да лепнем на някой: "високопарник". По-добре да го оставим само неразбран, с надежда някога да можем нещо да хванем.

Разбира се, че ги има и другите, но според мен техните напъни за специфика в израза прозират в някои аспекти. Има вероятно и много умели, които могат да лъжат, но реално - като ние не разбираме, значи и нас не ни лъжат. Пак да си останат: "неразбрани" и дано не закостенеят много в опитите за изпъкване, а да успеят навреме да се измъкнат.

Линк към коментар
Share on other sites

Как зрящия да обясни на слепците.

Ако е наистина "зрящ", той ще осъзнава, че те не са "слепци", а само с по-различни сетива и понятийна система разполагат. Няма никаква гаранция чии сетива са по-усещащи и чия система на понятия по-е близка до реалността.

За мен зрящ е този, който умее да вижда не само през своите сетива и разбирания, а и през тези на другите хора. И точно антагонизма в мисленето ни "зрящ - слепец" - дали той не ни заслепява? Ето още една опасност в духовния ни път

да разделим хората на "зрящи и "слепци"

и вече няма значение себе си към кого причисляваме.... :(

Всеки ден се убеждавам в това - ние с моята колежка си имаме един учителски "лаф" - "Толкова простичко и на неговия език му го обясних, чак аз го разбрах!." :D:D

Линк към коментар
Share on other sites

О, ти май отнасяш принципния въпрос към конкретни единици. Твоя воля.

Алегорията е доста популярна и се чудя, досега също ли си се противопоставяла психически. Но и това е твоя воля. Споделихме възгледи, ама те се вторачват един в друг и не виждат околността, ама що да се прави, хора сме... :D Зрящия, си мисля, че трябва да води, а слепците да вярват в него. Вярата може да изцели очите. Ако проблема е само слепотата - решение, но има и други и става компексна ситуация с все по-тесен брод.

Искам да кажа, че въпреки слепотата, вярата не трябва да е сляпа, понеже има друг произход. Сляпата вяра идва от слепите очи също...

Линк към коментар
Share on other sites

:) Не винаги разбирам какво точно казват другите, но това си е тяхно право и свобода, нали? Не се и старая винаги всичко да ми е съвсем ясно или пък на другите моето да е ясно - колкото-толкова. Това пък си е моята свобода. :D

Винаги по принцип говоря - друг е въпроса как си го тълкува всеки. :) Както си му е спокойно - така да си го тълкува. Така разбирам моя и на другите духовен път.

На нищо никога не се противопоставям - само уважавам различията между нас - това, че мислим различно не означава, че единият се опитва да убеди другия в правотата си. Такъв е моят личен духовен път - така си го вървя и така ми е спокойна и щастлива Любовта ми.

Но в темата за опасностите по този път ми се ще сега да добавя -

-Опасност е да се причислим към слепците и да вярваме в някой зрящ и да се оставиме да ни води. От горчивите си уроци го знам. :( Господ ни е дал достатъчно зрение - Любовта дето е инволюирала в нас. Сами Пътя си трябва да намерим и сами да си го следваме, а не да чакаме друг да го прави за нас - защото това е агресия и към този, който за зрящ и отговорен за нашия Път сме поставили, и към Любовта в нас въплътена - т.е. към Бог.

- Самоослепяваме се с гордост и суета като се самоиздигнем за зрящи сред слепци и поемем отговорност и дълг да ги водим. Един само има Силата и правото да го прави - Бог. Това пък от децата дето толкова години уж аз тях на нещо уча, а аз самата повече съм научила от тях. Нищо не им обяснявам вече, не ги водя, защото за мен всички ние сме зрящи - само кураж и възможност им давам да си намерят сами обяснението - по техния си начин и път. И те винаги си го намират и то винаги е по-различно от моето и от това на другите... :)

Линк към коментар
Share on other sites

Най - голямата опасност за мен в следването на някакъв духовен път, е, ако забележа, че съм изгубила онази, вътрешната си усмивка някъде по този път,

ако по този път не ме съпровожда Радостта и Любовта.

Любовта не е страдание, а точно пътя, отдалечаващ от нея е!

Христос затова е дошъл на земята, от Любов към нас, защото всеки един от нас Я заслужава и съм била далеч от Нея, само когато съм забравяла това.

Линк към коментар
Share on other sites

Браво Донка, напълно съм съгласен с твоите разсъждения. А Венцислав май ни гледа от висотата на едва ли не духовен наставник(което дори духовният наставник не би правил). Няма как иначе, нали е "избран". Има доста да извърви човечецът, докато избегне изкушенията и опасностите по неговия си духовен път, в чиято клопка май е попаднал. Венци-толерантност и смирение са козовете към решение на задачката. Успех.

Линк към коментар
Share on other sites

Човеченца сме всички, Макс и не е добре да се осъждаме така, че си падаме сами в клопките си.

Не се изненадах, че си ти-щатният адвокат на Венцислав. :smarty: Не знам аз кой в коя клопка пада, но все пак няма да си позволя да сложа плезещото се човече, както ти беше сторила наскоро. Не съм тук, за да си създавам фалшив образ само и само, за да се харесам на аудиторията. Аз съм себе си винаги, харесва ви или не ви харесва. Казвам онова, което чувствам, а не онова, което се очаква да кажа.

Линк към коментар
Share on other sites

Май на теб се опитах адвокат да бъда, не е добре да се нападаме един друг така, а ти казваш и конкретни имена, а дали познаваш хората или съдиш от себе си, айде аудиторията да отсъди, на мен щото не ми пука, приятел, та затова съм и тука! :D:harhar:

Линк към коментар
Share on other sites

Сега всички ще се изредят да дават поучения!

Човек много умее да съди и да съветва! Цар е на това!

Дай ми власт в ръцете, пък ми гледай ти сеира.

:D

Линк към коментар
Share on other sites

Ей ти една голяма опасност в духовния път :D , от която, обаче, още преди да стъпим на него, трябва да се изчистим, иначе тоз ще е адвокат, пък оня като го казва става моментално съдия, но не знае, че всички тук сме осъдени много отдавна, а и има кой да ни откупи, ако сами поискаме.

Любовта да е с вас! :feel happy::angel:

Линк към коментар
Share on other sites

:) Здравейте, приятели прекрасни...и безопасни :D когато ви чета - винаги се радвам на добронамереността и разнообразието в стила на мислене/ писане / споделяне...не ви приемам като поучители, а всички като изворчета чисти :feel happy: Благодаря, че сме заедно!

:) Когато всичко е разбрано...го преживявам и...забравям :rolleyes: а когато има нещо "неразбрано" се замислям...и ми е от полза :1eye:

Огромна опасност в духовния път е да правим компромиси с постоянството си в молитвата...постоянния молитвен дух ни е нужен като въздуха / етера.

:feel happy: Любов + Светлина + Мир + Радост :feel happy:

Линк към коментар
Share on other sites

или съдиш от себе си, айде аудиторията да отсъди, на мен щото не ми пука, приятел, та затова съм и тука! :D  :harhar:

Добре, разбрах че си чела занието за огледалото. Но не го прикрепяй автоматично към всяка ситуация. Едно от нещата, които най-много не харесвам и го критикувам е лицемерието и комерсиалността. Значи ли, че и аз съм такъв? Подписвам се с две ръце, че тези двете са много далеч от мен. А това човече е поставено заедно с другите, за да изпробва устойчивостта на всеки от изкушение. Ти явно се поддаде вече не за първи път :lol: Никой друг не си позволява да го използва.

Линк към коментар
Share on other sites

:) Благодаря на Благост - много важна опасност ни напомни - за молитвения дух!

Молитвата (искрената) ни предпазва от оценките на себе си и другите, издига ни над суетата на ежедневието, помага ни да забележим душата зад човека, урока зад болката... да издигнем честотата на вибрациите си.

Това, което е написано по-горе ме наведе на мисълта за още една опасност. (само за преживяни от мен самата неща говоря - уроци с болка научени)

Склонни сме да отъждествяваме понякога конкретния човек с позицията, която той заема в момента. И себе си май сме склонни да отъждествяваме с позицията си. Това е като че ли механизмът на личностните конфликти между хора, тръгнали по духовния път.

Нашите позиции никога не могат да съвпаднат, разбира се. И като не съвпаднат започваме да усещаме различията си като конфликти. започваме да убеждаваме другия в "заблудите" му, да го "спасяваме" от тях, да му "помагаме да намери правилния път". Или започваме да раздаваме оценки за разбиранията и пътя на другите, да ги критикуваме за техните черти и постъпки, да ги съдим и да ги съветваме за тяхно добро.

Ако сме настроени така, то всеки опит на другия да сподели с нас едно по-различно виждане, го приемаме като осъждане на нашето, опит да бъдем променени... и т.п. и започваме да "отстоявме" позицията, с която сме се идентифицирали.

И какво постигаме накрая:

неразбирателство и раздразнение вместо обич и хармония помежду нас.

затвърдяване на позицията вместо гъвкавост. Като че ли ако променим нещо в начина си на мислене, ако приемем нещо от другите. ще се обезличим, ще позволим да ни манипулират...

От своите уроци (доста болезнени) съм разбрала, че всички ние от едно "тесто сме замесени" - от Любовта. И на всички нас Бог е дал свободата днес да мислим едно, утре да се променим... Атова кое е правилно - за Бог всичко е правилно и добро дори и да е различно и точно защото е различно и свободно да си живее по своя си начин и да си върви по своя си път.

С балгодарност и любов, че го има това място и хора, с които да споделя тия си размисли... :feel happy:

Линк към коментар
Share on other sites

Държа да напомня на себе си ,в този случай, това:

“Той е един забележителен човек – отбеляза веднъж Парамахансаджи. Въпреки грешките си той ще постигне своята цел, понеже няма да остави Бог на мира, докато не Го намери.”

“Защо има толкова много страдания по света?” – попита един ученик. Учителят отговори:

“Страданието има много причини. Не на последно място то трябва да предпази човека от това да се обучава върху другите твърде много, а върху себе твърде малко. Накрая болката го поставя пред въпроса: “Няма ли някакъв закон за причината и следствието в моя живот? Не са ли моите неприятности резултат от погрешното ми мислене?””

П. Йогананда - "Казано от Йогананда"

Бих се радвал, ако някой прави това напомняне за мен, когато е нужно!

:smarty::yinyang::smarty:

Линк към коментар
Share on other sites

Join the conversation

You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.

Гост
Отговори в тази тема...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.


×
×
  • Добави...