Jump to content
Порталът към съзнателен живот
Иво

Опасностите в духовния Път

Recommended Posts

Здравейте :dancing yes:

Един от опасните моменти, според мен, е този, в който човек преодолее илюзиите на обществото си, както и своите собствени.

Тези илюзии съществуват именно за да преедпазят недостатъчно зрелите от шок, предизвикан от директно възприемане на реалността.

Например човешките общества си поддържат определен набор илюзии, които правят възможно тяхното съществуване в определена (желана от тях) форма. Същото важи за всеки човек поотделно.

Та опасността е според мен в това, че човек може да се отчае след като прогледне.

Но както казват; Който се страхува от мечки, да не ходи в гората :yinyang:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Да, но има и малко противоречие - ако не си достатъчно зрял, няма как и да преодолееш илюзиите... Все пак ако се готвиш за голям скок е повече от ясно, че и приземяването отсреща ще е по-тежко... Важен е обаче разчета - като ще прескачаш ямата да стигнеш наистина до отсрещния ръб, защото ако не успееш едва ли ще има значение колко на косъм си бил - ямата си е все толкова дълбока.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Евангелие от Матея

Глава 7

13. “Влезте през тесните врата; защото широки са вратата и просторен е пътят, който води към погибел, и мнозина са, които минават през тях;

14. Защото тесни са вратата и стеснен е пътят, който води в живота, и малцина ги намират.”

Влезте чрез своето съзнание в невидимата реалност, която е действителното измерение, което е пътят водещ към Живота.

Възможностите за проникване в пътя са “тесни”, но най-вероятно не са възможности, а една възможност.

Следва озоваването на Пътя. Този Път вероятно е дълъг, но може би и къс, но след извървяването му можем да пребиваваме в Живота.

Раждането е нашето влизане през широките врата.

Мнозина минават през раждането, което означава не всички. Разликата между всички и мнозина остава във Вечността.

Тези мнозина са преодолели след смъртта необходимостта от Самсара. Това са просветлените души. Душите постигнали единение с Истината.

След появяването ни във физическата реалност ние вървим по широкия видим път, но той води към погибел. Погибел е кръговрата на преражданията, в който не е Живота.

Физическото превъплъщение на Пътя, Истината и Живота е Иисус.

Духовното превъплъщение на Пътя, Истината и Живота е словото Му.

Преди опитите за влизане през тясните врата водеща по пътя към живота ние не живеем.

Малцина намират Пътя и Живота.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Който търси, намира.

Евангелие от Матея

Глава 7

13. “Влезте през тесните врата; защото широки са вратата и просторен е пътят, който води към погибел, и мнозина са, които минават през тях;

14. Защото тесни са вратата и стеснен е пътят, който води в живота, и малцина ги намират.”

Защо “тесните” е в множествено число, а “врата” в единствено?

Защо “широки” е в множествено число, а “врата” в единствено?

Вратата е една единствена – Христос. Той е изхода от реинкарнацията и входа към Царството Небесно.

“тесните” са пътищата водещи към Христос. Пътищата са религии.

“широките” са също пътищата водещи към погибел. Пътищата са религии.

Има много религии, но една врата!

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Една статия от truden.com, която ми направи впечатление.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

:)

Една статия от truden.com, която ми направи впечатление.

Орлине, какво е интересното на тази статия!!!!!!

Слава на модераторите на този форум! :thumbsup2:

Еси, според мен статията е много интересна.

Една моя приятелка ми разказа за подобни преживявания, но при нея не е имало ясно изразени образи и не е била принуждавана да се самоубива, а е имала чувството, че някой я кара да прави нещо, което не е искала. Случило й се е , когато е тръгнала по духовния път, по пътя към Бога. Имала е чувството, че някой нарочно я отдалечава от Него.Съпротивата й е била много голяма и се е стигало до високо кръвно налягане, бесен пулс, сърдечна слабост и изтощение.

Силната й вяра, че е силна и че може да се справи, ако повярва в Бога и Му се довери, я е спасило. Разказва, че преживяванията й са били много страшни, но и че оттогава се е научила да бъде винаги с изострено внимание и да разчита на интуицията си и на Бог.

Оттогава тя е силна почитателка на Словото на Учителя Беинса Дуно и на другите езотерични школи.

П.п.Тази статия ме наведе на мисълта, дали преживяването на Апостол Павел не е било подобно. И той е трябвало да премине от материалното в духовното ниво с катаклизъм /падането от коня и ослепяването му/., а след това и проглеждането му и обръщането му към Христовата вяра.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Споре мен форума е точно такъв всеобемен тип, който включва живота в цялата му пълнота, като насочва всичко към духовното като резултат!

През 93-94 година ходех на хатха йога във Варна, и там се сприятелих с една жена - рускиня - просто приятели. Тя беше невероятно фина и сензитивна жена - стремеше се към медитацията, към висшите светове. За мен тогава това бяха много неясни работи, но и се възхищавах силно. Тя имаше толкова чувствителна мисъл, че само като се споменеше за дадено преживяване, и тя веднага го съпреживяваше, с всичките му болки и чувства. Или пък ако и се кажеше за някое цвете - веднага чувстваше мириса му. А за някой човек - го усещаше. Тогава ходех на туризъм с варненската група Владислав, и тя също - във влака тя заставаше с круст. кракаІако нямаше никой друг, или нормално ако имаше) и застиваше за часове. Изглеждаше че спи. Но не спеше. Просто се пренасяше в друго ниво на съзнанието си, в много по-дълнбоко от алфа нивото. Разказваше какво блаженство е това и как не и се иска да се връща обратно! После започна да се изплъзва от тялото си - да се отделя - дори като си ходи по улицата. Казваше, че като пресичала веднъж, се хлъзнала и се озовала над тялото, а то останало без контрол, се замотало и едвам не я блъснали. След време тази същата жена обаче силно се наплаши - каза че срещнал анякакви същества в медитациите си, гонели я, страхувала се. И оттогава правеше всичко възможно да спре да медитира, макар че не и беше лесно, защото вече ставаше автоматично. Започна да яде повече, да спортува, да се опитва да загрубее повечко и да спре тази си опитност - и успя. Сега само чете и размишлява - казва че без Учител е много опасно!!!

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Така е, опасно си е... Но тя е дошла до момент през който преминават всички останали практикуващи... В повечето случаи изпитанието се крие именно в преодоляването на страха, но за всеки човек е различно... Има нещо общо с небезизвестните " пазачи на прага "...

Както аз обаче неведнъж съм казвал - не това е пътя към Спасението и това са опасности в душевния път, а не в духовния... Това си е лично мнение!

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest Еси

:thumbsup2:

... не това е пътя към Спасението и това са опасности в душевния път, а не в духовния... Това си е лично мнение!

<{POST_SNAPBACK}>

Това е форум за духовно развитие.

Нека запазим този форум чист от контактьори, магии,

обсебвания и други "интересни" истори. има достатъчно

форуми и общности за това.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

:thumbsup2:

Това е форум за духовно развитие.

Нека запазим този форум чист от контактьори, магии,

обсебвания и други "интересни" истори. има достатъчно

форуми  и общности за това.

Според мен душевният и духовният път с едно цяло и този път преминава през гореспоменатите опасности и те не го правят по-мръсен, а просто реален и "такъв какъвто е"! Светът е такъв какъвто е и ако го делим на чист и мръсен, винаги ще стоим в подножието на пътя! Чистотата не е стерилност и пуританство, а смело "горене" на психичният опит, който животът ни предоставя - често той е грязен - но преминал през пламъкът на трансформацията на духа ни, се превръща в гориво за развитие! Злото, мръсното, са корените - доброто е ствола и клоните - злото е слуга на доброто! Поне по принцип! :) Слава на Бога на Любовта и Радостта!!!

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Да, такъв какъвто е, но не този който доскоро беше!!! Новият човек идва, а за да дойде Той има и Нови условия...

Пътят не е един! Душевните преживявания създават допълнителни обременености, а Духовните се дължат на изчистване от обремененостите...

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Най-голямата опасност е да търсиш нещо в себе си за да го промениш.

Няма какво да променяш нито да постигаш ...

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Не търси и ще намериш ...

Викторе, това от Ошо ли е? :blink:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

:)

Днескашната мисъл за деня ми хареса много и мисля, че е точно по темата.

Благодаря от все сърце!

"Ценна мисъл за деня:

Няма какво да се съмнявате в Бога, но вижте, любовта ви към Бога по-силна ли е от любовта ви към някои ваши желания. Ако любовта ви към Бога е по-слаба, отколкото към желанията ви, работите ви ще останат неуредени. Ако любовта ви към Бога е по-силна, отколкото към желанията ви, всичките ви работи ще се оправят. Всеки ден правете сравнение между любовта ви към Бога и вашите желания, за да разберете, на какво се дължат успехите или неуспехите в живота ви. Друго разрешение на въпросите няма. Каквото друго разрешение търсите, вие ще се натъкнете на ред неразрешими въпроси. Няма какво да се спирате пред изкушенията и да ги обяснявате. Дойде ли изкушението, кажете: върви си по работата! (Беинса Дуно)"

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

За славата и славолюбието

Св. Йоан Златоуст

из "Тълкувание на Евангелието от Матея"

(…)  Ако станеш и хиляди пъти по-знатен, с нищо няма да бъдеш по-добър от неизвестните човеци. Напротив, със самото това ще станеш даже по-безчестен. Когато тези, които те представят и прославят като знаменитост, се смеят на тебе за същото това, че ти търсиш от тях слава, усърдието ти не произвежда ли нещо, противно на твоето желание?

        Тези човеци се явяват като изобличители. Който хвали предалия се на блудство и безпътен живот и го ласкае, със самото това той повече изобличава, отколкото хвали славолюбеца.  И тъй, защо се грижиш много за едно такова дело, последиците от което са винаги противни на твоята цел? Ако искаш да се прославиш, презирай славата и ще станеш по-славен от всички! Какъв смисъл има да се подхвърляш на същото, което се е случило с Навуходоносор? Той издигнал статуя, като мислел да получи още по-голяма слава чрез дървото и безчувствения образ; този, който имал цял живот, искал да се прослави чрез това, което няма живот. Виждаш ли, крайно безумие! Като мислел да си създаде чест, той повече се унизил, като показал, че повече се надява на неодушевена вещ, отколкото на самия себе си и на живата своя душа, поради което въздал такова предпочитание на дървото. Не е ли достоен той за присмех поради това, че търси похвала не в себе си и в своя добродетелен живот, а в дъските? Това е все същото, както, ако някой би помислил да се хвали  с пода на къщата си и с красивата си стълба, отколкото с това, че е човек.  Но мнозина от нас сега подражават на Навуходоносор. Както той със своята статуя, така едни от нас мислят да извикат учудване с дрехите си, други с къщата си, с мулетата, колесниците, колоните, които се намират в техните къщи. Като са погубили в себе си достойнството на човека, те търсят напълно смешна слава за себе си в другите предмети.

        Знаменитите и велики служители на Бога се прославяли не с това, но с потребното. Те били и пленници, и роби, и юноши, и чужденци, те нямали нищо собствено, но се оказали по-почтени от тези, които имали в изобилие всичко. Нито огромната статуя, нито велможите, нито вождовете, нито безчислените войски, нито многото злато, нито големият разкош не могли да удовлетворят страстта на Навуходоносор да се покаже велик. А за служителите на Бога, лишени от всичко, била достатъчна едната мъдрост. Като нямали нищо, те се оказали толкова по-бляскави от носещия диадема и багреница и от притежаващия всичко, колкото слънцето е по-бляскаво от диаманта. Щом те се появили, очите на царя заблестели като огън, заобиколили ги вождове, управители, чиновници и цялото демонско събрание; звукове на флейти, тръби и разни музикални инструменти, като се разнасяли до небето, навсякъде огласяли слуха им. Пещта горяла извънмерно силно и нейният пламък се докосвал до самите облаци; всичко било изпълнено със страх и ужас. Но юношите нищо не ги плашело. Напротив, те се надсмивали над околните като над играещи деца, проявили мъжество и кротост и по-гръмогласно от тръбите извикали: “Нека ти е известно, царю!” (Дан. 3:18). (…)

източник

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Карел Чапек - “Rossum’s universal Robots”"

Алквист: Нана, има ли някакъв молитвеник?

        Елена: Има един огромен.

        Алквист: И в него навярно се намират молитви за разни случаи в живота? Против природни бедствия? Против болести?

        Елена: Да, против изкушения, против наводнения...

        Алквист: А против прогреса няма ли?

        Елена: Сигурна съм, че няма.

        Алквист: Е, жалко.

източник

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

:) дааа... посоките и степените на прогреса....нагоре - надолу, бърз - бавничък, разумен - неразумен...относително :sleeping: сигурност не значи верност :) Чапек добре ни подсказва :)

:feel happy: Любов + Светлина + Мир + Радост :feel happy:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Св. Йоан Златоуст

Прочее, нека дойдем на себе си, скъпи мои, и да съблечем тази безобразна дреха, нека я разкъсаме и нарежем и да станем свободни с истинската свобода; нека усетим благородството, дадено ни от Бога, и да презрем славата от тълпата. Нищо не заслужава такъв присмех и не е така безчестно, както тази страст; нищо не е така пълно с безсрамие и голям позор. Човек може от много страни да види, че славолюбието е безславие, а слава всъщност означава да презираш славата и никак да не я цениш, а всичко да говориш и вършиш, за да се нравиш на Бога.
източник

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

:hmmmmm:

Напоследък като чета и размишлявам и наблюдавам живота, себе си и живея осъзнато-естествено, все по-често се сещам за тази тема. :hmmmmm:

Иде ми сега да споделя, че виждам опасност и в това като се "начетем" на "духовна" литература, че като започнем да се изразяваме и мислим "духовно-мъгляво".... :hmmmmm:

Затова ме потегли на времето сърцето към Словото на Учителя и затова го приех в душата си - няма мъгляво, но е духовно. Всеки - и неграмотен овчар и орач би го разбрал какво казва (не да му поясняват какво означава това дето Учителя е казал).

Гледах наскоро едно интервю с Далай Лама (духовност - неоспорима за мен) - с думи обикновени, ежедневни, разбираеми толкова мъдрост каза.... :angel:

Може би това е изпитанието по Пътя - Егото гордо и важно - показва колко е пораснало и развито, извисено и напреднало духовно, като реди слова дето само такива като него са достойни да ги разберат, а изостаналите духом - да си гледат тъпо. :(

Как ли да устоим на това изкушение? Как ли да се усетим навреме, че сме се поддали на него? И ако сме се поддали, как ли да смирим "духовното" си Его? :hmmmmm:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Направете си регистрация или влезте в акаунта си, за да коментирате

Трябва да сте регистриран участник, за да можете да оставяте коментари

Направете регистрация

Регистрирайте се в Портала. Лесно е!

Нова Регистрация

Влизане

Вече имате регистрация? Влезте тук.

Влизане Сега

×