Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Опасностите в духовния Път


Иво

Recommended Posts

Аха. :hmmmmm:

Много ще съм ви благодарна да ми дадете пример за това как сте се поучили от грешката на друг човек - каква конкретна грешка и как сте разбрали, че това и за вас и вашите обстоятелства ЩЕ бъде грешка.
Ха! Като се замисля, наистина не мога лесно да посоча случаи, когато някой, или аз, се е поучил от чежди грешки! И наистина това става, ако и аз направя нещо подобно, та да мога да видя всъщност грешката. Обаче от това следва, че не Мъдростта говори в човека !

:hmmmmm:

Така че мога да кажа: да, имала съм случаи да се поуча от грешките на други, когато съм съпреживявала сътвореното от тях и резултатите от него. Ето, не правя грешките, които моите родители, също и учителите ми, правеха по отношение на мен, като доста се стараех да запомня какво не ми харесва, за да не го правя и аз. М-м-м... правя други грешки... Но не тези! Но ако не ги бях съпреживявала, сигурно щях и аз да ги правя! И внимателно гледам опасностите, в които търсещите мои близките са се заплели. За да ги избягвам. И в края на краищата човек по- лесно вижда другите!

Ето тук вече си казвам - ахааа! Значи достигнахме до извода, че е възможно да се поучаваме и без да допускаме и правим грешки?! Вярно е.

Ако си достатъчно способен и умееш да вникваш по-дълбоко - успяваш да грешиш по-малко.

:v:

Линк към коментар
Share on other sites

  • Отговори 334
  • Created
  • Last Reply

Top Posters In This Topic

да, имала съм случаи да се поуча от грешките на други, когато съм съпреживявала сътвореното от тях и резултатите от него. Ето, не правя грешките, които моите родители, също и учителите ми,  правеха по отношение на мен, като доста се стараех да запомня какво не ми харесва, за да не го правя и аз.

Благодаря ти за точните думи! :feel happy:

Всъщност това, което са правили твоите родители и учителите ти по отношение на теб, не са били техните грешки, защото те определено не са ги смятали за грешки. Това е било и е твоята преценка за техните постъпки. Така, че ти си права, че си се учила от съпреживяването на техните постъпки. Т.е. бих казала, че в случая ние се учим от последиците на поведението на другите или от съпреживяването на това поведение, което не ни е харесало. Трудно ми е някак да класифицирам това като "чуждите грешки", защото не съм сигурна дали за тях това са грешки. :hmmmmm:

За себе си, например също мога да кажа, че често, наблюдавайки поведението на другите, си казвам - ако аз бях на неговото място, нямаше да направя така, но той сигурно също си казва за моя "вариант" - това е грешка, никога няма да постъпя така. :hmmmmm:

Линк към коментар
Share on other sites

Грешката си е грешка независимо дали е призната или не.

Твърдоглавието, което оправдава грешката или не я вижда като такава е свързана с времето и с живота. Със сигурност се разбира за грешките, когато спрем да бъдем твърдоглавие и смъртта също вариант за това.

Дали да чакаме нейния урок или да се постараем още сега да разберем това?

Десетте Божи заповеди показват кои грешки не бива да се допускат.

В последствие Христос ни даде още една заповед и доста съвети за спазването на заповедите дадени чрез Моисей.

Това според мен е напълно достатъчно за нас хората.

Редактирано от Синева
Линк към коментар
Share on other sites

Ако започна да се взирам в грешките - моите и на другите от страх да не ги повтарям, ще превърна живота си в състезание по правене на по - малко грешки или неправене на грешки. Ами то означава тогава да спра да живея.

Предпчитам да обичам себе си и хората, дори да греша, отколкото да се страхувам да обичам, защото ще сгреша.

А всъщност, няма грешки, има опитности и изводи, направени от тях.

Линк към коментар
Share on other sites

е възможно да се поучаваме и без да допускаме и правим грешки?! Вярно е.

Определено съм съгласен. :)

Линк към коментар
Share on other sites

Ако започна да се взирам в грешките - моите и на другите от страх да не ги повтарям, ще превърна живота си в състезание по правене на по - малко грешки или неправене на грешки. Ами то означава тогава да спра да живея.

Предпчитам да обичам себе си и хората, дори да греша, отколкото да се страхувам да обичам, защото ще сгреша.

А всъщност, няма грешки, има опитности и изводи, направени от тях

:thumbsup::thumbsup2:

Нормално е да не повтаряме грешките на родители, учители и близки. Особено ако сме ги изживяли. Щом сме с отворено съзнание /поне се предполага/, се стараем да бъдем по различни, а не да се носим по течението :feel happy::yinyang:

:thumbsup2::angel::thumbsup2: Честит празник на рождениците!

Редактирано от xameleona
Линк към коментар
Share on other sites

Ако започна да се взирам в грешките - моите и на другите от страх да не ги повтарям, ще превърна живота си в състезание по правене на по - малко грешки или неправене на грешки. Ами то означава тогава да спра да живея.

Предпчитам да обичам себе си и хората, дори да греша, отколкото да се страхувам да обичам, защото ще сгреша.

А всъщност, няма грешки, има опитности и изводи, направени от тях

:feel happy::feel happy::thumbsup2::thumbsup2:

Благодаря ти за слънчицето дето го носиш в душата си, мила! :feel happy:

Редактирано от Донка
Линк към коментар
Share on other sites

Не ми благодари, Донче, всеки носи част от Слънчо в душата си, а една от опасностите в духовния път е да забравим за това и да се вторачваме само в сенките, които му правим, вместо да се обичаме каквито сме си с грешките си.

Благодаря за поздрава!

Живи и здрави да сте всички и грешни дори се обичайте един друг! :feel happy:

Линк към коментар
Share on other sites

Да не се окаже, че сме изпуснали миговете отредени за поправяне и да се наложи да се върнем отново на същото, за да "повторим класа”?

Хубаво е да не чакаме междучасието, за да разберем, че Бог ни обича и да побързаме да се изучим, за да можем щастливи да се приберем у дома, в Него.

Но аз не ви съветвам да бързате към Вечната и Непреходна Любов!

Щом се чувствате добре в преходната и нетрайната, която ни дава материалното?!

Лично не се отказвам от материалната любов, ама съм се забързал към Отца, където ме очаква Неговата Блажена и Истинска Обич, към Вечно Влюбеният в мен.

Защо да отлагам това?

Иначе е хубаво за ума да се съгласи с това, което му е угодно. :P

Нормално е. Нали той е част от преходното, от тленното? Кой иначе би защитил последното?

"Що за човек е този, който не се опитва да (направи света)/(стане) по-добър?"

"Небесно Царство"

kingdomofheaven.jpg

Редактирано от Синева
Линк към коментар
Share on other sites

:D Ехехе, в училище бях пълна отличничка от как се помня и си научих урока добре, а той е, че Божията Любов е навсякъде, стига да искаш ти да Я видиш и ако си способен на това. А материалното ако ни задоволява, то какво правим в този сайт, хехе, не ни бъркай с някой друг. :D
Линк към коментар
Share on other sites

Любовта Божия.

А имаме ли я в пълнота?

Ако продължаваме да грешим и не завършим пътя си, ще я получим ли, като най-голямата награда? Как ще осъзнаем това, истински, ако сме още грешни и продължаваме да грешим?

Май има смисъл в това:

ще превърна живота си в състезание по правене на по - малко грешки или неправене на грешки.

Ако ти го разбираш като "спра да живея", то аз разбирам това като път към истинския живот, а не илюзионния.

Много точно е, че трябва да спреш да живуркаш в илюзията, за да се събудиш в реалността.

Какъв опит, а! :D

Отличник в материалното често (не винаги) е двойкар в духовното. :feel happy:

Защо си мислиш, че ви бъркам? :D

Повече няма накъде да ви сбъркам - достатъчно сме сбъркани всички ние! :lol:

:thumbsup:

Редактирано от Синева
Линк към коментар
Share on other sites

Отличник в материалното често (не винаги) е двойкар в духовното.

:thumbsup: Ето още една много сериозна опасност в духовния Път:

слагаме критерии и делим хората на "отличници" и "двойкари" :(

Най-ценният урок, който научих от дългата си педагогическа кариера беше този - има различни, и всички различно красиви, добри и способни деца и ученици, и хора... Няма отличници, няма двойкари, когато с любов приемаме всеки, а не ги измерваме и сравняваме.

И още една опасност:

разделяме материалното от духовното

та често се изкушаваме и да ги противопоставяме дори. Направим ли го, изпадаме в зависимост и от двете. При това зависимостта от духовните ценности е много по-тежка, агресивна и трудно преодолима. :(

Линк към коментар
Share on other sites

:thumbsup: Ето още една много сериозна опасност в духовния Път:

слагаме критерии и делим хората на "отличници" и "двойкари"  :(

Най-ценният урок, който научих от дългата си педагогическа кариера беше този - има различни, и всички различно красиви, добри и способни деца и ученици, и хора... Няма отличници, няма двойкари, когато с любов приемаме всеки, а не ги измерваме и сравняваме.

И още една опасност:

разделяме материалното от духовното

та често се изкушаваме и да ги противопоставяме дори. Направим ли го, изпадаме в зависимост и от двете. При това зависимостта от духовните ценности е много по-тежка, агресивна и трудно преодолима. :(

слагаме критерии и делим хората на "отличници" и "двойкари" - Това е образно казано, скъпа Донке! :1eye: Не го ли видя? А и без кретерии как ще разграничим Христос от Сатанаил?

разделяме материалното от духовното - За съжаление такова разделение има. И ние сме зависими от двойствеността. Да не би да отричаш това? :lol::feel happy:

Опасности много. Нека вниманието бъде голямо!

Поздрави!

Редактирано от Синева
Линк към коментар
Share on other sites

Любовта Божия.

А имаме ли я в пълнота?

Ако продължаваме да грешим и не завършим пътя си, ще я получим ли, като най-голямата награда? Как ще осъзнаем това, истински, ако сме още грешни и продължаваме да грешим?

Май има смисъл в това:

Ако ти го разбираш като "спра да живея", то аз разбирам това като път към истинския живот, а не илюзионния.

Много точно е, че трябва да спреш да живуркаш в илюзията, за да се събудиш в реалността.

Какъв опит, а!  :D

Отличник в материалното често (не винаги) е двойкар в духовното.  :feel happy:

Защо си мислиш, че ви бъркам?  :D

Повече няма накъде да ви сбъркам - достатъчно сме сбъркани всички ние! :lol: 

:thumbsup:

Под спра да живея, разбирам да спра да обичам. Всеки, обаче, придава различни нюанси на думата, изхождайки от собствените си потенции. И отлично зная, че не съм светица, следователно и обичта ми няма как да е безгрешна, но предпочитам да е такава, отколкото никаква да я няма, така де, после да обичам, като си завърша пътя и като стана безгрешна, сега да почака обичта ми малко, докато се усъвършенствам, хехе :D

Една огромна, ама огромна!!! опасност е да си мислим, че Божията Любов е някъде на края на пътя, ей това за мен е най - голямата илюзия. А и има кой да се възползва от това.

Ще превърнеш живуркането в Истински пълноценен Живот, ако се усетиш, че Любовта не стои да те чака някъде си там и ще я постигнеш в пълнота само при условие, че ти си достоен за Нея, като се превърнеш в безгрешник, това наистина е страхотна заблуда, объркваща доста умове, промиваща много мозъци. Не казвам да грешим, а казвам да се обичаме такива, каквито сме - с грешките си, защото жив човек няма как да не греши, виж за умрелия приживе не зная...

Любовта е в теб и във всички и всичко около теб, Тя е щедра и не прави разлика между грешници и светци.

Линк към коментар
Share on other sites

Ти достигна ли Божията любов в пълнота? Питам отново.

Трудно ли ти е да обичаш и едновременно с това да се стремиш да ставаш все по-добра? Не донасяш ли така радост на Онзи, който е във Всичко? Или ти е по лесно да оспорваш нещо неразбрано?

То тя любовта е съществувала винаги в нас и около нас, но ти постоянно ли живееш в нея? И кое те спира? Преодоляването на пречките между теб и любовта не е ли края на пътя ти? Пък и къде е писано да спреш да обичаш?

Но ако мислиш че пребиваваш в Божията любов постоянно - радвам се за теб!

Щом това ти стига - добре! :feel happy:

Щом сетивата ти са достатъчно притъпени за илюзията и си развила в себе си онези другите сетива, които ти позволяват да живееш във вечната и безпрекословна Божия Любов и то постоянно, да се намираш във вечното блаженство разкрито на младенците - о. к.

:thumbsup2:

:yinyang:

Редактирано от Синева
Линк към коментар
Share on other sites

любовта не е към сенките

Напротив и към сенките и към всичко и съществуващо и несъществуващо.

Бог е и в периферията и в центъра едновременно.

Линк към коментар
Share on other sites

:thumbsup:  :thumbsup:

Вместо да подобряваме себе си и Този свят, защо ли не се опитвме да съзрем, усетим, осъзнаем  хармонията и красотата, които те изначално носят в себе си? :hmmmmm:

Опитаме ли се да ги "подобрим", дали не се опитваме да "редактираме" Бог? :hmmmmm:

Единомислие!!! :thumbsup:

Мислим си, че сме много важни, че светът се крепи на нас. И даже казваме на Бог "помогни на този, успокой онзи...", като че ли той не знае и чака ние да му кажем какво да прави. Опитваме да казваме какво да прави на Висшия Разум, който в гениалността си е създал цялата Вселена. Той е създал необходимите и най-добри условия, може ли Бог да създаде несъвършен свят, свят със слабости? Какъв Бог би бил тогава? Ние сме тези, които правим несъвършени неща, съвършените са само от Него. Ние можем ли да създадем цяла Вселена? Той върши всичко, каквото трябва да се направи чрез нас. А ние си мислим "аз направих това, аз постигнах онова, аз направих такава и такава кариера..." Истинска свобода и мир ще влезе в нашия живот, когато осъзнаем, че не ние вършим делата, а Той, и просто да се отпуснем в блаженство :hypocrite::smarty:

Редактирано от Макс
Линк към коментар
Share on other sites

Матей 11:25

25. В онова време Исус проговори, казвайки: Благодаря Ти, Отче, Господи на небето и земята, за гдето си утаил това от мъдрите и разумните, а си го открил на младенците.

Линк към коментар
Share on other sites

"Светлината [Атман] е необвързан с непрекъснато променящия се фантасмагоричен калейдоскоп от сенки [върху фотослоя с различна плътност разположен на движещата се лента в кинопрожекционния апарат.]" Шри Юктешвар Гири

нито екранът :)

Ще изпиташ ли силна любов към фотослоя?

Редактирано от Валентин Петров
Линк към коментар
Share on other sites

феноменалните прояви - Космическата илюзия

да се гледа трезво и без страх с очите на разума

мъдрост -> води до истина -> справедливост

обърканите чувства правят и мислите объркани и причиняват грешните постъпки

"гледай опасностите [и съблазните] право в очите и те няма да те изплашат"

Шри Юктешвар Гири

Редактирано от Валентин Петров
Линк към коментар
Share on other sites

Аз знам, че Бог изпитва любов към всичко, защото всичкото е Той.

Светът се е пръкнал от силната Любов.

Бог създава Сам Себе Си. И постоянно Се пресъздава.

Редактирано от Синева
Линк към коментар
Share on other sites

Сега аз казвам: Онзи, който не е смел да признае своя недостатък, той никога не може да познае Любовта. Любовта не е за праведните, нито за любящите. Любовта сама себе си не може да люби. Може ли да люби? Кой ще люби? То е чудно да любиш, защото те любят. Любовта е Любов сама по себе си. Ако разсъждаваме окултно, щом искаш да любиш, значи липсва ти нещо и щом искаш да те любят, пак ти липсва нещо. Следователно, и като любиш, и като те любят, това показва едно несъвършенство. Любиш, защото не си съвършен и казваш, че и Господ люби. Ама Господ никога не е казвал, че люби някого. Я ми кажете где е казал, на кое място пише това? Срещали ли сте някъде да се казва, че Бог люби? Хората казват тъй, някой пророк дошъл и казал, че Бог е Любов. С Господа лично срещал ли си се? Вие сте чудни! Пророкът казал тъй. Да, но то е за негова сметка: от него не трябва да се заключава, че Господ люби. Сега нали имате критически ум? Да любиш, значи да имаш един недостатък. Сега аз говоря за Любовта тъй, както тя се проявява на физическото поле. На земята как се проявява тя? Ще ми говорите вие за онази, великата Любов. Тази Любов вие виждали ли сте я? Как се е явила тази Любов, я ми кажете вие? Може философски да кажете, как тъй? – Учителят говори. Туй не е право. Покажете ми двама души на земята, които се любят тъй, че през целия си живот да са живели в мир! Не само да говорим. Има светии, които са любили, но и те са дърпали косите си, само че туй нещо не е писано в книгите. Много светии са налагали общото правило и тогава не са казвали, че са светии, а после… Да, светии са били, но след като са умирали. Разбира се, аз говоря конкретно, не какво е горе, а какво е долу, между вас, тъй както Любовта се проявява. И ние трябва да започнем да изучаваме тази Любов тъй, както се проявява между нас, а не онази Любов, която ние я знаем. Сега вие говорите, че любите някого, нали? Но ако този, когото любите, пренебрегне любовта ви, какво ще се роди във вас? Най-първо, ще се роди едно огорчение, нали? След огорчението ще се роди едно озлобление, след озлоблението ще обърнете гърба си и ще кажете: „Каквото ще да става“, и ще се свърши въпросът. Павел казва, че Любовта не отпада, нали? Е, питам тогава: Ако вашата Любов по този начин отпада, Любов ли е? Любов е само тази, която може да издържи всичките грехове на света, всички безконечни грехове на хората; тя е Любовта на ангелите и на боговете. Това е Любов! А любов, която не може да издържи греховете на хората, това е помия! Туй е моето определение за Любовта, разбирате ли? Защото праведният няма нужда от Любов. Аз, който съм праведен, каква нужда може да имам от Любов? Каква нужда има Господ от Любов? Той няма никаква нужда от Любов. Но понеже тия същества, слабите, които са искали Господ да им даде живот, те Го молят, заставят Го да ги люби. Той има много важни работи, с които се занимава, но понеже те като хлопат, хлопат на вратата и най-сетне той ще стане, ще си наруши мира да види какво искат. Те казват: „Ти ни даде живот, сега ще ни упътваш“. – Ще ви упътвам.

Необятната любов

:)

Линк към коментар
Share on other sites

Join the conversation

You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.

Гост
Отговори в тази тема...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.


×
×
  • Добави...