Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Опасностите в духовния Път


Иво

Recommended Posts

Казано е, че Бог е Любов. Той се проявява в цялото битие.

Ще схванете Бог като Любов. Ти не можеш да видиш Бога, нито да Го определиш какво представлява, но като дойдеш в съприкосновение с Него, ти ще го почувствуваш, защото няма друго същество, което да има Неговите вибрации.

Бог е Любов, но по-справедлив и по-строг от Него няма.

Дето има живот, там е Бог.

Из словото на Учителя Беинса Дуно – “Аз Човекът”.

Нека не внасяме повече противоречия чрез ума! :)

Линк към коментар
Share on other sites

  • Отговори 334
  • Created
  • Last Reply

Top Posters In This Topic

Аз знам, че Бог изпитва любов към всичко, защото всичкото е Той.

Светът се е пръкнал от силната Любов.

Бог създава Сам Себе Си. И постоянно Се пресъздава.

Бог е всичко, и тъмнина и светлина, те са едно, а Бог знае как да ги ползува. Бог е и Любов и Гняв / Висша Строгост - Справедливост.

В самия Бог още в самото начало когато Бездната го създавала / Я.Бьоме казва, че Той е имал едно качество - абсолютна острота (по -късно строгост - справедливост).Това е което е поразило и Луцифер. Именно тази безпощадна + безусловна острота е вътре в Бога и съхранява и ще съхранява Божия Ред / Реда във Вселената."

Именно защото изпитва Любов към Всичко...а и ние живеем в необятната Любов е и тази абсолютна строгост / справедливост / взискателност / безкомпромисност.

И малко по темата от Бьоме, който казва " че Душата трябва да вземе велики решения против всичките си врагове - Сатана + Света + Греха + Звездите + Стихиите на Природата, за да се облече в Бога."

:feel happy: Любов + Светлина + Мир + Радост :feel happy:

Линк към коментар
Share on other sites

Съгласен съм. Само за това кое и как е сътворило Бог не знам - дали е Бездната? Тук вече става много сложно за мен.

:feel happy:

Достатъчно неясноти писах вече днес. :sleeping:

Линк към коментар
Share on other sites

:feel happy:

Любов е само тази, която може да издържи всичките грехове на света, всички безконечни грехове на хората; тя е Любовта на ангелите и на Боговете
За сега сме само :smarty: служители :thumbsup:

Божествената мисъл, която минава през нашите умове, Божествената Любов, която минава през нашите сърца и Божествената сила, която преминава през нашите души-те ще оправят света. Бог чрез нас  ще оправи света
Б. Дуно

Успех по пътя! :thumbsup::angel:

Линк към коментар
Share on other sites

Ако нещо бе сътворило Бог, то той нямаше да е такъв, а сътворителя му. Бездната, наричали навремето хаос, сега с друго значение. Кабалистите го смятат за първосъществуващ и от него се е появил т.нар. нетворящ Бог, ама аз питам, отде тез импулси бре? Сигурно от провидението на нищото? Или Дарвиновата теория е ограничена само за нас ограничените? Дори и с квантовата динамика да се смеси по невъобразим начин, невъобразимо безсмислено ще бъде появата на всичкото в нищото, пък било то и в безкрайността.

Естествено, само мнение, което ще има неприятели, ама ще съм им благодарен да подкрепят доводите си с нещо различно от... нищо. :lol:

Линк към коментар
Share on other sites

Аз също бих желал да видя нещо по-висше в това мое тъжно рождение, за да се утеши моя болен Адам, но аз се оглеждам из целия свят и нищо не мога да открия. Всичко е болно, сакато и покрито с рани, при това сляпо, глухо и нямо.

Прочетох много писания на известни учители, с надеждата да намеря в тях основанието и истинската му дълбочина, но нищо друго не открих, освен един полумъртъв дух, плахо копнеещ да оздравее и неможещ поради голямата си слабост да достигне до съвършена сила.

И ето, аз все още стоя, подобно на скръбна жена, обзета от родилни болки и търся пълна отрада, но намирам единствено възхождащото благоухание и духът проверява в него, каква сила се таи в истинската отрада и временно се подкрепя в своята болест с това съвършено благоухание, докато не дойде истинския самарянин и не превърже и не излекува раните му и не го отведе във вечната странноприемница.

из "Аврора" - Бьоме

Линк към коментар
Share on other sites

Той е имал едно качество - абсолютна острота ... строгост - справедливост.

Именно тази ... безусловна острота е вътре в Бога и съхранява и ще съхранява ... Реда във Вселената.

Да. Аспект

Пазител на Духовния Закон на Вселената // Ruler of the Universe

Редактирано от Валентин Петров
Линк към коментар
Share on other sites

Според мен голяма опасност е човек да приеме, че опасностите са реално постижими, да повярва в тях. Може би, ако това стане е изключено всякакво развитие по-нататък, може би. Опасностите могат да съществуват, но какво са те - прсто нашето неразбрано, свещено неразбиране за нещата.

Когато човек изпадне в затруднение Луцифер, му изпраща любимата си дъщеря - Отчаянието, тогава човек трябва да удави Отчаянието в ЛЮБОВТА си.

Няма опасности в ЛЮБОВТА,

опасно е всичко извън нея.

Линк към коментар
Share on other sites

Ама Той има и друг слуга - НЕВЕРИЕТО и то те намира там, където си най-слаб.

Например да не вярваш в силата на собствената си любов и на силата в себе си.

После става сложно и ти е нужна помощ, но НЕВЕРИЕТО ти пречи да се довериш даже.

Съществува постоянна битка между познанието и невежеството. Тези са свързани с Висшата Любов.

:)

Линк към коментар
Share on other sites

Синева, що за Любов е ако се съмняваш в нея. Значи става въпрос за емоция, която се е уплашила и вече не е положителна, а е отрицателна.

Не говоря за тази любов.

Линк към коментар
Share on other sites

Синева, що за Любов е ако се съмняваш в нея. Значи става въпрос за емоция, която се е уплашила и вече не е положителна, а е отрицателна.

      Не говоря за тази любов.

Е, аз не съм достигнал в пълнота до тази Любов и все още съм нестабилен, защото не я познавам и не пребивавам постоянно в нея.

Щом ти не се съмняваш, значи живееш в нея.

Дано да достигна и аз до нея някога и то истински!

Дай Боже!

Амин

Линк към коментар
Share on other sites

Според мен голяма опасност е човек да приеме, че опасностите са реално постижими, да повярва в тях.

      Няма опасности в ЛЮБОВТА,

      опасно е всичко извън нея.

:thumbsup::thumbsup:

И вън от нея според мен не са опасности - защото няма такова вън - тя пак си е в нас, не можем да избягаме от нея. Само сме и затрупали светлината с "гордо страдание" и "жертва" :)

"Не жертва искам от вас, а милост"

Линк към коментар
Share on other sites

Да споменем, че както неверието е слуга на Луцифер, така и вярата му е притежание. Да, точно тази вяра, за която повечето човеци си мислят. Копнежа на сърцето по Бащиния дом е свещената вяра, другото са същите спекулации като опасностите. А опасността какво представлява - загуба ли що. Че ние какво притежаваме, за да загубим...

Линк към коментар
Share on other sites

Да споменем, че както неверието е слуга на Луцифер, така и вярата му е притежание. Да, точно тази вяра, за която повечето човеци си мислят. Копнежа на сърцето по Бащиния дом е свещената вяра, другото са същите спекулации като опасностите. А опасността какво представлява - загуба ли що. Че ние какво притежаваме, за да загубим...

<{POST_SNAPBACK}>

Още повече, че за истинския ученик Луцифер не е толкова страшен - той самият е една объркана същност, играещ една противна на дълбоката му същност роля. Той също е тук - в царството на Смъртта - за да научи уроците си. Ето и един цитат от френски сайт за живота на Антонен Гадал:

ПОСЛЕДНОТО ИЗКУПЛЕНИE

Първите посветени в Светия Граал разказваха една прекрасна легенда, свързана с Луцифер. Катарите и Розенкройцерите също са възприели този символ и са му придавали особено значение. При падението си от областите на божествената светлина в мрачния кръг на земята, непокорният архангел отчупил една звезда. От този чист небесен камък, lapis ex coelis, е била издълбана чашата, събрала Христовата кръв. Така човешката душа, получила от Луцифер своето себе, в което е заложена неутолимо растящата жажда за индивидуалност, ще се напълни капка по капка, от божествената любов, идваща от Христос. Когато човек достигне предела на саможертвата си и изпълни мисията си, архангелът Луцифер, свободен и бляскав като никога преди, отново ще стане Богът на планетата Венера, отредена му в първоначалния план и по която той не престава да изпитва разкъсваща носталгия. В този момент Христос ще бъде напълно разпознат на земята от човечеството.

Черният кръст, символ на греха, на изкуплението и на смъртта, ще стане Белият кръст, „кръстът на Светлината, сияещият символ на обновлението, от който се сипят розите на вечната любов, рози, живи и ароматни като ангелски устни!”

източник - http://www.gadal-catharisme.org/

Редактирано от valentinus
Линк към коментар
Share on other sites

Романтиката е признак за наличието на заблуди в духовното освобождение. Където свършва романтиката от там има предпоставки да се стъпи на духовния Път.

Линк към коментар
Share on other sites

:) Бих се съгласила, ако уточните какво разбирате под понятито "романтика"... ако сметнете за необходимо, моля... :)
Линк към коментар
Share on other sites

Ам, че Той Бог създава романтиката, защото е вечно влюбен в Творението Си.

Ако Творението Му е щастливо, то и Бог е щастлив. Ако Творението е нещастно, то Бог скърби. Романтика е създадена да донесе щастие на Творението. Творението е лицето на Бог и когато то се усмихва - Творецът е блажено щастлив, а когато то плаче - Творецът е угрижен и състрадателен.

Лошо е, когато Творението не познае първо-причината на романтиката и стане зависим от нея, тогава от нея се ражда идолът. Да се влюбиш във водопада или в залеза или в дъгата, цветята, звездите..., а не в Този зад и в тях – това е идолът. От романтиката и живота, Бог ни шепне - Позна ли Ме, дете Мое?. И става като игра на "жмичка" или криеница.

А сега е твой ред да "жмиш". Брой до десет, после Го търси.

Нек трептим и нии като звездите!

:sorcerer:

Редактирано от Синева
Линк към коментар
Share on other sites

:):v::thumbsup2: единомислие

Романтиката е признак за наличието на заблуди в духовното освобождение. Където свършва романтиката от там има предпоставки да се стъпи на духовния Път.

:) Роман + тика...романите...герои разни- илюзорни или бутафорни :sleeping: простете само субективна асоциация :D

:feel happy: Любов + Светлина + Мир + Радост :feel happy:

Редактирано от Благост
Линк към коментар
Share on other sites

Герои, родили се поради съществуването на пра-споменът у нашето същество.

Спомен за Любовта, Истината, Радостта, Искреността... за Бог.

Попадението ти е Вярно.

Романтиката е дело Божие.

:sorcerer:

Редактирано от Синева
Линк към коментар
Share on other sites

:)  Бих се съгласила, ако уточните какво разбирате под понятито "романтика"... ако сметнете за необходимо, моля...  :)

Романтиката е нещо като биберона за душата :)
Линк към коментар
Share on other sites

Join the conversation

You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.

Гост
Отговори в тази тема...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.


×
×
  • Добави...