Guest irenastoyanova Добавено Септември 9, 2007 Доклад Share Добавено Септември 9, 2007 "Всяко нещо, което се прави без любов е престъпление; то не дава никакъв плод.", Учителя Беинса Дуно в теорията на "Слънчеви лъчи". За да отворя тази тема ме провокираха идеите за помощта и как да помагаме на другите. Забелязала съм още, че когато някой ми дава нещо от любезност, учтивост или защото така трябва, дори и да е било нещо, което съм искала, то не ме е радвало или не е постигало ефекта, който съм очаквала. Вече се опитвам да вземам само това, което виждам, че другия ми го дава с отворено сърце. Та, в този дух на мисли, дори и да постигнем подреден и по-добър материално-технически живот, пак ще си бъдем същите недоволни хора, защото любовта е живеца, който дава цена и стойност на всяко нещо, което даваме в света или правим за другите. Така преформулирана темата от модераторите стесни смисъла на това, което зачекнах с този цитат. Имах предвид не само това, което правим за другите, когато им помагаме, но и това което даваме с всяка своя мисъл, чувство, дума, постъпка, защото в това се разкрива истинското ни "аз" и това определя стойността на нещата, които правим, дори те да не се виждат с просто око. Едно нещо направено с любов, дори и да няма видими резултати веднага със сигурност ще допринесе за нещо хубаво в бъдеще. Всичко друго е механичен начин на живеене и може би затова постоянно говорим за любовта. "Жадни са човешките души за любовта". Дали да не сложа равенство между любов и живот? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Лагорда Добавено Септември 10, 2007 Доклад Share Добавено Септември 10, 2007 (edited) Ти си казала всичко , аз просто няма какво да добавя повече . Дарявай Любов постоянно, без да очакваш нещо в замяна и след време ще жънеш плодовете на това което си посял . Преди малко повече от един ден ми се случи нещо подобно и беше огромна изненада за мен. Преди повече от 10 години съм подарила нещо мъничко с огромна Любов и сега човека ме потърси . Изживяването беше неповторимо, а това което той ми подари беше част от неговата съкровена същност. Това са думи идващи от невероятната дълбочина и красота на неговия Дух, аз онемях... Приятен ден! Редактирано Септември 10, 2007 от Лагорда Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Milena Добавено Септември 10, 2007 Доклад Share Добавено Септември 10, 2007 ~ Отъждествявайки се с болката на другите - да върнеш емоционалния им баланс ~ т.е. 2 равнопоставени "действия" - "отъждествявайки се - връщаш" * прилича и на знака на безкрайността - "преливащата се осмица"... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Роси Б. Добавено Септември 10, 2007 Доклад Share Добавено Септември 10, 2007 "Изкуството да даваш е да не очакваш нищо в замяна." Не помня от къде си преписах тази мисъл, но съм си я сложила на компютъра и често си я поглеждам. Много ми харесва. Аз мисля, че когато помагаш на друг, не би следвало да очакваш нещо в замяна. Както я нарича един писател "банката за услуги", която е изградена между хората, а по-точно "ти на мене, аз на тебе" си работи с пълна сила и днес. На мен ми харесват други отношения. А именно: имаш ли -давай, а когато ти дават- вземи и благодари. Може да дадеш на друг човек, не точно на същия, който ти е подал. Имаше един филм-"Предай нататък". Там нещата бяха представени в този смисъл. Удоволствието е повече в даването, отколкото в получаването. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest valentinus Добавено Септември 10, 2007 Доклад Share Добавено Септември 10, 2007 "Всяко нещо, което се прави без любов е престъпление; то не дава никакъв плод.", Учителя Беинса Дуно в теорията на "Слънчеви лъчи". За да отворя тази тема ме провокираха идеите за помощта и как да помагаме на другите. Забелязала съм още, че когато някой ми дава нещо от любезност, учтивост или защото така трябва, дори и да е било нещо, което съм искала, то не ме е радвало или не е постигало ефекта, който съм очаквала. Вече се опитвам да вземам само това, което виждам, че другия ми го дава с отворено сърце. Та, в този дух на мисли, дори и да постигнем подреден и по-добър материално-технически живот, пак ще си бъдем същите недоволни хора, защото любовта е живеца, който дава цена и стойност на всяко нещо, което даваме в света или правим за другите. Така преформулирана темата от модераторите стесни смисъла на това, което зачекнах с този цитат. Имах предвид не само това, което правим за другите, когато им помагаме, но и това което даваме с всяка своя мисъл, чувство, дума, постъпка, защото в това се разкрива истинското ни "аз" и това определя стойността на нещата, които правим, дори те да не се виждат с просто око. Едно нещо направено с любов, дори и да няма видими резултати веднага със сигурност ще допринесе за нещо хубаво в бъдеще. Всичко друго е механичен начин на живеене и може би затова постоянно говорим за любовта. "Жадни са човешките души за любовта". Дали да не сложа равенство между любов и живот? А може би нашият Учител визира един по-висш аспект на любовта, в смисъла, в който се употребява от Исус Христос и Неговите ученици. Онази любов /за разлика от земната, която винаги е егоцентрична и нетрайна/ изразява друго СЪСТОЯНИЕ на съществуване, и е резултат от дълбоките, фундаментални вътрешни промени, наречени от Беинса Дуно "трансформация". И дано повече от нас да я постигнат! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Йордан Анов Добавено Септември 10, 2007 Доклад Share Добавено Септември 10, 2007 Интересно! "Как да помагаме на другите?" А защо трябва да мислим, че някой има нужда точно от нашата помощ? Що за човек е този, тръгнал да помага на другите, без сам да е помогнал на себе си? Пък и не е ли малко себично и грандоманско да си мислим че сме по-добри от другите, за да има помагаме? Интересно формулирана тема. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Roemy Добавено Септември 10, 2007 Доклад Share Добавено Септември 10, 2007 Интересно! "Как да помагаме на другите?" А защо трябва да мислим, че някой има нужда точно от нашата помощ? Що за човек е този, тръгнал да помага на другите, без сам да е помогнал на себе си? Пък и не е ли малко себично и грандоманско да си мислим че сме по-добри от другите, за да има помагаме? Интересно формулирана тема. Това не значи , че си по добър от другия когато помагаш. В повечето случай , помагат хора, който са изпитали нуждата от помощ и помагат, защото знаят вече , какво означава това. През, колкото повече изпитания преминаваш, толкова по благосклонен ставаш към другите. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Диана Илиева Добавено Септември 10, 2007 Доклад Share Добавено Септември 10, 2007 Разбира се, че можем да помагаме! И не е нужно да сме по-добри, че да сме в състояние да помогнем на някого. А и помощта понякога може да се състои в една усмивка, одобрително кимване или топло ръкостискане...На себе си също е хубаво да помагаме. Наистина, колкото един човек е по-напреднал, толкова повече и по-добре може да помогне и хората дори инстинктивно усещат това и се стичат при него ..., но и всеки от нас, поне в едно направление е доста по-напреднал от повечето други и именно в тази област може да помогне също много ефективно. Но темата е наистина много интересно формулирана, може би дори в началото е била обратно зададена - т.е заглавието е било: "Всяко нещо, което се прави без любов е престъпление; то не дава никакъв плод." Тогава вече нещата са в малко по-различен аспект и Ирена е искала да каже, че обратно - когато правим дори и нещо съвсем дребно и/или тривиално с любов, то ние по този начин, макар и без пряко да го осъзнаваме, но на практика помагаме и на себе си, и на другите, и въобще на света да стане "по-добър и бял" Напълно съм съгласна с нея Не бях прочела тази мисъл на Учителя, но макар да звучи направо плашещо, за съжаление е съвсем прав. Изпитвала съм го лично. И за неща направени от мен, и за направени от другите... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest irenastoyanova Добавено Септември 12, 2007 Доклад Share Добавено Септември 12, 2007 Интересно! "Как да помагаме на другите?" А защо трябва да мислим, че някой има нужда точно от нашата помощ? Що за човек е този, тръгнал да помага на другите, без сам да е помогнал на себе си? Пък и не е ли малко себично и грандоманско да си мислим че сме по-добри от другите, за да има помагаме? Интересно формулирана тема. Интересно! Защо ли не намирам връзка между това, което си казал и темата? Правата, правилната мисъл не изключва разнопосочното мислене до момента в който се елеминират ненужните/неподходящите за дадения въпрос мисли, за да се организира мисълта в посока към истинността на отговора, а не просто отговора, който може да бъде тривиален или оригинален. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest valentinus Добавено Септември 13, 2007 Доклад Share Добавено Септември 13, 2007 "Да помагаме на другите" не звучи ли палиативно? Не е ли по-добре "Как да СЛУЖИМ на другите, на света, на Божият План за нашия Универсум"? Защото в един по-общ аспект всички сме част от едно цяло, нали така? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Валентин Петров Добавено Септември 13, 2007 Доклад Share Добавено Септември 13, 2007 (edited) "Да помагаме на другите" ... по-добре "Как да СЛУЖИМ ...? "Всяко нещо, което се прави без любов е престъпление; то не дава никакъв плод." Беинса Дуно любовта е живеца, който дава цена и стойност на всяко нещо когато правим дори и нещо съвсем дребно и/или тривиално с любов, то ние по този начин, макар и без пряко да го осъзнаваме, но на практика помагаме и на себе си, и на другите, и въобще на света да стане "по-добър и бял" 60.gif Напълно съм съгласна с нея Не бях прочела тази мисъл на Учителя, но макар да звучи направо плашещо, за съжаление е съвсем прав. Изпитвала съм го лично. Забелязал съм го когато някой се нуждае от помощ, дори техническа. В божествено съзнание изпитваме светла радост, обич към всичко и мир. Малкият залив става Едно с океана от Любов. Материалното се подчинява на своя източник Проблемите се разрешават някак съвсем лесно или от само себе си. Редактирано Септември 13, 2007 от Валентин Петров Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Ася_И Добавено Септември 13, 2007 Доклад Share Добавено Септември 13, 2007 Споделям написаното от Ирена и по-голямата част от участниците. Добавям само: Кой процес се е явил по-рано: даването или взимането? – Даването. Природата е дала първа, а след нея всички същества. Значи първият процес е даването, а вторият – взимането.Учителя - Красивото в живота Каквото правите, с Любов го правете. Това значи: каквото правите, правете го с всичкия си ум, с всичкото си сърце, с всичката си душа и с всичката си сила. Учителя - Предназначението на човека Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Валентин Петров Добавено Септември 13, 2007 Доклад Share Добавено Септември 13, 2007 Учителят казва: „Всички хора искат да бъдат обичани. Защо? За да получат нещо от плодовете, които зреят при любовта. Вътрешната нужда на човека да бъде обичан показва, че той търси живота. Любовта носи свобода, истина, щастие. Следователно, когато човек разбере живота, свободата, истината и щастието, той вече се намира в областта на великата любов! Докато любовта се проявява чрез човека, той свети. Щом любовта престане да действа в него, той става черен въглен; съзнанието му се помрачава, и всичко у него потъмнява. Който е изгубил любовта си, той се намира в свят, гдето всичко умира. Всяка мисъл, чувство и постъпка, които човек изявява не по пътя на любовта, носят страдания. Всички онези прояви на живота, които не са свързани с процеса на любовта, са опасни, те носят смърт.” Затова всяка работа, вършена с любов, успява. Тя е магическият ключ. Даже, ако отгледаме едно растение с любов, то ще даде по-изобилен плод. Може да се направи опит, като се отгледа едно растение по новия начин, а друго - по стария, при равни условия. „Това което е направено от любов, то вечно остава, а това което е направено без любов, то е малотрайно, преходно.” Любовта гради. Ето защо, доколкото хората имат любов, дотолкова могат да растат правилно. При любовта човек по-ясно слуша Божествения глас, който му говори отвътре. Това внася подем в мислите, чувствата и постъпките му. При безлюбието човек е глух. Учителят за образованието Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
bee_bg Добавено Септември 13, 2007 Доклад Share Добавено Септември 13, 2007 Да любов е нужна в помагането , но си мисля че трябва и доста разумност . правете го с всичкия си ум, с всичкото си сърце, с всичката си душа и с всичката си сила. Защото прекаленото раздаване понякога може да е по вредно , отправено към някои хора И да не забравяме , че човек ако не иска сам да си помогне и Господ не може да му помогне . Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Донка Добавено Септември 13, 2007 Доклад Share Добавено Септември 13, 2007 Животът ме научи, че най-добре съм помогнала тогава, когато дори не съм мислила или подозирала,че помагам на някого.... просто съм правила нещо с любов, защото това ме е правело щастлива - мен самата. После се оказва, че това всъщност е направило щастливи и е помогнало на други хора близо или далече от мен по някакъв начин... Господ си знае как.... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
bee_bg Добавено Септември 13, 2007 Доклад Share Добавено Септември 13, 2007 Можеби това е правилния начин . Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Септември 14, 2007 Доклад Share Добавено Септември 14, 2007 Животът ме научи, че най-добре съм помогнала тогава, когато дори не съм мислила или подозирала,че помагам на някого.... просто съм правила нещо с любов, защото това ме е правело щастлива - мен самата. После се оказва, че това всъщност е направило щастливи и е помогнало на други хора близо или далече от мен по някакъв начин... Господ си знае как.... Има закони на привличането, които ще свържат нашите добри мисли и действия продиктувани от любов с тези, които имат нужда от тях. В действителност помагаме много повече отколкото си представяме. Можем да правим това и съзнателно, като изпращаме нашите мисли за помощ изпълнени с любов, навсякъде, където почувстваме, че има нужда от тях. Само ако можеше да се осъзнае, колко реална е такава помощ и, че тя може да се извършва независимо от разстоянието, дали познаваме този на който помагаме и други човешки предразсъдъци. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Кристиян Добавено Септември 14, 2007 Доклад Share Добавено Септември 14, 2007 Можем да помагаме на другите, когато сме помогнали на себе си. Можем да служим на другите, когато сме свободни. Свободата не е нещо, с което се раждаме, не е нещо, с което разполагаме за себе си в достатъчно количество, че да се опитваме да я извеждаме навън... Това, което в момента е възможно за нас се нарича "дълг"- просто сме длъжници един на друг. Помощта е разменна монета- монетите не се пръскат с широки пръсти. Харчат се разумно, т.е. може да се помогне на някой, когато е пожелал именно ние да му помогнем, и естествено, ние сме преценили, че имаме нужното, с което да помогнем, и едва тогава можем да се съгласим да помогнем на тозци или онзи. Непоискана помощ е по-зле и от мечешката услуга. Имам поне 100-на примаре, които показват точно това, но няма да ги изреждам. Ще поставя само един от тях, койтоможе да дискутираме тук в тази тема. С Манго сме съученици- въпреки че е по-голям от мен с няколко години, поради това че той повтаря няколко години, така че по едно време станахме съученици...Преди известно време( някъде преди около 7-8 години), Манго е появява в моята житейска сцена, звъни на врата и реве, че жената и децата били гладни, болни, нямали дрехи, храна, лекарства...Аз познавам Манго и знам, че сърцето му е широко, искрен е в думите си, и решавам да помогна- давам му една сума пари- подарявам му я, и му пожелавам да се оправят с нея на първо време...След седмица решавам да се отбия при Манго, да видя как е той, и голямата му фамилия... Жена му ме вижда и започва а ме ругае на полуцигански-полубългарски, виждам, че има синина под окото, Манго го няма вкъщи, децата болни, гладни и дрипави, жена му- също...Питам, къде е Манго, а жена му, поглеждайки ме все едно съм Сатаната, казва, че Манго харчи парите ми в кръчмата, и се връща в къщи само колкото да си изп робва десния прав върху нея, и ако успее да докопа някое от хлапетата, да му изръмжи или да му светне по един шамар...Къде сгреших, питам се аз, в мен извмеднъж се повдигат чувства, които направо изгарят всичко що е разумно, пречат ми да се окопитя..и така си тръгнах, стиснал до болка устни...Преди около 3 години Манго отново се появи, и отново си "изпя" песента, от която предишния път нищо не бях разбрал...но този път слушах, притова- внимателно. Съгласих се да му помогна, и този път го хванах "под ръка" и отидохме до магазина- купих храна, минахме през магазин за дрехи втора употреба- купих килограми дрехи за всички, минахме през аптеката и купих по осмотлрение най-важните неща, които би трябвало да се намвират в аптечката на всяко семействно, после пихме с Манго по едно кафе, и го изпратих до тях. Заредихмве хладилника, спретнахме импровизирана "аптечка", и раздадохме дрехи на децата. Жена му този път вместо да ми тегли майните, ме погледна с поглед, който замества един кош думи... Така че, когато ни искат помощ, нужно е да презеним, дали можем да помогнем точно с това, което са поискали от нас, защото ако ни искат едно, пък ние дадем друго, отговорността за последствията от това, до голяма степен е и наша, а неразбирането си е изцяло за наша сметка... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Добромир Добавено Септември 14, 2007 Доклад Share Добавено Септември 14, 2007 Така че, когато ни искат помощ, нужно е да презеним, дали можем да помогнем точно с това, което са поискали от нас, защото ако ни искат едно, пък ние дадем друго, отговорността за последствията от това, до голяма степен е и наша, а неразбирането си е изцяло за наша сметка... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
mecholari Добавено Септември 14, 2007 Доклад Share Добавено Септември 14, 2007 Ето това е един от моите начини: http://www.izvorite.com/smf/index.php?PHPS...mp;topic=1494.0 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Еси Добавено Септември 14, 2007 Доклад Share Добавено Септември 14, 2007 (edited) Можем да помагаме на другите, когато сме помогнали на себе си. ... ... Така че, когато ни искат помощ, нужно е да презеним, дали можем да помогнем точно с това, което са поискали от нас, защото ако ни искат едно, пък ние дадем друго, отговорността за последствията от това, до голяма степен е и наша, а неразбирането си е изцяло за наша сметка... Но как да преценим правилно първият път, преди да сме сбъркали? Може би като се ангажираме лично, за да поправим грешките в крачка? Значи ли, че когато даваме пари не помагаме, а успокояваме съвеста си, че и ние нещо правим/подхранваме егото си колко сме добри? И тази еднократна помощ към Манго, е навременна, но какво променя? Редактирано Септември 14, 2007 от Еси Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Кристиян Добавено Септември 14, 2007 Доклад Share Добавено Септември 14, 2007 От посочения пример с Манго дори не е нужна преценка, а просто да слушаме внимателно. Парите са както универсално средство, с което Манго може да си купи и храна, и дрехи и лекарства, но пък кога е виждал примерно 500 лева накуп? Може да отиде в кръчмата с идея, да пийне по едно и да почерпи за мое здраве, след което вече е много трудно да се обясни как му "изтърва края" така, че като се върне вкъши, жена му да му служи за боксова круша и т.н....Парите съм ги дал с най-доблри и чисти намерения, но Манго не ми ги е поискал- той ми е ревал на рамото за това, че "бате..и жината, и децата гладни и болни, няма лекарства, няма дрехи, няма какво да ядат, боси ходят..." След като е поставил нещата по този начин, яасно е формулирал нуждите си. Най-доброто е да помогнвеш, без да се "измъкваш" с "универсалност" и "ами купи си каквото ти е нужно"...защото желанието на Манго е една величина, но ние не познаваме нито намеренията му, нито вмолята му, така че давайки му една сума пари, желанието му е подложено на "ревизия", и от там параметрите и на намеренията и на волята му се изменят по начин, който в случая описах...В този случай жената на Манго, която също е позната персона, ни проклина като адско изчадие, защото тя познава мъжа си много по-добре от мен, и знае, че пари на куп действат на Манго като аромат на вкусна манджа, която го води за носа както в анимационните филми го показват...т.е. с право аз в нейните очи съм жив дявол, децата му неме познават, но страдайки поради податливия нос на баща си, и изтърпявайки всичко което се случва, отнасяйки и те по някой шамар за десерт, също ме считат за жив дявол, а и Манго ме счита за такъв, защото търсейки оправдание за постъпката си, започва от това, че съм му дал пари, и от там нататък, щом аз съм причина, всички следствия оттази причина са свързани смен....Живота изисква разбиране, в което на първо място стоят тези неща като това, да чуваме какво ни се казва от някой, независимо дали е съвет който сме или не сме потърсили, дали е молба за помощ и т.н....Ние най-често слушаме себе си и съзнанието ни оперира с нуждите на другите така, както би оперирало със своите собствени- ето в това се проявява егоизмът ни- не в наличието на егото само по себ еси, а в това, че сме му дали управленската роля, вместо тази, която му е отредена- да служи и изпълнява това, което Душата му постави като задача...И макар че не е точно в тази тема, Душата и егото всъщност са едно и също нещо, двете страни на една монета- Душата е страната с номинала, а егото е "тура"- с герба, по който ние се различаваме от всички останали. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Еси Добавено Септември 14, 2007 Доклад Share Добавено Септември 14, 2007 За разбирането на живота е необходимо премерена доза цинизъм, защото още от малки сме с промити мозъци. Приказки за лошият вълк който яде козлета, овчици ... ами няма да пасе трева. Той е хищник такъв му е нравът, както и Манго не е известен като къщовник. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Кристиян Добавено Септември 14, 2007 Доклад Share Добавено Септември 14, 2007 Вълкът....да, вълкът е всъщност, първото опитомено животно, което от крадец, ощетяващ човека, в процеса на общуването с човека, се е превърнал в овчарското куче- пазител на стадото. Защото човек е открил това, което вълкът може да получи като помощ от човека, и в същото време вълкът е помогнал на човека с това, което може най-добре... "Чрез трансформацията на своята природа, Великият Кръвожаден Вълк е станал Куче-Пастир", или "Човешката Природа може да бъде трансформирана от тази на Вълк-Войн, в тази на Пастир-Жрец"- тракийски надпис, цитат от "Тракийското писмо-декодирано-ІІ", авт. Ст. Гайд, стр.140 Тук освен понятието помощ, можем да забъркаме с пълно право и друго понятие- взаимопомощ, защото помощта ако я разглеждаме като едностранно протичащ поток, едва ли бихме стигнали далече...С делата си, които проявяваме към другите, можем да проследим следствията от вътрешните причини на нашите дейъствия, а тези следствия се оказват причини, за следствивята които проследяваме в нас самите, като резултат от преминаването на външните п ричини във вътрешни следствия- обмена е процес, който наричаме трансформация...Трансформацията е най-очевидния белег на еволюция... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Багира Добавено Септември 14, 2007 Доклад Share Добавено Септември 14, 2007 Можем да помагаме на другите, когато сме помогнали на себе си. Можем да служим на другите, когато сме свободни. Свободата не е нещо, с което се раждаме, не е нещо, с което разполагаме за себе си в достатъчно количество, че да се опитваме да я извеждаме навън... Напълно съм съгласна. И другаде е казвано, но редичко. Трябва първо да сме помогнали на себе си. Иначе- все ще бъдем изненадани от резултатите на добрите си намерения. Защото добре помага само свободния човек. но ние никак не сме свободни. В този свят на полярностите най- често сме много далеч от свободата. А ето го и ключът: Чрез трансформацията на своята природа, Великият Кръвожаден Вълк е станал Куче-ПастирИ тук виждам два проблема. 1. Четящият в повечето случаи ще си каже: "Ама това се отнася до кръвожадните вълци, а аз не съм от тях! " което си е заблуда. 2. "Вълкът" трябва да разбере, че трябва да се трансформира. И да намери начина на трансформация. Така че, когато ни искат помощ, нужно е да презеним, дали можем да помогнем точно с това, което са поискали от нас, защото ако ни искат едно, пък ние дадем друго, отговорността за последствията от това, до голяма степен е и наша, а неразбирането си е изцяло за наша сметка... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts
Join the conversation
You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.