Jump to content
Порталът към съзнателен живот
breeze

Просещите деца и възрастни

Recommended Posts

Напълно просветления има власт и е пълен господар над формата и над смъртта. Може да променя формата си както намери за добре - според нуждите на хората, които все още вървят по пътя.

Може за секунди да остарява, а в следващия миг да е по млад и от дете. Дори цветовете на очите си може да мени. Господарите са трудни за различаване. Те се показват на тези, който са заслужили това.

Един ден докато бях във факултета, една подобна жена ме повика от разтояние, нещо от рода на "Хей, какво правиш!", но вднага съзря, че не мога да и отдам повече от усмивка в този момент и се направи, че не е говорила с мен. Личеше си обаче, че ме наблюдава, дори и обърната с гръб към мен. Средата и хората около нас не позволяваха нищо повече. Подобни неща са ми се случвали десетина пъти.

Това значи ли, че над 10 пъти си срещал "Господар", но заради средата и хората не си могъл да общуваш с него?

Знае ли човек? ;):whistling:

Питай вътре в себе си!

Поздрави!

:rolleyes:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Ехоооо! Съвсем се отплеснахете! Съгласна съм че има просешки бизнес, че има и клошари на свободния избор и дух.

Ноооо ... има хора, които са станали просяци и клошари по нещастие, хора, които животът е захвърлил на улицата без да ги пита, хора които са се изгубили по пътя си, които искат да се измъкнат от нищетата, но не могат сами, хора на които трябва да се обърне внимание и да се окаже помощ.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Ами я кажете, пробвал ли е някой волю или неволю някога да живее като клошар или просяк? Не мога да си представя, че такъв начин на живот може да се харесва на когото и да било.

Още едно проявление на самобитния български талант за трепане на идеи ... Ражда се една хубава идея, тръгва един подем, а вие веднага трас-прас с бухалките ...

Бих искала да попитам Теодора и Breeze, вие някога опитвали ли сте да се заприказвате с някой клошар или просяк? Опитайте! Ще получите интересни и неочаквани отговори, особено що се отнася до промяната на начина им на живот, до изкарването на прехраната ... а бе, поговорете си за каквото ви хрумне, ще ви подейства много обогатяващо и отрезвяващо.

От твоя постинг тук в този форум нещо по-отрезвяващо трудно мога да си представя :sleeping:

Здравей, Теодора!

Нещо не разбрах какво имаше предвид за бухалките :unsure: Въпросът ми беше съвсем конкретен и много добронамерен. После Ася и Мона се изказаха в насока, която се отнася само за част от тези хора и която аз съвсем не съм имала предвид в своя пост. И колкото и да си препрочитам поста не ми става ясно каква хубава идея съм утрепала.

Аз наистина мисля, че е много полезно да си общуваме с клошарите и просяците. Само така може и да им се помогне евентуално и то много по-адекватно, много по-човешки и състрадателно. Мирогледът на тези хора е много различен и не съм сигурна, че имат нужда от

компетентни съвети, социална информация, насочване.
, нито пък, че общината, БЧК или разни фондации могат да им окажат адекватна помощ.

Ти така и не ми отговори на въпроса, но аз си говоря от време на време с такива хора (не и с тези от бизнеса, за които пишат Ася и Мона - те си личат от далече какви са). Мога да те уверя, че на повечето от тях обичайния начин на живот по една или друга причина не им харесва, не го желаят. Моето мнение по въпроса е много близо до това на niki0912. "Помагането", което ще ги върне към уж "нормалния" живот мога да оприлича с това да извадим Диоген от бъчвата, за да стане и той "нормален" като нас.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Alexander1303,

Опитах се да разделя мнението си на две части - за просенето, защото тези които са по кръстовищата, особено помъкналите бебета жени и инвалиди, са в схемата. Дали доброволно или не - това е друг въпрос.

И за клошарите.

Направило ми е впечатление, че са две групи: едните миришат ужасно и просят бутайки се в тебе, с надеждата че ще им дадеш пари за да се махнат. Те почти винаги или са пияни или са изтрезняващи.

Вторите миришат на некъпано, но са трезви, те рядко просят, вървят си по пътя без да пречат. Смятам, че те наистина се чувстват уютно в света, който са си изградили. За нас може да понамирисват, но те самите не се усещат така. Зимата по-рядко ги виждам, но лятото на минералната чешма на Банята може да ги видиш как се перат (в срязани 10 л. бутилки), мъжете как се бръснат, всичко става някак настрана, без да пречат. За тях това е нормално и което е по-интересно, хората които наливат вода проявяват търпимост. Поне не съм била свидетел на противното. Мисля, че са избрали (поне част от тях) този начин на живот, защото в един момент действителността им е дошла в повече. Не всеки може да понесе всичко което му сервира живота така, както другите очакват от нас.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Alexander1303,

Опитах се да разделя мнението си на две части - за просенето, защото тези които са по кръстовищата, особено помъкналите бебета жени и инвалиди, са в схемата. Дали доброволно или не - това е друг въпрос.

И за клошарите.

Направило ми е впечатление, че са две групи: едните миришат ужасно и просят бутайки се в тебе, с надеждата че ще им дадеш пари за да се махнат. Те почти винаги или са пияни или са изтрезняващи.

Вторите миришат на некъпано, но са трезви, те рядко просят, вървят си по пътя без да пречат. Смятам, че те наистина се чувстват уютно в света, който са си изградили. За нас може да понамирисват, но те самите не се усещат така. Зимата по-рядко ги виждам, но лятото на минералната чешма на Банята може да ги видиш как се перат (в срязани 10 л. бутилки), мъжете как се бръснат, всичко става някак настрана, без да пречат. За тях това е нормално и което е по-интересно, хората които наливат вода проявяват търпимост. Поне не съм била свидетел на противното. Мисля, че са избрали (поне част от тях) този начин на живот, защото в един момент действителността им е дошла в повече. Не всеки може да понесе всичко което му сервира живота така, както другите очакват от нас.

Да това е външната страна на нещата, но когато си свързан вътрешно с такъв човек нещата изглеждат по друг начин и разбира се въпросът "какво да направиш и как да помогнеш" остава неразрешен (поне за сега) !!!

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Не очаквах, че разговора ще вземе такъв обрат, особено тук. Мисля, че има доста хора, които наистина имат нужда от помощ, дори и измежду тези, които са уж в "бизнеса". Предполагам и на тях не им е лесно да са заставени да просят, а някой да минава и да им взема и малкото, което са събрали.

Как да помогнем в крайна сметка?

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Не очаквах, че разговора ще вземе такъв обрат, особено тук. Мисля, че има доста хора, които наистина имат нужда от помощ, дори и измежду тези, които са уж в "бизнеса". Предполагам и на тях не им е лесно да са заставени да просят, а някой да минава и да им взема и малкото, което са събрали.

Как да помогнем в крайна сметка?

Здравей, breeze!

:)

Когато помогнем първо на себе си, тогава ще знаем как да помогнем и на другите! Това поне "казват" всички религии.

Поздрави!

:)

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Когато помогнем първо на себе си, тогава ще знаем как да помогнем и на другите!

А ако помагайки на себе забравим за другите? :hmmmmm:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Невъзможно е, ако си помагаме! Помагането е само в позитивна посока. Негативното се нарича вреда. Ще забравим за другите, ако помагането на себе си се преобърне във вреда на себе си. Будността държи тази опастност далеч.

Ти защо търсиш Бога? :D За себе си или за другите?

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Това да помогнем първо на себе си ми прозвуча доста егоистични. Все пак хората са казали, че като помагаш на другите, помагаш и на себе си. Важно е същността на действието, а не това да е насочено към нас.

Редактирано от breeze

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

А знаеш ли как точно да помогнеш на другите, защото от опит знам, че често се случва в напън да помогнем да вземем, че да навредим? Познанието идва с просветление. Тогава вече знаеш на кого и как да помогнеш и дали има въобще нужда от това. Как помага този, който сам има нужда от помощ? Доста често намесата в чуждата съдба (карма) играе ролята на "мечешка услуга".

Пътят към Бог е път осеян с егоизъм.

Пътят на познанието минава през самопознанието. Всички Велики са минали през пътя на егоизма - Буда, Иисус, та дори и Учителя. Всеки първо е отделил време за себепознание, време за себе си. Практики, медитации, усамотение...

Матей 7 глава

3. И защо гледаш съчицата в окото на брата си,а не внимаваш на гредата в твоето око?

4. Или как ще речеш на брата си. Остави ме да извадя съчицата из окото ти; а ето гредата в твоето око?

5. Лицемерецо, първо извади гредата от твоето око, и тогава ще видиш ясно за да извадиш съчицата от братовото си око.

:)

Все пак хората са казали, че като помагаш на другите, помагаш и на себе си.

При това условие не говорим ли отново за егоизъм?

Защо спазваме Закона? Защо спазваме правилата? Ако правим добро на някого заради знанието върху възвръщателните свойства на отправеното от нас самите, не е ли отново егоизъм?

Заради Любовта си към Бога ли търсите Бога или заради себе си, заради щастието си, заради свободата си, заради здравето си, заради благополучието си, заради Вечният Живот, който отново е за теб самия, заради края на страданиета за теб самия, заради...?

Редактирано от Ники_

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

често се случва в напън да помогнем да вземем, че да навредим? Познанието идва с просветление. Тогава вече знаеш на кого и как да помогнеш и дали има въобще нужда от това.

:feel happy::thumbsup2:

Как помага този, който сам има нужда от помощ? Доста често намесата в чуждата съдба (карма) играе ролята на "мечешка услуга".

:sorcerer::)

Не е ли същото като с помощта от Европа за България?

Парите просто отиват в нечии и без това пълни джобове.

Най добро чувство ми е оставило когато дадох веднъж на един просещ човек пресен геврек.

И той се зарадва, и бях сигурен че не може да го обмени за наркотик.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

често се случва в напън да помогнем да вземем, че да навредим? Познанието идва с просветление. Тогава вече знаеш на кого и как да помогнеш и дали има въобще нужда от това.

:feel happy::thumbsup2:

Как помага този, който сам има нужда от помощ? Доста често намесата в чуждата съдба (карма) играе ролята на "мечешка услуга".
:sorcerer::)

Не е ли същото като с помощта от Европа за България?

Парите просто отиват в нечии и без това пълни джобове.

Най добро чувство ми е оставило когато дадох веднъж на един просещ човек пресен геврек.

И той се зарадва, и бях сигурен че не може да го обмени за наркотик.

Или за алкохол!

Пряк свидетел съм и то не веднъж.

Бог ще си нареди работите за всеки. Ако не "чуя" дирекно от Бога разрешение за помощ - не помагам. Оставям нещата на Великия, както се полага!

Вземи и се опитай да купиш на някой хляб и тогава ще видиш какво ще те направи същия този "нуждаещ се"! Но наистина не може да се съди за всички с еднаква мярка. Има и такива и онакива. Онакивата са малцинство.

Редактирано от Ники_

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Ако наистина е толкова близък бехте могли да му помогнете. Разбира се без да се натрапвате а да му дадете нужното за момента докато се изправи на крака. Ако това е неговия избор обаче и така се чувства добре не е удачно да се "помага"

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Ако наистина е толкова близък бехте могли да му помогнете. Разбира се без да се натрапвате а да му дадете нужното за момента докато се изправи на крака. Ако това е неговия избор обаче и така се чувства добре не е удачно да се "помага"

:thumbsup:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Това според мене не е спор по същество. Истинският търсещ вижда възможност за развитие и Божествено служене и в усамотение, и сред хората. Кое в дадения момент ще преобладава, зависи от съдбата и от нивото му на развитие. Ако последното е недостигащо определен минимум, той ще си е егоист и в самота, и сред хората. Само ако е надхвърлил тоя праг, вече ще може да се учи реално както как да се самоусъвършенства, така и как да помага истински на другите. И тогава тези периоди могат и да се редуват, за което май има доста примери от различните наставници... На този етап, където сме повечето от нас, според мен е добре да се помага, но без излишно самомнение - ние всъщност сме не повече от преносители на кармата на тоя човек - щом трябва да му се помогне, ако не чрез нас, ще дойде друг и т.н. И да не мислим, че това е достатъчно като духовна практика; но също и обратното - че тъй като гледаме да оправим първо себе си, нямало нужда на тоя етап да помагаме. А не получаваме ли от другите много предварителни и продължаващи условия за нашия живот? Готови ли сме да живеем с готовност без тях? Ако да, ако нищо друго освен себеосъществяването няма значение и целият ни живот говори, че е така, тогава хубаво, нека вървим сами към просветлението и после да помагаме повече. Но обикновено случаят е сроден с т.нар."духовен мързел"... и тогава не само че не се развиваме, но и деградираме, като пренебрегваме някои най-обикновени нещица, с които можем да подпомогнем ближните си, а и далечните...

Ето например, във връзка с информационното пренасищане навсякде, вкл. тук в нета, има глад за достоверна информация, изпитана на собствен гръб. И най-бедният фиансово - ако има поне малко опит в живота - е богат на такава информация - какво му пречи да я сподели? Та ако кармата на приемника е друга, той няма да я възприеме, така че и вреди не виждам какви могат да се явят. Ако пък я възприеме? Не се ли нуждаем и ние понякога и то спешно от такова именно инфо? Духовните егоисти често грабят с пълни шепи от всякакви материални и интелектуални ресурси и после се оправдават, че не дават в отговор самите те, защото, виждате ли, най-напред се самоусъвършенствали... това винаги ми е звучало претенциозно и в крайна сметка - подозрително... :hmmmmm:

А иначе, ако не цитираме избирателно и тенденциозно Писанията и Учителите, то те, погледнати в по-цялостен аспект, всъщност ни съветват да спазваме един здравословен баланс в живота (вкл. между даване и приемане, за което говорихме в една друга тема), със съответните индивидуални вариации, според нивото на индивида и външната специфика на конкретния случай. :yinyang:

Редактирано от Добромир

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Това според мене не е спор по същество. Истинският търсещ вижда възможност за развитие и Божествено служене и в усамотение, и сред хората. Кое в дадения момент ще преобладава, зависи от съдбата и от нивото му на развитие. Ако последното е недостигащо определен минимум, той ще си е егоист и в самота, и сред хората. Само ако е надхвърлил тоя праг, вече ще може да се учи реално както как да се самоусъвършенства, така и как да помага истински на другите. И тогава тези периоди могат и да се редуват, за което май има доста примери от различните наставници... На този етап, където сме повечето от нас, според мен е добре да се помага, но без излишно самомнение - ние всъщност сме не повече от преносители на кармата на тоя човек - щом трябва да му се помогне, ако не чрез нас, ще дойде друг и т.н. И да не мислим, че това е достатъчно като духовна практика; но също и обратното - че тъй като гледаме да оправим първо себе си, няма нужда на тоя етап да помагаме. А не получаваме ли от другите много предварителни и продължаващи условия за нащшия живот? Готови ли сме да живеем с готовност без тях? Ако да, ако нищо друго освен себеосъществяването няма значение и целият ни живот говори, че е така, тогава хубаво, нека вървим сами към просветлението и после да помагаме повече. Но обикновено случаят е сроден с т.нар."духовен мързел"... и тогава не само че не се развиваме, но и детградираме, като пренебрегваме някои най-обикновени нещ, с които мжем да подпомогнем ближните си, а и далечните... Ето например, във връзка с информационното пренасищане навсякде, вкл. тук в нета, има глад за достоверна информация, изпитана на собствен гръб. И най-бедният фиансово ако има поне малко опит в живота е богат на такава информация -какво му пречи да я сподели? Та ако кармата на приемника е друга, той няма да я възприеме, така че и вреди не виждам какви могат да се явят. Ако пък я възприеме? Не се ли нуждаем и ние понякога спешно от такова инфо? Духовните егоисти често грабят с пълни шепи от всякакви материални и интелектуални ресурси и после се оправдават, че не дават самите те, защото се самоусъвършенствали... това винаги ми е звучало претенциозно и в крайна сметка - подозрително... :hmmmmm:

А иначе, ако не цитираме избирателно и тенденциозно Писанията и Учителите, погледнати в цялостен аспект, те ни съветват да спазваме един здравословен баланс в живота (между даване и приемане, за което говорихме в една друга тема), със съответните индивидуални вариации, според нивото и конкретния случай. :yinyang:

Запазвам си правото да не съм съгласен с теб.

Не би могло да се говори за реална и права помощ, ако няма ясно виждане. Другото са догатки и предположения, които са доста криви пътеки. Затова първо на себе си трябва да помогне човек, за да добие онзи ясен поглед. Защо разбираш мнението ми като крайно? Никъде не пише че трябва да се отделяме от света или от обществото. никъде не пише край на взаимоотношения! Пише за Внимание в отношенията!

Както писах по-горе, нужно е да се дава само на истинския нуждаещ се и то само ако той потърси помоща ти. Всред клошарите и просяците такива хора са рядкост. Даването на тези, които намат онази истинска нужда, си е чиста доза вреда.

Цитата според мен е точно на мястото си.

:hypocrite:

Редактирано от Ники_

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Не говоря персонално за теб или някой друг, а по принцип. Разбира се, върху това ми мнение са повлияли не един и двама души с претенции - и тъй като съм имал възможност да проследя развоя на техните становища и постъпки и в крайна сметка какво от техните претенции се е осъществявало и какво не с годините, то... Изключенията могат да са важни в определен смисъл, но преди всичко и в зависимост от обичайната аудитория следва да имаме предвид общия, стандартния случай. По отношение на него не е здравословно в много отношения многогодишното затваряне, независимо дали в буквално отшелничество или в негово подобие сред света. Виж, кратките периоди са нещо освежаващо, но много скоро, ако човек е искрен към себе си, вижда, че не употребява времето си по най-добрия за тоталния търсач начин, а и основните критерии - осъзнатост и баланс - не са на ниво. Даже доброто приспособяване към вътрешния живот, ако не води до по-висока адекватност едновременно и във външния, е от съмнителна проба за мен. На същото мнение са и почти всички психолози, които са се занимавали някога с тези въпроси. Разликата между здравата и патологичната духовност се усеща дори и от недуховните хора, с които човек влиза в съприкосновение, но за жалост често се игнорира от самия човек. Той се опиявява от някои дребни силици, екстазчета, видения и способности, които неизбежно съпровождат пренасочването на енергията навътре; но ако не знае какво да прави с тях, те по-скоро могат да навредят на развитието му, а и се дава неоптимален пример за околните - когато човек не е пълен отшелник. Освен това съм забелязал, че често пъти на такива хора не може реално да се разчита, защото обещават някои неща - за да не прозвучат чрез отхвърлянето като недуховни, ама после не изпълняват, защото си казват, че духовните им ангажименти са по-важни... С всичко това нямам нищо лично към никой от Форума, просто разсъждавам върху фактите, които са били многократно пред очите ми в реалния живот. Можем да тълкуваме тези факти от различен ъгъл и аз съм отворен към такова разглеждане. :yinyang:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Защо помагате? От Любов или от егоизъм? От Любов или заради това, че познавате закона за причината и следствието?

Като за начало може да се даде определение за думата "Любов" и (сега ще напиша нещо "изтъркано") има ли тя почва у нас?

Като срещнето клошар на улицата какво изпитвате към него? Защо му помагате? Виждате ли го ясно, дали е истински нуждаещ се?

Това са все едни много интересни въпроси.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Ако човек го усеща отвътре, това е просто един импулс - и той е универсален, не важи дали човекът ни е близък или не, нито от това дали на улицата има хора да ни видят колко сме щедри, или сме насаме с просяка. Може да нямаме капацитета да помогнем на много хора, както бихме искали; може да нямаме дори и мъдростта да го направим по най-добрия начин. Но все пак не бива да подтискаме тоя импулс от т.нар. "духовни съображения", това е моето мнение. Ако имаме силен вътрешен импулс да споделим за известен период съпричастността си към битието само вътрешно - ок, но без самозаблуждания - тогава да бъдем тотални в самоотдаването си (вероятно и без чатове <_< ). А ако не - да си стоим на еволюционно адекватното място и да потърсим баланса. Защото почти всички, тръгнали с голямата кошница да пренебрегват дребното в полза на безкрайното и съвършеното - рано или късно разбират, че са пропуснали да намерят именно висшето в привидно най-прозаичното... :sorcerer:

Редактирано от Добромир

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Когато имаш някакъв минимален опит с Любовта разбираш доста неща. Например, че не може да я управляваш. Любовта не е като обичта, която е подвластна на ума. Любовта е неуправляема от ума и когато ума прави опити да я управлява се оформя насилие, което насилие може да се прояви на много нива, като контрапункт, например в областта на петия енергиен център, който има функция към пространството. Получава се притискане, стесняване на пространството и болки в гърлото и това всичкото от проявеното от ума насилия върху нещо, което не му е дадено да управлява/ръководи.

Основния белег за помощ според мен, е когато Любовта "потече". Това е Божия знак.

Всичко друго е поради егоизма, т.е. поради ума/лукавия, а той все за себе си иска, под една или под друга форма, облечен в хиляди премяни. Велик актьор и илюзионист.

Лека нощ, приятели!

п.п. Е, с горния ти пост изгляжда си стискаме ръцете.

Редактирано от Ники_

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Защо помагате? От Любов или от егоизъм? От Любов или заради това, че познавате закона за причината и следствието?

Като за начало може да се даде определение за думата "Любов" и (сега ще напиша нещо "изтъркано") има ли тя почва у нас?

Като срещнето клошар на улицата какво изпитвате към него? Защо му помагате? Виждате ли го ясно, дали е истински нуждаещ се?

Това са все едни много интересни въпроси.

Самото чувство и мисъл, която ще предизвика подобна среща с клошар на улицата си е съвсем действена и реална помощ/вреда. Кармата се твори от мислите. Помощта започва от мислите. Или помагаме или вредим с отношението си - няма неутрално положение. Може да помогнем или не като нахраним бедния или му дадем пари (и дали ще се окаже реална помощ или вреда няма как да знаем), но вътрешното ни отношение ще предизвика следствия, които най-точно ще изразяват равнището на съзнанието ни.

Редактирано от Станимир

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Лека нощ... с един въпрос за "ясно сънуващите": каква ще е свещената геометрия, позволяваща да се сложи черта между илюзията и реалността? Или и тази черта ще е илюзия, т.е. вместо една реалност в различни нива ние сме си представили и пропаст между две крайности?

:dancing yes:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Лека нощ... с един въпрос за "ясно сънуващите": каква ще е свещената геометрия, позволяваща да се сложи черта между илюзията и реалността? Или и тази черта ще е илюзия, т.е. вместо една реалност в различни нива ние сме си представили и пропаст между две крайности?

:dancing yes:

:rolleyes:

Според мен и чертата е Илюзия. Всъщност реално съществува само реалността, която е несъществуващото.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Днес се разхождах из центъра на София и ми стана много болно и тъжно като гледах на улицата седнали на земята възрастни хора, чакащи някой да им обърне внимание и да им даде помощ. Повечето изглеждат толкова измъчени и толкова тъжни, а в същото време покрай тях минават тълпи от хора добре облечени, нахранени, тълпящи се в магазините и заведенията. Една стена дели две крайности. Вътре в заведенията седнали задоволени от живота хора, а на улицата седнали крайно нуждаещи се хора, които даже незнаят дали ще имат какво да вечерят и може би нямат дори къде да се приберат.

Чудя как може да се помогне на нуждаещите се? Какво можем да направим? Винаги гледам да дам пари, но не мисля, че пуснатите от мен 1 или 2лв биха разрешили въпроса. Какво мислите, как да помогнем?

Винаги е имало материално задоволени и материално незадоволени хора. Въпросът е дали те самите не са си виновни за положението в което се намират? И едните и другите. Ако говорим за просещите конкретно мисля, че те това искат като помощ в момента- 1 или 2 лева. Ако искаха повече нямаше да са там, на улицата. :dancing yes:

Това да помогнем първо на себе си ми прозвуча доста егоистично. Все пак хората са казали, че като помагаш на другите, помагаш и на себе си. Важно е същността на действието, а не това да е насочено към нас.

Колкото до това, че помагайки на другите, всеки помага най-вече на себе си съм напълно съгласна. Не е обаче задължително да тръгваш с този мотив, макар че ако не ти е типично в поведението да го правиш може в началото да пробваш осъзнато да подаваш, докато ти стане навик. Искам да кажа, че ако видиш просещ на улицата и имаш в себе си пари по-добре му дай без да мислиш много какво ще направи той с тях. Ти не отговаряш за неговите постъпки, а само за своите. Така ще промениш не него, а себе си. Да не говорим как се чувства човек, когато дава. Разбира се, по-добре от получаващия. :feel happy:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Направете си регистрация или влезте в акаунта си, за да коментирате

Трябва да сте регистриран участник, за да можете да оставяте коментари

Направете регистрация

Регистрирайте се в Портала. Лесно е!

Нова Регистрация

Влизане

Вече имате регистрация? Влезте тук.

Влизане Сега

×