Jump to content
Порталът към съзнателен живот
Sign in to follow this  
Impulsa

Раздвоението-когато не знаеш кой е верния път

Recommended Posts

В една или друга житейска ситуация на всеки може да му се случи да бъде раздвоен.Става дума не просто за колебание между една или няколко възможности.Говоря за истинско раздвоение за кардинални неща в живота.Да замина ли за чужбина или не?Тази работа ли да приема или да изчакам?Кого и доколко обичам,да бъда ли с него или не?Може ли човек просто да не знае.....?Да стоиш на кръстопът и да се чудиш - и в двата вариянта да виждаш плюсове и минуси и колкото повече се ровиш навътре толкова повече да се оплиташ в разумност,мисли,емоции,предубеждения,впеча

тления.......Особено сложно е ако от решението ти не зависи само твоята съдба,а и какво ще се случва с твои близки хора.За себе си ли да мислиш или за тях?Ако не знаеш най-доброто за себе си или то е в противовес с това,което ще направи щастливи тези които са най-обичани от теб...Случвало ли ви се е такова раздвдоение?Как да се справим и къде да търсим отговорите след като все повече се оплитаме.Как да разплетем кълбото?Или да оставим времето да го направи,да търсим знаци или да вземем спонтанно решение....Как да постъпим така че да сме сигурни,че дори и с минусите си пътят е верен?

Редактирано от Impulsa

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

На мен ми помага интуицията. Нямам представа доколко тя работи и при другите хора. Но при мен рядко се е случвало да имам подобни колебания какво да предприема. Ако в любовта се намеси умът "какви ползи ще имам от това обвързване" с щастливия брак ще бъде свършено някой ден. Ако в работата се намеси умът "от каква работа мога да изкарам най-много пари" забравете за щастие и удовлетворение от работата. За близките или за себе си да вземеш решение е вече по-сложно. Но общото във всички случаи е сигналът, който идва отвътре. Ако го послушаме всичко ще бъде наред, избрали сме вярното решение. Не е умът този, на когото трябва да разчитаме в случая. Той само може да ни оплете още повече "това е по-добре, в следващия момент не може би другото", и т.н. до безкрайност промени на съжденията ще ни объркат повече.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Който и път да изберем, независимо импулсивно или след дълги размисли, обикновено е най-верният. Разбира се, всики избор си има своя цена. Но пък и отговорността и уроците са за нас, тъй, че просто приемаме Живота за училище и вървим...

Когато умът има объркващи отговори, да попитаме сърцето си.... :thumbsup:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest valentinus

Който и път да изберем, независимо импулсивно или след дълги размисли, обикновено е най-верният. Разбира се, всики избор си има своя цена. Но пък и отговорността и уроците са за нас, тъй, че просто приемаме Живота за училище и вървим...

Когато умът има объркващи отговори, да попитаме сърцето си.... :thumbsup:

Точно така, само сърцето знае истината.Единствено отварянето на Вътрешния извор на мъдростта ни ползва.

А всичко, което идва отвън може само да има подпомагащо, второстепенно значение.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

В една или друга житейска ситуация на всеки може да му се случи да бъде раздвоен.

Да стоиш на кръстопът и да се чудиш - и в двата вариянта да виждаш плюсове и минуси и колкото повече се ровиш навътре толкова повече да се оплиташ в разумност,мисли,емоции,предубеждения,впеча

тления.......Особено сложно е ако от решението ти не зависи само твоята съдба,а и какво ще се случва с твои близки хора.За себе си ли да мислиш или за тях?Ако не знаеш най-доброто за себе си или то е в противовес с това,което ще направи щастливи тези които са най-обичани от теб...

Хубава тема! Благодаря, Импулса!

Какво би направило нашите близки щастливи? - нашето лично щастие, според мен.

Ако ние правим компромис с него заради някакви техни интереси или мнение или желания, то дали после няма да ги чувстваме отговорни за дискомфорта си, няма ли да се чувстваме техни жертви или да очакваме благодарност от тях задето сме пренебрегнали себе си в тяхна полза? А те самите един ден няма ли да усещат вина, задължения към нас за това, което сме направили "за тях"?

На времето аз вземах решенията си "в полза на децата" и често това означаваше усмивка през сълзи и примирение с не-свободата и не-любовта. Когато децата ми пораснаха, ми казаха с думи прости - "ние не можем да сме щастливи, ако виждаме, че ти си нещастна - нима не го разбираш??? За какво са ни пари, дрехи и дом, за които ще платим тази цена??? Искаме само едно от теб - да усещаме,че си щастлива и ни обичаш винаги! Твоето сърце е нашият дом!"

Сега разбирам, че най-добрият и сигурен начин да направя щастливи, хората, които обичам, е да "сложа" до тях щастливото себе си така, че моето щастие и любов да не зависят от тях, отношението и постъпките им или тези на някой друг.....

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Един ще посъветва - попитай разума, със своята хладна рационалност, отчитаща с точност всяка подробност, той няма да те подведе, друг ще каже - попитай сърцето, то сочи винаги верния път.

Аз ще ти дам един малко по-различен отговор:

Човек е все още двойно същество - дуалността му е присъща на този етап и няма как да не бъде раздвоен често, като се започне от физично ниво още - двойноверижната ДНК спирала, всичките ни органи са двойни или раздвоени по средата - както и мозъкът, така и сърцето, колкото и да е чудно, също е двоен орган - сърцето също знае кое е ляво и кое дясно.

Е, щом ще страдаме от раздвояване, да приложим малко хомеопатия - :D т.е. да вземем решение и с разум и със сърце. Това, което сърцето ти нашепва, а разумът не отхвърля, е вярното решение, останалото е илюзия.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest Лагорда

В една или друга житейска ситуация на всеки може да му се случи да бъде раздвоен.Става дума не просто за колебание между една или няколко възможности.Говоря за истинско раздвоение за кардинални неща в живота.Да замина ли за чужбина или не?Тази работа ли да приема или да изчакам?Кого и доколко обичам,да бъда ли с него или не?Може ли човек просто да не знае.....?Да стоиш на кръстопът и да се чудиш - и в двата вариянта да виждаш плюсове и минуси и колкото повече се ровиш навътре толкова повече да се оплиташ в разумност,мисли,емоции,предубеждения,впеча

тления.......Особено сложно е ако от решението ти не зависи само твоята съдба,а и какво ще се случва с твои близки хора.За себе си ли да мислиш или за тях?Ако не знаеш най-доброто за себе си или то е в противовес с това,което ще направи щастливи тези които са най-обичани от теб...Случвало ли ви се е такова раздвдоение?Как да се справим и къде да търсим отговорите след като все повече се оплитаме.Как да разплетем кълбото?Или да оставим времето да го направи,да търсим знаци или да вземем спонтанно решение....Как да постъпим така че да сме сигурни,че дори и с минусите си пътят е верен?

Не съм чела другите мнения, направо ще отговоря. Да, случвало се е и на мен.В такива моменти аз се моля или сядам и започвам да пиша като гледам да съм абсолютно искрена пред себе си. Има и друг метод, преди да решиш каквото и да е, спри се и се попитай - "Този път има ли сърце?". Следвай винаги пътя със сърце, той е правилния
:thumbsup:
. А ето и още нещо, можеш да кажеш формула с дълбоко дишане: "Господи, разкрий ми Истината по този въпрос" и спираш да го мислиш, отговора сам ще изкристализира в главата ти
:)
.

Редактирано от Лагорда

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

По-опасно е, когато си мислиш, че знаеш верния път! Защо е необходимо да се свързва недостатъчното знаене на причините и следствията с колебанията при вземането на решение? Когато човек осъзнава недостатъчната си компетентност по отношение на себе си и другите - и въпреки това поема отговорността да действа и да поема последствията - той най-малкото е отворен да се учи. Другите два варианта не ме привличат особено: или би следвало да си внушаване, че знаем всичко и можем да преценим кое в глобален смисъл е най-правилно; или пък да се колебаем, съзнавайки, че не можем да сме сигурни и затова не бихме желали да рискуваме с евентуален погрешен избор - но и забавянето с решението също е избор и тогава...

Както казва Максим, интуицията е по-надежден водач; но достъпът до нея е сериозно блокиран даже и за онези, които имат чат-пат по някой и друг верен проблясък. Не бих посъветвал силно колебаещите се просто и само да използват интуицията си, тъй като точно при тях това е най-трудно. Но ако започнат с изчистването на тялото, сетивата и ума по достъпни за тях начини, като едновременно се тренират да различават отначало в дребните и не толкова важни за тях неща - могат постепенно да развият усет и за по-големите. И още веднъж - следването на усета не означава претенция за неговата абсолютна достоверност във всяко едно отношение! То означава - не повече, но и не по-малко - че оставаме верни на вътрешното си аз и подпомагане постигането на цялост на съществото ни, което само по себе си е доста добро постижение! :feel happy:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Когато си задаваш въпрос, на сериозна за теб тема, няма как да не получиш отговора. Дали ще прочетеш откъс от книга, дали ще ти направи впечатление изречение от филм, дали ще разговаряш с близък и той ще те посъветва и т.н. Подсказване винаги има, остава да го разпознаеш.

Аз разчитам на интуицията си. :whistling:

И важно е, разбира се, ти да се чувстваш добре. Хубаво ли е, ако твоето нещастие прави някой друг щастлив?:hmmmmm:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
:) Случвало ми се е и моето мнение е да оставим нещата на времето.Да гледаме знаците ли-ами то емоциите ни ни карат да виждаме дадено нещо като знак :) и така се объркваме още повече.Когато съм на такъв крастопът си казвам-"Времето ще покаже-аз само ще стоя и ще се възползвам от възможностите,който живота ми предоставя."И обикновено нещата сами се нареждат по най-добрия за мен начин-дори и в мовмнта да не мисля ,че това е най-добрия варионт,след време разбирам,че другата възможност е била неизгодан за мен и близките ми.Така,че съдбата си знае работата. Редактирано от Anelia_a_s

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Който и път да изберем, независимо импулсивно или след дълги размисли, обикновено е най-верният. Разбира се, всики избор си има своя цена. Но пък и отговорността и уроците са за нас, тъй, че просто приемаме Живота за училище и вървим...

Когато умът има объркващи отговори, да попитаме сърцето си.... :thumbsup:

Точно така, само сърцето знае истината.Единствено отварянето на Вътрешния извор на мъдростта ни ползва.

А всичко, което идва отвън може само да има подпомагащо, второстепенно значение.

:feel happy: "Сърцето знае истината " е може би най-правилния отговор. Дълбоко в нашия необятен вътрешен свят можем да открием мъдрост ,познание и всички необходими отговори. :rolleyes:

В една или друга житейска ситуация на всеки може да му се случи да бъде раздвоен.Става дума не просто за колебание между една или няколко възможности.Говоря за истинско раздвоение за кардинални неща в живота.Да замина ли за чужбина или не?Тази работа ли да приема или да изчакам?Кого и доколко обичам,да бъда ли с него или не?Може ли човек просто да не знае.....?Да стоиш на кръстопът и да се чудиш - и в двата вариянта да виждаш плюсове и минуси и колкото повече се ровиш навътре толкова повече да се оплиташ в разумност,мисли,емоции,предубеждения,впеча

тления.......Особено сложно е ако от решението ти не зависи само твоята съдба,а и какво ще се случва с твои близки хора.За себе си ли да мислиш или за тях?Ако не знаеш най-доброто за себе си или то е в противовес с това,което ще направи щастливи тези които са най-обичани от теб...Случвало ли ви се е такова раздвдоение?Как да се справим и къде да търсим отговорите след като все повече се оплитаме.Как да разплетем кълбото?Или да оставим времето да го направи,да търсим знаци или да вземем спонтанно решение....Как да постъпим така че да сме сигурни,че дори и с минусите си пътят е верен?

Не съм чела другите мнения, направо ще отговоря. Да, случвало се е и на мен.В такива моменти аз се моля или сядам и започвам да пиша като гледам да съм абсолютно искрена пред себе си. Има и друг метод, преди да решиш каквото и да е, спри се и се попитай - "Този път има ли сърце?". Следвай винаги пътя със сърце, той е правилния
:thumbsup:
. А ето и още нещо, можеш да кажеш формула с дълбоко дишане: "Господи, разкрий ми Истината по този въпрос" и спираш да го мислиш, отговора сам ще изкристализира в главата ти
:)
.

:thumbsup2::feel happy: Лагорда, и аз прибягвам до същите методи,когато се затруднявам да открия важен за мен отговор. Медитирам и се опитвам да се вгледам колкото се може по-добре в себе си.И първото условие е човек да е напълно искрен пред самия себе си. Формулата,която предлагате звучи доста добре. :rolleyes:

Когато си задаваш въпрос, на сериозна за теб тема, няма как да не получиш отговора. Дали ще прочетеш откъс от книга, дали ще ти направи впечатление изречение от филм, дали ще разговаряш с близък и той ще те посъветва и т.н. Подсказване винаги има, остава да го разпознаеш.

Аз разчитам на интуицията си. :whistling:

И важно е, разбира се, ти да се чувстваш добре. Хубаво ли е, ако твоето нещастие прави някой друг щастлив? :hmmmmm:

:thumbsup2::feel happy:

Дори и да си мислим, че някое наше решение е крайно съдбоносно и решаващо, може би само привидно изглежда така и по която и от пътечките да тръгнем, в крайна сметка ще ни отведе до едно и също място. :hmmmmm::hmmmmm::sorcerer:

Неведоми са пътищата Божии.

:angel:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest Кристиян

Когато аз не мога да разбера кой път да хвана, когато ушите ми и очите ми не чуват и виждат Божиите "подсказки" и "знаци", употребявам добре известния научен метод с ези и тура. Каквото и да се падне, поемам натам, с пълната готовност да си сърбам попарата, ако се окаже, че греша, или да понеса последствията от успешно направения избор без да си го вменявам за "мъдрост"...

Всъщност, залагам на това, че е много по-добре човек да действа и поеме отговорността за действията си, отколкото да "запре" на едно място...В крайна сметка, решението, което "отсъжда" една монета не я прави отговорна (монетата) за това, че съм направил според падналата се от двете възможности...но нямаше да е така, ако например бих следвал съвет на някой, който дали съм потърсил или приел ей така, от някой щедър на съвети човек. Ако дам грешен съвет на някой, и той вземе та го следва, като нищо, понеже съм одушевен, ще ми размаха пръст, че съм виновен за избора му...така че, съвети не давам, даже и да съм "последна инстанция" за някой, а и не търся съвети, ако се спипам, че все още си нося "пръста" в "кобура" без спуснат "предпазител"...

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Да, разбира се, че ми се е случвало. Миналата седмица премина в подобно състояние за мене. Бях започнала да търся отговор отвън, докато нещо в мене ме прикова да седна вчера и да се постарая да остана на тихо в себе си. Така не съм разбрала ка е минал един час. Отговорът дойде отвътре, естествено и се почувствах лека и спокойна.

Понякога забравяме улисани по външното, че наистина всичко е в нас. Всеки има онова място, тихата стаичка, където сме ние. Там е всичкото знание, което ни е нужно, за да се справяме в света.

Поседни, притихни и ще имаш отговора. Когато се успокоиш и вземеш решение, твоите близки също ще са добре. Не си мисли, че ти е дадена такава голяма отговорност, че те да са зависими от тебе. При всички условия, всеки от нас има своя вътрешен наставник, който да го води, за да си изпълни това, за което е на Земята. Успех!

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

"Сърцето знае истината" - казват някои приятели. Няма да оспорвам тази мисъл - само искам да доуточня. Писанието казва:"Блажени чистите по сърце, защото те ще видят Бога." Но чисто е само сърцето, което не е подвластно на гордост и тщеславие, на блуд и гняв, на чревоугодие и сребролюбие, на униние и печал. Тези пагубни за душата страсти замъгляват сърдечния взор. Така че сърцето, обладано от тях, не само че не е добър съветник, но въвежда и в заблуда. И пътя, който ни сочи, се оказва обикновено задънена улица! Затова, ако се намираш на кръстопът и нямаш вяра на собственото си сърце, призовавай Бог от дъното на душата си и Той ще те напъти тайно или явно.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

По-скоро ни обърква прекалено многото мислене....

Ако можехме да заглушим това, което идва от главата,или отвън,и да имахме винаги способността да чуваме добре тихия глас вътре в нас, мисля че никога нямаше да го има раздвоението.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest Еси

По-скоро ни обърква прекалено многото мислене....

:thumbsup:

И сега да споделя нещо което при мен върши работа.

На брега на морето нямам никакъв мисловен процес, мога да седя с часове, дни ...

Това е един от начините да се "изчистя", ако е и твоят, поздрави морето от мен :)

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Кротка мъдрост съм вложил в душата ти. Като използваш този дар, ти живееш хармонично при всяко стечение на обстоятелствата..............

Внеси в своите мигове кротка мъдрост. Виж я как ги променя. Виж я как те променя. Ти имаш у себе си тази кротка мъдрост. Аз съм я вложил там и тя никога не те е напускала. Повикай я във време на трудности и натиск, във време на тежки решения и враждебност, повикай я и тя ще бъде с тебе. Защото, когато я повикаш, ти ще повикаш Мене.

Нийл Доналд Уолш- "Приятелство с Бога". :3d_016:

И едно предложение за молитва:

Благодаря Ти, Боже, че ми помогна да разбера, че този мой проблем вече е бил разрешен. :whistling:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest Мона

Във всеки един момент от живота си, ние сме изправени пред избор, който в случая е наречен раздвоение.

А за мен е здравословната гимнастика на Двата пътя, на Трите пътя, на колкото пътя има или си измислим. Чудесно е, ако винаги имаме варианти на избори, на двоумения - по-добре е от прекалена убеденост. Нека да не знаем дали постъпваме правилно, нека просто да се учим и учейки се, да се забавляваме по пътя или по пътищата си...

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Мисля ,че всяко едно раздвоение , двоумение идва , когато не вярваме достатъчно в себе си , в това ,че сме на правилния път или пък в това , че все ще излезем по някакъв начин на верния път .

Според мен поведението ни на самия път е много важно и увереността ,че правилно вървиш ,че се развиваш . Всичко зависи от вътрешната вяра на човек от убедеността на сърцето му ,че е на верния път . Пък и винаги съм си мислила "всички пътища водят до Йерусалим" или "Неведоми са пътищата Божии " а и вселената е необятна в своите вариации , всеки един път може да се окажа правилен или неверен , ако ние вътрешно сме убедени , че това е така .

От нищото понякога изскача широка магистрала,пълна с възможности и алтернативи.

Възможно е и от широкия почистен път да изпаднем в подземие или да кривнем в канавката обезсърчени .

Търсенето на знаци от съдбата , също понякога е подвеждащо. Тълкуваме по един начин ,а те се оказват със съвсем различно значение ...........Нелек е човешкия живот изпълнен с двоумения и въпроси ..........

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Винаги знаеме верният път, но прекалената ни емоционалност ни обърква също и "пресмятанията" какво ще спечелим.

:thumbsup: Така е!Но може ли да е иначе когато нещата за нас са от огромно значение.Ези и тура,символи и знаци,заглушаване на мислите,изчакване,интуиция......колко много методи....които също объркват и поставят много въпроси.Дали не е по лесно просто да не мислим наистина какво ще спечелим,или пък да не мислим за това което ще изгубим.Една моя приятелка ми беше казала един метод за проверка на това кое е най-верния път,най-вярното решение - там или това в което или след което ще се чувстваш свободен.Дали не е това отговора,да избираме свободата?

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Раздвоениеpoezia.gifавтор: pavli

Раздвоение, защо си ми необходимо!?

Изпълваш всички клетки и хормони...

Не се ли бориш с чувство мнимо?

Или пък – със повтарящи сезони?

Ти втурваш се и ме раздираш!

А после свиваш се във ъгъла...

Открехваш тайни и въздигаш

душата ми премръзнала...

Не търсиш ли напразно смисъла,

любимо мое раздвоение?

Поемай свойте рискове,

не чакай плахо одобрение!

Не искаш ли от мене много –

преображения, молби и липси!?

Не ме лишавай от възторга

да бъда смела, истинска!

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Сърцето е като компас - винаги сочи правилната посока. Но за целта стрелката трябва да съдържа в себе си достатъчно магнетизъм. Разчитайки на сърцето си, ние просто биваме привлечени от този поток на събитията, който е най-добър за нас. Все пак нека не забравяме, че кораба не може да се управлява само с компас. Последния няма да ни помогне да избегнем скалите пред себе си, но винаги можем да коригираме курса си по него.

Редактирано от Станимир

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest Еси

Нормално е да се объркаме, "оплетеме" в мисли, емоции. В избора си ние се доказваме.

Дали не е това отговора,да избираме свободата?

:thumbsup2: Да, винаги трябва да избираме свободата тя ни носи радост и удолетворение, и така по-лесно научаваме уроците си. Избирайки свободата ставаме по-отговорни.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Понякога,дори и когато си много объркан,когато не знаеш кое е интуиция,кое не пак носиш отговора в себе си.Необходимо е време и търсене.Съвети не,но когато някой или много хора,позитивно настроени към теб дадат определени насоки,мнения и т.н. ти сам откриваш,чувстваш кое ти е приятно,кое докоснало скритото ти усещане за нещата кое е попаднало "право в целта".

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Направете си регистрация или влезте в акаунта си, за да коментирате

Трябва да сте регистриран участник, за да можете да оставяте коментари

Направете регистрация

Регистрирайте се в Портала. Лесно е!

Нова Регистрация

Влизане

Вече имате регистрация? Влезте тук.

Влизане Сега
Sign in to follow this  

×