Jump to content
Порталът към съзнателен живот
Sign in to follow this  
Теодора Андреева

Изповедта

Recommended Posts

Никой не може да придобие богатство, същински Знания и същинска Добродетел, ако не е изповядал своите грехове чрез молитва.

:thumbsup:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Аз също смятам, че изповедта в някои моменти пред високо издигнат в духовно отношение човек, чист, съпричастен и разбиращ, търпеливо изслушващ, е от изключително значение. Сякаш се снема от плещите ти огромен товар, пречистваш се, мислите ти се подреждат, изкристализират някои истини... И след изповедта си тръгваш възроден! Да, нямаме традиция в изповедта... поради това, че днес всред свещениците като че ли не откриваме истински служители на духа - хора с призвание... Затова и някои от нас се доверяват на психоаналитик, който е съвременната алтернатива. Другата основна причина да избягваме изповедта е гордостта. А тя винаги е лош съветник. Така си оставаме затлачени и не даваме възможност на нашите латентни възможности да се разкрият. Понякога за дадена изповед, особено като тази на Лев Толстой, се изисква огромна вътрешна сила!

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Ако човек е осъзнал грешката си, той няма нужда да я изповядва - всъщност вече го е направил. Това заради което такива хора търсят изповедта, според мене е чувството им за несигурност. Осъзнали са че са допуснали грешка, взели са решение да се променят, но се чувстват несигурни в решението си. Съмняват се, че отново могат да допуснат грешка. Искат някой да потвърди, че са на правия път. Разбира се това е само една възможност.

Където има чувство за вина, изповедта играе ролята на отдушник, но всъщност е скрита форма на самооправдание от страна на личността. "Щом другия разбира изповедта ми, значи не съм направил нищо кой знае колко лошо." или "Не съм сгрешил чак толкова много, как може той да не ме разбира". Т.е. както и да приеме отсрещната страна изповедта, изповядващия ще го изтълкува в своя полза, като във втория случай ще стовари вината върху събеседника си.

В някои случаи изповедта си е направо форма на енергиен вампиризъм, но това повече няма да коментирам.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Да, човек прави изповедта пред своята душа, и понякога за това иска помощ от някой друг човек. Май тази помощ пак опира до това да се снабди с недостигащото количество енергия. За да се получи, помагащия трябва да обича и да помага безрезервно. Когато го прави безпристрастно и с Любов, мисля, че не би се получил проблем при него. Както в ситуацията която описа Донка. И ако човекът който се изповядва искрено търси отговорите в душата си, а не енергийно зареждане от мрънкане. Понякога самото присъствие на някой повишава осъзнаването на другия, както мисля е станало в случая. Рано или късно "нуждата" от такава допълнителна помощ изчезва, но в началото, няма нищо лошо да си помагаме.

След това намираме пътя сами с чистото си и искрено търсещо сърце. :feel happy:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Да, човек прави изповедта пред своята душа, и понякога за това иска помощ от някой друг човек. Май тази помощ пак опира до това да се снабди с недостигащото количество енергия. За да се получи, помагащия трябва да обича и да помага безрезервно. Когато го прави безпристрастно и с Любов, мисля, че не би се получил проблем при него. Както в ситуацията която описа Донка. И ако човекът който се изповядва искрено търси отговорите в душата си, а не енергийно зареждане от мрънкане. Понякога самото присъствие на някой повишава осъзнаването на другия, както мисля е станало в случая. Рано или късно "нуждата" от такава допълнителна помощ изчезва, но в началото, няма нищо лошо да си помагаме.

След това намираме пътя сами с чистото си и искрено търсещо сърце. :feel happy:

Здравей!

Много точно написано!

:thumbsup:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Благодаря от сърце на всички които се отзоваха и споделиха вижданията си по темата. Впрочем намерих интересни изказвания и в една близка тема - за разкаянието.

Редактирано от Теодора Андреева

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Иначе е просто. Отиваш при енорииския си свещенник и се изповядваш. Не знам за цената, защото никога не съм се изповядвал пред църковни служители. Обаче съм се изповядвал пред мнозина от вас всекидневно, чрез постове например, които ви смятам за по-големи свещеннослужители от редица попове.

:thumbsup2: Това беше първото нещо,което и на мен ми хрумна като прочетох темата!Е,може да не е всекидневно,но винаги,когато имам нужда съм го правила и определено съм чувствала облекчение,а да не говорим за feedback-a - май на никой друг не бих повярвала така,както на вас - нито на свещеника,нито на психотерапевта.По-мъдри и адекватни съвети не съм получавала от нито един мой приятел,както от пишещите тук.Освен това и опасението,че натоварваш някого със собствените си проблеми го няма или поне не е толкова силно напрапващо се.А да не говорим за усещането за космополитност,сякаш Вселената е съпричастна с теб и твоите болки.За мен това е даже едно от "доказателствата",че Бог ме чува,че съм се докоснала до него чрез вас.

:3d_015::3d_044:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest Fut

Как можем да бъдем добри, когато на всяка стъпка лъжата е наша спътница? Мамим себе си, ближните си и Господа. Несъзнателно сме дали гражданство на лъжата. Ние действаме под страх. Нека се освободим от страха, нека си турим за девиз да говорим истината поне пред Бога. Нека кажем: „Днес няма да говоря измама пред Господа“. Направим ли грешка, да кажем: „Съгреших“, а не: „Еди-кой си е причината; аз седя малко по-високо от него – като фарисеина, – имай за мене по-високо мнение“. Тогава сме в областта на закона на контрастите, в тъмница. Нека си кажем правото: „Аз направих това“, защото като изповядваме грешките си, ще се поправим. Ако прочетете изповедта на Толстой, ще намерите добър пример за това: Той стана велик, когато изповяда прегрешенията си. Само един–два такива примера има в историята. Можете ли да направите такава изповед?

Духът и плътта. Приливи и отливи в живота

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Направих търсене из форума и за мое голямо учудване не намерих тема за изповедта. От известно време насам изпитвам силна нужда да се изповядам. Случвало ми се е съвсем спонтанно да си разказвам живота на съвършено непознати случайно срещнати хора, но никога не съм "изтърсвала торбата" докрай.

Бих желала да се изповядам пред някой духовно издигнат и много чист в мислите и живота човек, който не живее извън града и обществото, който би ме разбрал и би ми дал съвет и състрадание, обяснение и утеха, без да ме съди и назидава.

Много точно го е описал Лазарев в началото на 11 и 12 част от диагностиката:"Защо се каем?-За да не повтаряме греха си.А за да не го повтаряме,ние трябва да се променим.За да се променим,трябва да се концентрираме върху любовта,свързваща ни с Бог.Затова смисълът на покаянието е болката от извършеното и любовта,която ще ни помогне да преодолеем това.Ако вместо лябов протича диво съжаление за миналото-това е неприемане на Божествената воля,а значи и скрита ненавист към Бог.Между другото,тъкмо при хората,вкопяени в благополучната съдба,често протича неконтролируемо неприемане наслучилото се.Затова запомни:ти се покайваш,за да сепромениш.Каеш ли се,вече си друг човек,и значи е безмислено да се мразиш за миналото.Но за да се промени,не трябва да се изпитва агресия към настоящето,минало и бъдещето."

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

iwan4o :thumbsup:

Абсолютно съм съгласна. Но най-трудно е да простим на себе си. Понякога и след искреното покаяние отвън ни е нужна помощ /и Бог ни я изпраща/, но е добре да искаме да я приемем. А понякога ни е нужно да поговорим с някого, за да можем да разберем себе си. Или като си изказваме на глас болките, всъщност започваме да ги осъзнаваме...

Преди време все исках да променя миналото, чудех се как да изтрия грешките, да ги поправя и, правех нови грешки. Но, когато получих шамарче от живота се събудих и разбрах, че просто трябва на себе си да простя, да разбера причините за грешките и да не ги повтарям.

След това всичко от самосебе си започна да се подрежда. Приемам живота, такъв, какъвто е. И аз съм такава, каквато съм, просто се уча... :feel happy:

Редактирано от xameleona

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Аз имам нужда от изповед! Изповядвам се два пъти месечно на колега психиатър и това ми е част от обучението по психотерапия - работа под супервизия! Но определено имам нужда от изповед - като получаване на обратна връзка по работата ми с пациентите, както и за собствения си подход и психични нагласи и кондиция. Изповедта е важен елемент от психотерапията. И освен изливането на скритото, пазеното, вината, страха, тревожността и мъката и съпътстващия ги рев (достатъчно кърпички са задължителни :) ), е нужна стабилна и обективна перспектива, за която човекът да се прикрепи. Тя може да бъде духовна (християнство или мюсюлманство да речем...) или психоанализа или когнитивна парадигма... Или интегрална, което е още по-добре - според човека, се прави рапорт с разбиранията и изкривяванията му и бавно (или по-бързо - аз обичам да форсирам човека) се работи към изправяне на "извадените" на светлината на съзнанието зловредни мисловни модели/ програми. Това става първо, с помощта на здравия рационален ум - той е като ледоразбивач, разбиващ вече осъзнатите ненужни, но затова пък мъчителни програми. Тук един междинен и важен елемент е насаждането на добри, положителни мисловни модели, на мястото на "разбитите" стари! Второ, когато с помощта на разума се свърши една по-груба и нелека, но нужна работа, идва Духът! Медитацията! Може да се нарече и хипноза, но целта е разширяване на съзнанието (а не приспиване :) ), овладяване на вътрешната реалност - без борба и без бягство, но с разбирането на интуицията и хармонията на духа! Тук се работи с регресия и прогресия, наблюдателят, различни визуализации и фокус...

Та - изповедта е елемент от цялата работа - тя постоянно се задълбочава при постигането на по-дълбоко доверие и рапорт. Човекът става по-откровен с теб, отколкото със самия себе си... тоест твоето присъствие индуцира осъзнаването и изповядването на неща, скрити дотогава от самия него!

Party on dudes!!! ;)

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Ценна мисъл за деня:

Един българин се оженил за млада, красива мома. Той бил доволен от нея, но само едно не харесвал – не могла да работи. Тя била слаба, нежна, скоро се уморявала. Той се разговарял с Господа: Господи, защо ми даде толкова слаба, нежна жена, да не може да работи? Бог взел тази жена при себе си и след време му дал втора: здрава, енергична, способна за всякаква работа. – Сега, Господи, съм доволен. Обаче в скоро време той започнал да се оплаква и от нея. – Защо се оплаквал? – Често го биела. Щом не постъпвал, както трябва, тя го набивала на общо основание. Сега и на вас казвам: И вие, като този българин, може да минете и през едното, и през другото състояние. И двете състояния ще ви натъкнат на противоречия: в първия случай ще бъдете недоволни, че всичките ви желания не са задоволени; във втория случай желанията ви ще бъдат задоволени, но ще ви бият. И в двата случая сте в противоречия, които вие сами си създавате. Като не разбирате причината за противоречията, обвинявате Бога, природата, условията. Защо природата не ми е дала повече блага? – Не говориш истината. Природата е крайно щедра. Тя дава на човека, колкото иска. Важно е, че той не може да се справи разумно с даденото, поради което изпада в противоречие. (Беинса Дуно)

Искаме едно, като го получим сме недоволни, искаме друго... пак така. И аз грешките бяха докато не започнах да се радвам на малките неща в живота...

Мисля си, че недоволството от живата ни прави и податливи към заболяване. Хубаво е да има специалисти /Орлин :thumbsup: /, но понякога и добър, добронамерен :) приятел помага.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Направете си регистрация или влезте в акаунта си, за да коментирате

Трябва да сте регистриран участник, за да можете да оставяте коментари

Направете регистрация

Регистрирайте се в Портала. Лесно е!

Нова Регистрация

Влизане

Вече имате регистрация? Влезте тук.

Влизане Сега
Sign in to follow this  

×