Jump to content
Порталът към съзнателен живот
Sign in to follow this  
Теодора Андреева

Изповедта

Recommended Posts

Направих търсене из форума и за мое голямо учудване не намерих тема за изповедта. От известно време насам изпитвам силна нужда да се изповядам. Случвало ми се е съвсем спонтанно да си разказвам живота на съвършено непознати случайно срещнати хора, но никога не съм "изтърсвала торбата" докрай.

Бих желала да се изповядам пред някой духовно издигнат и много чист в мислите и живота човек, който не живее извън града и обществото, който би ме разбрал и би ми дал съвет и състрадание, обяснение и утеха, без да ме съди и назидава.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Направих търсене из форума и за мое голямо учудване не намерих тема за изповедта. От известно време насам изпитвам силна нужда да се изповядам. Случвало ми се е съвсем спонтанно да си разказвам живота на съвършено непознати случайно срещнати хора, но никога не съм "изтърсвала торбата" докрай.

Бих желала да се изповядам пред някой духовно издигнат и много чист в мислите и живота човек, който не живее извън града и обществото, който би ме разбрал и би ми дал съвет и състрадание, обяснение и утеха, без да ме съди и назидава.

Е няма ли кой да се отзове на това???

Толкова много теми, духовно извисени хора, а тук никой не пише!!!

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

В православието има ли практика на изповед? Май няма официално. Това е пропуск, мисля си. Между другото Ватикана организира курс по екзорсизъм със засилено обучение по психология, както и занапред въвежда психологията като силно застъпена дисциплина при обучението на служителите си, като реферира към изповедта и другите форми на общение между служителите си и хората като към вид психотерапия. Тук напълно споделят мнението на психолозите. :thumbsup:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest Еси

Теодора, съзнавам че няма да кажа нещо ново, но защо не "изтърсиш торбата" върху хартия. Пиши както ти идва и каквото ти идва. След "първата вълна" мислите ще ти се подредят. Пиши с увереността, че това няма да стигне до никой. Постепено ще дойде обяснението и после утехата, защото ще си получила състрадание от Бога който е в теб. Всичко друго което е извън теб не е твоята реалност, не е твоето решение, обяснение.

поздрави :)

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

В православието има ли практика на изповед? Май няма официално. Това е пропуск, мисля си. Между другото Ватикана организира курс по екзорсизъм със засилено обучение по психология, както и занапред въвежда психологията като силно застъпена дисциплина при обучението на служителите си, като реферира към изповедта и другите форми на общение между служителите си и хората като към вид психотерапия. Тук напълно споделят мнението на психолозите. :thumbsup:

Много неща са пропуснали православните "християни", но това не са. Изповед в православната църква има въведена.

В християнството са признати седем тайнства:

Кръщение

евхаристия (причастие)

свещенство (ръкополагане)

изповед (покаяние)

миропомазване

брак (венчаване)

елеосвещение

Източник: християнството, тайнства

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

И какъв му е редът за записване за изповед? :hypocrite:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Даваш ми пет лева и ще те изповядам! :lol::D:P;)

:)

Съвсем сериозно.

Според мен, моите приятели православните, дори не са успяли да подредят "тайнствата" "си".

Мое мнение, което нямам намерение да обяснявам точно сега е, че покаянието е следвано от кръщението, което пък дава право на причастието, но това винаги е индивидуално, защото причастие има и преди и след кръщението, отново според мен. 5 и 7 от "тайнствата може да се прилага за всеки по всяко време, но за да може някой да добие право да го прилага на друг е необходимо много Светлина, а тя идва само по благодат.

Само едно тайнство е отвърдено от Иисус Христос и това е причастието - евхаристията.

Тогава се яде от хляба - Словото и се пие от виното - Любовта, която да изпълни всяка клетка като както кръв изпълва цялото ни тяло. Но преди това е нужно да се изповядаш, а това е покайното кръщение от Йоан, което дори и Иисус даде/взе. В него се случва именно това - пито-платено - чисти сметки.

:rolleyes:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Орлин Баев Публикувано на Днес, 16:08

"И какъв му е редът за записване за изповед? hypocrite.gif"

Здравей Орлине,

Отдавна не си се появявал и ми беше домъчняло за постингите ти :thumbsup:

Мисля си,че най-важно в случая е да решиш дали наистина искаш да се изповядваш... :D

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Много са интересни хората! Искат Бог да прости, а пък те самите на себе си хич не могат да си прощават. Е, ще ви каже под секрет, че Бог е всемилостив и няма нужда да ти прощава щото не те е съдил още. Знае Той че ти си немощен, знае, защото те еТой направил такъв и защото също знае, че без помоща Му крила не ще да имаш, с които да се откъснеш и да полетиш.

Има много прости методи:

казваш си - "Да Бъде Твоята Воля." и спираш да се тревожиш и да му се вторачваш толково, почваш да живееш, но като внимаваш да не съгрешаваш вече, т.е. внимаваш над закона за причинно-следствената връзка.

или си казваш - "Отче, в Твоите ръце предавам духа си!" и отново спираш да се тревожиш оставяш се на Бога, та Той да те ръководи, ти си без товара си. Свободен. Остава ти само да се заслушваш в шепота на Отца си, за да не пропуснеш някое от наставленията на Любимия. Възлюби!

Е, простено ви е! Повече не съгрешавайте!

:wub:

Иначе е просто. Отиваш при енорииския си свещенник и се изповядваш. Не знам за цената, защото никога не съм се изповядвал пред църковни служители. Обаче съм се изповядвал пред мнозина от вас всекидневно, чрез постове например, които ви смятам за по-големи свещеннослужители от редица попове.

Всъщност термина "Свещенник" идва от "Свят", а той пък излиза от думичката "Светлина". Когато някой е Светлина той излъчва топлина и изражението му е Светло (любящо, весело, жизнерадостно и усмихнато). Светлината е по произход от вътрешното Слънце, което по съществото си е Звезда "от два преплетени триъгълника" - триъгълника на огнената стихия (емоцията и чувствата) и триъгълника на водната стихия (ума, праведните мисли, расъжданието) и когато са в равно количество, балансирани се образува буууммм - пара, която има свойството да разширява отвътре навън. Оформя се така наречената Звезда на Давид - въпросното Слънце. Тогава такъв Свети, Светец е. Когато добие достатъчно доверие и опит, този може да започне и да Свещеннодейства, т.е. да работи със Светлината, с Любовта. Това е призвание!

Наздраве!

Редактирано от niki0912

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Теодора, съзнавам че няма да кажа нещо ново, но защо не "изтърсиш торбата" върху хартия. Пиши както ти идва и каквото ти идва. След "първата вълна" мислите ще ти се подредят. Пиши с увереността, че това няма да стигне до никой. Постепено ще дойде обяснението и после утехата, защото ще си получила състрадание от Бога който е в теб. Всичко друго което е извън теб не е твоята реалност, не е твоето решение, обяснение.

поздрави :)

Защото имам нужда от feedback, от насрещна реакция. :-)

Писах тук не само точно по моя случай, а също така и да чуя различни мнения за изповедта. :-)

Имаме ли право да товарим с нашия товар някого, пък било то и духовно силен, чист и благороден човек, какъвто се предполага да бъде идеалният изповедник?

Редактирано от Теодора Андреева

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Танечка, и аз те обичам! :hypocrite::sorcerer::feel happy:

Аз за изповедта само питам, защото не знам правилата в психологическата школа на местното направление на "психология на религията", тоест право-славене ли беше, що беше ... :)

Бих се изповядал и скоро ще се изповядам със сигурност на едно момиче, доктор по сравнителна теология и философия от Харвард, която се върна в България. тя е невероятно харизматичен човек и като си поговориш с нея, става много дълбок трансфер на психични компоненти - тоест преливане на аури. И освен катарзис става нещо като една фина форма на сексуален обмен.Сега ще кацете тоя пък какви ги дрънка - ами такива - всичко е във всичко и всичко е на много степени на проява.

Освен това - с колегите и колежките си психолози почти ежедневно или поне ежеседмично се изповядваме на барче на чаша бира. Бъркаме си по всички душевни дупки и нали сме психолози - хич не ни е еня. Психологът е като чистач - много често. Трябва да има доста отворена психика, от нищо да не му пука, да е видял две и двеста, да е мноооого стабилен психически и да може да рециклира всички душевни болежки дето му се леят на главицата. Да ги посрещне непукистки като добри приятели, да ги смели кат оводеница жито и да ги върне във вид на решения на човека. Ми направо е гот. Аз съм чистач на души - кефя се! И е бездънна тази наука - и всяка годинка е само предимство.

А за изповедта като цяло - ами аз на практика нямам каво да изповядвам - нищо не крия нито от себе си нито от човечетата с които имам вземане даване. :rolleyes:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Танечка, и аз те обичам! :hypocrite::sorcerer::feel happy:

Аз за изповедта само питам, защото не знам правилата в психологическата школа на местното направление на "психология на религията", тоест право-славене ли беше, що беше ... :)

Бих се изповядал и скоро ще се изповядам със сигурност на едно момиче, доктор по сравнителна теология и философия от Харвард, която се върна в България. тя е невероятно харизматичен човек и като си поговориш с нея, става много дълбок трансфер на психични компоненти - тоест преливане на аури. И освен катарзис става нещо като една фина форма на сексуален обмен.Сега ще кацете тоя пък какви ги дрънка - ами такива - всичко е във всичко и всичко е на много степени на проява.

Освен това - с колегите и колежките си психолози почти ежедневно или поне ежеседмично се изповядваме на барче на чаша бира. Бъркаме си по всички душевни дупки и нали сме психолози - хич не ни е еня. Психологът е като чистач - много често. Трябва да има доста отворена психика, от нищо да не му пука, да е видял две и двеста, да е мноооого стабилен психически и да може да рециклира всички душевни болежки дето му се леят на главицата. Да ги посрещне непукистки като добри приятели, да ги смели кат оводеница жито и да ги върне във вид на решения на човека. Ми направо е гот. Аз съм чистач на души - кефя се! И е бездънна тази наука - и всяка годинка е само предимство.

А за изповедта като цяло - ами аз на практика нямам каво да изповядвам - нищо не крия нито от себе си нито от човечетата с които имам вземане даване. :rolleyes:

Така вече съм съгласен - без маски, та да си дойдем на думата. Сега вече звучиш по-реално.

Нали помниш какво ти писах вчера, че съвсем си почнал да навлизаш в ролята си на психолог, т.е. сондираш тук, сондираш там!? Учиш се, разбирам.

Ти си по принцип открит човек, Орлине, ама нещо в последно време доста си се психопсихясъл.

Нищо де, накефи се, то и това е временно явление и за душата е.

Маските оставят негативи, както и криво придобити образи. Някой да не се изпати!

И за да бъде всичко открито и за теб, ти също бъди открит, както писа някъде по форумите тук.

Поздрави, скъпи, приятелю!

Скоро ще те каня на гости да ме психоанализираш.

:hypocrite:

Редактирано от niki0912

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Преди няколко години реших да спазвам велигденските пости както си му е реда с всичките правила на църквата стигнах до момента в който трябваше да се изповядам ,защото ми казаха ,че ако не премина този последен етап ,няма да ми дадат причастие.

Е аз не преминах този последен етап.

Обясниха ми ,че смисъла на изповетта е да достигна до смирението т.е. признавайки грешките си ,ги виждам и осмислям и се предполага че няма да ги повторя.Разтоварвам себе си от чувтсвото за вина и някой от името на Бога ми "прощава" и после ми дава причастие.

Като древен ритуал може би е имало пречистващ ефект ,но в настоящата действителност малко ми се размива всичко.

Та Теодора :) не знам за теб ,но аз се уча грешейки и наблюдавайки грешките на другите,последствията ,развитието.

Не знам дали съвета който би ти дал някой пред когото ще се изповядаш изобщо ще е актуален за теб.

Така ,че има начин да попиташ точно този който трябва и да получиш отговор евентуално.

Може би е време за твоето "Обръщение"

Редактирано от didi_ts

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Здравей Теодора.

Въпросите наистина са много около изповедта и те ас сериозни.

Веднъж си говорих с един над 80 годишен испанец живеещ в Монреал за неговите чувства към изповедта.

Преди 10на години той отишъл на църква да се изповядва преди да вземе причастие.

В края на изповедта, католическият свещеник го накарал да обещае че няма да прави повече греховете които е правил.

Той много се развълнува като ми описваше диалога между тях, в който той откровено си казал че ако пак бъде

подложен на подобни изкушения, той няма да има избор и пак ще постъпи по същия начин.

И така те се препирали докато накрая той си отишъл без причастие.

Тук виждаме няколкото проблема за християните в момента.

Не се разбира причастието и смисъла му. То е за да се приобщи човек към духовната йерархия на светлината,

с глава Господ Исус Христос. Действат реални сили и те са големи. Има и Благодат, също реално явление.

Сега да помислим. Защо може да има тайнството изповед преди причастието?

Очевидно за да може човекът да получи реална помощ за да се пребори с реални проблеми в духовния си живот.

Не е възможна връзка с Бога без чистота.

Ако посочените цели не са налице и нямат първостепенно значение, защо да има изповед?

Очевидно е че от такава няма смисъл

Затова мисля че човек първо трябва да помисли добре. Защо живее и т.н.

Тогава, когато е готов и иска да премахне определени свои слабости, нека се изповяда и напълно искрено да

бъде решен да не ги повтаря повече.

Тогава няма особено значение личността на свещеника, макар и наистина свят човек може да помогне най-много.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest Кристиян

Импулсен телефон за изповед..или пък пощенска кутия за писмени самопризнания, гарантирано прочетени срещу пощенски запис, придружаващ писъмцето...

Или пък, понеже живея в т.нар. "католическа махала", знам едно "махленско послание", в което основния извод е "..и като отидеш да се изповядаш в тъмната стаичка, говори по силно, и често се изкашляй, така че падрето което седи в "тайно" да няма възможност да заспи"...

Тук, в тази тема не става въпрос за изповед на един човек пред друг човек. Става въпрос за изповед на едно сърце, пред собствената му Душа...това нито една наука не може да обясни, и нито едзин човек не може да изповяда друг човек...защото това засяга едно сърце, и една Душа...

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Тук, в тази тема не става въпрос за изповед на един човек пред друг човек. Става въпрос за изповед на едно сърце, пред собствената му Душа...това нито една наука не може да обясни, и нито едзин човек не може да изповяда друг човек...защото това засяга едно сърце, и една Душа...

:feel happy:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest Лагорда

Теодора
, съзнавам че няма да кажа нещо ново, но защо не "изтърсиш торбата" върху хартия. Пиши както ти идва и каквото ти идва. След "първата вълна" мислите ще ти се подредят. Пиши с увереността, че това няма да стигне до никой. Постепено ще дойде обяснението и после утехата, защото ще си получила състрадание от Бога който е в теб. Всичко друго което е извън теб не е твоята реалност, не е твоето решение, обяснение.

поздрави
:)

:thumbsup:

Тук, в тази тема не става въпрос за изповед на един човек пред друг човек. Става въпрос за изповед на едно сърце, пред собствената му Душа...това нито една наука не може да обясни, и нито едзин човек не може да изповяда друг човек...защото това засяга едно сърце, и една Душа...

:feel happy::thumbsup:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

"Когато ученикът е готов, Учителят ще дойде".

Когато сме осъзнали, че грешим, че искаме да разберем защо грешим, че искаме да се научим да не грешим, тогава нашият Ангел-Хранител, Божественото в нас, ще ни подскаже с кого да се запознаем, на кого да се изповядаме,кои книги да прочетем, към кой Учител да се обърнем за помощ. Имаме толкова много помощници! :sorcerer: :sorcerer: :sorcerer:

"Любовта, която е за вас, не е само за вас. И ако вие мислите, че Любовта на Бога към някого е по-голяма, а към другите по-малка, вие се лъжете.

Ще гледаш да си на своето място, защото ако изтикаш някого, ще си навлечеш най-голямото нещастие. Там, където се крие щастието на едного, се крие нещастието на другиго. Такъв е законът. Ти си имаш място.

Сега ще ви дам една от най-важните формули:Ще кажете тъй:”Господи, желаем от всичкото си сърце, с всичкия си ум, душа и сила да изпълним Твоята блага Воля. Без никакво изключение!” Тази формула ще употребявате всеки ден,всеки момент, и като спите, и като сте будни, и като ядете, щом кажете тъй, вие сте на вашето място. Щом я забравите, вие сте на чуждо място.

Сега ще ви дам втора формула. Щом направите една погрешка, повикайте Божественото у вас да изправи тази погрешка. Кажете в себе си тъй:”Господи, аз не можах сам да изправя тази работа. Научи ме да изправя тази погрешка според както Ти кажеш”. Направили сте каквато и да е погрешка. Повикайте в себе си Божественото и като Го повикате, радвайте се. Ще видите как ще се изправи тази погрешка.

Ние говорим за онази възвишена Божествена, чиста Любов. Тя не може да дойде направо. Необходима е една форма, за да може да дойде Любовта, да минеш през нея, да я схванеш.

Дошъл си тук, нямаш работа, ще помолиш Бог да ти посочи къде да отидеш. Здрав и читав си, весел си, краката ти са здрави, ще хванеш правия път, ще походиш дълго време из София, докато намериш случай да помогнеш някому. Ще се обърнеш към Бога, ще кажеш:”Господи, аз много ти благодаря, че ми се отдаде случай да помогна на няколко бедни.

Срещнеш друг някой, ще му кажеш една сладка дума. Благодари, че си беден, че разчиташ на здравите си крака, иначе ако беше с автомобил, нямаше да имаш възможност да направиш това добро.

Някой път човек нищо не дава за другите, пет пари не дава, нищо не струват те за него, но случи се, че кракът му се счупи и никой не му обръща внимание. Току виж дошъл един от тези, за които пет пари не дава, поправя му крака, помогне му. Тогава той казва:”А, струвал е този човек нещо!”

Трябва ви вяра в Божествения Промисъл!Ние ходим из тези места и много същества идват с нас, водят ни, помагат ни. Но като ви говоря тия неща, може да ви се струват фантастични. Тия същества ни водят навсякъде, упътват ни, пазят ни и ние се връщаме здрави и читави. Толкова мерки са взети от тяхна страна. Толкова внимателни са те. После, в тези местности има отровни насекоми. Но тия същества отиват при тях, внушават им да не дохождат при вас. Образуват вятър и ги разгонват. Чрез вятъра те се отстраняват. Снощи беше студеничко, но тези мухи и комари се разгониха. Ако нямаше вятър, комарите щяха да ни нахапят много. Студът по-умно хапе. Сега всички сте на курорт, платили са други заради вас. Иначе всинца вие не можете да излезете на курорт, скъпо струва. Ще си вършите работата и ще се върнете обогатени, а от излишъка ще занесете на другите. Няма по-хубаво нещо в света от това, човек да храни хубави чувства към душите на всички хора изобщо! Това е най-хубавото, към всички без изключение да храните хубави чувства. Това ще произведе във вашите души нещо хубаво. Ако отношението ви към хората е външно, тогава ще постъпвате по различни начини с различните хора. Различно към растенията, към животните, пчелите. Затуй сме дошли на Мусала, да се учим от нея. Тя ви казва тъй:”Ако вие не слушате Бога и не изпълнявате Волята Божия, ще бъдете като мен. Едно време и аз бях много велика, и в мене живееха богове, но понеже не послушах Бога, ето какво станах, и ако вие не послушате Бога, ето какво ще станете”.

Клековете какво говорят? Те казват:”Едно време ние бяхме големи великани, но понеже дойдоха големите ветрове и не можахме да устоим, то се смалихме, за да можем да израстнем по-яки, да оправим живота си”. Клекът се е смирил. Ти ще се обърнеш към клека и ще му кажеш:”Много ти благодаря, че ми даде един такъв хубав урок по смирение. И аз ще бъда като тебе тъй смирен”.

Всички тия клекове, как са се прострели по земята! Ако не бяха те, всичката вода щеше да потъне надолу в земята и земята щеше да бъде суха, пуста. А така, тези клекове извличат водата и я задържат на повърността й. Тези местности, у които дърветата са изкоренени, съдържат всичките нещастия. Те са безводни, сухи. Там, дето има силно електричество, от силните изменения стават силни изстудявания.

Мусала е едно хубаво, хем тъй, на общо основание, духало. Човек като дойде тук, трябва да се издуха хубаво. Това място, на което сме сега, е хубаво,теченията вървят правилно надолу. Тук едната страна е магнетична, другата електрична.

Учителят се обръща към един трън и казва:Вие като гледате този трън, вижда ви се, като че няма смисъл той да съществува. Като че никой не му обръща внимание. Е, вие не му обръщате внимание, но как искате тогава Бог, Който седи толкова високо, да ви обръща внимание? Ти, като искаш Бог да ти обърне внимание, значи много голяма важност си даваш. Е,то е много хубаво, с това ти искаш да кажеш:”Господи, аз съм тъй малък! Да се обърна към малките, те са по-лоши от мене, но Ти си Велик, към Тебе ще се обърна за внимание”. И няма да се мине и една минута и Господ ще ти каже една дума. Когато Господ каже една дума, всички йерархии ще кажат още по няколко думи, всичко това ще се увеличи и докато дойде до нас, това ще стане много голямо, но докато не даде Бог нищо, всички мълчат, нищо не дават, нищо не казват. У човека съзнанието е дошло до там, че съзнава, че Господ се грижи за него, а у малките, несъзнателните същества съзнанието не е дошло до там, да съзнаят тази грижа. Бог промисля за нас, но за този промисъл какво ще трябва да дадем?

Ти си скръбен, но веднага си представи, че има по-скръбни от тебе, обърни внимание на тях и ти ще престанеш да скърбиш.Като видиш, че има хора, които страдат повече от тебе, тогава ще видиш, че и те са по-големи герои от тебе. Докато научиш уроците си, представи си, че всичко, което сега съществува в света, това е временно, това са само отношения. Като замине това нещо, ще видите , че сте научили един урок. Вие сега сте слуга, но вечно няма да бъдете слуга. Вие сега сте учител, но вечно няма да бъдете учител. Това са временни служби, необходими, за да получите един урок, но в тях не е онзи, великият смисъл на живота.. Вие още не сте дошли до положението да любите Бога. Трябва да почувствате тази Любов и тогава ще Го разберете вътре в себе си. Веднага вашето мировъзрение ще се измени и веднага ще отидете между хората да им помагате. Това се отнася до тези, които са готови да работят. Не мислете, че вие ще се избавите от това, което аз ви уча. Аз ще изгладя всичко у вас, няма да оставя да изопачавате моите думи. Аз говоря така, но ще ви накарам и търпението да научите, и милосърдието и добрите обноски, и надеждата ще влезе у вас, и волята и всичко ще дойде. Този, който е взел от мене пари, той няма да мине така. Сега ще гледате да изгладите всички неща, които създават съблазън, ще гледате да създадете единство помежду си, не за хората, но заради ангелите на хората. Оттам ще започнете. Ще кажете:”Този човек има един ангел и заради него ще създам туй единство, защото този човек страда, а неговият ангел иска да го направи добър човек”.Той казва:”Аз познавам този човек не от един живот. Колко много е живял той на Земята”.

Има хора, чрез които Господ не може да изпрати Своите благословения. От човека на Божествената наука се изисква голямо търпение, голямо умение.Някои от вас са много честолюбиви, някои-много користолюбиви, някои от вас имат затаени интрижки, вътре у вас е цял бит пазар. У вас има и много хубави работи, но има и много крадени работи, чудите се как да се освободите от тях. Ще се помъчите да се освободите от тях. Само една непреодолима Любов към Бога може да създаде у вас една мекота, единството на тази Любов трябва да бъде тъй високо, че да бъде един извор, който постоянно да ви вдъхновява. Туй трябва да го спазите. Като слезете сега от Мусала, забравете всичко старо и кажете:”Господи, днес аз изваждам един нов лист и ще живея по нов начин, и ще забравя всичко старо.

Към хора, които се стремят да живеят добре, Господ е снизходителен. Вие сте по-строги съдии, отколкото Господа. Господ е строг, но справедлив.

И тъй, сега започнете работа!Тия от вас, които искат да бъдат образци, образувайте едно ядро от три сестри или трима братя и покажете как трябва да се живее. Направете опит не да оправите света, но да живеете добре по трима заедно. Тъй може да работят и възрастните, и старите, и младите, и децата. Всички могат да работят така.

Господ винаги ходи в правия път, а той е много тесен. През него едва може да мине една слънчева прашинка. Само слънчевите прашинки на светлината могат да минат през този път. Мислите ли, че като ви прекара Господ през този път, та няма да усетите страдания, докато се освободите от всичкия излишен баласт, който е непотребен. Колко чист трябва да бъде човек, за да мине през този път!

11 август 1924 година

Мусала

/По записки на Минчо Сотиров/

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest Мона

Ако участвам/х във филм, бих се изповядала и то много теaтрално... Но, пред жив човек никога - моите тайни са си мои тайни.

Освен да дочакам възкръсването на някой генаиален мъж или жена, които да ми кажат - Добър ден, tristesse...

Редактирано от Мона

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Човек може да бъде докрай честен само пред себе си. Аз нищо не крия, отворена съм, дори повече отколкото трябва и това ме е вмъквало неведнъж в нелепи ситуации, които разбира се, ме разсмиват, но понякога и натъжават.

Но, дълбоката изповед е само пред себе си. Не е необходимо да се ангажират хората с моето пречистване.

Орлине, в православието съществува изповед и тя се практикува от тези, спазващи постите. Причастие се взема само от изповядал се, но това са външни изяви, според мен, повече за успокоение на нечистите съвести на хората. А безпощадната изповед човек извършва само в дълбока тишина и само пред себе си. Тя е и най-страшната.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Когато видях отворена тази тема, си помислих точно това, което написа преди мен Силвето. Реших,че няма смисъл да го пиша....

Но, както обикновено, Бог се присмива на всяка моя категоричност. Когато първият ми сигурен отговор се "утаи", т.е. позабравих го, в съзнанието ми изплува една много необичайна среща - 3 дни преди да бъде пусната темата.

Моя съученичка, никога не сме били приятелки, но сме имали добри чувства една към друга, туркиня, емигрантка, мюсулманка от няколко години, ми се обади най-неочаквано с много странна молба - да идва при мен веднъж в месеца (От Турция!)и да учи английски. Стори ми се много несериозно, но тя наистина дойде в школата в събота вечерта. Оказа се,ч е наистина има мотив и готовност, както и доста добра схватливост и общи впечатления от езика. И все пак още не можех да си обясня защо се появи при мен.....

Уговорихме се за около 15-на мин. и после тя изведнъж започна да ми разказва за сина си и за болката и съмненията си, свързани с постъпка, за която съжаляваше. Оставих я да разсъждава, но когато искаше мнението ми, винаги казвах,ч е такава е била Божията воля за нея и сигурно има някакъв урок да научи, но само тя знае какъв е. Тя изведнъж просветляваше и започваше сама да намира причината за страданията си - "моята гордост и правила" както сама казваше.

После започна да споделя за майка си, за покойния си баща, за баба си - все тежки странни съдби. И винаги стигаше до Любовта - сама. От мен се искаше само да я слушам и да я подкрепям и да я уверявам,че всичко, което се е случило и е направила, дори грешките, са били за нейно и на близките и добро. Тя сама откриваше защо.

Никак не си мисля,че ставам за изповедник, но през цялото време имах усещането,че някаква сила ме държи там с нея само за да има с кого да говори и кой да я гледа с любов и да и дава кураж. Покрай нея и размислите и просветлението, което преживяваше пред очите ми, и аз доста размислих за себе си, живота си.... и на мен доста неща ми просветнаха.

Затова вече не съм толкова категорична... за изповедта.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Донче,

Зависи си как се подходи или по-точно дали този, който е срещу теб е съпричастен или не.

Макар че, понякога, се случва да изповядаме най-съкровени неща на напълно непознати хора. Водени, може би от мисълта, че никога повече няма да ги срещнем и така тайната на нашата изповед ще се запази.

Преди последната ми операция местният свещеник започна да ме увещава да се изповядам и да взема причастие - един вид, ако се случело нещо да не тръгвам с греховете си от тук. Независимо от обяснението ми, че не се каня да умирам, макар че всичко е в Божиите ръце, той упорито настояваше. Не отидох повече на църква. Там търсех ече спокойствие и място за самовглъбение и размишление. Само Бог знае всичко. Как ще общуваме с Него зависи от нас.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Учителя препоръчва изповедта като метод за духовно развитие. Срещал съм (ако не се лъжа тук), че един от методи за справяне с погрешките е тяхното изповядване на по-високо издигнат в духовно отношение човек. Разбира се на първо място е изповядването пред Бога, пред душата си.

"Направите ли някаква грешка, кажете: Прости ме, Господи, сгреших! Не казвайте, че еди - кой си е причина да сгрешите, че вие седите по-високо от него. Не бивайте като фарисея, да имате високо мнение за себе си. Ако постъпвате по този начин, вие сте в областта на закона на контрастите, в тъмнина. Кажете си правото: Аз направих тази грешка. Като изповядвате грешките си, вие ще се поправите. Прочетете изповедта на Толстой, там ще намерите добър пример за това. Толстой стана велик, след като се изповяда. В историята има само няколко такива примера. Можете ли и вие да направите такава изповед? Ако искате да станете благороден човек, ангел, светия, това е най-лесното нещо."

(НБ, Духът и плътта)

"Преди всичко, трябва да се изповядате пред Бога и ако Той ви каже да се изповядате и на своите братя, само тогава ще направите това пред тогова, когото сте обидили. Това е изповед към хората...

Никой не може да придобие богатство, същински Знания и същинска Добродетел, ако не е изповядал своите грехове чрез молитва."

(НБ, Молитва)

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Направете си регистрация или влезте в акаунта си, за да коментирате

Трябва да сте регистриран участник, за да можете да оставяте коментари

Направете регистрация

Регистрирайте се в Портала. Лесно е!

Нова Регистрация

Влизане

Вече имате регистрация? Влезте тук.

Влизане Сега
Sign in to follow this  

×