Jump to content
Порталът към съзнателен живот
Sign in to follow this  
Ася_И

14.10.2007 - „Аз дойдох, за да имате Живот вечен"

Recommended Posts

Мисъл за деня - 14 Октомври 2007 г.

„Крадецът не иде, освен да открадне, да заколи и да погуби. Аз дойдох, за да имат живот, и да го имат преизобилно" (Йоан 10:10). В този стих Христос говори за два принципа. Този крадец не иде отвън. Той иде отвътре и е свързан с нашия ум, с нашето сърце, нашите чувства. Той има достъпи там... Краде, коли и погубва - прилага своя принцип. В тоя принцип е отрицателният елемент. Над този принцип има друг - Христовият: „Аз дойдох, за да имате Живот вечен, и да го имате преизобилно."

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Ние сме в четвъртата категория – в живота на индивидите. Казва се, че този живот произтича от Любовта. – Какво представя Любовта? – Целокупният живот. Проявеният живот, т.е. животът на индивида, е семка на Любовта. Посей тази семка в земята, за да разбереш живота. Тя ще израсте, ще цъфне и плод ще даде. От плода на семката ще познаеш живота в неговите разклонения. За да растем, да се развиваме и да разберем живота, нужни са условия....

ако учението, което ви се проповядва, осмисля вашия живот, дава ви здраве, разумност и светлина и ви прави свободни, следвайте го. То е учението, което всяка душа търси. То посочва истинския живот на човека. – Кой е истинският живот? – Той е онзи живот, който събужда хората и ако са натоварени, отнема товара им. Срещам хора много натоварени. От големия товар те заспиват. Истинският живот отнема товара на хората....

Започнете да работите върху себе си. Имаш един вътрешен страх: съмняваш се, подозираш. Тури страха и съмнението настрана. Завистлив си, тури завистта настрана; злобен си, тури злобата настрана. Не говориш истината, икономисваш я. Тури тази икономия настрана. Искаш да станеш богат, тури това желание настрана. Освободи се от всичко отрицателно и бъди готов да изникнеш, както посятата семка изниква от земята. Какво ще стане с тази семка, ако преди посяването ѝ я завия в златен, сребърен или калаен лист? Ще израсне ли тя? Ако я туря в циментов прах, ще израсне ли? И ако вие сте обвити като семката в много обвивки, ще се докоснете ли до новия, т.е. до Божествения живот? Всички обвивки – златни, сребърни, калаени, циментови, трябва да паднат и да остане само семката на живота, да се посее в Божествената почва. Когато Божествената Любов, Божествената Мъдрост и Божествената Истина започнат да действат, семката ще изникне в почвата, в тебе ще се яви ново прозрение и ще кажеш: „Сега мога да направя всичко заради Бога“. Едно нещо искам от вас: да задържите в себе си семката на новия живот, която тази сутрин се посява във вас. – Посята ли е наистина тази семка? – Посята е, разбира се.

Може би ние сме имали винаги Живота вечен и сме били в него, но сами се отделяме от него като "пускаме крадеца" да коли и беси в умовете и сърцата ни. Как го пускаме и защо и кога? Може би когато се подчиним не на Божията воля за нас, а на желанието си ние да "колим и бесим" - т.е. да съдим кое е добро и кое зло.

Това за обвивките на семката - много е точно и хубаво и мъдро. Обвивките са нашите предразсъдъци и ценности и правила - семката е Любовта в нас. Така го разбирам...

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Човек трябва да има три неща, които се изискват за Живота: здрав и дълбок Мир и самопожертване за Господа. Христос ни е показал пътя на Живота. Първото е самопожертването, а то значи да жертваме ума, сърцето и имота за ближните си. Христос е вложил Живота Си там, дето може да израсне. Първото условие за нашия живот е да се откажем от многото наши желания и нечистотии. Реката се влива чиста в морето, но когато се връща, тя си носи и нечистотиите. Не трябва да се връщаме с нечистите, лошите желания.

Четирите основни елемента

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Хубаво е и да станем като водата, тя ако срещне препятствие го заобикаля и се радва и носи по нещо за всичко по пътя си...

Когато сме освободени от страховете си ние сме изпълнени с благодарност и сме готови да работим за Бога, без условия... с чиста любов...

Докато още не се бях научила да се моля все исках от Бога, дори казвах - ако направя това ти ще ми помогнеш ли за онова... Но истинската ми молитва беше тази, изпълнена с благодарност за това, което е, за това, което имам. Без условия, без желания... Станах част от водата, уча се, заобикалям, където не ми е мястото и се радвам на живота. Да, понякога още изпитвам някои емоции, които не са добър съветник, но с всеки ден ставам по-сигурна и спокойна... Така виждам истинската реалност на живота и зная, че всичко е за наше добро...

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest Лагорда

Хубаво е и да станем като водата, тя ако срещне препятствие го заобикаля и се радва и носи по нещо за всичко по пътя си... Станах част от водата, уча се, заобикалям, където не ми е мястото и се радвам на живота. Да, понякога още изпитвам някои емоции, които не са добър съветник, но с всеки ден ставам по-сигурна и спокойна... Така виждам истинската реалност на живота и зная, че всичко е за наше добро...

Това е принципа който следвам и аз т.е. уча се да избирам пътя на най-малкото съпротивление. Водата е скромна, тя винаги избира най-ниските места, приема всякаква форма, но е по-твърда от камъка заради волята и постоянството си (закона на капката). Водата пречиства не само външно, но и вътрешно и по-принцип е водач защото в нея Духът е вложил нещо от себе си.

Но истинската ми молитва беше тази, изпълнена с благодарност за това, което е, за това, което имам. Без условия, без желания...

:thumbsup2:

Може би ние сме имали винаги Живота вечен и сме били в него, но сами се отделяме от него като "пускаме крадеца" да коли и беси в умовете и сърцата ни. Как го пускаме и защо и кога? Може би когато се подчиним не на Божията воля за нас, а на желанието си ние да "колим и бесим" - т.е. да съдим кое е добро и кое зло.

Това за обвивките на семката - много е точно и хубаво и мъдро. Обвивките са нашите предразсъдъци и ценности и правила - семката е Любовта в нас. Така го разбирам...

Да, имали сме вечния Живот, и по собствено желание т.е. по свободен избор сме се отделили от него и сме допуснали да заспим в илюзията. За това от нас се изисква, постоянна будност, стремеж и пречистване+преодоляване на слабостите+лоши мисли, чувства и постъпки защото те са вход за крадеца, пукнатини през които той влиза в нас и ни унищожава от вътре.

Когато не се подчиняваме на Божията Воля (забелязала съм, че има много тънки отклонения т.е., знам каква е Волята Му, но решавам да направя това което съм си наумила), тогава изгубвам своя вътрешен мир+радостта си, изнервям се, ставам тъжна, всичко се усложнява...Това е знак, че съм извън Вечния Живот, извън Божието Присъствие, и съм попаднала под влиянието на т.нар. крадец.

Винаги когато усетя това, моля за прошка и вътрешна сила, за да мога да изпълня Волята Му. Когато това е ставало т.е. когато съм изпълнявала Божията Воля, Бог ме е изпълвал с дълбокия Си мир, радост, вдъхновение...в Библията е писано: "

Възложи на Господа това, което ти е възложил и
; Никога не
допусне да се поклати праведният."

Забелязала съм, че колкото и труден да изглежда пътя по който Бог ме води, той винаги се оказва най-краткия и лесен път, и обратно, избера ли най-лесния според мене път, винаги нещата се усложняват т.е. допуснала съм онова чуждото влияние. Стремежът на хората винаги да търсят най-лесното е също много тънко отклонение и води до загуба на будност - "13 Влезте през тясната порта, защото
а е портата и пространен е
,
води в погибел, и мнозина са ония, които минават през тях.14 Понеже тясна е портата и стеснен е пътят, който води в живот, и малцина са ония, които ги намират. - Мат.7

А семката трябва да попадне на добра почва, за да даде плод: "5
да сее семето си; и когато сееше, едно падна край пътя; и затъпка се, и небесните птици го изкълваха.6 А друго падна на канарата; и щом поникна изсъхна, защото нямаше влага.7 Друго пък падна всред тръните; и заедно с него пораснаха тръните и го заглушиха.8 А друго падна на добра земя и като порасна, даде стократен плод. Като каза това, извика: Който има уши да слуша, нека слуша.9 А учениците Му Го попитаха за значението на тая притча.10 Той каза: На вас е дадено да знаете тайните на Божието царство; а на другите се проповядва с притчи, тъй щото, като гледат да не виждат, и като слушат, да не разбират.11 Прочее, ето значението на притчата. Семето е Божието слово.12 А посяното край пътя са тия, които са слушали; тогава дохожда дяволът и отнема словото от сърцата им, да не би да повярват и се спасят.13 Падналото на канарата са тия, които, когато чуят, приемат словото с радост; но те, като нямат корен, временно вярват, а когато настане изпитание, отстъпват.14 Падналото всред тръните са ония, които са слушали, и, като си отиват, заглъхват от грижи и богатства и житейски удоволствия и не дават узрял плод.15 А посяното на добра земя са тия, които, като чуят словото, държат го в искрено и добро сърце, и дават плод с търпение.Лука 8

Поздрави!

Редактирано от Лагорда

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Да служиш на Бога, това е свобода.

Живот вечен - Беседа от Учителя, държана на 29 април 1923 г. в София

Всеки усеща въздействието и напътствието на Бог в живота си. Всеки има свой път, по който да открие връзката си с него. Понякога пътят доста лъкатуши, докато не открием тези пътечки (дела), които ни приближават към него. Нужни са много усилия. Ако сме поели, водени от егото си, то резултатът е неудовлетвореност, обърканост. Но когато започне промяната, от сърцето ни, тогава ние сме поели по пътя на свободата.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Да служиш на Бога, това е свобода.

Живот вечен - Беседа от Учителя, държана на 29 април 1923 г. в София

Всеки усеща въздействието и напътствието на Бог в живота си. Всеки има свой път, по който да открие връзката си с него. Понякога пътят доста лъкатуши, докато не открием тези пътечки (дела), които ни приближават към него. Нужни са много усилия. Ако сме поели, водени от егото си, то резултатът е неудовлетвореност, обърканост. Но когато започне промяната, от сърцето ни, тогава ние сме поели по пътя на свободата.

:wub::thumbsup2::3d_050:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Направете си регистрация или влезте в акаунта си, за да коментирате

Трябва да сте регистриран участник, за да можете да оставяте коментари

Направете регистрация

Регистрирайте се в Портала. Лесно е!

Нова Регистрация

Влизане

Вече имате регистрация? Влезте тук.

Влизане Сега
Sign in to follow this  

×