Jump to content
Порталът към съзнателен живот
Sign in to follow this  
Мишелката

За живота

Recommended Posts

За живота

Когато човек вярва в някой, нещо или просто зa да се поддаржа жив той намира смисъл във всичко.

Аз винаги съм вярвала, винаги съм се надявала и знам, че ще се разочаровам, но не мога без своята капка надежда. Знам, че живота е труден и сложен..знам, че не само аз страдма и мойте проблеми не са най-тежките, но ме боли...боли ме и ми е тежко, а не мога да кажа на никой, защото съм изгубила вярата си в хората, в добротата им, в морала им...И ето как оставам сам сама на този свят..боря се него, опълчвам му се, надхитрям го, но не мога да излея чувствата си, защото не искам да проявя слабост-човешката слабост, присъща за всеки от нас!..и какво печела от това - само натрупваща се омраза, страдание и непреодолима тъга!..

Самотна съм...

Искам да бъда щастлива, да бъда обичана, да имам всичко онова, което иска обикновенния човек – дом, деца, семейство, обич, приятели, работа, пари...всичко!

А толкова много ли е това „всичко”???

Защо щастието е толкова относително понятие и защо не можем да бъдем щастливи винаги? Защо след всеки хубав момент, който сме преживели ни очаква разочарование?...и за какво всъщност се борим, какво искаме, в какви вярваме?

Не се ли получава един съдбовен парадокс – борим се за нещо мимолетно и нетрайно..жертваме се в името на щастоето,а то ... бяга.

Тогава какъв е смисълът от всичко това? Какво да направим за да сме удовлетворени от себе си, от живота, който водим, от съществуването си?

Обичаме...радваме се ... тъжим...плачем и се смеем, но в крайна сметка няма нищо трайно. Любовта е до време, приятелите, родителите, работата...живота!

Остават непреходни, но не и вечни в социалния ни живот..в живота на отделния човек...в моя живот!

Искам, да, ИСКАМ да съм щастлива – да обичам и мен да ме обичат, да се радвам и аз да радвам другите, да съм доволна от себе си и да удовлетворявам хората около мен, но....не всичко се получава така както ни се иска.

Ако трябва да бъда честна – явно искам прекалено много от хората, имам високи изисквания към тях, а самата аз не мога да ги удовлетворя...явно съм прекалено строга и към себе си, защото не мога да се примиря и задоволя с нещо посредствено, нещо полувинчато. Аз съм максималист, но към другите. Разочаровам се от хората и ги заклеймявам...ами аз – аз разочаровам ли ги?

Отричам слабостта си, а тя е толкова явна и непринудена. Искам да съм силна и да не ме боли, но не мога...или просто така трябва. Искам да дам воля на сърцето си, на чувствата, на любовта, но се страхувам. Заслужава ли този човек моята искренност, моята обич, моето отдаване...и в същото време се чудя какво изпускам и има ли смисъл да се крия под черупката си?

Не трябва ли да рискувамею, да падна или да спечля, но поне да съм го изпитала...да знам и да помня?!

Защо Бог ме е създал такава мислеща натура, толкова вглъбена в живота и неговия смисъл..защо ме е направил толкова уязвима и критична? Как да се преборя с вечните тревоги, с вечните размисли и незатихваща жажда за нещо по – добро?

Някой от вас чувствал ли се е така самотен и така нещастен, че да не намира смисъл в нищо и никой? Някой от Вас страдал ли е за нещо, което само подозира, че ще се случи, за нещо, което просто чувства и не може да обясни? Някога искало ли Ви се е да изчезнете като прашинка – малка и незначителна? Просто да се скриете за миг и да чакате цяла вечност момента..момента на щастието...

......ами ако той не дойде или го пропуснем?

Знам, че трябва да съм твърда и да не се поддавам на чувствата си, но понякога и аз изпитвам нужда да бъда .... съжалявана. Знам, че звучи доста налудничево, но изпитвам нужда някой да прияви разбиране и съпричастност към мен както винаги аз съм давала, но никога не съм допускала някой да я проявявакъм мен. Защото аз съм „силна” и хората не бива да разбират моята непреодолима мъка.

Е, сега вече съм готова да Ви я покажа..да я излея и да й се отдам!

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Здравей и добре дошла :thumbsup:

Защо Бог ме е създал такава мислеща натура, толкова вглъбена в живота и неговия смисъл..защо ме е направил толкова уязвима и критична? Как да се преборя с вечните тревоги, с вечните размисли и незатихваща жажда за нещо по – добро?

Някой от вас чувствал ли се е така самотен и така нещастен, че да не намира смисъл в нищо и никой? Някой от Вас страдал ли е за нещо, което само подозира, че ще се случи, за нещо, което просто чувства и не може да обясни?

Мисля че е щастие и шанс човек да достигне до въпросите които си задаваш.

Ето няколко мисли от беседата за днес които ми дойдоха на ум докато четох писмото ти

Няма нито едно същество в света, на което работите да са станали тъй, както то е мислило. Нашите мисли стават дотолкоз, доколкото ние реализираме онзи първичен план на Бога. Нашата свобода седи, че Бог има един специален план – ти да се развиваш. Там седи твоята свобода. Ти имаш широк простор да употребиш каквото искаш, да реализираш своята воля в себе си. Ако реализираш, герой ще бъдеш, и талантлив, и светия, всичко ще станеш, какво ли не!

...

Ние поддържаме един Божествен живот, който може да преобрази Земята, разумно да я преобрази. Не да раздели хората, но да внесе една хармония в този Божествен живот. Трябва да се пресъздаде сегашното устройство на света. Божественият живот трябва да преустрои най-първо нашата мисъл, трябва да преустрои нашите чувства, трябва да преустрои нашите постъпки.

...

В новото учение, учените хора като ти готвят, ще станеш учен човек, а простият като ти готви, ще станеш прост. Защо ученият като ти готви, учен ставаш, а простият като ти готви, прост ставаш? Добрият като ти готви, добър ставаш и лошият като ти готви, лош ставаш. Бедният като ти готви, беден ставаш, сиромахът като ти готви, беден ставаш, богатият като ти готви, богат ставаш. Тъй седи истината. Другото не е вярно. Според онова, което ние сме изследвали, не е вярно.

Христос казва: „Син Человечески не дойде в света да Му послужат, но да послужи.“ Казва: „Ако мене Ми служат, Аз ще стана като тях.“ Но Той ще послужи, Той ще предаде тази любов, това знание, тази мъдрост, тази истина. Всичките неща, които носиш, само чрез служението ще ги придадеш.

Идете при чистите извори

Какви бяха мечтите ти да станеш докато беше малка, 3-4 годишна?

Опитай се да си ги спомниш.

Там е спасението. Там ще намериш щастието.

:feel happy:

Редактирано от Валентин Петров

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Щастието е относително понятие, понеже зависи от нашето отношение към това понятие.

Аз не искам да бъда щастлива, онова, което се изрежда като пример за щастие, не е моето щастие, искам и винаги съм искала само едно - да бъда на чисто със съвестта си. И мисля, че успявам, защото съм безкрайно щастлива.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest Мона

"И ето как оставам сам сама на този свят..боря се него, опълчвам му се, надхитрям го, но не мога да излея чувствата си, защото не искам да проявя слабост

Самотна съм...

ИСКАМ да съм щастлива

Разочаровам се от хората и ги заклеймявам...ами аз – аз разочаровам ли ги?

Отричам слабостта си, а тя е толкова явна и непринудена. Искам да съм силна и да не ме боли, но не мога...или просто така трябва. Искам да дам воля на сърцето си, на чувствата, на любовта, но се страхувам. Заслужава ли този човек моята искренност, моята обич, моето отдаване...и в същото време се чудя какво изпускам и има ли смисъл да се крия под черупката си?

Не трябва ли да рискувам, да падна или да спечеля, но поне да съм го изпитала...да знам и да помня?!

Някога искало ли Ви се е да изчезнете като прашинка – малка и незначителна? Просто да се скриете за миг и да чакате цяла вечност момента..момента на щастието...

......ами ако той не дойде или го пропуснем

Защото аз съм „силна” и хората не бива да разбират моята непреодолима мъка." (Мишелката)

Много повече сила се изисква да бъдеш себе си, каквото и да значи това, отколкото да се разкриваш анонимно пред анонимни хора.

Кажи тези думи на онзи, за когото са предназначени - това е смелост; другото е отлагане и страдание.

10 мига любов заменят 200 години съмнения и ... СТРАХОВЕ.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Защо щастието е толкова относително понятие и защо не можем да бъдем щастливи винаги? Защо след всеки хубав момент, който сме преживели ни очаква разочарование?...и за какво всъщност се борим, какво искаме, в какви вярваме?

Не се ли получава един съдбовен парадокс – борим се за нещо мимолетно и нетрайно..жертваме се в името на щастоето,а то ... бяга.

Тогава какъв е смисълът от всичко това? Какво да направим за да сме удовлетворени от себе си, от живота, който водим, от съществуването си?

Обичаме...радваме се ... тъжим...плачем и се смеем, но в крайна сметка няма нищо трайно. Любовта е до време, приятелите, родителите, работата...живота!

Остават непреходни, но не и вечни в социалния ни живот..в живота на отделния човек...в моя живот!

Ти си надраснала повечето от нас пишештите тук и знаеш отговорите на зададените въпроси - или поне ще ги намериш скоро.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Докато четях развълнуваното писмо на Мишелка, вече знаех, че тя е много много близо до своите отговори, дори почти ги е написала - благодаря ти Мишелка! :feel happy:

Когато човек вярва в някой, нещо или просто зa да се поддържа жив той намира смисъл във всичко.

Аз винаги съм вярвала, винаги съм се надявала и знам, че ще се разочаровам, но не мога без своята капка надежда.

боли ме и ми е тежко, а не мога да кажа на никой, защото съм изгубила вярата си в хората, в добротата им, в морала им...И ето как оставам сам сама на този свят..(защото) боря се него, опълчвам му се, надхитрям го, но не мога да излея чувствата си, защото не искам да проявя слабост-човешката слабост, присъща за всеки от нас!..и какво печела от това - само натрупваща се омраза, страдание и непреодолима тъга!..

Искам да бъда щастлива, (=) (искам) да бъда обичана, да имам всичко онова, което иска обикновенния човек – дом, деца, семейство, обич, приятели, работа, пари...всичко!

Защо (затова) щастието е толкова относително понятие и защо (затова) не можем да бъдем щастливи винаги? Защо след всеки хубав момент, който сме преживели (и) ни очаква разочарование?

Не се ли получава един съдбовен парадокс (всъщност това е закономерност)– борим се за нещо мимолетно и нетрайно..жертваме се в името на щастоето,(и затова) то... бяга.

не всичко се получава така както ни се иска. (Благодаря на Бог за това!)

Искам да дам воля на сърцето си, на чувствата, на любовта, но се страхувам. Заслужава ли този човек моята искренност, моята обич, моето отдаване...и в същото време се чудя какво изпускам - (това, че волята и сърцето и любовта и чувствата не се дават на човек, а само на Бог, нито се поставят условия, при които да обичаме и даваме)

Някой от вас чувствал ли се е така самотен и така нещастен, че да (или когато и защото) не намира смисъл в нищо и никой? Някой от Вас страдал ли е за нещо, което (по-скоро защото) само подозира, че ще се случи, за нещо, което просто чувства и не може да обясни? Някога искало ли Ви се е да изчезнете като прашинка – малка и незначителна? Просто да се скриете за миг и да (ако) чакате цяла вечност момента..момента на щастието...

......ами ако той не дойде или (ще) го пропуснем?(защото то е сега и тук при нас - само да отворим ума, сърцето си, очите си за него)

вече съм готова да Ви я покажа..да я излея и да й се отдам!

Добре дошла, Мишелка :feel happy:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Мишелката,:) ще ти мине.

Плуваш ли?

А давила ли си се някога?

Когато влезеш в морето всичко е прекрасно водата е топла,слънцето грее ,чудесен ден за плуване и ти тръгваш.

И хоп водовъртеж,без да разбереш как и защо нещо те засмуква и не можеш да излезеш бориш се не ти стига въздух ,свършен си ,целия ти живот на филм, и се молиш ,молиш се само за една глътка въздух ,нищо повече,разбираш как нищо друго не ти е нужно ,само една глътка въздух,всичко друго е изчезнало ,Няма го ,ти си сама ,ти и Той и от Него зависи дали ще излезеш.Ти даваш всичко от себе си ,а Той решава .И когато отново излезеш на повърхността слънцето пак грее,но някак си по силно,морето пак е топло,но по различен начин.Ти си се родила пак и вече знаеш ,че това слънце грее за Теб,че тази вода е топла за теб ,че дишаш този въздух ,защото е даден за теб .И благодариш и Живееш.

Редактирано от didi_ts

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest Мона

Силвия, обикновено те разбирам, но в случая цари пълен мрак...

Какво искаш да кажеш с това, което си написала???

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
ти и Той и от Него зависи дали ще излезеш. Ти даваш всичко от себе си, а Той решава . И когато отново излезеш на повърхността слънцето пак грее, но някак си по силно, морето пак е топло, но по различен начин. Ти си се родила пак и вече знаеш ,че това слънце грее за Теб,че тази вода е топла за теб ,че дишаш този въздух ,защото е даден за теб . И благодариш и Живееш.
:thumbsup:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Ахахахааа, ами постът ми е в отговор на този на Диди, тя пише: "Ти даваш всичко от себе си, а Той решава".

Прищя ми се да допълня, че щом даваш всичко от себе си, вече си решил Ти!

Ясна ли съм сега?

Редактирано от Силвия СД

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest Мона

Не, наистина не те разбрах и сега.. Кой е Той, не, не, не.

Май всеки си пее неговата любовна песничка и никой не го разбира...

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Той е Бог ,поне аз това имах в предвид.

:) а Силве аз те разбрах ,тенкс за добавката.

когато си дал всичко от себе си Ти си направил връзката и проявяваш Него в Себе си.

Ставаш отзвук на частицата която си Ти от Божието творение.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Ами да се изясня тогава още, хахахаахаааа.

Подразни ме това Той, стига вече Той да решава, време е ние да се научим да решаваме вместо Той, стига сме чакали наготово някой Той да ни оправя бакиите, ние да сме Той, ние да решаваме, големи хора сме, нали така.

И щом даваме всичко от себе си, това означава, че предварително вече сме решили Ние да го даваме и никой друг. За мен това е да си Той - когато Аз решавам да дам всичко от себе си, вземам решение с всичките му произтичащи отговорности и не се страхувам от това, а кипя, горя в това. Аз решавам - Аз да изгоря! Ето това казвам. Дано да съм била вече напълно ясна.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest Мона

Аз решавам - Аз да изгоря!

Да, ясно ми е вече. И аз мисля така.

Местоимението Той леко ме поуплаши, затова се пообърках...

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Той е Бог ...

когато си дал всичко от себе си Ти си направил връзката и проявяваш Него в Себе си.

Ставаш отзвук на частицата която си Ти от Божието творение.

KyudoFirstposition.jpg

Bowing is giving away basic goodness ... surrendering ... with real, proper feeling... hold, feel, and give

...

exchange of energy,... a mark of decency, loyalty ... surrendering to others, serving them

BOW AND ARROW: "Bow...[represents Action]...skillful means to propel; "Arrow....(represents Intelligence)..."intelligence sharp and penetrating. Together they represent skillful intelligence. When the arrow of intellect is joined by with the bow of skillful means, then the warrior is never tempted by the seductions of the setting-sun world." "This principle of the bow and arrow is learning to say 'no' to ungenuineness, to say 'no' to carelessness and crudeness, to say no to lack of wakefulness. In order to say 'no' properly you need both bow and arrow...gentleness, which is the bow...sharpness, which is the arrow. Joining the two together, you realize that you can make a distinction: you can discriminate between indulging and appreciating. You can look at the world and see the way things actually work. Then you can overcome myth - which is your own myth.

http://www.glossary.shambhala.org/

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Цитат(didi_ts)

Той е Бог ...

когато си дал всичко от себе си Ти си направил връзката и проявяваш Него в Себе си.

Ставаш отзвук на частицата която си Ти от Божието творение.

:thumbsup2: :thumbsup2:

Той се проявява чрез мен, но аз не съм Той. Мога само да Му служа, за да се проявява. Аз вземам решение как точно, но за да го взема, внимавам и "слушам" Неговата воля - не моите принципи и идеали.

Така не поемам отговорност за събитията, но за това, че ще приема с благодарност всякакъв резултат от избора и решението си.

Така не очаквам благодарност или признание задето съм се раздавала изцяло - аз не съм раздавала нищо "мое" - само съм станала проводник и изразител на Неговата любов. Мога само да благодаря за това.

Не горя до изгаряне (горенето не винаги означава раздаване изцяло....) - по-скоро предпочитам да светя меко и да топля (не да подпалвам)....,за да мога да служа по-дълго време... :rolleyes:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

:) да Донче ,нещо такова.

Момента в който глагола АЗ СЪМ спира да съществува.Момента в който АЗ-ът губи смисъла си.И Ти преливаш в Него ,за да се родиш отново.Който е бил на ръба или е изживял примера който дадох по горе най-вероятно точно знае за какво става въпрос.

В това което исках да кажа дори не става въпрос за раздаване ,а за отдаване.

Морето ,водата и глътката въздух са аналогични на раждането,затова си позволих да кажа -"родил си се"

Когато детето се ражда в неговото съзнание няма Аз,то е Той -частицата която е всеки от нас.

Все още свободно и плаващо съзнание ,необременено с ограничения и желания,ръководено директно от Този на когото принадлежи.

Защото велика заблуда е ако си мислим ,че ние сме само и единствено ръководители на Себе си.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
велика заблуда е ако си мислим ,че ние сме само и единствено ръководители на Себе си.
:feel happy:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

велика заблуда е ако си мислим ,че ние сме само и единствено ръководители на Себе си.
:feel happy:

:thumbsup::thumbsup:

част от една хубава,според мен, песен:

We are sailing.We are sailing.Home again across the sea.

We are sailing stormy waters to be near you, to be free.

:sorcerer:

Редактирано от Атлантида

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

когато си дал всичко от себе си Ти си направил връзката и проявяваш Него в Себе си.

Ставаш отзвук на частицата която си Ти от Божието творение.

:thumbsup2:

И си Щастлив, просто, защото си дал, без да очакваш, а обичаш, обичаш.... :rolleyes:

В това което исках да кажа дори не става въпрос за раздаване ,а за отдаване.

Морето ,водата и глътката въздух са аналогични на раждането,затова си позволих да кажа -"родил си се"

Когато детето се ражда в неговото съзнание няма Аз,то е Той -частицата която е всеки от нас.

Все още свободно и плаващо съзнание ,необременено с ограничения и желания,ръководено директно от Този на когото принадлежи.

Защото велика заблуда е ако си мислим ,че ние сме само и единствено ръководители на Себе си.

:hypocrite::thumbsup2:

Прекрасно е didi_ts!

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Бог винаги ще стои далеч от вас и вие винаги ще сте далеч от Него, когато мислите и говорите за Него, както аз сега го правя - в трето лице единствено число. Бог не е имагинерен, това е метафора на един Висш Аз, а Висшият Аз пребъдва в теб, когато ти си жертвал своя нисш такъв, своето дребничко аз, своите ниски страсти, своите сметчици, своето бедно съществуване, пропито от страхове и спънки. И щом Ти си решил нещо, отдаваш се цял, забравяш за себе си, забравяш какво е страх, то Ти и само Ти носиш отговорност за последиците. А последиците няма как да не са красиви, ако Ти наистина си се слял с Него и си готов да поемеш най-висшата отговорност - да те разпънат на кръста заради това, че Той си Ти, заради това, че Ти си Любов!!! Това е отговорността, но тя не е бреме, тя самата е Любов. И е прекрасно това състояние. Трудно ми е да го обяснявам.

Освен това Бог не е в трето лице единствено число, а е в първо лице множествено число, поне така е за мен. Всички ние сме частици от Ние.

И се започва от човешката любов най-напред, че без да сме разбрали какво е тя, едва ли ще стигнем до космически величини скоро. А човешката любов и тя си иска жертвите, но ние и това не знаем дори как става, пък си говорим тук за божествената.

Редактирано от Силвия СД

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Направете си регистрация или влезте в акаунта си, за да коментирате

Трябва да сте регистриран участник, за да можете да оставяте коментари

Направете регистрация

Регистрирайте се в Портала. Лесно е!

Нова Регистрация

Влизане

Вече имате регистрация? Влезте тук.

Влизане Сега
Sign in to follow this  

×