Jump to content
Порталът към съзнателен живот
Sign in to follow this  
Мишелката

За живота

Recommended Posts

Здравейте,

На всичко, който са чели моята тема!!!

Благодарна съм Ви, че ме съветвахте и разсъждавахте заедно с мен над този екзистенциален въпрос.

Помогнахте ми да преосмисля някой неща и да разбера много други! Сега съм изпаднала в "дупката на средното положение" и се чудя дали някога ще се науча да побеждавам???

Живота се оказа доста негостоприемен към мен...и ме успокоява единствено мисълта, че винаги може да стане по-зле...

Понякога ми се иска да изчезна и да отида на място, където няма да мисля за нищо и никой...ще съм сама със себе си и ще съм поне за малко освободена от бремето на ежедневието. Мисля си за планина..някъде в природата...там се чувствам толкова спокойна и ..щастлива...а не съм ходила от години...

Чувствам се толкова подтисната...и тъжна...

Но ще се оправя...

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest Еси

Мишелката бягството от ежедневието и потискащата атмосфера е "гътката въздух" от която всички се нуждаем понякога.

Редактирано от Еси

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest Мона

Здравейте,

Сега съм изпаднала в "дупката на средното положение" и се чудя дали някога ще се науча да побеждавам???

Чувствам се толкова подтисната...и тъжна...

Но ще се оправя...

А може би е време да покажеш зъбки или рогца. Средно положение е по-лошо и от лошото положение.

Действай.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest N_Damianov

...не може ли просто да ми кажете ИМА ЛИ СМИСЪЛ...ИМА ЛИ СМИСЪЛ ВСИЧКО ТОВА?...ЗАЩО ЖИВЕЕМ И КАКТО ГРЪМКО СЕ ИЗРАЗЯВАМЕ "ЩЕ ОСТАНЕ ЛИ НЕЩО ОТ НАС НА СВЕТА"?

..или просто си живеем мизерния животец и накрая умираме?

Край на приказката!

Какъв е смисъла?- смисъла е в това да разбереш ,че НЯМА СМИСЪЛ ВСИЧКО ТОВА ! :)

А защо живеем ? -пак по същата причина...,да разберем и осъзнаем своя безсмислен живот и да преборим егото си ,което винаги ни нашепва "да оставим НЕЩО след нас" ! :)

Проблема ти е в съчетанието на прекомерно бързото съзряване и високата интелигентност,което имаш.

ДА! Това както се вижда в случая може да бъде и проблем! :)

Като се прибави и факта ,че опита ти в живота клони към нула т.е. не си изпитала/приложила на практика нищо от нещата ,които знаеш ... неминуемо ще останеш в "дупката на средното положение" . :)

"Кашата" се допълва и от това ,че можеш да манипулираш,с което доказваш своята интелигентност пред себе си и съответно "гъделичкаш" успешно егото си ...Няма да влизам в дълбочина за "манипулациите", защото не искам да споря или да доказвам нещо.Застани честно пред себе си и направи ретроспекция на взаимоотношенията ти с близки и познати и може би ще откриеш сама нещата,знам ли ?

Мисля ,че от тук трябва да започнеш за излизане от кризата ,но все пак това е лично мнение и може да не е правилно ! :)

Поздрави и успех!

р.р.Горното да не се чете като "рецепта" на психо терапевт...,а по-скоро като лично мнение,усещане и разбиране ! :)

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Помогнахте ми да преосмисля някой неща и да разбера много други! Сега съм изпаднала в "дупката на средното положение" и се чудя дали някога ще се науча да побеждавам???

Живота се оказа доста негостоприемен към мен...и ме успокоява единствено мисълта, че винаги може да стане по-зле...

Какво разбираш под "дупката на средното положение"? Според моя опит човек попада в дупка, когато "хлътне в крайност". Равновесието и хармонията предполагат именно някакво "средно положение".

И защо искаш да побеждаваш и кого? Когато има победители, има и победени. Ти би ли искала да си "победена"? А какво е отношението ти към хората и нещата, които си "победила"? Уважаваш ли ги? Или си снизходителна към тях?

Ако направим от живота си "борба до победа", той естествено ще бъде негостоприемен към нас. Може би е време да му покажем светлината, топлината, любовта, които носим в себе си? Вместо да се борим, защо не опитаме да обичаме и разбираме това, с което ни се иска да се борим? И защо ли ни се иска да се борим? За да докажем на себе си и света си колко сме силни и важни? За да накараме другите да са "добри" както на нас ни се иска и да ни уважават и обичат както ние искаме?

Досега човек се стреми, иска да заповядва на Бога. Той мисли, моли се на Господа и казва: „Аз каквото се помолих, каквото си помислих, Господ го направи.“ Ти боледуваш – защо? Защото искаш твоята воля, не Божията воля. Ти осиромашаваш – защо? Защото искаш да стане твоята воля, не Божията воля. Ти си невежа – защо? Защото искаш да стане твоята воля, не Божията. Ти си безсилен, защото искаш да стане твоята воля, не Божията воля.
Мислете за светлината

О, да определено може да стане по-зле, щом си мислим за него - така си го викаме. А защо не опитаме да се успокоим с това, че и сега има неща, които са "добре", а тези, които смятаме за "зле", може би имат и добра страна? Загубата винаги означава и някаква печалба - и тя винаги е по-ценна от загубеното. Подтиснат и тъжен е човек, когато вижда само загубеното. Негативните емоции би трябвало да го накарат да "обърне другата буза", т.е. да промени гледната си точка и да се опита да види спечеленото.

П.С. И това с излизането насаме с природата е страхотна идея - там човек най-добре може да "почисти извора на Любовта" в себе си и да различи своята воля от Божията. :thumbsup: Успех!

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Присъединявам се към това, което е казала Донка! Успех и от мен :3d_047:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Направете си регистрация или влезте в акаунта си, за да коментирате

Трябва да сте регистриран участник, за да можете да оставяте коментари

Направете регистрация

Регистрирайте се в Портала. Лесно е!

Нова Регистрация

Влизане

Вече имате регистрация? Влезте тук.

Влизане Сега
Sign in to follow this  

×