Jump to content
Порталът към съзнателен живот
dundulinka

За българския манталитет

Recommended Posts

"Нека обгърнем с поглед всичко. Кои външни сили имат/нямат интерес концерна Нокиа да е в една малка скандинавска държава, а не примерно в България. Какви са политиците на тази държава?"

На пръв поглед, страна, която е бедна откъм природни богатства, които да изхранват населението и, и се намира в по-развитите континенти.. в такава държава населението прави от нищо-нещо.. Развити /според Уикипедия/ са в сферата на услугите, промишлеността /въпреки, че са бедни на природни ресурси като руди, метали../ и най-накрая имат едно животновъдство, което е слабо развито /но мога да се хвана на бас, че използват всяка възможност да го има въобще и да го развиват, според възможностите си/. Днешните българи сме прахосници, недисциплинирани глезльовци, на които политиците им доразказват играта. Нямам високо мнение за българите като граждани, когато живеят в рамките на България. Но като цяло добре се вписват в културата и начина на живот и труд в други страни. Имам чувството, че над страната ни тегне един облак, който ни притъпява много добри качества, които биха се развили под чуждо небе.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Имам чувството, че над страната ни тегне един облак, който ни притъпява много добри качества, които биха се развили под чуждо небе.

Има нещо такова,

Казват, че архетипа на нацията е черно, смърт.

Някъде дълбоко в нас стои и се развива при благоприятни условия.

Прекрасни събеседници сме когато трябва да се поругае някой или нещо.

Невероятно състрадателни в нещастието. Ако на съседа му изгори къщата, цялото село ще се притече на помощ, ще помагат кой с каквото може. Защото пострадалия е по- зле от всички останали. Т.е. усилил е черното на максимум.

Ако същия този съсед, обаче, се издигне в кариерата, спечели от тото или просто нещата му потръгнат няма да намери нито съпричастност в щастието си, нито споделяне на радостта. Подсилил е бялото, застрашителен е.

Какво се случва когато сложиш капка черно мастило в голямо езеро? Разтваря се, разлива се и се смесва с бистрата вода. Затова същия този черен български манталитет се влее в друга обстановка се разгражда, слаба му е силата. Мастилената капка е силна само в мастилницата пълна с черно мастило.

Ако се вслушаме в разговорите по улиците, новините, взаимоотношенията на приятелите ни, ще видим как дори добрата новина се поднася с една специфична интонация, която предполага негативен подтекст.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Ами някой трябва да я играе и тази роля, didi. Не мисля, че това е нещо, което зависи от нас. Че ще има промяна- ще има, ама тя е и нарочно направена да е бавна... А ти си много права за това, че помагаме, но не умеем да се радваме на чуждите успехи. Аз съм се хващала, че дори да искам да покажа радост и приповдигнато настроение, което ме е обхванало от нещо, споделено ми от друг човек, в един момент започвам да се притеснявам и предпочитам да не го отбележа или дори да го забравя.. Странно е това усещане.. да не смее човек да се израдва, защото ще бъде погледнат с .. недоумение и съмнение..

Btw къде го прочете това за архетипа ни?

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Хех , Диляна съгласна съм с тези твои наблюдения за черното, мастилницата и интонацията.

Моята единствена асоциация беше за рисунка с туш, с черно, за японска или китайска калиграфия, за дебела четка, черен или цвят индиго туш върху ръчна хартия.

С толкова много чернилка може и някой шедьовър да се роди, знаеш ли ?Хах.

Има много красота в това всенародно многострадание, натрупано с вековете, в песните, в притчите, в разказите за Левски и Ботев. Може и от този ъгъл да се погледне всичко.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Btw къде го прочете това за архетипа ни?

Не мога да цитирам източник, защото не обърнах внимание, когато професора по психолингвистика, с когото водехме този разговор за българския манталитет, го спомена.

Аз се впечатлих повече от факта, че ако мисълта на човека не бъде насочена в определена посока тя може никога да не промени своята траектория.

Същото е с тази чернилка. Затова асоциацията ти за облака над народа е много точна, но тя е от изпарения идващи отдолу, в случая точно архетипа.

Ина вижда много по- красиво нещата, като един творец :) за разлика от мен.

Манталитета го оприличих на мастилница, защото предназначението на мастилницата с черно мастило е , да бъде черна от вътре. И някой се грижи тя да е такава, никой няма да налее в чарна мастилница вода, ще развали качеството.

Но капката черно мастило, може да попадне навсякъде.

Интересен факт е с възприемането ни на реалността.

Журналистическата максима, че лошата новина е печеливша новина, в България отдаван не действа. :)

При нас няма новини. При нас има потвърждение на действителността.

Пускаш телевизора и те залива тъмнина и ти казваш - ето това е положението, затова аз се чувствам така, затова всички се чувстват така, защото това е така. Точка.

Резултата - няма новини.

Има една интересна специфика на подсъзнанието. То отхвърля частицата "НЕ", когато тя е пред глагол.

Например, ако кажа " Не си представяй лилав жираф" , човекът отсреща, ще започне да си представя точно това.

Затова утвържденията за каквото и да е трябва да се правят без тази частица отпред.

Българският изказ чудесно е усвоил това правило за утвърждаване на негативните новини. :) И като цяло в общуването си. Добавена и една нарицателна интонация, тъмния фон става плътен и не пробиваем.

Направих си труда да понаблюдавам изказвания на улицата.

Предстои Баба Марта , един весел празник, весели ли са хората, когато си купуват мартеници? :)

Изречението " И тук са изложили мартеници" само по себе си е съобщително, пробвайте да видите с каква интонация се казва това изречение от масата хора :) И какво следва след него.

Изследването на манталитета е много интересно занимание, проблема е че просто се установяват факти, нищо повече. И когато решиш, че не ти харесва, да си част от това, може или да се изолираш с приличен брой познати или да се влееш в някое езеро.

Редактирано от didi_ts

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Даде ми материал за размисъл.. И аз ги виждам нещата като теб, а не като Ина...но съм ги приела такива, каквито са ..т.е. и аз съм а апатията :)

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Бе апатия апатия, ама като се сблъскаш с манталитета ще видим колко си апатичен. Днес едно едро хулиганесто едро момче блъска вратата на училището на излизане, едно друго с него момче му каза: Не блъскай така, ще счупиш вратата. Хубаво дете...

После оня същия докато се добираме с тълпата децата хвърли топка в табела и замръзналия лед рикушира в бузата ми и без да искам изхвъркна от устата ми: Ей, загубен!

В навалицата циганчето, което искаше да уплаши, като ехо ми заповтаря думите: Ей, загубен!

А аз изпращам щерката на автобуса, голям родителски пример в навалицата на децата дадох... ех, значи не се удържах... излезе ми...

После се питах как така от малки не се учат да се трудят и да творят, а тези ръце ги използват да трошат, удрят, грубиянстват, да направят на Вуте да му е зле... някакво рептилно поведение е това, примитивни инстинкти, пък кажете го интелектуалски "манталитет", ама не е...

А като става дума за нация... национализмът е последното убежище на негодника. Вижте ги по стадионите колко са националисти. Това манталитет ли е? Национален? Не. Това е примитивизъм, хулиганщина. Няма националност, вирее там, където има тълпа, масовост.

Редактирано от @ЮлЯ@

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

"Бе апатия апатия, ама като се сблъскаш с манталитета ще видим колко си апатичен. Днес едно едро хулиганесто едро момче блъска вратата на училището на излизане, едно друго с него момче му каза: Не блъскай така, ще счупиш вратата. Хубаво дете..."

Ти ми напомни някои мои постъпки като ученичка.. :D Преди години все имаше по някоя баба от входовете, дето и се занимаваше да прави градинка. На мен обаче не ми беше в полезрението какво стъпквам като решавам да мина напряко. Имало е обидни думи след мен, изречени от тях. Но на тях съм отговаряла като хулиганка и съм се възмущавала, как могат да говорят така възрастни хора. :D Но е имало и само забележка с поглед. Какво да му отговори на този поглед "голямата ми уста"?! Подминавам и почвам да се замислям и изпитвам срам. Следващия път, като стигна до този вход и заобикалям градинката. А сега аз правя градинка и хич не се ядосвам, когато някой гамен ми е стъпкал цветята или някоя майка с дете мине и почне да му казва "можеш да си откъснеш" , а знам, че няма изобилие от цъфнали цветя точно в този момент. Аз точно нямам право да се сърдя или ядосвам.

"А като става дума за нация... национализмът е последното убежище на негодника. Вижте ги по стадионите колко са националисти. Това манталитет ли е? Национален? Не. Това е примитивизъм, хулиганщина. Няма националност, вирее там, където има тълпа, масовост."

И аз така мислех, но миналата година тези привърженици на футболни отбори ми събраха очите. Вярно, че го направиха пак както те си знаят, но те ни отсрамиха в Катуница. Да да, знам, че беше по най-грубия възможен начин, но тогава почувствах, че българите не сме толкова "умрял" в кожата си народ. Явно има моменти, в които интелигенцията, църквата на една нация, когато са в дълбок транс и колапс, тогава на помощ могат да дойдат само тези тези примати :D.

Редактирано от query

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Всичко, което пишете е точно така, но всеки си изработва стратегия за съхранение срещу хулиганщината и черногледството.

Нещата, които не ме радват са прекалено много, за да гледам на тях апатично и да не знам как да оцелея.

А истината е,че оцелявам с хъс.Някакъв вътрешен хъс за щастие, за цветен живот, за доброта.

Като този хъс не е изолиран, около него има цяла верига от хора, които ми помагат да имам този вътрешен свят, да радвам себе си и околните с него, да им създавам също цвят, здраве и доброта в тях самите.

Ако не бях художник, сигурно щях да съм лекар, защото цялата ми работа като художник е поставена в служба на хората, да ги излекува, да им даде доза щастие и късмет в живота.

Това е великата идея, която ние хората умеем да си препредаваме, независимо от етнос, националност и географско положение.

Днес си говорих с един човек от Аржентина, стана така, че седна при мен в академията да пие чай.Моят английски е в пъти по- добър от неговия, но забелязах самочувствието му.

Усетих прагматичността на несигурния човек, усетих чужденеца в родната си страна, но за сметка на това контактът веднага се осъществи, каквото можах го упътих и му помогнах за 10 минути, да не се лута из центъра напразно да търси речници и т.н.

От друга страна работата ми като дизайнер ме кара да се сблъсквам с безкрайната пошлост на този бранш, убийствена конкуренция и безмилостност на колеги, преподаватели и т.н.

Просто модата е жива джунгла, оцеляват само тези с безкрайна енергия, здрави нерви и добро себе презентиране и супер самочувствие.

Ако не беше любовта ми към красотата, естетичното отдавна да бях зарязала този безкраен ужас от водовъртеж от суетни, безкрайно суетни, в много случаи бездарни, но нахални хора.И въпреки всичко съм длъжна да проявявам солидарност и колегиалност и т.н., колкото и да не ми харесват душите, вътрешността и цялостното устройство на някои хора.Това е животът съжителстват пошлостта и интелекта, красотата и грозната вътрешност под един покрив.

А към мартениците не смея и да погледна.Чакам да дойде последният ден да мина покрай някоя случайна будка и да си купя най- естетичните от това място, за родителите си и няколко приятели, дори няма с кой да споделя това чувство.Просто ще го направя за вътрешно удовлетворение.Сляпа и глуха съм за хорските думи, интересува ме само този миг , който аз ще прекарам пред някой павилион, в тишина и съзерцание.

Редактирано от Inatari

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Ти ми напомни някои мои постъпки като ученичка.. :D Преди години все имаше по някоя баба от входовете, дето и се занимаваше да прави градинка.

Не мога да разбера, защо когато казвам нещо, което не ми харесва трябва виртуално да съм баба, за да могат насреща ми да изиграят ролята на своето невинно детство. Това "разпределение" на виртуалните роли е незряло, не мислите ли?

Понеже съм малко по-фин човек, прави ми впечатление, когато вратата се удря дебилно до счупване. Прави ми също впечатление, когато от кабеларката техническия работник ми крещи като селянин дошъл от гората. Нахълтва вкъщи с обувките. Няма добър ден, няма здравейте. Това цивилизовано обслужване ли е? Нали едни работят, за да бъдат обслужени също културно от други. Последното се нарича социално общество.

Не виждам въобще положителното във връзка с Катуница. Всяко такова събитие отприщва стаената агресия в тълпата, поривите за мародерство.

Така си представям 2012 година - ако се случи природен катаклизъм, страната ще бъде залята от бандитизъм и мародерство. Имаше един руски генерал, който това разправяше в ютуб за манията 2012, за съвети на гражданската защита и как да се предпазим от набези на отприщилите се криминогени.

ПП извинявам се, ако съм била рязка, вандалщината винаги ми е действала раздразнително, веднага правя реакция вместо да запазя спокойствие.

Редактирано от @ЮлЯ@

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Чакай малко, ти отпраши с 300 .. На мен друга ми беше мисълта, ама сега вече може и да се засегнеш.. като гледам как реагираш ..Исках да дам пример как се променят хората, не помнят какво са правили като деца. Това може и да не се отнася за всеки, за теб също. Но редовно го забелязвам.

По отношение за "незряло"- това как го приемаш за зряло "вандалщината винаги ми е действала раздразнително"? За себе си не твърдя, че съм зряла.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Сега едва разбрах мисълта ти, че става дума за дете и трябва да си спомня аз какво съм правила като дете.

А аз говоря, че в тълпа не винаги успявам да се чувсвам осъзнато. Представи си всички излизат едновременно и крещят. Стадо. Някои се присъединяват към емоцията, други като мен се дразнят.

Основната мисъл тръгна от апатията - ти пишеш, че си апатична към манталитета на стадото. Моята апатия е доколкото успявам да се справям да не ми влияят, докато не ми изпушат нервите както се случи днес.

ПП сега се сетих как укротявах една крещяща агитка на едно състезание по... балет или нещо такова да не уточнявам. Абе май съм безумно смела на моменти. И то пред директорката, която ги беше довела да дюндюрлюкат на съчетанието на дъщеря й. Откъде ми идва тази енергия да се спускам срещу тигри и всякакви идиоти ... направо си се чудя на акъла, ще взема някой ден да си изпатя така...

Не, сега си давам сметка че ще си изпатя от нараненото си чувство за етика.

Редактирано от @ЮлЯ@

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Имам чувството, че над страната ни тегне един облак, който ни притъпява много добри качества, които биха се развили под чуждо небе.

Има нещо такова,

Казват, че архетипа на нацията е черно, смърт.

Някъде дълбоко в нас стои и се развива при благоприятни условия.

Прекрасни събеседници сме когато трябва да се поругае някой или нещо.

Невероятно състрадателни в нещастието. Ако на съседа му изгори къщата, цялото село ще се притече на помощ, ще помагат кой с каквото може. Защото пострадалия е по- зле от всички останали. Т.е. усилил е черното на максимум.

Ако същия този съсед, обаче, се издигне в кариерата, спечели от тото или просто нещата му потръгнат няма да намери нито съпричастност в щастието си, нито споделяне на радостта. Подсилил е бялото, застрашителен е.

Какво се случва когато сложиш капка черно мастило в голямо езеро? Разтваря се, разлива се и се смесва с бистрата вода. Затова същия този черен български манталитет се влее в друга обстановка се разгражда, слаба му е силата. Мастилената капка е силна само в мастилницата пълна с черно мастило.

Ако се вслушаме в разговорите по улиците, новините, взаимоотношенията на приятелите ни, ще видим как дори добрата новина се поднася с една специфична интонация, която предполага негативен подтекст.

Да, има такова нещо.

И аз съм забелязала. Дори мога да разкажа нещо куриозно. Една конкурентна на нас фирма, която беше собственост на един възрастен човек, прекрати дейността си. Тъй като сме буквално един до друг, техни клиенти и приятели на собственика, започнаха да идват при нас и да питат какво става, защо не работи. Ние не знаехме и това и казвахме на хората, но суперинтересни бяха техните въпроси - Ама кажете какво стана, аз съм му приятел, дали фалира вече? Той защо затвори, сигур фалира най-накрая? В най-добрия случай допускаха, че се е разболял тежко. Човекът ми беше конкурент и далеч не се е отнасял коректно към нас, но на мен по едно време ми кипна и насях и навях поредния му "приятел" - казвам: А, бе вие какво, все едно с нетърпение сте го чакали да фалира. Или поне да се разболее тежко. Не може ли да е обратно - спечелил е достатъчно и просто се е оттеглил, все пак е пенсионер вече.". А един мой служител на пореден въпрос - Кажи, кажи, какво става, аз съм му приятел?, придружен с едно такова кофти намигване, все едно: хайде, кажи, чакам пикантни подробности, го изгледа хладно и заяви абсолютно сериозно: Той замина на Бахамите. :D

Пък за мастилото - много добро сравнение.

Мисля си - аз съм като една капка олио в това мастило, не се смесвам с него, което обаче означава, че не съм приета, като "една от наш'те". Предполагам, че много хора ме имат за странна птица :).

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Диана, странна птица си ти . :3d_039:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

@ЮлЯ@ мисля че ако се случи катаклизъм в която и да е страна ще има вандализъм Даже се е случвало Но съм съгласна със теб относно обслужването Денят е прекрасен ти си в невероятно настроение Влизаш в магазина и вкисната продавачка те посреща и се държи сякаш ти прави услуга че те обслужва Хвърля ти рестото като на куче сякаш иска да каже повече да не си посмяла да стъпнеш там Когато излизаш вече ти самата си вкисната а нейното настроение се е оправило от това че е успяла да разстрои някого Във работата ми идват доста чужденци Изумена съм как не се уморяват да казват непрекъснато – моля и благодаря Показват уважение към теб и към работата ти Със малко думи казват точно и ясно какво мислят и какво искат Когато дойдат българи се държат все едно че те ти правят услуга Ние българите незнам такова ли ни е възпитанието не можем да се изразяваме така точно и ясно Очакваме другите да се досетят какво искаме и какво чувстваме И ако не ни разберат озверяваме А за Катуница мисля че най после българина се осмели да каже какво мисли и чувства – дали ще хване декиш ,,,,,, Но за вандалщината и аз съм против Но и тя беше провокирана

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest Христо

В едно интервю, певецът Красимир Аврамов каза, че много българи са го оплювали, но след като е имало нахълтване на полицаи в дома му, той е получил съчувствие от много хора и дори е имало коментари, че е талантлив (а преди това е набеждаван за некадърник). В предаването нещата бяха представени така, че едва ли не е имало масови атаки към него без конкретно причина - демек просто от завист, българско критикарство. Може и да е имало и такива прояви. Обаче в момента се сетих, че най - много атаки отнесе след слабото си представяне на Евровизия. И все пак, случаят е показателен, че случи ли ти се нещо лошо, може да получиш по - голямо уважение, отколкото ако нещата ти с в ред.

Имам чувството, че над страната ни тегне един облак, който ни притъпява много добри качества, които биха се развили под чуждо небе.

Има нещо такова,

Казват, че архетипа на нацията е черно, смърт.

Някъде дълбоко в нас стои и се развива при благоприятни условия.

Прекрасни събеседници сме когато трябва да се поругае някой или нещо.

Невероятно състрадателни в нещастието. Ако на съседа му изгори къщата, цялото село ще се притече на помощ, ще помагат кой с каквото може. Защото пострадалия е по- зле от всички останали. Т.е. усилил е черното на максимум.

Ако същия този съсед, обаче, се издигне в кариерата, спечели от тото или просто нещата му потръгнат няма да намери нито съпричастност в щастието си, нито споделяне на радостта. Подсилил е бялото, застрашителен е.

Какво се случва когато сложиш капка черно мастило в голямо езеро? Разтваря се, разлива се и се смесва с бистрата вода. Затова същия този черен български манталитет се влее в друга обстановка се разгражда, слаба му е силата. Мастилената капка е силна само в мастилницата пълна с черно мастило.

Ако се вслушаме в разговорите по улиците, новините, взаимоотношенията на приятелите ни, ще видим как дори добрата новина се поднася с една специфична интонация, която предполага негативен подтекст.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest Христо

Не помня дали съм питал. Абе защо според вас българите са по - скептични към духовното, отколкото други народи ? Има ли висш смисъл в нашенския томаневернилък ?:)

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Ако на съседа му изгори къщата, цялото село ще се притече на помощ, ще помагат кой с каквото може. Защото пострадалия е по- зле от всички останали.

На село ни изгориха къщата. Не сме имали врагове. Никой не се е притичвал да помага. Къщата изгоря до основи. Къщата я подпали комшията. Само споделям...

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Не помня дали съм питал. Абе защо според вас българите са по - скептични към духовното, отколкото други народи ? Има ли висш смисъл в нашенския томаневернилък ? :)

Поповете ни са пияници и се женят и развеждат по няколко пъти, а църквите ни са олющени и пропадащи. Ходил съм в чужбина само в Унгария. Катедралите им са... бе все едно влизаш в Рая и не можеш да спреш да ах-каш. Ако живеех в Унгария, вероятно щях да стана органист.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
В 25.12.2011 г. at 15:03, vorfax каза:

...

Здравето на българина е последно в Европа, недай боже да ни се наложи можем ли да спечелим отново битка, че война сме доказали, че не можем.

...

(http://www.beinsadouno.com/board/forums/topic/2615-за-българския-манталитет/?do=findComment&comment=160110.)

Точно така. Сръбско-българската война (1885 г.) и Балканската война (1912 г.) са спечелени от оранжевите човечета от Майавирупа. :) 

Редактирано от Сингам

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
В 26.12.2011 г. at 18:11, vorfax каза:

В другата тема опитах да отговоря. Патриотизмът сплотява нацията и ни дава увереност в нашите възможности. Но т.к. и двете са външен, а не вътрешен провокатор на това позитивно усещане, аз смятам, че по-скоро може да ни изиграе лоша шега. И да се гордея, че съм потомък на Аспарух е толкова смислено, колкото да се срамя, че има българин сериен убиец. Наред с това патриотизмът е несправедливо спрямо другите народи отношение и трето, смятам, че има неосъзнати първични подтици, а като такова е примитивно усещане. И най-простия човек е способен да се гордее със Стоичков, но само интелигентния човек може да се гордее със себе си.

Надявам се бях ясен и лаконичен. Имама славни предци, като всяка друга държава. Нека не се изчерпваме с тях описвайки себе си...

То и това, че примерно обичаш майка си и баща си повече от някой непознат твой съгражданин е несправедливо отношение към съгражданина ти...

Не мисля, че месоядството е нещо по - извисено от патриотизма: http://www.beinsadouno.com/board/forums/topic/13638-месо-мляко-яйца-образованието-е-важно/?do=findComment&comment=177725 (заявявам това без да осъждам яденето на месо).

 

Редактирано от Сингам

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
В 25.12.2011 г. at 15:51, Guest Емил от Льонеберя каза:

... моми - девойки - французойки ... и изведнъж грозни!?

ааа, в грешка сте!

...

Няма нужда да обсъждаме другите нации.

 

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

В тази и в други теми не веднъж някои потребители са омаловажавали България и българите.  Vorfax беше писал някъде, че ние българите нямало защо да се гордеем с това или онова, понеже и други народи също са имали това или онова, че даже и повече от нас.

Според християнството гордостта е грях. На мен ми се струва, че в умерени дози би могла да е полезна. Тя донякъде е нещо естествено. Да приемем, че все пак ще се гордеем малко (оставяме настрана виждането за греховността и).

Какво като нещата с които се гордеем не са уникални и единствени по рода си? Какво като и други народи също са допринасяли и допринасят за света (че дори и повече от нас)? Какво като са имали или имат повече от а, б, в..., какво като са по - древни от нас и т.н.

Замисляли ли са се тези, които омаловажават България опирайки се в немалка степен на сравнения с другите страни, че по света е имало и има хиляди етнически групи? През вековете общо е имало и има хиляди държави. Някои ги е имало преди, а сега ги няма - България е сред съществувалите преди и сред съществуващите сега; може би ще я има още векове наред. Преди години бях чел, че е останал само един единствен човек говорещ еди какъв си език (ставаше дума за един от индианските езици). Има множество езици говорени от много по - малко хора от говорещите български (множество езици са изчезнали, а други са на изчезване).

Колко от етносите по света са имали или имат свои държави? Огромната част от етническите групи на планетата нямат и никога няма да имат. Българите сме държавотворчески елемент, имали сме не една държава във времето.  Колко от етносите имат свои литератури (и то появили се през Средновековието)? "И ний сме дали нещо на света." - Вазов. Колко от етносите и държавите са изиграли ролята на люлка на нова писменост, използвана днес в различни вариации от стотици милиони хора по света?

Всяка страна и всеки етнос си има своята роля. Но като ще сравняваме... България и българите може да не са най-най, но ако ще търсим поводи за национално самочувствие, то те не липсват и не смятам, че ако искаш да се гордееш, това че не си №1 трябва да е пречка.

Може да не сме най - големите, най - богатите, най - силните и т.н., но има и по - малки, по - бедни и по - слаби от нас. В България има абсурди предизвикващи възмущение, даващи повод за омаловажаване на страната и народа и, но абсурди има навсякъде. Има много места с повече бедност, престъпност, неграмотност, примитивизъм.

България не е велика сила, както е била някога, но самият факт, че след 7 века византийско и турско владичество все още съществуват български народ и българска държава си е чудо.

Да се появиш на картата на света след 5 века османска тирания, след 5 века потисничество и геноцид не е шега работа и не всяка народност би се справила. И не само да се появиш, но да започнеш с бързи крачки да наваксваш пропуснатото, та чак в началото на 20-ти век да те сравняват с японците и германците... Въпреки упадъка в последните 30-тина години все още имаме хора, които чрез дейността си в различни сфери ни прославят по света. България е възкръснала не за пръв път като феникс из пепелта! Българите имат дълбок корен и явно сериозна небесна подкрепа.

Човек не е длъжен да се гордее или да одобрява гордостта, но е редно, ако ще се търсят аргументи против гордеенето и ако ще бъдем сравнявани с други, то сравненията да бъдат с по - широк обхват. Добре е да се изобличават митовете и преувеличенията (правил съм го и аз), но не ми допадат опитите за омаловажаване, отричането на поводите за гордост. Освен това всяко едно обобщение за дадена група хора в една или друга степен се разминава с точното състояние на нещата.

България и българите са един от стълбовете на човешката цивилизация! Според Учителя Дънов България е едва в началото на своя златен век!

 

Редактирано от Кон Круз

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
В 26.12.2011 г. at 15:38, Диана Илиева каза:

И не виждам смисъл да се самопринизяваме, само защото държата ни е останала колкото една човешка длан :) Ако погледнем какво е останало сега от Римската империя, като проценти сигурно е по-малко дори. Ние сме се били омешали с други народи, ами италианците или който и да е друг народ, дали не са?

Един мит - "България е малка."

Правилно е всъщност да се каже, че България е средна страна. Веднага подкрепям споделяното не само от мен виждане с факти.

По площ Република България се нарежда на 101 място в света от общо 193 страни (https://bg.wikipedia.org/wiki/Списък_на_страните_по_площ). Тоест - среда. Ако включим Косово и някои други необщопризнати държави (например един Северен Кипър се признава само от Турция), то тогава ще сме още по - близо до първото място.

Население (въпреки демографската катастрофа от последните 30 г. с последствия по - тежки от тези, които са ни носили много войни) - отново на 101 място в света (https://bg.wikipedia.org/wiki/Списък_на_страните_по_население). Според втората статия от общо 196 страни (тук например Косово е включено). Тоест, пак среда.

Нито сме най - малките, нито сме най - бедните (средностатистическият българин е сред 15-те процента по - богато население на планетата). Може да сме затъпяваща нация, но не сме и най - ... неуките и примитивните.

 

Редактирано от Кон Круз

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

И понеже казах "среда". Местоположението - ако разделим планетата на три третини, ние сме в средата. Климатът ни е умереноконтинентален. Нямаме ледени или горещи пустини. Намираме се на кръстопът (по средата) между Азия и Европа. Като цяло сме един умерен народ. Нито национализмът ни е бил толкова див, колкото германския, нито комунизма толкова див, колкото руския.

Като манталитет не сме нито баш ориенталци, нито баш западняци.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Направете си регистрация или влезте в акаунта си, за да коментирате

Трябва да сте регистриран участник, за да можете да оставяте коментари

Направете регистрация

Регистрирайте се в Портала. Лесно е!

Нова Регистрация

Влизане

Вече имате регистрация? Влезте тук.

Влизане Сега

×