Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Емоцията, как се справяте с нея?


Guest Еси

Recommended Posts

А защо е болезнена емоцилноста (можеби е болна тоест с отрицателни чувства),каква е първопричината?И немисля че трябва да се справяме с емоциите си или да ги потискаме,освен ако те не са отрицателни(неадекватни),и ако някой има такива емоции то той има проблем,хубаво е да ги замени с положителни.И е добре да има баланс между мислите и чуствата.

Болезнената емоционалност е "задръстена" емоционалност, тогава когато не се изразяват емоциите.

Затова е важно как се справяме с тях, как ги освобождаваме чрез думи или физически. пеене, свирене също май става:)

Линк към коментар
Share on other sites

  • Отговори 79
  • Created
  • Last Reply

Top Posters In This Topic

Как се справям с емоцията ли? - Отдавам й се!

Не се страхувам от емоции, дори на дъното на океана да потъна, с емоция ли съм го направила - жива съм била.

Ей този суперфръц компютър, чрез който общувам с вас сега, той е лишен от емоции.

А аз съм човешко същество и като такова нищо човешко не ми е чуждо. Чуждо ли ми е, нечовек ще съм.

Редактирано от Силвия СД
Линк към коментар
Share on other sites

:thumbsup: Интересна и много полезна за всички тема, според мен! Благодаря Еси!

Присъединявам се към мненията преди моето :thumbsup: . Имам сериозни резерви за обобщението за съвременните хора и поддаването им на емоциите, но само защото по принцип съм резервирана към всички обобщения.

Доколкото имам наблюдения над човешкото поведение и бурни емоционални прояви, то те са нещо като вълна - тя възниква, когато по някаква причина се създаде висок потенциал между реалността, в която се движи човекът, и неговите представи за тази реалност.

Това се получава, когато намалее приемането и обработката на обективна информация от средата за сметка на предположенията - плод на логическите построения на ума ни. Идва момент, в който стената на мехура, с който сами се ограждаме, не издържа на натиска на реалността и се пропуква - това е подготвителната фаза на емоционалната вълна. Ако се опитаме да защитим мехура, борейки се с натиска отвън, се разразява емоционалната буря - като правило тя е негативна. В този етап не е разумно да и се противопоставяме - твърде късно е станало за това - по-добра идея е да я оставим да "изтече", но както спомена и Добромир, задължително без свидетели. Когато усетим, че енергията вече е толкова паднала, че ни се доспива, можем да пристъпим към "лекуването" - т.е. осъзнаването на причините довели до високия потенциал и уроците на емоционалната вълна.

В случая на Еси вълната, според мен, е предизвикана от изненадваща информация, която засяга болезнено място, неоткрито до момента - недостатъчна готовност да "загубим" някого или нещо (ограничили сме свободата му да "си отиде") или подсъзнателен страх от страдание, болка, смърт и т.п. Най-вероятно е имало някакви слаби емоционални сигнали преди вълната, които не сме разпознали до разразяването на бурята.

Както споменаха почти всички, най-доброто решение е да не допускаме образуването на високия потенциал - т.е. редовно да проверяваме дали не сме подменили обективната информация с наши предположения, дали не сме се обградили съзнателно или не с мехур и дали не се "варим в собствен сос".

Разбира се, никога не можем да изключим появяването на потенциала, нито пък следва да го смятаме за наша грешка или слабост - все пак сме просто хора.

Но за мен в тази тема има и още един интересен аспект - създаването на зависимост от тези емоционални вълни. Това е случаят, в който човекът се чувства "жив" само в състоянията с емоционални вълни и смята че без тях животът е сив и скучен. Тогава той започва и съзнателно, и не съвсем да си "осигурява дозата" и с времето и привикването към нея, да ги увеличава...

Много си права Донке в последното изричение.И тогава настъпва страшният УЖАС и на среща си имаме така нареченият Въмпир (това е мое мнение) а сега всичко добро ти желая нека Бог изпълни душата ти с обич и любов.С уважение към всички и нищо лично към никои.
Линк към коментар
Share on other sites

А защо е болезнена емоцилноста (можеби е болна тоест с отрицателни чувства),каква е първопричината?И немисля че трябва да се справяме с емоциите си или да ги потискаме,освен ако те не са отрицателни(неадекватни),и ако някой има такива емоции то той има проблем,хубаво е да ги замени с положителни.И е добре да има баланс между мислите и чуствата.

Болезнената емоционалност е "задръстена" емоционалност, тогава когато не се изразяват емоциите.

Затова е важно как се справяме с тях, как ги освобождаваме чрез думи или физически. пеене, свирене също май става :)

Който пее зло не мисли и душата му се чисти!.

Линк към коментар
Share on other sites

В такъв случай ти ще бъдеш пометена от нея. Емоцията се живее, не се подтиска, защото всички подтиснати емоции ще ти се стоварят един ден на главата със страшната си сила. А пък ако някой е пометен от нечия емоция, това означава, че и той й се е отдал на същата тази...

Линк към коментар
Share on other sites

В такъв случай ти ще бъдеш пометена от нея. Емоцията се живее, не се подтиска, защото всички подтиснати емоции ще ти се стоварят един ден на главата със страшната си сила. А пък ако някой е пометен от нечия емоция, това означава, че и той й се е отдал на същата тази...

Здравей,Сисе права си.Това което виждам в другия е моето отражение.Това което не харесвам в другия го има и във мен.

Линк към коментар
Share on other sites

Има различни емоции,аз се уча да ги контролирам .

Не мисля че навсякъде и по всяко време е добре да се отдаваме на емоциите си ,особенно ако са отрицателни.

След последното си отдаване на емоциите си шефа ми захвърляше цветя по аранжорките си и загуби 2 от най- добрите.

Сега посещава психоаналитик и се учи да контролира и овладява емоциите си.

Линк към коментар
Share on other sites

Трябва ли да изживяваме отрицателните си емоции? Това също е вид самозащита на личността. Тогава емоциите съществуват както в подсъзнанието ни, така и на преден план. Единственото решение е сублимацията. Само когато отдаваме енергията си на по-висшето съответствие на дадена емоция, нисшето ще изчезне както от повърхността на съзнанието ни, така и от нашето подсъзнание. Второто разбира се е много по-трудно. Емоцията е като навика. Един модел на поведение който сме изграждали с години. Личността ще си измисли всякакви оправдания за да продължаваме да изпитваме емоциите които са основани на егоизма и точно чрез тези емоции доминира над съзнанието ни. Всъщност емоциите които сме подтиснали, но продължават да живеят в подсъзнанието ни са много повече от тези, които забелязваме. Тъй или иначе ще ни се наложи да се преборим и с тях. В противен случай само ще се самозалъгваме, че душата е установила някакъв контрол над живота ни, но в действителност това ще са само временни импулси, след които егоизма отново ще вземе връх. Изхода е в самонаблюдението и положителното мислене и поддържане на съзнанието насочено към душата и висшите емоции произтичащи от нея.

Линк към коментар
Share on other sites

Знаете ли, докато пишех поста си, мислех за емоцията като цяло. Аз не ги деля на положителни и отрицателни.

Гневен, казваш, Диди, бил шефа ти, а защо не казваш...

Емоциите не са мръсна дума, ей, хора!

Линк към коментар
Share on other sites

Доколкото имам наблюдения над човешкото поведение и бурни емоционални прояви, то те са нещо като вълна - тя възниква, когато по някаква причина се създаде висок потенциал между реалността, в която се движи човекът, и неговите представи за тази реалност.

Това се получава, когато намалее приемането и обработката на обективна информация от средата за сметка на предположенията - плод на логическите построения на ума ни. Идва момент, в който стената на мехура, с който сами се ограждаме, не издържа на натиска на реалността и се пропуква - това е подготвителната фаза на емоционалната вълна. Ако се опитаме да защитим мехура, борейки се с натиска отвън, се разразява емоционалната буря - като правило тя е негативна. В този етап не е разумно да и се противопоставяме - твърде късно е станало за това - по-добра идея е да я оставим да "изтече", но както спомена и Добромир, задължително без свидетели. Когато усетим, че енергията вече е толкова паднала, че ни се доспива, можем да пристъпим към "лекуването" - т.е. осъзнаването на причините довели до високия потенциал и уроците на емоционалната вълна.

.....

Но за мен в тази тема има и още един интересен аспект - създаването на зависимост от тези емоционални вълни. Това е случаят, в който човекът се чувства "жив" само в състоянията с емоционални вълни и смята че без тях животът е сив и скучен. Тогава той започва и съзнателно, и не съвсем да си "осигурява дозата" и с времето и привикването към нея, да ги увеличава...

Благодаря, Донче :thumbsup2: за интересния и полезен коментар!

Що се отнася до последното, наистина това е една от най-пагубните зависимости. За съжаление тя се афишира широко в нашето общество. И е съвсем ясно защо - хора, които отдават много по-голямо внимание на емоциите спрямо другите аспекти на своята личност (разум, духовност), са едни лесно манипулируеми хора - на тях им стигат "Хляб и зрелища".

Линк към коментар
Share on other sites

Да, емоциите не са мръсна дума. Нито пък мислите. Проблема е, че твърде много злоупотребяваме и с двете. А положителни и отрицателни има, и следствията на последните могат да бъдат ужасяващи. Жалко, че не го забелязваме (а може би е по-добре). Нашето раздразнение например може да създаде достатъчно мощна мисъл-форма (при това именно емоцията е тази, която и дава жизненост) и тя в последствие да се окаже решаваща и да предизвика човек който се колебае дали да посегне на някой друг, с който са се скарали, и да го подтикне към престъпление. За щастие положителните и неегоистични емоции имат също толкова действен ефект.

Линк към коментар
Share on other sites

Емоцията, как се справяте с нея?

което е равно на:

Животът, как се справяте с него?

Всяко едно човешко поведение, мисъл или жест, са ЕМОЦИОНАЛНИ, щото ние сме ЖИВИ, а понеже сме живи, сме и емоционални. Проста логика, нали?

Емоциите са затова - да се екстериоризират, не да се "гълтат" навътре. От много гълтане и прегълтане на емоции се стига неминуемо до какво ли не и то е все неприятно.

"Справянето" с емоциите е всъщност способността ни да ги изразяваме пълноценно и най-вече - в смелостта ни да се приемем такива, каквито сме - раними, гневни, озлобени, страдащи, съчувсвтащи, влюбени хора... Всякакви хора.

Линк към коментар
Share on other sites

Доколкото разбрах в началото темата е за силните емоционални вълни, по-точно негативните, не изобщо за емоционалния живот на човека.

Емоциите са ни дадени да контролират ума ни и по точно хармонията им с любовта в нас и със свободата ни. Те не са за "навън" , а за нашата личност. Нещо като "валидатори" на програмите, които "пише" ума ни. Ако умът навреме "чуе" предупрежденията на негативните емоции и направи необходимите корекции, те се трансформират в "награда" - т.е. в положителни емоции. Всеки ден ми се случва да го наблюдавам у себе си и да го използвам в общуването и професията си. Да наблюдаваме и да се вслушваме в емоционалните си регулатори съвсем не означава да ги контролираме и подтискаме. Напротив - когато разбираме техния език, всъщност ние ги уважаваме и вземаме предвид, като с тяхна помощ контролираме мисленето и поведението си, а не обратното.

Този, който е сгрешил, като види Божието лице недоволно, той веднага ще почувствува в себе си едно голямо неспокойствие, отсъствие на вътрешен мир. Всичко ще му се вижда криво, хората около него – изопачени, всичко в него се разбърква. Като съзнае погрешката си, да се обърне вътрешно с молба към Господа да го прости, защото той е готов да изправи погрешката си. Щом съзнае и изправи погрешката си, мирът му ще се възстанови. Свободен бях, направих погрешката, но свободен съм и да я изправя.

Да сторя

Дори сега си мисля,че точно приемането на бурната негативна емоция като нещо нормално всъщност означава своеобразното и контролиране и подтискане - т.е. подтискане на нейните сигнали към схемите на ума ни, към принципите и правилата ни. Вместо да променим нещо в тях, когато чуем предупреждението на леката негативна емоция, ние предпочитаме да ни залее, да я излеем върху другите защото така сме "живи и искрени" и после всичко да си тече по старому - това е друг по-фин начин на подтискане (или по-скоро на изхвърлянето и в нечие "кошче") от това да се крием от другите, че я изпитваме.

Редактирано от Донка
Линк към коментар
Share on other sites

Здравей,Веско правси,че трябва да има баланс между мисли и чуства ами ако си поразен от емоционален срив тогава как да има човек баланс между мисли и чуства?Какво сава с неговия организъм на клетъчно ниво?Ако можеш даи някакъв отговор на зададените ми въпроси.Всичко добро на теб и на всички хора по земята.

До колкото знам,при такива емоционални проблеми в клетките се натрупва излишна енергия (парахормонална маса),което от своя страна води до органични изменения и се влошава работата на поразения орган или органи.

Линк към коментар
Share on other sites

Вместо да променим нещо в тях, когато чуем предупреждението на леката негативна емоция, ние предпочитаме да ни залее, да я излеем върху другите защото така сме "живи и искрени" и после всичко да си тече по старому - това е друг по-фин начин на подтискане (или по-скоро на изхвърлянето и в нечие "кошче")...

:thumbsup1: Всъщност "приемането на негативната емоция като нещо нормално" може да се разбира и именно като нейното правилно интерпретиране - като "сигнална лампичка". Ако вместо това се счита, че всички емоции са равностойни, ще се загуби наистина този ценен урок. Може би надрасналите изобщо отъждествяването с емоции ще видят, че на квантово или дълбоко духовно равнище те се състоят от едни и същи духовни същности на различно вибрационно ниво. Но който не може реално да защитава със съответни действия и себеусещане такова становище в живота си, той просто си философства или се стреми да оправдае чрез определени теоретични схеми собственото си нежелание да усвои еволюционния потенциал на емоциите. <_<

Редактирано от Добромир
Линк към коментар
Share on other sites

  • 3 weeks later...

Съвременият човек се подчинява не на разума или на съзнателните си помисли,а на болезнената си емоционалност

Не бих казал,че на всички хора им е болезнена или болна емоционалноста и проценто би било трудно да се даде.Но процента мисля намаляма,виждам все по добри и свевтни хора :rolleyes:

Линк към коментар
Share on other sites

Не бих казал,че на всички хора им е болезнена или болна емоционалноста и проценто би било трудно да се даде.Но процента мисля намаляма,виждам все по добри и свевтни хора :rolleyes:

Да, съгласна съм с теб.

Има емоции които ни заливат като водопад, те не са болезнени, незряли, но се случва да ги предадем на някои близко до нас той го отнася, да кажем и в полоцителен и отрицателен смисъл. Това е вид нахлуване в личното пространство на човека.

Понякога "искрящата" емоционалност е като звукова вълна, човека пред мен се свива.

Линк към коментар
Share on other sites

Чувала съм, че е възможно да оставим емоциите да преминат покрай нас като силна вълна, без да им се съпротивляваме, а просто да ги наблюдаваме...

И... те отминават, без да засегнат.

Опитвам се да не натрапвам силните си емоционални състояния на другите. Никой не е длъжен да ме търпи, нито когато съм обзета от гняв например, нито когато имам желание да го задуша от обич.

Любовта отделям от емоциите, за мен тя е живо същество, което диша.

Линк към коментар
Share on other sites

Линк към коментар
Share on other sites

Чувала съм, че е възможно да оставим емоциите да преминат покрай нас като силна вълна, без да им се съпротивляваме, а просто да ги наблюдаваме...

И... те отминават, без да засегнат.

Опитвам се да не натрапвам силните си емоционални състояния на другите. Никой не е длъжен да ме търпи, нито когато съм обзета от гняв например, нито когато имам желание да го задуша от обич.

Любовта отделям от емоциите, за мен тя е живо същество, което диша.

И любовта е емоция ! Загубилия човек то 100% е пациент на кардиолога.
Линк към коментар
Share on other sites

:3d_046::3d_137::3d_022: инфинити!

Любовта е много повече от емоция! Тя е всичко....

Редактирано от Донка
Линк към коментар
Share on other sites

Съвременият човек се подчинява не на разума или на съзнателните си помисли,а на болезнената си емоционалност

Това е част от мнение, но не цитирам име защото се обръщам към всички вас, как се справяте с "първата вълна" на емоцията? Всеки знае, че тя е най-силната, връхлита и ни залива като вълна, как я "обяздвате"?

Ако говорим за отрицателни емоции

всеки знае че не бива да се натрупват(таят) в нас а трябва да ги

трансформираме или най малкото ''изпразним'' по подходящ начин.

Всеизвестно е че човек когато си поплаче някакси му олеква ,друг когато сподели предполагам има ред начини...

При мен проблема се решава ако го има като се движа просто вървя така се успокоявам .

А иначе емоции много той живота е интересен защото ги и има .

Линк към коментар
Share on other sites

Join the conversation

You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.

Гост
Отговори в тази тема...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.


×
×
  • Добави...