Jump to content
Порталът към съзнателен живот
Sign in to follow this  
Guest Еси

Емоцията, как се справяте с нея?

Recommended Posts

Guest Еси

Съвременият човек се подчинява не на разума или на съзнателните си помисли,а на болезнената си емоционалност

Това е част от мнение, но не цитирам име защото се обръщам към всички вас, как се справяте с "първата вълна" на емоцията? Всеки знае, че тя е най-силната, връхлита и ни залива като вълна, как я "обяздвате"?

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest Лагорда

Правя си различни опити и се самонаблюдавам. Понякога и се отдавам, друг път я подтискам, но винаги съм усещала прилив на енергия когато успея да овладея отрицателна емоция и да я трансформирам в нещо положително :3d_133::king:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest Еси

Когато научиш, че много близък за теб човек е много болен, тази болест не е от вчера, но новината те застига сега. Болестите са заслужени, това го знаеме, но как трансформираш болката на "ударната вълна"?

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest Лагорда

Миличка, моли се, само това мога да те посъветвам, просто това е единственото което можеш да направиш :(.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Аз съм имал доста такива драматизми с близки хора... Това, което отначало е трудно, но впоследствие помага, е човек да отпусне въжетата на емоцията, но да е много, много бдителен вътрешно. Ако има импулс емоциите да се изрязават по-бурно, нека това да става предимно в самота. Изключително важно е човек да си даде време за това, тъй като ако удави мъката си в работохолизъм или постоянни социални контакти, ще остане доста голяма част от болката да потъне в подсъзнанието, където тя служи като суровина за пораждане на комплекси и болести. Второ, добре е макар за кратко да се смени обстановката, известно време след инцидента околните вещи имат свойството да провокират зацикляне в емоционалните спомени. Вън от емоционалната агония, същите тези спомени са съвършено безобидни. Все едно дребни файлове на компютъра от по няколко килобайта. Но кагота към тях са прикачени цели филми от продължаваща емоционална ангажираност, това са вече гигабайтове и компютърът се претоварва... И трето, да се използва моментът на кризата за превключване към други цели и ценности в живота. Моментът е особено подходящ, тъй като не се налага да се борим с интерцията на дълго продължилата привичност - тя е разбита от самия инцидент и това е времето, както се изразява Вл. Леви, "да вземем ресто от съдбата", т.е. да извлечем определена полза за своето развитие даже и от нещастието! :sorcerer:

Редактирано от Добромир

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Полза за развитието - казано е директно. И е важно втакива моменти да се назовават нещата с истинските им имена, както и по-специално да се мисли за обозримата полза или вреда от едно или друго деяние или умствена настройка. Защото иначе в такъв момент човек изпитва моменти на фалшиво безпристрастие към света, даже понякога му е все едно дали ще си навреди... Но е трудно да се помогне отвън, освен със съвет или ако човек е действително близък и е близко до нас, би могъл да ни помогне и с личен пример. :thumbsup:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Да разбирам ли, че "обяздваме вълната" на емоцията когато мислим за "полза" и "вреда" винаги?

Здравей,Еси виж какво означава най напред думата емоция (не стоя на едно место,движасе) как ще я обяздваме това не е Кон !

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest Еси

chuchupei :) с риск да изпадна в буквализъм ще напомня, че казах "вълната на емоцията".

Сърфистите "обяздват" вълната. :)

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Правя си различни опити и се самонаблюдавам. Понякога и се отдавам, друг път я подтискам, но винаги съм усещала прилив на енергия когато успея да овладея отрицателна емоция и да я трансформирам в нещо положително :3d_133::king:
Лагорда,никога не я подтискаи и никога не й се отдаваи.Страшни поразии върши на клетачно ниво.Независимо дали е отрицателна или положителна и двете си имат плюсовете и минусите.Всичко добро ти желая на теб и на всички.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest Кристиян

Емоцията може само да се прояви- веднъж генерирана, емоцията е енергия, която е като променливия ток...Човек може да създаде условия в себе си, така че да функционира като токоизправител, и емоциите да се проявяват "изправени"- енергията като ресурс и действието- проявата, която ще последва зависят от способностите ни да функционираме като токоизправител.

Защо обаче само в случаи на болести и т.н. негативни неща сме обезпокоени за емоционалния аспект на тези неща- имаме достатъчно поводи да се замислим за тях и в положителния аспект, но едно от най-трудните неща е да можеш да се радваш на щастието или радостта на някой друг, все едно е твое щастие и радост.

Така или иначе, природата е дала възможност винаги да има баланс, но за това човек трябва да познава живота в своя екватор- там емоцията е енергията и движението на растежа на всичко що е флора и фауна- тогава разбира богатството и разнообразието на емоционалните си ресурси...Почитателите на полюсите или стават свирепи като бели мечки, или пък комично-контрастни, в официалните черно-бели нюанси като пингвините.

Емоцията е река, а волята и желанието могат да построят на реката язовир, електроцентрала, или други разни полезни неща, за да използват енергията на "водата"-емоцията в живота си, а това доколко надеждно е строителството, и колко натоварване и порои и други бедствия може да издържи зависи от знанието и опита на човека...

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

chuchupei :) с риск да изпадна в буквализъм ще напомня, че казах "вълната на емоцията".

Сърфистите "обяздват" вълната. :)

Прощаваи не съм искал да те засегна!Мисълта ми е съвсем друга проста е и те моля открия.Ще спечелиш няма да загубиш.Всичко добро ти желая и нищо лично.Бади здрава жива и щаслива и обсипана с вечна любов.

Емоцията може само да се прояви- веднъж генерирана, емоцията е енергия, която е като променливия ток...Човек може да създаде условия в себе си, така че да функционира като токоизправител, и емоциите да се проявяват "изправени"- енергията като ресурс и действието- проявата, която ще последва зависят от способностите ни да функционираме като токоизправител.

Защо обаче само в случаи на болести и т.н. негативни неща сме обезпокоени за емоционалния аспект на тези неща- имаме достатъчно поводи да се замислим за тях и в положителния аспект, но едно от най-трудните неща е да можеш да се радваш на щастието или радостта на някой друг, все едно е твое щастие и радост.

Така или иначе, природата е дала възможност винаги да има баланс, но за това човек трябва да познава живота в своя екватор- там емоцията е енергията и движението на растежа на всичко що е флора и фауна- тогава разбира богатството и разнообразието на емоционалните си ресурси...Почитателите на полюсите или стават свирепи като бели мечки, или пък комично-контрастни, в официалните черно-бели нюанси като пингвините.

Емоцията е река, а волята и желанието могат да построят на реката язовир, електроцентрала, или други разни полезни неща, за да използват енергията на "водата"-емоцията в живота си, а това доколко надеждно е строителството, и колко натоварване и порои и други бедствия може да издържи зависи от знанието и опита на човека...

Браво Кристияне,това е когато човек има пипе в главата си а не више!Всичко доро ти желая.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest Еси

Емоцията ни движи напред, а осъзнаването й е намирането на твърдата почва за да се закрепиме да не ни "повлече" обратно "вълната"

chuchupei поправи ме, ако греша. :rolleyes:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

В момента чета една книжка - "Огледалото на ученика" (Биргит Ломборг). Има я в спиралата. Та тя е точно по темата.

Общо взето основното при справянето с една емоция е самонаблюдението. Първо трябва да се научим да я забелязваме преди да е обзела съзнанието ни изцяло. Какви ситуации я отключват?; Как се развива процесът в последствие?; До кой момент сме в състояние да я овладеем и кога е вече късно? Когато емоцията е отрицателна, трябва да наблегнем на положителния и еквивалент. Да го подсилим и да препрограмираме съзнанието си, така че положителното да замести отрицателното. Ако емоцията е твърде силна две-три минути уединение (в ментално и емоционално мълчание) могат да се окажат много полезни. Последното е по-скоро подтискане, но като начало върши работа. Тъй или иначе от основно значение е съмонаблюдението и когато сме разучили добре механизма на проява на емоцията, идва ред на менталната дисциплина и на волята. Всъщност именно ума е този който дава неимоверна сила на емоциите ни и най-вече измисля хиляди оправдания за да ни откаже от борбата с тях. Но когато умът действа в съгласие с душата и човекът съзнателно желае да следва последната, тези проблеми стават решими.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest Кристиян

Е-като енергия, моция-като движение. Не можем да бъдем наблюдатели на емоциите си без да бъдем и пряко въвлечени в енергията+движението. Спокоен съм в някакъвмомент, но ако се сетя да премеря пулса си, измервам, че е например 98удара за минута- брей, казвам си, откъде се е повишил така? Съзнанието не знае, защото емоциите в един значителен процент си текат без съзнанието да има достъп до тях. Всяко мигване на клепачите, трепване на мускулите, движението на крайниците, всяко едно движение е емоция. От всичките емоции само за 24 часа,човек осъзнава по-малко от 1% от тях, и от този 1% може да се оформят впоследствие чувствата като осъзнати емоционални модели, свързани с определена ментална програма. И, защо пулсът ми е 98уд. в минута- комбинацията от това, че съм облякъл ярко-жълта тениска, че съм се разположил на 20-на сантиметра от една купчина електиречски кабели, както и това, че някой роднина се е сетил да ми тегли една майна може да са правилния отговор, но може и да не са. Не е важно каква е причината, за да мога за 10 секунди да понижа пулсовата си честота до 72-76 уд. за минута- причините за емоциите са винаги комплексни, представляват различни по вид и интензивност фактори, които причиняват сами по себе си или заедно подпрагово дразнене, което съзнанието не може да долови, да разграничи различмните дразнители, и да установи емоцията, но следствията от тях може да се доловят- пулсът е нещо, което си има да речем параметри в покой и при натоварване. Ако човек разполага със знанието, умението, и волята да трансформира следствията. Суровината всеки път е уж една и съща, но в зависимос къде е добита, си има точно определен състав, който всъщност няма отношение към технологичния процес и крайните продукти- същото е и с емоциите. Човек би полудял, ако може да си осигури такъв покой, ме да осъзнава всичките емоции в себе си. Правени са подобни опити в звукоизолирани помещения, в които няма никакъв шум. В подобно помещение човек чува дишането, пулса си, шумът и скърцането при движение на ставите си,т.е. всичко което става вътре в него- следствията са жестоки-трайните увреждания в психиката могат да настъпят при сравнително кратко пребиваване в подолно помещение, поради което са измислени генераторите за изкуствен фонов шум. Друго си е като не чувашщ как ти работят ставите, червата и другите там органи- емоциите при осигурена "тишина" достигат съзнанието на човек, и то реагира с патология...Ето защо са измислени както генераторите за шум, така и близалките, шоколада и още много неща..

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest Мона

Това е най-"интересният" въпрос, кой съм чела досега - как да се справим с емоцията....

С коя емоция по-точно?

И въпросът не е ли тъп?

Кажи страх, кажи любов, кажи притеснение, кажи уплаха, кажи каквото там се сетиш, но така да се обобщава - абсурдно е.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Съвременият човек се подчинява не на разума или на съзнателните си помисли,а на болезнената си емоционалност

Това е част от мнение, но не цитирам име защото се обръщам към всички вас, как се справяте с "първата вълна" на емоцията? Всеки знае, че тя е най-силната, връхлита и ни залива като вълна, как я "обяздвате"?

Аз съм на мнение, че нашите пра-пра-пра- ... деди са се подчинявали още по-малко на разума, отколкото съвременния човек :rolleyes:

А емоциите, те си съществуват и според мен вече разразилата се емоция е най-добре да се отработи по някакъв конструктивен начин (ако е възможно).

Емоцията е нашата първа, подсъзнателна реакция на случващото се. Не съм сигурна с какво може да помогне самонаблюдението, освен за изясняване на механизма на действие. От собствен опит мога да кажа, че в момента, в който ме обземе някаква силна негативна (или позитивна) емоция, положението е доста неспасяемо - в смисъл, че каквото и да предприема след това, това ще е само минимизиране на вредите за мен и за другите участници в ситуацията. Искам да кажа, че дори и да я овладея и да не я проявя на физически план, тя вече си е свършила работата на по-фините нива. От време на време имам щастието (или нещастието) да усещам какво се случва и всеки път се ужасявам ...

Доста трудно ми звучи това

да се научим да я забелязваме преди да е обзела съзнанието ни изцяло
защото емоцията се разразява достатъчно бързо, както казва Кристиян, ние или не я осъзнаваме, а в момента, в който я осъзнаем, вече е късно. А и това, което казва, че емоциите си текат, а ние дори не ги усещаме - струва ми се, че е прав, макар че не се бях замисляла за това до сега. Ние наистина много малко неща осъзнаваме, а ако пък можехме да осъзнаваме всичко, наистина щяхме да се побъркаме (в буквалния смисъл). В такъв случай направо нямаме полезен ход - те процесите си текат, а ние дори не ги забелязваме, освен най-очевадните (т.е най-силните) и защо да си създаваме илюзията, че можем да ги овладяваме? :hmmmmm:

Най-доброто според мен е да култивираме в себе си едно дълбоко приемане на нещата, такива каквито са, защото тогава и подсъзнателно няма да имаме като реакция такива силни и разрушителни (независимо дали отрицателни или положителни) емоции. За да се случи това, е нужно от една страна да имаме пълно доверие на жизнените процеси - че протичат по най-добрия възможен начин и от своя страна да сме съпричастни/състрадателни/изпълнени с Любов (нещо май нямаме думичка, за това, което се опитвам да кажа) към всичко.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

човек разполага със знанието, умението, и волята да трансформира следствията
:thumbsup:

От собствен опит мога да кажа, че в момента, в който ме обземе някаква силна негативна (или позитивна) емоция, положението е доста неспасяемо - в смисъл, че каквото и да предприема след това, това ще е само минимизиране на вредите за мен и за другите участници в ситуацията. Искам да кажа, че дори и да я овладея и да не я проявя на физически план, тя вече си е свършила работата на по-фините нива. От време на време имам щастието (или нещастието) да усещам какво се случва и всеки път се ужасявам ...

Доста точно наблюдение. Имаше време когато бях на твоето мнение за неспасяемостта.

Когато хормоните започнат да се отделят в кръвта и да ускоряват лавинообразно различните жизнени процеси, ситуацията наистина става трудна за контролиране.

Забелязал съм обаче че мислите и образното въображение дават добри индикации, стига да може човек да ги разпознава навреме, успехъг е осигурен посредством дишане или например НЛП.

Успеем ли да овладеем най-финия план на интелекта, можем да контролираме и по-ниските нива.

От много голямо значение е намаляване на количеството сън и ранното ставане.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

:hmmmmm:

Емоцията е нашата първа, подсъзнателна реакция на случващото се. Не съм сигурна с какво може да помогне самонаблюдението, освен за изясняване на механизма на действие.
:thumbsup: Точно! След изясняване механизма на действието и, вече можем да преценим как ни влияе, чисто физически и на фино ниво... След време на целенасочено овладяване и преработване на отрицателната емоция можем да изработим относителна вътрешна стабилност. Доста е трудно, но все пак си струва да опитаме.

Когато имам по-леки отрицателни предизвикателства се справям доста адекватно. И най-вече ми помага Вярата, че всичко, което се случва е част от Божествения план и е най-доброто... :sorcerer::feel happy:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

:thumbsup: Интересна и много полезна за всички тема, според мен! Благодаря Еси!

Присъединявам се към мненията преди моето :thumbsup: . Имам сериозни резерви за обобщението за съвременните хора и поддаването им на емоциите, но само защото по принцип съм резервирана към всички обобщения.

Доколкото имам наблюдения над човешкото поведение и бурни емоционални прояви, то те са нещо като вълна - тя възниква, когато по някаква причина се създаде висок потенциал между реалността, в която се движи човекът, и неговите представи за тази реалност.

Това се получава, когато намалее приемането и обработката на обективна информация от средата за сметка на предположенията - плод на логическите построения на ума ни. Идва момент, в който стената на мехура, с който сами се ограждаме, не издържа на натиска на реалността и се пропуква - това е подготвителната фаза на емоционалната вълна. Ако се опитаме да защитим мехура, борейки се с натиска отвън, се разразява емоционалната буря - като правило тя е негативна. В този етап не е разумно да и се противопоставяме - твърде късно е станало за това - по-добра идея е да я оставим да "изтече", но както спомена и Добромир, задължително без свидетели. Когато усетим, че енергията вече е толкова паднала, че ни се доспива, можем да пристъпим към "лекуването" - т.е. осъзнаването на причините довели до високия потенциал и уроците на емоционалната вълна.

В случая на Еси вълната, според мен, е предизвикана от изненадваща информация, която засяга болезнено място, неоткрито до момента - недостатъчна готовност да "загубим" някого или нещо (ограничили сме свободата му да "си отиде") или подсъзнателен страх от страдание, болка, смърт и т.п. Най-вероятно е имало някакви слаби емоционални сигнали преди вълната, които не сме разпознали до разразяването на бурята.

Както споменаха почти всички, най-доброто решение е да не допускаме образуването на високия потенциал - т.е. редовно да проверяваме дали не сме подменили обективната информация с наши предположения, дали не сме се обградили съзнателно или не с мехур и дали не се "варим в собствен сос".

Разбира се, никога не можем да изключим появяването на потенциала, нито пък следва да го смятаме за наша грешка или слабост - все пак сме просто хора.

Но за мен в тази тема има и още един интересен аспект - създаването на зависимост от тези емоционални вълни. Това е случаят, в който човекът се чувства "жив" само в състоянията с емоционални вълни и смята че без тях животът е сив и скучен. Тогава той започва и съзнателно, и не съвсем да си "осигурява дозата" и с времето и привикването към нея, да ги увеличава...

Редактирано от Донка

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Съвременият човек се подчинява не на разума или на съзнателните си помисли,а на болезнената си емоционалност

Това е част от мнение, но не цитирам име защото се обръщам към всички вас, как се справяте с "първата вълна" на емоцията? Всеки знае, че тя е най-силната, връхлита и ни залива като вълна, как я "обяздвате"?

А защо е болезнена емоцилноста (можеби е болна тоест с отрицателни чувства),каква е първопричината?И немисля че трябва да се справяме с емоциите си или да ги потискаме,освен ако те не са отрицателни(неадекватни),и ако някой има такива емоции то той има проблем,хубаво е да ги замени с положителни.И е добре да има баланс между мислите и чуствата.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

...бурни емоционални прояви, то те са нещо като вълна - тя възниква, когато по някаква причина се създаде висок потенциал между реалността, в която се движи човекът, и неговите представи...

:o

гениално!

:thumbsup::rolleyes::feel happy:

мехура, с който сами се ограждаме

:thumbsup: много точно казано

Но за мен в тази тема има и още един интересен аспект - създаването на зависимост от тези емоционални вълни. Това е случаят, в който човекът се чувства "жив" само в състоянията с емоционални вълни и смята че без тях животът е сив и скучен. Тогава той започва и съзнателно, и не съвсем да си "осигурява дозата" и с времето и привикването към нея, да ги увеличава...

:3d_146::whistling:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

човек разполага със знанието, умението, и волята да трансформира следствията
:thumbsup:

От собствен опит мога да кажа, че в момента, в който ме обземе някаква силна негативна (или позитивна) емоция, положението е доста неспасяемо - в смисъл, че каквото и да предприема след това, това ще е само минимизиране на вредите за мен и за другите участници в ситуацията. Искам да кажа, че дори и да я овладея и да не я проявя на физически план, тя вече си е свършила работата на по-фините нива. От време на време имам щастието (или нещастието) да усещам какво се случва и всеки път се ужасявам ...

Доста точно наблюдение. Имаше време когато бях на твоето мнение за неспасяемостта.

Когато хормоните започнат да се отделят в кръвта и да ускоряват лавинообразно различните жизнени процеси, ситуацията наистина става трудна за контролиране.

Забелязал съм обаче че мислите и образното въображение дават добри индикации, стига да може човек да ги разпознава навреме, успехъг е осигурен посредством дишане или например НЛП.

Успеем ли да овладеем най-финия план на интелекта, можем да контролираме и по-ниските нива.

От много голямо значение е намаляване на количеството сън и ранното ставане.

Много си прав Валко и кажи моляте посля какво става на клетачно ниво с нашите клетки в организма ни какво става в тяхните депа след препълването им с хормоналната смес и до какво ни води всичко това?. Всичко добро ти желая на теб и на всички.

Съвременият човек се подчинява не на разума или на съзнателните си помисли,а на болезнената си емоционалност

Това е част от мнение, но не цитирам име защото се обръщам към всички вас, как се справяте с "първата вълна" на емоцията? Всеки знае, че тя е най-силната, връхлита и ни залива като вълна, как я "обяздвате"?

А защо е болезнена емоцилноста (можеби е болна тоест с отрицателни чувства),каква е първопричината?И немисля че трябва да се справяме с емоциите си или да ги потискаме,освен ако те не са отрицателни(неадекватни),и ако някой има такива емоции то той има проблем,хубаво е да ги замени с положителни.И е добре да има баланс между мислите и чуствата.

Здравей,Веско правси,че трябва да има баланс между мисли и чуства ами ако си поразен от емоционален срив тогава как да има човек баланс между мисли и чуства?Какво сава с неговия организъм на клетъчно ниво?Ако можеш даи някакъв отговор на зададените ми въпроси.Всичко добро на теб и на всички хора по земята.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Направете си регистрация или влезте в акаунта си, за да коментирате

Трябва да сте регистриран участник, за да можете да оставяте коментари

Направете регистрация

Регистрирайте се в Портала. Лесно е!

Нова Регистрация

Влизане

Вече имате регистрация? Влезте тук.

Влизане Сега
Sign in to follow this  

×