Jump to content
Порталът към съзнателен живот
Sign in to follow this  
Guest Еси

Емоцията, как се справяте с нея?

Recommended Posts

Ух, снощи се улових, че все още имам да работя върху емоциите. Поддавам се и реагирам немного адекватно, хубавото е, че по скорпионски ги обръщам навътре и бързо виждам, че не водят до нищо добро... Следващата реакция е да анализирам/усетя и стигам до потушаването им, до спокойствие.

Много бих искала да съм по-спокойна и да не им се поддавам, но... :feel happy: Човек съм и нищо човешко не ми е чуждо.... :whistling::rolleyes: /успокоявам се..../

:3d_046: Хубав и усмихнат ден на всички!

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Любовта отделям от емоциите, за мен тя е живо същество, което диша.

:rolleyes:

Любовта е състояние,бавно изваяно от бушуващия в нас океан от емоции. :feel happy:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Аналогията с повърхността на езеро е известна. Емоциите са вълните по тази повърхност, а различни физически дразнения и нашия ум/въображение се явяват в ролята на камъни, които хвърляме, и на вятъра. Любовта са слънчевите лъчи, които се отразяват по повърхността.

От друга страна, любовта може да се разглежда като едно магнитно поле обхващащо цялата вселена, а човека като едно тяло, което в хода на еволюцията си се развива от неметал в метал. При това хаотично излизащите от човека силови линии на емоциите ще бъдат канализирани и насочени в правилна посока от потока на любовта/живота, след като човек започне да реагира на въздействието му.

Редактирано от Станимир

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Вчера по време на традиционното седмично събиране на йога-групата ни, гледахме поредната видеолекция на Шри Шри. Нахвърлях си най-съществените неща, които са подходящи за тази тема:

Всеки търси свобода. Опитваме се да излезем от шаблоните, в които тече ежедневието ни. Защо търсим свободата? Защо искаме да сме свободни и как да го постигнем? Ценно е да забележиш и да се отегчиш от шаблоните си. Това показва, че си станал буден. Какво ни ограничава? Ограничават ни петте сетива. Всички предмети на сетивата ни дърпат надолу, не ни носят прогрес.

Не можеш да се освободиш от нещо, срещу което протестираш. Ако си против нещо, ти не си свободен, ти си зависим от това нещо по някакъв начин. Никога не бъди срещу погрешното! Това е една революционна идея. Много хора са против едно или друго, на наш курс имаше едни садху, като видяха момче и момиче да се разхождат заедно те започнаха да недоволстват "как може те да имат връзка...". Аз им казах "какво от това, то е тяхна работа, какво лошо има, вие защо протестирате...". Когато протестираш срещу нещо умът ти е хванат в клопка, тогава не си свободен. Не казвам да одобряваш погрешното, просто не го осъждай.

Съществуват 5 принципа, които могат да ти донесат свобода.

1) Истина.

2) Прошка. Прости си! Каквото и да се е случило в миналото не буксувай върху него. Под влияние на дадени обстоятелства си извършил нещо, попречило е на някого, помогнало е на друг, и е отминало, всичко е било за добро. Остави го, ако не можеш да си простиш няма да можеш да вървиш напред. Прости веднага! Не чакай да идваш на тази Земя още 3-4 пъти, за да простиш чак тогава. Направи го още сега веднага и бъди свободен.

3) Почтеност. Разпали почтеността в себе си. Не бъди толкова привлечен от обектите на сетивата.

4) Състрадание. Към всички същества. Не съди строго нито себе си, нито другите. Има разлика между сътрадание и ненасилие. Ненасилието е дума на отричане, не-насилие, това е нещо което е извън теб и се отнася за околния свят, то не е твоя природа. А състраданието е в самата твоя сърцевина, твоя природа. Състраданието води до удовлетворение. Разочарованият не може да е състрадателен.

Вкопчваме се в нещата, сякаш ще живеем вечно, сякаш и те са вечни, и загубване посоката на живота, потока на живота, загубваме се в събитията и предметите и забравяме същността. Някой ден ти ще бъдеш под тази земя, в тази кал, това е 100% сигурно, няма да си вечен поне не тялото ти, събуди се и го осъзнай. За какво толкова се безпокоиш?

Разбира се не е лошо да се обличате хубаво с красиви дрехи, даже е приятно, но много повече бих желал да сте удовлетворени от онова което е вътре във вас, в ума и сърцето.

5) Удовлетвореност. Не изпитвай трескави желания, те те отдалечават от настоящия момент и открадват усмивката ти, правят те нещастен. Хората се събират и си говорят за най-различни повърхности неща, кой какви дрехи си купил и т.н. А ние сме се събрали тук и сме през цялото време в това ценно знание [лекцията е проведена на 12 август 1991 г.]. Не бъди разочарован. Разбира се, не мога да обещая че няма да имате разочарования, разочарованията е нормално да идват, но бъди лек и ги пропускай да минават и заминават през теб, не ги задържай. Осъзнай и приеми, че всичко се променя. Това ще те направи силен, непоклатим, установен, никой и нищо няма да може да открадне усмивката от лицето ти!

:)

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest N_Damianov

Емоцията, как се справяте с нея?

А нужно ли е човек да се справя с нея? ... /шегичка/ :)

Все пак да не забравяме ,че емоционалността е дар Божи за човека и така той се различава

от всички живи твари по Земята.

Та как ще се различаваме от един робот или една машина,ако нямаме чувства,които пораждат

емоция,усмивка...и "още нещо"??? :)

В общи линии свръх емоцията се изявява ,когато "чашата прелива" ...било в положителен или отрицателен аспект.Тогава не е препоръчително да се вземат решения,защото те винаги обикновено са грешни!

Мисля си ,че просто трябва да разграничим + от - емоции и тогава да се справяме с тях, ...а не просто да кастрираме емоцията си с цел духовно усъвършенствуване! Много пъти съм наблюдавал само вглъбени в себе си "духовни чада", при които радост,усмивка,шега...някакъв друг вид емоция изобщо липсва... Аз им казвам "духовни сухари"! :)

Да не забравяме,че и емоционалността по принцип "разголва" човека и той "цъфва" пред нас в най-естествения си вид ...особено като се е "разгорещил" малко! Значи лицемерието и фалша при една силна емоционалност са несъвместими!

Изводи ...много...

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

емоционалността е дар Божи за човека и така той се различава

от всички живи твари по Земята.

май по това по-скоро си прилича с другите живи твари, или?

Разликите са в степента на разумност и самоосъзнаване, самоконтрол и други.

Може и да разбере природните и духовните закони.

Истина.

...

Прости веднага!

...

много повече бих желал да сте удовлетворени от онова което е вътре във вас, в ума и сърцето.

icon12.gif

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Да не забравяме,че и емоционалността по принцип "разголва" човека и той "цъфва" пред нас в най-естествения си вид ...особено като се е "разгорещил" малко! Значи лицемерието и фалша при една силна емоционалност са несъвместими!

Изводи ...много...

По-скоро голяма част от емоциите ни изкарват от равновесие. Отдалечават ни от центъра ни, т.е. от самите нас. По-рано днес използвах като аналогия водата на едно езеро. Сега да си представим, че на дъното на това езеро се е натрупала тиня. Това са отрицателните емоционални модели, които са отседнали дълбоко в нашето подсъзнание. Когато хвърлим камък (бъдем провокирани), резултат съвсем естествено е размътване на водата (емоционалното ни състояние), но можем ли да наречем тази кал нашето истинско лица? Да контролира емоциите си човек означава преди всичко да почисти дъното от калта. Обаче за целта ще му се наложи дълго време да плува в собствената си мътилка. После и да хвърлят камъни в езерото, водата вече няма да може да бъде размътена. Значи емоциите трябва да бъдат чисти и прозрачни, за да може любовта (слънчевите лъчи) да преминават през тях безпрепятствено.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Да контролира емоциите си човек означава преди всичко да почисти дъното от калта. Обаче за целта ще му се наложи дълго време да плува в собствената си мътилка. После и да хвърлят камъни в езерото, водата вече няма да може да бъде размътена. Значи емоциите трябва да бъдат чисти и прозрачни, за да може любовта (слънчевите лъчи) да преминават през тях безпрепятствено.
:thumbsup2:

Благодаря, чудесно казано!

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest Мона

Писането, както и говоренето,

може да облекчи емоционалната болка.

Зависи как е устроена индивидуалната психика. Писането може да облекчи, може и да натовари, както и говоренето, че и мълчанието.

Въпросът е да се уцелват моментите, когато ще се избегне вторичната компенсация и да си кажеш - е, това е, доволен съм, постигнах каквото исках (визирам удовлетворението и равновесието след нещото, което се е случило...).

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Преди се поддавах на емоциите без да мисля.Сега преценявам доколко и на кои да се поддам......според силата им,според натвареността им позитивна или негативна или според състоянието на духа ми в конкретния момент от живота.Понякога просто им се оставям,понякога не им обръщам внимание.Тук говори вътрешното чувсво - кое и как би могло да ми бъде урок,кое и доколко си "заслужава"да изживея,пък било то и негативно.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Винаги съм се опитвал да не се отдавам на емоциите.За съжаление понякога не става, а и не е за препоръчване....

Как се справям ли?

Или майсторя нещо из къщи, или си изливам емоциите в интернет.Ако съм на работа-влизам си в кабинета и си се смя,плача или беснея на спокойствие.

След това излизам-и съм самото съвършенство :)

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

В емоциите няма нищо лошо стига те да не са дисбалансирани ( тоест да са неадекватни или отрицателни ).Въпроса е как да не се стига до дисбаланс в емоционалното възприятие,защото и повечето болести идват точно от там и ще си позволя да цитирам П.Дънов :

Две причини произвеждат болести и страдания: едната е физическа – неправилно хранене и дишане; втората е психическа – неправилно мислене и чувстване.

Много от болестите се дължат на смущения в чувствата; много от болестите се дължат на смущения на ума . Когато болестите се дължат на умствени смущения , те засягат мускулната система, засягат и белите дробове. Когато смущенията са повече от чувствен характер, те засягат сърцето , черния дроб, дихателната система и кръвоносните съдове.

Доколкото знам този дизбаланс в чувствата се поражда от конфликтни ситуации,от стреса не малка роля играят и медиите,които ако човек няма здрава ценностна система могат да му объркат чувствата.

Друг е и въпроса как е правилно да се откликне на негативните емоции ако някой се опитва да ги насочи върху нас,ще дам пример.На агресията да отвърнем с кроткост,на омразата с любов,ще се радвам и вие да дадете примери :) .И макар че за някои е доста трудно да отвърне на лошото с добро,има невероятен ефект,красиво е да го умееш.

Редактирано от veselinvalchev1981

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Да, проблемът не е в емоциите, а в това, какви емоции допускаме до себе си. Защото възвишените емоции са носители на Любовта и лишавайки се от тях се лишаваме и от Любовта в живота си. В това отношение умът и волята са нужни не за да убият емоциите в човека, а да го направят независим от тези, които са отрицателни и да го превърнат в съзнателен източник на положително влияние.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Първо на света боговете са създали страха! :hypocrite: Както постоянният страх е признак на груб и низък дух,така и липсата на страх в минута на учевидна опасност е признак на слаб или ограничен Ум.! :rolleyes:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Красивата емоция я дарявам. Тя не е моя, тя ми е изпратена.

Красотата ни е даром дадена, пристигнала от далеч, от високо.

Дар я дарявам да повдигне и други, през които ще мине.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Всички емоции са ни изпратени отнякъде. Ние не ги пораждаме, те сами идват. На курса, на който сега бях, направихме един интересен и хубав процес на предаване. Смята се, че ангелите на съответните посоки са ни изплатили определени емоции, за да си поиграят с нас. Така последователно с произнасяне на звука Ом, се обърнахме на изток и се поклонихме на ангелите от изтока и им предадохме следните емоции: привързаност, обсебеност.

след това на ангелите на юга: похот, страст

след това на ангелите на запада: гняв, алчност

след това на ангелите на севера: гордост, високомерие и арогантност

Това може да се прави като практика от време на време. Те са ни пратили тези емоции, а на нас не ни трябват и ние просто им ги връщаме да си ги вземат обратно и да ни освободят. След като сме направили това благодарим на природата, която ни дава подслон и храна, на майката Земя която ни храни, на Слънцето, което н дава светлина и топлина, на родителите и цялото ни родословно дърво, благодарение на които ние дължим сегашното си съществуване, на всички велики духовни учители. Много як процес, много ми хареса. :thumbsup2:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Всички емоции са ни изпратени отнякъде. Ние не ги пораждаме, те сами идват. На курса, на който сега бях, направихме един интересен и хубав процес на предаване. Смята се, че ангелите на съответните посоки са ни изплатили определени емоции, за да си поиграят с нас. Така последователно с произнасяне на звука Ом, се обърнахме на изток и се поклонихме на ангелите от изтока и им предадохме следните емоции: привързаност, обсебеност.

след това на ангелите на юга: похот, страст

след това на ангелите на запада: гняв, алчност

след това на ангелите на севера: гордост, високомерие и арогантност

Това може да се прави като практика от време на време. Те са ни пратили тези емоции, а на нас не ни трябват и ние просто им ги връщаме да си ги вземат обратно и да ни освободят. След като сме направили това благодарим на природата, която ни дава подслон и храна, на майката Земя която ни храни, на Слънцето, което н дава светлина и топлина, на родителите и цялото ни родословно дърво, благодарение на които ние дължим сегашното си съществуване, на всички велики духовни учители. Много як процес, много ми хареса. :thumbsup2:

:thumbsup:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Не бъркай страха с предпазливост.

Нямам право да греша!Бог,не ми дава! :hypocrite::3d_158:

В емоциите няма нищо лошо стига те да не са дисбалансирани ( тоест да са неадекватни или отрицателни ).Въпроса е как да не се стига до дисбаланс в емоционалното възприятие,защото и повечето болести идват точно от там и ще си позволя да цитирам П.Дънов :

Две причини произвеждат болести и страдания: едната е физическа – неправилно хранене и дишане; втората е психическа – неправилно мислене и чувстване.

Много от болестите се дължат на смущения в чувствата; много от болестите се дължат на смущения на ума . Когато болестите се дължат на умствени смущения , те засягат мускулната система, засягат и белите дробове. Когато смущенията са повече от чувствен характер, те засягат сърцето , черния дроб, дихателната система и кръвоносните съдове.

Доколкото знам този дизбаланс в чувствата се поражда от конфликтни ситуации,от стреса не малка роля играят и медиите,които ако човек няма здрава ценностна система могат да му объркат чувствата.

Друг е и въпроса как е правилно да се откликне на негативните емоции ако някой се опитва да ги насочи върху нас,ще дам пример.На агресията да отвърнем с кроткост,на омразата с любов,ще се радвам и вие да дадете примери :) .И макар че за някои е доста трудно да отвърне на лошото с добро,има невероятен ефект,красиво е да го умееш.

Здравей,приятелю напълно съм съгласен с мнението което си изказал просто неможе да се оспори.Но желая нещо да споделя.Христос не се е подал на емоциите! Защо? Просто е и затова е сложно,приел е светът такъв какъвто е ! Той,се е радвал и на нищото и на малкото и на многото.Такъв е бил и Дънов и всички като тях тогава емоциите не са опасни и болести няма! А иначе и положителните и отрицателните всички те могат да бъдат убйствени за човека.А сега ще се изкажа на по-груб език и моля всички читатели да ми простят и извинят.Един,човек пълен с емоции като магаре с пръдни без значение на тяхния заряд +/- то този човек е най напред враг на себе си и след това на всичко и на всички останали.А сега всичко добро на теб и на всички останали.С уважение към всички и нищо лично към никого.

Редактирано от chuchupei

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest azbuki

Здравейте, много интересна дискусия. Аз като един човек с Луна в Лъв в седми дом съм си имала цял живот проблеми с прекалено силни емоции. Не държа да го обяснявам астрологически, разбира се. То е просто едно нещо, което се надига, помита всички бентове и просто иска да излезе. Има съществени подобрения в резултат на опитите ми да не си го изкарвам на другите, но не съм безгрешна хич. Донякъде обаче това със силата на емоциите ме подсеща и за нещо друго, тъй като съм се занимавала с пеене. По-лесно се овлядява едно малко, леко гласче, лесно се учи на пластичност, лесно пее пиано. Неимоверно трудно е това да се постигне с едно гласище като това на Борис Христов, нали? Когато той пее пиано, работил е десеторно повече. Въпрос на дадености. Нека не забравяме, че всички имаме различен енергиен (и съответно емоционален) потенциал по рождение, че имаме различни задачи в живота - и ако Господ е рекъл, че аз трябва да бъда реката Ганг, няма нужда да се правя на планински поток (забележете, и двете са еднакво важни в природата, не степенувам). Или пък ако съм океан, не се правя на ледниково езеро. Не става. До известна степен е нужно човек да не се натрапва прекалено на другите, защото това е уважение към личното им пространство, но на първо място човек трябва да е верен на себе си. Ако на някой му се струва, че съм говорила на висок глас - съжалявам, не е било за да му попреча... Нека се опита да ме разбере, пък аз ще се опитам по-тихо. Поправките са възможни, абсолютният контрол е безсмислен.

Но всъщност нещо друго ме привлече към тази тема. Смятам се за относително осъзнат човек, тъй като отдавна се занимавам със своята "вътрешност" и ми е ясно, че човек трябва да е готов да загуби всичко в този свят, ако иска да е в хармония със себе си. Да му се радва, но да е готов да приеме загубата му. Наскоро ми се случи нещо, което ме шокира, а и досега ми създава така наречените отрицателни емоции от време на време: В следствие на съобщаването на една новина във връзка със здравето ми, се свлякох на пода - да, припаднах. За пет минути се свестих, но естествено нещото ме накара да се замисля. От какво не мога да се откажа? Въпросът е уместен, но не е ли това все пак само част от въпроса? Може би пък ситуацията цели да ми покаже, че нещо важно съм пренебрегнала, до степен на болезненост, закопана вътре в мен, която чрез новината бива изритана принудително на повърхността и чак ме изкарва в несвяст... Толкова е силна тази... моментна истина... осъзнаването й?

След размисъл върху ситуацията, си дадох сметка, че дълбоко в себе си мога всяка болест да приема (впрочем все още ме държат в шах и дори не знам със сигурност дали съм болна - игра на нерви от два месеца насам). Справям се засега някак си със себе си, макар и въобще да не ми е все едно. Емоцията отчасти ме предупреди за неизгладеното ми отношение към нещо, но в същото време ме подсети за неговата важност. И двете. Прекрасно. Вече не спя.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Направете си регистрация или влезте в акаунта си, за да коментирате

Трябва да сте регистриран участник, за да можете да оставяте коментари

Направете регистрация

Регистрирайте се в Портала. Лесно е!

Нова Регистрация

Влизане

Вече имате регистрация? Влезте тук.

Влизане Сега
Sign in to follow this  

×