Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Правете това, което обичате - парите сами ще ви последват


Иво

Recommended Posts

"Правете това, което обичате - парите сами ще ви последват." Джон Кехау

Смятате ли, че е вярно?

Ако да, това реалност ли е в живота ви?

А ако не е реалност, защо? И какво искате да промените?

Вярно е .

Имало е моменти от живота ми в които съм го правил на 100%

съчетаване на приятното с полезното т.е това което най много ми харесва и съм способен с умения да върша .

Наистина има успех , но в живота често се случва външни фактори които не зависят от нас самите и които нямаме възможности да променим веднага да ни пречат да постигаме този упех .

Линк към коментар
Share on other sites

Със сигурност е вярно, но както всички дълбоки истини трябва наистина да се разбере правилно. Или пък ако някой открие тази магическа страст вътре в душата си и я следва независимо препятствия и смърт ще я преживее реално.

Примери за хора постигнали "човешки върхове" в изкуство, наука и др. не са показателни, защото това са си отново егоистични дела предназначени глевно да обслужват нисшия им аз. Това май е дори правило и хора които живеят в този нисш аз и искат да бъдат велики в нещо трябва да страдат от нещо като безпаричие, болести или други проблеми, за да могат да съхранят достатъчно енергия и успеят.

Само в тесния път който отстрани и в началото изглежда ужасно труден и непоносим, а в реалност е вълнуваща радост, човешко достойнство и любов може да се съчетаят великите надчовешки постижения с никакви липси и проблеми :)

:thumbsup2: Абсолютно вярно!Да не говорим,че зад големия "успех" и зашеметяваща кариера обикновено се крият много компромиси и в повечето случаи се стига до духовно обедняване!

Благодаря ти за хубавия цитат,borislavil!!! :thumbsup:

Линк към коментар
Share on other sites

borislavil, НелиТ, благодаря :thumbsup:

Ето я моята карта на Мъдростта, може би тя ми дава отговора...

Доволният човек действа в истинска пълна свобода. Какво значение може да има за него надпреварата за почести? Каква привлекателност биха могли да имат суетнята и алчността? Чрез простота той притежава всичко. Той вижда светлината в "мрака", яснотата в мъглявото, бързината в "бавното", пълнотата в "празното". Готвачът, който създава едно ястие със собствените си ръце, има толкова достойнство в неговите очи, колкото и някой известен певец или висш служител. Той няма печалба за вземане, няма заплата за губене, няма овации, няма критика. Когато поглежда нагоре, не е със завист. Когато поглежда надолу, не е с високомерие. Мнозина го гледат, но никой не го вижда. Спокоен и отдръпнат, той е извън всяка опасност, дракон скрит сред хората. :wub:

Редактирано от xameleona
Линк към коментар
Share on other sites

За да правя това, което наистина обичам, ми трябват много пари.

И не може ли парите да ме заобичат, пък аз да ги последвам:-))) И заедно да тръгнем по пътя...

Линк към коментар
Share on other sites

Мдаааа... Не че това, което правя ми е противно, не. Но не е това, което искам със сърцето си. Защото онова, другото, което желая да правя, носи само морално удовлетворение, за отгомно съжаление... Правех го 6 години, но не само него. Работех на две места. А време за деца? А време за другия, а време за себе си? Животът си минава в работа, целодневна работа. Работи се за пари. Който има пари, работи за удоволствие. Ако работата ми е удоволствие, междувременно, докато започнат да идват приличните приходи, как ще живея, ако няма кой да ме поддържа финансово? Затова сега съм така, дано не винаги, надявам се. Все си мисля, че един ден пак ще мога да следвам призванието си.

Линк към коментар
Share on other sites

"Правете това, което обичате - парите сами ще ви последват." Джон Кехау

Смятате ли, че е вярно?

Ако да, това реалност ли е в живота ви?

А ако не е реалност, защо? И какво искате да промените?

Би трябвало да е вярно. Логично би било да е вярно. Но при мен това не става за сега. Правя точно това, което обичам, и въпреки това вече втора година не получавам не колкото струва трудът ми, а десеторно по-малко. Дори в последно време и не получавам нищо, ето днес не ми платиха за септември, справката я нямало, а договорът е там. Подадох ги заедно...По-важното го няма. :3d_134: И не е за пръв път да се случва...

Линк към коментар
Share on other sites

"Правете това, което обичате - парите сами ще ви последват." Джон Кехау

Смятате ли, че е вярно?...

На мен това ми се струва невярно, в държавата в която живеем, във време когато голяма част от хората дават за храна над 60% от заплатата си.

Линк към коментар
Share on other sites

Мдаааа... Не че това, което правя ми е противно, не. Но не е това, което искам със сърцето си. Защото онова, другото, което желая да правя, носи само морално удовлетворение, за отгомно съжаление... Правех го 6 години, но не само него. Работех на две места. А време за деца? А време за другия, а време за себе си? Животът си минава в работа, целодневна работа. Работи се за пари. Който има пари, работи за удоволствие. Ако работата ми е удоволствие, междувременно, докато започнат да идват приличните приходи, как ще живея, ако няма кой да ме поддържа финансово? Затова сега съм така, дано не винаги, надявам се. Все си мисля, че един ден пак ще мога да следвам призванието си.

Здравей, може би не е случайно, че нещо ме подтикна да отворя "Едно" на Ричард Бах, и виж на какво попаднах:

"

— Приех да работя в Коновър. Изоставих пианото.

Момичето занемя, неспособно да повярва.

— Как си могла? А какво... какво стана с твоята обич и решителност? Л се.!! п се обърна.

— Знам как я караш във Филаделфия — как спиш на автогарата, а парите за наема и храната спестяваш, за да си купуваш музика. Мама би припаднала, ако научеше. Ти през цялото време си на ръба на катастрофата.

Момичето кимна.

— И аз бях същата — каза Лесли. — Тогава загубих едно от местата, където работех, и не можех да издържам повече, непрекъснато гладувах. Бях в отчаяние, полудявах просто, но трябваше да се примиря — мама беше права.

Обещах си, че ще отида в Ню Йорк само за една година, ще работя денем и нощем, ще спестявам всеки цент и ще спечеля достатъчно, за да успея да се дипломирам... — Изречението свърши в замислен спомен.

— Но не спечели нищо ли?

— Не... спечелих доста. Отначало успехът ме обсипваше като пороен дъжд: първо като модел, после телевизията. До една година вече бях в Холивуд по договор с „Туенти Сенчъри Фокс", правех филми. Но това беше успех в бизнес, който не обичах. Никога не се чувствах достатъчно добра или достатъчно хубава; никога не изпитах чувството, че там съм си на мястото.

Но това ми даваше възможност да помагам на семейството си, затова беше неоправдано да напусна и да се върна към музиката. И продължих в киното, не защото бях направила този избор, аз просто останах там, а това бе пасивен избор.

Тя поспря за малко, вглъбена в миналото.

— Сърцето ми не беше в тази работа, разбираш ли, затова можех да си позволя само ограничен успех. Всеки път, когато се зададеше опасност да премина тази граница, аз отхвърлях някое предложение, или изчезвах нанякъде, или се разболявах — все нещо измислях, за да го проваля. Никога не съм приемала, че успеха наистина ме интересува.

Последва миг мълчание — и двете размишляваха над думите й.

— Но можех ли да се оплаквам от хубавите неща, които ми се случваха? Не можех с никого да споделям. Чувствах се самотна. Години наред бях нещастна. — Лесли въздъхна. — Та така. Когато се отказах от музиката, аз получих толкова много успех, колкото можех да понеса. Получих приключения, предизвикателства, вълнуващи неща, огромно познание...

— Не звучи чак толкова зле... — каза младото момиче.

Жена ми кимна:

— Знам. Затова ми беше толкова трудно да го проумея, толкова трудно да се оттегля. Но години по-късно разбрах, че когато съм се отказала от музиката, аз съм се отказала от шанса си за спокоен, радостен живот, през който да правя неща, които наистина обичам. Или поне за дълго съм се отказала.

Слушах я изненадан. Едва сега виждах какво е могло да бъде, какво е изоставила жена ми, когато е прескочила от музиката към ледовете на холивудската си кариера.

Момичето изглеждаше напълно объркано.

— Добре, това е било истината за теб, но ще бъде ли вярно за мен? Какво би трябвало да правя аз?

— Ти си единственият човек на света, който може да отговори на този въпрос. Открий какво истински желаеш и го прави. Недей да изменяш на решението си цели двадесет години, щом можеш още сега да избереш посоката на своята любов. Какво искаш истински?

Тя знаеше от сега.

Книжката е много хубава, както и другите книги на Бах, можете да си я свалите от Спиралата.

Поздрави!

Линк към коментар
Share on other sites

Понякога за да следваш душата си се искат известни стратегически жертви. Тактически изглежда, че нещата са ненаред, но в края на краищата, стратегически - от позицията на по-дългосрочното планиране, си идват точно на мястото! някъде някой беше казал, че в светлия път в началото е трудно, но става все по-лесно с времето, а в тъмния път в началото е лесно, а с времето става все по-тежко... Така и със слушането призивите на душата и тези на рационалността. Рационалността изглежда тактическ иправа, но с времето самата тя се убеждава, че само е скачала като пуканка в по-големия план на душата ти! Истински големите успехи, включително и финансови, идват там, където човек призванието и професията съвпадат!

Ом Мани Падме Хум! :sorcerer:

Линк към коментар
Share on other sites

... само е скачала като пуканка в по-големия план на душата ти! :3d_146:

Истински големите успехи, включително и финансови, идват там, където човек призванието и професията съвпадат!

Ом Мани Падме Хум!

:thumbsup2::feel happy:

Има ли нещо по-твърдо от скалата, по-меко от водата? И въпреки това водата пробива и най твърдата скала. С постоянство!

Овидий

Линк към коментар
Share on other sites

Понякога за да следваш душата си се искат известни стратегически жертви.

:thumbsup: Включително решимостта да избереш не най-доходната професия! Ето защо, както вече го казах, адекватността на мотото е само относителна. Не може да се откъсва една частица от успеха и да се слага като основен критерий за това, че човек е успял в живота. Много хора тук казаха, че ако имат много пари ще следват по-отблизо призванието си. Аз не мисля така. Поне повечето от "успялите" в този смисъл хора май се отдалечават от призванието си, тъй като, когато човек не е дорасъл до това да употреби оптимално по-големите възможности на богатството, в него надделяват определени неконструктивни изкушения... <_<

Редактирано от Добромир
Линк към коментар
Share on other sites

"Правете това, което обичате - парите сами ще ви последват." Джон Кехау

Смятате ли, че е вярно?...

На мен това ми се струва невярно, в държавата в която живеем, във време когато голяма част от хората дават за храна над 60% от заплатата си.

Скъпа Еси, "държавата, в която живеем" не сме ли си я направили самите ние? По моите лични впечатления благата, които се разпределят на средно аритметичния гражданин, който е обикновено наемен работник, се изработват от не повече от 10% от трудоспособното население. Останалите 90% просто маркират, че работят. По тази причина последните харесват и избират да бъдем ръководени от хора, които също маркират, че правят нещо "за народа" и чакат да бъдат "оправени" от поредния картонен вожд, без особено лично да се напъват. При това положение най-естественото нещо е фактът, че 60% от заплатата отиват само за храна. Разбира се, че има изключения, но "средностатистическият българин" така мисли и действа, по-точно бездейства. Моят майчински съвет към тебе е просто да се изключиш от тези хора, които дават почти всичките си пари за храна, да решиш твърдо, че не си от тях. И решението как да постигнеш положението, което би те задоволило, ще те намери само. Само не се страхувай и всичко ще бъде наред! :3d_053:

И прочети цитата на Ла Горда отговорът се съдържа в него.Браво, Ла Горда! :thumbsup2:

Редактирано от НелиТ
Линк към коментар
Share on other sites

Започнах да се замислям и дали разбираме понятието "обичам" отнесено към това, с което се занимаваме в живота. Оставам с впечатлението,че за много хора това означава само "изпитвам удоволствие". А дали сме полезни на света си докато го изпитваме? Дали правим това, за което сме пратени - да се учим, да се развиваме, да разширяваме съзнанието си и да реализирме програмата, заложена в нас? Дали Бог ще ни прати пари и шансове само за да "изпитваме удоволствие"? :hmmmmm:

И дали всяко удоволствие е равносилно на удовлетворение?

Може би "обичам да.." е по-скоро "изпитвам удовлетворение когато и докато..." :feel happy:

Линк към коментар
Share on other sites

"държавата, в която живеем" не сме ли си я направили самите ние? По моите лични впечатления благата, които се разпределят на средно аритметичния гражданин, който е обикновено наемен работник, се изработват от не повече от 10% от трудоспособното население. Останалите 90% просто маркират, че работят. По тази причина последните харесват и избират да бъдем ръководени от хора, които също маркират, че правят нещо "за народа" и чакат да бъдат "оправени" от поредния картонен вожд, без особено лично да се напъват. При това положение най-естественото нещо е фактът, че 60% от заплатата отиват само за храна. Разбира се, че има изключения, но "средностатистическият българин" така мисли и действа, по-точно бездейства. Моят майчински съвет към тебе е просто да се изключиш от тези хора, които дават почти всичките си пари за храна, да решиш твърдо, че не си от тях. И решението как да постигнеш положението, което би те задоволило, ще те намери само. Само не се страхувай и всичко ще бъде наред! :3d_053:

И прочети цитата на Ла Горда отговорът се съдържа в него.Браво, Ла Горда! :thumbsup2:

Скъпа НелиТ, не искам да навлизам в политико-икономически анализ на ситуацията в България, само ще маркирам, че е много опростено да се прехвърля вината само на "средно статистическият" българин, които не работи (пие ракия и слуша чалга)

Няма значение за кого гласуваш ще се избере този който ТРЯБВА. Много лесно се манипулират хората, а още по-лесно се фалшифицират избори. Била съм свидетелка на няколко.

Ние сме едно поколение което е преходно, не искам да се разграничавам от хората които са с ниски заплати благодарение на окрадената ни държава, не искам да се разграничавам и от пенсионерите, които незная как се справят.

А съвети от хора които не живеят в Бг. не приемам!

Линк към коментар
Share on other sites

Да, Нели е права! Това е и съвсем реално статистически изчислено и отчетено, че средната производителност на българина е най-ниска в Европа и изостава в пъти от страни като Германия, Франция и т.н. Защо тогава се чудим, че заплатите ни са в пъти по-малки? Ами нормално е!

Откъде идват заплатите? Нужно е да се изработи определен продукт (стока, услуга,...), да се реализира този продукт и средствата от получената му равностойност да се разпределят за материали, транспорт, труд, амортизации, печалба и т.н. Е, щом работим слабо, значи произвеждаме малко и/или неподходящи (ненужни, нереализируеми) и/или некачествени продукти и тъй като разходите за материали и транспорт няма как да се избегнат или намалят съществено, без нещата още повече да закуцат, то остават по-малко пари за труд (т.е за заплати), по-малко пари за амортизации (т.е няма да достигат средства за ремонт, да не говорим за обновяване), по-малко пари за печалба (т.е предприемача няма да има възможност и за кой знае какви нови инвестиции за по-модерни и производителни технологии, машини...). Това е положението.

Когато човек не работи това, което обича или както казва Донка това, което му носи удовлетворение, неговото отрицателно отношение се отразява и на обема свършена работа, и на качеството й, от такъв човек не може да се очаква да бъде инициативен, да влага творчество и т.н. Т.е това е една от предпоставките за ниската производителност. Аз обаче визирам не само обикновения наемен работник или служител, за които говореше Нели, но и работодателите, защото те също, ако не обичат работата си и нямат нужния потенциал за нея, последствията са още по-сериозни, най-малкото защото техните неадекватни действия се умножават по броя на хората, които ръководят. В България за съжаление повечето работодатели не осигуряват възможности и организация за по-производителен труд. То и това Нели също го каза - всички сме си такива и работници, и работодатели (последните може би са само малко по-мотивирани), такава държава сме си направили и в този смисъл си я заслужаваме. Но и ние сме тези, които можем да променим положението към по-добро.

За съжаление въпросът до обичането на работата е само една страна на въпроса. За истински и траен успех е добре да се научим да уважаваме и ценим труда - своя и на другите; да се освободим от народопсихологията "Я не сакам на мене да ми е добре, ами на Вуте да му е зле" и да се научим да съдействаме за един общ просперитет и т.н.

Линк към коментар
Share on other sites

Наистина са в сила тези два фактора, за които говори Диана. Бих предложил обаче още три - а сигурно има и още, сложните явления са многофакторни:

1. За една и съща по обем и качество работа се плаща различно в различните страни и даже в една и съща страна - например наши специалисти в чужбина на някои место и за по-добра работа от тази на местните жители им плащат, доколкото ми е известно, по-малко.

2. Качеството не един продукт се измерва не само с неговата продаваемост на пазара, докато финансовите му резултати зависят основно от това. така че е възможно неща, които не са качествени - например при храните и някои лекарства дори направо вредни - да носят големи печалби и обратното, някои здравословни методи или върхови произведения на изкуството, които обаче се оценяват от малко хора, да не дават висок финансов резултат.

3. Хората харчат много различно; всъщност ако на човек му се вдигне 10 пъти стандарта, така че да получава, но и да харчи много повече, това ми прилича повече на машина, засилена на празни обороти - и поради специфичните условия и манталитета, за който говорихме, у нас мнозина са именно на този хал. В случая се питам, не е ли по-добре човек да харчи по-малко време и енергия и да се задоволява с по-малко? Защото по-добрите доходи са оптимален вариант, само ако не се налага заради тях човек да се износва и стресира до пълна безмислица, ако въпреки тях той не е претоварен и му остават време и сили за много други имащи стойност неща - не непременно финансова стойност... :hmmmmm:

Редактирано от Добромир
Линк към коментар
Share on other sites

Правете това, което обичате - парите сами ще ви последват

Сега започвам вече да се замислям и над друго - както изкривено тълкуваме "обичам да правя това" като "изпитвам удоволствие да правя това" (не удовлетворение от това, че се развивам, служа, осъзнавам единството си със своя свят), така може би и тълкуваме "парите сами ще ви последват".

А защо ще ни последват парите? За да ни дадат възможност да ги инвестираме в спокойствието си (не в разкоша и презадоволеността си, които ще стимулират мързела и гордостта ни и така ще спрат развитието ни.) както и в енергията си да продължаваме развитието си и да служим по-ефективно.

И още нещо ме вълнува в примерите, които давате - благодаря ви за тях на всички, приятели! :thumbsup: - онези, които парите ги "следват", но в нещо, което те не обичат да правят. Ами ако само за момент предположим,че това е нещото, за което са родени и то е най-доброто за тяхното развитие и това е най-добрият начин да са в единство със цялото и да му служат? Ами ако те не го "обичат" само защото са си избрали нещо друго, което да обичат и отхвърлят възможността да намерят начина да правят с любов това, в което ги "следват парите"?

Спомням си и още нещо от младостта си, когато трябваше да си избирам професията. Един ден седнах с химикал в ръка и написах всичко, което обичам да правя. Списъкът беше следният:

1.Обичам да чета и уча езици, да пиша, да мисля

2. Обичам да се смея, да пея и да играя каквото и да е

3. Обичам да си говоря с приятели и да гледам света през техните очи - да ги разбирам

4. Обичам да се грижа за нещо или за някого

5. Обичам да пробвам най-различни неща

6. Обичам да влизам в различни роли на сцена

... Обичам да обичам....

Накрая сложих чертата под тях и ... ами - съдете сами - от мен ставаше само това, което съм сега - учителка по чужд език на малки деца и възрастни, които сега започват да учат езика. Всъщност аз не че обичам да съм учителка, но това е единствената професия, в която мога да служа на света си докато правя нещата, които обичам, нали?

Линк към коментар
Share on other sites

Накрая сложих чертата под тях и ... ами - съдете сами - от мен ставаше само това, което съм сега - учителка по чужд език на малки деца и възрастни, които сега започват да учат езика. Всъщност аз не че обичам да съм учителка, но това е единствената професия, в която мога да служа на света си докато правя нещата, които обичам, нали?

Донче, :thumbsup:

Малко ще те коригирам - ти обичаш да си учителка. При теб си иде отвътре. Просто не можеш да се погледнеш отстрани през нашите очи. И много се радвам, че се получават такива прекрасни резултати. :feel happy:

Всеки има нещичко в себе си в което го бива. Поне аз успявам да открия във всеки познат такива умения. Трябва само да ги открие и развие. А ако се сформира колектив - тогава успехите идват. Поне при мен и хората с които работя така се получава. Не става дума само за постигане на финансови резултати, говоря и за общи идеи.

Споделям мнението на Диана и Нели - малко много мързеливички си падаме българите. Ако застанем на едно място с повече работни места ще видим колко излишни движения извършваме когато работим. Т.е. правим го механично, без да влагаме мисъл. Затова и резултатите са такива. А ако намерим някой балък, който да ни свърши и работата - е, те тука сме царе. Губят всички за съжаление. На моменти ми се струва, че хората са така неудовлетворени, просто защото няма какво да работят. И понякога се чудя защо чакат някой друг да им създава занимание? Вместо да мрънкат колко е зле всичко, може поне да опитат да направят нещо. Няма гаранция, че ще стане, ама поне си опитал. Вярно е, че ние сме си направили нещата такива, но като цяло, в настоящия момент нямаме желание да ги променим. Ако възпитаме правилно децата ни, може техните деца да успеят.

Линк към коментар
Share on other sites

И дали всяко удоволствие е равносилно на удовлетворение?

Може би "обичам да.." е по-скоро "изпитвам удовлетворение когато и докато..."

:feel happy:

... Обичам да обичам....

Накрая сложих чертата под тях и ... ами - съдете сами - от мен ставаше само това, което съм сега - учителка по чужд език на малки деца и възрастни, които сега започват да учат езика.

:thumbsup2:

В това е смисъла Донче. Дасе чувстваш на мястото си, да удовлетворена от това, което правиш... Ти си успяла и това е чудесно...

Но ми се иска да задам един въпрос-ако на мен ми се иска да уча например за хомеопат или да имамсвой детски център-логопедичен, /защото не бих могла да бъда в системата на образованието по ред причини.../, но това мога да осъществя само ако съм любовница на някой с повечко пари или пък да излъжа и то сериозно, за да може някоя банка да ми отпусне кредит, трябва ли да платя тази цена? Т. е. - или да осъществя мечтата си като платя цената за това, или просто да съхраня съвестта и духовното в себе си и да се откажа?...

Избора е доста важен нали?... Бихте ли ми отговорили как ще постъпите на мое място?... :feel happy::sleeping:

Линк към коментар
Share on other sites

И аз обичам да правя много неща. Но от това малко хора са се интересували, а само от едно дойдоха пари, а след това спрях да го обичам. Но се сетих за един случай в момента!

Ако поне ЕДИН български учител обича своята работа и го прави от любов към бога - да образова деца, то парите би трябвало сами да последват това което прави. В момента учителите стачкуват, за достойно заплащане на труда им. Този закон или се влияе от други неща (т.е. изваден е от контекста на взаимосвързани закони (тъй като всичко е свързано), или нещо е в почивка. По-вероятно е 1-вото! Тогава изваден от контекста може да изгуби голяма част от смисъла който носи със себе си. Иди и кажи на някой учител - работи това което ти харесва и парите сами ще дойдат при тебе. Какво ли ще отговори учителя? В случай че влияят други неща към закона, може ли някой да даде пример относно ситуацията и положението на учителите в контекста на ""Правете това, което обичате - парите сами ще ви последват." Джон Кехау" и темата?

п.с. незнам доколко е закон, тъй че го приемете както искате. - "Правете това, което обичате - парите сами ще ви последват." Джон Кехау

Линк към коментар
Share on other sites

Ако възпитаме правилно децата ни, може техните деца да успеят.
всичко е в собствените ни ръце :sorcerer:

ако на мен ми се иска да уча например за хомеопат или да имамсвой детски център-логопедичен... или да осъществя мечтата си като платя цената за това, или просто да съхраня съвестта и духовното в себе си и да се откажа?...

.. Бихте ли ми отговорили как ще постъпите на мое място?...

Бих се насочил към хомеопатията със свои сили и постепенно нещата ще си дойдат на мястото. :thumbsup:

Редактирано от Валентин Петров
Линк към коментар
Share on other sites

Скъпа НелиТ, не искам да навлизам в политико-икономически анализ на ситуацията в България, само ще маркирам, че е много опростено да се прехвърля вината само на "средно статистическият" българин, които не работи (пие ракия и слуша чалга)

Няма значение за кого гласуваш ще се избере този който ТРЯБВА. Много лесно се манипулират хората, а още по-лесно се фалшифицират избори. Била съм свидетелка на няколко.

Ние сме едно поколение което е преходно, не искам да се разграничавам от хората които са с ниски заплати благодарение на окрадената ни държава, не искам да се разграничавам и от пенсионерите, които незная как се справят.

А съвети от хора които не живеят в Бг. не приемам!

Аз лично никога не съм живяла някъде другаде, освен в България, и то само в родния си град - с изключение на 5 години в университет (1972-1977).

А на хората с ниски доходи и на пенсионерите, и най-вече на себе си, можес само и единствено да помогнеш, когато твърдо решиш, че не си една от тях.

Манипулират се хората, които разрешават да бъдат манипулирани. А най-лесно могат да бъдат манипулирани тези, които не желаят да поемат отговорност поне за себе си.

Коментарът ми нямаше нищо общо с политиката.

:thumbsup1:

Линк към коментар
Share on other sites

Join the conversation

You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.

Гост
Отговори в тази тема...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.


×
×
  • Добави...