Jump to content
Порталът към съзнателен живот
Иво

Правете това, което обичате - парите сами ще ви последват

Recommended Posts

И дали всяко удоволствие е равносилно на удовлетворение?

Може би "обичам да.." е по-скоро "изпитвам удовлетворение когато и докато..."

:feel happy:

... Обичам да обичам....

Накрая сложих чертата под тях и ... ами - съдете сами - от мен ставаше само това, което съм сега - учителка по чужд език на малки деца и възрастни, които сега започват да учат езика.

:thumbsup2:

В това е смисъла Донче. Дасе чувстваш на мястото си, да удовлетворена от това, което правиш... Ти си успяла и това е чудесно...

Но ми се иска да задам един въпрос-ако на мен ми се иска да уча например за хомеопат или да имамсвой детски център-логопедичен, /защото не бих могла да бъда в системата на образованието по ред причини.../, но това мога да осъществя само ако съм любовница на някой с повечко пари или пък да излъжа и то сериозно, за да може някоя банка да ми отпусне кредит, трябва ли да платя тази цена? Т. е. - или да осъществя мечтата си като платя цената за това, или просто да съхраня съвестта и духовното в себе си и да се откажа?...

Избора е доста важен нали?... Бихте ли ми отговорили как ще постъпите на мое място?... :feel happy::sleeping:

Хамелеонче, мисля, че отново изместваш въпроса встрани. Сигурна съм, че си човек, който свети със собствена светлина и няма нужда да търси екзотичните начини на финансиране, които споменаваш. А не мислиш ли, че ще бъде съвсем различно, ако ти се устремиш към своята мечта и го правиш толкова завладяващо и заразително, че твой любовник или пък просто меценат, съвсем неочаквано за тебе, ти предложи финансиране? Ще ти дам един прост, но реален пример. Представи си, че, без да имаш кабинет, откриеш кабинет в къщи, в тавана, в гаража, в офиса на приятели след работното им време - или където можеш да измислиш, след като мечтаеш много силно за това. И излекуваш от заекване дете на заможни родители, или млад човек, който поради говорен дефект не може да упражнява достатъчно ефективно високо платената си професия. И ти предложат, от благодарност да ти помогнат да работиш в по-подходящи условия. Това не е моя фантазия, а пример от живота на моя позната. Може да ти звучи фантастично, но е истина. Пробвай - от пробване глава не боли.

С много любов

НелиТ

Нямах предвид теб, а

"Правете това, което обичате - парите сами ще ви последват." Джон Кехау

поздрави :)

Напротив, не се притеснявай да имаш предвид точно мене, защото аз съм съгласна с Джон Кехау. А и парите в неговия девиз, според мене, са натоварени и със символика, а не само с буквалния си финикийски смисъл. :3d_062:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

:3d_046: Благодаря за отговорите... Пред мен не стоят тези въпроси сега, но преди време имаше такива изпитания. Мисля, че съм направила правилният избор за себе си и се старая сама да постигам целите си. И още да си успял, според мен незначи непременно да си известен и незаменим, а просто да си щастлив и удовлетворен, /както казва Донка :thumbsup1: / от нещата, които правиш..... Благодарна съм на Съдбата, че ми предоставя добри условия и се справям с предизвикателствата :hypocrite::sorcerer:

:3d_104: Извинявам се за правописните грешки в пост 47!

Редактирано от xameleona

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Понякога за да следваш душата си се искат известни стратегически жертви.

:thumbsup: Включително решимостта да избереш не най-доходната професия! Ето защо, както вече го казах, адекватността на мотото е само относителна. Не може да се откъсва една частица от успеха и да се слага като основен критерий за това, че човек е успял в живота. Много хора тук казаха, че ако имат много пари ще следват по-отблизо призванието си. Аз не мисля така. Поне повечето от "успялите" в този смисъл хора май се отдалечават от призванието си, тъй като, когато човек не е дорасъл до това да употреби оптимално по-големите възможности на богатството, в него надделяват определени неконструктивни изкушения... <_<

:3d_137: Точно така е и според мен!Ще добавя нещо още - избирайки "не най-доходната",а тази професия,която обичаш,понякога се налага да доказваш любовта си,а това може да отнеме дълго време,може би години...Има случаи,когато може и да не дочакаш успеха в настоящия живот,какъвто е случаят с Ван Гог,а има още много такива примери.Удовлетворението във финасово отношение при мен насъпи едва през последните 3-4 години,а се занимавам с тази работа от близо 20 години.Не е тайна,че музикалната професия е свързана с много предварителни вложения - инструменти,апаратури,осветления,дрехи,кои

то всеки прави,според разбиранията си за музика и начин на работа.Качесвото на това,което влагаш е и твоята цена,без да пренебрегвам таланта и труда,разбира се.Лично на мен ми е коствало много рискове,защото не съм имала никаква материална подкрепа,била съм и глава на семейство,и всичко,което съм купувала и влагала е било със заеми и без сигурност,че ще имам достатъчно работа,за да ги изплатя,а и за да нахраня детето си.Според мен разумният риск отваря много повече възможности от предпочитаната сигурност,но разбира се,трябва да усетиш и уловиш момента.А това пък се постига с трупане на опит в обичаната работа,и колкото по-горчив е той в началото,толкова на повече те учи.Казвам това най-вече на онези,които са открили коя е тя и са тръгнали да навлизат в нея.Казвам им го,за да не се отчайват,а да продължат да доказват любовта си.

И също,като много други,мисля,че удовлетворението не е въпрос на много пари или на популярност - това са външни проявления за онези,в които "надделяват неконструктивните изкушения",както добре го е казал Добромир!Подкрепям и xameleona,че по-важно е да сме благодарни на Съдбата за уловията,които ни предоставя,за да се справим с предизвикателствата.Сещам се и за една мисъл,перефразирам - не се молете за лесен живот,молете се за сили,да се преборите с трудносите. :3d_015:

Редактирано от Monika Karagjozova

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Сещам се и за една мисъл,перефразирам - не се молете за лесен живот,молете се за сили,да се преборите с трудносите. :3d_015:

:thumbsup2: Аз съм я срещал тая максима, изказана по следния начин: "Господи, не те моля да махнеш трудностите от пътя ми, а да ми дадеш силно сърце, за да ги преодолявам и да се уча от тях." :feel happy:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Едно интересно изследване по темата:

"В продължение на 20 години, от 1960 до 1980г., едно изследване проследява кариерата на 1500 души, завършили бизнес училища. Още в самото начало випускниците били групирани в две категории.

Категория А включвала хората, които заявили, че на първо място искат да правят пари, така че когато спечелят достатъчно и нямат финансови затруднения, да се занимават с онова, което наистина желаят.

Хората в категория Б заявили, че ще се отдадат на интересите си, като били сигурни, че парите ще дойдат при тях впоследствие.

От 1500 випускници в изследването, в категория А (парите сега) попаднали 83%, или 1245 души. Категорията Б на хората, склонни на риск съставила 17%, или 255 души.

След 20 години в групата от 1500 души имало 101 милионера. Само един бил от Категория А, 100 души били от категория Б."

източник

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest Ава

За да правя това, което наистина обичам, ми трябват много пари.

И не може ли парите да ме заобичат, пък аз да ги последвам:-))) И заедно да тръгнем по пътя...

Много ми хареса това мнение. Разбира се, че е така. Как ще прави човек това, което обича, без наличие на средства. Парите ще ме последват, когато работя здраво и имам ясна представа за какво биха ми послужили и как точно да ги оползотворя оптимално.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

От 1500 випускници в изследването, в категория А (парите сега) попаднали 83%, или 1245 души. Категорията Б на хората, склонни на риск съставила 17%, или 255 души.

След 20 години в групата от 1500 души имало 101 милионера. Само един бил от Категория А, 100 души били от категория Б."

източник

:thumbsup2: Когато фактите говорят....

"Прави това, което обичаш" е доста хлъзгава формулировка, която включва твърде много шанс за намеса на егоизма и ниските егрегори при определянето на "това, което обичам". "Парите сами ще ви последват" също е доста общо - колко пари и защо и как ще ни "последват"?

Бих преформулирала малко съвета в заглавието на темата: "Правете това, за което сте родени, така, както можете да сте полезни на възможно най-много хора - ще ви последват точно толкова пари, колкото са ви необходими, за да продължите да го правите."

В кариерата си на педагог съм виждала много млади хора, които са се отказвали от това, за което са родени (това, което можеха да правят с лекота и успех, забележително по-големи от тези на другите) под влиянието на обществени или родителски нагласи и претенции. Самата аз за малко се разминах с медицината и правото - определено виждах и още виждам (и дори чувам) разочарование в очите на много мои учители и познати - "ти можеше да влезнеш .... и да постигнеш много повече от една обикновена учителка...."

Ако човек обича да прави нещо, но съдбата не му е отворила "прозорец" за него, то може би не е роден за това и би бил полезен само на своето удоволствие. А може би и още не е готов - нужен му е опит и знания, за да се "инвестират" в него средства. Ако парите го "последват" преди да е готов да ги оползотвори, ще пропилее и тях, и способностите си.

Възможно е и нужните му пари да са го последвали вече, но под формата на някаква възможност - а той да не я вижда и да не може да си ги прибере... Всъщност парите винаги идват само под формата на потенциална възможност и се материализират само по принципа "Бог дава, но в кошара не вкарва".

Зависи и от нормата за "пари" - с една и съща сума един човек може, а друг не може да прави това, което обича - зависи от умението да се оползотворяват максимално и да се пилеят минимално...

При всички тези случаи, обаче, има нещо сигурно - фокусирането върху парите като мотив води до успех само в 1 от 1245 случая... (замислям се дали този човек не е излъгал от конформистки съображения... :hmmmmm:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Едно интересно изследване по темата:

"..."

източник

Всъщност ако се погледне мотивацията на двете групи, ще се разбере, че именно вторите желаят повече парите, защото ги поставят като крайна цел и/или като резултат, а не като средство. Освен това не се знае колко от втората групата, желае да се занимава с определена дейност, само защото това потенциално може да донесе пари.

Това което е от първостепенно значение тук е че при втората група има програма как да се изпълни целта. Всъщност мотивите при първата група в много от случаите може би са по-добри от тези на втората група, но те не са уцелили начина за постигането на стремежите си. Те не подхождат правилно към целта която са си поставили. Между тази цел и себе си са поставили една друга цел - печеленето на пари.

Редактирано от Станимир

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

...

Всъщност мотивите при първата група в много от случаите може би са по-добри от тези на втората група,...

...

Не разбрах какво имаш пред вид с това изречение?

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Ето от същия сайт още малко информация по темата.

Из речта на Стив Джобс (предполагам повечето знаят кой е) пред Станфордския университет:

"Трябва да откриете това, което обичате. Това се отнася за работата ви, както се отнася за любимите ви хора.

Работата ще заема голяма част от живота ви и единственият начин да бъдете истински удовлетворени е да обичате това, което работите. Ако все още не сте го открили, продължавайте да търсите. Не се примирявайте. Като всички други истински неща, ще усетите, когато го намерите. "

И още:

"Когато бях на 17, прочетох нещо, което звучеше така: “Ако живеете всеки свой ден все едно е последния ден от живота ви, някой ден със сигурност ще се окажете прави.”

Тези думи ми направиха впечатление и оттогава, в продължение на 33 години, всяка сутрин аз се поглеждам в огледалото и се питам: “Ако днес е последният ден от живота ми, бих ли правил това, което смятам да правя днес?”

Винаги, когато отговорът е бил “Не” в продължение на прекалено много поредни дни, аз съм разбирал, че трябва да променя нещо в себе си."

цялата реч на английски (има и видео)

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Едно интересно изследване по темата:

"В продължение на 20 години, от 1960 до 1980г., едно изследване проследява кариерата на 1500 души, завършили бизнес училища. Още в самото начало випускниците били групирани в две категории.

Категория А включвала хората, които заявили, че на първо място искат да правят пари, така че когато спечелят достатъчно и нямат финансови затруднения, да се занимават с онова, което наистина желаят.

Хората в категория Б заявили, че ще се отдадат на интересите си, като били сигурни, че парите ще дойдат при тях впоследствие.

От 1500 випускници в изследването, в категория А (парите сега) попаднали 83%, или 1245 души. Категорията Б на хората, склонни на риск съставила 17%, или 255 души.

След 20 години в групата от 1500 души имало 101 милионера. Само един бил от Категория А, 100 души били от категория Б."

източник

Иво, направо ме разби с този пример!

То, всички сме го чели това - прави каквото обичаш и т.н., но тази статистика е направо смазваща :) .

Да живее любовта :)

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Аз бих казала така-прави това, за което си роден, работи там, дето Бог те е сложил и Той ще се погрижи да си добре. Още повече, че именно Бог знае кое е най-добро за всеки.

Ако работя високо платена работа, но с нежелание и психически се натоварвам, едва ли ще има добър резултат. Но ако работя, това, дето сърцето ми иска и съм щастлива, то и резултатите ще са добри. Все пак не е най-важно да си милионер.... ;)

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

...

Всъщност мотивите при първата група в много от случаите може би са по-добри от тези на втората група,...

...

Не разбрах какво имаш пред вид с това изречение?

Ами това, че възприемат парите като необходимост, като условие за да могат да се занимават с това, което желаят, но в далечен план стремежите и мечтите им не са свързани с парите.

Редактирано от Станимир

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Аха, да, разбрах те, изтълкувано по този начин е така, да. Но на практика този уж добър мотив много лесно може да ги подведе, защото съвсем малко хора успяват да си дадат реална сметка колко са необходимите им пари; много често, независимо от количеството им, парите все не са достатъчно, все не са толкова, колкото им е нужно.

А аз по-скоро си мислех, дали тези хора (дето на първо нясто са искали да направят много пари, а след това да се отдадат на онова, което действително желаят) са имали някакви конкретни представи за тези свои желания? Или по-скоро са били едни хипотетични такива "Би било добре да ...", или дори никакви конкретни желания, ами нещо като "След като спечеля достатъчно пари, ще спра да се блъскам да ги печеля"?

При това положение те са се хванали в двоен капан:

1. Правейки неща, които не са им по сърце, въпреки волевите усилия, успехът при тях ще идва трудно.

2. Нямайки конкретна цел, те няма как да я постигнат, защото понятието "достатъчно пари" е доказано разтегливо, а липсата на "достатъчно" ги кара да инвестират в неподходящи неща, или да приемат определени рискове, или да направят компромиси и т.н.

Редактирано от Диана Илиева

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Напоследък все по-често се замислям над въпрода дали правилно съм избрала професионалното си поприще и разбирам в колко грешна посока съм поела, и колко различен би бил живота ми ако правех това което наистина обичам! Истина е че доскоро не бях напълно сиурна какво точно обичам да правя. От малка ме е влечало изкуството- под различните му форми- рисуване , скулптура, на 10- 12 години обожавах да чета книги, описващи живота и изкуствата в древна Елада, Рим, Египет, с увлечение четях за Микеланджело и Рафаело. Но в крайна сметка станах икономист. И сега на 32 години разбирам , чи бих била безкрайно щастлива да работя нещо съвсем различно- ако сега тябваше да избирам професията си бих избрала ландшафния дизайн.Винаги съм обичала да рисуван но сега разбирам че една жива картина от цветя и растителност, създадена от дълбините на душата може да докосне сърцето на всеки и да го облагороди. Незнам защо споделям това, може би за да наблегна колко е важно да се обърне внимание на естествените наклонности на децата още докато са малки и ние родителите трябва да сме внимателни , да уловим влеченията на децата си.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Категория А включвала хората, които заявили, че на първо място искат да правят пари, така че когато спечелят достатъчно и нямат финансови затруднения, да се занимават с онова, което наистина желаят.

Хората в категория Б заявили, че ще се отдадат на интересите си, като били сигурни, че парите ще дойдат при тях впоследствие.

След 20 години в групата от 1500 души имало 101 милионера. Само един бил от Категория А, 100 души били от категория Б."

Май първата половина от нещата я изпитах върху себе си. За първи път в живота си започнах работа с водещ мотив да спечеля пари, заради пари и стоически търпейки минусите на нощните смени. Е, имаше и други мотиви (опитности, море) но този беше водещия. Става дума за работата в хотел на морето. Бях вече прежалил Рила и всякакви духовни практики, нямаше да идвам понеже щях да бъда на работа. Да, ама не. След само един прекаран месец дойде нова администраторка, която работи за тях всяко лято и трябваше да си тръгна, за да се освободи място за нея. Така че по независещи от мен причини бях изхвърлен от света и от морето :), от намеренията да се потопя в света и в материалното, не спечелих парите които си бях набелязал, обаче ми се отвори шанс за качване на Рила :) и за дописване на доклад/статия за една конференция(иначе ако бях останал на работа нямаше да имам възможност да я напиша и нямаше да пиша). Ето как Бог ми отряза пътя към парите и света, към нещата които не са мои, за да ме върне към същината (практиката и Рила) и за да ме върне и към написване на статията, която е в сферата на моето призвание. :rolleyes:B)B)

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Колкото и да съм скаран със статистиката - тези факти карат сърцето ми да пее! :):):) Защото потвърждават правилността на собствените ми житейски избори. Освен това сега черпя опитност от реални примери за хора (с които работя), пожертвали стратегическия глас на душата си с нейните насоки за призванието в живота в дългосрочна перспектива. Пожертвали ги в името на тактически (парите сега) интереси. След 20 години такава жертва тези хора сега имат дълбоки психически проблеми, загуба на връзката със Себе си, с радостта от живота, спонтанността, чувството за красота, естественото доверие в живота и Себе-увереността си... При някои това "слиза" до рак, при други до други физически болежки. При трети до дълбок песимизъм, черногледство, тревожност и депресивност!

В тази връзка една жена, с която работя ми разказа сън, сънуван преди много години: "Бягам по красива поляна, приятно ми е, светло е! Над мен в небето виждам да лети бяла птица! тя се приближава и става все по-голяма. Точно над мен е - огромна е. Чувствам се уютно вдъхновена и щастлива с нея. После сънувам себе си в една малка стая, в полумрак. Държа в ръцете си клетка със сив гълъб в нея. Знам, че това е тя - същата птица. Клетката се стеснява, обгръща гълъба отвсякъде и го смазва. Кошмар, ужасно е! Събуждам се разплакана!" Тази жена е изключително интелигентна и дълбоко духовна, с призвание и талант, които не е послушала - в името на избор "А" от горния цитат! Сега е душевно и физически болна и нещастна! Разбира се, всичко е опитност и никога не е късно да се събудим, а натрупаният негативен емноционален багаж и зловредни когниции съзнателно да послужат като гориво на възродилото се вдъхновение!!!

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Орлин, това което споделяш пък кара моето сърце да пее. Преди 5 години се отказах от висоок пост за да спася себе си и душата си и останах без приятели. Думи от сорта тя е луда и т.н. са познати на хора в моето положение. Сега след 5 години същите тези приятели са празни и пусти до степен на неузнаваемост а аз съм като едно свежо изворче за тяхната мрачна и пуста душа...... Щастлива съм от този избор и благодаря на Бог и на себе си за него.

Интересно е че нямах работа със заплата добра, приятели също /те трупаха богатство и не мислеха за мен но аз нямах и нужда от пари и прители / може да се стори налудничаво но аз винаги имах храна и дрехи и нужните неща за да оцелея :)

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Тук има видео на речта за която Иво пише, с български субтитри -

http://vbox7.com/play:2226528b

Ето от същия сайт още малко информация по темата.

Из речта на Стив Джобс (предполагам повечето знаят кой е) пред Станфордския университет:

"Трябва да откриете това, което обичате. Това се отнася за работата ви, както се отнася за любимите ви хора.

Работата ще заема голяма част от живота ви и единственият начин да бъдете истински удовлетворени е да обичате това, което работите. Ако все още не сте го открили, продължавайте да търсите. Не се примирявайте. Като всички други истински неща, ще усетите, когато го намерите. "

И още:

"Когато бях на 17, прочетох нещо, което звучеше така: “Ако живеете всеки свой ден все едно е последния ден от живота ви, някой ден със сигурност ще се окажете прави.”

Тези думи ми направиха впечатление и оттогава, в продължение на 33 години, всяка сутрин аз се поглеждам в огледалото и се питам: “Ако днес е последният ден от живота ми, бих ли правил това, което смятам да правя днес?”

Винаги, когато отговорът е бил “Не” в продължение на прекалено много поредни дни, аз съм разбирал, че трябва да променя нещо в себе си."

цялата реч на английски (има и видео)

Ще си позволя цитат от "Евангелие на Любовта":

"Хлябът е там, където е Любовта. Спомни си, че богатството на човека е там, където е сърцето му. Прави това, което обичаш, без да мислиш за материална облага, без да мислиш за хляба и ще видиш, и ще се убедиш (защото не си убеден, затова и се страхуваш да рискуваш!), че хлябът сам ще те намери. Човек трябва да бъде верен на предопределението си и тогава предопределението ще се погрижи за него. Ако ти си намериш мястото в Световния организъм, мислиш ли, че Световният организъм няма да се погрижи за теб? А да намериш мястото си, означава да живееш и да работиш с Любов, без ни най - малко да издевателстваш над собствената си природа... да влезеш в хармония със себе си, с космоса, с Бога; да вършиш всичко без усилие, защото това, което се прави с Любов, не се възприема като усилие или тежък дълг, а като радост за цялото същество. Само така можеш да станеш съпричастен на всеобщото екстазно съществуване!"

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Наскоро слушах аудиолекция на Гуруджи, в която той казва следното: "Няма удоволствие в работата. Забравете за удоволствие. Работата е за да се изхранвате, да спечелите пари с които да издържате семейството си. Нищо повече. Колкото и да ви харесва това, което работите очароването не е вечно, след време ви омръзва, всичко омръзва и губи чар. Не може да получите истинско удоволствие от работата, то идва само в духовните практики, в духовния път".

Редактирано от Максим

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Наскоро слушах аудиолекция на Гуруджи, в която той казва следното: "Няма удоволствие в работата. Забравете за удоволствие. Работата е за да се изхранвате, да спечелите пари с които да издържате семейството си. Нищо повече. Колкото и да ви харесва това, което работите очароването не е вечно, след време ви омръзва, всичко омръзва и губи чар. Не може да получите истинско удоволствие от работата, то идва само в духовните практики, в духовния път".

Този Гуруджи много се е олял с тази си позиция. Това е моралът на роба, който се сънува като господар.

Мод. бележка: Моля, отнасяйте се с уважение към мненията, изказани от другите участници във форума!

Редактирано от Диана Илиева

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

А на мен напълно ми съответства това разбиране на Гуруджи.

----

Всъщност моралът на роба е да надценява работенето си. И да губи всякакъв смисъл, щом не работи. Всяка работа - даже творческите занимания - имат социален характер. В тях може да се внесе духовност, но духът не им е присъщ.

Аз работя с много желание. Намирам, че работата ми балансира моята крайна интровертност, което не мога да не оценя, но работата винаги е външна спрямо мен самия.

Нито духът, нито онова, което обичаме, може да носи пари. И колко добре е това!

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Силве не е ли така? Нека свалим маските и да си признаем, че ако работата не носеше пари, или имахме пари - нямаше изобщо да работим, а далеч по-добре щяхме да си прекарваме живота в практики за себепознание и себеразвитие, в безконечни пътувания по екскурзии по целия свят. Това би бил далеч по-слислен и пълноценен живот, отколкото да си губиш времето на някакво работно място по 8 че и по повече часа на ден, да виждаш колко е безсмислено всичко това, и да си му роб само заради парите, които ти носи. Ако се направи изследване ще се види, че огромния процент хора хленчат от работата си и са там само заради заплатата. Разбира се не всички, но най-често е така. Има хора от запада, които са обезпечени и не работят, а пътуват, опознават света, срещат се с хора, те са толкова свободни и животът им е толкова пъстър и свеж далеч от тягостта на проблемите и задълженията в скучната работа. Аз ако знам, че нещо ми е работа и ТРЯБВА чувствам отпор отвътре. Най-обичам да върша нещата непринудено, спонтанно. Ето макар, че не съм задължен това лято написах статия-доклад в моята област, ей така с обич и импулс, с удоволствие. Днес бях на конференция във Варна на свои разноски за да си изнеса доклада. Това ме прави щастлив, свободен, непринудено, без планове, решено и сторено отвътре. Без пари, дори платих от себе си за разходи. Отделих и много от времето си, трябваше да се проучва голям обем литература, включително и на английски. Всяка година го правя. направеното с любов е истинското. Стигнах до извода, че дори да не работиш официално по призванието си със заплата, пак няма да си влошиш кармата ако паралелно работиш като хоби, като призвание отново. В блбизките седмици пък ще проведа занимания, като лекции, презентации и практически с децата от скаутското движение в града на тема география, времето и климат-ще им покажа метеорологични уреди, ще ги науча да познават облаците и други признаци за предсказване на времето, също как растенията и животните реагират на промените на времето, ще ги науча да познават дървесните видове, гъбите и още много неща мога да им дам, вече говорих с техния ръководител. И това ще ми достави радост и пълнота. И отново без парично възнаграждение най-вероятно и ще се съглася. Никога не бях се замислял, но думите на Шри Шри са лишени от лицемерие и идват точно в десятката.

Редактирано от Максим

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

В работата има удоволствие. Майсторът се отличава значително от чирака (калфата) защото в резултат от практиката и опита си е успял значително да усъвършенства своите умения. В усъвършенстването граници няма. Исус също е бил занаятчия и причината не е била само да си изкарва прехраната. Много учения съветват човек да се занимава със някакъв занаят или изкуство.

Редактирано от Станимир

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Направете си регистрация или влезте в акаунта си, за да коментирате

Трябва да сте регистриран участник, за да можете да оставяте коментари

Направете регистрация

Регистрирайте се в Портала. Лесно е!

Нова Регистрация

Влизане

Вече имате регистрация? Влезте тук.

Влизане Сега

×