Jump to content
Порталът към съзнателен живот
Иво

Правете това, което обичате - парите сами ще ви последват

Recommended Posts

Наскоро слушах аудиолекция на Гуруджи, в която той казва следното: "Няма удоволствие в работата. Забравете за удоволствие. Работата е за да се изхранвате, да спечелите пари с които да издържате семейството си. Нищо повече. Колкото и да ви харесва това, което работите очароването не е вечно, след време ви омръзва, всичко омръзва и губи чар. Не може да получите истинско удоволствие от работата, то идва само в духовните практики, в духовния път".

Според мен нещата са свързани, и е добре да са свързани. Има една приказка "работи хобито си, и няма да ти се наложи да работиш". Това е хубав вариант...

Въпрос на гледна точка.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Интересно, според двамата писали след мен, тогава, къде е духът им, когато са на работа. Ако работя и не влагам дух в това, което върша, все едно нищо не съм свършила. Далеч съм от мисълта да надценявам работенето само по себе си, но не и да го подценявам, свеждайки го до само работене.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

В самата работа наистина няма удоволствие - удоволствието е в усещането,че човек е на мястото си и прави за Цялото точно това и всичко, за което Цялото е провидяло съществуването му.

Работата не служи за изхранване - тя дава на човека възможност, поле той да служи на Цялото по своя личен начин. Изхранва го Цялото - по най-добрия за всички начин. Ако човек има усещането, че работи заради изхранаването, значи това е единственият начин Цялото да го застави да си намери мястото и да се учи.

Тази вечер отново се върнах към първата беседа от цикъла Великата майка - Хигиена на човешката душа. И тази вечер "случайно" в съзнанието ми се заковаха ето тези думи:

Който се отказва от работа, Бог му дава да се труди; ако се отказва и от труда, идва страдание; ако се отказва от страданията, идва мъчение. За да можете да работите, се изисква да имате изкуство, талант – само великите художници могат да работят. Работата е за учените. Да переш и да одумваш е труд. Вие сте напуснали работата, която Бог ви е дал, и сега се трудите.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Интересно, според двамата писали след мен, тогава, къде е духът им, когато са на работа. - Силвия

Двамата писали след теб имаха грижата да обяснят по свой начин онова, което ти е интересно, преди да питаш за него.

----

Аз втъкавам своя дух (дотолкова, доколкото силите ми го позволяват) във всичко, което правя, включително и в работата си. Но работенето, както много други неща, се явяват обществени занимания, те могат да бъдат одухотворени, но не духът е водещ при тях.

Максим добре изрази колко важна е за хората мотивацията от възръщаемостта при работенето и в същото време стремежа да се надмогне подобна мотивация и да се търси автентичния духовен корен.

В часа, когато се получава заплата, доход или благодарност, в него час всяко дело става работа, просто работа. И от духът остава само дим.

Редактирано от selsal

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Интересно, според двамата писали след мен, тогава, къде е духът им, когато са на работа. - Силвия

В часа, когато се получава заплата, доход или благодарност, в него час всяко дело става работа, просто работа. И от духът остава само дим.

Хм, иде ми наум едно сравнение, но за него в друго време и на друго място.

Ако от духа е останал само дим, то не е имало никакъв дух и преди и след свършването на работата. А на този свят всичко си има цена. Дори и това колко точно дух си вложил, най-вече това. Всъщност, това е цената.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Духът си е на мястото, но нещо някак се изгубва, нещо красиво умира когато ти платят за нещо което си направил. Идва сметката в същия този момент, вече няма спонтанност, има сметка, преценка на ума какво да даде и колко ще получи насреща. В този момент вече сме се отдалечили от духа. И нещо красиво си е отишло. Преди време когато асистирах на курсове по йога, трябваше да събирам парите от таксите. Е не мога да ги събера, свива ми се сърцето, нещо ми казва все едно и също "прави се курс и се продава като продукт", нещо красиво умира отново. Любовта изчезва на часа. Или не мога да кажа "ще изнеса лекция, но трябва да ми платите", не мога. Не ме е срам да си поискам, отвътре не ми дава сърцето да поискам. То не лъже.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Духът си е на мястото, но нещо някак се изгубва, нещо красиво умира когато ти платят за нещо което си направил. Идва сметката в същия този момент, вече няма спонтанност, има сметка, преценка на ума какво да даде и колко ще получи насреща. В този момент вече сме се отдалечили от духа. И нещо красиво си е отишло. Преди време когато асистирах на курсове по йога, трябваше да събирам парите от таксите. Е не мога да ги събера, свива ми се сърцето, нещо ми казва все едно и също "прави се курс и се продава като продукт", нещо красиво умира отново. Любовта изчезва на часа. Или не мога да кажа "ще изнеса лекция, но трябва да ми платите", не мога. Не ме е срам да си поискам, отвътре не ми дава сърцето да поискам. То не лъже.

Максим, ние по един или друг начин все сметки оправяме. Животът е разплащане на сметки. Нека това не те плаши.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Ако от духа е останал само дим, то не е имало никакъв дух и преди и след свършването на работата. А на този свят всичко си има цена. Дори и това колко точно дух си вложил, най-вече това. Всъщност, това е цената. - Силвия

Пу, че превратно. Унасяш се (разгаряш се) в спора, започваш да следваш формалната му линия и се налага човек да те щади.

----

За да не остане от духа само дим, просто не вземаш пари, страниш от благодарността. Цената е отказът да ти се плати цената. И в него случай иде ред от работата да остане само дим.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Едно е ясно, а то е че съвременния свят е заложник на парите, всички сме им заложници. Но засега не е измислен друг начин да се живее в днешно време. Които чувстват и мислят по-малко са май по-добре днес в света.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Ако от духа е останал само дим, то не е имало никакъв дух и преди и след свършването на работата. А на този свят всичко си има цена. Дори и това колко точно дух си вложил, най-вече това. Всъщност, това е цената. - Силвия

Пу, че превратно. Унасяш се (разгаряш се) в спора, започваш да следваш формалната му линия и се налага човек да те щади.

----

За да не остане от духа само дим, просто не вземаш пари, страниш от благодарността. Цената е отказът да ти се плати цената. И в него случай иде ред от работата да остане само дим.

:) А вие делите духа от материята. Говорите за химерични неща и творите илюзии.

Да страниш от благодарността не е израз на благородството на духа. Последното се проявява в умението да приемаш благодарност. Преди време една учителка ми го каза, докато ме гонеше по коридорите с кутия бонбони, които аз не приемах. Отказът да ти се плати е отказ да видиш какво си дал, колко "струва" духът ти. Затова някои ще бягат в така наречените духовни практики (ама че словосъчетание). Нима самата работа не е вид духовна практика? А духът, ако го има наистина, той никак не се вълнува от заплащане, дори и от това, че ще съществува, само ако не се заплаща там, където е той.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Отказът да ти се плати е отказ да видиш какво си дал, колко "струва" духът ти. - Силвия

Това е така. И още дори - отказ (освобождаване) от разбирането, че си дал. Що за дух е духът, който измерва стойността си. Финансов дух?

Никой не бяга в духовността (за да не бъде споходен от кутии шоколадови бонбони). Просто бонбониерите чувстват, че духът не е в една от клетките им и разпознават в тая липса - бягството.

Нима самата работа не е вид духовна практика? - Силвия

То е мирянска практика.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

аз от две години вече правя това, което ми е интересно,

превърна ми се в хоби и ми отнема доста време

но много пари не са ме последвали

има постъпления, но са смешни в сравнение с отделеното време и труд, който влагам

все пак повече ми доставя удоволствие и затова още не съм се отказала......от хобито си:)

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Отказът да ти се плати е отказ да видиш какво си дал, колко "струва" духът ти. - Силвия

Това е така. И още дори - отказ (освобождаване) от разбирането, че си дал. Що за дух е духът, който измерва стойността си. Финансов дух?

Ако един дух е наистина свободен, то той не се вълнува от въпроси за собствената си свобода. Той самият е свобода, където и да се намира.

Ако някой наистина работи с обич работата си, тя няма да е нещото, от което ще иска да се освободи духът му, за да практикува духовност.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Ако един дух е наистина свободен, то той не се вълнува от въпроси за собствената си свобода. Той самият е свобода, където и да се намира. - Силвия

Ти (навярно) разменяш местата на духа с психологическия анимус. Докато анимусът в своята основна част е несъзнаван и без да е нагон има нагонови аспекти, то духът за разлика от анимуса е рефлексивен. Анимусът свободее, без да е свободен, и за това твърде често е стихиеен, ала духът винаги дефинира свободата си, той не е волен летеж, а ориентиран полет.

Ако някой наистина работи с обич работата си, тя няма да е нещото, от което ще иска да се освободи духът му, за да практикува духовност. - Силвия

Работата е работа, защото е възнаградена, защото служи за да изхрани човек, една работа даже да има нематериален предмет, тя е обвързана с материално обезпечение. Ако човек толкова обича онова, което работи и държи духът да е изпълнил тази работа, той ще се откаже от всяко възнаграждение свързано с нея (например, Светият Дух се дарява не по заслуги, а по благодат, тоест няма цена). Но ако човек смята работата си за духовно занимание и в същото време стомахът му се ползва от тия занимания, този човек не е коректен в интерпретациите си, той е самомнителен (какво да се прави, стомасите придават тежест).

Отново казвам, едно е да се одухотворят заниманията, друго е - те да се нарекат духовност.

Редактирано от selsal

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Ако един дух е наистина свободен, то той не се вълнува от въпроси за собствената си свобода. Той самият е свобода, където и да се намира.

Много точно,Силвия,браво

за това мнение(пост-ах тия чуждици)мога да те почерпя едно локумче на клечка хехе!!!

Според мен(аз съм лаик ,в тия области и само чета ,ама като чета виждам някои да се напъват

и аз се осмелих да напиша нещо ,ако може-не ме убивайте с камъни хехе)

та значи за духът(ТВОЯТ) не му трябват "практики" от друг дух(ЧУЖД) защото ти доброволно се подчиняваш на другия и го приемаш за по висш-а това е грешка (според мен)

Ако Твоят дух е свободен или познал свободата ,няма "практика" ,която може да му въздействува!

Аз много се разпалвам когато някой започва да говори за така наречените "ЗАПАДНЯЦИ" и почва да прави сравнения (с ИЗТОЧНЯЦИТЕ)или от НЕзнание или за пропаганда!

Сега вече нещата са прости -качваш се на самолета и след два часа си в Мадрид примерно,или в Барцелона и можеш съвсем спокойно да видиш "аджеба" как се оправят западняците(ако броим хиспанците за такива -разбира се )!!!

И всъщност ти сам да прецениш ,а не да чакаш някой да ти разправя как е там!

Затуй дет е казал Максим:

Има хора от запада, които са обезпечени и не работят, а пътуват, опознават света, срещат се с хора, те са толкова свободни и животът им е толкова пъстър и свеж далеч от тягостта на проблемите и задълженията в скучната работа.

Това важи и за хората от изтока(става въпрос за източна Европа -предполагам)

Мога съвсем добронамерено да ти опиша ситуация на един мой колега,и как той е в хармония със своя дух:

Той е испанец на 28-30 г.женен с две деца(да са му живи и здрави)

апртамента му е на кредит,мебелите,колата,екскурзията до Куба(където ще се почувства бял човек),жена му не работи щото нямат майчинство,ако работи децата са на градина(таксата е мого кофти демек скъпа е)баща му и майка му не му носят буркани от село и не му пращат някой лев!

Така ,че той е като "бултериер" на работата готов е да разкъса всеки осмелил се да му отнеме работата,и когато е застрашен ,няма никакви скрупули(не знам кво значи тази думичка ,ама я употребих)Това е за "Западняци" които са членове на някой профсъюз(синдикат му викат сега)

Последно ,че мого дълго стана:

Всички за които се грижат синдикатите са на тоя хал,кой повече кой по малко ,затуй трябва да уточниш за кои западняци и източняци става на въпрос или имаш в предвид,че ми стана интересно!

Максим каза:

Или не мога да кажа "ще изнеса лекция, но трябва да ми платите", не мога. Не ме е срам да си поискам, отвътре не ми дава сърцето да поискам. То не лъже.

Ако имаш някаква "дилема",един съвет -просто ги плати

и ще ти се успокои духът !

айде чао и използвайте по малки камънчета,хехе

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

аз от две години вече правя това, което ми е интересно,

превърна ми се в хоби и ми отнема доста време

но много пари не са ме последвали

има постъпления, но са смешни в сравнение с отделеното време и труд, който влагам

все пак повече ми доставя удоволствие и затова още не съм се отказала......от хобито си:)

:thumbsup2: Много се радвам на завръщането ти mvm!

Поздравления за решението - две години са малко, обаче. Стабилните приходи не идват толкова бързо и лесно. Отделеното време и труд сега се акумулират и им е нужна критична маса, за да привлекат към себе си енергия под формата на средства, възможности... Когато се казва "парите ще ви последват" нали не го приемате буквално - ще ви плащат повече? :D Парите идват под натурална форма - поле за работа, която дава стабилни доходи, но и изисква стабилна работа. При мен тази критична маса започна да работи едва след 10 години всеотдайност. Всички колеги ме смятаха за "натегачка" и глупачка, когато работех на пълни обороти за жълти стотинки. Но за мен тогава заплатата беше щастието да общувам пълноценно с децата и да реализирам пълно каквото бе заложено в мен, че се уча и развивам като педагог и специалист по ранно чуждоезиково обучение,но най-важното удовлетворение и смисъл намирах в усещането, че съм полезна на хората около себе си...

Вселената като че ли изчаква разумно дълго време, за да провери доколко стабилен е изборът ни да се занимаваме с любимата си работа, а не да печелим пари. При това да не се забравя, че от Нея скрити помисли няма - ако дори за миг човек си помисли или представи как един ден ще вади добри пари от това, което обича и за което е роден - стъпкал е нежния кълн. Иска се редовно чистене...

Дай боже да стигнете до точката, в която парите са ви последвали... Е тогава става още по-трудно и опасно. Зарадва ли им се човек, постави ли ги като ориентир и приоритет, те му обръщат гръб отново... А е много лесно да се направи това, и много естествено. Съпругът ми се чуди и ми се смее, когато го моля да ми подреди и преброи парите от събраните такси - аз никога не ги пипам и не искам да ги виждам, нито да знам точната сума на приходите... За това си имам него и счетоводителката ми. Дори само мисълта за тях ми замърсява енергията и мислите - и го усещам физически... В момент, в който усетя, че се промъква някаква тънка сметка - веднага вземам уроци или ученици, които са явна "загуба" от финансова гл. т. или приемам ново "рекламно лице на школата" както обяснявам на смутените родители. Влагам цялата си любов и професионализъм в "нищо" и се усещам почистена... Резултатите не закъсняват....

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Духовност е когато всяко действие на човека се превърне в духовно занимание. Това, че вземаш пари за извършваната от тебе работа, не я прави по-малко духовна. Нима трябва да оставим тежестта по издържането ни на другите? Важното е парите да не са цел, а средство, което човек все пак трябва да си набави. Да делиш духовните занимания от недуховните означава, че в едни моменти си духовен, а в други не си - каква духовност е това?

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Духовност е когато всяко действие на човека се превърне в духовно занимание. - Станимир

Но, Станимире, това не означава ли, че например кръстоносните походи са духовно занимание, след като са водени със съзнанието за божията слава. Нали, не всяко действие е пригодно да се превръща в духовно занимание?

Това, че вземаш пари за извършваната от тебе работа, не я прави по-малко духовна. Нима трябва да оставим тежестта по издържането ни на другите? - Станимир

(Буда и Исус - брамини, жреци и свещеници - са направили и правят точно това). Добре, нека се издържаме сами, но наистина взимането на пари сочи, че заниманието, за което се взимат тия пари, не е духовно по своята същност. Да поддържаш физическото си съществувание не е духовна дейност; разбира се, то би могло да се върши с дух, но не бива да се проектира тоя дух, като сърцевина на физическото съществувание.

Да делиш духовните занимания от недуховните означава, че в едни моменти си духовен, а в други не си - каква духовност е това? - Станимир

Още с първия си пост в тая тема се сетих за това възражение и се постарах да му отговоря. Щом се налага, ще го направя пак.

Възможно е с дух да се подхожда към недуховни занимания. Ако не беше така, то щеше да има нещо особено егоцентрично, ако считах, че щом аз съм духовен, то всичко, с което се занимавам тутакси се превръща в духовно занимание. Това би било едно надценяване на собствените ми въздействия.

Според мен по-точният изказ е: ако успея да разгранича духовните от недуховните занимания (това е основната цел в йога, брахманизма и будизма), то ще знам, кое занимание се нуждае от моето активно духовно усилие, за да бъде облагородено, и кое занимание, поради своята присъщна духовност, ще бъде активно спрямо мен, за да ме изпълни със своя дух.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Всичко е духовно, защото всичко е в духа. Въпросът е защо трябва да съществуват парите, те опорочават много неща, включително приятелства. Разбира се, че трябва да има обмен-даване и получаване. Но пари ли? И защо се е стигнало дотук да сме техни пленници?

Аз се издържам сам.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Всичко е духовно, защото всичко е в духа. - Максим

(Злото и то е духовно?) Духът е способен да проникне във всичко, да окрили всичко, но това е различно от една теза на пандуховността, която ни въвлича в един абстрактен идеализъм.

Въпросът е защо трябва да съществуват парите, те опорочават много неща, включително приятелства. - Максим

Парите в духа ли са? Или порочността, тя в духа ли е? Не, нали (все пак има разлика между Бога и Мамона).

Парите опорочават привидните приятелства, а истинските приятелства осмислят употребата на парите (и изобщо на всичко).

----

И аз се издържам сам, но никак не бих се чувствал подтиснат, ако това не беше така. В нашия свят има едно - според мен - грозно изискване да работиш. Работиш ли и всички наоколо се успокояват. В това има твърде много социалност в лошия смисъл на думата. (моя силна увереност и опит е, че много, ама наистина много хора дълги години симулират работене и точно те са най-върлите поддържници на вездесъщия смисъл от работенето).

Парите не са духовна материя и нямат духовно съдържание, но не са и зло. Просто те привличат злото у нас и всички наши недуховни нагласи.

Редактирано от selsal

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

В нашия свят има едно - според мен - грозно изискване да работиш. Работиш ли и всички наоколо се успокояват. В това има твърде много социалност в лошия смисъл на думата.

Много точно го каза! Първото, което те питат е обикновено как си, което на първо място включва подтекста какво работиш. Ако кажеш, че не работиш веднага се правят асоциации в ума, че си мързелив, неудачник и т.н. Никой не допуска че не работейки стандартна професия ти пак може да работиш (над себе си например или за опазване на природата), и пак да си полезен.

Откъс от лекцията на Шри Шри Рави Шанкар "Кой съм аз" по темата:

Когато някой ви пита: „Кой си ти?” – какво му отговаряте? Действително ли казвате кой сте или разказвате какво правите? Често като отговор давате професията си или степента на родство с някой друг човек. „Син съм на този и този” или „Лекар съм” или „Работя там и там, правя това и това”. Вие може да се занимавате с каквото и да е, но кой сте вие? Нима вие сте онова, което правите? Това ли е всичко? Днес може да сте портиер. Утре готвач. На следващия ден учител. Вие сте нечия майка или баща. Били сте дете. После сте студент. Когато се разболявате сте пациент. В живота влизате в различни роли. Но общата сума от всички роли не може да се равнява с вас. Вие сте нещо много по-голямо, отколкото всички роли, които изпълнявате в своя живот. Когато човек се отъждествява с изпълняваната роля, тогава всички страни на неговата личност са разединени. Той се намира в множество фрагменти. Изглежда така, сякаш отделните негови части живеят изолирано една от друга и той не осъзнава всичкия потенциал на своята цялост. Въпросът „Кой съм аз? Каква е моята природа?” е по същество начало на духовния път. Самият този въпрос е начало на човечността. Духовното пътешествие е търсене на източника. Откъде съм дошъл? Кой е източникът на моя живот? Всички основни религии по света се движат в същата посока, в посока на търсене на източника. Вашето име и т.н. това не сте вие, защото някой ви е дал име. Но то не е онова, което сте самите вие! Но кой сте вие? Този въпрос може да ви разбуди, дотогава сте спали. Какво искаме от своя живот? Това са най-важните въпроси. Въпроси, които трябва да възникват във всеки ум. Какво искам? Кой съм аз? Тези въпроси могат да ви доведат дълбоко в себе си, към центъра на своето Аз. Това е истинска духовност. Да бъдеш духовен означава да си истински щастлив – да се усмихваш от дълбочината на сърцето си. Има два вида успех: успех в живота и успех в обществото. Може да преуспяваш в обществото и при това да нямаш успех в живота. Успехът в живота, това е обръщането към източника, търсене на източника и пребиваване в тази радост и безусловна любов.

Да успяваш в работата съвсем не означава, че имаш успешен живот. Има други по-ценни неща, в които си струва да успееш, за да знаеш, че не си живял напразно, а не да водиш този клет живот стискайки работата си, и трупайки пари. Това те прави толкова трескав, толкова хищен, толкова неспокоен, толкова малък.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest Еси

Духът си е на мястото, но нещо някак се изгубва, нещо красиво умира когато ти платят за нещо което си направил. Идва сметката в същия този момент, вече няма спонтанност, има сметка, преценка на ума какво да даде и колко ще получи насреща. В този момент вече сме се отдалечили от духа. И нещо красиво си е отишло. Преди време когато асистирах на курсове по йога, трябваше да събирам парите от таксите. Е не мога да ги събера, свива ми се сърцето, нещо ми казва все едно и също "прави се курс и се продава като продукт", нещо красиво умира отново. Любовта изчезва на часа. Или не мога да кажа "ще изнеса лекция, но трябва да ми платите", не мога. Не ме е срам да си поискам, отвътре не ми дава сърцето да поискам. То не лъже.

Максим, хората плащат за отделеното от теб време не и за желаниято ти да им бъдеш полезен.

Това което ти си придобил с много труд, време и постоянство, което всеки от нас нарича духовно израстване, за него ти "плаща" Бог.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

В нашия свят има едно - според мен - грозно изискване да работиш. Работиш ли и всички наоколо се успокояват. В това има твърде много социалност в лошия смисъл на думата.

Много точно го каза! Първото, което те питат е обикновено как си, което на първо място включва подтекста какво работиш. Ако кажеш, че не работиш веднага се правят асоциации в ума, че си мързелив, неудачник и т.н. Никой не допуска че не работейки стандартна професия ти пак може да работиш (над себе си например или за опазване на природата), и пак да си полезен.

:thumbsup2::thumbsup2:

...

Мъдри са думите на Шри Шри Рави Шанкар .

"Въпросът „Кой съм аз? Каква е моята природа?” е по същество начало на духовния път. Самият този въпрос е начало на човечността. Духовното пътешествие е търсене на източника. Откъде съм дошъл? .....Какво искам? Кой съм аз? Тези въпроси могат да ви доведат дълбоко в себе си, към центъра на своето Аз. Това е истинска духовност. "

Грижата за физическото оцеляване, издържане на себе си и евентуално на челядта е неизбежна за съжаление. Впускайки се в "духовното пътешествие" към своя център, обаче, сякаш просто приижда достатъчна материална обезпеченост за осъществяване на тази духовна цел. Обръщайки се и насочвайки се към сърцевината в себе си, намирайки пътя към нея- сякаш придобиваш една инерция, един силен заряд, който без особен проблем топи и разрешава грижите на физическо ниво.Човек се нуждае от работа/дейност, която не го спира или отклонява от правилната посока. И ориентир, че се движи в правилната посока е че е в хармония със себе си и се усмихвата от душа и сърце, от " центъра на своето Аз",към което е насочен. И за това е истински щастлив.

Стига да не се отклони и "отплесва" към самоцелно трупане на пари, защото в този момент автоматично загубва истинската цел от полезрението си.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Поздравявам всички, имащи смелостта да следват интуицията в своята работа с Речта на Стив Джобс :)

Благодаря ти jul, страхотна реч! :feel happy:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Направете си регистрация или влезте в акаунта си, за да коментирате

Трябва да сте регистриран участник, за да можете да оставяте коментари

Направете регистрация

Регистрирайте се в Портала. Лесно е!

Нова Регистрация

Влизане

Вече имате регистрация? Влезте тук.

Влизане Сега

×