Jump to content
Порталът към съзнателен живот
Иво

Правете това, което обичате - парите сами ще ви последват

Recommended Posts

Духовност е когато всяко действие на човека се превърне в духовно занимание. Това, че вземаш пари за извършваната от тебе работа, не я прави по-малко духовна. Нима трябва да оставим тежестта по издържането ни на другите? Важното е парите да не са цел, а средство, което човек все пак трябва да си набави. Да делиш духовните занимания от недуховните означава, че в едни моменти си духовен, а в други не си - каква духовност е това?

:thumbsup2:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Духовност е когато всяко действие на човека се превърне в духовно занимание. - Станимир

Но, Станимире, това не означава ли, че например кръстоносните походи са духовно занимание, след като са водени със съзнанието за божията слава. Нали, не всяко действие е пригодно да се превръща в духовно занимание?

Важна е мотивацията. Тя самата дума "духовен" е доста неопределена, но когато човек в действията се основава на едни чисти и възвишени принципи, то тези действия могат да се определят като духовни. Разбира се варианта само да си мислим, че принципите ни са такива също е възможен.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

:D Koлко много сте изписали за 2 дни, приятели и съмишленици!

Защо? Думата "призвание" обяснява всичко.

Държа да ви се извиня за един мой отчасти-експеримент с речта на Стив Джобс, която тук са намира пусната 2 пъти, май независимо един от друг, на стр.4 и 5. Аз ви поздравих с нея преди 2 седмици, но в една непопулярна тема от "Педагогика":

spacer.gif

Честито ново начало и на тази учебна година!

Един поздрав за по-големите ученици и за нас, възрастните.

За всички, които смятат, че имат още да учат.

http://vbox7.com/play:2226528b

... и за тези, които някога са научили, а после забравили някои уроци на живота.

източник: http://www.beinsadouno.com/board/index.php?showtopic=5471

:D Честито още веднъж и ми простете закачливото настроение!

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

selsal

Ти (навярно) разменяш местата на духа с психологическия анимус. Докато анимусът в своята основна част е несъзнаван и без да е нагон има нагонови аспекти, то духът за разлика от анимуса е рефлексивен. Анимусът свободее, без да е свободен, и за това твърде често е стихиеен, ала духът винаги дефинира свободата си, той не е волен летеж, а ориентиран полет.

Може би е така, както казваш. А към какво е ориентиран полета на духа, дефинирал свободата си?

Работата е работа, защото е възнаградена, защото служи за да изхрани човек, една работа даже да има нематериален предмет, тя е обвързана с материално обезпечение. Ако човек толкова обича онова, което работи и държи духът да е изпълнил тази работа, той ще се откаже от всяко възнаграждение свързано с нея (например, Светият Дух се дарява не по заслуги, а по благодат, тоест няма цена). Но ако човек смята работата си за духовно занимание и в същото време стомахът му се ползва от тия занимания, този човек не е коректен в интерпретациите си, той е самомнителен (какво да се прави, стомасите придават тежест).

Съгласна съм. Това, което обичаш, няма цена. Но гуруто казва друго, което ти не успя да схванеш и на което аз се противопоставих. Помисли пак и ще видиш - даже съм сигурна, че вече си го видял.

Отново казвам, едно е да се одухотворят заниманията, друго е - те да се нарекат духовност.

Да. Същото казвам и аз - работата не е смисълът на човешкия живот. Но тя осмисля самия човек.

Парите в духа ли са? Или порочността, тя в духа ли е? Не, нали (все пак има разлика между Бога и Мамона).

Парите опорочават привидните приятелства, а истинските приятелства осмислят употребата на парите (и изобщо на всичко).

----

И аз се издържам сам, но никак не бих се чувствал подтиснат, ако това не беше така. В нашия свят има едно - според мен - грозно изискване да работиш. Работиш ли и всички наоколо се успокояват. В това има твърде много социалност в лошия смисъл на думата. (моя силна увереност и опит е, че много, ама наистина много хора дълги години симулират работене и точно те са най-върлите поддържници на вездесъщия смисъл от работенето).

Парите не са духовна материя и нямат духовно съдържание, но не са и зло. Просто те привличат злото у нас и всички наши недуховни нагласи.

Да, така е - мнозина симулират работене и наистина тези са, чиято липса на смисъл се запълва по някакъв начин от самото работене. Но и не малко са онези, които правят друг вид симулация - на духовност.

Аз също не бих се чувствала никак зле, ако някой друг ме издържаше. Дори прекрасно бих се чувствала. Защото се чувствам така и когато сама се издържам...

Гуруджи е прав само в едно - в това, че никоя работа не може да направи един нещастник щастлив. Което, обаче, си има и своя обратен превод - работата не може и да направи ни един истински щастлив човек нещастен.

Като теб мисля и относно парите и липсата на духовност там. С една малка разлика - не парите привличат злото у нас, а по-скоро тяхната липса или наличие се явяват катализатор злото, което е скрито някъде из нас и дори от самите нас, да се прояви. Парите сами по себе си не значат нищо, те се явяват причина, но за човека, свикнал да търси причините за зло навсякъде извън него, а не в самия него.

Един човек, който е далеч от материалистичните нагласи на мнозинството, не би видял нищо лошо, както и нищо добро в парите, също както и не би видял нито добро, но и нито зло и в работата, която върши.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

И аз се издържам сам, но никак не бих се чувствал подтиснат, ако това не беше така. В нашия свят има едно - според мен - грозно изискване да работиш. Работиш ли и всички наоколо се успокояват. В това има твърде много социалност в лошия смисъл на думата. (моя силна увереност и опит е, че много, ама наистина много хора дълги години симулират работене и точно те са най-върлите поддържници на вездесъщия смисъл от работенето). Парите не са духовна материя и нямат духовно съдържание, но не са и зло. Просто те привличат злото у нас и всички наши недуховни нагласи.

:hmmmmm: Самоиздържането според мен е нещо основно (за всеки, който няма уважителни причини да не го прави), също както ходенето със собствени крака или самообслужването на масата. В повечето случаи, дори и при условията на страна като България, с цената на определени компромиси, е възможно да се осигури изхранване от работа, която едновременно да е желана или поне приемлива. А без компромиси - на тоя свят изобщо не става! Това го знаят най-добре тези, които са постигнали до приемлива степен съчетаването между желани дейности и самоиздържане (към които бих причислил с някои уговорки и себе си). Хубаво е основното в работата ти да е избрано от теб, но покрай него неизбежно се присламчват и не толкова желани моменти. А това може и да е за добро - те изострят съзнателността ти, учат те на изобретателност, дипломатичност и (ако само с нея не става) - на решимост към по-съществени промени... А симулиращите работене просто не са усетили истински радостта от добре свършената работа - особено ако има творчески елемент в нея! Парите могат както да отключват (и добри, и лоши) потенции в самия човек, така и да бъдат носител на съответни вибрации. Твърде условно е да се говори, че не са нито добри, нито лоши - след като се смята, че всеки предмет носи някакво въздействие, в зависимост от това, в чии ръце е бил той и с какви цели е бил употребяван... На доста места съм срещал духовни препоръки да не се вземат "мръсни пари" и - колкото това да звучи абстрактно при липсата у нас на съответните сетива и при невероятното смешение на разменните знаци в съвремието - едва ли е съвсем без основание. И все пак основното (социалността в добрия смисъл на думата) се определя от конструктивната нагласа на самия индивид - към себеси, към другите, към работата, към материалните и духовните ценности. :feel happy:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest Христо

Може и да е вярно, но едва ли е вярно напълно. Особено ако в съответната държава не можеш да си намериш работа по специалността. Шансът е да практикуваш другаде. Пък и ако в собствената ти държава намериш работа, зависи какво се има предвид под "парите". Защото ясно е, че все някакви пари ще получаваш. Ако се има предвид, че няма да мизерстваш ти и децата ти, че ще имаш един приличен стандарт, това че ще работиш нещо дето най - много ти харесва не е гаранция, че въпросните достатъчни пари ще дойдат. Има различни фактори.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Направете си регистрация или влезте в акаунта си, за да коментирате

Трябва да сте регистриран участник, за да можете да оставяте коментари

Направете регистрация

Регистрирайте се в Портала. Лесно е!

Нова Регистрация

Влизане

Вече имате регистрация? Влезте тук.

Влизане Сега

×