Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Recommended Posts

Здравейте, :)

Интуицията е част от нашия живот, но още много неизследвана и непризната от "официалната" наука.

На мен лично винаги ми е помагала, когато съм я слушал.

Когато не, само съм се убеждавал колко е безгрешна и мигновена...

И съм се изумявал.

Как мислите - дали това не е проява на Всемирната Мъдрост, един глас на Разума, много по-висш от нашите анализи?

Самият Айнщайн е твърдял че всичките му открития са по Интуиция.

Имате ли някаква опитност с нея? :hmmmmm:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

:)

Едва ли има човек на който не са му се случвали уж случайни събития, който му помагат и предпазват от беди. Наричат ги и сигнали на Съдбата. А може би това са Светлите Същества от Невидимия свят които ни съпровождат и помагат в земния ни път. :)

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Да така е. Аз обаче имах предвид вътрешния глас и чувство, мисълта за това кое е правилно, как д апсотъпим в даден момент и т.н.

Мигновеното хрумване.

Това, което ако не послушаме, обикновено съжаляваме.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Здравейте :)

Интуицията е много ценна и Винаги посочва верният път.

Но трудното според мен е как да я чуем и кога можем да сме сигурни, че наистина е тя. Мигновеното прозрение, още в първият миг е Истината...

:sleeping: После разумът ни затрупва с хиляди други отговори от типа от една страна...а от друга - осъществява принципа за предпазливост.

Противоречието е в това, че Разумното начало понякога пречи на Интуитивното прозрение, вместо заедно да работят...

Ето една простичка рецепта, дано ви помогне в разграничаването на истината...Когато до нас достигне вярното послание, човек инстинктивно настръхва, понякога съвсем леко. Важно е да уловим точно този момент и да го използваме :thumbsup:

:sorcerer: Поздрави :feel happy:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Противоречието е в това, че Разумното начало понякога пречи на Интуитивното прозрение, вместо заедно да работят...

Аз мисля, че Интиутивното е част от Разумното.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Съгласна съм с Ради. Дори мисля, че интуицията е точно разумното. А това, което се явява като неин антипод са страховете, които сме събрали в себе си, забравяйки Истината. Ако тях наричаме логични, то логиката би следвало да е нещо, което противостои на интуицията.

Може би просто сме забравили да вярваме на този наш всеобхватен вътрешен глас, който никога не греши - когато това, което ни се подсказва вопределн момент да изглежда нелогично, в разрез с общоприетите разбирания, дори със собственото ни възпитание.

Всеки път, когато интуицията се обади, като придобит рефлекс се опитвам да я отхвърля. И всеки път съжалявам затова. :( Опитвам се да я следвам, въпреки че толкова пъти съм я пренебрегвала, че тя май понякога се уморява от недоверието ми. И всеки път ми се налага да я приласкавам. :)

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Аз мисля, че Интиутивното е част от Разумното.

И това е възможно, което не изключва възможността за противоречие между двете...

Интуицията, доколкото е част от Разумното начало, е доста нелогична в своето проявление. Може да се зададе и въпроса доколко понятията Разум и Логика са идентични?

Според мен двете са доста сходни, доколкото за разумно се приема това, което е логично.

Интуитивното прозрение нерядко е спонтанно, мигновенно и често дава отговор, различен от най-логичния :hmmmmm: Поне при мен е така :1eye:

Разумът дава хилядите варианти за рашение, Интуицията дава един - верният.

Вие как мислите? :sleeping:

Сърдечни поздрави :feel happy:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Според мене логиката до голяма степен се основава на придобития опит, възпитание, среда, характер и каквото се сетите още в този дух. Нормално е да предлага много решения, защото по някакъв начин тя е ограничена и "предубена", предвид това, че борави с инструменти, които са осезаеми, доказуеми, разбираеми. Т.е. тя използва за критерии това, което сме натрупали през съзнателния си живот тук и сега.

Докато интуицията за мене е по-скоро единствената истина, която е общовалидна без да се интересува от време и пространство, а ние по някакъв начин сме "забрави". Може би затова се проявява като спонтанно и мигновено прозрение, лишено или в разрез с изградената ни логика.

Не знам дали съм права, просто така го усещам.

Какво ще кажете?

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Казаното от Веси :) ме кара да се запитам откъде въщност произлиза Интуицията? :hmmmmm:

По-склонна съм да я сложа към сетивата, наред с познатите пет.

Не случайно я наричат шесто чувство :sleeping:

:angel:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

„Терминът  "интуиция" има най-различни значения и  много дълга история на изслдване както в философията, така и в психологията......

...1.Интуицията като несетивно познание за неемпиричната истина, подобно на интуицията за Бога (Спиноза)

  2.Интуицията като несетивно познание за емпиричната истина, подобно на

възприятието за възможностите(Юнг)....

....Като крачка отвъд разума и дедукцията към пълното разбиране(Олпорт, Бастик)

....Като разкриване на истината подефиниция(Спиноза)„

*енциклипедия по психология „наука и изкуство„ софия 1998

Според мен интуицията е безспорен "Разум" и е далеч по истинна от резултатите до които бихме стигнали по пътя на логиката, въпреки че смятам самата интуиция е неделим спътник и на едно логическо анализиране.

Дали тя (интоицията) се базира на подсъзнателни форми или е "Всемирната Мъдрост" макар 4е на практика биха могли да са едно и също нещо....нямам представа, но лично аз я възприемам като "вътрешния ми глас".

Опитвам се да се ръководя от него при решаването на повечето от проблемите си.

Вярвам че това проявление на „Разума„ ме ръководи към истинноста!

това е най-общо моето мнение

Поздрави,

Миглена

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Привет!

Май всички говорим за едно и също нещо :)

Остава само винаги да й се доверяваме /защото аз лично понякога я пренебрегвам/.

А за доверието вече има отворена тема.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Разбира се! Интуицията е недоосъзната проява на подсъзнанието. Оттам и важната и роля. Лошото е, че от човешките желания възникват подобни чувства, които изключително трудно се различават от интуитивните. Това води до объркване и разочарование.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Здравейте! :rolleyes:

Всеки от нас е изпитвал несигурност, когато трябва да различи кое го тласка към определено поведение - интуицията или човешко желание. Колкото до объркването и разочарованията - те са неизбежен спътник на нашето израстване. Не е страшно да паднеш или да се заблудиш. Грях е да не се опиташ да станеш и продължиш или да не търсиш верния път, учейки се от заблудите си.

Мисля си, че разликата между интуицията и желанията е в посоката им. Човешкото желание неизменно крие вътре в себе си очакването да получиш нещо. Интуицията, според мен, е свързана с порива да дадеш нещо от себе си, без да очакваш благодарност или възнаграждение. Ако успеем честно да си дадем сметка какви са нашите скрити мотиви.... Може би има и нещо друго?

Всъщност този проблем се оказва много важен, когато решим да живеем с Любов и по сърце...

С обич:

Донка

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Според мен интуицията е безспорен  "Разум" 

Дали тя (интоицията) се базира на подсъзнателни форми или е "Всемирната Мъдрост"

Привет

Дали може дасе нарече "Разум" усета на животните за ловуване намиране на храна вода и прочие. Според мен интуичцията е дар от Природата, друг е въпроса че ние хората май сме единствения животински вид който не цени даровете на природата.

Според мен интуицията е тази която ни казва в определен момент "Крият нещо то теб" или "Лъжат те" или "Тръгни по този път" тогава вече разума може да влезне в действие. За да намери отговора на въпроза "Защо", ако прицени че е необходимо.

Интуиция и разум мога да вървят ръка за ръка, но започне ли разума да диктува на интуицията или да не и се доверява мисля че може да стане страшно.

Друг е въпроса какво може да пречи на разума ни да се довери на интуицията?

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

На разума пречи материалното възприемане на света и въобща материалната ни същност. Но нали се стремим да се изчистим от това, доколкото е възможно. Това би трябвало да значи, че рано или късно всеки ще се научи да разпознава интуицията от заблуждаващите пориви. Поне се надявам.

А относно животните мисля, че това при тях е инстинкт, който много се различава от интуицията. Образно казано - инстинкта е по-ниско от съзнанието ниво, а интуицията по-високо. Под съзнание имам предвид широко употребяваното му значение, за ограниченото от материалната ни обвивка такова. :rolleyes:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Интуицията е призната от съвременната наука,но истините и се приемат,когато са доказани логичеси _засега

Интуицията може да се определи като "изпреварващо отражение",което логиката след време "настига"Така са направени много научни открития

Нали не говорим за интуициата в битов план,напр -ще с :smarty: печеля ли от тотото

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Разбира се, интуиция е!Това е една ,може би ,периферна тема за гносеологията - философията на познанието.Някога ме интересуваше.

Може би се разочароваш,но не е чак толкова извергната от науката.

Интуицията е това,което знаеш,стигнал си до него /често внезапно/ по някакъв неясен път,но не можеш веднага да го аргументираш.Минава време и обстоятелствата ,фактите го доказват,излиза,че си бил прав.

Има майчина интуиция,професионална,духовни прозрения и т.н. B)

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Не знам,не знам...Не ми е дадено да имам такава дарба.Или не повече от това да позная имам ли писмо в пощенската кутия :rolleyes:

Пак ще се окажа в ролята на човек,който помирявя мистиката с науката

/а Иво ще затвори темата/,но има един възглед,според който всичко,от раждането до смъртта на човека съществува едновременно,паралелно.Само човешкото съзнание възприема събитията линиено,последователно,това

включва и възможността за избор.Това разбиране не е фантастика,то се приема от съвременната физика и мисля е проверено на нивото на елементарните частици.

Въобще предсавата за линейно протичащо време,за история, е сравнително ново за човечеството.Преди около две хил.год преди новата ера,когато възниква старогръцката митология,хората възприемат времето циклично,повтарящо се,в съответствие с природния цикъл.

Тези неща увлекателно са разказани в книгата на Ричард Бах "Едно".

Ако всичко това е така и някой има особената дарба да разчита събитията

които ще се случат - ето предсказание.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Интуицията, в много от случаите е някакъв вид напътствие от невидимия свят, независимо дали е пряко, или чрез подсъзнанието. Дарбите на ясновидците и други видове медиуми представляват същото, но малко повече изразени. Оттам и връзката - изглежда няма да е грешно ако заявим, че предсказанията са проява на силно развита интуиция.

Въпреки това, още мисля, че "интуициата в битов план,напр -ще с печеля ли от тотото" не е интуиция!

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Съгласна съм,Венцислав!Това за тото го казах само иронично.

И аз, като повечето хора,имам потребност да вярвам,че ще бъда напътствана и подкрепана

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest Guest_Ваня

И тъй като чета беседата на Учителя "Принципи, закони, сили и форми" (08.03.1933г.) и поподнах на нещо за интуицията, реших да ви го предложа. То съвпада с мнението, че интуицията действа, когато логичния ум не работи, а иимаш връзка с божественото съзнание чрез чувството на сърцето.

"Където участва интуицията, там въпросите се решават лесно. Ако при решението на известна задача взима участие само умът, тя не е решена вярно. Само с мисъл не се решават въпросите. Като наблюдаваш човека, ти си правиш заключения за него и мислиш, че го познаваш. Докато не го почувстваш, познаването ти не е пълно. Ето защо, интуицията разрешава лесно въпросите, понеже при нея взимат участие и мисълта, и чувството. Когато в слънчевия възел, т.е. под лъжичката, изпитваш приятност, ти си на прав път. Слънчевият възел е старата столица на човешкия дух.

Новата столица, новото жилище на духа е главата. Ако в слънчевия възел изпитваш приятност, ще знаеш, че твоето чувство е 100% вярно. В него няма изключения. И наистина, той всякога е прав. Може да не е учен, но каквото каже, всичко излиза вярно. Интуицията е огнище, средоточие, където се събират множество разумни същества и осведомяват човека. Те го насочват в правия път. Те казват на някого: Твоят приятел не решава правилно задачата си; той попада в крив път, иди да му помогнеш. Ще ти покажат и как да постъпиш с него.

Интуицията е Божествено чувство. Тя не произлиза от човека. Някога животните се водят от интуицията. Те вярно долавят нещата, но не ги предчувстват. В предчувствието има страх, а интуицията изключва всякакъв страх. Тя работи, докато човек не се е уплашил. Щом се уплаши, човек може само да наблюдава, но не и да схваща правилно. Интуицията подразбира онзи свободен момент, когато човек възприема и предава правилно."

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest Guest

. Слънчевият възел е старата столица на човешкия дух."

Хувави мисли,не звучат архаично.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Направете си регистрация или влезте в акаунта си, за да коментирате

Трябва да сте регистриран участник, за да можете да оставяте коментари

Направете регистрация

Регистрирайте се в Портала. Лесно е!

Нова Регистрация

Влизане

Вече имате регистрация? Влезте тук.

Влизане Сега

×