Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Интуиция


Recommended Posts

...

Следователно – интуицията няма общо с мисленето, интелекта и осъзнаването. Тя се родее с инстинктите ни – и всички същества я притежават.

Не виждам много общо между примера с кучето, който даваш и интуицията. Инстинкта и интуицията в много отношения са противоположни. Инстинкта е усещане или действие, което в резултат на многократно повтаряне е станало автоматично, преминало е под нивото на съзнанието. При интуицията натрупания опит също оказва своето влияние, но липсва този автоматизъм, решението на ситуацията в която се намираме, давано от интуицията, е уникално, а не стереотипно както при инстинкта. Интуицията е над нивото на осъзнаване на човека или в областта на това, което се нарича свръхсъзнание. Това е много различно от подсъзнанието. Инстинктите, проявявайки се винаги се опитват да заглушат ума, да го въвлекат в течението си. Те действат стихийно. Интуицията никога не може да се наложи над ума, ако човек съзнателно не избере това. Значи при интуицията свободата на избора се запазва, за разлика от инстинктите, при които реакцията е автоматична.

Линк към коментар
Share on other sites

Станимир, напълно съм съгласна и не виждам противоречие в изказванията ни.

Имах предвид, че интуицията не е приоритет на хората и свръхсъзнанието - а е мост между него и подсъзнанието.

Как иначе бихме обяснили проявите й, например в малцинствените групи (роми, индианци, аборигени.. или други племена, които често дори са неуки и неграмотни)?

Също смятам, че границата между нея, инстинктите и другите извънсетивни възприятия (като форми на телепатия и биолокация) е много малка и те често се бъркат и преплитат.

Линк към коментар
Share on other sites

И тъй като чета беседата на Учителя "Принципи, закони, сили и форми" (08.03.1933г.) и поподнах на нещо за интуицията, реших да ви го предложа. То съвпада с мнението, че интуицията действа, когато логичния ум не работи, а иимаш връзка с божественото съзнание чрез чувството на сърцето.

"Където участва интуицията, там въпросите се решават лесно. Ако при решението на известна задача взима участие само умът, тя не е решена вярно. Само с мисъл не се решават въпросите. Като наблюдаваш човека, ти си правиш заключения за него и мислиш, че го познаваш. Докато не го почувстваш, познаването ти не е пълно. Ето защо, интуицията разрешава лесно въпросите, понеже при нея взимат участие и мисълта, и чувството. Когато в слънчевия възел, т.е. под лъжичката, изпитваш приятност, ти си на прав път. Слънчевият възел е старата столица на човешкия дух.

Новата столица, новото жилище на духа е главата. Ако в слънчевия възел изпитваш приятност, ще знаеш, че твоето чувство е 100% вярно. В него няма изключения. И наистина, той всякога е прав. Може да не е учен, но каквото каже, всичко излиза вярно. Интуицията е огнище, средоточие, където се събират множество разумни същества и осведомяват човека. Те го насочват в правия път. Те казват на някого: Твоят приятел не решава правилно задачата си; той попада в крив път, иди да му помогнеш. Ще ти покажат и как да постъпиш с него.

Интуицията е Божествено чувство. Тя не произлиза от човека. Някога животните се водят от интуицията. Те вярно долавят нещата, но не ги предчувстват. В предчувствието има страх, а интуицията изключва всякакъв страх. Тя работи, докато човек не се е уплашил. Щом се уплаши, човек може само да наблюдава, но не и да схваща правилно. Интуицията подразбира онзи свободен момент, когато човек възприема и предава правилно."

Здравейте.

Темата за интуицията от известно време е на преден план във форума.Интересно,защо има 3 или 4 теми,които се развиват заедно?Но това не е най-важното.

Винаги съм имала добре развита интуиция и я приемам за нещо нормално.С една малка корекция ,която си направих преди няколко години.В детството и младостта смятах,че съм мнителна,по повод на интуитивните ми находки свързани с други хора,които едно към едно се потвърждаваха.

Доста по късно осъзнах,че всъщност добрият ми житейски водач,когато му се доверя,а не го пренебрегна или подценя, всъщност е моята интуиция.

От както съм го разбрала, осъзнато си се вслушвам винаги първо, в тоя тъничък и тих гласец-чувство.Не се е случвало досега да ме подведе и аз му се доверявам.

Един съвременен автор, Вадим Зеланд ,който публикува т.нар. транссърфинг,използва в една от книгите си израз,който много ми харесва и излиза винаги като синоним на думата интуиция в моето съзнание-Да чуеш шепота на утринните звезди.Той определя това като гласът на Душата ни.

Днес прегледах темата подробно и цитата ,публикуван през 2004 година, за мен, най-пълно изразява ,що е това интиуиция.Позволявам си да го изведа и повторя,защото в тези думи на Учителя ,според мен, се съдържат отговорите на много въпроси свързани с интуицията.Няма никакво значение дали науката признава и разбира интуицията.Важно е всеки човек сам да стигне до това божествено чувство.Мисля,че всички равнопоставено сме ощастливени да го имаме в себе си.Просто трябва да възстановим връзката,ако е прекъсната.

И в тая връзка виждам,че пак тук,някои участници са дали и упражнения за развитие на интуицията.

Аз лично смятам да пробвам едно от посочените,но ще го приложа със заглавия на книги,които ми оказаха сериозно въздействие и до днес ме повдигат в трудни моменти.

Упражнението (от Учителя) е дадено от Благост на 29.05.2005 г.

Добро здраве + добри постижения на всички приятели !

Темата е важна , даже много важна! Да я актуализираме малко!

Упражнениe развиване на интуиция

"Сега ще ви дам още един опит.

Той е следният: на отделни листчета ще напишете всички книги от Библията и ще ги турите в някоя кутия, отдето по три пъти на ден ще вадите по едно листче, но вече с отворени очи.

Целта на този опит е да развивате своята интуиция, да познаете, коя книга сте извадили. Когато пишете листчетата, съзнанието ви трябва да бъде будно, да няма никакво прекъсване. Освен това, като ги пишете, ще гледате да оставите върху тях вашите вибрации, че като пипнете една от тия книжки, да познаете коя сте взели. Например, като сте писали на едно от листчетата името на пророк Иеремия, при изваждане на това листче от кутията, да познаете, че сте извадили именно него.

Щом познаете какво е написано на листчето, вие ще изпитате голяма радост. Пишете ли листчетата механически, нищо няма да познаете.

Като правите този опит, ще отбелязвате на тефтерче датата, часа и времето, дали е ясно или облачно и т.н. По този начин вие ще привикнете към точност. В духовния свят, и при най-малките опити, следят точно за часа, за времето. Започнете опита от утре. Можете да го правите или сутрин, или по обяд, или вечер, по което време искате, но непременно ще отбелязвате часа и времето, през които го правите. "

Любов + Светлина + Мир + Радост

Редактирано от Klaudia
Линк към коментар
Share on other sites

:) То и прилепите се ориентират добре при необясними за човека обстоятелства, докато не се изясни, че това е присъща за тях сетивност - но тя не предполага по-висша съзнателност! Същото е и при децата, имат по-съхранена сетивност и все още необременено съзнание, но това не означава висша духовност. А ако държим на високия статус на интуицията, тя е следващият етап от възприемането на реалността, синтезата, която взема ценното от спонтанността на инстинкта и осъзнатостта на разума. Може да усещаш вярно някои неща, но да не ги осъзнаваш в точния им контекст - това за мен не е интуиция. Или да бъдеш креативен, но само въз основа на линейната логика - също не е интуиция. Истинската интуиция възниква при значително напреднало и хармонично развитие на разума и чувствата, те сякаш стават "прозрачни" и се появява Светкавица... Ако принизим интуицията до това, че децата или животните по-добре отгатват настроенията ни... не виждам какво ще сложим на нейното място в по-висшия й смисъл! :angel: Редактирано от Добромир
Линк към коментар
Share on other sites

Интуиция, буквално преведено от `intuitio` - означава “наблюдавам” (лат.), а като философско определение - “непосредно” достигане на истината без помощта на научния опит и логическите умозаключения.

Тоест, това е способност за несъзнателно проникване в същността на явленията.

И тя не е нищо повече именно от това.

Никъде не се твърди, че тя гарантира някакво духовно постижение или качества.

Затова, май се отклоняваме доста от темата и интуицията нещо започна да се хиперболизира.. :D

И повечето хора я бъркат с озарение, откровение, прозрение .. или подобни – които могат да се определят вече наистина като по-висши състояния, но съвсем не са интуиция. :feel happy:

Линк към коментар
Share on other sites

Колко интересно Клаудиа асоциира интуицията с "Да чуеш шепота на утринните звезди".

Не е случайно. Сутрин след събуждане, ако сме внимателни, можем доста неща да осъзнаем и усетим.

А това е така, защото след събуждане състоянието на съзнанието все още е променено в подходяща посока за повишаване чувствителността към тихия вътрешен глас. Пластовете на несъзнаването все още са близко до съзнаваното след сънищата и прелита информация, която знаещият и внимателен човек може по-лесно да улови.

Както знаете подобни състояния и промени на мозъка се случват постоянно и през деня. Всяка странна ситуация вкарва мозъка в транс, за да може той по-ленсо да я асимилира. Включват се вериги към несъзнаваното. Това е момента да дебнете интуицията.

От метафизична гледна точка интуицията е връзка с горните нива на душата (психиката, т.е. различаваме душа от дух). Това с еполучава чрез случайни или целенасочени промени на състоянието на съзнанието. Вярата в интуицията и следенето за нея е първата стъпка на промяна на съзнанието. Това всеки интуитичен човек го прави. Следваща стъпка е насочени упражнения в подтискане на логическото мислене и утвърждаване на намерение за надсъзнателно решаване на даден въпрос. Тук вече стигаме до техниките и процеса на ясновидството. След това идва огромната рабпта по установяване на промененото състояние на съзнанието за постоянно и промяна на цялата душа за връзка с духа. Тогава идват първо достъп до безграничния океан от знания и просветлението. След това човек може да стане и пророк. След което да премине към божествено съществуваме.

Но, както казах, дори най-обикновената интуиция иска да вярваш в нея, за да може да се ползваш от напълно от нея.

Логически мислещите и материалистите пак се възползват макар и несъзнателно от нея. Та нали и материализма и логиката съющо искат вяра:)

Един пример да дам. В един форум бях доказал по математически път едно твърдение относно изводите и решенията, които се базират само на логически изводи и текущите знания на човек. Твърдението беше, че за тези изводи никой по никакъв начин не може да провери дали са верни или грешни. Тоест човек, който вярва само в логическото мислене действа на сляпо. Въпреки чистата математика, математиците не повярваха на доказателството. Тоест и самия материализъм се базира на вяра и на особености в психичните процеси, а не на обективни закони на Вселената :)

А за развиване на интуицията има една много добра книжка на Хюит - "Развиване на психичените сили".

Линк към коментар
Share on other sites

...

От метафизична гледна точка интуицията е връзка с горните нива на душата (психиката, т.е. различаваме душа от дух). Това с еполучава чрез случайни или целенасочени промени на състоянието на съзнанието. Вярата в интуицията и следенето за нея е първата стъпка на промяна на съзнанието. Това всеки интуитичен човек го прави. Следваща стъпка е насочени упражнения в подтискане на логическото мислене и утвърждаване на намерение за надсъзнателно решаване на даден въпрос. Тук вече стигаме до техниките и процеса на ясновидството. След това идва огромната рабпта по установяване на промененото състояние на съзнанието за постоянно и промяна на цялата душа за връзка с духа. Тогава идват първо достъп до безграничния океан от знания и просветлението. След това човек може да стане и пророк. След което да премине към божествено съществуваме.

Но, както казах, дори най-обикновената интуиция иска да вярваш в нея, за да може да се ползваш от напълно от нея.

Логически мислещите и материалистите пак се възползват макар и несъзнателно от нея. Та нали и материализма и логиката съющо искат вяра :)

Един пример да дам. В един форум бях доказал по математически път едно твърдение относно изводите и решенията, които се базират само на логически изводи и текущите знания на човек. Твърдението беше, че за тези изводи никой по никакъв начин не може да провери дали са верни или грешни. Тоест човек, който вярва само в логическото мислене действа на сляпо. Въпреки чистата математика, математиците не повярваха на доказателството. Тоест и самия материализъм се базира на вяра и на особености в психичните процеси, а не на обективни закони на Вселената :)

Виж, проблемът не е в логиката, математиката или науката въобще. Проблемът е в другото, което си дал като изходни условия, а именно "текущите знания на човека". Ако се стъпи на здрава (разбирай - истинна, вярна) основа, логическите, математически и т.н. научни построения и изводи няма как да се окажат грешни.

А да не забравяме, че текущата ни задача е да развием именно разума - това са го подчертавали и Учителя, и Р. Щайнер.

От всички изказали се до тук, най-полезни (и точни) поне за мен бяха думите на Чебурашка. :thumbsup2:

Не е нужно нито да преувеличаваме и превъзнасяме, нито да омаловажаваме ролята на интуицията. И на мен ми е странно, когато видя как хората смело я поставят като определно стъпало в бъдещето духовно развитие на човека, предпоставка за ясновидство или пък обратно -тръгват да я противопоставят на нещо друго в човека. Интуиция сме имали още преди да имаме разум. Тя си е част от нас. И само от нас зависи можем ли и доколко я използваме.

Линк към коментар
Share on other sites

Тоест, това е способност за несъзнателно проникване в същността на явленията.

Как можеш да стигнеш до същността на нещата несъзнателно? Светът се основава на най-висша разумност. Как можеш да достигнеш до същността на нещата и едновременно с това да продължаваш да си затънал в преходността на човешкото ежедневие, в човешките желания и проблеми? Интуицията е неразделна от мъдростта. Мъдрецът винаги знае какво прави. Той използва интуицията съзнателно. То няма и как по друг начин да я използваш.

Затова, май се отклоняваме доста от темата и интуицията нещо започна да се хиперболизира.. :D

И повечето хора я бъркат с озарение, откровение, прозрение .. или подобни – които могат да се определят вече наистина като по-висши състояния, но съвсем не са интуиция. :feel happy:

Не, тъкмо напротив. Интуицията доста се принизява. Принизява се до най-обикновено астрално предчувствие. Но така пък мнозина могат гордо да заявят: Аз притежавам силно развита интуиция. Откровението и просветлението стоят още по-високо от интуицията. Не мисля, че можем да кажем много повече за тях, нито да ги обясним с думи.

Линк към коментар
Share on other sites

Диана, добре е вметката за необходимост от разум (някой му викат духовен интелект), но не виждам някъде да си противоречим. Именно текущите знания на човек не просто са ограничени, а ни пречат.

А как можеш да получиш мъдрост на базата на текущите знания без интуиция и без осъзнаване на фалшивостта на повечето от тях?!

Затова може би в твоя случай интуицията да не е толко важна за добавяне на знания и осъзнаване на егото, но в моя случай интуицията и осъзнаването са много важни. Няма как да се мине без тях. Основополагащи са.

И докато интуицията додава знание извън съществуващия модел знания в мозъка, то осъзнаването помага да вкараме това знание в съзнанието, да го свържем с другите знания и да осъзнаем фалшивостта на някои от съществуващите такива.

Станимир нагоре удачно отбеляза, че има полза от интуицията само, ако нещото се осъзнае, т.е. влезе в съзнанието, т.е. стане интегрална част от знанията и поради тази причина даде възможност за откриване на фалшивите знания. Интуиция + осъзнаване са минимум основата за себеопознаване. И доколкото ние опознаваме околния свят през себе си, е средство за опознаване на целия всемир.

Редактирано от Тъпопарчевски
Линк към коментар
Share on other sites

Ех, Станимир… Защо човек да не може да „достигне до същността на нещата и едновременно с това да продължава да е затънал в преходността на човешкото ежедневие, в човешките желания и проблеми”? Нима всички не го правим? Нужно ли е такова разделение на хората и принизяване на тези, които по твоите критерии не са „мъдреци”?

Защо „мнозина да не могат гордо да заявят: Аз притежавам силно развита интуиция”?

Не са ли те изумявали хора, съвсем обикновени, които притежават интуитивно знание, не по-малко от тези, които определяш като „мъдреци”?

Всеки човек се появява на бял свят със способността за телепатия, за предвиждане на бъдещето, за общуване с отвъдните светове или измерения. Просто някои ги развиват. Други се страхуват от общественото неодобрение и предразсъдъци.

Много деца проявяват свободно вложеното в тях, но кой ли приема нормално „странните деца”!? Затова, първоначално подсъзнателно, а после и съвсем съзнателно те започват да избягват да „виждат”. Така, когато пораснат – способностите им закърняват, но все още съществуват. През цялото време мозъкът им се облъчва с посланията на образователната система и обществените „ценности”, които смятат, че всичко свързано с окултното е атеизъм, плод на психични заболявания и прочее лозунги. Затова уменията се превръщат за мнозина и в нежелан опит, преживяване или светоглед.

Да, за мнозина животът е по-лесен и приятен, ако не си създаваш „подобни главоболия”…

От друга страна, какво ти трябва да си напъваш телепатията как е човекът когото обичаш или приятелят, като можеш просто да вдигнеш мобилния телефон и да го попиташ!?

Научните достижения не само не помагат за развитието на естествените ни способности, те просто ги заместват или изместват. Нещо като: взели сме ти телепатията – ето ти телефонче, взели сме ти усета за време – ето ти часовник, взели сме ти способността да медитираш – ето ти научно релаксираща програма за синхронизация на мозъчните полукълба, ето ти метод Силва, метод Норбеков, метод Не-знам-си-кой... Взели сме ти всичко, което ти принадлежи по право като човешко същество.. но, по твой собствен избор сме ти го взели, доброволно.

Според мен става въпрос за регрес, доколкото въпросният световен прогрес ни отнема нашите най-естествени способности.

Хайде да си представим следното: Вечер е, спира токът, телефонът е блокиран. Как ще разберем къде е любимият ни човек или кога ще бъде отстранена повредата, или какво ще е времето утре?

Това са неща елементарни, които ги може всяко едно бедно, необразовано и окаяно индианче от амазонската джунгла.

Аз също го мога.

А вие?

Ако изпаднете в ситуация, която да ви лиши от „благините” на „цивилизацията и прогреса” – ще успеете ли да се адаптирате?

Защото някои трудно си намират дори вода за пиене, ако ще и до колене да са в реката.. Дотам ги е довел именно „прогресът”.

Линк към коментар
Share on other sites

Чебурашка,много точно казано. :thumbsup2:

Присъединявам се .

Мисля,че точно осъзнаването на факта,че съм станала много зависима от леснините на прогреса и това ме дезориентира в естествения свят,доколкото все още го има,сложи началото на мои лични търсения и завръщания към простичките неща.

Не е лесно като си ял цял живот пасти,да минеш на жътварски таратор(знаете ли какво е това?),но си струва да се опита.Някъде по този път започнах да чувам по-силно гласа на собствената си интуиция и се научих да и се доверявам.Изобщо не ми е цел да постигам някакво развитие на пара..,ясно..,телепатични и т.н. способнсоти.Мисля,че ако такива има заложени в някого те просто ще се изявят и с обучение той може да си ги доразвие.Спирам до тук,защото наистина това не ми е приоритет.

Линк към коментар
Share on other sites

Ех, Станимир… Защо човек да не може да „достигне до същността на нещата и едновременно с това да продължава да е затънал в преходността на човешкото ежедневие, в човешките желания и проблеми”? Нима всички не го правим? Нужно ли е такова разделение на хората и принизяване на тези, които по твоите критерии не са „мъдреци”?

Защото същността на нещата е на открито – подобно на Слънцето, а хората потънали в човешкото ежедневие са като затворени в къща на която са боядисали всичките прозорци и това, което е отвън въобще не ги интересува. Да, не бива да се бяга от земния живот, но когато прозорците на къщата са почистени е по-различно. Тогава човекът осъзнава, че това, което се намира в къщата е само една нищожна част от всичко.

Защо „мнозина да не могат гордо да заявят: Аз притежавам силно развита интуиция”?

Не са ли те изумявали хора, съвсем обикновени, които притежават интуитивно знание, не по-малко от тези, които определяш като „мъдреци”?

Откъде знаеш, кои определям като мъдреци? За изумяване, хора като тези за които пишеш в последното изречение, не са ме изумявали, но са ми правили силно впечатление. Тези хора обаче винаги са били просто себе си. Не са се определяли като притежаващи интуиция, или далновидност, или проницателност. За тези качества претендират хора, които ги смесват с ясновидството, предчувствието, телепатията и др. способности, намиращи се на по-ниско ниво (с това съвсем не ги обявявам за ненужни).

Всеки човек се появява на бял свят със способността за телепатия, за предвиждане на бъдещето, за общуване с отвъдните светове или измерения.

...

Според мен става въпрос за регрес, доколкото въпросният световен прогрес ни отнема нашите най-естествени способности.

Хайде да си представим следното: Вечер е, спира токът, телефонът е блокиран. Как ще разберем къде е любимият ни човек или кога ще бъде отстранена повредата, или какво ще е времето утре?

Това са неща елементарни, които ги може всяко едно бедно, необразовано и окаяно индианче от амазонската джунгла.

Аз също го мога.

А вие?

Ако изпаднете в ситуация, която да ви лиши от „благините” на „цивилизацията и прогреса” – ще успеете ли да се адаптирате?

Защото някои трудно си намират дори вода за пиене, ако ще и до колене да са в реката.. Дотам ги е довел именно „прогресът”.

Добре, но всичко това не е интуиция.

Редактирано от Станимир
Линк към коментар
Share on other sites

Интуицията не е вид сетивност. Има огромна разлика между интуиция и предчувствие

Интуицията няма нищо общо с тройното диалектично съзнание на човека- съзнанието на главата, съзнанието на сърцето и коремното съзнание (наричано часто подсъзнание)- защото интуицията, ще се наложи да се повторя, е изцяло духовно качество, което е достояние на Духовния Човек (родения отново човек- всеки е чел новозаветните писания, в които се споменава за новораждането), и означава ежедневен живот в Христос- Христово Съзнание, или, както се споменава в някои богомилски текстове- състояние на себепребиваване.

Интуицията няма нищо общо с предусещане на каквото и да е събитие в диалектическото битие- примерно, кога ще се случи нещо добро или нещо лошо (естествено понятията добро и лошо са изцяло и напълно съобразени с егоистичните критерии на съзнанието на съответния индивид)- било за съотнветния индивид, или за други хора- но критериите за добро и лошо са си само такива, каквито за егоцентричното съзнание на съответния "интуитивен" човек са угодни.

Аз също години наред съм се заблуждавал по отношение на това, какво представлява интуицията- считал съм че я имам...но, има три неща, които човек ако е готов да приеме и осъзнае, ще разбере, че интуицията е качество, което в диалектичното битие никакво го няма...

Линк към коментар
Share on other sites

Аз също години наред съм се заблуждавал по отношение на това, какво представлява интуицията- считал съм че я имам...но, има три неща, които човек ако е готов да приеме и осъзнае, ще разбере, че интуицията е качество, което в диалектичното битие никакво го няма...

Честно казано ми се струва, че от едната крайност прескачаш в другата.

Линк към коментар
Share on other sites

Ами няма "средно положение" между нещата от този свят и тези от Божествения. Може да са подобни, но подобността не означава еднаквост. Всъщност, дори не е крайност...

Линк към коментар
Share on other sites

а какво е "диалектическо битие"?

Пардон, отговорих си на въпроса. Явно това е термин на Albedo Rubedo :)

И май е средство за дуалистично обяснение на относителната истина :)

Редактирано от Тъпопарчевски
Линк към коментар
Share on other sites

Guest НиколаДамянов

Интуицията не е вид сетивност. Има огромна разлика между интуиция и предчувствие

Интуицията няма нищо общо с тройното диалектично съзнание на човека-

....

Интуицията няма нищо общо с предусещане на каквото и да е събитие в диалектическото битие-

....

Аз също години наред съм се заблуждавал по отношение на това, какво представлява интуицията- считал съм че я имам...но, има три неща, които човек ако е готов да приеме и осъзнае, ще разбере, че интуицията е качество, което в диалектичното битие никакво го няма...

Такова определение за Интуицията е доста объркващо... Поне за мен!

Човек затъва в понятия (метафори),...или определя нещо непознато с друго подобно непознато или спорно понятие, ...или изпада в безкрайнни сравнения - на какво прилича, или какво не е ?!? ...

Лично аз не виждам особен смисъл от всичко това и четейки Кристиян и други подобни мнения ще предложа нещо по-простичко...

Интуицията е връзката ("канала, кабела"), чрез която се осъществява обмена на информация на един човек с Бог (от горе надолу!). Общуването обаче, става И чрез молитва (от долу нагоре!)... Значи става нещо като затворен кръг - човек изпраща своите желания и стремежи, и съответно по канала получава "отговори", как трябва да постъпи правилно и какво трябва да направи.

Къде е мястото на ума (разумността) ? - Ума е подобието на Вселенския разум, защото дефакто той е ограничен и работи само с крайни величини (съществена разлика, и за това е подобие!). Ролята му е аналитична и логическа, което дава възможност да се оценяват дадени събития, действия, опит и резултати и в следствие на това да се сравнява и да се прави корекции в даденото поведение на човека. Това напълно хармонира със Вселенският закон за "запазване на енергиите", където за постигане на дадена цел се използва минимално количество енергия (общо казано). Ума прави точно това. Чрез него, посредством собствените си енергии и капацитет, човека осъществява своята предопределеност. Духовно израстване, усъвършенстване, "сливане"...

В този ред на мисли, какво става на практика? - въплатената в тяло млада Душа, посредством допускане на грешки и преосмислянето им (чрез ума) израства и съзрява докато стигне ниво на зрялост, при което се слива с Първоизточника. (висша цел на Земния живот!). Ума обикновено пречи за "комуникацията" човек-Бог (създава "шумове" по връзката :) ), но дефакто в по-дълъг период от време, това не е така... С помощта на "остена" (страданието) се натрупва нужното количество разум (познание), което изчиства връзката. (методите за "чиста връзка" ги коментирахме в другата дублираща тема)

Накрая... за улеснение на целият този "процес" (спиралата на развитие на Душата), Бог е сложил и няколко Принципа (взаимно свързани и хармонизиращи се помежду си), което перфектно гарантира израстването на всяка една Душа и постигането на крайната цел...

Накратко казано - общуване (молитва и интуиция) + Принципи, трасират Пътя... Умът е моторът (двигателят), който придвижва нещата. Всеки спрямо "свидетелството си за правоуправление" и Пътищата по които "шофира", да си подбира подходящият мотор, ...тоест превозното средство за придвижване (кола, джип, джет, камион),...че да не стават инциденти! :)

Линк към коментар
Share on other sites

Умът- такъв, какъвто е- трябва да умре. Чувствата- такива каквито са- трябва да умрат. Съзнанието, такова каквото е- трябва да умре. Личността, такава каквато е- трябва да умре.

Чети евангелието Никола, чети и посланията на апостолите- особено тези на апостол Павел. Ако в сърцето ти духовната искра е запалена от Бог- като четеш, ще разбираш...Но не с умът си, нито с чувствната си, нито с интелекта си, нито със сетивата си, нито със съзнанието си. Писано е "Ум Христов", "Христово Съзнание"- те са функция на новородения Духовен Човек. Няма новороден човек- няма Христос Ум и Христово Съзнание..няма интуиция, няма вдъхновение..

Има само сянка на интуиция и сянка на вдъхновение- т.е. има подобие, но подобието не е еднаквост...(за пореден път споменавам това, защото за Търсещия това е напълно достатъчно основание да зареже диалектическото си псевдодуховно хоби, както и разните му там "методи" за "духовно развитие"...с което друго освен утвърждаване на природно-диалектическото "аз"- друго не може да постигне..."Дело на ръцете"- това са тези методи, представи и т.н., а това е то- да си наопарвиш идол и да му се кланяш...)

Линк към коментар
Share on other sites

Кристиян, прав си, че човек трябва в известна степен да се прероди, за да стигне до Христовото Съзнание (има и съответните термини на други традиции разбира се).

Прав си, че за да стигне наистина до него, трябва доста път да се извърви и обикновен човек по начало няма връзка с него.

Но по думите ти излиза, че човек няма никакви средства налични в себе си, за да стигне до него ?!?!

Линк към коментар
Share on other sites

Напротив, степента е толкова неизвестна, колкото и смъртта. И няма нищо общо с пре-раждане...Доказано е, че рециклираните стоки, вкл. и преродените такива- одушевени или не, с всеки следващ път са с по-ниско качество...към което явно се стремят окултистите и мистиците...

В човек има условия, в които Бог може да работи. Сам по себе се човек няма нито свобода на волята, нито свобода на избора по отношение на каквато и да е лична активност за да се спаси, или най-малко- да достигне Спасителя...Има една единствена възможност- и тя е наречена "отваряне на вратата"- при условие, че Христос хлопа на нея...

Кристиян, прав си, че човек трябва в известна степен да се прероди, за да стигне до Христовото Съзнание (има и съответните термини на други традиции разбира се).

Прав си, че за да стигне наистина до него, трябва доста път да се извърви и обикновен човек по начало няма връзка с него.

Но по думите ти излиза, че човек няма никакви средства налични в себе си, за да стигне до него ?!?!

Линк към коментар
Share on other sites

:3d_086: Може би тайната е все пак в постоянството. Ако човек си вярва в интуицията, въпреки че е само частична, би могъл и да я развие. Ако изобщо не разчита на себе си, а се отдава всецяло - това също развива истинската интуиция. Все пак аз подозирам, че ние обикновено се въртим в кръг, защото не постъпваме нито по единия, нито по другия начин. Защото как едновременно да искаме истината да е съгласувана с нашите представи, и в същото време да смятаме, че следваме учение, по-висше, отколкото можем да си представим? Или как да имаме умствено убеждение, че всички умствени убеждения са погрешни?! :3d_073: Редактирано от Добромир
Линк към коментар
Share on other sites

Напротив, степента е толкова неизвестна, колкото и смъртта. И няма нищо общо с пре-раждане...Доказано е, че рециклираните стоки, вкл. и преродените такива- одушевени или не, с всеки следващ път са с по-ниско качество... към което явно се стремят окултистите и мистиците...

В човек има условия, в които Бог може да работи. Сам по себе се човек няма нито свобода на волята, нито свобода на избора по отношение на каквато и да е лична активност за да се спаси, или най-малко- да достигне Спасителя...Има една единствена възможност- и тя е наречена "отваряне на вратата"- при условие, че Христос хлопа на нея...

Хората не са стока. Ако мислиш обратното и Господ не може да ти помогне. Тялото, предвидено за новото въплъщение не е рециклирано, а съвсем ново. Това е една от целите на прераждането. В изречението ти няма нищо доказано, както твърдиш, що се касае до човешките превъплъщения. Много от окултистите и мистиците съвсем явно ценят човека, вместо да го принизяват с още по-явно антихуманни спекулации. Говоря за един псевдокабалистичен сайт, ако не си се сетил.

Линк към коментар
Share on other sites

Кристиян, не говоря за реинкарнация. Говоря за промяна на човека, за измирането на част от убежденията му. Ей това прераждане имам предвид.

Защо Христос трябва да тропа на вратата ни? Ако ти потропа, ти лично ще му отвориш ли? С какво ще го нагостиш :)

Напротив, степента е толкова неизвестна, колкото и смъртта. И няма нищо общо с пре-раждане...Доказано е, че рециклираните стоки, вкл. и преродените такива- одушевени или не, с всеки следващ път са с по-ниско качество...към което явно се стремят окултистите и мистиците...

В човек има условия, в които Бог може да работи. Сам по себе се човек няма нито свобода на волята, нито свобода на избора по отношение на каквато и да е лична активност за да се спаси, или най-малко- да достигне Спасителя...Има една единствена възможност- и тя е наречена "отваряне на вратата"- при условие, че Христос хлопа на нея...

Линк към коментар
Share on other sites

  • 1 month later...

Скъпи съфорумци, драги гости, моля да се придържаме към заглавието на темата "Интуиция, как ни помага?" Моля ви нека демонстрираме уникалната си индивидуалност, чрез споделяне на уникален личен опит, и по-малко коментари, когато нечия опитност по някакъв начин не ни е по вкуса, защото за някой друг тя може да е от голяма полза.Под някои друг имам предвид мен и други като мен, които ценят това което споделят другите като личен опит.Изкам да благодаря на всички които са споделили личните си преживявания по темата. Благодаря за вниманието, :thumbsup: .

Редактирано от Буби
Линк към коментар
Share on other sites

Скъпи съфорумци, драги гости, моля да се придържаме към заглавието на темата "Интуиция, как ни помага?" Моля ви нека демонстрираме уникалната си индивидуалност, чрез споделяне на уникален личен опит, и по-малко коментари, когато нечия опитност по някакъв начин не ни е по вкуса, защото за някой друг тя може да е от голяма полза.Под някои друг имам предвид мен и други като мен, които ценят това което споделят другите като личен опит.Изкам да благодаря на всички които са споделили личните си преживявания по темата. Благодаря за вниманието, :thumbsup: .

Буби, имаш право, така е. В последните постове Кристиян има абсолютно право. Защото чисто опитно май се е сбъскал с това нещо Интуиция и според мене вече я разбира правилно. Моето мнение поддържа неговото. Може би се е сблъскал някъде с чужда Интуиция и така е разбрал за природата й!? Или е оценил собствената си!? Не питам и не ме интерисува. Но е прав.

Как ни помага интуицията ли? Ми простичко е за изричане, но е много сложно за изпълнение. Получаваш видение от Недуалистичния Свят, а това е нещо като компресиран файл, който следва да се разшифрова и разшири правилно и да се приложи правилно в дуалистичния свят, в който освен всичко друго трябва да се отчете и фактора "Време/Пространство". На кратко така интуицията ни помага. Но вече предизвиква интерес начина за връзка с Недуалистичния Свят и правилното тълкуване и още по-правилното прилагане на интуитивната информация. Това не се обяснява с думи и е строго индивидуално. Няма рецепти, има само правила. Всички или почти всички в този форум ги знаят. Кристиян е прав за Новораждането от Вода и Дух и Интуицията.

Линк към коментар
Share on other sites

Join the conversation

You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.

Гост
Отговори в тази тема...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.


×
×
  • Добави...