Роси Б. Добавено Ноември 3, 2007 Доклад Share Добавено Ноември 3, 2007 Снощи проведох разговор на тази тема с моя приятелка и мисля, че би било интересно да си поговорим и тук за това. Как мислите, имате ли достатъчно увереност в своите действия? Когато общуваме с другите тя необходима ли е и помага ли ни или ни вреди? На какво я дължим? Как да я придобием, ако я нямаме? Който иска може да продължи въпросите, аз спирам дотук. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Ноември 3, 2007 Доклад Share Добавено Ноември 3, 2007 При много хора увереността е само маска. При други съществува вътрешно спокойствие, сигурност и вяра във възможностите си, но външно поради една или друга причина не им личи. Причината може да е затвореност, скромност, срамежливост и/или смирение. Разбира се увереността може да е едновремено и вътрешна и външна (и не е невъзможно последната да бъде съчетана едновременно със скромността и смирението - което би било признак за уравновесеност). При всички случаи увереността се постига със знание и по-точно не със суха теория, а с утвърждаването му в живота. Значи говорим за опит. Само с теория увереност не се постига - такава увереност ще е просто една илюзия, която веднага ще се изпари, когато попаднем в реална ситуация. Теорията пак ще ни помогне, но очакванията ни не трябва да са прекалено високи. Самовнушението също може донякъде да помогне, но не и напълно да замести опита. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
infinity1305 Добавено Ноември 3, 2007 Доклад Share Добавено Ноември 3, 2007 Ето това е - Станимир го е казал - спокойствие... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Добромир Добавено Ноември 3, 2007 Доклад Share Добавено Ноември 3, 2007 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Благост Добавено Ноември 3, 2007 Доклад Share Добавено Ноември 3, 2007 Увереността е резултат на знания + умения + опитност . Любов + Светлина + Мир + Радост Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Донка Добавено Ноември 3, 2007 Доклад Share Добавено Ноември 3, 2007 Хубава тема! Благодаря Роси! Мисля,че самата дума си говори за себе си - у-вер -ен - човек, който вярва, че Божията воля е за негово и на другите добро. Увереността е заложена в нашата природа - детето се ражда уверено. Умеем ли да пазим тази увереност или тя дразни възрастните и тяхното желание да контролират децата? Дали не загубваме увереността си, когато започнат да ни критикуват нашите авторитети и ни убеждават,че тази критика е проява на тяхната любов и грижа за нас? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Роси Б. Добавено Ноември 4, 2007 Автор Доклад Share Добавено Ноември 4, 2007 Благодаря, приятели, за включването ви в темата! Думите, с които обрисувахте увереността са: знания, умения, опит, спокойствие. Аз искам да си поговорим и за други понятия в тази връзка, например за действия, емоции, интуиция. Защото увереността се проявява тогава, когато предстои някакво наше действие и съответното противодействие, което се очаква от друг. Т. е. предстои "битка", пък била тя и словесна. Тогава, когато искаш да докажеш и покажеш своята правота. Усещането за увереност е свързано и с усещането за победа и радост от нея. Честно казано, не виждам мястото на разума в тази ситуация, по-скоро увереността е плод на интуицията, която ни ръководи в такива моменти. Или би трябвало да ни ръководи, според мен.Тук знанията и опита, особено споделеният от други не помагат, даже могат да попречат. Общоприетите правила и решения не винаги са верните решения за всеки. Въпросът на Донка:"Дали не загубваме увереността си, когато започнат да ни критикуват нашите авторитети и ни убеждават,че тази критика е проява на тяхната любов и грижа за нас?" е много на място. Защото слушайки другите, ние не слушаме себе си и своята интуиция, която знае вярното решение. Ако ти не си вярваш, можеш ли да бъдеш уверен пред другите? Аз мисля, че чувството за собствена правота е много ценно нещо. Вие как мислите? erendil 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Слънчева Добавено Ноември 4, 2007 Доклад Share Добавено Ноември 4, 2007 (edited) Много хубаво си го написала Роси Б. Прекрасно е, когато има увереност в знанията, опита, когато знаеш и си уверен в собствената си правота. Но понякога се питам, на кого е нужно да доказва всичко това... Ако аз започна да отстоявам правотата си, да доказвам, макар и в словесни битки увереността си, явно започвам да водя война на някакво ниво, доказване на его-то. Тогава, когато искаш да докажеш и покажеш своята правота. Усещането за увереност е свързано и с усещането за победа и радост от нея. Точно усещането за победа и радостта от нея е храната на его-то. Усещане, че аз съм по-умен, зная повече... Подсъзнателно унижавам другия... Обикновено не отстоявам и не влизам в такива спорове, битки... Просто изразявам своето мнение, виждане, ако има желание от другата страна за диалог, чудесно, ако не-просто отминавам. Времето, живота, всичко доказва моята правота... и разбирам, че не е било нужно да я доказвам и да водя битки... Редактирано Ноември 4, 2007 от xameleona Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Донка Добавено Ноември 4, 2007 Доклад Share Добавено Ноември 4, 2007 :thumbsup2: Илияна - хамелеона Може би увереността е точно усещането, че няма смисъл да водя битки и да убеждавам другите в някаква своя истина и правота. Достатъчно вярвам в нея, за да ми е необходимо другите да се съгласяват с мен и да я одобряват. Струва ми се,че увереността се проявява точно когато оставяме свободни другите да имат своите лични истини, различни от нашата; своите различни от нашите ценности и мотиви. Уверен е човек, който е готов да приеме всяко развитие на събитията като добро и да намери своето място и роля в него. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Слънчева Добавено Ноември 4, 2007 Доклад Share Добавено Ноември 4, 2007 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Роси Б. Добавено Ноември 4, 2007 Автор Доклад Share Добавено Ноември 4, 2007 Благодаря, хамелеона, Донка! Чудесни разсъждения! Аз също не обичам да водя спорове. Но какво се случва, когато трябва да направиш някакъв конкретен избор, да извършиш някаква постъпка, например да си потърсиш работа? И още как да защитиш своето виждане по даден проблем пред началника си? Тук говоря за тактиката на защита, не на нападение. Говоря за тактиката на действие, не на отказването от действия, защото по-лесно и по-спокойно е да си замълчиш или да не правиш нищо. Точно усещането за победа и радостта от нея е храната на его-то. Усещане, че аз съм по-умен, зная повече... Подсъзнателно унижавам другия...Говоря за удоволствието и радостта от постигане на желаното. Нямам предвид унижаването на другия. Човек по природа не може да се чувства непрекъснато абсолютно прав. Хубаво е да си гъвкав, т.е. да умееш да признаваш и своята неправота. Или както го е казала Донка: Струва ми се,че увереността се проявява точно когато оставяме свободни другите да имат своите лични истини, различни от нашата; своите различни от нашите ценности и мотиви. Но когато се чувстваш прав, когато следваш собствените си интереси и желания е хубаво да ги отстояваш уверено. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Диана Илиева Добавено Ноември 4, 2007 Доклад Share Добавено Ноември 4, 2007 Да, чудесна тема Роси! И много хубави разсъждения на всички до тук! Моята позиция се припокрива с тази на Станимир, като дори още бих наблегнала на необходимостта от опит. Съгласна съм с Роси, че Общоприетите правила и решения не винаги са верните решения за всеки.но мисля, че другите неща, за които говори: Честно казано, не виждам мястото на разума в тази ситуация, по-скоро увереността е плод на интуицията, която ни ръководи в такива моменти. Или би трябвало да ни ръководи, според мен.Тук знанията и опита, особено споделеният от други не помагат, даже могат да попречат. също са полезни - и интуицията, но и разума също, и споделените знания и опит - дори да не ги приемем и приложим буквално, те могат да послужат като една отправна точка за нас. А чувството за собствена правота аз не го свързвам никак с увереността (или може би върви в комплект с тази фалшивата, външна увереност). За какво би било нужно чувството за собствена правота? Може би наистина при влизане в спорове и словесни битки, тогава то ще ни бъде като опорен стълб, ще ни помага да не отстъпваме лесно ... обаче от една страна нужни ли са споровете и словесните битки (Дончето и Xameleona са го обяснили чудесно преди мен!) и от друга - чувството за собствена правота ще ни затвори каналите за постъпване на нова информация, знания, опит; за нас няма да има нищо друго вярно/важно/съществено, освен това, в което вече сме убедени. А е много съмнително дали точно ние вече сме успели да се доберем до истината от последна инстанция и то цялата истина?! Обикновено хора, които имат силно усещане за собствената си правота се сгромолясват с гръм и трясък, когато животът ги постави в някоя нестандартна ситуация. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
infinity1305 Добавено Ноември 4, 2007 Доклад Share Добавено Ноември 4, 2007 Обикновено не отстоявам и не влизам в такива спорове, битки... Просто изразявам своето мнение, виждане, ако има желание от другата страна за диалог, чудесно, ако не-просто отминавам. Времето, живота, всичко доказва моята правота... и разбирам, че не е било нужно да я доказвам и да водя битки... Именно диалог, а не спор... А така се получава, когато има спокойствие. Дали знаеш или не, не е от значение, в един диалог можеш да се научиш. Уверен в себе си човек означава спокоен за своите цели и стремежи. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Еси Добавено Ноември 4, 2007 Доклад Share Добавено Ноември 4, 2007 (edited) Увереността в поведението е следствие на "центриране" в себе си. Да приемеш себе си такъв какъвто си и да чуеш вътрешната си мелодия. Тогава разговора е диалог, а не доказване на собствената истина и правота. Редактирано Ноември 4, 2007 от Еси Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Донка Добавено Ноември 4, 2007 Доклад Share Добавено Ноември 4, 2007 Може и най-сигурният "убиец" на увереност са грешките ни - особено когато са доста и ефектът от тях е неприятен за самочувствието ни. Докато не се научим да приемаме грешката като ориентир за промяна, не като критерий за самооценка и оценка. За съжаление нашата образователна система работи в точно обратната посока.... Най-добрата храна за увереността са успехите ни и лекотата и радостта, с която се справяме с нещо. Може би точно те би трябвало да ни покажат за какво сме родени и кое е нашето място в света ни. За съжаление все още е широко разпространено схващането,че за да постигне човек успех трябва много да се мъчи, а успехът се измерва предимно в пари, обществено положение, власт, облаги.... Има и един вид увереност - аз и казвам "сляпа увереност" - а по народному инат. Как се отнасяте вие към нея - в себе си и в околните? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Слънчева Добавено Ноември 4, 2007 Доклад Share Добавено Ноември 4, 2007 (edited) О, наскоро станах свидетел на такъв глупаз инат. В една тясна улица двама шофьори, един срещу друг ... и нито единия се отдръпва, нито другия прави място... Викаха си, псуваха се... Сетих се тогава за приказката за двете козлета, на моста.... Не зная толкова ли е трудно да си толерантен и просто да отстъпиш.... Естествено в един момент се отдръпна този, с по-старата кола Редактирано Ноември 4, 2007 от xameleona Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Ноември 4, 2007 Доклад Share Добавено Ноември 4, 2007 Като се говори за сляпа увереност, най-яркия пример е фанатизма. Тогава човек е уверен в себе си и вътрешно, и външно, дотолкова, че на вижда нищо друго. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Добромир Добавено Ноември 4, 2007 Доклад Share Добавено Ноември 4, 2007 (edited) Може и най-сигурният "убиец" на увереност са грешките ни - особено когато са доста и ефектът от тях е неприятен за самочувствието ни. Докато не се научим да приемаме грешката като ориентир за промяна, не като критерий за самооценка и оценка. За съжаление нашата образователна система работи в точно обратната посока.... Като се говори за сляпа увереност, най-яркия пример е фанатизма. Тогава човек е уверен в себе си и вътрешно, и външно, дотолкова, че на вижда нищо друго. За вътрешната увереност не мисля, че я има. Напротив, нещо му подсказва, че не е толкова прав, колкото би му се искало да е, затова гледа и сам да си придаде увереност - чрез пресилени декларации и действия в съответната насока... Редактирано Ноември 4, 2007 от Добромир Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Диана Илиева Добавено Ноември 4, 2007 Доклад Share Добавено Ноември 4, 2007 А как стои въпроса с увереността при децата? Защо някои са по-уверени, други - по-плахи и колебливи? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
breeze Добавено Ноември 4, 2007 Доклад Share Добавено Ноември 4, 2007 Илияна - хамелеона Може би увереността е точно усещането, че няма смисъл да водя битки и да убеждавам другите в някаква своя истина и правота. Достатъчно вярвам в нея, за да ми е необходимо другите да се съгласяват с мен и да я одобряват. Струва ми се,че увереността се проявява точно когато оставяме свободни другите да имат своите лични истини, различни от нашата; своите различни от нашите ценности и мотиви. Уверен е човек, който е готов да приеме всяко развитие на събитията като добро и да намери своето място и роля в него. Прекрасно казано, Донка! На въпроса на Диана, мисля си, че разликата в увереността при децата зависи от това колко уверени са техните родители, тъй като децата копират до голяма степен родителите си. Възможно е също липсата на увереност както и прекалената увереност при някой деца да е резултат от опитности в предишни животи. Предполагам е възможна и комбинация и от двете причини - влияние на родители и влияние на предишни животи. Ако някой друг има други виждания по въпроса, ще ми интересно и на мен да разбера как си обяснявате разликите при децата. Много хубава тема, Роси! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Слънчева Добавено Ноември 4, 2007 Доклад Share Добавено Ноември 4, 2007 Предполагам е възможна и комбинация и от двете причини - влияние на родители и влияние на предишни животи. Да, тези причини са заложени, но все пак средата, обществените нагласи и разбирания също имат роля. На мен ми е коствало доста разговори със сина ми за това, че не скъпите дрехи и JSM-и са определящи за самочувствието. Но все пак са фактор. Той го разбира, но виждам как се чувства малко по-уверен когато е с нещо новичко... Хубаво е вътрешната увереност да не се определя от вещите, но изглежда това е част от пътя, който децата, а и всеки човек трябва да измине. Формирането на личността и нейното развитие са дълъг процес, може би трае и цял живот Мисля, че във всичко е добре да се търси хармонията.... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Ноември 4, 2007 Доклад Share Добавено Ноември 4, 2007 Между другото, като стана въпрос за нови дрехи и вещи, е добре да се има предвид, че вещите, които използваме често (вкл. и дрехите) са пропити с нашата психична енергия и оказват определено влияние върху нас. Може да звучи налудничаво, но предмети с които сме били докато сме постигнали успех/успехи, ще ни оказват положително въздействие и ще ни вдъхват увереност и обратно. Когато носим някоя дреха за първи път, тя е все още като празен лист хартия, не ни оказва влиянието, което сме отпечатали примерно върху една стара дреха, и това до известна степен ни прави свободни. Талисманите и други подобни могат да бъдат много мощно средство. Формулите практически са същото, само че в качеството на носител се явяват думите. Пламъче 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Ла Горда Добавено Ноември 4, 2007 Доклад Share Добавено Ноември 4, 2007 Снощи проведох разговор на тази тема с моя приятелка и мисля, че би било интересно да си поговорим и тук за това. Как мислите, имате ли достатъчно увереност в своите действия? Когато общуваме с другите тя необходима ли е и помага ли ни или ни вреди? На какво я дължим? Как да я придобием, ако я нямаме? Който иска може да продължи въпросите, аз спирам дотук. Аз смятам, че прекалената самоувереност не е полезна, както и липсата и.Трябва да се търси баланс във всичко, или с други думи казано,всичко прекалено е вредно. На първия въпрос. - Не всякога съм уверена в действията си, но се уча да бъда . На втория въпрос.-Да, необходимо е да имаме увереност при общуването си с хората. Да уважаваме себе си както и човека който е срещу нас ни повече ни по-малко . Това означава да запазим своето достойнство както и достойнството на другия, като същевревенно сме готови да се поучим т.е. да приемем и в същото време да отдадем от себе си с любов . На трети въпрос.- На себе си и на връзката си с Божественото . На четвърти въпрос.-Като осъществим в себе си тази връзка . Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Inatari Добавено Януари 7, 2008 Доклад Share Добавено Януари 7, 2008 Да си самоуверен е да знаеш стъпките на успеха. Ако нямаш достатъчно вяра в себе си и собствените си сили , никога , ама никога няма да добиеш нужните съзнание и способности за успех. Ако ,човек не съзнава силите и способностите си , няма и да ги прояви . Много просто заключение. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Донка Добавено Януари 7, 2008 Доклад Share Добавено Януари 7, 2008 В увереността се съдържа и готовност да понеса всички предвидими и непредвидими от мен последствия от поведението си. Ами ако съм била уверена в нещо и изведнъж осъзная,че съм грешила? Може би увереността включва и приемането на грешката като урок? У-вер- ен - т.е. вярва, че кавото и да се случи, то ще е за мое и на другите добро. Моя приятелка е уверена,че за тяхно добро децата и първо трябва да "си вземат дипломата" и после да градят семейство и да търсят работа - страда много, че децата и не вървят по нейния "верен" път. Тя е уверена, че трябва да ги накара да го следват с всички средства. Как да наричаме тази увереност? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts
Join the conversation
You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.