Jump to content
Порталът към съзнателен живот
Sign in to follow this  
Роси Б.

Увереност в поведението.

Recommended Posts

Ами това не е увереност , това са принципи и така наречената здравословна ценностна система , така любима на хората от едно различно поколение ,от моето :3d_142: .

Принципите ,а заедно с тях и увереността и убедеността на тази майка за здравето и добруването на нейните деца ,са абсолютно обвързани с ценностната й система , ревниво обгрижвана и лелеяна с годините .

Любимата й , истинската й ценностна система и нейните любими деца , здраво завързани с нея ,като приковани . Няма къде да мърдат , те са здраво завързани с ценностната система , на собствената си майка .

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

В увереността се съдържа и готовност да понеса всички предвидими и непредвидими от мен последствия от поведението си. Ами ако съм била уверена в нещо и изведнъж осъзная,че съм грешила? Може би увереността включва и приемането на грешката като урок?

У-вер- ен - т.е. вярва, че кавото и да се случи, то ще е за мое и на другите добро.

Моя приятелка е уверена,че за тяхно добро децата и първо трябва да "си вземат дипломата" и после да градят семейство и да търсят работа - страда много, че децата и не вървят по нейния "верен" път. Тя е уверена, че трябва да ги накара да го следват с всички средства. Как да наричаме тази увереност?

Нарича се мегаломания и скрива неосъзнат комплекс за малоценност, точно поради собствена неувереност.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Познавам отблизо Ваня... Много добра, старателна, тиха жена. Мисля,че я разбирам - тя е уверена в нещо, което втълпяваха на нашето поколение - "вземи си дипломата за висше образование - на всяка цена - и тогава мисли за работа и женитба"; и още в едно - "родителите трябва да издържат децата си докато те учат - иначе не са добри и кадърни родители. Ваня само иска да е сигурна,че прави най-доброто за своите деца - така както тя разбира това.

Добре че децата и също са уверени в себе си - казват "знаем какво и е на мама, но ние си имаме свой път и свят. Тя ни обича и ще ни разбере както ние я обичаме и разбираме. "

Мисля си - понякога една увереност се противопоставя на друга.

Когато увереността на един човек иска да наложи себе си като правилна върху неправилната увереност на друг човек и да манипулира мисленето и поведението му - това е агресия. Често тя е неосъзната, защото човекът искрено смята,че върши добро за другия. Във всички случаи той страда физически или психически...

Когато увереността ни дава сили и спокойствие да продължим по своя път въпреки увереността на друг човек, че грешим и опитите му да промени нашето мислене и поведение според неговите истини, това е свобода и любов. Такава увереност ни дава виделината да разбираме човека, който не разбира нас и да го оставим свободен да учи уроците си, а ние своите. Тази увереност лекува физическите и психическите страдания... Поне моите излекува... :rolleyes:

Редактирано от Донка

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Последните седмици ми дадоха много материал за размисъл по тази тема.

Много важно условие за увереността в поведението на човека е връзката му - физическа и/или духовна с други хора, които споделят подобни на неговите ценности, начин на мислене и отношение към света си. Усещането, че другите са на същата вълна на ума стапя съмненията дали ще намеря отговорите на въпросите, които предизвикват неувереността ми в определени моменти. Това не означава че съм зависим от отговорите на другите и съм готова да се подчиня, но че общуването между нашите умове дава тласък на моя собствен да види по-лесно отговорите, които са около мен.

Емоционалният елемент на тази връзка също оказва много силно влияние - без значение колко далече един от друг са хората. Когато усещаме че и други хора се радват на същото, на каквото се радваме ние, когато усетим тяхното спокойствие в ситуация, която би ни разклатила, ако бяхме сами, като че ли емоционалното състояние на всеки отделен човек се "сплита" с това на другия/другите и в резултат общото е много по-силно от простата сума на събираемите си.

Разбира се, както винаги е възможно изпадане в зависимост от референтната група, нейните позиции и емоционално състояние и поведение. Това се наблюдава много често при тийнейджърите, за които одобрението и връзката с групата на връстниците е най-силният фактор на увереността им. Но често това се среща и при възрастните, които се чувстват без почва под краката си, ако не се идентифицират с някаква избрана от тях група - семейство, компания, партия, религия....

Смятате ли,че увереност, която се поддържа само от принадлежност към определена група и изчезва когато се разклати идентификацията с нея, може да се смята за по-малкото зло от неувереността? Или обратното?

Коя според вас е качествената разлика между двата типа увереност и как се диагностицират?

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Човек е социално същество. Никой не живее сам. Никой не извлича мъдростта от живота сам, винаги има други преди него, около него и след него. Въпросът е дали си попаднал на своето вярно място. И когато това е така, ти си уверен. Усещаш го, чувстваш го. Може би това е: "да ти подскаже сърцето". Говоря и за убежденията, за разбиранията, които с времето се развиват, променят се и ти самият също еволюираш.

Колкото до групата- "две глави мислят по-добре от една"- има такава поговорка, която според мен е много вярна. Как постъпвам аз: изслушвам хора, които ценя, но не винаги се съобразявам с техния съвет. Това не значи, че не греша. Но все повече се вслушвам в интуицията си. А тя отговаря на този, който е уверен в себе си. :rolleyes:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Докато днес размишлявах върху упражненията с движения напред и назад стигнах до мисълта, че когато вървим в посока, в която имаме добра видимост (разбирано във всякакъв смисъл) увреността ни зависи от това доколко внимателно наблюдаваме "пътя" и своето собствено поведение по него.

Когато ни се случи понякога да се движим "на сляпо", има само един начин да добием увереност - вярата, че ни пазят и водят светлите същества, и Бог, с когото сме свързани.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Следващата мисъл може да прозвучи като анекдот за онези ,които съзнават истинският смисъл на увереността; но все пак в нея се крие голяма практическа стойност дори и при неразбирането и.:-Когато човек изгуби най-важното,добре е да запази поне увереност. :huh:<_<:rolleyes::D

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Самоувереността е увереност в себе си, която може да се развие до самочуствие = усещане за себе си.

Малко крайно звучи, но като пример за увереност ми хрумва поведението на Слави Трифонов.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

А напоследък забелязвам, че колкото повече е външната увереност, толкова повече тя компенсира вътрешния недостиг.

Истинската увереност е тиха.

И още увереността не вижда врагове и заплахи, а само приятели и ползи...

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

:thumbsup:Истинската увереност е тиха.

Увереният в способностите си човек никога не парадира с това.Той просто живее живота си и върши работа си,без да се интересува от това,какво впечатление създава у другите и дали те го обичат или мразят.

Увереният човек умее да мисли позитивно.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

из книгата на Прия Флорънс Шах, в превод на Петя Илиева (Cocoa):

Уверено в себе си поведение е:

* Да отстояваш правата си без значение какви са обстоятелствата.

* Да коригираш ситуацията, когато правата ти са били нарушени.

* Да търсиш уважение и разбиране на чувствата ти в определени ситуации или обстоятелства.

* Да взаимодействаш по зрял начин с тези, които намираш за нападателни, отбранителни, агресивни, враждебни, обвиняващи, атакуващи или по друг начин неотзивчиви към теб.

* Директно, прямо (не отбранително или манипулативно) поведение. Хората, които имат уверено в себе си поведение посрещат проблеми, разногласия или лични дискомфорти директно и тяхното намерение е ясно за другите.

* Изрязяване в първо лице, единствено число (аз), като човек казва на другите как се чувства по отношение на определена ситуация, обстоятелства или поведение от страна на другите.

* Поемане на риск да бъдеш разбран неправилно като агресивен, оскърбителен или атакуващ.

* Да имаш способност да защитаваш правата си, като в същото време защитаваш и уважаваш правата на другите.

* Поемащо риск поведение, което не е продиктувано от страх от отхвърляне или неодобрение, а от рационално схващане, че “Аз заслужавам да отстоявам правата си.”

* Рационално мислене и самоувереност за собствената стойност, уважение и права.

* Здравословен стил на поведение в личните отношения.

* Намиране на “печеля-печелиш” разрешение при преодоляване на проблеми между двама души. Ситуацията “ти печелиш, аз губя” е пасивно разрешение, при което един човек предоставя собствените си права на другия. Ситуацията “ти губиш, аз печеля” е агресивно разрешение, при което един човек игнорира правата на другия, за да получи това, което иска. Ситуацията “ти губиш и аз губя” е тотално пасивно разрешение, при което двамата се отказват от правата си. Здравословните права на двете страни се разпознават, уважават и оползотворяват при постигането на здравословен компромис.

Десет права на индивида, отстояващ себе си

*Утвърдително правило № 1:

Имам правото да съдя собственото си поведение, мисли и емоции и да поемам отговорност за тяхното иницииране и последствия. Поведението на другите може да има отражение върху мен, но аз решавам как да избера да реагирам и/или да се справя със ситуацията. Аз сам имам силата да преценявам и модифицирам мислите си, чувствата си и поведението си. Другите могат да повлияят върху решението ми, но крайният избор е мой.

*Утвърдително правило № 2:

Имам правото да не предлагам причина или извинение, за да оправдая поведението си. Нямам нужда да разчитам на другите да преценяват дали моите действия са правилни или коректни. Другите могат да изразят несъгласие или неодобрение, но аз имам опцията да не уважа техните предпочитания или да работя за постигането на компромис. Мога да избера да уважа техните предпочитания и съответно да променя поведението си. Това, което е важно е, че изборът е мой. Другите могат да се опитат да манипулират моето поведение и чувства като изискат да знаят причините ми и като се опитат да ме убедят, че греша, но аз знам, че аз самият съм решаващият арбитър.

*Утвърдително правило № 3:

Имам правото да преценя дали аз съм отговорен за намиране на разрешение на чужди проблеми. Аз съм изначално отговорен за собственото си психологическо благополучие и щастие. Мога да изпитвам загриженост, състрадание и добра воля по отношение на другите, но нито съм отговорен, нито имам възможност да създам умствена стабилност и щастие за другите. Моите действия може индиректно да са причинили проблем на някой, но така или иначе, тяхна собствена отговорност е да се справят с проблемите и да се научат да се справят сами. Ако не успея да приема това утвърдително правило, другите могат да изберат да манипулират мислите и чувствата ми като ми вменят вина за техните проблеми.

*Утвърдително правило № 4:

Имам правото да променя решението си. Като човешко същество, нищо в живота ми не е непременно вечно или непроменливо. Моите интереси и нужди могат напълно да се променят с течение на времето. Вероятността да променя решенията си е нормална, здравословна и благоприятна за личностното ми израстване. Другите могат да се опитат да манипулират избора ми като настояват да призная, че съм направил грешка или да заявят, че съм безотговорен. Въпреки това, за мен не е необходимо да оправдавам правотата на решението си.

*Утвърдително правило № 5:

Имам правото да кажа “Не знам.”

*Утвърдително правило № 6:

Имам правото да допускам грешки и да бъда отговорен за тях. Да се правят грешки е част от човешкото състояние. Другите могат да се опитат да ме манипулират, като ме карат да вярвам, че грешките ми са непростими, че трябва да правя поправки за прегрешенията си, като се ангажирам с пригодно поведение. Ако позволя това, моето бъдещо поведение ще бъде повлияно от миналите ми грешки и решенията ми ще бъдат контролирани от мненията на другите.

*Утвърдително правило № 7:

Имам правото да бъда независим от добрата воля на другите. Би било нереалистично за мен да очаквам другите да одобряват всички мои действия, независимо от техните заслуги. Ако допусках, че за мен стои необходимост да получавам благоволение от другите преди да имам възможност да взаимодействам с тях ефикасно, това означава, че бих оставил себе си отворен за манипулация. Неправдоподобно е да изисквам нечия добра воля и/или съдействие от другите, за да оцелявам. Връзките не изискват 100 процента съгласие. Неизбежно е, че другите понякога ще бъдат наранявани или засегнати от моето поведение. Аз съм отговорен само за себе си и мога да се справям с периодично неодобрение от страна на другите хора.

*Утвърдително правило № 8:

Имам правото да бъда нелогичен, когато вземам решения. Понякога си служа с логиката като мислещ процес, който ми асистира при правенето на преценки. Така или иначе, логиката не може да предвиди всичко, което ще се случи във всяка ситуация. Логиката не е от голяма полза при справянето с желанията, подбудите и чувствата. Логиката общо взето третира въпроси от рода на “бяло или черно”, “всичко или нищо” и “да или не”. Логиката и разсъжденията не винаги работят добре, когато става въпрос за справяне със "сивите" области от човешкото състояние.

*Утвърдително правило № 9:

Имам правото да кажа “Не разбирам”.

*Утвърдително правило № 10:

Имам правото да кажа “Не ме интересува”.

източник

Редактирано от Ирина - Horus - Чебурашка

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Практикувайте Тайдзицюан някоя и друга годинка и увереността сама ще дойде. Тайдзицюан е изкуство, което помага на хората. Тайдзицюан прави хората по-здрави, по-силни, по-добри, по-човечни, по-истински. В Тайдзиюан, като вътрешен стил на Кунг фу, има сливане между тяло, дух и енергия. Бавните и плавни движения, характерни за Тайдзицюан, позволяват изкуството да се практикува от хора на всякаква възраст. Оздравителният ефект от практикуването е естествен и доказан. Упражненията са ефикасна система за подобряване на мускулната и костната система. Практикуването на Тайдзицюан ни дарява дихателна култура, ползите от която усещаме през целия си живот. Тайдзицюан е незаменим помощник за концентрация и сила на ума, за неговото поддържане и непрестанно трениране. Тайдзицюан ни помага да съхраним спокойствието и усещането за пълноценност във всяка една ситуация от ежедневието ни. И не на последно място, Тайдзицюан е един от най-ефективните познати методи за самозащита. За повече инфо, вижте сайта на Световната Чън Сяоуан Тайдзицюан Асоциация - България http://www.taiji-bg.com/

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Да си уверен означава да не мислиш, защото който много мисли е най-нерешителния човек на света. Не-мисленето произтича от две състояния, от глупост и от спокойствието. Ако си уверен от глупост, си е глупост. Ако си уверен от спокойствието е от мъдрост.<img>

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Да си уверен означава да не мислиш, защото който много мисли е най-нерешителния човек на света.

А който не мисли е Глупак. Нека да не скачаме от едната крайност в другата. Човек трябва да мисли, точно толкова, колкото и така, както е необходимо. Да си уверен, означава мисълта ти да е свободна от страхове и прегради, т.е. да имаме едно силно и постоянно течение в желаната посока. Енергията и действията следват мисълта, затова че самата увереност е необходимо да бъде преди всичко в мисленето.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Направете си регистрация или влезте в акаунта си, за да коментирате

Трябва да сте регистриран участник, за да можете да оставяте коментари

Направете регистрация

Регистрирайте се в Портала. Лесно е!

Нова Регистрация

Влизане

Вече имате регистрация? Влезте тук.

Влизане Сега
Sign in to follow this  

×