Guest valentinus Добавено Февруари 12, 2008 Доклад Share Добавено Февруари 12, 2008 След Края е ново Начало и Началото свършва със Край така се кръстосват спирали от ад чер и пурпурен рай Дошъл е на бял свят човекът и вече подготвен е гроб но нейде по свойта пътека на друг подарил е Живот Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Trichocephalus Добавено Февруари 12, 2008 Доклад Share Добавено Февруари 12, 2008 Брегът на Дувър Море на верността, ти някога бе пълно, заливаше брега с надиплени вълни, искрещи кат' дъга Но чувам аз сега проточения рев на твоята тъга под напора на вятъра студен на отлива в страхотен, мрачен ден по голите отломки на света. Бъди ми вярна, о, любов! И аз на теб! Светът фалшив блести пред нас като изваян от мечти, тъй многолик, тъй светъл и тъй нов, а в него няма нито радост, нито страст, ни сигурност, ни мир, ни умиление. Объркани стоиме ти и аз сред мрак, сред подлостите на сражение между слепци, воюващи в нощта. Матю Арнолд ">" type="application/x-shockwave-flash" wmode="transparent" width="425" height="350"> Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest valentinus Добавено Февруари 13, 2008 Доклад Share Добавено Февруари 13, 2008 Брегът на Дувър Море на верността, ти някога бе пълно, заливаше брега с надиплени вълни, искрещи кат' дъга Но чувам аз сега проточения рев на твоята тъга под напора на вятъра студен на отлива в страхотен, мрачен ден по голите отломки на света. Бъди ми вярна, о, любов! И аз на теб! Светът фалшив блести пред нас като изваян от мечти, тъй многолик, тъй светъл и тъй нов, а в него няма нито радост, нито страст, ни сигурност, ни мир, ни умиление. Объркани стоиме ти и аз сред мрак, сред подлостите на сражение между слепци, воюващи в нощта. Матю Арнолд "> Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Ла Горда Добавено Февруари 13, 2008 Доклад Share Добавено Февруари 13, 2008 Понеже аз така доста "поназнайвам" английски тази песничка съм я превела като "Скачай по задача" И понеже я пускат много "рядко" само по 30-на пъти на ден се е превърнала в нещо като химн за нас . Пуснат ли я, всички започват да припяват в такт ска-чай по за-да-ча а ако в момента съм излязла за малко, започват да викат: Ивееее бързоооо твойта песен са пуснали Поздравче за всички със... Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest valentinus Добавено Февруари 13, 2008 Доклад Share Добавено Февруари 13, 2008 импресия Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Asya Добавено Февруари 13, 2008 Доклад Share Добавено Февруари 13, 2008 Когато искам красота, а всичко е неестетично... Когато търся поезия, а всичко е прозаично Тръгвам без посока, скитам във мрака... Душата ми едновременно пътува и чака Хора незнаини излизат и влизат... Пътища тайни във мен се размиват Попиват мислите ми за безкрайното във вечната любов към нереалното Баналното пак се чуди да умре ии да се събуди Истината пак се страхува... на лъжата трябва да робува... Измислям си препятствия и вечност, потънала във мимолетна грешност... Стоя и бягям... Бягам без посока... Душата пак си търси светлина, когато спрял е тока... Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Impulsa Добавено Февруари 13, 2008 Доклад Share Добавено Февруари 13, 2008 Започва Път от моя праг безкраен, ограден с трева. Увлечен в неговия бяг, и аз ще трябва да вървя, да влача морните пети, додето стигна друм голям, събрал пътеки и мечти. А после накъде? Не знам. Толкин Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest бяса Добавено Февруари 13, 2008 Доклад Share Добавено Февруари 13, 2008 (edited) Когато искам красота, а всичко е неестетично... Когато търся поезия, а всичко е прозаично Тръгвам без посока, скитам във мрака... Душата ми едновременно пътува и чака Хора незнаини излизат и влизат... Пътища тайни във мен се размиват Попиват мислите ми за безкрайното във вечната любов към нереалното Баналното пак се чуди да умре ии да се събуди Истината пак се страхува... на лъжата трябва да робува... Измислям си препятствия и вечност, потънала във мимолетна грешност... Стоя и бягям... Бягам без посока... Душата пак си търси светлина, когато спрял е тока... Когато аз съм красота и другото е без значение, когато съм поезията, в прозата наречена съмнение, посоката си знам. И мрак не съществува, изгрев съм ... и залез тих, а другото не струва. Ако ли не? То утре пак ще се повтори всичко вчерашно, дотегнало до смърт и пак ще са ви нужни стрелките на часовници, за да повярвате, че не лежите в гроб под мрамор твърд, а че сте живи! И е нужно нещо свое - свещ и светлинка в куплети, та Смисълът да грее в дните. Да не бъдат от ужас обзети. Редактирано Февруари 13, 2008 от бяса Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Валентин Петров Добавено Февруари 13, 2008 Доклад Share Добавено Февруари 13, 2008 Когато искам красота, а всичко е неестетично... Когато търся поезия, а всичко е прозаично ... Душата пак си търси светлина... утре пак ще се повтори всичко вчерашно, дотегнало до смърт и пак ще са ви нужни стрелките на часовници, за да повярвате, че не лежите в гроб под мрамор твърд, а че сте живи! Когато аз съм красота и другото е без значение, когато съм поезията, в прозата наречена съмнение, посоката си знам. И мрак не съществува, изгрев съм ... и залез - другото не струва. И е нужно нещо свое - свещ и светлинка в куплети, та Смисълът да грее в дните. Да не бъдат от ужас обзети. :feel happy: Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Ла Горда Добавено Февруари 14, 2008 Доклад Share Добавено Февруари 14, 2008 Капчица мъдрост от един възрастен човек, нека е поздрав за вички които празнуват днес, а и не само днес: Късна обич – Димитър Андреев Ако утре вече е късно, За мечти, за обич, за живот, Ние с теб последно ще откъснем Най-красивия любовен плод. Ако само лошото не ни се случи, Ако пулсът никога не спре. То ще знаем, че сме се научили, Любовта ни как да не умре. Ако някога ръката ми напише Най-красивия за тебе стих, Значи имало е за какво да дишам, Значи, просто вярно те любих. И очите, ако нивга не престанат Да се гледат с нежна топлина. То мечтите ни ще легнат на постлано, Упоени в чиста късна светлина. Нека само двамата да се обичаме, Любовта си да превърнем в храм. Там да влизаме, когато се обричаме. Позволи ми само обич да ти дам. А за тези които празнуват нашичкия си празник За здраве, както казва един приятел Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest irenastoyanova Добавено Февруари 14, 2008 Доклад Share Добавено Февруари 14, 2008 Честит св. Валентин - празника на любящите души! С пожелания в стихове: Моят рефрен В утро тъй засмяно, бодро станах аз. Погледнах небето в захлас и си казах: Аз съм част от тази необятна шир. Аз съм част от този Божий мир. В утро тъй засмяно, слънцето погледнах и съвсем прогледнах: Малка буболечка и небесна шир чувствам, че обичам ги безспир. В утро тъй засмяно, засмяна съм и аз, защото обичта от мен прелива и ме прави тъй щастлива... В целий този Божий мир разтварям се като ефир и пак се питам: Аз ли съм това? До вчера пъшках под житейски теглила, а сега съм тъй засмяна, сякаш бодра смяна. Сякаш имам аз криле и мигом стигам до желана цел. Защо съм тъй засмяна? Защото слънце щом изгрее в моята душа, литвам към простори и знам, че не греша. "Хей, живот, здравей!" - отново пея и искам всички да разсмея, защото знам, че обичта е сбъдната мечта. В утро тъй засмяно, засмей се и ти и нека заедно да сбъдваме мечти. Обичай, живей и се смей е моят рефрен, защото Любовта живее у мен! Величка Венчева Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Ла Горда Добавено Февруари 14, 2008 Доклад Share Добавено Февруари 14, 2008 Ирен Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
greenspirit Добавено Февруари 14, 2008 Доклад Share Добавено Февруари 14, 2008 (edited) Избегала мома Вечер иде, сън не иде цело село опустело вятър вие по вратата пита: "Де ти е момата?" Я стояло в соба тъмна яз не смея да отвърна Ветре, сам съм, либе тръгна либе веке е далеко Припев: Ветре, ветре, немой пита де ми е момата славей от вратца излита щом ръка не знай насита Утро иде, сън не иде цело село веке стана от сърце ми тежка песна за то, що съм много грешен Како да пришпоря коня како либе да догоня помежду ни бездна-огън помежду ни девет люти бури Припев Редактирано Февруари 14, 2008 от greenspirit Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Ла Горда Добавено Февруари 14, 2008 Доклад Share Добавено Февруари 14, 2008 В цъфналата ръж Идейки си запъхтяна вечерта веднъж, Джени вир-водица стана в цъфналата ръж. Джени зъзне цяла, Джени пламва изведнъж. Бърза, мокра да колени, в цъфналата ръж. Ако някой срещне някой в цъфналата ръж и целуне този някой някого веднъж, то нима ще знае всякой де, кога веднъж някога целувал някой в цъфналата ръж? Робърт Бърнс http://www.litclub.com/library/prev/burns/ruj.htm Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Слънчева Добавено Февруари 14, 2008 Доклад Share Добавено Февруари 14, 2008 http://www.vbox7.com/play:13591f74 За Любовта и всички, които я пускат в сърцата си! Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Impulsa Добавено Февруари 14, 2008 Доклад Share Добавено Февруари 14, 2008 Бъдете вечно влюбени! Поздравчета за всички! http://vbox7.com/play:8fb430c7 http://vbox7.com/play:9715cd05 Обичам ви! Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest НиколаДамянов Добавено Февруари 14, 2008 Доклад Share Добавено Февруари 14, 2008 "Подарък" Днес мнението ми изтриха, Чак сърцито ми се сви! Все едно детенце ми затриха, Ах ...как боли,боли,боли... Мира нямам.Скръб голяма. Моля ти се Мъко - спри! Бях му и баща ... и мама, Ах ...как боли,боли боли... Отлетя си миличкото то, А навън, даже не вали ! Не бих го дал за злато и сребро, Ах ...как боли,боли,боли ... Сега пък,братчето му мило, Без студ си то...трепери. Тук в куплетчето се скрило, Чака модераторски потери. Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Валентин Петров Добавено Февруари 14, 2008 Доклад Share Добавено Февруари 14, 2008 "Подарък" Днес мнението ми изтриха, Чак сърцито ми се сви! Все едно детенце ми затриха, Ах ...как боли,боли,боли... Мира нямам.Скръб голяма. Моля ти се Мъко - спри! Бях му и баща ... и мама, Ах ...как боли,боли боли... Отлетя си миличкото то, А навън, даже не вали ! Не бих го дал за злато и сребро, Ах ...как боли,боли,боли ... Сега пък,братчето му мило, Без студ си то...трепери. Тук в куплетчето се скрило, Чака модераторски потери. Чудесни стихове! Възхищавам се от вашия талант, скъпий брате! Много обич на всички приятели! Желая искрено всички често-често да се чувствате като в стихотворението на Величка Венчева , което сестра Ирена пусна по-горе! Благодаря че сме заедно и всичко върви по най добрия възможен начин! Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Ла Горда Добавено Февруари 14, 2008 Доклад Share Добавено Февруари 14, 2008 "Подарък" Днес мнението ми изтриха, Чак сърцито ми се сви! Все едно детенце ми затриха, Ах ...как боли,боли,боли... Мира нямам.Скръб голяма. Моля ти се Мъко - спри! Бях му и баща ... и мама, Ах ...как боли,боли боли... Отлетя си миличкото то, А навън, даже не вали ! Не бих го дал за злато и сребро, Ах ...как боли,боли,боли ... Сега пък,братчето му мило, Без студ си то...трепери. Тук в куплетчето се скрило, Чака модераторски потери. Да! И аз така. Поздрави и горе главата, нищо лично както се казва. Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest НиколаДамянов Добавено Февруари 14, 2008 Доклад Share Добавено Февруари 14, 2008 Вальо,...Братко - Благодаря! Светлина в Душата ми наля. Мъката ми е...- на половина, Но махмурлука ми е кат за трима! Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Milena Добавено Март 10, 2008 Доклад Share Добавено Март 10, 2008 ~ Ocean of Samsara ">" type="application/x-shockwave-flash" wmode="transparent" width="425" height="350"> И тънки контури на линиите бавно преминават през теб; като извивки на лилиите белите виждам пръстите ти ~ водосвет. Носят докосване и топла влагост, разливаща се в долината на безбрежието и сока на разтворения нар и сладост пият устните в тишината на безвремието... Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Ла Горда Добавено Март 12, 2008 Доклад Share Добавено Март 12, 2008 Поздравче, за едно специално същество http://www.youtube.com/watch?v=bPCsFY53vTw bulgaro Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Силвия СД Добавено Март 12, 2008 Доклад Share Добавено Март 12, 2008 http://www.vbox7.com/play:c254d939 Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Ла Горда Добавено Март 13, 2008 Доклад Share Добавено Март 13, 2008 http://www.vbox7.com/play:c254d939 http://www.vbox7.com/play:d6f7074d Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Мона Добавено Март 13, 2008 Доклад Share Добавено Март 13, 2008 Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts