Jump to content
Порталът към съзнателен живот
Sign in to follow this  
Guest Еси

Сподели настроението си с музика или стих

Recommended Posts

...

Бяло предверие тишината разлиства

кичести цветове се бавно люшват,

зора върху каменния под се плисва

и стъпки студ се леко сливат.

Занемял от почуда да видиш

съвършено~прозрачна кристалност,

своето Име небесно да дириш

гравирано с букви виталност...

">
" type="application/x-shockwave-flash" wmode="transparent" width="425" height="350">

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest valentinus

Живота ни там извира -

сред розите,

в смъртната ложа.

А думите ги избираме.

Остава и да го можем...

...

някой тръгнал е - покорява

висините си - връх след връх,

че живота е - не съзнава -

от роден до умрял - въздъх.

някой качва се яростно

по склон от сипей покрит

пада долу, надига се пламенно

към върха пак от облак закрит

и не знае защо се изкачва

и не знае къде е поел

и защо тази пропаст прекача

като лъв - безразсъден и смел

но напред нещо силно го тласка

но напред през гори е поел

и не се отклонява ни с ласка

нито с тежък бризантен обстрел

..а когато достигне до горе

дето сняг като злато блести

и надолу изчезне в пороя

от задушните сиви мъгли

той спокойно ще може да седне

върху трон от планински кристал

и изпуснал дъхът си за сетен път

да потегли към своя Валхал

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

защо тази пропаст прекача

като лъв - безразсъден и смел...

напред нещо силно го тласка

но напред през гори е поел

и не се отклонява ни с ласка

нито с тежък бризантен обстрел

gfotrfarewelll2.jpg

..а когато достигне до горе

дето сняг като злато блести

и надолу изчезне пороя

от задушните сиви мъгли :feel happy:

той спокойно ще може да седне

върху трон от планински кристал

и изпуснал дъхът си за сетен път

да потегли към своя Валхал :feel happy:

gfotrfarewelll17.jpg

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest бяса

Живота ни там извира -

сред розите,

в смъртната ложа.

А думите ги избираме.

Остава и да го можем...

...

някой тръгнал е - покорява

висините си - връх след връх,

че живота е - не съзнава -

от роден до умрял - въздъх.

някой качва се яростно

по склон от сипей покрит

пада долу, надига се пламенно

към върха пак от облак закрит

и не знае защо се изкачва

и не знае къде е поел

и защо тази пропаст прекача

като лъв - безразсъден и смел

но напред нещо силно го тласка

но напред през гори е поел

и не се отклонява ни с ласка

нито с тежък бризантен обстрел

..а когато достигне до горе

дето сняг като злато блести

и надолу изчезне в пороя

от задушните сиви мъгли

той спокойно ще може да седне

върху трон от планински кристал

и изпуснал дъхът си за сетен път

да потегли към своя Валхал

.. кой знае кое е последно,

и зная ли де съм поел?

щом чезнат следите безследно,

щом смисълът някой е взел.

Валхала е в доба потайна

от многото "истини" скрит,

светликът, любов е омайна,

щом видим го - бързо завит.

И не че го няма във всеки.

От детската честна мечта,

до наивната длан, дето скитника,

проси добро... но доброто е тя.

еди кой си - няма значение

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

светликът, любов е омайна,

...

От детската честна мечта,

до наивната длан, дето скитника,

проси добро... но доброто е тя.

:thumbsup2::feel happy:

чезнат следите безследно,

щом смисълът някой е взел...

Валхала е ... от многото "истини" скрит

Да, а и по добре да си остане скрит за слабите, малодушните или незрелите за него :)

— Чиста лудост е да се хвърлиш така в устата на вълка — запротестира той. — Слизаме право в леговището на Водан, най-могъщия от всички магьосници. Безкрайно съм възхитен от твоите възможности, които си доказал неведнъж. Но този път се сблъскваш с много силен враг. Водан и неговите коболди, елфи, норми и валкюри ще те накажат за дързостта ти и никога вече не ще видиш отново далечната си родина. ...

— Господи! — промърмори рицарят. — Бих взел за закоравял лъжец всеки, който ми кажеше, че ще срещна валкюри приживе! С тебе обаче няма нищо невъзможно.

...

Изви се яростен вятър и в буреносния му повей задгробни гласове виеха заклинания, за да ни принудят да се махнем на часа, ако не искаме да срещнем гнева на господаря на духовете.

Не обърнах никакво внимание на това, ала трябваше да утеша с приятелски думи нещастния си другар, който силно се разтревожи. ...

— Елфите! Свършено е с нас... — задави се Юон....

стигнахме до края на ждрелото, там имаше малка пещера, пред която танцуваха блуждаещи огньове. Ужасни крясъци

и викове за помощ заглушаваха ушите ни. Погледнах вътре и различих силуети на грешници да се гърчат сред пламъците. Уви, с нищо не можех да им помогна и продължих нататък.

...

Извивките на реката Жьол служеха за ров около жилището на Водан.

Пред входа две страхотни чудовища, вълк и орел, стояха на стража.

В този миг вълкът и орелът се спуснаха към нас.

Валкюрите наблюдаваха битката отдалеч. Това, изглежда, им доставяше голямо удоволствие, ако се съдеше по възклицанията и окуражителните им викове, отправени към противниците ни.

Налагаше се бързо да приключим

...валкюрите подеха в далечината погребална песен, оплаквайки смъртта на двамата верни пазители на валхала.

Юон дойде с усмивкана уста и сърдечно стисна ръката ми, като извика:

— Ясно, Окасен, писано ми е завинаги да съм твой длъжник! ... ти току-що извърши един подвиг, който ще бъде възпят от бардовете в бъдни времена. Ти уби пазителите на Валхала! Никой на света никога не е извършвал нещо подобно и твоята слава ще огрее и моята скромна личност.

"Какво сънуват псиборгите", Пиер Барбе

Няма необходимост да се убиват пазителите на Валхала.

Хората на насилието така или иначе няма да намерят нищо в него.

Добрите хора на любовта, няма да срещнат никакви пазители.

Сечението от двата свята е празно множество.

Редактирано от Валентин Петров

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Инфинити! Прекрасно е!

Как се нарича този инструмент? Арабски е, нали?

От 8 годишна свиря на тарамбука, но звукът там е съвсем друг, макар ритъмът да е същият, дори по-забързан. Това какво е?

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Омагьосва ме тази музика! Това е пулса на живота.

Инфинити, благодаря ти за вълшебството!

От някаква медна сплав ли е този инструмент, как се нарича, не успях да видя отдолу кух ли е, моля да ми кажеш каквото знаеш за него.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Благодаря ви за споделеното усещане...

Това наистина е пулса на живота. Водата на живота...

---

Не знам Силвия... не знам какво е...

Обичам това звучене, обичам и варган.

Нека ако някой знае повече да сподели...

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest valentinus

Защо се връщаш....

Ето аз си отивам

свърши вече съня

и през утрото тъжно

любовта отлетя

нея вече я няма

има снежни гори

с изпочупени клони

...вятър шепне - умри

http://www.youtube.com/watch?v=FpBu0InZehk...feature=related

Редактирано от valentinus

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest бяса

... умира ли нещо, което било е,

то... там е къде то било е, и пак

ще те връща, от твойто усое,

към утрешно вчера - оставило знак.

А туй със съня... е мечта непризната

сънувам, което наяве не бих

споделил, да не би от патИна - позлата,

да легне във проза, да трепне във стих.

А щом пазя го нейде дълбоко,

то радва ме още... и пак

ще живея, с очите широки,

на весел... и мъдър хлапак.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

с изпочупени клони

...вятър шепне - умри

I'm Tired So Tired

I'm Tired Of Having Sex

I'm Spread So Thin

I Don't Know Who I Am

...

Ashamed Of What I Said

I'm Sorry Here I Go

I Know I'm A Sinner

But I Can't Say Noicon14.gif

Редактирано от Валентин Петров

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Морето се боричка като коте

със слънцето, попило във вълните.

Как искам с този ритъм доживотен

то все да ме посреща с дъх наситен.

Как искам то да бъде като мене -

не кротко като пролет или есен,

а лятото от свойте оксижени

да дава пулс на синята му песен.

Това море за мене е светиня -

развихрено, възторжено и младо.

И всяка моя болка ще угасва

пред него, щом докрай я изповядам.

Петя

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Гост
Тази тема е затворена за писане.
Sign in to follow this  

×