Jump to content
Порталът към съзнателен живот
Sign in to follow this  
Guest Еси

Сподели настроението си с музика или стих

Recommended Posts

Guest valentinus

След Края е ново Начало

и Началото свършва със Край

така се кръстосват спирали

от ад чер и пурпурен рай

Дошъл е на бял свят човекът

и вече подготвен е гроб

но нейде по свойта пътека

на друг подарил е Живот

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Брегът на Дувър

Море на верността,

ти някога бе пълно, заливаше брега

с надиплени вълни, искрещи кат' дъга

Но чувам аз сега

проточения рев на твоята тъга

под напора на вятъра студен

на отлива в страхотен, мрачен ден

по голите отломки на света.

Бъди ми вярна, о, любов!

И аз на теб!

Светът фалшив блести пред нас като изваян от мечти,

тъй многолик, тъй светъл и тъй нов,

а в него няма нито радост, нито страст,

ни сигурност, ни мир, ни умиление.

Объркани стоиме ти и аз

сред мрак, сред подлостите на сражение

между слепци, воюващи в нощта.

Матю Арнолд

">
" type="application/x-shockwave-flash" wmode="transparent" width="425" height="350">

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest valentinus

Брегът на Дувър

Море на верността,

ти някога бе пълно, заливаше брега

с надиплени вълни, искрещи кат' дъга

Но чувам аз сега

проточения рев на твоята тъга

под напора на вятъра студен

на отлива в страхотен, мрачен ден

по голите отломки на света.

Бъди ми вярна, о, любов!

И аз на теб!

Светът фалшив блести пред нас като изваян от мечти,

тъй многолик, тъй светъл и тъй нов,

а в него няма нито радост, нито страст,

ни сигурност, ни мир, ни умиление.

Объркани стоиме ти и аз

сред мрак, сред подлостите на сражение

между слепци, воюващи в нощта.

Матю Арнолд

">

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest Ла Горда

:P Понеже аз така доста "поназнайвам" английски :rolleyes:тази песничка

съм я превела като "Скачай по задача" :1eye: И понеже я пускат много "рядко"

само по 30-на пъти на ден :blink: се е превърнала в нещо като химн за нас :D .

Пуснат ли я, всички започват да припяват в такт ска-чай по за-да-ча :P а ако в момента съм излязла за малко, започват да викат: Ивееее бързоооо твойта песен са пуснали :3d_139:

Поздравче за всички със... :D

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Когато искам красота, а всичко е неестетично...

Когато търся поезия, а всичко е прозаично

Тръгвам без посока, скитам във мрака...

Душата ми едновременно пътува и чака

Хора незнаини излизат и влизат... Пътища тайни във мен се размиват

Попиват

мислите ми за безкрайното

във вечната любов към нереалното

Баналното

пак се чуди да умре ии да се събуди

Истината пак се страхува... на лъжата трябва да робува...

Измислям си препятствия и вечност, потънала във мимолетна грешност...

Стоя и бягям... Бягам без посока...

Душата пак си търси светлина, когато спрял е тока...

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Започва Път от моя праг

безкраен, ограден с трева.

Увлечен в неговия бяг,

и аз ще трябва да вървя,

да влача морните пети,

додето стигна друм голям,

събрал пътеки и мечти.

А после накъде? Не знам.

Толкин

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest бяса

Когато искам красота, а всичко е неестетично...

Когато търся поезия, а всичко е прозаично

Тръгвам без посока, скитам във мрака...

Душата ми едновременно пътува и чака

Хора незнаини излизат и влизат... Пътища тайни във мен се размиват

Попиват

мислите ми за безкрайното

във вечната любов към нереалното

Баналното

пак се чуди да умре ии да се събуди

Истината пак се страхува... на лъжата трябва да робува...

Измислям си препятствия и вечност, потънала във мимолетна грешност...

Стоя и бягям... Бягам без посока...

Душата пак си търси светлина, когато спрял е тока...

Когато аз съм красота и другото е без значение,

когато съм поезията, в прозата наречена съмнение,

посоката си знам. И мрак не съществува,

изгрев съм ... и залез тих, а другото не струва.

:harhar:

Ако ли не? То утре пак ще се повтори всичко вчерашно, дотегнало до смърт

и пак ще са ви нужни стрелките на часовници,

за да повярвате, че не лежите в гроб под мрамор твърд,

а че сте живи!

И е нужно нещо свое - свещ и светлинка в куплети,

та Смисълът да грее в дните. Да не бъдат от ужас обзети.

Редактирано от бяса

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Когато искам красота, а всичко е неестетично...

Когато търся поезия, а всичко е прозаично

...

Душата пак си търси светлина...

утре пак ще се повтори всичко вчерашно, дотегнало до смърт

и пак ще са ви нужни стрелките на часовници,

за да повярвате, че не лежите в гроб под мрамор твърд,

а че сте живи!

Когато аз съм красота и другото е без значение,

когато съм поезията, в прозата наречена съмнение,

посоката си знам. И мрак не съществува,

изгрев съм ... и залез - другото не струва.

И е нужно нещо свое - свещ и светлинка в куплети,

та Смисълът да грее в дните. Да не бъдат от ужас обзети.

:angel::feel happy: :feel happy:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest Ла Горда

Капчица мъдрост от един възрастен човек, нека е поздрав за вички които празнуват днес, а и не само днес:

Късна обич – Димитър Андреев

Ако утре вече е късно,

За мечти, за обич, за живот,

Ние с теб последно ще откъснем

Най-красивия любовен плод.

Ако само лошото не ни се случи,

Ако пулсът никога не спре.

То ще знаем, че сме се научили,

Любовта ни как да не умре.

Ако някога ръката ми напише

Най-красивия за тебе стих,

Значи имало е за какво да дишам,

Значи, просто вярно те любих.

И очите, ако нивга не престанат

Да се гледат с нежна топлина.

То мечтите ни ще легнат на постлано,

Упоени в чиста късна светлина.

Нека само двамата да се обичаме,

Любовта си да превърнем в храм.

Там да влизаме, когато се обричаме.

Позволи ми само обич да ти дам.

А за тези които празнуват нашичкия си празник :P За здраве, както казва един приятел :D

:3d_039::3d_047:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest irenastoyanova

Честит св. Валентин - празника на любящите души!

С пожелания в стихове:

Моят рефрен

В утро тъй засмяно, бодро станах аз.

Погледнах небето в захлас и си казах:

Аз съм част от тази необятна шир.

Аз съм част от този Божий мир.

В утро тъй засмяно, слънцето погледнах

и съвсем прогледнах:

Малка буболечка и небесна шир

чувствам, че обичам ги безспир.

В утро тъй засмяно, засмяна съм и аз,

защото обичта от мен прелива

и ме прави тъй щастлива...

В целий този Божий мир разтварям се като ефир

и пак се питам: Аз ли съм това?

До вчера пъшках под житейски теглила,

а сега съм тъй засмяна, сякаш бодра смяна.

Сякаш имам аз криле

и мигом стигам до желана цел.

Защо съм тъй засмяна?

Защото слънце щом изгрее в моята душа,

литвам към простори и знам, че не греша.

"Хей, живот, здравей!" - отново пея

и искам всички да разсмея,

защото знам, че обичта е сбъдната мечта.

В утро тъй засмяно, засмей се и ти

и нека заедно да сбъдваме мечти.

Обичай, живей и се смей

е моят рефрен,

защото Любовта живее у мен!

Величка Венчева

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Избегала мома

Вечер иде, сън не иде

цело село опустело

вятър вие по вратата

пита: "Де ти е момата?"

Я стояло в соба тъмна

яз не смея да отвърна

Ветре, сам съм, либе тръгна

либе веке е далеко

Припев:

Ветре, ветре, немой пита

де ми е момата

славей от вратца излита

щом ръка не знай насита

Утро иде, сън не иде

цело село веке стана

от сърце ми тежка песна

за то, що съм много грешен

Како да пришпоря коня

како либе да догоня

помежду ни бездна-огън

помежду ни девет люти бури

Припев

:3d_011:

Редактирано от greenspirit

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest Ла Горда

В цъфналата ръж

Идейки си запъхтяна

вечерта веднъж,

Джени вир-водица стана

в цъфналата ръж.

Джени зъзне цяла, Джени

пламва изведнъж.

Бърза, мокра да колени,

в цъфналата ръж.

Ако някой срещне някой

в цъфналата ръж

и целуне този някой

някого веднъж,

то нима ще знае всякой

де, кога веднъж

някога целувал някой

в цъфналата ръж?

Робърт Бърнс

http://www.litclub.com/library/prev/burns/ruj.htm

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest НиколаДамянов

"Подарък"

Днес мнението ми изтриха,

Чак сърцито ми се сви!

Все едно детенце ми затриха,

Ах ...как боли,боли,боли...

Мира нямам.Скръб голяма.

Моля ти се Мъко - спри!

Бях му и баща ... и мама,

Ах ...как боли,боли боли...

Отлетя си миличкото то,

А навън, даже не вали !

Не бих го дал за злато и сребро,

Ах ...как боли,боли,боли ...

Сега пък,братчето му мило,

Без студ си то...трепери.

Тук в куплетчето се скрило,

Чака модераторски потери.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

"Подарък"

Днес мнението ми изтриха,

Чак сърцито ми се сви!

Все едно детенце ми затриха,

Ах ...как боли,боли,боли...

Мира нямам.Скръб голяма.

Моля ти се Мъко - спри!

Бях му и баща ... и мама,

Ах ...как боли,боли боли...

Отлетя си миличкото то,

А навън, даже не вали !

Не бих го дал за злато и сребро,

Ах ...как боли,боли,боли ...

Сега пък,братчето му мило,

Без студ си то...трепери.

Тук в куплетчето се скрило,

Чака модераторски потери.

Чудесни стихове! :3d_117:

Възхищавам се от вашия талант, скъпий брате! :3d_050:

Много обич на всички приятели! :3d_059:

Желая искрено всички често-често да се чувствате като в стихотворението на Величка Венчева :3d_046: , което сестра Ирена пусна по-горе! :3d_046:

Благодаря че сме заедно и всичко върви по най добрия възможен начин! :3d_017:

:3d_063:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest Ла Горда

"Подарък"

Днес мнението ми изтриха,

Чак сърцито ми се сви!

Все едно детенце ми затриха,

Ах ...как боли,боли,боли...

Мира нямам.Скръб голяма.

Моля ти се Мъко - спри!

Бях му и баща ... и мама,

Ах ...как боли,боли боли...

Отлетя си миличкото то,

А навън, даже не вали !

Не бих го дал за злато и сребро,

Ах ...как боли,боли,боли ...

Сега пък,братчето му мило,

Без студ си то...трепери.

Тук в куплетчето се скрило,

Чака модераторски потери.

Да! И аз така. Поздрави и горе главата, нищо лично както се казва. :3d_041:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest НиколаДамянов

Вальо,...Братко - Благодаря!

Светлина в Душата ми наля.

Мъката ми е...- на половина,

Но махмурлука ми е кат за трима!

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

~ Ocean of Samsara

">
" type="application/x-shockwave-flash" wmode="transparent" width="425" height="350">

И тънки контури на линиите

бавно преминават през теб;

като извивки на лилиите белите

виждам пръстите ти ~ водосвет.

Носят докосване и топла влагост,

разливаща се в долината на безбрежието

и сока на разтворения нар и сладост

пият устните в тишината на безвремието...

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Гост
Тази тема е затворена за писане.
Sign in to follow this  

×