Jump to content
Порталът към съзнателен живот
Ася_И

Мисли от Учителя за Любовта

Recommended Posts

"...В света на любовта там най помага умът. То е външно, умът. Умът помага само за външните неща. Любовта помага за вътрешните неща. Не че другото не е потребно. Вътрешната страна на живота зависи от любовта. Без любов не можем да разберем отношението, което съществува между нашия ум, нашето сърце и нашето тяло. Любовта е единствената, която образува тази връзка, съединителната брънка е тя на нещата. Докато не намерим любовта, не можем да намерим мъдростта. Докато не намерим любовта, не можем да намерим истината. Който не е намерил любовта, не може да намери мъдростта и истината. Знанието без любов е неприложимо. Свободата без любов е неприложима. Противоречието в съвременния свят произтича: ние искаме свобода, знание, култура без любов. То е невъзможно.

И следователно новият свят, който иде, новият порядък, започват от любовта. Туй е казано в Евангелието: „Ако Ме обичате, ако Ме любите, ще опазите онова, което ви казвам. Аз и Отец Ми ще дойдем и ще направим жилище във вас, и Аз ще ви се изявя.“ Туй е изводът: това е живот вечен, да позная Тебе, единаго истиннаго Бога, и Христа. Бог е любов. Като познаете любовта, тогава животът се осмисля. Без любов животът е цял ад. Много същества разумни има, които се мъчат в ада, които искат да намерят друг път в небето. Милиони години има да се мъчат и като познаят любовта, ще излязат из ада. ..."

Единствената врата Последното добро. Утринни слова (1941–1942). Том I

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

„Учителю, коя заповед е голяма в закона?» А Исус му рече: «Да възлюбиш Господа Бога твоего с всичкото си сърце, с всичката си душа и с всичкия си ум. Тази е първата и голяма заповед. А втора, подобна на нея: Да възлюбиш ближния си като себе си. На тия две заповеди всичкият закон и пророците висят."

Сега искам да внимавате върху това, което ще говоря. Днес проповядвам едно учение, върху което почива развитието на душата, на ума и на сърцето. То е учение, което носи мир и спокойствие на сърцето; учение, което носи светлина на ума, обнова на душата, сила на духа. Това учение е в състояние да възстанови краката на хромите, да отвори очите на слепите; от това учение глухите прочуват, болните оздравяват, мъртвите възкръсват. То носи хармония навсякъде. За това учение няма никакво препятствие. То е учението на живия Бог, Който е и между хората, и между камъните, и между растенията, и между животните. Живият Господ, за Когото ви говоря, е навсякъде. Той е познат на всички. Единственото реално и съществено нещо в света е тоя Бог.

Запитаха Христа: „Кой е големият закон?" Големият закон е тоя, който може да ни научи, как да живеем. Това значи, да познаем Бога.

Коя е голямата заповед? – Да възлюбим Господа. Тая заповед ни учи да мислим, да чувствуваме и да действуваме правилно. Това е една опитна философия, за разбирането на която са нужни години. Много работа се иска от човека, за да се научи да мисли, да чувствува и да действува правилно. Много време е нужно на човека, докато познае Господа. За мене Бог е велика реалност. Той е по-реален, отколкото сте вие, които виждам днес пред себе си. Ще кажете, че си служа със силни думи. Ако бих намерил по-силни думи, бих си послужил с тях, за да обясня, какво представя Бог. Той може да бъде и за вас толкова реален, колкото и за мене. Вие може да Го познаете в продължение на много години, но може да Го познаете и в един миг. Знаете от физиката, че при съприкосновението на двата електрични полюса, веднага се образува искра, светлина.

Казвам: Обърнете се към противоположния полюс на живота, за да намерите светлината, която търсите. Това може да стане в един момент – от вас зависи. Вие стоите гърбом към тая светлина и питате, де е Господ. Мнозина, учени и прости, стоят пред вратата на Господа и се запитват, ще ги приеме ли Господ, или не; достойни ли са за Него, или не. Това са празни приказки. Излезли сте от Господа и при Него ще се върнете. Той ще ви приеме, защото е всеблаг и всемилостив. –

„Да възлюбим Господа!" Тая е голямата заповед, върху която почива нашият живот. – Как трябва да любим Господа? Като ближния? Любовта към Бога и любовта към ближния са две неща диаметрално противоположни. За да разберете любовта към Бога, трябва да затворите това, което знаете, и да опитате моето. Вашето знание сте опитали; опитайте сега моето. Ако вашето е по-добро, готов съм да го приема. Аз съм от тия хора, които дават и взимат. Оня, който люби Бога, се отличава с голяма съсредоточеност, с дълбок вътрешен живот. Привидно той се отдалечава от хората, минава за ексцентричен, но в същност не е така. Любовта към Бога не е нищо друго, освен венозното течение, при което нечистата кръв отива в сърцето и дробовете да се пречисти, да стане артериална.

Следователно, когато искате да любите, влезте дълбоко в себе си, съсредоточете се, без никакво съмнение и колебание. Знайте, че Бог ще ви даде от своята любов, ще ви направи радостни и весели.

Един ученик отишъл при един от великите учители на Индия да го пита, какво нещо е любовта и как може да я намери. Учителят мълчал, нищо не му отговорил. На втория ден ученикът пак задал същия въпрос, но учителят продължавал да мълчи. Шест деня наред ученикът посещавал учителя си, искал да му отговори на зададения въпрос, но пак същото мълчание. На седмия ден учителят взел ученика със себе си и го завел при реката Ганг. Хванал го за ръцете и го потопил във водата. Ученикът ритал, борил се, докато най-после учителят му го извадил на брега и го запитал: Какво почувствува във водата? – Голяма задуха. Имах нужда от въздух. Още малко и щях да се пръсна от липса на въздух. Учителят му отговорил: Ти ще разбереш любовта и ще я потърсиш, когато почувствуваш от нея такава нужда, каквато почувствува от въздуха.

Втората заповед е: „Да възлюбиш ближния си като себе си." Тая любов е външна проява на нашата душа и на нашето сърце. Чрез ближния си, ние проявяваме своята любов навън. В любовта към ближния се вижда и справедливостта на човека.

Казвам: Не се дръжте с двете си ръце за Христа – канарата на вашия живот. С едната си ръка се дръжте за Христа, а с другата помагайте на своите ближни. Не мислете, че хората са грешни. Само Бог знае, защо грешат и защо страдат. Ако вървите по Христовия път, ще разберете, защо Той възлюби хората й как прояви своята любов. Следователно, ако си болен, кажи си: Обичам те, Господи. Кажеш ли така, ще оздравееш. Който отива при Господа, и болен да е, ще оздравее. Ако си здрав, при Бога си вече. Ако си болен, още не си отишъл при Него. – Защо не си влязъл при Него? – Защото трябва още да се търкаш, да пуснеш светлина. Придобиеш ли светлина, ти си спасен по благодат. Това значи: „От Бога сме излезли и при Него ще се върнем."

Какво се иска от човека? – Да се повдига всеки ден, като съзнава, че Бог работи в него. Когато Бог се качва нагоре, ти ще слизаш долу, там да работиш. Когато Бог слиза, ти ще се качваш горе да работиш. Така работи любовта. Като знаеш това, приложи учението на любовта в живота си. Мисли за това, което се иска от тебе, а не от другите. Тогава и грешник да си, аз ще те приема. Аз не се интересувам от праведни хора; интересувам се от хроми, клосни, слепи, сакати – с тях ще отида при Господа, дето ги очаква голямо угощение.

Това е новата епоха – на възраждането. „Да възлюбиш Господа." Това е голямата заповед, на която законът и пророците висят. Когато почитаме тая заповед и прилагаме любовта, всичките ни работи ще се развиват с успех. Всичко ще върви по закона на вечната хармония.

Източник:Беседа от Учителя, държана на 15 октомврий, 1916 г. София.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

За нещата трябва да имате една ясна представа – ясна представа за оня порядък, който Бог е внесъл в света.

Красивото е от Бога. Доброто е от Бога. Благородното, възвишеното е от Бога. Любовта, Мъдростта, Истината – всички тия велики добродетели, всичко това, което дава живот, то е от Бога! Какво има да се смущавате от това, което е от Бога? Когато кажа, че всички трябва да се обичат, аз разбирам, че всичко, което е излязло от Бога, трябва да го обичате – нищо повече! Това разбирам аз. Но казваш, че някои работи не можеш да ги обичаш. Това подразбира човешките работи. Ако ти остане време, можеш да обичаш и тия неща. Те нищо не допринасят. Човешките работи отнасят, а божествените работи допринасят. Ако имаш какво да ти се отнесе, обичай човешкия порядък. И ако вие се разочаровате в живота, вие сте вървели по един човешки порядък, който отнася нещата. Сега, вземете тая мисъл: Една вода, която тече надолу, отнася нещо от бреговете. Онзи дъжд, който иде отгоре, той допринася нещо на тревата. Трябва да имате една ясна представа, едно вътрешно правилно разсъждение. Вие се спирате, искате да знаете дали един човек ви обича, или не. Вие никога не можете да знаете дали той ви обича, или не. Оттам не започвайте. Вие можете да познавате другите хора дотолкова, доколкото познавате себе си. Вие можете да познавате любовта на другите хора дотолкова, доколкото вие обичате! Ако вие не обичате, как ще познаете любовта? Любовта не е нещо, което може да се разправя. Всеки един човек си има едно чувство, с което мери работите в света. Вие търсите сега знанието. Но знанието е само едно средство за улеснение на живота.

Любовта, това е най-великият подтик, който подкрепя живота, поддържа го, защото без любов животът няма никакъв смисъл. Онова, което осмисля живота, то е любовта. Следователно любовта е средата на живота, отдето той ще черпи своите сили.

Защо трябва да обичаме? Щом имаш любовта, в какъвто и смисъл да е, твоят живот може да черпи сили. Той черпи сили само от любовта! Ако ти разбираш любовта като среда, от която можеш да черпиш, тогава има смисъл да говорим за нея. Тогава любовта ще се прояви в човешкия живот.

Какво е новото учение? Новото учение е учение на Любовта, която е основа на всичко. Новото учение е: Като видиш едно живо същество, сърцето ти да трепне. Във всяко живо същество ти трябва да видиш проявлението на Бога – нищо повече! В една ябълка, в една мушичка – в каквото и да е!

Източник: Лекцията "Новото учение" от томчето "Към Извора", ООК, ХV год.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

"Какво представлява Любовта?

Някои употребяват думата Любов вместо обич и обратно, а те се различават.

Любовта е творческа сила, която дава Живот.

Обичта гради върху това, което Любовта твори.

Изобщо, Любовта дава, Обичта взема."

Призваните, Неделни Беседи, 03.11.1918 г., София

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Съвременните хора говорят за любов, прилагат я, но нямат резултати.

– Защо?

– Те не знаят истинското положение на нещата, вследствие на което се разочароват. Някои хора имат големи тръби, през които любовта им минава, но токът на тяхната любов е слаб, едва тече. Който гледа отвън, той очаква да получи много любов от тези тръби, но получава малко. Други хора пък имат много любов, но тръбата им е малка, вследствие на което често стават пропуквания и изтичане на любовта.

И в единия, и в другия случай хората не са доволни нито от своята любов, нито от любовта на ближните си и се разочароват.

-Какво трябва да направят, за да избегнат тези разочарования?

– Да поправят канализацията си. Първите трябва да сложат тесни тръби, според силата на любовта си, за да не се лъжат хората в любовта им. Вторите пък трябва да разширят тръбите си, за да не се пукат и да не изтича любовта им навън. Първите хора се наричат материалисти, светски, а вторите – духовни.

Кое от двете положения е за предпочитане?

В икономическо отношение духовните хора са по-умни, понеже изразходват малко пари за тръбите, но те не дават простор на любовта си. Заблуждението на материалистите седи в това, че като пускат любовта си през широки тръби, те мислят, че тя ще се увеличи. В края виждат, че любовта им не се е увеличила, а разходите за тръбите вървят.

Съвременните духовни хора искат да проявят любовта си, но като нямат методи и средства за това, те се задоволяват с тръбите, които имат.

Да обичаш някого, това значи, да го нагостиш, да задоволиш нуждите му, да му придадеш нещо. Като не знаят, по какъв начин да приложат любовта си, хората се натъкват на ред нещастия и погрешки.

Дойде ли до приложение на любовта, човек трябва да бъде съвършен.

Само съвършеният човек може да изпълни закона на любовта.

За несъвършения човек Божията Любов носи големи разочарования и нещастия.

Ако любовта посети несъвършения, тя първо му отнема свободата. Всички хора ще се съберат около него, ще му искат нещо и като не знае, как да се справи с тях, как да ги задоволи, той ще се почувства стеснен, ограничен.

Разумни отношения

(Общ Окултен Клас, 16.05.1928 Сряда, София)

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Сега, ученикът трябва да се запознае със своя Учител.

Учителят не е на земята. Той може да има физическо тяло, но всякога живее на Небето, горе. Със свето тяло по форма е долу на земята, но по същество е горе. Така че, където и да сте, каквото и да правите, през тази година ще гледате да добиете Любовта на вашия Учител!

Преди години една млада госпожица, една от най-интелигентните моми, които съм срещал, ми каза: „Аз имам едно правило: с всички хора се обхождам много добре, но когато срещна един човек, гледам да намеря у него една от най-хубавите му черти, и когато фиксирам ума си върху нея, предизвиквам го и в него, колкото и да е лош и груб, става една реакция“. Една светска мома в своето духовно прозрение е дошла до тези резултати и аз ви препоръчвам нейния пример, който е добро за вас. Когато се срещнете един с друг, постарайте се да откриете някоя добра черта. Не се спирайте върху маловажните слабости у другите, те са посторонни неща, които ви отдалечават от Истината. Само по този практически начин ще успявате. Не го вършете насила, а се старайте да правите опити. Както младата госпожица е придобила това изкуство, така и вие може да го придобиете.

Христос казва: „Аз съм истинната лоза“. Представете си мислено, че вие сте на тази лоза отгоре, че сте една пръчка, присадена в Христа. Не Го търсете никъде, но вярвайте, че вие сте една пръчка, и се старайте да разберете езика на лозата. Ще научите Христовия език! Не е Христос, който трябва да научи езика на своя ученик, но вие трябва да научите езика на Христа. И когато го научите и проговорите на него, тогава нищо, което поискате, няма да ви се откаже.

Ако искате да научите уроците Му, ще научите езика на Христа и ще отидете да го говорите.

Ако не говорите на Неговия език, ще видите, че Той е вдълбочен в нещо и може да Му приказвате цели дни, без да повдигне главата си. Но ако Му кажете само една дума на Неговия език, Той ще обърне своя поглед. През тази година искам да научите Христовия език, а началото на този език е Любовта.

Ще започнете с първата дума; започнете с думата „обичам“. Тя не е първата дума, но ще започнете с нея. На български език думата „обичам“ е по-морална, отколкото думата „любя“. „Обичам“ съдържа в себе си по-силно чувство. Така и вие ще се запитате обичате ли Христа. Но няма да отговорите „обичам Христа“, а „възлюбих Христа“. Когато поставите частичката „въз“ пред думата „любя“, става „възлюбих“. Така се изменя значението на тази дума. Думата „възлюбих“ е много силна. Затова вложете в себе си думата „възлюбих, възлюбих, възлюбих“.

Изпейте тази дума! Ако имахте Любов, сега можехте да съчините една песен от думата „възлюбих“. Тя ще бъде най-хубавата песен от всички, които някога сте слушали. Ще ми кажете: „Учителю, изпей ни мелодията на тази песен!“ Аз ще ви отговоря искрено: възлюбеният пее на възлюбената си само. Но ако тя не Го е възлюбила, Той мълчи. Така и Христос мълчи още за вас и не може да ви пее.

Сега, ако е за песен, аз ви пях: вчера ви пях „Благославяй и не забравяй“, пях ви „Фир-фюр-фен“. Неща незнайни могат да се пеят, но знайното не може.

Вашите сърца в бъдеще трябва да станат толкова деликатни, че да схващате всички оттенъци.

Има духовни скърби, които се крият в душата. Знаете ли колко големи и дълбоки са те! Има скърби, които не могат да се изкажат с въздишка – толкова дълбоки са тези чувства, че само душата, която ги преживява, знае какво е скръб.

Който премине през дълбоката и голяма скръб в Природата, дрехите му избеляват и той става бял. Но не мислете, че белотата съдържа всичко в себе си; тя трябва да се превърне в Светлина, отново трябва да премине през Живота и в Божествения свят да даде плодове, които да повдигнат Живота и по този начин да се реализират.

Следователно, този бял цвят трябва да се превърне в Светлина, последната трябва да се превърне в движение, да влезе в съзнателния Живот и от него да узреят новите плодове върху дървото на Живота.

И когато хапнем от тях, когато душата ни почувства присъствието на Бога във всичката Му пълнота, когато вкусим от великата красота в Словото на Великия Учител на света, тогава ще разберем дълбокия смисъл на това Слово.

През тази година всички ще имате условия и възможност да се запознаете с езика на вашия Учител и да го научите. Мнозина ми разказват, че са видели насън Христа. Питам ги говорил ли им нещо Той. – „Не, само мина и замина.“ Че как ще разговаря с теб Христос, когато не разбираш езика Му? Знаеш ли езика Му, Христос ще ти проговори и ще ти каже: „Ако имате Любов един към друг“.

Сега мнозина от вас ще отидат в света. Там ще срещнете мъчнотии, недоразумения, спънки, съмнения, но всичко може да се победи с тази вътрешна пълнота, която е знанието и употребата на Христовия език. С тази цел ще ви се дадат упътвания и само по този начин ще се разбираме.

Какво би станало, ако аз не мога да вляза в положението ви? Защо лекарят влиза в положението на болния? Последният се хваща за лекаря и казва: Господин докторе, ти си единственият, който може да ме излекува; ти си за мене Господ, майка, баща – никого друг си нямам; ти можеш да ме избавиш, друг не може!“ Тогава душата на лекаря се пробужда и той казва: „На този болен ще помогна“.

Но ако пациентът му каже: „Ти си лекар и си длъжен да ме излекуваш, нали затова ти плащам!“, тогава той ще си премълчи и въобще няма да го погледне. Ако искаш и ако се молиш, у този лекар ще се пробуди Божественото и той ще каже: „На този болен ще помогна“.

Сега мнозина казват: „Ако иска, Господ ще ме излекува“.

Няма какво Бог да иска – ти ще искаш! Ще се заловиш, по всички правила ще се молиш, ще плачеш и ще казваш: „Бий ме, смачкай ме, но Ти ще ми помогнеш!“ Тогава Господ ще рече: „Този болен заслужава, но искам да се обърне към Мен“.

Някои от вас казват: „Да не ходим при Учителя, да не му се натрапваме, да не го смущаваме“.

Други ми говорят: „Учителю, аз исках да те питам нещо важно, но съм благороден и не желая като другите да те смущавам“. Казвам: ти ме смути повече, отколкото другите. Ти, който трябваше в определен момент да разрешиш този въпрос, не успя, а сега искаш да ме излъжеш. В душата ти е влязла лъжата. Аз бих желал всеки един да ме смути, но да разреши своя въпрос по всички правила на Божественото изкуство , да го разреши по закона на Любовта.

Има един въпрос, за който аз никому не съм отказвал. Никому, комуто сърцето е в крайно утеснение, не съм отказвал да го приема и да му помогна. Не е било време, когато някому да е била скършена волята. Но ако дойде при мен някой с много силна воля, казвам му: „Ти имаш гранитна, желязна воля, няма какво да ти помагам“.

Сега аз ви говоря в името на Христа, в името на Бога: не е било време, откакто светът е създаден, да не помогна на страдащите. Ще преведа тези думи на по-разбран език – така, както са написани в Божията книга: не е било време, откакто светът съществува, или откакто Космосът е създаден, една душа, намираща се в крайно утеснение, да е похлопала на вратата на Господа и Той да не се спре и да не ѝ помогне, при всичката си заетост със Своите работи.

Не е било време някой ум, бивайки нещо смутен, да похлопа на Божията врата и да не му е изпратен един малък лъч. В това отношение никога не е правено изключение. Така че, когато се приближаваме към Бога с всичкия си ум и сърце и когато душата ни е в утеснение, Той ще проговори на ума ни, Той ще проговори на сърцето ни.

Сега, вие искате да бъдете ученици и това е едно отлично желание. Няма по-красиво желание от това да бъдеш ученик! Всеки, който е бил ученик, си спомня с възхищение дните на своето ученичество. Така е и в една окултна Школа. Няма по-красиво желание от това да бъдеш неин ученик.

Сега, на всички ви като ученици пожелавам добър път към Истината.

Пожелавам ви да се запознаете с езика на Любовта, с неговата граматика – да знаете къде да поставите съществителното – отпред или отзад, къде глагола, прилагателното, съюза или междуметието.

Пожелавам ви да научите езика на Мъдростта, пожелавам ви да научите езика на Истината.

И идната година, когато ви кажа „Кажи ми Истината“, да започнете да ми говорите с нейния език. Колко красив е езикът на Истината, колко отличен е той!

Аз съм истинската лоза

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

В една от беседите си аз уподобих първата фаза на Любовта на лимонадата в шишето. Който изпие лимонадата, захвърля шишето настрана.

Втората фаза на Любовта уподобих на ябълка, която хората изяждат, а оставят само семките ѝ за посаждане.

Третата фаза на Любовта уподобих на една книга с отлично съдържание, с кожена подвързия, която, кой как вземе, прочита нещо от нея, усмихва се, туря я в джоба си, пак я изважда, чете, размишлява и започва да учи.

Не е достатъчно да имаме само любов, но трябва да имаме обект в света, когото да обичаме. Най-голямото заблуждение в света седи в това, че всички хора се лутат, тичат, търсят някой да ги обича.

Някой пише книга, за да го обичат хората. Друг издава някакъв вестник, за да го обичат хората. Някой скулптор вае статуя, мъчи се да я направи хубава. Защо? – Да го обича народът. Онзи държавник пише, създава закони, за да го обича народът. Военният изважда нож, излиза срещу неприятеля, за да го обича народът. Работникът цял ден копае, за да го обича господарят. Ученикът цял ден учи, за да го обича учителят. Бащата цял ден работи, за да го обичат децата му. Петелът пее, за да го обича господарят. Кучето лае, пази къщата, за да го обичат господарите му.

Питам: При такова разбиране на нещата кой ще ни обича? При тези изисквания съвременните хора се намират в положението на онзи автомат, създаден от един велик адепт в древността.

Този адепт, след като изучил всички тайни на природата, позволил си да направи един жив автомат, с възможност да се движи, да мисли и да чувства, но душа не могъл да му даде. Автоматът тръгнал подир адепта и постоянно му казвал: „Ти ми даде всичко, но душа не ми даде. Душа искам да ми дадеш!“ Адептът се намерил в чудо, не знаял какво да прави. Започнал да бяга из целия свят, но автоматът тичал подир него и постоянно му казвал: „Всичко ми даде, душа не ми даде, душа искам да ми дадеш!“ Дълго време адептът не могъл да се освободи от него.

Аз наричам съвременните хора автомати.

Дойде някой, казва: „Дайте ми любов!“ Това любов ли е? Този човек иска да каже: „Вие ми дайте пари, че ще видите как и мъже, и жени, и деца, и държава – всички хора ще ме обичат“. Прав е човекът. Той има особен род схващания. Това е старата философия на живота, това са трагедии и драми, които се повтарят от хиляди години в света.

Вследствие на тази философия хората се намират в безизходно положение, в един омагьосан кръг, който няма разрешение в живота.

За всички онези, които са навлезли във вътрешната страна на Божественото или Христовото учение, или в мистичния живот, или в духовния живот, Христос казва: „Ако човек не се отрече от себе си, или от външния живот, той не може да бъде ученик на Любовта“.

Защо е необходимо да се самоотрече човек от всичко земно? Тръгне ли човек за небето, той не може да вземе нищо със себе си от този свят. Турците имат едно предание за Христа, че когато Той тръгнал за небето, една малка игла се закачила за дрехата Му и по тази причина не могъл да влезе там.

Сега и аз ви казвам: Най-малката игла на света е в състояние да ви лиши от Божията Любов. Закачването на тази игла представлява психологически акт.

Влезете ли обаче в Любовта, всичко у вас е ново, нищо старо не може да остане. Вие ще бъдете вече хора, родени по новия, а не по обикновения начин.

Някои мислят, че Божественият път е труден. Не, според моите разбирания Божественият път е само за разумни хора.

Той е най-лесният път за качване. По този път не можете да се качвате нито с кон, нито с кола, нито с железница, нито с аероплан – пеш ще се качвате. На главата си няма да имате шапки и на краката си няма да имате обуща. Гологлави и боси ще пътувате! Дрехите, с които ще се обличате, ще бъдат много тънки, почти без тегло. Те ще бъдат направени от светлината на слънчевите лъчи. Тия дрехи ще бъдат много красиви и толкова топло ще държат, че понятието за студ абсолютно ще изчезне от вас. Вие ще се чувствате обвити в мека, приятна топлина. На тия дрехи ще правите колкото гънки и къдри искате – тъй гъвкави ще бъдат те. От тях може да създавате хиляди и милиони разумни форми. Значи на такъв ученик не се позволява да носи обуща от животинска кожа. Докато е на земята, може да носи обуща от животинска кожа, и то от най-дебелата.

Мнозина от вас, като ме слушат да говоря така за Любовта, казват: „Тогава ние не трябва да живеем на този свят“. Не, човек може да има Любовта и пак да живее на този свят.

Христос казваше на своите ученици: „Аз отивам при Отца си да ви приготвя жилище. До това време вие работете на земята. Като ви приготвя жилище, ще дойда да ви взема“. Христос не се отказа да дойде и втори път на земята. Той видя де е погрешката, поради която не може да се живее в този свят, и затова каза на учениците си, че ще отиде да им приготви жилище на небето и ще дойде втори път тук на земята да ги вземе.

Но като дойде Христос втори път на земята, Той цяла ще я запали. Защо? – За да се изгладят, да изчезнат всички възпоменания от разпъването Му на дървения кръст. За този акт днес свидетелстват страданията на цялото човечество, а всички тия страдания трябва да изчезнат, никакъв спомен от тях да не остане.

Цялата стара култура ще изгори и ще се създаде нова култура, с нови образи. Като дойдат тия нови образи, няма да остане помен нито от страданията на Христа, нито от тия на човечеството. Казано е: „Камък на камък няма да остане“. Това е вярно, не само в буквален смисъл, но и в преносен. Всички схващания на хората за живота, за отношенията между бащи и синове, между майки и дъщери, между слуги и господари, между верующи и безверници, всичко, което историята е записала от памтивека и досега, ще бъде пометено, ще бъде издухано от вятъра, както прахът се издухва от улиците.

Какъв смисъл ще има животът на някоя майка, която е родила десет сина и всички станали разбойници? Или какъв смисъл ще има животът на някоя майка, която родила десет сина и те измират един след друг? Кое ще радва тази майка, която след като отиде на онзи свят, види този свой живот като на кинематограф? Това ще бъде живот, пълен със страдания. Кое е хубавото в този живот? Защо трябва да се създават такива картини? Те са резултат на един живот без любов.

Явно говорих

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Любовта е свят, в който живее Божественият Дух. Най-великият свят, който познават мъдреците от всички времена и за който Христос говори, е светът на Любовта. И когато казваме, че Бог е Любов, подразбираме същината, от която всичко произлиза. От извора на Любовта са произлезли и ще произлизат всички светове през всичките вечности.

Всичко в света живее в Любовта и чрез Любовта. Всичко, което виждаме: звездни вселени, слънца, планети, е проява на Любовта. Целият Космос в неговата целокупност, целият физически свят е проявена, материализирана Любов. Това е великото „тяло на Бога“.

Вън от Любовта ние не познаваме Бога. Любовта е свързана с всички органични същества. Няма живо същество, няма жива материя в света, която да не се влияе по един или друг начин от Любовта, да не е тясно свързана с нея.

Бог на Любовта не е само вън от нас, във Вселената, а и вътре в нас. Той е живата връзка на всичко, което е „вън“ и „вътре“.

Любовта обема всичко в себе си. Сама по себе си тя е безконечна, а всички неща вън от нея са конечни. И затова ние казваме:

Вечна е само Любовта. От нея изтича животът. Любовта е, която носи пълния живот.

Доброто като плод на Любовта, се съдържа в нея. Мъдростта и тя се съдържа в нея, защото представя формите, чрез които Божията Любов се изявява. Истината също е включена в Любовта. Тя е най-чистият образ на Любовта. Правдата и тя е включена в Любовта. Ето защо, абсолютната Божия Любов подразбира абсолютна Правда. Където няма правда, няма Любов. Физическата страна на Любовта е Правдата. За да се изяви Любовта на Земята, непременно трябва да има Правда.

Любовта е дълготърпелива, милостива, но абсолютната Любов изисква абсолютна Правда. И само човек, който е просветнал в Правдата, може да възприеме Божествената Любов. Христос е изявената Любов в Правдата, която просветва у онези, които Го любят.

Любовта е само за великите, силните души. Грамадна енергия се крие в човека на Любовта.

Помнете: Любовта не е за болни хора. Любовта е само за здрави хора. Болните, мъртвите хора не любят. Само живите хора, които са изпълнени с Божествения Дух – те са, на които сърцата трептят от Любов. Не се лъжете: Болните, мъртвите духом хора не са озарени от Любовта.

И когато чуете някого да казва: „Аз съм човек на хладния разсъдък, аз не мога да любя, не мога да се занимавам с такива дребнавости“, знайте, че този човек е глупав.

Защото най-мъдрото, най-великото нещо в света е Любовта. Най-мъдрото Същество, за Което се казва, че е Любов, люби. Онзи, Който е създал световете, Който е направил всичко, Който всичко е изпълнил с живот, Който е дал всички жертви, люби, а този пигмей, със своя „хладен разсъдък“, не можел да люби! Христос слезе на Земята да изяви Любовта, а хората на „трезвия ум“ не можели да любят!

Пропътувайте цялото Небе, цялата Вселена, обиколете всички светове, всички ще ви кажат, че Бог е Любов. И ако бихте запитали един ангел: „Обича ли ни Бог“?, той ще ви каже: „Поискайте по-скоро от мене да изгубя всичкото си съзнание, всичко, което съм придобил през вековете, отколкото да ви отговоря на въпроса – обича ли ви Бог!“

И наистина, Бог не може да измени на Себе Си. Ако приемем, че Бог може да измени на Себе Си, значи да допуснем, че има някаква външна сила, която Го ограничава. А това е немислимо. Любовта е неизменна. Тя всякога ни озарява.

Спомнете си думите от Писанието: „Бог толкова възлюби света, щото даде Своя единороден Син, за да не погине всеки, който вярва в Него“. Значи Бог като възлюбил света, дал от Себе Си в жертва най-хубавото, най-възвишеното – своя „единороден Син“, за да повдигне ония души, които вярват в Любовта.

И наистина, може да се вярва само в едно: в Любовта. Всяко друго вярване е измама.

Любовта стои над всякакви религии. Любовта сама създава религиите. В Божествения свят религии няма. Там съществува само Любов. Атмосферата на Божествения свят е Любов. Там всичко диша Любов. Но понеже Любовта не може да се прояви на Земята, затова се явяват религиите. Искате ли обаче да изпълните волята Божия, трябва непременно да заместите религията с Любовта. Тогава всеки, който ви обича, ще бъде свещеник и служител във вашия храм.

Великото в света е да познаем Бога като Любов.

Красотата в живота е във връзката ни с Бога на Любовта.

Любовта съдържа в себе си всички условия, всички методи, всички възможности, чрез които човешката душа може да се развие в своята пълнота. Едничка тя може да пробуди в нея скритите възможности. Науката, изкуството не могат да бъдат стимули за пробуждането на човешката душа. Те са само временни занятия.

Единствената истинска работа в света – това е науката за Любовта. Тя е великият обект на познание за душата.

Започне ли човек с Любовта като велика и мощна сила, душата и духът му се пробуждат и той влиза в реална връзка с физическия, Духовния и Божествения свят. Само чрез Любовта може да разбере човек отношенията, които съществуват между тези светове, както и смисъла на целокупния живот.

Но едно не забравяйте: в живота на човека има само десет възможности да започне с Любовта. През всеки десет години има възможност да заработи тази мощна сила. Останалото време от живота на човека е отредено за занимание. Улови ли човек една от тези възможности, един от лъчите на великото слънце, което озарява целия Космос, всичко възвишено и благородно в душата му ще започне да цъфти, да връзва и да зрее. Плодовете на душата узряват само под лъчите на това слънце.

Когато проблесне първият лъч на Любовта, вие ще усетите в душата си такова неописуемо блаженство, такава светлина, такъв мощен подтик във вашия ум, такъв стремеж във вашата воля, че всички пречки в света ще почнат да се топят. Няколко мига преживени в Божествената Любов струват много повече от хиляди години обикновен човешки живот, прекаран всред най-големи удоволствия и наслади.

Като обичаме, ние търсим Бога. Ние трябва да любим Бога, за да Го възприемем и опитаме. А щом Го възприемем, ние опитваме Неговата мъдрост. Казано е в Писанието: „Да възлюбиш Бога с всичкото си сърце, с всичката си душа, с всичкия си ум и с всичката си сила. И да възлюбиш ближния си като себе си“.

Това е един-едничък закон, който се проявява в три свята. Любов към Бога – ти си в Божествения свят. Любов към себе си, към своята душа – ти си в Духовния свят. Любов към ближните си – ти си на физическия свят. Приложи ли човек тези закони, няма да има сила в света, която да му се противи, няма да има мисъл, която да не му се подчини и да не дойде да послужи на неговия идеал.

Помнете обаче една велика истина: Само Бог люби, защото Бог е Любов. Няма човек, който сам по себе си да може да люби. Човек може да бъде само проводник на Любовта, но да люби от само себе си – не може. Да искаш да те обича някой, ще рече да искаш Бог да те люби. Бог, за да прояви Любовта Си към тебе на Земята, трябва да избере някой човек като проводник и чрез него да ти се изяви. Ако на Земята има само един човек, който те обича, то е достатъчно.

Любовта в Божествен смисъл е разумна проява между две възвишени души, които стоят на еднакво равнище и по ум, и по сърце, и по стремежи – души еднакво благородни, еднакво повдигнати духовно. Само такива две души могат да се разбират. И тогава Любовта между тези две души е като музика. Защото само двама истински виртуози могат да свирят заедно.

Вие често питате: „Кой ни обича?“ В присъствието на онзи човек, който ви обича по Божествен начин, каквато и скръб да имате, каквото и разочарование да преживявате, те мигом ще изчезнат. На вас ще ви олекне и просветне.

Любовта се отличава със следното чувство: Когато човек обикне някого, той му съчувства и се отнася с него така, както се отнася към себе си. Не се ли прояви това чувство, Любовта на дело не се проявява. От Любовта произтича и чувството на прощаването. Само Любовта прощава.

Истинската Любов е по-силна от смъртта. Който люби, не умира. Любовта носи безсмъртие. Хората умират от безлюбие.

Ако една майка има силна и непоколебима Любов към децата си, смъртта не може да й ги отнеме. Не само смъртта – никоя сила в света не е в състояние да разлъчи две същества, които Любовта е съединила. Любовта образува най-устойчивите съединения в живота. И когато две души образуват едно такова устойчиво съединение чрез силата на Любовта, те образуват една двойно по-мощна и по-светла душа с две съзнания. Тези две души като срещнат други две души, съединени по този начин, се свързват с тях и образуват една още по-мощна душа. Така продължава този Божествен процес на Любовта, който единствен е в състояние да образува устойчиви, неразлъчни съединения между душите.По този начин в Божествената Любов всички души се съединяват в едно цяло, така мощно, така устойчиво, че никаква сила в света не е в състояние да разкъса неразривните му връзки. В това цяло всяка душа живее в другите души и те живеят в нея. Така се осъществява единството в множеството и множеството в единството.

Спасението на човека зависи изключително от Любовта. И когато Любовта се прояви в човека, той даже да е паднал, може веднага да се повдигне над условията. Щастието на човека зависи пак от нея. В щастието човек изпитва разширение и пълнота, благодарение на Любовта, която го е посетила. Тогава човек чува гласа на всички живи същества и чувства пулса на общия живот. Защото Любовта е колективна проява на всички разумни същества, които са завършили своето развитие и са станали едно с Бога. Любовта на едно от тези същества е колективната Любов на всички. И ако любовта на едно същество не е колективна проява на всички разумни същества, тя не е Любов.

Ето защо, висшата, идейна Любов се проявява в Любов към всички хора, без те да подозират нейния източник. Да любиш хората, дори и когато те ненавиждат и ти мислят злото; да им служиш постоянно, без те да знаят това – това ще рече идейна Любов, това ще рече служене на Бога. Защото това е една от основните черти на Божествената Любов – тя иде към нас независимо от това дали сме грешни, или не.

Магическа сила се крие в Любовта. Тя е ключ, с който всичко затворено се отваря. Любовта си има свое свещено име – загубената магическа дума, която търсят кабалистите от всички времена. Свещеното име на Любовта, това е магическия ключ на безсмъртния живот. Чрез него всички отрицателни енергии се превръщат в положителни. С него човек може всичко да направи. Затова се казва, че за Любовта всичко е възможно.

Единствената сила, която може магически да преустрои цялото същество на човека, е Любовта. И тя трябва да проникне навсякъде у него, да проникне в най-малките гънки на неговата душа, за да го преобрази. Любовта трябва да изпълни човешкия дух. Тя трябва да се прояви пълно, съвършено, безгранично в човешката душа. Тя трябва да пребъдва и в сърцето по същина и съдържание. Тя трябва да действа и в ума като съкровена сила.

Четири са проявите на Любовта в човека. Тя действа:

като стремеж в сърцето,

като чувство в душата,

като сила в ума,

като принцип в духа.

А това е целият цикъл на развитие от начало до край.

Любовта като стремеж се движи към центъра на Земята. Това са корените на Любовта.

Любовта като чувство се движи към Слънцето – това са клонищата.

Любовта като сила се проявява само у гениите и светиите. Тя се проявява у всички онези, които се жертват за една Божествена кауза. Самопожертвуванието спада към Любовта като сила. Само човек, който има ум, може да осъществи Любовта като сила.

Любовта като принцип сега влиза в света. Тя обгръща всичко. До Любовта като сила има и привличане, и отблъскване, има противоречия. В Любовта като принцип, всички противоречия изчезват.

Човек трябва да мине през всички степени на Любовта. Той трябва да мине през Любовта като стремеж – през нейните корени, трябва да мине през Любовта като чувство – през нейните клони, трябва да мине през Любовта като сила – през нейните цветове и да влезе в Любовта като принцип – да опита Божествения плод на Любовта.

Докато Любовта не влезе в света, той няма да се преобрази. Тя е велик огън, който внася живот. Но няма по-страшна сила от Любовта за онези, които са в дисхармония с нея. За тях настъпват тогава адски терзания. Огънят на Любовта, като една велика вълна, идва сега в света. Той ще разтопи всичко онова, което не може да издържи висшите трептения на Любовта.

Когато Любовта не се възприеме правилно, нейните сладки сокове, от действието на един особен род астрални ферменти, се превръщат в особен род вино. От това вино хората се упояват, когато в тях се зароди стремежът на Любовта и вършат хиляди грехове и престъпления.

Но ти, който мислиш, различавай това вино на човешката любов, образувано отпосле, от сладките сокове на Любовта!

Спусни се смело в корените на Любовта!

Разпростри се широко в нейните клони!

Цъфни като цвят на Любовта!

Завържи като плод на Любовта!

И когато възлезеш в света, където зреят нейните плодове, ще запееш песента на човека, който е извървял великия кръг на Любовта – от корените до плода. Чуй тази песен!

Бог е Любов,

вечна, безгранична,

пълна с живот –

живот на благия

Божи Дух,

Дух на святостта,

Дух на благостта,

Дух на пълен мир и радост

за всяка душа.

И ще чуеш отзива на любещите души:

„Ний ще ходим в тоя път на Светлината,

в която царува

Божията Любов“.

Учителят говори

Редактирано от velinavasileva

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

"Светът е пълен с изкуствени цветя. Някой туря една Божествена мисъл в заповедна форма и казва: Да се обичаме!

Божествена е тази мисъл, но не е турена на място. Със заповед хората не могат да се обичат.

Да се обичаме! – това е заповед, закон.

Единственото нещо, което не се подчинява на закона, е любовта.– Защо? –Защото тя сама е закон.

Ако любовта би повярвала в закона, тя щеше да направи престъпление. Законът е подчинен на любовта.

Тя сама е закон на себе си, няма нужда от други закони. Това, което тя прави, е закон.

*

Като четете Стария Завет, натъквате се на стиха: „Да се кланяш на слънцето”.

Ако се кланяш на слънцето и не работиш, грешиш. Казано е още да не уповаваш на хората.

Това значи: не прави хората божества, та да не изпадаш в изкушение.

Обаче, Бог може да ти помогне чрез хората. Не мислете, че човешката любов е като Божията.

Според мене, само една любов съществува, но в обикновения човек тя се проявява по един начин,

а в добрия и праведния – по друг начин. В цялото Битие съществува една любов.

Дето влезе, любовта смекчава и облагородява.

Ако те обикне едно животно, то е готово на жертва и на услуга за тебе;

ако те обикне една птичка, и тя е готова на услуги.

Когато пророк Илия остана сам в пустинята, гарван му носеше хляб. Обичаше го тоя гарван.

*

Във всички времена и епохи Божието Слово е еднакво ценно.

Божествените неща никога не губят цената си. Колкото ценни са били едно време, толкова ценни са и сега.

Едно време Божественото е било пъпка, сега е цвят, след време ще бъде зрял плод.

Не е въпрос за греховете на хората. Аз говоря за живия Бог – Бог на любовта.

Зная, че Той е единственият, Който обича грешниците.

Казано е в Писанието: „Бог не съизволява в смъртта на грешника".

*

Първата задача на човека е да изпълни Божията воля по любов, а не по закон.

Много неща изпълняват хората, но по закон.

*

Не обичайте вашите идоли, вашите фалшиви мисли и чувства.

Откажете се от тях, както се отказвате от фалшиви монети.

Възлюбете духа си, душата си, ума си и сърцето си.

Любете Бога,

Който се проявява във вашия дух,

във вашата душа, във вашия ум и във вашето сърце.

Изпълнявайте волята Му без никакво раздвояване в себе си."

Божията воля, Утринни Слова, 26.12.1943 г. София

Редактирано от Лъчезарна

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Представете си, че любовта има най-много очи.

Няма друго същество в света, което да има толкоз очи, колкото любовта.

Всичко вижда.

Но в нея има едно качество, тя всичко вижда с очите си, но изключва безобразието, него никога не го вижда.

Греха никога не го вижда.

Грехът не може да се приближи и нечистотата не може да се приближи.

Туй, което търпиш, трябва да го търпиш,

но търпението не е любов, търпението е дилафът, с който се пипа огъня.

Понеже, ако пипаме огъня без дилаф, ще ви изгори, с дилаф ще го пипате.

Търпението излиза от любовта, но самото търпение не е любов.

Любовта благосклонна е,

но самата благосклонност не е любов, излиза от любовта благосклонността;

не завижда – незавиждането не е любов, но то е само едно състояние на любовта.

Животът за любовта

Редактирано от velinavasileva

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

"„Вижте каква Любов е дал нам Отец.“Ако нашето съзнание не е будно, не можем да възприемем Любовта.

Може да ти говоря за Любовта, нищо не те ползва. Онова, което сами сме проявили в Любовта, то ни ползва.

Когато се мъчим, показва, че имаме някакъв дефект.

*

Всички хора трябва да се родят от Любовта. Който е роден от Любовта, грях не прави.

*

На земята съществува един Божествен порядък. Него трябва да възприемете.

Всички други неща – ангелски и човешки, са спомагателни средства.

Едно учение, което не можете да приложите в живота си, е една храна, която не можете да опитате.

Любов, която не може да извади човека от гроба и противоречията, не е Любов.

Любовта в света разрешава всички мъчнотии. Не в един ден ще ги разреши, но постепенно ги разрешава.

В края на краищата всичките хора ще се обърнат към Бога.

Когато говорим за обръщане към Бога, ние искаме да съкратим човешките страдания.

Когато се проповядва Истината на хората, ние искаме да ги освободим от излишните страдания.

Бог два пъти не бие човека. Един път го наказва. Много пъти ли го наказва, той върви вече в кривия път.

Едното наказание е благословение. Но избягвайте второто и третото наказание. В Любовта има само едно наказание.

И Любовта като те накаже, това наказание не искаш да го дадеш на никого. То е ценно и струва повече от всякакво богатство.

И когато Любовта накаже някой човек, това е една привилегия. Радвайте се, когато Любовта ви наказва за първи път.

Това показва, че наближава вашето освобождение. Всякога, когато намерим фокуса на Любовта, това е нашето спасение.

А като изгубим този фокус, идат всичките страдания."

Любовта е музика, Утринни Слова, 09.05.1943 г., София

Редактирано от Лъчезарна

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

"Толстой привежда един пример за един руски светия.

Един ден довели при него една мома, малко смахната, но много красива. Той я излекувал, но тя го съблазнила.

Като го съблазнила, той напуснал светилището и вече никой да го не вижда.

Ние някой път лекуваме хората. Не се опитвай да лекуваш хората, докато не си с любовта.

Само като дойде любовта в тебе, тогава лекувай. Без любов настрани стой.

Гледам, вие току водите този, онзи, казвате: „Ела при Учителя да те излекува.“ Не лекувайте хората, които не приемат любовта.

Нека да си носят товара. Всеки, който е готов да служи на любовта, може да го лекуваме, но който не служи на любовта,

няма какво да се лекува. Да го лекуват в света лекарите, да му вземат парите, да плаща. Нека плаща, нека си намери лекар.

Правете разлика кого да лекувате. Искате да лекувате, питайте: „Готов ли си да служиш на любовта?“ „Не съм.“

Препоръчайте му лекар. Казвате: „Тия грешните, елате да ги лекуваме.“ Нов живот ще им дадем да грешат.

Ако искате да се освободят, лоши са последствията.

Вие искате да услужите. Хубаво е, но да услужите с любов. Ако нямаш любов, как ще услужиш?

За да освободиш някой силен, трябва да бъдеш по-силен от него. Ако не си силен, ако си слаб, не отивай да освобождаваш от силния.

Ако си силен, иди, вържи го, освободи другия.

Силни можете да станете с любовта. Без любов ние сме слаби хора, с любовта сме силни хора.

Като станем силни хора, тогава ще се освободи светът.

Ако вие не можете да вярвате, че любовта ще може да преобрази света, тогава в какво ще вярваш?

Вярваш в Христа, че е умрял. Христос казва: „Аз победих света.“ Какво разбирате под тия думи?

Казано е там: „Както Отец Ме е възлюбил, така и Аз ви възлюбих. Идете и предайте тази любов.“

Казва Той: „Повярвах, че Аз излязох от любовта.“

Всеки човек, който е повярвал, че е излязъл от любовта, той е нов. Който не вярва, оставете го настрана.

Христос казва: „Не се моля за света, моля се за тия, които Ми даде.“ Вие сега седнете и се молите за целия свят.

Христос, който имаше силата, не се молеше за целия свят. Вие, които нямате нищо, се молите за целия свят.

Много сте щедри. Молете се само за онези, които приемат любовта.

Онези хора, които не приемат любовта, те са силни. Нека си носят товара.

Училището не е направено за болните хора, то е направено за здравите.

Болните нека седят в болницата да се лекуват. Като оздравеят, тогава ще влязат в училището.

Това е новото, да имате ясна представа.

Ще ви прочета от „Светът на Великите души“. Казва: „Туй, което мери, а само не се измерва, е разумното.“

Туй, което мери, е любовта, а тя всякога остава неизмерна. Разумното е една външна форма на любовта.

Човек не може да бъде разумен, ако душата му е неизпълнена с Божествената любов.

Единственото нещо, което трябва да приемем без никакъв оглед, то е любовта.

Когато приемеш любовта, не търси да я изучаваш. Не изучавайте любовта.

Приемете любовта, опитайте я и не я изучавайте. Щом я изучавате, нищо няма да научите.

Единственото нещо, което не трябва да се изучава, е любовта. Приложете, опитайте я.

В Стария завет пророците казват: „Казва Господ, опитайте Ме и вижте, че съм благ.“

Трябва да опитаме Бога в Неговата благост. Ако така не Го опитаме, ние ще бъдем чужди в света,

ще се мъчим и при големите блага, при които живеем. Може да ви показвам какви са моите възгледи за живота.

Моите възгледи са мои възгледи. Вашите възгледи са ваши. То е друг въпрос.

Казвам на вас, приемете новото, тъй както аз го приех. Аз не го приех с философия. И вие така го приемете, както аз го приемам.

Приемете го тъй, както аз го приех, нищо повече. Сега не знаете ли как се приемат нещата?

Вие вземете един лотариен билет и мислите да спечелите един милион. Нищо не печели.

Защо по същия начин да не приемете любовта? Приемете любовта тъй, както тегленето на един милион.

Всеки, който е приел любовта, без да я изучава, той е получил всичко. Всеки, който я изучава, изгубил е и това, което има.

Ако изучаваш любовта, ще изгубиш и това, което имаш. Тъй седи въпросът. В целия свят ние изучаваме любовта,

как Господ е създал света, защо го е създал. Какво ще придобием от тая философия?

След като приемем любовта, тогава ще почнем да изучаваме света и ние ще имаме правилната философия.

Като дойде любовта, ще имаме едно истинско разбиране. Като изучаваме любовта, ще имаме един изопачен начин, както е сега.

Бъдете съвършени. Любете, тъй както Отец вас люби.

Блажени са, които са намерили любовта."

Новата идея, Утринни Слова, 07.03.1943 г., София

Редактирано от Лъчезарна

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Когато обичаме един човек, когато любим един човек, той знае, без да му говорим. В Любовта има светлина, в Любовта има топлина, в Любовта има сила, в Любовта има богатство, има всичките възможности. Някои искате да скриете Любовта, че обичате. Щом светиш, ти обичаш. Щом грее Слънцето, показва Божията Любов. Бог го направил да свети и изявява своята Любов и тази Любов постоянно иде и ни въздига. От Любов въздухът се движи и влиза в нас. Водата се движи по Божията Любов. Тази вода влиза и от Любов всичката мръсотия, която е оставена, прощава и очиства. Хлябът заради тази Любов се жертвува.

Всичко наоколо е все Любов. Когато един човек ви мъчи, то е пак от Любов.

Животът е по - драгоценен -НБ

Редактирано от Розалина

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

"За всичко, което виждаш около себе си, благодари. Кажи: Благодаря Ти, Господи, че срещнах този човек. Благодаря Ти, че видях този извор, тези мушици. Колко красив е изворът! Колко хубави са мушиците! Кацне една мушица на лицето ти, благодари! Тя казва: Ида да те поздравя. Колко си хубав! И аз бих желала да бъда като тебе. Комар дойде от някъде. Кацне на носа ти и казва: Дойдох да си взема нещо от тебе. Ти го духнеш и той отхвръква настрана. Веднага той пише, че човек го духнал, но добре направи, животът ми се преобрази. Някога го натиснеш и убиеш. И веднага комарските вестници пишат: Един човек убил комар. Какво ще направиш? Ще се опиташ да го съживиш. Така постъпвам аз. Като убия един комар, веднага се извинявам. Казвам му: Извини, не исках да те убия. Понеже си невъзпитан, реших да те помилвам, да ти придам нещо от себе си. Оказа се, че си много деликатен, едва се докоснах до тебе и ти остана в ръцете ми. Ще те съживя, не се страхувай."

Утринни слова, "Малките неща", 26 декември 1937 г.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

...Аз служа на Господа. Че ти служиш на Кесаря. Но това е до разбирането. Опасността не е в парите външно, но опасността е в любовта към парите. Опасността не е в жените, но в любовта към жените. Опасността не е в мъжете, но в любовта към мъжете. Опасността не е във виното, но в любовта към виното. Това са положения. Ще кажете: Каква опасност може да има в любовта? – Голяма опасност може да има. Като залюбиш някого, после ще го намразиш. Или, като залюбиш някого, ще почнеш да му търсиш сметка, къде е ходил, с кого се е срещал, как се е ръкувал, как е стиснал ръката му и т. н. Тези неща стават все от любов. Хората казват, че трябва да се обичат. До известна степен това е право. Любовта е сила, с която трябва да знаем как да се разправяме. Тя е огън, който носи голяма топлина в себе си. Досега никой не е измервал топлината на любовта. Любовта започва от най-малката топлина и стига до най-голямата, която всичко разтопява и унищожава. Зависи, как ще се прояви тази любов. Опасността не е от огъня на любовта. Опасността е в твоето приближаване или отдалечаване от огъня на любовта. Ако много се отдалечаваш от любовта, ще замръзнеш, ако много се приближаваш, ще се стопиш. Следователно, човек трябва да намери онова нормално положение, или разстояние от огъня на любовта, на което нито да замръзва, нито да се разтопява. Това наричам аз мярка на любовта. Какво нещо е любовта? – Любовта е онова положение, при което човек, като застане, нито ще замръзне, нито ще се разтопи. Това положение ние наричаме донякъде идеална любов. Това е местото, отдето животът иде. Който пази това положение, животът му се благославя. Който пази това равновесие, животът му се благославя. Ако изгубиш това равновесие на любовта, оттам ще се зародят всички нещастия.

Светило на тялото

Редактирано от Слънчева

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Всяко едно състояние,

което затваря у вас способностите, чувствата и постъпките ви,

с които да го проявите, не е добро.

Например казваш: „Мен не ми трябват много знания, много чувствания!"

Човек не страда от много знания, от много чувства, от много Добро или от много Любов.

Аз не съм срещал човек да страда от много Любов -

от безлюбие съм срещал да страдат, целият свят страда от безлюбие, не от много Любов.

И ако понякога има страдания в името на Любовта,

те са нещо фиктивно, което минава под името Любов.

Какво трябва да разбирате вие под Любов?

Любовта в света е най-великата Сила,

която доставя на човека това, от което душата има нужда.

Когато ти се достави това, от което имаш нужда в Живота, това се нарича Любов.

Само животът, който се доставя чрез Любовта, се нарича Живот.

Това е Живот,

а външните красиви прояви и ласките не са Любов.

Това са панделки, това са червени, сини и зелени накити, но това не е Любов.

И когато ги няма тези панделки,

Любовта не се мени. Някой може да направи нещо за вас, без да ви обича,

а пък друг може да ви говори ласкави думи, без да направи нещо за вас.

Във втория случай това са само етикети.

Вярата като закон

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Условия за възприемане на Любовта има всякога,

но вие трябва да се нагодите да я възприемете.

Щом се нагодите, вие ще я възприемате такава, каквато изтича от Бога.

Всичко зависи от съзнанието на човека.

Всеки възприема Любовта според степента на своето съзнание.

Нека остане в ума ви основната мисъл:

Обичайте Цялото и живейте заради Него.

Щом обичате Цялото, ще обичате и частите, които влизат в Него.

Закон за частите и цялото

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Казвам: Има неща у нас, в които трябва да се вслушваме. Има нещо дълбоко в човешката душа, което ни нашепва какво трябва да правим. Има неща, които засягат дълбоко човешкия ум, човешкото сърце и произвеждат приятни състояния. Но някой път това чувство произвежда един дисонанс и трябва да се вслушаме в него. Щом в човека се яви този дисонанс, той трябва да бъде внимателен.

Та казвам: Когато се говори за Любовта, трябва да се знае, че тя говори именно чрез това вътрешно чувство. Някои наричат това чувство интуиция, други – душа, трети – дух, четвърти – човешки ум, пети – космическо съзнание и т. н. Както и да го наричат, има нещо, което говори на човека. Човек расте именно в Божественото, което му говори. Децата, които се вслушват в Божественото, растат. Старите, които престават да вярват в него, преждевременно остаряват и главата им побелява.

Бог е виделина

Редактирано от Пламъче

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Например, в една от своите беседи, аз един път казах, че човек не трябва да има за любовта никакъв обект. Обектът е нещо материално. Защо човек не трябва да има за любовта си никакъв обект? Понеже обектът е подложен на известно изменение, вследствие на което ти не можеш да разчиташ на този обект. Ако разчиташ на този обект, ще изгубиш любовта си.

И тъй, за да опознае човек божията любов, омразата трябва да изчезне от неговата душа. За да познае човек божията любов, трябва да се превърне във вода, която да прониква през цялото растително царство, да мие листата на всички растения, да прониква целия органически живот, да има съприкосновение с целия живот изобщо, за да разбере благото в света. Следователно, ако искате да разберете любовта в най-широкия й смисъл, трябва да разбирате водата, трябва да имате познанието на водата. По-слабо същество от водата няма и по-силно същество от водата няма.

Позвах Сина си

Редактирано от Розалина

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Считайте, че работата е сериозна сега.

Годините, които настъпват, са години да служим на Бога без закон, по любов.

А пък сега всички служат под закон.

Ти казваш: „Аз трябва да вярвам.“ Щом трябва да вярваш, то е под закон.

В дома бащата и майката служат много добре. И слугата служи добре. По закон всички служат много добре. Много добри са хората. Но оставете хората свободни, накарайте ги по любов да работят, и ще видите каква обхода ще имат. Всеки ще казва: „Аз съм на особено мнение.“

А пък какво е особеното мнение? Всички други да работят, а пък аз да почивам. А пък точно обратното трябва да се каже: всички да почиват, а пък аз да работя. Аз така го тургам.

Що е любов? Всички да почиват, а пък аз да работя. Това е любов.

А пък сега е: всички да работят, а пък аз да почивам.

Що е законът на любовта? Всички други да бъдат лоши, аз да бъда добър и да слугувам.

Любов без закон

Редактирано от velinavasileva

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

"...омразата, неразположението между хората се дължи на някакъв недоимък в тях.

Щом дойде изобилието и Любовта идва. Недоимъкът създава противоречията, а изобилието ги изглажда.

– Откъде идва изобилието в света? – От Любовта.

– Кой разпределя благата, които Любовта носи? – Умът.

Значи сърцето носи благата, умът ги разпределя, а волята ги използва."

Зората на живота, Съборни Беседи, 27.08.1941 г., София

Редактирано от Лъчезарна

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Любовта - това е най - висшата музика, най - висшата поезия, най - висшата молитва! Тя е единение с Бога и следователно, когато ние любим някого, всичките негови действия са за нас красиви. А щом не го обичаме, колкото и да е съвършен, не ни харесва. Питам: коя е онази сила, която прави хората пред нас красиви, добри? - Любовта, Любовта изглажда нещата. Ако вие дружите с човек, който ви обича, Любовта му ще преобрази вашия характер, вашият поглед ще стане по - мек... Ако законът на Любовта работи, всичко може да се постигне. Ако е без Любов, нищо не може да се постигне!

ООК, година втора, "Окултна музика"

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

“Какво да правя, за да придобия Любовта?” – Ставай всяка сутрин рано и излизай вън да посрещаш Слънцето. Хванеш ли първия лъч, ти си отворил вече сърцето си за Любовта. Първият лъч подразбира първата мисъл, първото чувство, които минават през ума и сърцето ти. Като ставаш сутрин от сън, напиши си първата мисъл и първото чувство, които са те занимавали. В това отношение Природата е крайно взискателна. Като се събуди едно дете от сън, тя се спира пред него със затаен дъх и се вслушва с трепет да разбере какви са първата мисъл, минала през главата му, и първото чувство, раздвижило детското му сърце. Ако и ти, дете на Живота, още със ставането си от сън, помислиш първо за Бога, за Неговата Любов, която изпълва душата ти и буди благодарност за всички блага, които ти се дават, тя пише: “От това дете велик човек ще стане!”

Високият идеал,Беседа от Учителя държана на 11 септември 1923 г., София

Високият идеал

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

"В любовта всичко е чисто. Свещено нещо е любовта. Който се меси в любовта на двама души, той противодейства на Божия Дух. Ако двама души се обичат, Бог е между тях. Те са две реки, които се сливат в една и продължават да текат заедно. Любовта не зависи от човешката воля. Каже ли някой, че иска да обича или да го обичат, няма да постигне желанието си. Любовта иде независимо волята на човека. Има случаи, когато без да иска човек, любовта му се налага. Той не обича някого, но му се налага да го обича. Ако две реки извират от две различни места и се вливат в една и съща долина, от тях ли зависи това? Те се втичат на едно място по някаква природна необходимост. Ако при сливането си двете реки образуват една по-голяма река, с по-силно течение, има ли нещо лошо в това? Като тече, голямата река влачи големи и малки камъни, изчиства пътя, прави някакво преобразувание. В този смисъл любовта на двете реки върши добра работа.

*

В който свят и да се проявява, любовта всякога дава. На физическия свят любовта се изявява с материално даване. Който ви обича, той е готов да раздели хапката си с вас. Като дойде до проява на своите чувства, т.е. до проява на любовта в астралния свят, онзи, който ви обича, ще раздели с вас дрехите си. Ако има две покривки за завиване, едната ще даде на вас. Натъкнете ли се на любовта му в умствения свят, той е готов да сподели с вас своята свещена идея. Изобщо, който люби, той отваря сърцето си за своя възлюбен. Когато двама души се обичат, те се отварят един за друг, както цветята за слънчевите лъчи. Вечер, когато слънцето залязва, цветята се затварят. Така се затварят хората, когато не се обичат.

*

Вън от любовта животът не може да се прояви. Тя внася подтик, импулс в човека във всяко направление. Щом човек има някакъв подтик, някакъв вътрешен стремеж към нещо, той се намира под влиянието на любовта. Дали съзнава това, не е важно. За човека е важно да се грее на лъчите на любовта, да разширява сърцето си, да се импулсира към нещо. Човек трябва широко да отвори сърцето си за любовта, за да осмисли живота си. Без любов животът се превръща в пустиня.

*

Наред с любовта работят и други мощни сили, които взаимно се допълват. Но първата задача на човека е да научи и приложи онези естествени отношения, които любовта изисква. Любовта внася светлина в ума на човека и разширява сърцето. Това са необходими условия за работа. Без светлина на ума и без широта на сърцето човек нищо не може да постигне. Любовта лекува, премахва причините на болестите. Обаче ако силите на любовта се изопачат, вместо да се разширява, вместо да се повдига, човек изпитва известни вътрешни ограничения, които впоследствие стават причина за болести, за психически разстройства. Ние говорим за правилните прояви на любовта, а не за изопачената човешка любов. В изопачената любов има ревност, страх да не се изгуби обекта на любовта. При истинската любов човек придобива, но не губи. Любовта изключва всякакви противоречия. В човешката любов, обаче, има големи противоречия.

*

Не влагайте всичката си любов, всичкото си сърце в човек, който всеки ден се мени. Утре този човек ще измени на любовта ви и вие ще страдате. Ако искате да вложите нещо в банката на някой човек, вложете само излишното, т.е. част от изобилието си, а не всичкия си капитал. Вложите ли целия си капитал, вие сте пропаднали. Искате ли да не губите нищо, вложете целия си капитал, т.е. ума, сърцето, волята, душата и духа си, в Божествената банка. Вложете капитала си в Бога, т.е. в Любовта.

В живота съществуват три важни закона: закон за цялото, закон за множеството и закон за частите. Първият закон наричаме закон на Бога, вторият – закон за ближния, а третият – закон за самия себе. Първият закон включва всичко в себе си. Следователно, ако имате любов към Бога, вие ще имате любов и към ближния и към себе си, защото и двата закона се включват в първия. Нямате ли любов към Бога, не можете да имате любов и към ближния си. Ако не обичате Бога, не можете да обичате нито ближния си, нито себе си. Над всичко стои любовта към Бога. После идат любовта към мнозинството и към частите. Човек трябва да работи със законите на любовта, за да разбере вътрешния смисъл на живота.

*

...разбирайте Любовта в нейната чистота и светост. Не хвърляйте петна върху Божествената Любов. Обичайте със сърцето на ангелите. Ако един ангел дойде на земята, той ще обича по всяко време. За Любовта няма време, няма и възраст. Любовта изключва всякакъв грях и престъпление. Велико нещо е човек да обича! Да любиш, това е най-великата работа, която човек трябва да свърши на земята. Не се отказвайте от Любовта, на каквато възраст и да ви посети. Не е важно възрастта, важно е да предадете Божественото във всичката му чистота. Ако можете да предадете Божественото на някого, той цял живот ще го помни. Божественото никога не се забравя.

През каквито изпитания да минава, човек всякога ще помни, че е получил нещо Божествено, че е познал Любовта, познал е Бога в човека. Христос казва: „Любете се един друг!“ Ако човек се отказва от Любовта, не се ли намира в положението на Петра, който три пъти се отрече от Христа? Откажете ли се от Любовта, вие разпъвате Бога в себе си. Не разпъвайте Бога, но кажете си: „Както Бог люби, така и аз ще любя“. Когато говорят за Любовта, хората се затварят в себе си, не я приемат. Защо? Под думата „любов“ те разбират влюбването, настроенията, временните чувства, които водят към разочаровяния. Това не е Любов. И до днес още хората не са разбрали Любовта.

Съвременните хора се нуждаят от ново разбиране на Любовта. Това може да се постигне, когато всеки прояви Любовта така, както е в него вложена. Не е въпрос, какво другите хора казват, какво говорят учените и философите. За мене е важно как аз разбирам Любовта дълбоко в себе си, според както Бог е определил."

Четирите полета, Общ Окултен Клас, 05.11.1930 г., София

Редактирано от Лъчезарна

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Направете си регистрация или влезте в акаунта си, за да коментирате

Трябва да сте регистриран участник, за да можете да оставяте коментари

Направете регистрация

Регистрирайте се в Портала. Лесно е!

Нова Регистрация

Влизане

Вече имате регистрация? Влезте тук.

Влизане Сега

×