Guest Мона Добавено Юли 24, 2007 Доклад Share Добавено Юли 24, 2007 Явно имаш твърде литературни представи (и то наложени от т. нар. социалистически реализъм) за семейните нрави в българското село. А ако искаш повече информация, се насочи към българския фолклор и то в неговата необработена част. Има толкова поговорки за изневяра и с подчертано сексуален привкус, че не е добре да се правим и ние на светци неземни. В най-елементарния случай да си спомним разказите на Йовков или цикъла "Под манастирската лоза" на Елин Пелин. Човекът е преди всичко човек и само като такъв трябва да бъде обичан - в неговото страдание и в неговата човешка любов. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Валентин Петров Добавено Юли 24, 2007 Доклад Share Добавено Юли 24, 2007 (edited) ... не е добре да се правим и ние на светци неземни... човек Виждал съм български семейства на село които през целия си живот са запазили съпружеската си вярност. Сега те са стари хора или починали, и те са относително голям процент от хората които отблизо познавам на тази възраст. Може би причината за това е бил всекидневният тежък труд. Говоря за това което съм видял и зная. В София не съм наблюдавал това. За по-новите семейства на село не мога да кажа същото, а и не съм там. Не знам. Редактирано Юли 24, 2007 от Валентин Петров Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Диляна Колева Добавено Юли 24, 2007 Доклад Share Добавено Юли 24, 2007 Майчинството се дава на човешкото същество като най-пряк и земен начин за преборване с егото,когато Аз станем Ние. Осъзнаването на истинския смисъл на майчинството в голям процент не се осъществява-разновидностите в които се превръща са много. Брачния обред и целия смисъл от неговото съществуване е също вариянт за преборване с егото,когато аз не съм преди всичко и само аз и моите интереси на са винаги най-важни и моя каприз не е най-важния.Брачния обред е нужен ,за да може човек ако не съзнателно то поне под влияние на соца да достигне поне до някъде практически до осъзнато преборване с егото дори с риск да изпадне в моменти на самосъжаление. Компромиса идва на помощ , като вариянт за осъзнаване,компромиса не е жертва,а преборване на егото. Лесно е да бъда сама със себе си,добра за себе си,удобна преди всичко за себе си ,някои може би наричат това свобода ,но аз мисля че това е егоизъм,дълбок вътрешен ,вроден егоизъм. Трудно е да се усмихнеш на детето си въпреки че ти се плаче ,трудно е да не спиш по цяла нощ ,заради детски терзания,трудно е да стоиш сама докато любимия го няма,трудно е да разбереш психиката на другия пол,трудно е но е нужно,за да продължиш напред. Затова някои ще са в брак сега ,други ще си останат вечни ергени ,а трети ще се венчаят много пъти на всеки каквото е нужно сега. Но в никакъв случай не мога да се съглася че брачния обред е отживелица ,ненужно обвързване или нещо подобно. Това че доста хора не могат да преминат успешно през този етап ,не означава че етапа е безмислен. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Мона Добавено Юли 24, 2007 Доклад Share Добавено Юли 24, 2007 Много хора - много мисли. Особено женските. Жените вечно търсят Спасители, колкото и да не го признават. Само, че такива няма, освен собствените ни души или огледалните образи на душите ни в лицето на умен мъж. И какво общо има това с брака?! Има омъжени жени (понеже аз не съм), които изобщо не искат да са омъжени. Има и такива мъже. Бракът е преди всичко социална институция, не духовна и не ЛЮБОВНА. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Аделаида Добавено Юли 24, 2007 Доклад Share Добавено Юли 24, 2007 И нека не забравяме, че всике влага различни очаквания и разбирания в думите Женитба, Любов и Свобода. И за това за някои са невъзможни и несъвместими, а за други второ, трето, пето. Ще има женени нещастни и неженени щастливи и обратното, такива които искат да са на тяхно място и такива, които дори свободни няма да имат никога свобода или обвързани ще са свободни, но не и свободясали. Не само краските на Бенетон са много, но и представите и стремежите ни различни. Но въпреки всичко пазете Любовта в сърцата си, не я губете никога а на кога, къде и как и колко ще я давате Вие си решавате. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Юли 24, 2007 Доклад Share Добавено Юли 24, 2007 Много хора - много мисли. Особено женските. Жените вечно търсят Спасители, колкото и да не го признават. Само, че такива няма, освен собствените ни души или огледалните образи на душите ни в лицето на умен мъж. Интересно какво мислиш в тази връзка за мъжете. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Мона Добавено Юли 24, 2007 Доклад Share Добавено Юли 24, 2007 Мъжете много по-трудно понасят самотата. По-трудно от жените. Затова те не могат без семейство. Особено това се отнася за разведени мъже, които са сами, без приятелки. Има и един друг момент, жените са много по-склонни на развод, отколкото мъжете. Не ми се навлиза в подробности защо е така. Има, естествено и изключения - мъже, които никога повече не се женят, разбира се от страх от повторения... Но, като цяло, всички са в плен на миналото си и никой не се отърсва от него до край. Всеки е оплетен в паяжините на несвободата си, иначе хубави приказки за красиви бракове - много, дал господ. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Диляна Колева Добавено Юли 25, 2007 Доклад Share Добавено Юли 25, 2007 (edited) Aко под комбинацията от понятията "женитба,свобода,любов" се разбира вечен хепи енд и края на приказките като "Снежанка"и "Спящта красавица", да, такива няма. Красотата на брачния живот се гради ,да наречеш човека до себе си най-близкия човек в твоя живот се изисква време и живот трябва да се изживее.Красотата на брачния живот не е в началото или в средата,красотата е в края на това съжителство и то за хората които стигнат до там. Наблюдавам и то не веднъж много интересен факт брачни двойки ,които имат зад гърба си по 50 год съвместен живот те се обичат толкова мило и интересно ,не като мъж и жена ,а като брат и сестра ,това според мен е целта в края на едно такова съжителство.И когато единия умре скоро след него ,не повече от 2 години умира и другия.Това е факт ,за който мога да дам не един пример.Това е красотата на брака според мен,да приемеш партньора си не като собственост ,към който да имаш безкрайни претенции ,а като подарък,на който всеки сам решава дали е по вкуса му и дали трябва да промени вкуса си или да изхвърли подаръка. Според мен брачния живот е много градивен етап от човешкия живот.Независимо дали брака е щастлив ,нещастен или има поредица от такива.Във всяка една от ситуациите човека до стига до някаква степен на самопознание.Свободата и любовта те идват по- късно ,няма ги в началото и това е нормално(в предния си пост вече писах защо).Дали под свобода някои ще изберат прекратяване на взаимоотношенията или преборване с проблемите(ако е по силите му)това е въпрос на личен избор.Дали някой изобщо ще стигне до любовта и като какво ще се изразява тя ,това вече е пък голямата неизвестна. Редактирано Юли 25, 2007 от didi_ts Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Донка Добавено Юли 25, 2007 Доклад Share Добавено Юли 25, 2007 Според мен брачния живот е много градивен етап от човешкия живот.Независимо дали брака е щастлив ,нещастен или има поредица от такива.Във всяка една от ситуациите човека до стига до някаква степен на самопознание.Свободата и любовта те идват по- късно ,няма ги в началото и това е нормално(в предния си пост вече писах защо).Дали под свобода някои ще изберат прекратяване на взаимоотношенията или преборване с проблемите(ако е по силите му)това е въпрос на личен избор.Дали някой изобщо ще стигне до любовта и като какво ще се изразява тя ,това вече е пък голямата неизвестна. :thumbsup: Диди! Да, може да се стигне, макар и след много време и болезнен опит. Само че през очите на човек, минал по този път, бих уточнила, че борбата - с каквото и да е (с проблеми, с егото и т.п.)- само забавя и усложнява процеса на хармонизиране между трите - женитбата, свободата и любовта. Осъзнаването и прилагането с любов на свободата в женитбата при мен беше пътят към хармонията. Да, понякога това означава раздяла. Когато човек промени изцяло себе си след като вече се е свързал с друг, връзката се преосмисля. Старият брак с проблемите си е бил катализатор на нашата собствена промяна. Когато тази промяна стане необратима, има няколко ситуации: - човекът, който е стоял до нас отказва да промени мисленето си и отношението си, модела си за женитбата или промяната при него е тръгнала в съвсем друга поска. Тогава да приложим свободата означава да оставим себе си и него свободни. Пътищата ни са се разминали - да настояваме за запазване с цената на наложена от нас промяна, това е равносилно на агресия и ограничаване на свободата на другия. - след промяната - проглеждане, осъзнаване, двамата се поглеждат с нови очи и съзират до себе си нов човек - човекът, с когото ще вървят и ще се учат рамо до рамо през следващия период от живота си. Аз минах по първия, и още много хора, които познавам лично - и хора от този форум също... Познавам и лично хора, които са имали щастието да минат по втория - някои от тях са и от нашия форум. Познавам и хора, които са убедени,ч е женитбата е ограничаване на свободата и си я ограничават взаимно - и приемат това като по-малкото зло и като израз на любовта си един към друг. Познавам и хора, които по една или друга причина нямат човек до себе си - Бог е милостив и дава на хората само уроците, които са по силите им и от които се нуждаят в момента. Когато човекът е убеден,че женитбата е ограничаване на свободата и лицемерие, по-добре е и за него, и за другия човек, и за децата им, той да живее сам докато успее да хармонизира себе си първо. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Максим Добавено Юли 25, 2007 Доклад Share Добавено Юли 25, 2007 (edited) Когато човекът е убеден,че женитбата е ограничаване на свободата и лицемерие, по-добре е и за него, и за другия човек, и за децата им, той да живее сам докато успее да хармонизира себе си първо. Това автоматично ли означава, че всеки който смята женитбата за ограничаваща има проблеми с хармонията в себе си? Около мен повече са примерите на семейни хора, чието чувство е за отнета свобода. Те са пълни със съжаление. Близост между моите родители не съм виждал през живота си, макар че никой от тях не смята, че свободата му е отнета. Никъде не ходят заедно, всеки си има отделна стая за нощуване още от преди повече от 20 години. Няма никаква хармония между тях. Какъв е смисълът от такова съжителство? Има и друго, твърде често при сключване на брак настъпва охлаждане на отношенията и незабележимо отдалечаване на сключилия брак спрямо неговите родители. Докато е бил сам сте имали прекрасна близост с баща и майка, след това те биват заменени от новата брачна половинка и после и с децата. Дали така трябва? Имам преки наблюдения, иначе приемам че не винаги става така и един брак също би могъл да е здрав и хармоничен, както и отношенията към родителите да не охладняват. А съвсем наскоро трябваше да стана свидетел на недостойно отношение на съпругата на мой братовчед, към негови роднини, който иначе по характер е прекрасен добродушен човек. Тя се нахвърли безпричинно с ругатни върху негови роднини, а той през цялото време си мълча, не ги защити, прекрасно знаеше, че съпругата му не е права, но не каза нито дума, нито опит да я спре. На мен лично ми загорча. Чужд човек идва в рода и се опитва да прави скандали, а който има силата да прекрати цирка, не го прави. Бива ли чак толкова един мъж да става роб на жената в един брак и да предава кръвните си родственици?! Ако той не беше обвързан с нея, никога нямаше да допусне подобно нейно поведение! Ще изкажа едно наблюдение, което не е меродавно. Най-често рано се женят по-свитите жени, които се чувстват слаби, защото търсят опора и бързат с брака. Обратно силните, уверени в себе си жени, по правило се женят късно, дори след 30-те. За мъжете колкото и да е странно не мога да открия някаква закономерност. Редактирано Юли 25, 2007 от Максим Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Донка Добавено Юли 25, 2007 Доклад Share Добавено Юли 25, 2007 Разбирам Максим и съм напълно съгласна с наблюденията му върху семейства с ограничена свобода - това са хората, които са в "училището на женитбата" и сега се учат на тази свобода. Аз бях в първи клас на това училище 20 години. Сега съм във втори клас. Има и много щастливи и свободни семейства, Максим, можеш да ми вярваш - познавам лично много такива. Моето също вече е такова, което не означава, че сме спрели да се учим и двамата - дори споделяме какво сме научили един от друг и от съвместния си живот. Това автоматично ли означава, че всеки който смята женитбата за ограничаваща има проблеми с хармонията в себе си? Мисля,че не е само с женитбата така - с всичко. Ако човек смята, че нещо от външния му свят може да ограничи свободата му, това наистина означава, че той е склонен да си я ограничи сам на това място. Самоограничаването на свободата означава и ограничаване на любовта в нас. А това безспорно е проблем с хармонията. Сама по себе си женитбата не може да ограничи - ограничават ни нашите лични модели и представи за женитбата, както и представите ни за получаването и даването и извоюването на свободата в нея, както и за проявите на любовта в рамките и. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
izgrev Добавено Юли 25, 2007 Доклад Share Добавено Юли 25, 2007 Чудя се защо повечето интелигентни хора, разкрепостени, интелектуални и свободолюбиви, се женят повече от два пъти. Разкрепостени?....но само ако се отнася за тях самите. Свободолюбиви, но...свободата е за тях, а партньора трябва да се съобразява с "нещата от живота"! Ами...общо взето, "свободолюбивия" върви отпред, а зад него с магарето крета партньора! В брака...като в приятелството! Всеки е равноправен и важен. Няма предимство за единия, защото....е по-умен например; или по-богат....или "ПО-" изобщо! Ако няма "ПО-"в брака!...... има разбиратъелство и любов, има брак и семейство! И то щастливо. А такива са семействата на повечето ми приятели! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Валентин Петров Добавено Юли 25, 2007 Доклад Share Добавено Юли 25, 2007 Майчинството се дава на човешкото същество като най-пряк и земен начин за преборване с егото,когато Аз станем Ние. аз не съм преди всичко и само аз и моите интереси на са винаги най-важни и моя каприз не е най-важния....да достигне поне до някъде практически до осъзнато преборване с егото дори с риск да изпадне в моменти на самосъжаление. ...компромиса не е жертва,а преборване на егото. Лесно е да бъда сама със себе си,добра за себе си,удобна преди всичко за себе си ,някои може би наричат това свобода ,но аз мисля че това е егоизъм,дълбок вътрешен ,вроден егоизъм. Трудно е да се усмихнеш на детето си въпреки че ти се плаче ,трудно е да не спиш по цяла нощ ,заради детски терзания,трудно е да стоиш сама докато любимия го няма,трудно е да разбереш психиката на другия пол,трудно е но е нужно,за да продължиш напред. :thumbsup2: Aко под комбинацията от понятията "женитба,свобода,любов" се разбира вечен хепи енд и края на приказките като "Снежанка"и "Спящта красавица", да, такива няма. Красотата на брачния живот се гради ,да наречеш човека до себе си най-близкия човек в твоя живот се изисква време и живот трябва да се изживее.Красотата на брачния живот не е в началото или в средата,красотата е в края на това съжителство и то за хората които стигнат до там. :feel happy: които имат зад гърба си по 50 год съвместен живот те се обичат толкова мило и интересно ,не като мъж и жена ,а като брат и сестра ,това според мен е целта в края на едно такова съжителство. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Диана Илиева Добавено Юли 25, 2007 Доклад Share Добавено Юли 25, 2007 (edited) Това автоматично ли означава, че всеки който смята женитбата за ограничаваща има проблеми с хармонията в себе си? Мисля,че не е само с женитбата така - с всичко. Ако човек смята, че нещо от външния му свят може да ограничи свободата му, това наистина означава, че той е склонен да си я ограничи сам на това място. Да. Чудесни постове на Didi-ts! Не зная на колко е години, но по тази тема определено е набрала мъдрост, колкото много хора не съумяват и до златната си сватба. А, сега видях, че и Валентин е забелязал същото и дори ме изпревари. Редактирано Юли 25, 2007 от Диана Илиева Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Добромир Добавено Август 18, 2007 Доклад Share Добавено Август 18, 2007 (edited) Около мен повече са примерите на семейни хора, чието чувство е за отнета свобода. Те са пълни със съжаление. Близост между моите родители не съм виждал през живота си, макар че никой от тях не смята, че свободата му е отнета. Никъде не ходят заедно, всеки си има отделна стая за нощуване още от преди повече от 20 години. Няма никаква хармония между тях. Какъв е смисълът от такова съжителство? ... Имам преки наблюдения, иначе приемам че не винаги става така и един брак също би могъл да е здрав и хармоничен, както и отношенията към родителите да не охладняват. Приятелството, съжителството, бракът, сексът и т.н. - това са само "лупи", който правят по-видими достойнствата и недостатъците на съответния човек. Отшелникът може и да е постигнал безброй благородни качества и да бъде свято името му, ако действително е така. Но ако не е, няма как не само другите, но и той самият да го разбере. Финото подтискане много да му прилича на духовна трансформация, а фалшивото духовно его всъщност може да се лекува чрез обратно връщане в т.нар. "светски живот". Не случайно в миналото в Индия хората са се усамотявали, едва след като са се представили достойно в ръководенето на собствено домакинство. Е, имало е и изключения, но те са се доказвали чрез тежки изпитания, назначавани им от техните Учители, за да стане ясно, че са призвани да бъдат сами по духовния път. Огромното мнозиноство и от нас, тук и сега, следва да преминат през школата на света - и то, дай Боже, с духовно отношение към своите си уроци и изпитания... А колкото и да са рядко, има хора, които се разбират идеално, помагат си максимално, без да ограничават свободата си и всеки извиква към живот най-доброто у другия. А фактът, че много по-често проблеми, и то големи, съпътстват една платоническа или интимна връзка или се явяват след малко на брой години, говори само за вътрешните проблеми на всеки от участващите в нея. Те могат да са скрити, вкл. подсъзнателно, ако го няма екрана на човека, пред когото можеш да се отпуснеш и да споделиш повече от себе си, но щом го има, излизат наяве... И става ясно, че истинската доброта е нещо много по-различно от школуваната етикеция; че желанието да се живее добре с другия човек рядко е подкрепено от пълноценна готовност всеки да измине своята част от пътя до тъй лелеяната хармония... Редактирано Август 18, 2007 от Добромир Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Amaranta Добавено Август 24, 2007 Доклад Share Добавено Август 24, 2007 за личностната свобода.... забелязала съм, че ограничаването и липсата на свобода обикновено е в следствие на собственият ни свят - представи за живота и за морала, предразсъдъци, комплекси, страхове и т.н. Съответно за това дали сме свободни същества не е от голямо значение дали сме женени или не. А как мислите - Възможно ли е да бъдем емоционално обвързани с повече мъже (в случай че сме жени ) и това да не пречи на взаимоотношенията ни с всеки от тях ? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Мона Добавено Август 24, 2007 Доклад Share Добавено Август 24, 2007 Малко е трудно, но не е невъзможно:-))) Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Диляна Колева Добавено Август 24, 2007 Доклад Share Добавено Август 24, 2007 за личностната свобода.... забелязала съм, че ограничаването и липсата на свобода обикновено е в следствие на собственият ни свят - представи за живота и за морала, предразсъдъци, комплекси, страхове и т.н. Съответно за това дали сме свободни същества не е от голямо значение дали сме женени или не. А как мислите - Възможно ли е да бъдем емоционално обвързани с повече мъже (в случай че сме жени ) и това да не пречи на взаимоотношенията ни с всеки от тях ? Какво имаш предвид под "емоционално обвързан с повече мъже"?По принцип си емоционално обвързан и с баща си и с брат си и с приятеля си и със сина си но по различен начин.Ако става въпрос за интимно обвързване вече е друго. Във втория вариянт мисля че до съчетанието на "женитба,свобода и любов" скоро не може да се стигне. А за взаимоотношенията с всеки от тях , би трябвало да пречи иначе е лицемерие. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Мона Добавено Август 24, 2007 Доклад Share Добавено Август 24, 2007 за личностната свобода.... забелязала съм, че ограничаването и липсата на свобода обикновено е в следствие на собственият ни свят - представи за живота и за морала, предразсъдъци, комплекси, страхове и т.н. Съответно за това дали сме свободни същества не е от голямо значение дали сме женени или не. А как мислите - Възможно ли е да бъдем емоционално обвързани с повече мъже (в случай че сме жени ) и това да не пречи на взаимоотношенията ни с всеки от тях ? Сега, ако някой е обвързан по-сериозно, визирам брак, няма как да не пречи, особено ако се влагат и чувства. Но, може и да помогне, да отключи затворени врати, да освободи спящото съзнание и да посочи пътя, особено, ако той е бил погрешно избран. Иначе, ако си свободен, е по-лесно, но само на пръв поглед. Намесят ли се емоции и то дълбоки, няма как да излезеш сух от реката; плащаме за всичко и най-вече за свободата да избираме как да обичаме... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Amaranta Добавено Август 27, 2007 Доклад Share Добавено Август 27, 2007 Ще се опитам да обясня по-добре . Имам впредвид сексуално общуване с емоционален оттенък, с чувства и искрено отдаване. Дали е възможно да има такова общуване паралелно с няколко партньора ? Например: имам постоянен, дългогодишен партньор, който обичам искрено. също така имам 1. много близък приятел, който ме привлича 2. бивше гадже, коeто като срещна случайно някъде, цялата се треса от емоции и страсти 3. нов познат към който също изпитвам влечение и симпатия, дори мисля че се влюбвам и т.н.... И към тримата изпитвам чувства и сексуално влечение. Единственото, което ме спира, в момента, да бъда моногамна, са моралните задръжки, възпитанието, общественото мнение. Ако някой от вас има опит в подобна ситуация, би ми било интересно да чуя какво мисли.. Имам чувството че ако сме достатъчно зрели и сме напълно наясно какво правим, това не би изглеждало налудничаво. От друга страна, емоциите могат лесно да бъдат извън контрола ни.. Като искам да подчертая че не става въпрос за сексуален подход, сходен до "мъжкия" - "обичам жена ми, а всичко останали са за забавление". Но мисля че ме разбрахте и бих искалма да чуя какво мислите... Замислих се по-сериозно над това защото съм живяла по други континенти и съм се запознавала отблизо с други култури. Там в един разговор, една жена ми сподели че има няколко любовника и e влюбена във всичките. Това беше преди години, бях по-млада и не виждах особен смисъл... Може би подцених скорпионската си натура . Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Диляна Колева Добавено Август 27, 2007 Доклад Share Добавено Август 27, 2007 (edited) скорпионската ти натура май ми е позната. Смея се съвсем искренно и от сърце повярвай ми. От доста време мисля над това ,какво всъщност е отдаването на любов към друго човешко същество. За съжаление в нашето човешко общество най-силната проява на отдаденсот между 2та пола май е интимната обвързаност.Т.е. за да покажеш че имаш много силни и мили чувства май се стига до там.Като мисълта например за няколко семейства и подобни.Като факт и проявление го има при доста хора и мъже и жени. При някой хора много често се изразява в двойнствения им живот с любовници ,които всъщност те много си обичат и искренно милеят за тях или паралелно поддържане на две семейства.Трудна работа ,но го има. Според мен обаче е неправилно и този тип мислене трябва да се трансформира ,тази енергия за отдаване трябва да се пренасочи,трудничко ,защото като заместител аз лично виждам само хуманните професии и то в екстремните им вариянти-лекарите от червения кръст в опастните зони,военните част и така (така съм го усетила за себе си). Та това чувство на обич ,което изпитваш и което подсъзнателно под влияние на човешката ни действителност ти насочваш в сферата на сексуалноста ,просто трябва да се пренасочи Съзнателно. Също така съм си мислила,че може да се получава и при липса на дозата адреналин от която всеки има нужда или просто Любов ,която имаш нужда да отдадеш ,но не знаеш къде да я насочиш.�“оляма роля играе също и работата с егото и суетата ,но ми е много дълго да го обяснявам . Та в крайна сметка ,не знам дали успях да кажа нещо съществено ,защото в моите размисли и аз не съм намерила още конкретния отговор ,но това е до тук съм стигнала . имам чувството че знам отговора ,но някой трябва да ми подскаже. Редактирано Август 27, 2007 от didi_ts Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Слънчева Добавено Август 27, 2007 Доклад Share Добавено Август 27, 2007 (edited) Ще се опитам да обясня по-добре . Имам впредвид сексуално общуване с емоционален оттенък, с чувства и искрено отдаване. Дали е възможно да има такова общуване паралелно с няколко партньора ? Например: имам постоянен, дългогодишен партньор, който обичам искрено. също така имам 1. много близък приятел, който ме привлича 2. бивше гадже, коeто като срещна случайно някъде, цялата се треса от емоции и страсти 3. нов познат към който също изпитвам влечение и симпатия, дори мисля че се влюбвам и т.н.... И към тримата изпитвам чувства и сексуално влечение. Единственото, което ме спира, в момента, да бъда моногамна, са моралните задръжки, възпитанието, общественото мнение. Ако някой от вас има опит в подобна ситуация, би ми било интересно да чуя какво мисли.. Имам чувството че ако сме достатъчно зрели и сме напълно наясно какво правим, това не би изглеждало налудничаво. От друга страна, емоциите могат лесно да бъдат извън контрола ни.. Като искам да подчертая че не става въпрос за сексуален подход, сходен до "мъжкия" - "обичам жена ми, а всичко останали са за забавление". Но мисля че ме разбрахте и бих искалма да чуя какво мислите... Замислих се по-сериозно над това защото съм живяла по други континенти и съм се запознавала отблизо с други култури. Там в един разговор, една жена ми сподели че има няколко любовника и e влюбена във всичките. Това беше преди години, бях по-млада и не виждах особен смисъл... Може би подцених скорпионската си натура . Ще ти пиша от скорпионска гледна точка Скорпиона има скрита, силна сексуалност, но тя е първичната енергия и би било добре да я пренасочи. Аз също съм била привличана от някои мъже, за щастие, рядко, защото съм много взискателна... Но пък имам много приятели-мъже, с тях сякаш се разбирам по-добре... Ценя цялостния облик-интелект, излъчване, както и първичния инстинкт. Но точно този първичен инстинкт смачква човешките взаимоотношения... Предпочитам приятелските, чисто човешки взаимоотношения, погледа навътре, в душата на човека... Отдавна секса не е най-важното, дори в повечето случаи пречи. Ако бях използвала скорпионския си магнетизъм-сексуален, като оръжие сигурно щях да имам големи успехи... Но според мен силата на сърцето, както и възпитанието са насочващите ни в правилна посока фактори. Смяната на партньори показва, че търсим нещо, което всъщност никой не би могъл да ни даде, а именно-Любов. А се оказва, че тя е вътре в нас... Редактирано Август 27, 2007 от xameleona Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Мона Добавено Август 27, 2007 Доклад Share Добавено Август 27, 2007 Амаранта, всичко, което изпитваш е нормално. И на мен често ми се случват такива ситуации, но разликата е, че нямам съпруг и слава богу... Заблуда е, че ще обичаме само един или само веднъж или само един наведнъж:-))) Животът е шарен и прекрасен, трябва да се забавляваме. Всеки, към когото изпитваш страсти, ти дава по нещо и обогатява твоя свят, а и ти неговия. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Еси Добавено Август 27, 2007 Доклад Share Добавено Август 27, 2007 Например: имам постоянен, дългогодишен партньор, който обичам искрено. също така имам 1. много близък приятел, който ме привлича 2. бивше гадже, коeто като срещна случайно някъде, цялата се треса от емоции и страсти 3. нов познат към който също изпитвам влечение и симпатия, дори мисля че се влюбвам и т.н.... И към тримата изпитвам чувства и сексуално влечение. Единственото, което ме спира, в момента, да бъда моногамна, са моралните задръжки, възпитанието, общественото мнение. Може би подцених скорпионската си натура . Почти мога да ти гарантирам, че ако правиш веднъж секс с "бивше гадже, коeто като срещна случайно някъде, цялата се треса от емоции и страсти" ще се сведе само до този път. Така че единият отпада от понанатъшното кахърене И съм съгласна с Мона, че "Всеки, към когото изпитваш страсти, ти дава по нещо и обогатява твоя свят, а и ти неговия.", само бих добавила емоционални страсти. Важното е да си нясно със себе си какво искаш и как го искаш, морала го остави за другите, който пък подценяват скорпионите )) Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Amaranta Добавено Август 28, 2007 Доклад Share Добавено Август 28, 2007 didi_ts, пренасочване на сексуалната енергия съзнателно към нещо друго...Интересно мнение, заслужава си да се замисля по въпроса... А относно платоничното общуване с мъже, които харесвам - мога да напиша ферман по въпроса - само на това карам. Проблемът е че мъжете не могат да ме приемат като асексуален субект, а и аз също (зависи). Интересното е че изпитвам нужда да ги опознавам и общувам с тях само ако ме привличат. И така се получава : общуване със сексуално напрежение, но без секс защото аз смятам че "не трябва". Всъщност се страхувам че чрез секса отношенията ни ще се задълбочат и ще настане объркване и проблеми. От там си мисля, xameleona, че сексуалната енергия на скорпиона ( и не само на него) e не чак толкова първична, елементарна и лесно задоволима. Случайни мъжe по нощните заведения не ме привличат, не са ми интересни. Някакви непознати, анонимни физиономии. Аз искам да дълбая, да опознавам дълбините на другия чрез сексуалността, да общувам, да обичам, а не да задоволявам някакви инстинкти. Мона, да, всеки един от тези мъже е различен и би могъл да ми даде от енергията и чувствеността си по различен начин. Но най-вероятно те също трябва да ми бъдат бъдат достойни партньори. Иначе всичко това губи смисъла си. А може и да се получи, както казва Еси - с един път и да си отстраня проблема . С това бивше гадже се побърках наскоро, бях в лошо, леко меланхолично натроение, не можех да спя.. Абе..скорпионска му работа ! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts
Join the conversation
You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.