Jump to content
Порталът към съзнателен живот

За женитбата, свободата и любовта


Иво

Recommended Posts

  • Отговори 691
  • Created
  • Last Reply

Top Posters In This Topic

Съгласен!

Имам един въпрос, какво мислите за полигамията(многобрачието) и има ли почва в съвременното общество ?

Откъсът от Корана, свързан с този въпрос, е следният:

"А ако ви е страх, че не ще сте справедливи към сираците [ако се ожените за тях], сключете брак с онези от жените, които харесвате - две и три, и четири. А ако ви е страх, че не ще сте справедливи, женете се за една или за [пленнички], владени от десниците ви. Това е най-малкото, за да не се отклоните." [4:3]

Откъсът бил низпослан след битката при Ухуд, в която много мюсюлмани паднали убити и оставили вдовици и сираци, а нужните грижи за тях били възложени на оцелелите мюсюлмани. Бракът бил един вид защита на вдовиците и сираците.

источник

Линк към коментар
Share on other sites

Смисълът на брака в изначалната му форма е в даването на клетва. Наистина когато съществува любов, клетва не е необходима, но тя е символ на поемането на отговорност и на доверието. Същото е и с клетвата давана от военните, полицаите или лекарите, както и с тази давана при посвещение. Нужни ли са последните? Всъщност същността на брачната клетва не е в даването на обещание на младоженците един към друг. Същността е в поемането на обща отговорност пред обществото, срещу което се получава доверието на последното. Разбира се това е първоначалната идея, която е доста изопачена от хората.

Линк към коментар
Share on other sites

Любовта е дар, и усетиш ли повика и, трябва да я последваш... да се изживее.

Тук и моята вечна вътрешна борба за или против брака. Съществуват децата, затова поддържам единоженството.

Но така или иначе... както в Курана, и навсякъде, никой не е моногамен завинаги, а само докато обича.

Абсолютната, непреходна любов, тя съществува, необременена от страст, и тя е която ни задържа с един партньор понякога. Но само понякога...

Линк към коментар
Share on other sites

Многоженство...

Това си е чисто икономически проблем; аз нямам нищо против обаче (в смисъл като брой бракове). От друга страна, по-добре е човек да се жени и развежда, както и да звучи това, това си е мое мнение.

За полигамията - на един мъж не му трябват много жени накуп в реално време (трудоемка задача), щото с това идват и много деца и какво ли не още. Но източното (страните от Близкия Изток) мислене е различно, корените на явлението са чисто социални и икономически.

Ако говорим сериозно трябва да се върнем в миналото на арабския свят (тук включвам и Древна Палестина, въпреки, че там многоженството не е съществувало в обичайния вид), визирам следното нещо, ако жена стане вдовица, то тя се жени за член от семейството на мъжа си, което съществува и до ден днешен. Само и само да се запази семейното имане, стадата и т.н. Общо-взето, не е за мен това:-)))

Линк към коментар
Share on other sites

Нали съм по цитатите, та да предложа няколко, провокиращи разсъждения по темата:

Съвременните хора казват, че човек трябва да се ожени, да образува дом, семейство. Семейството е създадено от Бога; то е Божествено учреждение. Женитбата, обаче, е човешки институт. Човешките неща са временни, а Божествените – вечни. Колкото и да е дълготрайно нещо, щом е човешко, то има край.
Мнозина се женят, за да бъдат щастливи. Те мислят, че като се оженят, вратата на Царството Божие ще се отвори за тях. Други пък искат да се оженят, за да влязат в реда на хората. Значи те искат да влязат в реда и порядъка на човешкото. Не е лошо човек да се ожени, но важно е какво ще придобие в женитбата.

Всички хора говорят за Любовта. Как познавате, че някой човек има Любов? Кой е пробният камък, с който опитвате дали даден човек има Любов? Първата проява на Любовта е даването. Където има Любов, там всякога има даване. Не може човек да има Любов и да не е готов да дава. Когато Любовта напусне човека, той вече престава да дава. Любовта разширява човека и събужда в него желание да дава. Този закон се проверява навсякъде в живота.

както и за размисъл: Проява на Любовта

Редактирано от Иво
Линк към коментар
Share on other sites

За някои да се оженят ще е грешка, а за други да не се оженят ще е грешка. Въпросът е ние да разберем от кои сме - личен опит и осъзнаване....

Така е.

Линк към коментар
Share on other sites

Значи въпроса е пряко свързан с нашите интереси и възгледи, с нашата индивидуалност. Важно е да си наясно със себе си и да изживееш и преживееш това което искаш, то се усеща, макар и да е било за урок.

Линк към коментар
Share on other sites

  • 1 month later...

Значи въпроса е пряко свързан с нашите интереси и възгледи, с нашата индивидуалност. Важно е да си наясно със себе си и да изживееш и преживееш това което искаш, то се усеща, макар и да е било за урок.

:thumbsup:

Важно е там където си,с когото си,та дори и сам да се чувстваш свободен.Не е задължително човека до теб да се възхищава от това,на което и ти,да чете това което и ти.Много по-важно е да ти дава с едно тихо приемане свободата да бъдеш себе си,да бъдеш своя път и да се радва от това,не да му коства каквото и да е усилие.Защото и другото според мен не е добре - едни и същи интереси,но единия да се възприема на по-високо стъпало в духовното си развитие и неистово да дърпа другия към стъпало което не може да изкачи.Това не означава че не може някога дори да го прескочи :dancing yes: Всеки има свой уникален път,минава през различни места,учат го различни учители.Затова не бива да съдим другите.Нали когато посочваш някого с пръст,с другите три сочиш себе си :dancing yes:

Вижте детето според мен е друго нещо.Не е задължително да го има,но е прекрасно.То е учител,не затваря възможностите да растем.Прави ни по-отговорни към самите себе си и това което представляваме.Не можем да избягаме от неговите уроци и това ни учи на постоянство.

Линк към коментар
Share on other sites

Когато умът и сърцето на човека са събудени, това показва, че той се е оженил. Като се ожени, човек казва: „Не искам вече да зная кой какво мисли за мене. Ще чувствам, ще мисля както разбирам и ще гледам дома си“. Прав е човекът. Той е сложил основа на дома си и трябва да се грижи за него.Някой казва, че още не е женен. Този човек взима думата „женитба“ в буквален смисъл. Според мене няма човек в света, който да не е женен.

Мнозина се женят, за да бъдат щастливи. Те мислят, че като се оженят, вратата на Царството Божие ще се отвори за тях. Други пък искат да се оженят, за да влязат в реда на хората. Значи те искат да влязат в реда и порядъка на човешкото. Не е лошо човек да се ожени, но важно е какво ще придобие в женитбата.

Според мен под женитба и женен се разбира сближаването, свързването с нещо или с някого. Но вече от човека зависи дали женитбата ще означава за него обвързване, зависимост на любовта и щастието му от връзката му; дали той ще приеме женитбата като акт на придобиване на някаква собственост - моята жена, моята кола, моят дом, моята работа...

Или женитбата е необходимата опитност и среда на човека, в която да се научи :

Импулса - там където си,с когото си,та дори и сам да се чувстваш свободен.Не е задължително човека до теб да се възхищава от това,на което и ти,да чете това което и ти.Много по-важно е да ти дава с едно тихо приемане свободата да бъдеш себе си,да бъдеш своя път и да се радва от това,не да му коства каквото и да е усилие.Защото и другото според мен не е добре - едни и същи интереси,но единия да се възприема на по-високо стъпало в духовното си развитие и неистово да дърпа другия към стъпало което не може да изкачи.Това не означава че не може някога дори да го прескочи .Всеки има свой уникален път,минава през различни места,учат го различни учители.Затова не бива да съдим другите.Нали когато посочваш някого с пръст,с другите три сочиш себе си

:thumbsup2: :thumbsup2: Импулса!

Линк към коментар
Share on other sites

Според мен под женитба и женен се разбира сближаването, свързването с нещо или с някого. Но вече от човека зависи дали женитбата ще означава за него обвързване, зависимост на любовта и щастието му от връзката му; дали той ще приеме женитбата като акт на придобиване на някаква собственост - моята жена, моята кола, моят дом, моята работа...

Или женитбата е необходимата опитност и среда на човека, в която да се научи :

Именно..в женитбата можеш и да си свободен и да има Любов, а може и да е обратното.Зависи с каква идея влизаш, да взимаш или да даваш. Да търсиш Любовта или да я ограбваш и обсебваш!!!

Линк към коментар
Share on other sites

Подобна идеалистична представа за брака е красива, но живота не е съставен от идеални ситуаций.Срещаме се с хора, учим се, развиваме се и продължаваме.

Брака е край на търсенето и начало на омагьосания кръг на еднообразието и монотонността.В един прекрасен момент разбираме, че по познаваме партньора си и той не е това, за което сме си го представяли, започваме да гледаме настрани и така започва робството на подписа.

Душата е женена за живота, а в него няма нищо окончателно, за да е щастлива тя трябва да диша от вятъра на свободата.

Линк към коментар
Share on other sites

Душата е женена за живота, а в него няма нищо окончателно, за да е щастлива тя трябва да диша от вятъра на свободата.

Любов, Петина

Да, любов

Но не и в брака

Линк към коментар
Share on other sites

Душата е женена за живота, а в него няма нищо окончателно, за да е щастлива тя трябва да диша от вятъра на свободата.

Любов, Петина

Да, любов

Но не и в брака

За съжаление е така, брака често убива любовта, превръща я в привързаност, или в най добрия случай в приятелство. Тръпката се губи някъде по трасето.

Линк към коментар
Share on other sites

[За съжаление е така, брака често убива любовта, превръща я в привързаност, или в най добрия случай в приятелство. Тръпката се губи някъде по трасето.

Тя - любовта може да си умре :rolleyes: и без наличието на брак, но ако оцелее въпреки рутината на брака тогава..значи много добре са се справили бракуваните.

P.S. За съжаление не познавам такива двойки с оцеляла любов, независимо дали са женени или неженени.

Линк към коментар
Share on other sites

:feel happy: А защо приемаме като аксиома, че любовта между мъжа и жената, които живеят заедно е именно тръпката?

Нима на всеки не е ясно, че тръпка може да има и между хора, които не се познават? Нима не сме опитали,че ревността също е тръпка и поражда тръпки, но никак дори не е любов, точно напротив? И ако двамата са зависими от наличието или отсъствието на такава тръпка, дали това наистина е любов? Или се нарича с друга дума?

Откак за мен и мъжа до мен любовта не се съдържа в тръпката, която изпитваме, а в спокойствието да сме себе си и свободни в близостта си, щастлив е брака ни. И откакто сме спокойни, че за любовта и женитбата ни няма никакво значение има ли някаква тръпка или няма и кога я има и защо - тя си идва винаги в точните моменти и притихва, когато не и е времето. Не ни липсва, когато я няма, защото тогава е дошъл ред на нещо друго между нас и във всеки от нас. Това е урока на женитбата, според нас двамата - да живеем свързани с много неща, но всеки да си има и своите крила и своя път и да обича другия точно с неговата различна свобода и различен път.

А тръпката в женитбата изчезва точно когато и защото и позволяваме да ни обвърже след като ни свърже - изпитано! :thumbsup:

Линк към коментар
Share on other sites

Често бъркаме Любовта с обич, а обичта е привързаност и зависимост на аза от аза на ближния.

Много често обичта е просто психовампиризъм.

"Идващи в овчи кожи, а от вътре вълци грабители..."

Обичта е имоционално състояние, докато Любовта е душевно преживяване. Любовта няма общо с аза, той само може да и стане проводник.

Тези, които ни обичат често ни използват само за да се хранят със собствената ни енергия. Получава се обсебване, което е много трудно различимо, когато ти самия си "вампирясал" от привидно нежното взаимоотношение с този който те обича.

Често се случва вампиризъм и от двете стани.

Изводът е, че обича този, който иска за себе си, било то внимание, разбиране, "приятелско" отношение и подобни зависимости.

Любовта не иска нищо за себе си, тя е пълнота и няма нужди. Любовта дарява свобода, именно защото е независима.

Ако в брака между двама съществува Любов, то по-стабилно нещо от това взаимоотношение не би могло да съществува.

:rolleyes:

Линк към коментар
Share on other sites

:feel happy: А защо приемаме като аксиома, че любовта между мъжа и жената, които живеят заедно е именно тръпката?

.......че за любовта и женитбата ни няма никакво значение има ли някаква тръпка или няма и кога я има и защо - тя си идва винаги в точните моменти и притихва, когато не и е времето. Не ни липсва, когато я няма, защото тогава е дошъл ред на нещо друго между нас и във всеки от нас.

Бих могла да го оставя и без коментар, но да пусна и моите два пенса. Любов, която се страхува да си отиде тръпката, да й стане скучно тоест, любов ли е? Не е ли страхът от липсата на разнообразие ориентация към външните неща, противоположни на любовта? Любовта си има дълбочина, вътрешно богатство и самодостатъчност, за какво са й развлечения? Мога да седя и да гледам в една точка с човек, когото обичам, нямам нужда да ходя на главата си, за да ми е добре...

Линк към коментар
Share on other sites

Е, щом правим разлика между обич и любов, тогава да направим такава и между женитба и мъжитба.

Като гледам, тук се пише, а и темата е такава - за женитбата.

Линк към коментар
Share on other sites

  • 2 weeks later...

И 1000 години няма да ми стигнат, за да проумея защо хората се женят...

Не разбирам този порив.

Mona,Mona...

Явно си имала кофти опит с женитбата..или пък не си се влюбвала истински..или са те разочаровали много пъти...Ти не би ли искала да се омъжиш,ако не формално,то поне да се отдадеш на някого ,да го заливаш с Любовта си?Женитбата по Любов е нещо между две души,споделяне,сътворение,взаимна радост...резонанс от чувства...а когато това чувство е Любов..каква по-голяма радост,и за тези, които се обичат и за хората ,които могат да им се порадват отстрани..А формалната женитба е просто традиция-всеки решава сам за себе си дали да я прилага.

Линк към коментар
Share on other sites

Мона! Калина! :thumbsup2:

Ето това е женитбата, свободата и Любовта - когато в една женитба диалогът е невъзможен, тя е направена по зависимост, а не по Любов и тогава хубаво е всеки да е свободен да поеме по своя Път.

Ако в една любов между двама диалогът е невъзможен и няма свобода, по-добре е да не пристъпват към женитба, но ако точно тя е тяхното Училище и шанс за промяна на себе си - нека бъде волята Божия!

За мен първата ми женитба беше лекарството - горчиво като отрова... но постигна промяната!

Сега съм в Учлището на щастливата женитба - там човек се учи да е свързан без да е обвързан.... :feel happy:

Линк към коментар
Share on other sites

А формалната женитба е просто традиция-всеки решава сам за себе си дали да я прилага.

Ех, kalina madara, формалната женитба води до формални отношения в брака по традиция,което само по себе си е абсолютна безсмислица,а да не говорим, че любовта няма нищо общо с формалности, традиционализъм и брак по традиция...просто смешно...както и личният избор-способен си на личен избор в едни доста високи нива на духовна еволюция, всъщност дори и тогава не бих го нарекла личен избор, но тук темата вече се задълбочава в друга насока.Мисълта ми е, че за съжаление много хора следват една заложена програма, която именно им диктува подобно формално и традиционно отношение към брака и любовта.

Линк към коментар
Share on other sites

Join the conversation

You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.

Гост
Отговори в тази тема...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.


×
×
  • Добави...