Jump to content
Порталът към съзнателен живот
Иво

За женитбата, свободата и любовта

Recommended Posts

Guest azbuki

Никой не може да те спре да обичаш. Може просто да не можеш с един човек да вървиш по общ път. Това са различни неща.

И мисля, че нещата ни се "падат" само докато живеем безсъзнателно. Тогава всъщност ние пак си ги избираме, но не знаем. Винаги привличаме към себе си това, което избираме - съзнателно или не.

Редактирано от azbuki

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Azbuki, партньора/ите са ни обикновено определени още преди да се родим.

И са определени и ни се падат заради това, което сме, а не заради това, което си мислим, че сме (иначе казано заради това, което наистина залужаваме като партнер, а не заради това, което си мислим, че заслужаваме като партнер) :)

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest azbuki

Това си е твой ред на мисли, който не споделям напълно, но нямам време да обяснявам защо.

С две думи: Няма такова нещо като "фиксирана" съдба. Това се мени, както се мени и нивото на съзнание на човека. Има груби рамки, които не се менят обикновено, но дори и тук пиша "обикновено". Иначе детайлите по пътя ни не са нищо фиксирано. Но ако вярваш в това, то Е така. Хора с по-ниско ниво на будност общо взето си живеят една заложена програма и не я променят - не защото не могат, а защото не виждат, че могат.

И никой не говори тук за това, което си мисля че съм. Аз съм това, което съм. И животът ми е това, което съм.

Редактирано от azbuki

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Аз съм напълно съгласен с това, че няма "фиксирана" съдба.

В този ред на мисли, ако ти се промениш, то и партньора ти, който ти се е "паднал", се променя също с цел постигане на следващото ниво на развитие на двойката.

Абсурд да има фиксирана съдба :)

Например партньора ти си пада по хазарта. Ти се променяш, той спира да си пада по хазарта и започва да се интересува от озеленяване например :)

или от автомобилизъм 3d_067.gif

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest azbuki

В този ред на мисли, ако ти се промениш, то и партньора ти, който ти се е "паднал", се променя също с цел постигане на следващото ниво на развитие на двойката.

Не ми се занимава с логически схеми по принцип, но ти нали си по изчисленията... Тук задачата е с две неизвестни. Може да се промени другият, може и не. Изборът си е на всеки поотделно. И може връзката в един момент да се превърне в пречка за нещо много по-важно, което има да свърши човек. И в крайна сметка човек с ума си нищо не може да реши. Интуицията подсказва кое е правилното, а да чуе интуцията си може човек, който е центриран и наясно със себе си. Върнахме се към изказването по-горе.

Нямам какво да добавя.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

***

Там някъде, в съня ми,

в залутаните ъгли на душата ми,

ме чакаш.

Там някъде ме чакаш.

Дъхът ми, ме чака да си спомня,

че те докосвах ...

а може би,

проклинах...

Очаква да си спомня

издишващата болка –

съня и лабиринтите в душата.

Да си спомня,

да си припомня,

че ме очакваш

в мига за отмъщение

или

за опрощение...

Там някъде, в съня ти

в залутаните ъгли на душта си

ме чакаш.

Аз помня ли, че трябва да се върна!

Ти помниш ли, че трябва да ме чакаш!

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest azbuki

Тоест те са се променили, защото ти си се променила. Ти си решила да се върнеш към живота и те са направили егати скоците напред :)

Дали като се промени единия партньор няма да се промени другия? :) Не са ли малко скачени съдинки :)

Това е друга тема и за да обясня какво съм имала предвид ще трябва да намеся теми и детайли от живота си, които тук не искам да обсъждам. Нека все пак не смесваме темите. Тук става дума за партньорство. Родителите ми са си родителите ми - от раждането ми. Това е действително факт, който никой и нищо не може да промени.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Може и да е писано по темата, не знам...

В последните десетина години в малката ни страна онези психосоциални връзки, които крепяха продължителното партньорство, осезаемо отъняха... Страната ни следва глобалната тенденция. Брачният съюз, със или без официален документ, все повече губи стабилността си. Преди време църквата е била тази, която е настоявала за устойчивост в патъньорството. После държавната и социална политика и "полицията" на общественото мнение. Църквата обаче показа изключителна ригидност, липса на адаптивност и умение да поддържа влиянието си. Общественото мнение относно партньорското съжителство силно се промени - вече няма нищо срамно в това човек да се е женил иразвеждал многократно или да живее на брачни начала без официален държавен документ. Еманципацията направи жените личности - каквито винаги са били отвъд вековното им потисничество. Личности със свои желания, цели, кариера, амбиции и интереси, сексуалност. Мъжете от друга страна станаха масово по-женствени. Отчасти в резултат на масовите разводи и явлението 'самотна майка", която не може да осигури мъжки модел в сина си. Отчасти и поради това, че сме като скачени съдове и когато единият пол промени параметрите си, другият също се повлиява.

В социума, който е сбор от много индивидуални психики, понастоящем наблюдавам как традиционализмът на патриархалното семейство, отдавна отстъпил актуалното си присъствие в реалния живот, все още проблясва силно в колективното и лично несъзнавано и съзнавано. Успоредно с него се раждат нови форми на партньорство и все повече минимизират стария модел. Масово се наблюдава свободният секс, суингингът. Макар и без официален закон, се възражда многоженството - финансово независимите мъже, а дори и жени поддържат успоредно по няколко партньори и деца от тях. Групов секс, секс "за един пробит долар" предлаган от хилядите студентки, имащи нужда от средства, виртуален секс... Заедно с всички тези промени в параметрите на партньорското съжителство и отношения, наблюдавам и огромен бум в ... самотата! Масово се появиха самотни мъже и самотни жени в късните двадесет и тридесет - хора, несъумели да променят идеала си до по-адекватен на положението такова, каквото е, или хора с много силна тревожност, породена от резките промени в нравите. При младите мъже социалната им тревожност, пораждаща самота, често е провокирана от ексесивната им мастурбация и зависимост от заливащата всеки, всичко, всяко дете и възрастен порнография, която е дрога по-силна от хероина за мъжкия мозък...

Но, онова брачно партньорство, което колективната ни и лична памет познава, все повече губи устоите си. Аз съм стъпил здраво на нозете на традиционализма, но и имам готовност за новаторство и приемане на непознатото! Интересно ми е да наблюдавам и се старая да вземам най-доброто и от старото и от новото!

Вие какво мислите?

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Знаеш ли Орлин и аз тези дни си мисля по този въпрос и ти благодаря, че събуди тази тема.

Мисля си, че е време да се приеме по-разширената тенденция за т. нар. "брачно партньорство". Какво имам предвид - Ако двама, мъж и жена не могат по някаква причина да съжителстват /преди това са опитали с взаимни отстъпки и добронамерено да преодолеят различията/, то е по-добре да се разделят. Цивилизованият, културен начин /особено ако има дете-деца/ е супер. Причинява по-малко травми, а и запазва добри следбрачни отношения.

Това е един добър вариант.

Не подкрепям запазването на брака на всяка цена воден от "хората какво ще кажат". Особена ако децата страдат и живеят в нездравословна среда.

Време е старото да отстъпи... с разумност. :3d_049: Както и намесата на родителите, "старите"!

Моето лично мнение е, че ако двама души се обичат, зрели, отговорни и разумни хора са, някакъв подпис е просто проформа, законност на брака...

Ето и казус от Учителя, да поразсъждаваме:

Ще ви приведа един пример от живота. Преди години дойде при мене една млада, интелигентна жена, която ми се оплака, че била много нещастна. – Защо си нещастна? – „Бях добре при баща си и майка си, но после ми дойде на ум да се оженя. Ожених се, но сега съм нещастна.“ – Добре си направила, че си се оженила. – „Добре, но налетях на едно зло; той не излезе такъв, какъвто очаквах. Оженихме се по любов, но сега искам да го напусна.“ – Чудна работа, по любов се оженихте, а сега искаш да се разведеш. Можеш ли да пратиш мъжа си при мене? – „Защо да го изпратя?“ – Тогава опитай се цял месец да слугуваш на мъжа си без роптание. Каквото иска, ще правиш. След един месец ела да ми кажеш какъв е резултатът от опита. След няколко дни мъжът ѝ дойде при мене, но и той се оплаква, не е доволен от нея. Казва: „Не съм светия, човек съм, имам слабости. Умна е жена ми, но не зная, какво ѝ влезе в ума, та иска да ме напусне. Въпреки всичкото ми желание да се спогодим, не може – не зная какво да правя с нея“. – Ще търпиш, нищо няма да ѝ казваш. Ще се опиташ цял месец да ѝ слугуваш: каквото тя каже, ще изпълняваш. И на него дадох същия съвет. След една седмица той иде при мене и ми казва: „Не зная какво стана с жена ми, съвсем друга е сега“. – Не бързай още, почакай един месец и след това ела да ми кажеш. – „Ако върви така, може да се живее.“

Значи, ако има взаимно разбиране, отстъпки и желание да се разрешат, преодолеят различията, може да се получи. Но ако всеки с ината и его-то си желае да доминира, няма да стане.

Разбира се възможно е само единия да прави отстъпките, другия-не и тогава ситуацията е обречена. Все пак, всеки човек има достойнство, има право да е спокоен, поне в дома си...

Ето и продължението:

Казвам: Това са вътрешни изпитания, които трябва да се използват разумно. Там е тайната на живота. Ако жената е лоша, адът управлява; ако мъжът е добър, небето управлява. Следователно не е лоша жената, адът я управлява. Някой те мушне с нож. Не е лош ножът; лош е онзи, който си послужи с ножа. Когато противоречията са вън от човека, той се справя лесно с тях. Обаче, ако противоречията са вътре в него, той мъчно се справя с тях. И тъй, за да разреши мъчнотиите и противоречията си, човек трябва да даде място на Божественото начало в себе си. Следователно без Божественото начало, без Бога в себе си, без връзка с Него не можеш да постигнеш никакво разрешение на въпросите в живота си. Не само да обичаш Бога, но да изпълняваш Неговата воля. Доброто на Бога и Неговият живот да текат през тебе. Без Бога никакъв нов порядък не може да се нареди. Ще се блъскате, ще се мъчите, но новото ще остане далеч от вас.

Начало и край

В тази връзка, можем да обичаме някого, да го подкрепяме и да сме свързани без брак, като сме дали свобода на него и себе си-да се развиваме и израстваме!

Редактирано от Слънчева

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Добре се е проявил Учителят като семеен психотерапевт! :) Да, наистина - темата се слива с една друга: къде е границата на търпението, на компромиса и толерантността и къде на здравото себезаявяване и решимост, когато разминаванията са недопустими.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Време е за работа със свободата.

Не само да говорим за нея, а да се научим да я ползваме.

Много от рамките и порядките отпаднаха. Действията са следствия на нашия избор.

Оказва се, че свободата трудно се управлява. Хората все още не знаят как точно да я използват и изпадат в различни кризи или умишлено здраво заковават рамки около себе си ( с цената на всичко, за всеки случай), което води пък до други кризи.

Който не умее да вижда свободата на изборите и да работи с нея, няма значение семеен ли е или не, той винаги ще е в криза.

Не е вярно, че семейството ограничава.

Не е вярно и че несемейният е свободен.

Клишета.

Бих попитала в първия случай- какво ограничава?

Бих попитала във втория случай - в какво се изразява свободата му/и?

В семейството често всеки търси отговорите на собствените си въпроси в другия. Разминаването в очакваните отговори води до разочарования. Следва бягство, или криза на аз-а, или отричане на всичко. Следствията и от трите варианта са влизане в различни рамкови модели и тотална загуба на свобода.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Да и аз мисля,че това са клишета.Истината е,че сме толкова свободни,колкото пожелаем.Истината е,че имаме тези отношения на които сме способни ние и нашият партньор.Познавам хора,които не са женени ,но се чувстват толкова обвързани един с друг,с желанията и личността на партньора си,че просто нямат никакъв личен и социален живот всъщност,те постоянно си играят ролите на "Господар и Роб" и вменяват това и на децата си,които все пак имат независимо ,че не са женени.

Познавам други хора,които са заедно вече 14,15 години и двамата са неженени и нямат деца.Но вместо да се чувстват свободни от това напротив .Също никакъв социален живот,абсолютно затворена реалност до 2,3 души.Едва ги накарвам да излязат и да се позабавляват .И двамата не искат да бъдат свободни,независими от родителите си, с работа, семейство и деца.Живеят с родителите си въпреки че са около 40 г.

Жената иска поне да има деца,но мъжът не иска да поема каквато и да била отговорност в тази посока.Нито морална,нито финансова.Въпреки,че всъщност като родители те двамата би трябвало да поделят всички тези отговорности.

Други хора са пример за женени,но много свободни хора,много активни в живота си,осъществени, с богат социален и културен живот. И т.н.

Редактирано от Inatari

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Неотдавна в сутрешния блок на БТВ споменаха за един българо мохамеданин, който имал 3 жени. Те се познавали и били приятелки, а той до колкото си спомням казаха, че е бизнесмен. Явно и това е вариант на нови семейни отношения, макар и да прилича на харем, който не може да се каже, че е новост :) .

Незнам как го е постигнал човека, но на мен ми се струва, че при подобен случай най-трудно би било сприятеляването на жените :3d_146:.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest Емил от Льонеберя

Орлине,

това, което си ни описал по-горе не е само описание - повечето от половината думи са си точни диагнози ... колкото и свободен да се чувства човек, никога не трябва чувството му за свобода да отива до там, че да може свободно да си събуе гащите на "Графа" и да се облекчи без притеснение...

А останалата половина от думи са симптоми...

Чудя се дали целият свят се е побъркал по еднодневните неща, или то винаги е било така, само дето гледайки към миналото, до нас са достигнали само стойностните неща, щото онези, мимолетните, не са преминали през ситото на времето...?

Ето, гледам оня ден, творби на съвременни фотографи - честно казано - порнография в буквалния смисъл на думата. Къде е изкуството?

Мислех си за старите фотографи... но всъщност, съм си мислел за няколко стари много добри фотографи, които са останали във времето. Е, със сигурност след 60 години ще има фотографи, които ще са също класически от нашия период - просто масата сега е друга, но като се отсее, ще остане каквото трябва. Няма страшно.

Пример?

Знаем Моцарт. Велик композитор. Но по негово време е имало един друг много известен, много добър композитор, Салиери....Е

Е, колко от вас знаят едно негово произведение?

Или с други думи - както има хора, които обичат еднодневните стоки, еднодневните чувства, така има и хора, които обичат многодневните и трайни неща в техния живот - въпросът е ние да се ориентираме от кои сме и какви хора искаме да срещаме.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Имам познати, които съчетават и трите понятия много добре, някак си напипали златната среда или просто достигнали до такава форма на любов, която не пречи, не задължава...

А всъщност имам и приятели, които не са женени, но въпреки това нямат свобода,...нито любов...

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Имам познати, които съчетават и трите понятия много добре, някак си напипали златната среда или просто достигнали до такава форма на любов, която не пречи, не задължава...

А всъщност имам и приятели, които не са женени, но въпреки това нямат свобода,...нито любов...

Има нещо, което е по-страшно и то е доста често срещано, женени, но без любов и без свобода, това е убийствено...ходещи сенки.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Имам познати, които съчетават и трите понятия много добре, някак си напипали златната среда или просто достигнали до такава форма на любов, която не пречи, не задължава...

А всъщност имам и приятели, които не са женени, но въпреки това нямат свобода,...нито любов...

Има нещо, което е по-страшно и то е доста често срещано, женени, но без любов и без свобода, това е убийствено...ходещи сенки.

Да, така е! това го е имало и преди, когато са ги женели според зестра и т.н. но все пак е хубавото ако са само ходещи сенки, тъй като сянката има и оригинал и той винаги може да смени пътя си...!

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest Ивета

Може и да няма връзка с темата, но тук ми хрумна да напиша това, което искам да напиша.

Европа е имала население максимум от 180 милиона, до 1914 то нараства с още 400 000 милиона. Кой ще изхранва това цялото чудо?!

Като всеки иска да ражда?

Както има курсове за шофьори и за какво ли не, нека има и за родители - от всеки майка и баща не става. И това е доказуемо.

Какво правят масите - размножават се, докато някой друг се грижи за техническия прогрес - ако някой преди столетия се е борил за нещо, то той днес очаква наготово благините. И защо? Кой кому е длъжен?

Цялата тази философия на размножаването и то без смисъл, ще унищожи това човечество.

П.С. Мисълта не е моя, а бих искала, тя е на Хосе Ортега и Гасет - "Бунтът на масите".

Редактирано от Ивета

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Може и да няма връзка с темата, но тук ми хрумна да напиша това, което искам да напиша.

Европа е имала население максимум от 180 милиона, до 1914 то нараства с още 400 000 милиона. Кой ще изхранва това цялото чудо?!

Като всеки иска да ражда?

Както има курсове за шофьори и за какво ли не, нека има и за родители - от всеки майка и баща не става. И това е доказуемо.

Какво правят масите - размножават се, докато някой друг се грижи за техническия прогрес - ако някой преди столетия се е борил за нещо, то той днес очаква наготово благините. И защо? Кой кому е длъжен?

Цялата тази философия на размножаването и то без смисъл, ще унищожи това човечество.

П.С. Мисълта не е моя, а бих искала, тя е на Хосе Ортега и Гасет - "Бунтът на масите".

Да ,така е.

Но когато хората са млади,не са достатъчно опитни.И почти всяко младо семейство мечтае за дете.Също така цялото семейство,баби,дядовци,лели,познати,всички само това чакат и това питат-кога ще дойде бебето.

Поне тук,на Балканите е така.

За едно семейство детето е най-ценното нещо.

Да не говорим пък за размножаването при по невежите хора,при най-неграмотните слоеве.Не само у нас,но и в цял свят.

Но...когато някои хора започнат да се замислят,когато започнат да се осъзнават,разбират,че не трябва да се правят толкова деца.Причината вие я посочихте.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest Ивета

Може и да няма връзка с темата, но тук ми хрумна да напиша това, което искам да напиша.

Европа е имала население максимум от 180 милиона, до 1914 то нараства с още 400 000 милиона. Кой ще изхранва това цялото чудо?!

Като всеки иска да ражда?

Както има курсове за шофьори и за какво ли не, нека има и за родители - от всеки майка и баща не става. И това е доказуемо.

Какво правят масите - размножават се, докато някой друг се грижи за техническия прогрес - ако някой преди столетия се е борил за нещо, то той днес очаква наготово благините. И защо? Кой кому е длъжен?

Цялата тази философия на размножаването и то без смисъл, ще унищожи това човечество.

П.С. Мисълта не е моя, а бих искала, тя е на Хосе Ортега и Гасет - "Бунтът на масите".

Да ,така е.

Но когато хората са млади,не са достатъчно опитни.И почти всяко младо семейство мечтае за дете.Също така цялото семейство,баби,дядовци,лели,познати,всички само това чакат и това питат-кога ще дойде бебето.

Поне тук,на Балканите е така.

За едно семейство детето е най-ценното нещо.

Да не говорим пък за размножаването при по невежите хора,при най-неграмотните слоеве.Не само у нас,но и в цял свят.

Но...когато някои хора започнат да се замислят,когато започнат да се осъзнават,разбират,че не трябва да се правят толкова деца.Причината вие я посочихте.

Това, че някой е млад не е оправдание. Много възрастни се държат като удавник за сламка за същото.

Човек трябва да има отговорност и мислене. Не Его.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Може и да няма връзка с темата, но тук ми хрумна да напиша това, което искам да напиша.

Европа е имала население максимум от 180 милиона, до 1914 то нараства с още 400 000 милиона. Кой ще изхранва това цялото чудо?!

Като всеки иска да ражда?

Както има курсове за шофьори и за какво ли не, нека има и за родители - от всеки майка и баща не става. И това е доказуемо.

Какво правят масите - размножават се, докато някой друг се грижи за техническия прогрес - ако някой преди столетия се е борил за нещо, то той днес очаква наготово благините. И защо? Кой кому е длъжен?

Цялата тази философия на размножаването и то без смисъл, ще унищожи това човечество.

П.С. Мисълта не е моя, а бих искала, тя е на Хосе Ортега и Гасет - "Бунтът на масите".

Да ,така е.

Но когато хората са млади,не са достатъчно опитни.И почти всяко младо семейство мечтае за дете.Също така цялото семейство,баби,дядовци,лели,познати,всички само това чакат и това питат-кога ще дойде бебето.

Поне тук,на Балканите е така.

За едно семейство детето е най-ценното нещо.

Да не говорим пък за размножаването при по невежите хора,при най-неграмотните слоеве.Не само у нас,но и в цял свят.

Но...когато някои хора започнат да се замислят,когато започнат да се осъзнават,разбират,че не трябва да се правят толкова деца.Причината вие я посочихте.

Това, че някой е млад не е оправдание. Много възрастни се държат като удавник за сламка за същото.

Човек трябва да има отговорност и мислене. Не Его.

Осъзнаването идва с времето.

Според мен,хората не трябва да сключват и граждански брак.

Бракът,или връзката между двама души трябва да е пред Бог.

Когато хората сключат брак,много често нещата се променят.

Когато Любовта между тях свърши,хората трябда да могат да се разделят мирно и кротко.

А така ,когато има брак ,възникват хиляди проблеми с институции,делби ...и т.н.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Сутринта чух по радиото нещо, като за темата, говореше се за семейни двойки с бракове от 3-4 години, които спят в отделни стаи....

Страшно е просто! И за съжаление е пълно с такива.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Това показва ,че и двамата са направили грешен избор ,и неправилно разбират Любовта ,и често продължават връзката от страх да не останат сами ,най вече при момичетата съм го забелязъл ,трябва да се появи някой друг та да се раделят с приятелят си :),нямат кураж и смелост да останат сами .Да си намериш половинката хич не е лесна работа ,от една страна е хубаво това.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Направете си регистрация или влезте в акаунта си, за да коментирате

Трябва да сте регистриран участник, за да можете да оставяте коментари

Направете регистрация

Регистрирайте се в Портала. Лесно е!

Нова Регистрация

Влизане

Вече имате регистрация? Влезте тук.

Влизане Сега

×