Jump to content
Порталът към съзнателен живот
Иво

За женитбата, свободата и любовта

Recommended Posts

Хей, Милкана - ами ако си пълен кофраж и не помниш нищо от сънищата си? :D

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Ми ако не помниш нищо от сънищата си не значи, че си кофраж :sleeping:

Не ти е дадено да ги помниш, но са ти дадени други способности или ти е дадено сам да си ги развиеш. Не знам кое е по за предпочитане. Ама сънищата не си ги давам за други способности :rolleyes: Освен това жените повече сънуват, полова психосоматична особеност :) "Ако действителността нищо не ти предлага, виж какво ти предлага съня"- цитирам по памет. А иначе много ме бива по съветите, ама ако си ги давах на себе си, нямаше сега да се тюхкам за това и онова.

Та да си дойдем на темата, все пак. Всеки път, когато съм имала връзка, за времето в което е съществувала съм абсолютно сигурна, че това е Той. Веднага го обграждам с ореола на Избрания, търся и намирам всякакви глупави малки знаци, които да затвърдят тая ми непоклатима представа. Ми аз така си обичах едно момче цели две години, без между нас дори да има връзка или секс, нито пък имах връзка с друг. Та тука въпросът "дали е той" опира до темата за сродните души, за кармичните отношенияи т.н. Затова сме привлечени в тоя живот не от един, а от повече хора - в различни периоди се влюбваме, та дори и до нас да стои Истинският. Въпросът е в този случай не, че се влюбваме, а как ще реагираме на влюбванията, че да предпазим и себе си, и другите двама. Няма рецепта как да го откриеш, Спътника. Може и изобщо да не го откриеш. Или след време да разбереш, че не е трябвало да бъде той. На спътниците гаранционна карта не се издава. Всичко е предопределеност и късмет. Рискуваш. Ако човек не рискува, няма шанс да му се случи нещо хубаво. Ако знаехме безпотрешен начин за избор на половинката, всички щяхме да сме доволни, да не се караме и развеждаме. Затова на повечето от нас дарбата да познаваме не ни е дадена. За да грешим. За да се учим. Да страдаме. Да изкупваме някакъв дълг към някого. И да израстваме. Колко хубаво звучи в глобален план, ама за един частен кратък земен живот подобна перспектива е гадничка.

Много взех да философствам.

А, вижте какво ми дойде на ум - познаваш някого, обичаш го, добре ви е заедно и се обвързвате - създавате дете и/или се жените (може и в обратния ред :) ). Така другият става Твоят човек - никой не ти го спуска отгоре, нито пък ти го предсказват. Сами се посочвате, пък каквото излезе.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Здравей, Милкана!

Харесаха ми мислите ти. В част от тях открих и себе си. Имало и други щури като мене да живеят години наред само от вяра и мечти, в крайна сметка - илюзии. Реалният живот пулсира, движи се, не стои като парализиран на едно място.

Мисля, че не е случайно това, с какви хора ни среща съдбата. Понякога си навиваме на ината за някого и чакаме, и виждаме каквото ни се иска... Да не забравяме обаче, че съдбата не се определя само отгоре или от нашите решения, но и от другите участници в конкретната ситуация. Дори да е вярно /а то не е сигурно/, че ние правилно сме прозряли Божията воля и знаците, които виждаме са верни, за другия човек нещата може да не стоят по този начин и тогава ситуацията се променя, понеже от значение е и неговата свободна воля. Тогава може да се получат интересни сценки. Аз чакам него, той чака друга, мен чака друг... пак от дълго време. В крайна сметка стигнах до следното решение: няма аз да определям откъде да получа грижа и любов, а с благодарност ще я приема откъдето ми се даде. "Като ти дават, вземай, като те гонят, бягай!"

На моя човек гледам като на божи пратеник и когато направи нещо добро за мене, благодаря и на Бога за това. Преди животът ми беше празен, неспокоен и тъжен, сега е пълен, спокоен и щастлив. Има и трудности, разбира се, но те ме карат да се чувствам по-жива. Има защо аз да се променям, има защо да помогна и на другия да се променя за добро. Не зная дали излязох от един сън, за да вляза в друг, но този ми харесва повече. "Жив е Животът!"

А що се отнася до човека от илюзиите - чудя се какво толкова съм му харесвала. Преди сама си пречех да го видя в истинската му светлина. Какво пееше Руши: "Аз съм онзи, който ти си измисли..." :thumbsup:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

ще споделя и аз опита си на тази тема. :yinyang:

преди 4 години, бях на 21 години имах много силно желание да срещна сродната си душа или поне да изпитам истинска любов, след няколко кратки и неудовлетворителни връзки , това ми беше станало фикс-идея.

Реагирах много емоционално на това търсене и не разбирах защо интуицията ми говореше че момента е настъпил , а нищо не се случваше- на хоризонта нямаше никой интересен за мен. Един ден влязох в кабинет за алтернативно лечение, с цел да си направя релаксиращ масаж с ароматерапия.Когато лекаря ме попита защо отивам преди тях, аз се разплаках- казах му че нямам проблеми, но искам да спра да търся Него, защото съм изморена от разочарованията.Говорихме си час и нещо, после една приятна женица ми направи масаж на прекрасна музика, и постепенно забравих за фикс идеята си, отказах се от търсенето, казах си каквото стане, стане ако не го срещна сега , когато му дойде времето.

На другия ден отидох на гости на един мой познат, останах да спя в тях, и така и не се прибрах в къщи и така вече 4 години, имаме и дете на 3 .

Само една мисъл ще добавя на Халил Джубран " Любовта дава най-големите криле, в които са скрити най-острите мечове" ако искаш да полетиш .............. :angel:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Тук ,май има някой с много силни Нептуни :dancing yes: Нека споделя и моя опит...Нормално е всяка жена да иска да се види в бяло...Мъже,повярвайте ми,тя не иска да ви върже,просто тогава ще е най-хубава,ще е център на вниманието и може би ще е прекрасен спомен....Да,бракът не носи нищо по-различно,освен някаква си там хартийка,а преди това ходене по мъките,по разните му там кабинети,за да те видят дали си здрав :D Защо се женят хората?...Една жена-вероятно ,заради нейната сигурност.Просто в нея е заложено това да се грижи за някого и да обича.....За мъжете-ами,най-вероятно,за да усетят авторитета си,за да създадат поколение и за да има кой да се грижи за тях,щото мама няма да е вечна.....(за съжаление) :angel: Не знам как се разбира кой е човекът за теб.....Но пък се чудя защо има и такъв страх...аз винаги съм карала с рогата напред и знам,че дори и тази връзка да не доведе до нещо по-трайно,то поне съм научила нещо от нея....Винаги съм била благодарна и на мъжете,които са ме наранявали :huh: Това си беше хубав урок,да стъпя малко на земята....

Всеки може да е свободен в душата си,дори и по време на един брак ;) Никой не може да затвори сърцето му....А любовта,боже,ама това е най-прекрасното нещо,което движи всичко......

Е,аз май,отговорих и на цитата,който е поместил Иво"жената с чувствата,мъжът-с разума"....Ей,това не може да приеме една жена....че понякога всичко за мъжете е една добра сделка,нали?Бракът трябва да се крепи на Любов....На онази,истинската,която те кара да ти омекват краката...Ако я има,няма защо да се плашите от трудностите....

Брак,да,но брак пред Бога,вричане....това за мен е особено важно.....ако аз се врека пред Бога в този мъж-няма мърдане.....За това и не съм го направила :harhar:

Обичайте!Това е много по-важно от разните му там хартийки....Вярността може да я има и без тях.....И не се плашете,и не си задавайте въпроса,ами ако съм сбъркал/а...Всичко е поправимо и всичко е имало смисъл....Просто е трябвало да научите някой и друг урок......И си отстоявайте свободата!Това правя и аз в момента...Трудничко,ама съм сигурна,че ще успея :thumbsup:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

То означава съвсем друго. Естествено, че мъжът изпитва чувства и жената мисли. Съветвам, да се разровиш малко из темите и постингите и ще откриеш вече изказани развития на този привиден само конфликт...

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Здравей,Венци ;) (надявам се,че мога така да те наричам)Не съм казала,че конфликтът е привиден,дори напротив....Ще послушам съвета ти,да се разровя...въпреки че съм си доста разсеяна :unsure:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

"Тук ,май има някои с много силни Нептуни " - каза Кабала

Даа, аз напр. :D И при това ми е в 5. дом заедно с Афродита, на всичко отгоре асц. Луна /пардон, Рак, грешката беше нарочна :)/. А с Хелиос /везни!/ Посейдон прави секстил, и със Зевс прави секстил и е върхът на един равностр. триъгълник /който не знам какво значи, ама подозирам/. Летя ли, летя, а нямам крила, дано кацането не е много натъртващо :angel:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Привет на силните Нептуни - аз имам луна в Нептун - повярвайте - при Слънце и асцендент в Сатурн - комбинацията е "три в едно" ...:) - странно положение...

А за партньорството - по-хубаво от споделената Любов, от взаимната хармония няма - но какво ако бракът и децата могат да провалят целите на човека - например образование и промяна на професията - нали децата изискват немалко време, внимание, пари... !

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Орлине, ти пък няма за какво да се притесняваш, майките да му мислят. Защото майката жертва кариера и т.н., ако реши да има дете. Не че двете са несъвместими, но предполагам ще е по-трудно. Имам примери около мен всякакви. Тъй като на мен в романтичните междуполови отношения не ми е вървяло особено, отворих вратата на науката и взех да катеря стъпалата. Така виждах бъдещето си, макар че не ми допадаше особено, но какво да се прави...

Бяхме във втори курс и на 8-ми дек. аз и моята приятелка състудентка бяхме интервюирани за ТВ с въпроса: "Как виждате реализацията си, бъдещето?". Тя каза, че не вижда реализация и е скептично настроена. Аз, естествено, се виждах като научен работник:) Сега тя има 6 год. син и щастлив брак, а аз съм кандидат-доктор без брак и без деца.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Някой може ли да сподели как е разбрал, че човекът, с който е, е за него и дали Господ слага хората за нас на пътя ни, или ние, и въобще как да разбера дали не правя грешка?

Ние сме си "предопределили" кармически по закона за причината и следствието - семейнита/брачната карма и всеки има определен комплект от възможности за избор...и от опит смея да твърдя, че няма ГРЕШКИ , има ОПИТНОСТИ с различен вкус - сладки, кисели, горчиви, солени, комбинирани...кухнята е разнообразна..Но женитбата е кармическо партньорство ! :thumbsup2:

Как да разбереш ли...вариантът е да ти направи предложение...ТОЙ да е водещият, той да те избере, той да те поиска...МЪЖЪТ затова е МЪЖ !

А ти тогава ще разбереш - сърцето ни подсказва какво да направим ! Привърженик съм на този вариант , защото съм го преживяла и независимо от "кадрилите" след това си носиш кръста и розата. Пък и му вадиш/нервиш душичката с усмивка :lol::feel happy:

Но ако ти тръгнеш да предлагаш / да си водещата...тогава е по различно, даже доста по различно, ако искаш мъжът ти да е "под чехъл" или просто "касичка/банка".....всичко е много лично и специфично.

Добре е да осъзнаваме , че трябва да има поне първоначално силно привличане на сърцата + умовете + телата, или поне на комбинация на две от тях , а може и само едното да е ...но да има привличане. Силно ! :v:

Няма решаващо значение.... социалното положение , расата, религията, родата, образованието ,професията, възрастта, ръста , телосложението , цвета на очите или размера на бюста...има ПРИВЛИЧАНЕ :yinyang:

:feel happy: Любов+Светлина+Мир+Радост :feel happy:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Струва ми се, че прекалено формални зависимости показваш... Малко като социологична таблица, обаче свободата на преживяванията в тези отношения е доста по-голяма... Е, и трябва да е.

А целите... Странни цели... Оформя ми се отношение към тях, но едва ли ще мога да го изразя... Ама тия цели не са реални...

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Наскоро прочетох в една книга. Цитирам по памет: Ако искате да се жените първо попитайте Бог, после баща си и майка си, после себе си... и тогава решете. (справка НБ, 1926г)

Мисля си, че майката и бащата може би освен реални личности могат да бъдат разглеждани и като символи на съответно ума и сърцето.

Беше споменато също, че е добре да се посети астролог, въпреки че и те понякога имат ограничения.

Като си мисля, в крайна сметка трябва на всеки да е ясно, че всеки ще "сърба това, което е надробил" - ни повече, ни по-малко.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Ако искате да се жените първо попитайте Бог, после баща си и майка си, после себе си... и тогава решете.

Питам само и единствено себе си. Бог няма да ми се яви и да ми продума - отговорът Му ще дойде чрез вътрешното ми усещане. А ако питам майка ми и баща ми, особено пък него - просто надежда всяка оставете, кандидат-женихи мои :) - дори и Супермен няма да отговори на всички гатанки и условия :). За какво, мислите съм неомъжена на 32? От прекалено съобразяване с чужди претенции, ревност и егоизъм.

Така че - питайте най-вече себе си и слушайте собственото си сърце !

Възнамерявам да го направя, щом получа предложение....

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Ами - това вътрешно усещане именно е гласът Божи - той явно още не се е научил да приказва по човешки, та си общуваме с него емпатично... :) ! Хубаво е когато тихият глас отвътре съвпада с по-грубият глас на личността ни! А родителите - важни са, но дотолкова доколкото са в хармония с първият принцип - с Божественият! Но, каквото и да мислят и правят, трябва да ги обичаме и се грижим за тях !

Милкана, пожелавам ти добро семейно бъдеще и малко да порастнеш - да се научиш да отлиташ от бащиното си гнездо като волна птичка със собствена красива волност! Просто приятелски съвет, не се сърди! Наистина ли е толкова страшен баща ти - горките мъже около теб! :harhar:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Не е никак страшен, а благ, спокоен и разсъдлив, много привързващ се /също като мен:)/. СИма си роля в тоя ми живот - да се науча да действам, да отстоявам избора си. дотук не успях, но от скоро съдбата ми дари чудесен мъж и шанс, който няма да пропусна - да порасна и да сме заедно с този мъж. Колко се молих колелото дасе върне назад , за да изправя грешките и пропуските си. Ето че стана! И с помощта и любовта на този мъж, с когото се избрахме, ще бъдем заедно. Защото се обичаме.

Когато преди повече от 20 г. сестра ми ходеше с приятеля си, който в последствие й стана съпруг, нашият баща й беше забранил да излизат всяка вечер, а през вечер най-много. Голям смях ! :D

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Мисля че житейското колело се върти напред обикновено, поне така му е наредено от програмата на живота...

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Това е един от май-потресаващо мъдрите текстове които въобще съм срещал през краткият си живот. От тук, от Форума е, от Богомилските Легенди. Просто не мога да се въздържа да не го пастирам - защото тайно се надявам да бъде прочетен от мнозина. Инъче може да не може да бъде намерен може би... Наред с Богомилската Книга която също е дадена тук във Форума, Мъдростта и посланията на този текст са изумително силни:

"Мъдрият Ухама казваше на сина си:

— Осемдесет годни живях, сине на моята плът, крехка рожбо на моето желание. Осемдесет годин, а само осем неща научиха дългите пътища на младина, мъжество и старост.

Едно чуй: Когато тръгнеш през море, не вземай съкровище със себе си дори ако твоето съкровище е само една жена! Ще се разбуни морето, ще залитне корабът — и жената ще се впие в твоята шия, за да я спасиш. Можеш ли я спаси, когато ти е сковала ръцете? А няма жена, готова да умре за тебе. дори с тебе!

Друго чуй: Чети свещените редове на ведите, но вниквай и в поученията на живота дори ако ти се вижда истина мълвата на мъртвата буква! Знай: отшелници са писали тези книги, а отшелник знае само половината свят, той знае небето. Но тъмната бездна не знае: помни това! Затуй в големите песни на ведите за жената се казва малко, а за душата й -нищо.

Трето чуй: Когато се сживееш с жена, научи я да се покорява на твоя поглед и на ножа ти! Не й давай да търси по-властен поглед от твоя, нито по-бърз нож от ножа, що виси на твоето бедро! И ако се дори сепне у нея хубавият звяр, който не търпи вериги, та полети към чуждия шатър —да дири роб, за да го зове свой мъж, — не бой се! Не бой се, сине мой: тя сама ще дойде — да я разпориш със своя нож!

Четвърто чуй: Обещае ли ти жената звезди, луна й слънце, запази за нея малък светилник! Защото ти цял живот ще живееш на тъмно под нейните звезди, луна и слънце, но поне нея недей оставя в мрачината. Виновна ли е тя, че не знае що обещава?

Пето чуй: Ако ти е скъпа жената, сине мой, и ако цениш обичта си към нея — давай й по малко тайна всеки ден! Не може никоя жена без малко тайна, защото твърде много обича всяка жена тъмнината — и скритото, и онова, за което се не говори.

Шесто чуй: Искаш ли, сине мой, жената да те разбере кой си — не й говори за себе си нищо! Тя ще кърти всеки ден по малко от скалата, в която е затворена душата ти, и най-подире ще те отбули цял. И така ще й бъдеш скъп, защото тя не скъпи тебе, а своите разкървавени пръсти и усилието па ноктите си.

Седмо чуй: Жената обича н тебе пъстрата багреница, славата на името ти, огъня на погледа ти, златния звън на твоята реч или спомена за някой друг, живял преди тебе. Не вярвай, сине мой, когато ти мълви, че обича душата ти, защото лъжа пълзи от устата й тогава! Слепец не може да види слънце...

Осмо чуй: По-лесно е да срутиш кула от гранит, отколкото упорство на жена. Но по-лесно е да счупиш воля на жена, отколкото клонче от папирус.

Не се чуди, сине мой, че само за жената ти говорих: от нея иде много добро и много зло за мъжа. Още много ще чуеш от други за нея, но недей им яко вярва! Аз исках да ти кажа всичко, що знам; другото, що не ти казах, е лъжа...

Тъй мълвеше мъдрият Ухама на сина си. И виждаше син му, че мъдро говори бащата. Неговото мълчание убеди мъдрия Ухама.

Но очите на момъка пилееха погледи някъде да-лек — и тъй мълвяха тези очи:

„Чужда е на моите осемнадесет годин твоята осемдесетгодишна мъдрост — както на твоите осемдесет годин е чужд моят осемнадесетгодишен пламък... Та кой ще ми отговори: мъдростта ли има право, или пламъкът?“

Мъдрият Ухама разбра това, поклати глава н влезе в шатъра си."

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Вижте какво правят хората по света - не се женят, живеят заедно, а понякога се случва да получат предложение за ...договор за съвместно съжителство - нещо средно между брак и небрак. Вие как ще го коментирате това? При нормалния брак договор няма, освен ако изрично не е подписан такъв. В споменатия случай обаче говорим само за сключване на договорни отношения, които подсигуряват освен двамата бъдещи родители, също и децата им. Само че на мен това по-скоро ми прилича на търговска сделка...И дали е по-добре така, с договор, отколкото без нищо? Може би това е формата за брака на бъдещето - посещение при адвокати, може и без бяла рокля, без цвете, без пръстен, нищо, та това са глупости и отживелици, на кого са му изтрябвали, ей на, слагаме си подписите, окачваме договора в рамка, той всъщност е в два идентични екземпляра, ще трябват две рамки, така че всеки да си прибере за спомен единия, когато валидността изтече.

Ако много мислиш за раздялата и последствията от нея още преди да си се обвързал по закон / или по договор/, то връзката си е направо обречена.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Бракът в Дрежната Църква е представлявал събирането на Вярата и Любовта, който сбор дава връзката с Отца. Оттам насам сме избягали доста от подобни бракосъчетания и това с договорите си е още една стъпка в противополжна посока...

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Моята баба, жива и здрава да е жената все казва: "Айде жени се, баба, да си се прибереш, да не скиташ по света, че тая свобода е до време, кога остарееш колкото и свободен да си- дърто си и никъде не ти се ходи, пък и що да те радва ако нямаш дечица да си ги гледаш?" И аз все викам: "Бабо, ама коя ли жена да взема, как да разбера че е за мене?" Казва: " Е, аз да не съм знаела, че дядо ти беше за мене амо почувствах го тоя човек и си викам този ще е моят мъж, ей цял живот не съм съжалила!" Какво да каже човек на това? Аз не знам.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Мъдра жена е баба ти, Никола! Благодаря да и кажеш....

Аз първия път не послушах моята като ми даде този съвет.... Аз "знаех" какъв е мъжа за мен... и си го намерих... и си го изстрадах...

Втория път го "усетих", както казват бабите ни - с него от самото начало ми е спокойно и сигурно, виждам, че и на него му е такова с мен.... Той е противоположното на това, което търсех първия път... , но! много си приличаме!

Ако усетиш, че до теб е човек, с когото си спокоен да си какъвто си и си приличате по душа, а не е "твоя идеал" за жена и съпруга- не го изпускай! :D

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Направете си регистрация или влезте в акаунта си, за да коментирате

Трябва да сте регистриран участник, за да можете да оставяте коментари

Направете регистрация

Регистрирайте се в Портала. Лесно е!

Нова Регистрация

Влизане

Вече имате регистрация? Влезте тук.

Влизане Сега

×