Jump to content
Порталът към съзнателен живот
Иво

За женитбата, свободата и любовта

Recommended Posts

Винаги съм мислил, че няма да се оженя никога, изобщо не се виждам в тази роля. Но вчера ми предсказаха, че ще се оженя. :( Обаче не сега, а когато стана на 52 години. :D Слава Богу, още 21 години свобода и независимост ми предстоят. :lol: Трябва да ги използвам за духовен растеж. :)

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Може би, ще се ожениш за Истината! :D

Дано! Сериозно, тази жена, която ми го предсказа позна всичко друго! Медитира от много години, влиза в делта ниво и от акаша черпи информация. Каза ми, че връзката ще бъде само духовна и двамата ще бъдем мъдри, няма да ни свързва физическа връзка. Ще бъде трайна и дълбока. Аз нещо започвам да й вярвам. :hmmmmm:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

:) Здравейте, знайковци обични!

Трите в едно - женитбата + свободата + любовта се дават на достойните...и всъщност нито възрастта , нито продължителността на връзката... изобщо са от особено значение...важното е, че го има преживяването - сливането - израстването на всички нива.

Да бъде така за всички всички светли душички.Амин

:feel happy: Любов + Светлина + Мир +Радост :feel happy:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

:thumbsup::thumbsup:

Този който постигне Любовта в себе си и към Бог става достоен за Пътя към Свободата си.

Този, който постигне Свободата - своята и на другите около себе си, става достоен за венеца на Женитбата си - със сродна душа изкачила същия Път и достойна за същия венец. :feel happy:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Здравейте всички,

Днес говорих с едно момиче (чиято позиция много ме заинтригува впрочем) по ICQ по много и най-различни теми свързани с живота по принцип. Стана въпрос за женитбата и за нейния смисъл, за ролята на жената и за това що е свобода.  Говорихме повече от час (в посока въпросите по-долу) и това ме вдъхнови да пусна тази тема.

  • Как мислите какъв в смисълът на женитбата/брака?

  • Защо човек да се жени и кога?

  • Какво значи да имаш партньор в живота?

  • Това помага или пречи на духовното развитие ... и имат ли връзка въобще?

  • Какво е да си свободен? Може ли човек да е женен и пак да е свободен?

  • А Любовта? Тя само чувство ли е?

  • Каква трябва да е ролята на жената в партньорството или брака? Само да чисти и слугува на мъжа? Да не се бори за свои позиции в обществото, а да стои в къщи, както крехък порцелан, който може всеки момент да се счупи? А може би така е възпитавана?

  • Брака дава ли сигурност?  И дали това търсят хората?

  • Брака бизнес ли е? Или?


  • Сега е много модерно хората просто да живеят заедно без да се женят. А какво става ако имат деца? Обществото в БГ приема ли ги добре или все още има проблеми?

Как мислите?

Поздрави,

Иво

1. На женитбата ли или на брака? В брак смисъл не виждам.

2. Тука да отговарят мъжете :D

3. Таз думичка - партньор, нещо не ми допада, предпочитам друга, която не искам " да имам ".

4. За духовното развитие - не виждам как ще пречи.

5. Може - ако си е бил свободен и преди.

6. По тази тема доста е изговорено.

7. Този въпрос само преди две години ли е зададен, мисля, отдавна вече не му е времето.

8. Бракът пък най - малко дава сигурност.

9. Тъй става то, като говорим за партньори, брак, ще намесим и бизнеса. :D

10. Въобще не ги интересува тези хора дали щяло обществото да ги приеме.

Според мен това е начинът и не защото е модерно.

И от мене поздрави!

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Бракът в Дрежната Църква е представлявал събирането на Вярата и Любовта, който сбор дава връзката с Отца. Оттам насам сме избягали доста от подобни бракосъчетания и това с договорите си е още една стъпка в противополжна посока...

Никъде не сме избягали. Само се мислим за по-умни от интуицията си!

А бабата на Никола се е подчинила на нея и не е сбъркала!

Редактирано от izgrev

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

:angel: Здравейте, съгласна съм, че бракът е кармична връзка. И каквото сме си надробили, това ще сърбаме. Всички имаме нещо да учим в този живот, но както казва Учителя "С добро или зло Бог ни изправя... ", той мисли за нас. Но пък най-ми е близка тази мисъл на Б. Дуно:

"Любов може да има само между две разумни души. Между един разумен и един глупав човек никаква любов не може да съществува. Между тях може да има само отношение между господар и слуга. Любовта между разумните души е широка, тя е Космичната любов, която обхваща целият свят. В Космичната Любов, Космичното начало ни оставя свободни да се проявяваме както разбираме."

Моят съпруг е добър човек, но много ревнив. Но тъй като аз не го ревнувам и смятам, че ако изневярата ще му помогне да намери себе си може да го направи той реши, че не го обичам. Винаги съм смятала, че семейството е партньорство, а не принуда или задължение. :feel happy:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Нямам категорична позиция по темата, само искам да споделя едно свое усещане за брака. Бракът в никой случай не е затвор, не е място за битки на надмощие, не е място за насилствена промяна на другия по собствено усмотрение, членовете на семейството не са вид собственост и в брака не може да има любов по задължение. Задължения и отговорности има щом човек се е обвързал с други същества, но любовта с нейните плодове няма как да се изфабрикува по задължение - или я има, или не. Всъщност, дори да не е онази, голямата, все пак в семейството може да се обичаме като хора, да има мир. Тогава това не е брак в истинския смисъл на думата, а мирно съвместно съжителство, което никак не е малко в този живот. Това за мене е добър компромисен вариант, но идеалният случай е друг.

Когато има истинска любов, налице е стремеж за сливане, получава се правилен обмен между двойката и между останалите членове на семейството / което не изключва трудности с цел учене и израстване/. Такова семейство и енергийно е много стабилно, членовете му са по-здрави и силни. Тогава за външни елементи между мъжа и жената просто няма място.

Изневярата е нелюбов, лъжа и лицемерие! Нелюбов първо към Бога, после към човека. Аз искам в малкия си земен живот да имам нещо истинско, проекция на онова, което е Отгоре. По тази причина няма да се ръководя в постъпките си от човешкото си безразличие, няма да подтиквам някого към изневяра - която е гнусна пред Бога, не бих го наранявала и не бих се подиграла така с чувствата и достойнството му. Не се знае, този, когото днес подритваме като ненужен парцал, може някой ден подритнати на свой ред да плачем безутешно по него, понеже не сме оценили това, което имаме. Ако някой ти е верен въпреки всичко, това е наистина голям дар. Като не можеш да му отвърнеш със същото, поне бъди честен. Незнанието не предпазва от разни лоши последствия, касаещи живота и здравето на другия. Ако човек не види, Бог ще види. Аз лично не бих се занимавала с преследване, дори да усетя нещо. Просто бих попитала за истината.

Според мене не е проява на висока духовност слободията барабар с приемането на изневярата за нещо нормално, още повече подтикването на други хора към нея. Не е нормално - не и за този, който е тръгнал по тясната пътека. Не мисля да лапам всички гарги, дето хвърчат. Мога да си откажа всичко в името на чистотата. Без морална чистота няма израстване. Не е задължително егото и тялото ми да са винаги удовлетворени. Най-просто казано, искам да си лягам с чиста съвест. А как бих преглътнала бъдеща изневяра към мене - наистина не знам, дори не ми се мисли по въпроса. Ще съм благодарна, ако Съдбата и Бог ми донесат истинска и чиста любов, иначе какво друго ми остава, освен да се примиря. Искат се обаче двама на един акъл и чувствата им да са взаимни. Каквото зависи от мене, ще направя според силите си, за другия не знам - ако има на сърце. Бих била щастлива да е така.

4. Любовта дълго търпи и е милостива; любовта не завижда; любовта не се превъзнася, не се гордее,

5. не безобразничи, не търси своето, не се раздразнява, не държи сметка за зло,

6. не се радва на неправдата, а се радва заедно с истината,

7. всичко премълчава, на всичко хваща вяра, на всичко се надява, всичко търпи.

Някак не ми се връзват двете понятия - любов и изневяра, не ми стига умствения багаж просто, получава ми се голямо вътрешно противоречие. Доказателство, че съм права съм си само аз и идеята, че "Светът е за двама"!

Когато любовта иска да роди нещо ново от двама души, тя просто е сила на привличане, стремеж за сливане, спонтанно хармонизиране, носи усещане за лекота, спокойствие, освободеност, прилив на енергия и за двамата. Дори да има трудности, те се превръщат в храна за любовта и от тях тя само става по-силна. Дори да има временни противоречия в процеса на сближаване и напасване, в крайна сметка се оказва, че временните огорчения и неудобства каляват връзката и учат на простителност, приемане, съчувствие, саможертва, ... учат на любов. Не на онази лесната лекокрила любов, а на онази трудната, изстраданата, истинската, незабравимата, любовта докрай, способна да премине през всичко.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

:hypocrite: П рава сте Латина, изневярата не е добро нещо, но все пак израстването ни преминава през греха. Далече съм от мисълта да го подтиквам към изневяра, но за мен израстването му като съзнание е по важно. Сега той се чувства "вързан" и семейството е задължение. Търси вини в близките си без да желае да погледне вътре в себе си. Това поражда глупави и излишни спорове и обиди. Смятам, че насила нищо не се постига и само защото така е прието от обществото трябва да се живее така. Не се оплаквам, знам, че съпругът ми ни обича, но със задушаваща, пълна с условия обич.

Това сигурно е кармична връзка, но всеки трябва да си спомни защо е дошъл на Земята. Понеже аз съм малко по-осъзната искам да му помогна. Но явно той сам трябва да си помогне.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Не ви познавам, не се знае кой всъщност е по-напред - този който е чел и е извисил ума си повече или този, който обича повече, макар и с несъвършена човешка любов.

Абсурдно е за мене допускането, че с нарочен грях ще израстнем. Доста ни е грехът! Какво искаме всъщност? Да ни е удобно и да не ни досаждат със себе си? Така ли ще си помагаме - като се бутаме към пропастта?

Дяволът пред райската врата или там каквото е останало от него - не бих тръгнала да го черпя с още някое гряхче, а бих го разгледала добре и бих се отрекла от него.

Матей 13:15 Защото сърцето на тия люде е задебеляло

И с ушите си тежко чуват,

И очите си склопиха;

Да не би да видят с очите си,

И да чуят с ушите си,

И да разберат със сърцето си,

И да се обърнат,

И Аз да ги изцеля".

1 Йоаново 3:4 Всеки, който върши грях, върши и беззаконие, защото грехът е беззаконие;

Матей 18:6-7

  6. А който съблазни едно от тия малките, които вярват в Мене, за него би било по-добре да се окачеше на врата му един воденичен камък, и да потънеше в морските дълбочини.

  7. Горко на света поради съблазните, защото е неизбежно да дойдат съблазните; но горко на онзи човек, чрез когото съблазънта дохожда!

Лука 17:1-4

  1. И рече на учениците Си: Не е възможно да не дойдат съблазните; но горко на онзи, чрез който дохождат!

  2. По-добре би било за него да се окачи един голям воденичен камък на врата му и да бъде хвърлен в морето, а не да съблазни един от тия малките.

  3. Внимавайте на себе си. Ако прегреши брат ти, смъмри го; и ако се покае прости му.

  4. И седем пъти на ден ако ти сгреши, и седем пъти се обърне към тебе и каже: Покайвам се, прощавай му.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Явно не се изразявам правилно. /Проблема с думите и двойнственото значение/.

Просто в един разговор му казах, че мога да го обичам и приема такъв, какъвто е, но не е лошо да погледне и себе си след като иска ние със сина ни да се променим. Защото ние го дразним. И наистина вие не ме познавате. Не искам да споделям лични неща. Това беше пример, че семейството още не зряло. Както казва Учителя все едно на една кола да впрегнеш единия вол отпред, а другия отзад и да искаш колата да върви. Права сте, че трябва мир, хармония, разбирателство.

Редактирано от xameleona

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

О-ох, трудна работа е когато сме поставени пред нечии външни човешки претенции. То си е ограничаване на свободата. Наистина не зная начин за сигурно справяне в подобна ситуация. Бившият ми съпруг имаше навик да върви доста пред нас по улицата, да "забравя", че е с мен и децата. Веднъж му извиках да ни изчака, а той отвърна: "Пречите ми на бизнеса!" Какво да кажа - този човек просто вече е бивш. В нашата кола аз бях впрегната, а волът с двете телета в нея. Непосилно беше, затуй волът вече го няма. ;)

Заинтригувах се от разговора, понеже изказахте мисли, които аз не мога да приема, а наистина искам да съм по-силна и спокойна в това отношение. Не разбирам човек когато каже, че не ревнува и допуска изневярата като нещо нормално между двама души, които са свили свое гнездо. Не е задължително да се правим, че мъртвецът е жив, когато любовта си е отишла. По-добре да сме честни.

Аз не изневерявам, понеже своевременно се разделям, тогава когато любовта умре. Продължавам да обичам човека, но по друг начин, просто като човешко същество, което ми е дало нещо добро от себе си и съм благодарна за това. Лошото се опитвам да забравя.

Благодаря за спокойното и добронамерено отношение към моите емоционални изблици! :feel happy::angel::feel happy:

Редактирано от latina

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Аз също продължавам да обичам и прощавам, но по някога е трудно. А не ревнувам, защото се чувствам спокойна и сигурна в собствените си възможности. Аз се справям с проблемите, свикнала съм. Любовта ми вече е по различна, но ми е жал когато виждам какво си причинява сам.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Аз пък се чудя как може да се нарича истинската любов трудна и изстрадана.

Според мен страданието е далеч от любовта. При него има трудности, не при любовта. Целта му е да поизчисти човека, да го освободи от излишните му товари, заблуди, предразсъдъци - все страхове. Само след това може да се разбере, че истинската любов не е страдание, не е трудна, не е мъчителна, не е напасване, не е партньорство ( pars, partis / partes - лат. - част, части, от там и на фр. - parti - разполовен, partage - делба, разделяне, partiel - частичен, обособен, partir - тръгвам, заминавам, разделям се с нещо или с някого). Страданието не е любов, а пътя към нея. Често се объркват. И любовта не е партньорство - делба, а обратното - обединяване, сливане. Та, как ще стане това сливане, като сме се обособили и ограничили и се мъчим да се напаснем, ами няма да стане просто. " Аз мога да обичам " - за мен е интересно виждане, какво значи мога, ами или обичам, или не обичам, това е, останалото е лошо скроена имитация, затова ще е трудна. И точно любовта, която се случва лесно, без да я утежняваме със собственическите си чувства, те окриля ( вече след като си олекотен, обаче, т.е. преминал през страданията ), извисява, и преминава през всичко. И тя остава, и тя е незабравимата. И тя е истинската. Пък дали човек се жени за такавата, е съвсем отделен въпрос :D .

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

:thumbsup::thumbsup: Силвия!

истинската любов не е страдание, не е трудна, не е мъчителна,... И точно любовта, която се случва лесно, ... те окриля ( вече след като си олекотен, обаче, т.е. преминал през страданията ), извисява, и преминава през всичко. .. И тя е истинската. Пък дали човек се жени за такавата, е съвсем отделен въпрос biggrin.gif .

:feel happy::thumbsup2:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

:angel: И вие сте права. Мога да обичам, значи ,че съм го приела такъв, какъвто е. Но той непрекъснато от нещо е недоволен. Когато ме види, че чета, защо чета. Когато се постарая да сготвя нещо, което обича, зощо сега са тия глезотии. Когато синът ми иска да говори с него, той не може, защото се изнервя и се завършва със скандал. Най обидно ми е било когато ми каже, че аз съм виновна за състоянието на дъщеря ни, аз съм виновна, че операцията не е успешна, защото аз съм я завела при този доктор... Пак споделям лично и моля за извинение, но ми е много трудно да съм виновна за всичко. При положение, че той няма мнение когато трябва да се вземат решения. Когато му кажа, че страданията са път за пречистване,той смята, че говоря глупости.

Пак ще кажа, не се оплаквам, това е някакъв урок, но той едва ли е само за мен.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

:( И аз минах през този урок, сестрице, разбирам те. :( Ето какво научих за себе си, дано с нещо ти помогне и на теб.

- Това, което в поведението и думите на съпруга ти те наранява и тревожи и ти тежи, това същото е някъде вътре в теб и съпругът ти само дава глас на отношението, което подсъзнателно имаш към себе си ти. Когато спрях да обвинявам себе си и вместо да съм взискателна към себе си, започнах да се харесвам и да се радвам на себе си, до мен застана мъж, който ми се радва каквато съм, а аз на него какъвто е - не искаме да се променяме един друг.

- Ние все се стараем да направим така, че на другите да им е хубаво - така разбираме любовта към тях. Сега вече разбирам, че това не е проява на обич, а на агресия. Всеки сам е свободен да решава и да прави каквото му е хубаво на него самия и това е единственото му задължение - да си го прави сам, а не да го очаква или иска от другите. Помисли, ако само за миг усетиш, че другият се е отказал от нещо свое хубаво, за да направи нещо хубаво на теб, дали вече ще ти е хубаво?

Сега в моето семейство всеки прави това, което му е хубаво и понеже се обичаме, ние сме щастливи, че другият е щастлив по неговия начин... Нямаме желания, очаквания, предположения един към друг и затова винаги сме доволни.

- Ние все се стараем да пазим другия от тревогите и отговорностите му и да поемаме вината. А това е намеса в неговия личен живот и свобода, кражба на уроците му. Затова те ни обвиняват после, че сме постъпили неправилно - защото не сме ги оставили да се "ударят", да се "опарят", да сгрешат.... Ние пък се разкъсваме между страха, че сме взели неправилно решение и тихото недоволство, че другият го е оставил на нашия гръб.

- Ние приемаме лично недоволството на другия и се стараем да не го предизвикваме, ходим на пръсти... С това ние му пречим да осъзнае, че сме свободни и имаме право да живеем както на нас ни е спокойно - не на него. Превръщаме го постепенно в тиранин. В същото време той подсъзнателно приема, че както се държим ние, така се очаква да се държи и той с нас - "тиранин да ни ходи на пръсти!!!" Това го изнервя докрай, той се държи грубо и това го наранява повече отколкото наранява нас, защото да съжаляваш за нещо, което си казал или направил на близкия боли повече отколкото той да те нарани.

Не искам да удължавам повече постинга, но мога да споделя още доста "истини", които открих след 22 годишен катастрофален и след 2 годишен щастлив семеен живот...

Мир и Любов :angel::feel happy:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Благодаря ви Донка! Разплакахте ме. Сякаш имах нужда точно от тези думи, сякаш го знаех, но не вярвах, че съм права.

Не знам дали полудявам, но през последните няколко месеца като ме измъчва някакъв въпрос, отварям книга и прочитам отговора. Срещам някого и той започва да ми говори за това, което ме интересува. Вчера си мислех, че в този форум мога да споделя и някой ще ми помогне /да намеря отговора, който ми е нужен/ и се получи.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Направете си регистрация или влезте в акаунта си, за да коментирате

Трябва да сте регистриран участник, за да можете да оставяте коментари

Направете регистрация

Регистрирайте се в Портала. Лесно е!

Нова Регистрация

Влизане

Вече имате регистрация? Влезте тук.

Влизане Сега

×