Валентин Петров Добавено Ноември 20, 2007 Доклад Share Добавено Ноември 20, 2007 (edited) Блазе на Валентин Петров, Той е наясно с ИСТИНАТА - дай Боже всекиму,подозирам ,че съмнения ще има. Но със сигурност /и според мен/, до велико достояние е стигнал, че: СВЕТЪТ Е ЕДИНЕН И НЕДЕЛИМ и /което касае всички Ни - персонално/ Всеки е ВАЖЕН и Всичко има значение с това съм съгласен дали пътят води наистина към Бога. Който има нужда от конкретни и емпирични доказателства за Бога (само по себе си странна идея), изобщо и не се сеща за вървене по някакъв път! Той си прекарва времето в търсене на доказателства! И това е специфичен номер, впрочем. Дава голямо самочувствие. математиците използват математическа индукция ... Доказват твърдението за n=1... после- за n=k+1. И толкова. ... С математиката шега не бива... движението към Бог се извършва съзнателно с участието на човешката свободна воля по Пътя още бисери ще блеснат Аз мисля: ти, който си болен, да станеш здрав. Който е глупав, да стане умен. И ако лъжеш, да не лъжеш вече. Ако не работиш, да се научиш да работиш. Ако си жена, помятала си децата, да не ги помяташ повече. ... Това уча съвсем ясно, това има практическо приложение. И ако съвременно то човечество не вземе поука от това, ще иде ... ще замълча къде ще иде. Учителят, И Петър се грееше, 18 декември 1921 Редактирано Ноември 20, 2007 от Валентин Петров Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
infinity1305 Добавено Ноември 21, 2007 Доклад Share Добавено Ноември 21, 2007 infinity, please, не съди... /по принцип/... не познаваш Буда /лично/, може да има безброй интерпретации, и аз не го познавам никак, но ми е лесно да приема, че е светъл пример, за някой друг, за някой всъщност като мен.... и като Теб. За Тоя до Теб... и Онази, през 10 души - единадесетата. Запази, подари и на тях частица от Любовта си /за която говориш/. ....ругая се, че "назидавам", ....но опитвам да съм искрен. Извинявай! извън това: ... Любовта е награда /дъщетя на Красотата/,...но по Пътя още бисери ще блеснат /ако ме разбираш/. Извини ме пак! Здравей буда е всеки един човек... в учението на Гуатама Буда/постигнал просветление/ - будизма, няма понятие Бог, от там и думата без - божник... Игра на думи. Нарочно я подбрах именно така, заради абсурда и. С Бог или без... просветление е възможно. Затова. А аз вярвам в моя Бог, и за мен Той е Любов... и всички мои пътища и пътечки ме водят към Него. Поздрави Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest valentinus Добавено Ноември 21, 2007 Доклад Share Добавено Ноември 21, 2007 Всъщност пътят е един - да се слееш с душата, а после и с Духа си. Каквито и други пътища да търсим, до Бог няма да ни отведат. Страданията могат да ни накарат да осъзнаем някои неща, да спрем движението си назад, но движението към Бог се извършва съзнателно с участието на човешката свободна воля. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Диана Илиева Добавено Ноември 21, 2007 Доклад Share Добавено Ноември 21, 2007 Всъщност пътят е един - да се слееш с душата, а после и с Духа си. Каквито и други пътища да търсим, до Бог няма да ни отведат. Страданията могат да ни накарат да осъзнаем някои неща, да спрем движението си назад, но движението към Бог се извършва съзнателно с участието на човешката свободна воля. Явно трябва да се уточним за какво говорим - по принцип или как стоят нещата в действителност? Защото това, което казва Станимер е абсолютно вярно, но ... така е по принцип! В действителност как се движим ние по този ЕДИН път, как го изминаваме, винаги ли се придържаме точно по него? - Не, разбира се! И ако някой ми каже, че през целия си съзнателен живот е успявал да го прави - няма да му повярвам. Ние си лъкатушим вляво и вдясно, спираме, тръгваме дори назад, след известно време страданията ни побутват пак към този ЕДИН път и ни посочват вярната посока, обаче после пак кривваме ... и така. А за съжаление и тук в този форум има много хора, които са убедени, че примерно от няколко години вече са хванали този ЕДИНСТВЕН ВЕРЕН път и успешно се движат по него, но и това едва ли е точно така. Обаче им е приятно да си го мислят - опитали са това, опитали са онова ... и все не е било това, най-накрая попадат на някое друго духовно течение и казват: ето, това е! Дали? Това е направо страшно или по-точно - фанатично! Този ЕДИН път на практика може да се измине по много различни начини и всеки от тях е подходящ. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Силвия СД Добавено Ноември 21, 2007 Доклад Share Добавено Ноември 21, 2007 "Всички пътища са пътища към Бога"... А безбожието? То път ли е, какво е? Какво е то? Какво е??? Безпътица? Какво е, ако нямаш път... към Бога? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Ла Горда Добавено Ноември 21, 2007 Доклад Share Добавено Ноември 21, 2007 Благодаря на "Ла Горда" с "дедо" David ме уцели в десятката. Имам песен, на него посветена, уви, не зная как да му я пратя. http://www.vbox7.com/play:e3fff2ad http://www.vbox7.com/play:e5fd5e85 Не е подходящата, за това тема, но Поздравче Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Атлантида Добавено Ноември 21, 2007 Доклад Share Добавено Ноември 21, 2007 Не мисля,че всички пътища са пътища към Бог, а просто, че винаги и отвсякъде има и можем да намерим пътечка към Бог. Някъде дълбоко в душите ни човешки е заложен стремежа и копнежа към Любовта и ние непрестранно Го търсим.Както знаем 'пътят към ада е постлан с добри намерения', но и от там,след много мъки и 'лъкатушене' всеки има шанса да стигне до Бог,просто е безгранична и всеобхватна Неговата любов и милост. Всеки човек се ражда и живее при различни условия, сам за себе си е неповторин,затова и пътя,който изминава е различен, уникален е за всеки.Но целта е една. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest valentinus Добавено Ноември 21, 2007 Доклад Share Добавено Ноември 21, 2007 Всъщност пътят е един - да се слееш с душата, а после и с Духа си. Каквито и други пътища да търсим, до Бог няма да ни отведат. Страданията могат да ни накарат да осъзнаем някои неща, да спрем движението си назад, но движението към Бог се извършва съзнателно с участието на човешката свободна воля. Явно трябва да се уточним за какво говорим - по принцип или как стоят нещата в действителност? Защото това, което казва Станимер е абсолютно вярно, но ... така е по принцип! В действителност как се движим ние по този ЕДИН път, как го изминаваме, винаги ли се придържаме точно по него? - Не, разбира се! И ако някой ми каже, че през целия си съзнателен живот е успявал да го прави - няма да му повярвам. Ние си лъкатушим вляво и вдясно, спираме, тръгваме дори назад, след известно време страданията ни побутват пак към този ЕДИН път и ни посочват вярната посока, обаче после пак кривваме ... и така. А за съжаление и тук в този форум има много хора, които са убедени, че примерно от няколко години вече са хванали този ЕДИНСТВЕН ВЕРЕН път и успешно се движат по него, но и това едва ли е точно така. Обаче им е приятно да си го мислят - опитали са това, опитали са онова ... и все не е било това, най-накрая попадат на някое друго духовно течение и казват: ето, това е! Дали? Това е направо страшно или по-точно - фанатично! Този ЕДИН път на практика може да се измине по много различни начини и всеки от тях е подходящ. Сигурно си права. Просто съм съгласен със Станимир, че пътят към Бог /нашият Отец/ е чрез новата душа и съчетание с Духът /Пимандър, Параклет/. А пътищата за това ....не съм компетентен да дискутирам Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest бяса Добавено Ноември 21, 2007 Доклад Share Добавено Ноември 21, 2007 "Всички пътища са пътища към Бога"...Така твърдя........... и разсъждавам. А безбожието? Според мен, човек - изгубил се. От грешни избори или пък просто от незаинтересованост. Нещастен, не може да го сбъркаш. То път ли е, какво е?..... според мен хралупа,.....мрачна ,...влажна,... берадостно самотна,... Какво е то? Какво е??? Безпътица? Какво е, ако нямаш път... към Бога? В безпътица били сме всички, не веднъж.... и точно за това Ориентир Ни трябва, наречи Отправна точка. ......... ........ Нещичко, което да "си заслужава". ....И Търсим Го,..... дори във "ерес" ! Пък....каквото - то. ----------------------------------------------------------------- депресия ли е, така звучи......и мене малко ме боли. ....надявам се да има някой,... да Ти каже нещо мило. А аз вярвам в моя Бог, и за мен Той е Любов... и всички мои пътища и пътечки ме водят към Него. ОБИЧАМ, изчистените фрази /не, че винаги успявам/. Така, разбирам Те, дори охотно Уви, познал съм, много ситуации в които Любовта, ... е недостатъчна. Дори понякога неадекватна. -------------------------------------------------------------------------------------------------- отношението на Твоя Бог към Теб... и Всички е Любов и като Него искаш да постъпваш. Това е ясно, ............но различно. Във всеки случай, пожелавам Ти Любов....... - благословена. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Ани Добавено Ноември 21, 2007 Доклад Share Добавено Ноември 21, 2007 "Всички пътища са пътища към Бога"... Но върху всеки път има две посоки. А безбожието? То път ли е, какво е? Какво е то? Какво е??? Безпътица? Какво е, ако нямаш път... към Бога? Може би си тръгнал в обратната посока? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Валентин Петров Добавено Ноември 21, 2007 Доклад Share Добавено Ноември 21, 2007 Че вярвате някои от вас в Господа, аз оспорвам това. Какво ще ми кажете тогава? Докато работите ти вървят добре, ти вярваш в Господа. Щом работите ти почнат да изостават, ти не вярваш вече в Господа и казваш: „Какъв е този Господ, Който върти света както си иска?“ Щом мислиш така, ти нямаш никаква религия, за тебе не съществува никакъв Господ. И след това ще дойде някой да ми казва, че вярва в мене. Той може да вярва в когото и да иска, но това не е Закон на Вярата. Според мене вярата е отношение, връзка между души, които имат едно и също верую. Такива души са свързани със Закона на Любовта. Те работят за идване на Царството Божие на Земята. Това значи религия. Предназначението на религията е да прокара Царството Божие на Земята. Религиозните хора се отдалечиха от това разбиране и те обърнаха идеята за Царството Божие на частна собственост, да станат праведни, свети, че като отидат на небето, да вземат първото място. Това не е смисълът на небесния живот. Синаповото зърно Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Силвия СД Добавено Ноември 21, 2007 Доклад Share Добавено Ноември 21, 2007 "Всички пътища са пътища към Бога"... Така твърдя........... и разсъждавам. А аз внимавам да не се втвърдявам. А безбожието? Според мен, човек - изгубил се. От грешни избори или пък просто от незаинтересованост. Нещастен, не може да го сбъркаш. Изгубилият само се намира. То път ли е, какво е? .... според мен хралупа,.....мрачна ,...влажна,... берадостно самотна,... А според мен поле широко и море безбрежно............. без посоки напред - назад и ляво - дясно, горе - долу... Какво е то? Какво е??? Безпътица? Какво е, ако нямаш път... към Бога? В безпътица били сме всички, не веднъж.... и точно за това Ориентир Ни трябва, наречи Отправна точка. ......... ........ Нещичко, което да "си заслужава". ....И Търсим Го,..... дори във "ерес" ! Пък....каквото - то. ----------------------------------------------------------------- депресия ли е, така звучи......и мене малко ме боли. ....надявам се да има някой,... да Ти каже нещо мило. Хе, има много. И повече дори. Не! Не, друже, не тупане по рамото попросих................... Разбиране, но всуе..................Не е депресия. Клаустрофобия е................ от тесни пътища, които... не ме побират... които... ме рамкират... които определят... и посоки, и къде да стъпвам, а и как... Избирам да вървя без път, та път да сторя. Тъй...през полето, през морето ... накъдето... ми видят очите. Та, трудничко е, няма път защото, но......................... си заслужава. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest бяса Добавено Ноември 22, 2007 Доклад Share Добавено Ноември 22, 2007 ] Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Слънчева Добавено Ноември 22, 2007 Доклад Share Добавено Ноември 22, 2007 (edited) Силвия СД, бяса, като Шекспир звучите, страхотни сте "Да бъдеш или да не бъдеш?- в това е въпросът..." Но пък ето и нещо Ботево: О, мой Боже, правий Боже, но не ти що си в небесата, а ти, що си в мене Боже, мен в сърцето и в душата... Изгубилият само се намира. .......................... ....И Търсим Го,..... дори във "ерес" ! Пък....каквото - то. И пак ще стигне,.... обикаляйки земята. Щом тръгнем веднъж, щом съзнателно го търсим, все ще намерим пътя. А аз си мисля, че той /пътя/ е вътре в нас, дълбоко... Редактирано Ноември 22, 2007 от xameleona Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Диана Илиева Добавено Ноември 22, 2007 Доклад Share Добавено Ноември 22, 2007 Силвия СД, бяса, като Шекспир звучите, страхотни сте ..... Щом тръгнем веднъж, щом съзнателно го търсим, все ще намерим пътя. А аз си мисля, че той /пътя/ е вътре в нас, дълбоко... Да, направо като Шекспир А иначе - и аз мисля като xameleona Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest valentinus Добавено Ноември 22, 2007 Доклад Share Добавено Ноември 22, 2007 Силвия СД, бяса, като Шекспир звучите, страхотни сте "Да бъдеш или да не бъдеш?- в това е въпросът..." Но пък ето и нещо Ботево: О, мой Боже, правий Боже, но не ти що си в небесата, а ти, що си в мене Боже, мен в сърцето и в душата... Изгубилият само се намира. .......................... ....И Търсим Го,..... дори във "ерес" ! Пък....каквото - то. И пак ще стигне,.... обикаляйки земята. Щом тръгнем веднъж, щом съзнателно го търсим, все ще намерим пътя. А аз си мисля, че той /пътя/ е вътре в нас, дълбоко... За шекспирИТовците поздрав ! http://www.vbox7.com/play:929286fa Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Ноември 22, 2007 Доклад Share Добавено Ноември 22, 2007 До Бог можем да стигнем само съзнателно. Веднъж пожелали го наистина рано или късно ще го открием. Но преди да сме го пожелали... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Ники_ Добавено Ноември 22, 2007 Доклад Share Добавено Ноември 22, 2007 (edited) Пътят към Бог е само един и всички вървим към Него, осъзнато или не. Никой на може да се отклони дори на милиметър от това, което е преднаписано по еволюционото развитие и посока. Частиците се намират на различни етапи от пътя. Сами по себе си частиците са равни. Никой не е по-голям и никой не е по-малък. Разликата е в моментното местоположение. Ако ти в момента си долу, а той е горе, то в следващия момент ти ще си горе, а той ще е долу. При това положение кой е по голям? Всички са равни. Всичко е игра на движение. Когато си вече горе искаш да си долу и започваш да слизаш, а когато си долу - гледаш нагоре и се изкачваш към върха. И в двата случая интереса никога не се губи. Винаги е интересно и винаги е забавно. Първо едните са актьори, а други са публика, раздаваща аплодисметни и хвърляща цветя, после се смянат - актьорите стават публика, а публиката преминава към актьорство. Така е във Вселенкото Кариоке. Голям смях пада, особено ако някой се вживее в ролята си, даже може и да разплаче публиката. Това се казва да се превърнеш в истински актьор в театъра "Сълза и Смях". п.п. Друг е въпросът, когато на някой му писне да се "прави на маймуна"... вземе та "слезе от Дървото". Редактирано Ноември 22, 2007 от Ники_ Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Орлин Баев Добавено Ноември 22, 2007 Доклад Share Добавено Ноември 22, 2007 Ннннне !!! Само православното вероучение е пътят към бога!!! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Ники_ Добавено Ноември 22, 2007 Доклад Share Добавено Ноември 22, 2007 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest valentinus Добавено Ноември 22, 2007 Доклад Share Добавено Ноември 22, 2007 До Бог можем да стигнем само съзнателно. Веднъж пожелали го наистина рано или късно ще го открием. Но преди да сме го пожелали... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Донка Добавено Ноември 22, 2007 Доклад Share Добавено Ноември 22, 2007 Ако тръгнем по пътя "само моето е правилно"... това сигурно пак е път към Бога..? Опитвам се да му открия смисъла на такъв път..... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest valentinus Добавено Ноември 22, 2007 Доклад Share Добавено Ноември 22, 2007 Ако тръгнем по пътя "само моето е правилно"... това сигурно пак е път към Бога..? Опитвам се да му открия смисъла на такъв път..... Ако тръгнем по пътя "само моето е правилно" , значи не сме на Пътя Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Силвия СД Добавено Ноември 22, 2007 Доклад Share Добавено Ноември 22, 2007 Силвия СД, бяса, като Шекспир звучите, страхотни сте "Да бъдеш или да не бъдеш?- в това е въпросът..." Но пък ето и нещо Ботево: О, мой Боже, правий Боже, но не ти що си в небесата, а ти, що си в мене Боже, мен в сърцето и в душата... Изгубилият само се намира. .......................... ....И Търсим Го,..... дори във "ерес" ! Пък....каквото - то. И пак ще стигне,.... обикаляйки земята. Щом тръгнем веднъж, щом съзнателно го търсим, все ще намерим пътя. А аз си мисля, че той /пътя/ е вътре в нас, дълбоко... Шекспир... Ботев! ............................................................................... Неизбежност... С коси изплетени от викове за нежност. В очите й се отразила тъпата решимост на щастието - недоносче да изплува от белите й длани - символи на клетка. Джуджето - бъдеще насреща й подскача и все не смее да я срещне. Отлично знае тя кой колко важи. Всекиму отредила малък дан, посоки начертала - път далечен към залеза на нечий жалък блян. И ако случайно срещне странник пристигнал от незнайно, разхождащ се без цел и без посоки... тя бърза да го спре, за да му каже, че няма път встрани, без нея, че всеки избор се заплаща, че трябва да я следва, за да оцелее. А ако той се смее и отрича, съзнала, че изпуска рядък шанс на лудост вечна го обрича, убивайки го тя в аванс. Не може толкова да съм различна, та виждам я така. Суетните наричат я Съдба, Живот - практичните. А лудите, разбрали истинската й молба къде са между всичките?... Не ми се смейте, моля! Това е първото ми детско стихче... Хамелеона, Път сме ние самите. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Васил Добавено Ноември 22, 2007 Доклад Share Добавено Ноември 22, 2007 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts
Join the conversation
You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.