Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Ти през моите очи!


Йордан Анов

Recommended Posts

  • Отговори 36
  • Created
  • Last Reply

Top Posters In This Topic

:thumbsup:

Поздравления за темата !

От прочетеното на писанията из форума аватари и т.н

Вендор -> не влизащ в рамки

впечатляващ дух .

//Имам притеснение че коментарите и сравненията някой може да ги вземе прекалено на сериозно и темата да

бъде заключена .

Линк към коментар
Share on other sites

Линк към коментар
Share on other sites

На МПГ:

Десет плюс

- Дяволът не е толкова черен, колкото изглежда.

Той е по-черен!

- А питала ли си се - чие лице се крие зад тази желязна маска-дракон?

Знам, че можеш, но не искаш.

Редактирано от aorhama
Линк към коментар
Share on other sites

На СФМ:

Не, въобще не те подценявам - не и теб!

Все още ми дължиш 80 стотинки за онази бира. Не съм забравил.

Казват, че Смъртта прощавала всички дългове. Глупости! Ти ще бъдеш изключение от правилото, защото ние сме орисани да се стремим към съвършенство в счетоводството. Който чул - чул.

И ще бъде тъй както нито нито ние, нито вие знаете.

Мълния!

Отникъде!

Редактирано от aorhama
Линк към коментар
Share on other sites

Отстрани

Незнам за него , но за себе си съм сигурна, че умея.

Мога да го измисля такъв, какъвто никога не е бил, никога няма да бъде.Да ще го измисля съвършен.

После при всяка среща да го виждам как ме опровергава.Ще си тръгвам от него с малка локва кал под езика.

Ако мога- преглъщам , ако не - плюя.

Когато си тръгна съвсем - купчина прясна пръст върху съвършенството.

Прекрасен план.

Трябва да започна да го прилагам навреме.

Може би още вчера.

Изпробваме думите като дрехи

обличаме една наведнъж двамата

едната ми ръка в ръкава

неговата ръка в другия

и тръгваме към срещуположните ъгли в стаята

която дума остане здрава

я събличаме сгъваме и прибираме

за черни дни

останалите можем

още сега да си ги носим

Из"Поетики " на Галина Николова

Линк към коментар
Share on other sites

  • 3 weeks later...

Дебнем се без никой да признава. Понякога се губим от поглед. Всеки очаква нещо, търси, вижда другия със своите очи, но фрагментарно, понякога хипотетично, а понякога - попадайки право в целта. Но все е “на парче”, всеки е неизвестна величина за другия. Фактите нищо не значат.

Странни, скрити наблюдения са това – случват се, но никой не знае откъде минават и докъде ще доведат. Като пътека в приказна гора - с посока, ала без конкретна цел. Движение без име - но с Дух!

Пътека е сърцето...

Линк към коментар
Share on other sites

  • 2 weeks later...
  • 2 weeks later...

Живееше в една от онези високи кули насред равната като тепсия пустиня.Онези,нали се сещате с една огромна стая на върха,която побира себе си кътове на различнi помещения.Обзавеждането беше оскъдно откъм мебелировка и богато на различни ценни вещи.Всеки предмет имаше свое значение и уникалност.По-скоро може да се нарече снобско.Като се започне от голямата спалня от ковано желязо и балдахин,античния грамофон,модерните фотографии,старата вана в единия ъгъл на залата,картините и произведенията на изкуството,та дори до хмикалката и ръчно направената тетрадка,в която изливаше вдъхновението си.Беше дала не малка сума пари,за да прехвърли музика от дискове на плочи,тъй като излишно е да обяснявам,че чувството да пуснеш плоча е съвсем различно.

Освен котарака Ози и един стар прислужник,за който беше чест да е неин слуга,само двама много ценни приятели бяха посетители в нейното царство.Събираха се вечер на голямия кожен диван.Слушаха класика и джаз и философстваха върху екзестенциални въпроси и невежеството на останалите.

В задния си двор имаше малка горичка и лабиринти от розови храсти.Името на градинката измислено от нея беше „Чистилището”.Често се разхождаше там,пишеше,пееше,спеше,понякога плачеше....

Единствените светски събития бяха баловете,когато тя облечена в поредната великолепна пищна рокля,заедно с двамата си приятели се напиваха с отлежал ароматен ликьор,танцуваха,смееха се и сякаш никой друг не съществуваше....

благодаря на Мона за вдъхновнието :3d_167:

Линк към коментар
Share on other sites

Прекрасно е, когато съзреш в жабата принц, ала по-ужасно е в принца да съзреш жаба....

А когато прекрасния принц, който съм видяла в жабата се окаже една наистина обикновена жаба? Е какво ми е виновна жабата тогава?

И все пак е тъжно - малко, но все пак...

Линк към коментар
Share on other sites

Join the conversation

You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.

Гост
Отговори в тази тема...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.


×
×
  • Добави...