Иво Добавено Октомври 21, 2007 Автор Доклад Share Добавено Октомври 21, 2007 (edited) Здравото учение 4 април 1937 г. Да, и също: " Казваш: “Не мога да изляза из тялото си навън”. – Тогава ти си затворник, ти мислиш със своите окови, а не мислиш като свободен човек." (Учителя) Емануил Сведенборг, шведски визионер от 16в, в своите трудове подробно говори за това явление. В съвременния свят има много учени, които също са го изследвали. Правени са множество клинични опити. Наитина Опитност Извън Тялото не е съвсем точен термин. В пътя на духовното израстване, ученикът осъзнава, че има "душа обширна като Вселената"... Важен е личния опит и проверка. Надценяване на ОИТ наистина може да бъде опасно за уравновесеното духовно развитие. Подценяването обаче, особено от хората, на които често спонтанно им се случва, мисля че също не е за препоръчване. Редактирано Октомври 21, 2007 от Иво Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest irenastoyanova Добавено Октомври 21, 2007 Доклад Share Добавено Октомври 21, 2007 Мисля, че някои от противопоставящите се преждепишещи говорят за две различни неща: едното е да имаш ОИТ което е като бълнуването на човека, който си мисли, че е извън тялото си, и това състояние може да бъде както на психически увредения човек, така и на въобразяващия си невежа, който не иска да учи и работи, а само да бъде велик. Другото е духовно състояние /осъзнато или не/, което се споделя както от всеки от нас например в съня-почивка, когато всяка вечер душите ни напускат телата си и отиват някъде или осъзнато духовно състояние, което си има своите степени /зависи от еволюцията на душата/ - т.е. повече или по-малко осъзнато пребиваване в реалния духовен свят, което може да бъде както на сън така и на яве. А когато човек израсне чрез служба на доброто със знанията и моженето си, той става достоен за свободата си, когато по собствен избор пребивава в реалните светове - физически или духовен. За идеалния свят не зная как стоят нещата. Смятам, че изкуствените начини за развитие на чакрите чрез техники и практики, които винаги са насилствени, когато не включват развитие на ума и сърцето, за да се отворят за любовта, имат обратния ефект /макар, че първоначално ни въздействат положително/ като само допринасят за заблудите и преживявания от рода на ОИТ, които са психопатология. Ако работата по усъвършенстването на човека не се развива правилно, то той не може да понесе високите енергии и може да полудее. А всичко, което вижда и чува ще е просто от низшия астрал /материалната кал, които ние сме произвели и произвеждаме нематериално/, където впрочем се корени и заболяването на лудите. Да допълня, че ако човек "практикува" чист живот /в мисли, чувства, постъпки/ то вероятността да стане проводник на сили, които тласкат човечеството към разрушение или преждевременно да му се отворят очите и ушите, с което да има нежелани - неполезни опитности извън тялото си е изключена. Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
chuchupei Добавено Октомври 21, 2007 Доклад Share Добавено Октомври 21, 2007 Любовта е първата, и е като "гаранция" че Светлината, която впоследствие можем да получим е истинска, от онази Светлина, която се "самопоражда", а не е отразена светлина, от "огледалния свят", който множество хора поддържат подобно на виртуалното пространство тук, проявявайки се като окултни активисти, или кръжочници- така по-ми харесва да ги наричам... "Окултни активисти, кръжочници"... ...също така потърсете справка и в пътеводителя на галактическия стопаджия... Ох, ама че смях падна... Иначе темата може да бъде и много сериозна, особено за хора които се вземат насериозно с тези ОИТ,и не предполагат, че това може да бъде и опасно. Тези излизания, видения и прочие,в повечето случай са навлизания в низшия астрал,и човек който не знае как да контролира тези неща, може и да полудее. И какъв е точно смисъла на ОИТ??? По-добър ли те правят или по-осъзнат? Само Любовта ще те разшири до степен на непресъхващ извор на светлина, разпръскваща се из цялата Вселена. Истина,истина,истина казваш Силвия и то голяма Карлуково е пълно с окултни активисти и кражочници.Ама,че смях пада!. Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Атлантида Добавено Октомври 21, 2007 Доклад Share Добавено Октомври 21, 2007 Мисля, че някои от противопоставящите се преждепишещи говорят за две различни неща: едното е да имаш ОИТ което е като бълнуването на човека, който си мисли, че е извън тялото си, и това състояние може да бъде както на психически увредения човек, така и на въобразяващия си невежа, който не иска да учи и работи, а само да бъде велик. Другото е духовно състояние /осъзнато или не/, което се споделя както от всеки от нас например в съня-почивка, когато всяка вечер душите ни напускат телата си и отиват някъде или осъзнато духовно състояние, което си има своите степени /зависи от еволюцията на душата/ - т.е. повече или по-малко осъзнато пребиваване в реалния духовен свят, което може да бъде както на сън така и на яве. А когато човек израсне чрез служба на доброто със знанията и моженето си, той става достоен за свободата си, когато по собствен избор пребивава в реалните светове - физически или духовен. За идеалния свят не зная как стоят нещата. Смятам, че изкуствените начини за развитие на чакрите чрез техники и практики, които винаги са насилствени, когато не включват развитие на ума и сърцето, за да се отворят за любовта, имат обратния ефект /макар, че първоначално ни въздействат положително/ като само допринасят за заблудите и преживявания от рода на ОИТ, които са психопатология. Ако работата по усъвършенстването на човека не се развива правилно, то той не може да понесе високите енергии и може да полудее. А всичко, което вижда и чува ще е просто от низшия астрал /материалната кал, които ние сме произвели и произвеждаме нематериално/, където впрочем се корени и заболяването на лудите. Да допълня, че ако човек "практикува" чист живот /в мисли, чувства, постъпки/ то вероятността да стане проводник на сили, които тласкат човечеството към разрушение или преждевременно да му се отворят очите и ушите, с което да има нежелани - неполезни опитности извън тялото си е изключена. Цитат(Кристиян @ Oct 18 2007, 14:01) Любовта е първата, и е като "гаранция" че Светлината, която впоследствие можем да получим е истинска, от онази Светлина, която се "самопоражда", а не е отразена светлина, от "огледалния свят", който множество хора поддържат подобно на виртуалното пространство тук, проявявайки се като окултни активисти, или кръжочници- така по-ми харесва да ги наричам... Обичам този сайт и мисля, че той е изпълнен с истинска, "незаличима" любов.Дано. Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Silviya Добавено Октомври 21, 2007 Доклад Share Добавено Октомври 21, 2007 Поздравления за сериозния отговор на irenastoyanova! От участник от здравомислещите кръжочници Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Диана Илиева Добавено Октомври 21, 2007 Доклад Share Добавено Октомври 21, 2007 Да, "кръжочници" е едновременно много точно и много смешно попадение (не знам по-младите от 80 набор дали го оценяват). Аз обаче искам да благодаря за много изчерпателния пост №174 на Кристиян Дал ни е много ценна информация - поне за мен, защото до сега не съм се занимавала с тази страна на нещата. Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Силвия СД Добавено Октомври 21, 2007 Доклад Share Добавено Октомври 21, 2007 Ей, бели пеперудки, къде отлетяхте?! Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
chuchupei Добавено Октомври 22, 2007 Доклад Share Добавено Октомври 22, 2007 Ти лети,лети децки спомен мой. Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Орлин Баев Добавено Октомври 22, 2007 Доклад Share Добавено Октомври 22, 2007 Здравейте, Ако оставим ОИТ на страна - какво се случва с хора в клинична смърт разказващи за състояния близки до смъртта? И там има два лагера: "за" и "против" - дали оставащия без кислород мозък не променя химията си и така произвежда халюцинации или тези изживявания са малък поглед, към това какво ни чака от "другата страна". ОИТ техники са с цел да доведат съзнанието извън тяло, без възможността за смърт. Ако ОИТ се прояви в "реално" време и пространство, то това е равностойно на състояние близко до смъртта - "преди тунела". Много е интересно как изпаднали в клинична смърт разказват неща, случили се в съседната стая, например на болничното заведение да кажем? Разбира се, винаги има "за" и "против". В следтствие този дебат, квантовите физици са се позамислили - и отговора е в полза на състояния близки до смъртта и ОИТ. Нещо за вереме-пространството си говорят квантовите физици, за фотони и тяхното движение, като частици и вълни, за много измерността на сътворението и пространствеността - и за онези 21 грама, които незнайно къде изчезват при настъпването на смътта. А и да не говорим за всички религиозни и "псевдо" религиозни източници с книги на смъртта - Тибет, Египет, че пък защо ли монаха (свещеник) или най-добрия ти приятел, ще се занимава с тялото ти при смъртта му - да му чете и да му разказва (ала не на тялото, не на физическото тяло, а на... съзнанието) какво му предстои. Може би, това е само загуба на време, че да не остане някой свещеник безработен евентуално!? Има много източници "за" и "против". Като се разгледат и двете страни, кое предпочитате - да се препъвате, или да продължавате, по пътя? Скептицизма е нещото водело учените до доказване на противното (да кажем). Ако си против и недай си Боже ти се случи нещо, като да изпаднеш в клинична смърт и после разказваш "врели не кипели", а за теб това е било най-истинското преживяване в живота ти, тогава какво? Или да не е състояние близко до смъртта. Отдаден на медитация си някъде там и къде ли още не, ала разбира се - отречем ли ОИТ - не отричаме ли и медитацията, алтернативната медицина, време-пространство? Всички сме скептици до доказване на противното. Много точно мнение - центрирано точно там, където сме, без излишна сляпа вяра, но и без ненужен прекален прагматизъм! Типично по будистки - тук и сега - каквото е , такова. намери истината в една муха, кацнала на бялата стена, или в мъркането на котката, или в ромоленето на дъжда. Всички вселени се съдържат в едно парче ябълков пай ... Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Ники_ Добавено Октомври 22, 2007 Доклад Share Добавено Октомври 22, 2007 Здравейте, Ако оставим ОИТ на страна - какво се случва с хора в клинична смърт разказващи за състояния близки до смъртта? И там има два лагера: "за" и "против" - дали оставащия без кислород мозък не променя химията си и така произвежда халюцинации или тези изживявания са малък поглед, към това какво ни чака от "другата страна". ОИТ техники са с цел да доведат съзнанието извън тяло, без възможността за смърт. Ако ОИТ се прояви в "реално" време и пространство, то това е равностойно на състояние близко до смъртта - "преди тунела". Много е интересно как изпаднали в клинична смърт разказват неща, случили се в съседната стая, например на болничното заведение да кажем? Разбира се, винаги има "за" и "против". В следтствие този дебат, квантовите физици са се позамислили - и отговора е в полза на състояния близки до смъртта и ОИТ. Нещо за вереме-пространството си говорят квантовите физици, за фотони и тяхното движение, като частици и вълни, за много измерността на сътворението и пространствеността - и за онези 21 грама, които незнайно къде изчезват при настъпването на смътта. А и да не говорим за всички религиозни и "псевдо" религиозни източници с книги на смъртта - Тибет, Египет, че пък защо ли монаха (свещеник) или най-добрия ти приятел, ще се занимава с тялото ти при смъртта му - да му чете и да му разказва (ала не на тялото, не на физическото тяло, а на... съзнанието) какво му предстои. Може би, това е само загуба на време, че да не остане някой свещеник безработен евентуално!? Има много източници "за" и "против". Като се разгледат и двете страни, кое предпочитате - да се препъвате, или да продължавате, по пътя? Скептицизма е нещото водело учените до доказване на противното (да кажем). Ако си против и недай си Боже ти се случи нещо, като да изпаднеш в клинична смърт и после разказваш "врели не кипели", а за теб това е било най-истинското преживяване в живота ти, тогава какво? Или да не е състояние близко до смъртта. Отдаден на медитация си някъде там и къде ли още не, ала разбира се - отречем ли ОИТ - не отричаме ли и медитацията, алтернативната медицина, време-пространство? Всички сме скептици до доказване на противното. Много точно мнение - центрирано точно там, където сме, без излишна сляпа вяра, но и без ненужен прекален прагматизъм! Типично по будистки - тук и сега - каквото е , такова. намери истината в една муха, кацнала на бялата стена, или в мъркането на котката, или в ромоленето на дъжда. Всички вселени се съдържат в едно парче ябълков пай ... Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Silviya Добавено Октомври 22, 2007 Доклад Share Добавено Октомври 22, 2007 ОИТ техники са с цел да доведат съзнанието извън тяло, без възможността за смърт. Ако ОИТ се прояви в "реално" време и пространство, то това е равностойно на състояние близко до смъртта - "преди тунела". Много е интересно как изпаднали в клинична смърт разказват неща, случили се в съседната стая, например на болничното заведение да кажем? Скептицизма е нещото водело учените до доказване на противното (да кажем). Ако си против и недай си Боже ти се случи нещо, като да изпаднеш в клинична смърт и после разказваш "врели не кипели", а за теб това е било най-истинското преживяване в живота ти, тогава какво? Или да не е състояние близко до смъртта. Отдаден на медитация си някъде там и къде ли още не, ала разбира се - отречем ли ОИТ - не отричаме ли и медитацията, алтернативната медицина, време-пространство? Техниката: Холотропно дишане/Ребъртинг Stanislav Grof - Holotropic Breathing neo shamanism И все пак за мен все още остават въпросите: Какви точно опитности придобиваш и това по-добър или по-осъзнат те прави? Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
sybil_wolf Добавено Октомври 23, 2007 Доклад Share Добавено Октомври 23, 2007 " Казваш: “Не мога да изляза из тялото си навън”. – Тогава ти си затворник, ти мислиш със своите окови, а не мислиш като свободен човек." (Учителя) Наитина Опитност Извън Тялото не е съвсем точен термин. В пътя на духовното израстване, ученикът осъзнава, че има "душа обширна като Вселената"... Учителя много точно се е изразил относно ОИТ – човек е затворник, мислейки за тялото си като за окови защото, ”Наитина Опитност Извън Тялото не е съвсем точен термин. В пътя на духовното израстване, ученикът осъзнава, че има "душа обширна като Вселената"...” Невъзможно е да излезем извън тялото си, не и ако мислим, че излизаме от вън на вътре в астрала. Ние сме в астрала посредством тялото си или поне едно от тях, защото притежаваме астрално тяло и поради това, че астрала подлежи на модификации от съзнанието. Единствено ако осъзнаем собственото си тяло бихме могли да ”излезем” от него, движейки се от вътре на вън. Едва когато сме изцяло съзнателно и абсолютно в тялото си на матерялно ниво, чрез неговото съзерцание и усет за самата материя, която го изгражда, бихме могли да добием представа за астралното си тяло. Това е ключа към възможно излизане от тялото в астрала. Ала това е по-скоро, не да излезеш от тялото си, а да да усетиш онова от телата си, което може, безпрепядствено от твърдата материя, да се разходи тук и там и да се върне обратно към малко по-силно матерялната си обвивка. Ние сме тук в 3D разбира се, ала това същото се проявява на още няколко нива едновременно. Всичко е до насочване на вниманието към някое определено тяло, а вратичка към някое тяло, е някоя чакра. Така докато си стоим тук в 3D, в рамките на секунди можем да получим информация от някое от тези тела които имаме, във форма подходяща и възприемчива за съзнанието ни. Повечето свръх сетива, отражение, на матерялните са преведени през астралното тяло, макар определени комбинации от тях да преминават на други нива освен астрално и/или матерялно, в зависимост от чакрата, която ги активира и прави възможни за възприятие. И душата е обширна като вселената, защото като мине през цветовете на дъгата и изклистализира, тогава е възможна радикалната трансформация на материята, във всеки един миг. Платон говори за сътворението и душата, за съзнанието като предполага смъртта на физическото тяло като единствен възможен изход от затвора на тялото. . “Всичко, което възниква има своя причина, която от своя страна има първопричина наречена Демиург. Демиургът е началото на съществуването внедрявайки му ум. Умът внедрен е в душата, а душата в тяло. Смъртта е свобода за душата и рай за идеята. Когато смъртта настъпи душата става едно цяло с най-висшата форма на религия и е в пряк допир с Демиургът (Платон).” Ала възнеслите се духовни водачи, са пример, за това как изкристализирилата душа, съзнание, дух, могат да трансформират, и променят нивото на вибрация на материята до такава степен, че да преминават от едно състояние в друго, от едно ниво на съществуване в друго, пожелание. При възнасяне се сливат с единицата, с цялото и сътворението, ала не губят формата си, не губят тялото си, което представлява парче от пъзела на вселената. Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Валентин Петров Добавено Октомври 23, 2007 Доклад Share Добавено Октомври 23, 2007 Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
chuchupei Добавено Октомври 23, 2007 Доклад Share Добавено Октомври 23, 2007 " Казваш: “Не мога да изляза из тялото си навън”. – Тогава ти си затворник, ти мислиш със своите окови, а не мислиш като свободен човек." (Учителя) Наитина Опитност Извън Тялото не е съвсем точен термин. В пътя на духовното израстване, ученикът осъзнава, че има "душа обширна като Вселената"... Учителя много точно се е изразил относно ОИТ – човек е затворник, мислейки за тялото си като за окови защото, ”Наитина Опитност Извън Тялото не е съвсем точен термин. В пътя на духовното израстване, ученикът осъзнава, че има "душа обширна като Вселената"...” Невъзможно е да излезем извън тялото си, не и ако мислим, че излизаме от вън на вътре в астрала. Ние сме в астрала посредством тялото си или поне едно от тях, защото притежаваме астрално тяло и поради това, че астрала подлежи на модификации от съзнанието. Единствено ако осъзнаем собственото си тяло бихме могли да ”излезем” от него, движейки се от вътре на вън. Едва когато сме изцяло съзнателно и абсолютно в тялото си на матерялно ниво, чрез неговото съзерцание и усет за самата материя, която го изгражда, бихме могли да добием представа за астралното си тяло. Това е ключа към възможно излизане от тялото в астрала. Ала това е по-скоро, не да излезеш от тялото си, а да да усетиш онова от телата си, което може, безпрепядствено от твърдата материя, да се разходи тук и там и да се върне обратно към малко по-силно матерялната си обвивка. Ние сме тук в 3D разбира се, ала това същото се проявява на още няколко нива едновременно. Всичко е до насочване на вниманието към някое определено тяло, а вратичка към някое тяло, е някоя чакра. Така докато си стоим тук в 3D, в рамките на секунди можем да получим информация от някое от тези тела които имаме, във форма подходяща и възприемчива за съзнанието ни. Повечето свръх сетива, отражение, на матерялните са преведени през астралното тяло, макар определени комбинации от тях да преминават на други нива освен астрално и/или матерялно, в зависимост от чакрата, която ги активира и прави възможни за възприятие. И душата е обширна като вселената, защото като мине през цветовете на дъгата и изклистализира, тогава е възможна радикалната трансформация на материята, във всеки един миг. Платон говори за сътворението и душата, за съзнанието като предполага смъртта на физическото тяло като единствен възможен изход от затвора на тялото. . “Всичко, което възниква има своя причина, която от своя страна има първопричина наречена Демиург. Демиургът е началото на съществуването внедрявайки му ум. Умът внедрен е в душата, а душата в тяло. Смъртта е свобода за душата и рай за идеята. Когато смъртта настъпи душата става едно цяло с най-висшата форма на религия и е в пряк допир с Демиургът (Платон).” Ала възнеслите се духовни водачи, са пример, за това как изкристализирилата душа, съзнание, дух, могат да трансформират, и променят нивото на вибрация на материята до такава степен, че да преминават от едно състояние в друго, от едно ниво на съществуване в друго, пожелание. При възнасяне се сливат с единицата, с цялото и сътворението, ала не губят формата си, не губят тялото си, което представлява парче от пъзела на вселената. Аз,знам едно и във което съм сигурен,че излезнели душата, човек с тялото се намира на два метра под земята.Така,че никой не се е върнал и да каже ей, братя и сестри ето така се влазя и излазя от тялото.Да наистина има много писатели които са писали разни неща но.....никой от тях него е токазал със себе си! А иначе да се лъжем можем много стига да има кой дани вярва.Това е мое мнение така,че не ангажирам никой да ми вярва нека всеки да вярва най напред на собствените си сетива и след това да вярва в каквото си ще.Всичко добро на всички. Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
^Ani^ Добавено Октомври 29, 2007 Доклад Share Добавено Октомври 29, 2007 Здравейте, не съм изчела все още всичко което сте писали по темата бих искала да споделя какво ми се е случвало на мен и усещането не беше много приятно. Един ден преди около 2 години докато спях виждах стаята в която бях всичко беше някак изкривено нереално и по-страшно разбрах че не съм будна и се опитах да се събудя и всъщност не ми беше лесно неможех да движа тялото си и бях доста стресната опитвах се да мърдам и неможех и изведнъж се размърдах и се събудих. Преди няколко месеца пак ми се случи само че не виждах нищо пак бях в стята си всичко беше тъмно беше ме страх да не видя странни движещи се неща като предния път и просто се опитах да се наместя в тялото си и да се сабудя. Тази сутрин ми се случи нещо още по странно и затова реших да потърся форум в който се обсъждат подобни неща да разбера малко повече какво същност ми се случва. Бях във стаята си спеше ми се и щях да си лягам и погледнах към вратата на стаята си не беше тя и разбрах че сънувам и след предишните преживявания реших да се събудя по скоро не виждах много ясно светлината беше слаба хвърлих се на леглото си и всичко стана черно имах усещането че се нося над леглото си знаех че тялото ми е там усещах къде е раката ми обаче не виждах нищо първо се спуснах надолу после нагоре защото беше някак страшно надолу и накрая се реших напрегнах се и се спуснах надолу размардах се и се събудих какво мислите? Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Ники_ Добавено Октомври 29, 2007 Доклад Share Добавено Октомври 29, 2007 (edited) Здравей и добре дошла (у дома) ! Мисля, че си тръгнала да се опознаваш. Виждаш ли, ти не си тялото си! Тялото е само форма, то е твоята материална проява. Започнала си да не веждаш защото ти така си решила, за да се страхуваш по-малко - нещо като защитна реакция, а и защото не приемаш и отричаш това, което става. Не се страхувай! Не видя ли, не можеш да умреш. Само тялото умира и ако си привързана към себе си като тяло, ще намериш там страха си. Нито си първата нито последната която излиза вън от формата си. На колко си години? Ползвай се от това. Това е дар. Има достатъчно литература за подобни случаи. Все пак бъди внимателна, докато напълно се опознаеш. Ако трябва да се страхуваш от някого, то се страхувай от собствените си стахове. Следващия път, когато ти се случи това или подобно се опитай да запазиш самообладание и разгледай около себе си. С времето и опитността увереността ти ще се засилва. "Пътуване извън тялото" Робърт Алан Монро Прочети я, там има подробни описания на не една опитност. Тук в Портала има доста хора като теб и ще намериш подкрепа и утеха в случаи на слабост и при нужда. Поздрави и бъди смела! Редактирано Октомври 29, 2007 от Ники_ Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
^Ani^ Добавено Октомври 29, 2007 Доклад Share Добавено Октомври 29, 2007 Ами малко ме успокои приятелите ми не ми вярват особено според тях просто сънувам а аз им казах че когато сънувам просто се събуждам. Първия път когато ми се случи виждах монитора със зъби сичко си беше по мястото обаче някак сичко се движеше. Прочетох няколко мнения във форума и някой беше написал нещо че ако не се върнеш навреме физическото тяло умира малко си е стряскащо . Декември ставам на 18 години Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Eshavt Добавено Октомври 29, 2007 Доклад Share Добавено Октомври 29, 2007 Ани, приятелите ти могат да те разберат ако и те са го приживели. Аз години страдах, че приятелите ми не ме разбират и след като осъзнах доста неща вече ги разбирам напълно и се чудяяяяя защо ли съм страдала. Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
^Ani^ Добавено Октомври 29, 2007 Доклад Share Добавено Октомври 29, 2007 Според тях гледам мн страшни сериали Шепот от отвъдното и подобни и за това си внушавам Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Eshavt Добавено Октомври 29, 2007 Доклад Share Добавено Октомври 29, 2007 Знаеш ли не съм гледала сериали и книги не съм чела на подобна тема .... ама нищичко ти казвам. Според мен това не зависи от филмите а от нещо друго. Не бих могла да давам съвети, защото скоро за пъви път писах за тези преживявания тук..дълго време не споделях. Мога да ти кажа да говориш за това и да споделяш. Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
^Ani^ Добавено Октомври 29, 2007 Доклад Share Добавено Октомври 29, 2007 Ами в крайна сметка може ли да ми се случи нещо докато съм в такова състояние може ли да умре физическото ми тяло и да немога да се върна и как бих могла да не съм привързана към него пък и самата мисъл да се видя как спя ме плаши. Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Ники_ Добавено Октомври 29, 2007 Доклад Share Добавено Октомври 29, 2007 Здравей! Моли се на Бог, Вярвай в Него и винаги го поставяй пред себе си. Той да ти бъде водач. Бъди искрена, чесна и прави добрини. Тогава за каквото и да Го помолиш то ще се случва. Мисля, че е прекалено рано да си мислиш за смъртта. Още ти е твърде рано да умираш. Тези мисли достигат до теб с единствената цел да те направят внимателна и предпазлива. Бъди такава. Увеличи до максимум чувствителността си, внимателносста си и бъди силно наблюдателна. Това ще те научи на много. Поздрави! feya 1 Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
^Ani^ Добавено Октомври 29, 2007 Доклад Share Добавено Октомври 29, 2007 Ники вярвам в Бог не във библейския вариянт но си вярвам ами как ми прати това писмо аз мога ли да ти пратя такова? Това е първия форум в който пиша и не съм много наясно кое как се прави Някой беше написал : "ОИТ или астрална проекция може и да е частична. Също така зависи къде ще попаднеш и дали ще запазиш реално време-пространство.", а аз виждам нещата по изменене и сякаш е нощ а навън в същото време е ден и като видя че някои неща около мен са различни ме е страх какви може да са нещата извън нея. Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Валентин Петров Добавено Октомври 29, 2007 Доклад Share Добавено Октомври 29, 2007 Моли се на Бог, Вярвай в Него и винаги го поставяй пред себе си. Той да ти бъде водач. Бъди искрена, честна и прави добрини. Ще помогне също молитва преди ядене. Да разчупваш хляба с думите, Господ Исус Христос. Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Октомври 29, 2007 Доклад Share Добавено Октомври 29, 2007 Ники вярвам в Бог не във библейския вариянт но си вярвам ами как ми прати това писмо аз мога ли да ти пратя такова? Това е първия форум в който пиша и не съм много наясно кое как се прави Някой беше написал : "ОИТ или астрална проекция може и да е частична. Също така зависи къде ще попаднеш и дали ще запазиш реално време-пространство.", а аз виждам нещата по изменене и сякаш е нощ а навън в същото време е ден и като видя че някои неща около мен са различни ме е страх какви може да са нещата извън нея. Може би ти е нужно малко време за да се адаптираш (имам предвид сетивата ти). Светлината трябва да дойде от самата тебе, но за това е нужно спокойствие. Винаги можеш да се върнеш в тялото си ако пожелаеш. Вероятно ако те обземе паника, също автоматически ще се завърнеш. Опитай се да си внушиш мислено как ще постъпиш следващия път. Предполагам, че ще е най-добре просто да се огледаш и да разучиш как стоят нещата. Опитай се да събереш колкото се може повече впечатления. Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts