Jump to content
Порталът към съзнателен живот
Донка

Разговорки

Recommended Posts

Здравейте приятели :)

Отдавна се опитвахме да измислим как да ограничим спама в темите, но в същото време да оставим всеки свободен да публикува личните си разговори.

В тази тема ще прехвърляме всички постове, чието съдържание не отговаря на обсъжданата тема.

Ако ви се прииска понякога понякога просто да си почешете езиците без да спамите - мястото е тук!

Разбира се, правилата на форума, важат и за тази тема - моля, прочетет ги още веднъж внимателно преди да хвърлите нещо "весело" тук.

:3d_146::3d_046:

Редактирано от Донка

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Мона е едно много удачно решение за питане, ако някой, ненамерил още себе си има питания...

Ще му се даде професионален и много интелигентен отговор, който в същото време е и поднесен като подарък, стилно издържан като неподправена красота, а това го може само богато сърце.

Вече от богатството на питащия зависи как ще го приеме.

Имаше тема за подаръците - там пише, че по подаръците ще ги познаем.

Добавям, че по начина на приемането на подаръците още по-лесно ги разпознавам.

Приелият себе си умее да приема и другите безрезервно.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

За понасянето - хората най-често не могат да понесат у другите това, което не могат да си признаят за себе си. Животът е ценен именно с този подарък - учи ни всички на умението да се понесем над сенките си. А това става, само, когато си ги признаем и прегърнем, без страх от засенчане. Интегрираната сянка само се стопява в светлината.

За меда и отровата - номерът е да улучиш дозата. Меда също се превръща в отрова, когато е предозиран, нагорчава и прекомерната му употреба води до диабет. А отрова в малка доза е лекарство. Нито змията, нито пчелата са ни виновни, ако апетитът ни мяра няма.

Редактирано от maggee

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Защо ли често покрай празници има натъжени, обидени и неразбрани... :(

Грозно и студено е без любов.

Запазете нежността и красотата в сърцата си, Силвия и infinity :3d_046:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Благодарение на модераторите ще си променя отношението към думата "раздумки". Не това е подходящото заглавие на тази тема, според мен.

На Инфи, а и на когото другиго може да послужи:

Боли ме с твоята болка и всеки знае какво е да изгуби близък. Брат, сестра, родител, дете или любим, добър приятел...

За майчицата ти приеми моето разбиране.

Но не търси я в другите, а в себе си се разрови и там ще я откриеш, а и друго ще намериш. Това, което никога не се изгубва, но в търсене се преоткрива.

Прегръщам те! :feel happy:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest Ла Горда

Боли ме с твоята болка и всеки знае какво е да изгуби близък. Брат, сестра, родител, дете или любим, добър приятел...

За майчицата ти приеми моето разбиране...

Прегръщам те!
:feel happy:

Прегръщам те и аз. infinity, за мен ти си много крехка, нежна и благоухаеща , и в същото време изключително силна и мъдра. Поздрави!

:3d_122:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest Мона

Ако стана вегетарианка, светът ще изчезне...

Глупости.

На кого му пука, че някой ще стане вегетарианец?!

Ако стана вегетарианка, светът ще стане - какво?

Той не става нищо.

Не ми пука кой е вегетарианец.

Ако няма любов - нищо няма.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest бяса

... Аз все пак ще се помоля, да не си "чертаем фронтове". Фалшиви са - неистински. Може би от гордост "наранена". Не от Истина.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Най-вероятно "разговорки" според модераторите означават постове "за боклука", които от "уважение към достойнството" на пишещите, по-точно зачитане на тяхното честолюбие, ще се местят в това чекмедже.

Е, аз бих подсетила модераторите, че честолюбието не е добре да се поощрява, а и че има и такива на които не им пука - тук нали може да си почеша езика с тази дума - пука, та има и такива непукисти, на които им е все едно дали ще се местят техни постове, т.е. не се засягат на чест лично, но държат на хубавия български език.

Досега съм си мислела, вероятно погрешно, че такава дума разговорки няма. Но, оказва се - ето - имало и такова нещо си. А ако се визира думата "раздумки", май има тук някъде подобна тема.

Каквото и да е, но се очертава сигурно, че тези "разговорки" ще бъдат обект на моето най-голямо внимание, поради факта, че много истини, ненамазани с пудра, ще се казват, по-точно ще бъдат помествани тук.

Редактирано от Силвия СД

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Станимир прости :3d_161: но:

... чета Те и ....... виждам Те на сцена - декламираш - вдъхновено, изчистен текст - логичен, убедено, праволинейно като отличник, като човек наясно с всичкото в себе си и с всичкото, което предстои! ... Не влагам никаква ирония.

... аз съм в публиката и ....... оценявайки усилията дето си положил, мога само да Те аплодирам !!! ... но от любезност. Без ... чувство. Аплодирам, а ... си сякаш /като в аватара/ през 9 планини в 10-та. Като паметник неръкотворен, на непогрешимостта! Възхищавам Ти се, но доверието все ми бяга. Нещо като - "да искам, да обичам" и " да усещам, че обичам". Извини ме, пак Те моля. Но, ако разбрал съм нещичко за Теб, то е че не би намразил никого,... заради ... по-доброто себе си! Бъди Благословен ! И пак, Прости!

Разбирам те, липсва ти чувствеността. Но аз не искам да влагам прекалена символика в писанията си. Предпочитам да бъде ясен, въпреки че почти никога не го постигам по начина по който желая. Искреността ти ме радва. Аз дълбоко вярвам в това което пиша и последното нещо което искам е сляпо доверие. Много неща оставям недоизказани между думите и желанието ми е всеки сам да си ги запълни било то с чувства или мисли - с негови си собствени.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

... Не знам дали измолих Прошка.

Моля се за Прошка, дадена ... от чистосърдечност ! Не от Великодушие. Но мога да се моля само ...

Ако напиша нещо ще прозвучи като самоизтъкване. Прошката ще откриеш в собствената си тишина, а не в моите думи. Аз в случая съм без значение.

П.П. Не се чувствам нито надалече от когото и да било. Чувствам се прекрасно и го пожелавам на всички.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Чета, какво си написал, опитвам се да те разбера, но така и не успях да открия какво трябва да бъде простено. Ако имаше такова нещо отдавна бих простил и в същото време бих помолил за прошка. Такъв съм си - оптимист, навсякъде търся само доброто, а другото просто не ми е интересно.

Станимир, защо не ти е интересно другото? Ти искаш да кажеш позитивист си. А оптимумът как ще откриеш, фиксирал поглед само в доброто? Но кое е добро? И кое зло? Чудно ми е - ето аз не мога да направя тази разлика все още. Полезно ще ми е да видя как го правиш ти.

И на мен, пък, например - само за себе си мога да говоря - няма нещо, което да не ми е интересно. Такава съм си. А сега това ми е, което те попитах.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

"Другото" не ми е интересно само по себе си. Не че не го забелязвам, но винаги го разглеждам в контекста на доброто. Оптимист съм, защото вярвам, че краят винаги е добър, дори и настоящето да изглежда мрачно. Не бягам от това, което не ми харесва - то си е част от действителността, но се стремя да видя добрата страна в "злото" и да я подсиля. Забелязвам и най-незначителните грешки в другите (надявам се и в себе си) - сигурно е от зодията ми, но не се разстройвам от тях, а ги приемам и се опитвам да осъществя някаква положително промяна (най-вече когато става въпрос за моите си грешки).

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Оптимист съм, защото вярвам, че краят винаги е добър, дори и настоящето да изглежда мрачно. Не бягам от това, което не ми харесва - то си е част от действителността, но се стремя да видя добрата страна в "злото" и да я подсиля.

:thumbsup2:

Дори и в най-мрачната ситуация има светлинка, просто трябва да я видиш. Всичко е в начина на мислене. :feel happy:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

"Другото" не ми е интересно само по себе си. Не че не го забелязвам, но винаги го разглеждам в контекста на доброто. Оптимист съм, защото вярвам, че краят винаги е добър, дори и настоящето да изглежда мрачно. Не бягам от това, което не ми харесва - то си е част от действителността, но се стремя да видя добрата страна в "злото" и да я подсиля. Забелязвам и най-незначителните грешки в другите (надявам се и в себе си) - сигурно е от зодията ми, но не се разстройвам от тях, а ги приемам и се опитвам да осъществя някаква положително промяна (най-вече когато става въпрос за моите си грешки).

Не, не, това ми е ясно поначало - май сме от една зодия ;) . Друго питах - как се избавяш от едностранчивостта, когато виждаш само "доброто", а "другото" не си опитал и не познаваш, а вече си го вменил за, класифицирал като "зло"? И кое определяш като добро и зло, как ги определяш - ето това аз никога не ще успея да направя, може би защото не искам. Може би искам да се проверя - доколко това, което считам за зло в един момент, правилно считам за такова. И тази проверката като своеобразен опит, ме "зацапва", един вид, с така нареченото зло. Но пък не ме оставя стерилна.

За пример - за мен здрав човек не е този, който никога не се е разболявал, а този, който е изпитал болестта, но я е преодолял със своята воля за живот и е оздравял напълно. Също друг пример - чист не е този, който никога не се е цапал, а този, който до гуша затънал в кал, се е измъкнал сам и се е изчистил.

Не зная дали бях достатъчно ясна, но поне се старах.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

А според скромните ми познания за заболяванията човекът, който никога не се е разболявал, всъщност се е разболявал, но имунната му система навреме и успешно се е справяла с болестта. Само той е знаел, че я преодолява с волята си за живот и здраве, но не е сметнал за нужно да показва на всички страданията и геройството си? :rolleyes:

А може би този, който никога не се е цапал всъщност се е цапал и е излизал от калта съвсем сам и сам се е изчиствал, но не е бил тъпан всички да разберат колко и с какво се е окалял и как се е изчистил - и не от срам или от скромност, а защото това си е било неговата лична кал и неговото лично чистене? :rolleyes:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Човек, който не се е разболявал, рано или късно ще се разболее. Бях споменал нещо подобно по отношение на човек, който никога не е грешал в една друга тема. Това не означава, че ще се разболее от всички болести за да изпита всяка една от тях, но ще се запознае на свой гръб с доста от тях (колкото е необходимо за...).

По отношение на "доброто" и "злото", правя субективно предположение на базата на изживян опит, логика, аналогия, чувство или очакване, което разбира се не е гаранция, че предположението ми е вярно, но и аз го запазвам предимно за себе си, за да не подведа околните с мнението си, без самият аз да съм сигурен в правотата си. Животът винаги предоставя възможности за проверка и ако си сгрешил и имаш силите да признаеш грешката си, вече си в състояние да коригираш преценката си. Но никога не приемам преценката си за окончателна. Дори и в основата си да е вярна, тя не е напълно изчерпателна, т.е. разглеждаща нещата във всичките им аспекти. Едно нещо не може да бъде само добро или само зло.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

По отношение на "доброто" и "злото", правя субективно предположение ...

Едно нещо не може да бъде само добро или само зло.

Благодаря ти за отговора, Станимире!

Последното ти изречение ми вдъхва надежда да ти задам още някои въпроси.

Предположенията защо ги правиш? Въпросът защо е важен. Защо трябва нещо да положа пред това, което е и ще се случи?

Мен ме ограничават. Трябва да се вмъкна в техните рамки, а не искам. И знаеш ли защо - защото като се релсирам, отивам точно там, където ме водят тези рамки. Тоест, живея в собствените си предположения, а не в това което е - много различни измерения. Как мислиш, може ли в живота си човек да просъществува без тях? Ти обичаш свободата, зная. В какво точно се изразява тя, според теб, в един човешки живот?

Редактирано от Силвия СД

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Предположенията защо ги правиш? Въпросът защо е важен. Защо трябва нещо да положа пред това, което е и ще се случи?

Мен ме ограничават. Трябва да се вмъкна в техните рамки, а не искам. И знаеш ли защо - защото като се релсирам, отивам точно там, където ме водят тези рамки. Тоест, живея в собствените си предположения, а не в това което е - много различни измерения. Как мислиш, може ли в живота си човек да просъществува без тях? Ти обичаш свободата, зная. В какво точно се изразява тя, според теб, в един човешки живот?

Правя предположения, но се старая доколкото е възможно да не се обвързвам с тях. За да разбера някой човек или събитие ми е необходима някаква отправна точка. Например, забелязвам някакво качество на човека отсреща и приемам, че той го притежава, но в същото време не изключвам възможността той да го е проявил случайно. В последствие вероятно този човек продължава да проявява същото качество и тогава предположението ми ще се оправдае. Наистина си поставям граници, но ако те са подвижни, (а може би и илюзорни), не мисля че ме ограничават, а ми помагат да си съставя мнение. По-скоро ограничавам не себе си, а човекът отсреща в представите си, за да го разбера по-добре. Но в същото време съм наясно, че човекът не се покрива с представите ми. В крайна сметка и човекът и представата ми за него подлежат на промяна, второто в зависимост от това доколко го познавам и според способностите ми за преценка.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Носещото Живот (щастие, Любов) - добро е. Всичко, което съществува му се радва и го кара да се чувства добре.

Носещото Смърт (нещастие, страдание) - зло е. Кара всичко, до което се докосва, да се чувства зле.

:)

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Предположенията защо ги правиш? Въпросът защо е важен. Защо трябва нещо да положа пред това, което е и ще се случи?

Мен ме ограничават. Трябва да се вмъкна в техните рамки, а не искам. И знаеш ли защо - защото като се релсирам, отивам точно там, където ме водят тези рамки. Тоест, живея в собствените си предположения, а не в това което е - много различни измерения. Как мислиш, може ли в живота си човек да просъществува без тях? Ти обичаш свободата, зная. В какво точно се изразява тя, според теб, в един човешки живот?

Правя предположения, но се старая доколкото е възможно да не се обвързвам с тях. За да разбера някой човек или събитие ми е необходима някаква отправна точка. Например, забелязвам някакво качество на човека отсреща и приемам, че той го притежава, но в същото време не изключвам възможността той да го е проявил случайно. В последствие вероятно този човек продължава да проявява същото качество и тогава предположението ми ще се оправдае. Наистина си поставям граници, но ако те са подвижни, (а може би и илюзорни), не мисля че ме ограничават, а ми помагат да си съставя мнение. По-скоро ограничавам не себе си, а човекът отсреща в представите си, за да го разбера по-добре. Но в същото време съм наясно, че човекът не се покрива с представите ми. В крайна сметка и човекът и представата ми за него подлежат на промяна, второто в зависимост от това доколко го познавам и според способностите ми за преценка.

Набиват ми се на очи няколко израза, които употребяваш - оценка, притежание и преценка, зависимост, необвързване, сметка.

Постът ти ми звучи така: Аз правя оценки дали някой нещо притежава, но не се обвързвам с тях. Т.е. моите оценки не са мои. Или с други думи оставям си свободата да си ги сменя, ако... поискам, но това зависи от притежанието на някакво качество на някой или не. Представата ми за човека отсреща подлежи на промяна, която зависи, обаче, от моята способнсост да предпоставям. От моята способност да съм го претеглил добре на кантара си, от моята правилна предпоставка зависи да си променя ли отношението към човека или не. И тогава в крайна сметка виждам дали той нещо притежава или не и добре ли съм го пресметнал аз.

В момента върша точно обратното - ограничавам себе си в разговора с теб, за да те разбера по-добре. Но в крайна сметка няма да ти поставя оценка, защото така ще огранича теб, а още повече себе си.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Току-що изгледах един невероятен документален филм.

Zeitgeist/Духът на времето/

---

"Животът е като разходка в увеселителен парк.Влизаме,и си мислим,че е реалност,защото такава е силата на съзнанието.Разходката върви нагоре,надолу,наоколо.Има разочарования,изненади,и всичко е много ярко оцветено,и много шумно,и много забавно за известно време.Някои от нас се разхождат от дълго време и започват да си задават въпроса "реално ли е,или е просто разходка?" А други хора си спомнят отговора,идват при нас и ни казват :"Хей,не се притеснявай,не се страхувай никога,защото това е просто пътуване..." И тогава ние убиваме тези хора. "Накарайте го да млъкне.Вложил съм много в това пътуване.Вижте бръчките ми от грижите,голямата ми банкова сметка,семейството.ТОВА трябва да е реалността." Но това е просто пътуване. А ние винаги убиваме тези добри хора,които се опитват да ни го кажат.Не сте ли забелязали? И оставяме демоните да се вихрят. Но няма значение,защото това е просто пътуване. И можем да го променим,когато поискаме.Всичко е само избор. Без усилие,без работа,без пари. Просто избор - сега. Между страха и любовта."

---

Можете да го свалите от туктук има субтитри.

Силно го препоръчвам.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Любимата ми тема, олицетворение не толкова на спама или противоречие с правилата, а на кръц+кръц=мнение-монтаж.

Дали търсенето на златната среда, ред и словесна чистота, не би ни довело до умствена сухота и безбрежна пустиня от възвишени слова, та не стига другото ами и едничък цвят на живинка е потъпкан от отшелник почернил спомена за виталността на света.

Редактирано от Вендор

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Аватарът ли е толкова важен?

Ако съм с аватар някакъв или без аватар, аз различен човек ли съм?

Аватар... съм си аз.

Моят беше образът на Исус. Образ какво ме топли мен, ако сърцето ми не гори.

Редактирано от maggee

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

138. За издигането на врага. Учението за Общината разглежда с особено внимание възможността за издигането на враговете. За целта врагът не трябва да бъде обременяван с преки предложения, но личният устрем към световните задачи може да достигне такова напрежение, че врагът неизбежно ще се обърне в същата посока.

Не бива да зъбравяме, че по линия на същата тази вражда врагът е вече свързан с нас. В тази обвързаност се заключава и неговата слабост. Ненавиждайки ни, врагът започва да изпълва своята същност с нашата представа. Той приковава съзнанието си към нас и често завършва като обикновен подражател, което, разбира се, никоге не осъзнава. Врагът ще ни подражава външно именно когато в ненавистта си достигне до подражание и тогава космичността на задачата би могла да го увлече и вътрешно.

Когато знаем, че врагът е свързан с нас, ние можем да гледаме на него като на неразумен член на семейството.

И така, вникнете в същността на враговете и им намерете място. Те могат чудесно да послужат за крака на работната ви маса. С невежа упоритост те ще напрегнат сили, за да ви следят, но вие нямате нищо за криене, защото работите в полза на човечеството. Тогава врагът трябва или да стане подражател, или да загине. Гибелта му, разбира се, не ще е от вашата ръка, а от искрите на световния апарат. Затова и настоявам за пламенен устрем.

Тази думичка "Враг" не я харесвам.

Предпочитам думичката "противник".

Думичката "враг" лично ще я употребя, когато потенциално насрещастоящият ми опонент не подлежи на практика / обективно от нашето съзнание / на нищо друго освен на унищожение. Съответно срещу такъв опонент е взета най-крайната мярка, неподлежаща на преразглеждане. Такъв опонент вече не е способен да се обърне към Доброто. Следователно и той ще употреби всичко възможно за унищожение. Тук има само "или- или". За целта обаче трябва да се стигне до познаване корените на Дървото за познаване на Добро и Зло. И съответно се премине към Дървото на Живота като инструмент.

Думичката "противник" за това я харесвам много повече. При противника има вероятност за разбирателство.

Според мене ако се замени думичката "враг" с думичката "противник" в цитата от Агни йога, може и да свърши работа с известни условности.

Само си разсъждавам. Ясно ми е, че ще има несъгасни. Би било парадоксално ако няма несъгласни.

Аз не харесвам и двете думи, но преводача е избрал тази и цитирайки го съм длъжен да се съобразя. Думата в английския вариант е "enemy". В българския може да се употреби и думата "неприятел" и мисля, че тя е най-удачна. "Противник" изразява противопоставяне, а точно това е което въпросния цитат се опитва да покаже като нецелесъобразно. Противопоставянето понякога е неизбежно, когато трябва да се предотвратят определени следствия, но не това е идеята засегната в мисълта. Под "враг" в случая се разбира човек, който е враждебно настроен към нас, но това не означава, че ние сме настроени враждебно към него. Последното е изключено за човек проявяващ любовта в живота си. Можем да не одобряваме действията на някой човек и това е нормално, но към него самия следва да сме положително настроени, било чрез проява на любов, разбиране, съчувствие, състрадание, благородство, прошка или др.

Редактирано от Станимир

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Гост
Тази тема е затворена за писане.

×