Jump to content
Порталът към съзнателен живот
Донка

Разговорки

Recommended Posts

Сега пък на мен ми стана интересно - какви са белезите, че някои хора са "без развитие"? Само това, което са драснали във форума ли или лични преки впечатления? Ако някой не се развива в посока, която ние лично смятаме за развитие, това изключва ли възможността той да се е развил в нещо, което ни убягва от "сензорите, отчитащи развитие у другите"?

Редактирано от Донка

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Донче, на теб ли точно да обяснявам, че няма нужда от "преки лични впечатления" според общоприетия смисъл? За много хора дори не е нужно да следят какво някой е "драснал във форума", за да са наясно какво става с човека.

Без развитие означава именно без промяна, независимо каква е тя. :feel happy: Защото всяка промяна е развитие.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Дианче, явно не съм достатъчно развита още до степента, която предполагаш, че съм - дори учениците ми продължават да ме изненадват със скрито от мен развитие, а във форума отдавна съм се отказала да следя и отчитам линиите на развитие на потребителите - дори близките ми приятели тук също често ме изненадват с развитие, което не съм дори и предполагала, че протича в тях.

Редактирано от Донка

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Донка вече два пъти изпреварва мислите ми. Тъкмо мисля да напиша това което съм решила и тя го казала по превъзходен начин :sorcerer:

Редактирано от Eлф

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

а не е ли много опасно да няма развитие?! Човек трябва да се променя или към това, което се приема за добро или към това, което се приема за уж лошо. Иначе като няма развитие няма движение, няма хомеостаза....направо не ми се мисли.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Странно, какви са тези претенции към някого, че се развива или не се развива?! Нали, за да порасне едно семе, първо трябва да бъде посято, да бъде обгрижвано по подходящ начин. Има по-напреднали общества от нашето. Трябва да отидем, да видим, да посеем нещо в себе си и да го отрастем. Аз също бих поживяла и работила в чужбина, но засега поне нямам шанс. Това би ме обогатило не само материално.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Ех, сега пък се оказа, че съм предявявала претенции към някого :blink:

Защо да са претенции?! Просто наблюдения. Някакви, мои си, не особено важни ... За мен наистина е интересно как някой преди години е имал едни убеждения, които някак "пред очите ми" преминават в други - понякога бавно, понякога бързо; как пренастройва останалия си светоглед към новото - понякога направо си личи, как човека, образно казано, обръща глава/поглед и пред очите му се разкрива нова гледка, нова действителност, както се изрази някой тук. Замислям се и за причините, довели до промяната, за момента, в който са се случили ... такива неща.

Просто споделих, може и друг да усеща нещата така, може някой да се замисли също. Или пък не.

Изненадах се на реакциите. Вече очаквам, че ако кажа - има хора руси, но има и чернокоси; веднага ще получа куп отговори от типа: А ти как разбра? И сигурна ли си, че е именно чернокос/рус, ами не примерно тъмно/светло кестеняв? Изобщо какви са тези претенции към косата на хората?! :D

Или казаното от мен в поста от 21.07. в шеговит стил е прозвучало някак много гадно, саркастично, набеждаващо някой за нещо (и това при условие, че не съм споменавала не само нищо конкретно, ами и нищо за начин, посока и др. подобни качествени характеристики на развитието!)? Ако е така, то бих се старала да пиша все внимателно и сериозно, дори и да звучи суховато и скучно.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Дианче, подкрепям напълно написаното по-горе за развитието, за новите хоризонти, съгласна съм с теб и много се радвам, когато го забележа. Моята реакция беше на другата част от написаното от теб - това, че има хора, при които не се наблюдава развитие. И съвсем сериозно попитах какво може да ми даде сигурност, че развитието е спряло? Има ли такива критерии? защото за 30 години непрекъсната работа с хора от най-различни възрасти не съм намерила такива - все още, и се отказах да ги търся изобщо след няколко сериозни "изненади", прозвучали като болезнени шамари в ушите на един педагог.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

А дали изобщо развитие съществува? Условията на средата се променят, дрехите се променят, но ти оставаш непроменен. На закачалката се слагат различни видове дрехи, но тя остава непроменена. Не е ли развитието илюзия? Може да изглеждаш променен, но в определена напрегната ситуация, ситуация на стрес, на натиск от обстоятелствата, да покажеш отново предишното си лице, от което мислиш че си напуснал и над което мислиш, че си израстнал. По духовните общества има отделни хора, които биват повече почитани, заради "нивото" им. В бившата ми йога-група имаше също такива. Но когато потърсиш истината и им зададеш откровен въпрос, те престават да бъдат мили, те са способни да погазят истината по най-безочлив начин. Къде е останало развитието? Мисля си, че ние сме просто изначален набор от наследственост, характерови особености, емоции и светоусещане, които трудно могат да се променят, те остават относително статични, макар привидно на получават различни оттенъци при определени усилия. Ако си по природа депресивен-може да имаш много опити и момента на радост от живота, но депресивността ти ще те дебне и при първия удобен момент ще се прояви отново. Но който няма такава склонност, дори да остане напълно сам, винаги ще намери смисъл за себе си.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Аз пък бих задала въпроса наопаки:

А дали изобщо е възможно да няма развитие или то да е спряло?

Дори смъртта е вид развитие... Дори след нея има развитие. И се връщаме до дядо Хераклит.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Добре ще формулирам предположението си по друг начин. Променяме се в съответствие със своята собствена заложена природа, според възрастта, средата и трупането на опитности, само че от само себе си, но не и въз основа на усилия. Усилието означава съпротива срещу нещо и не води до реален резултат, само до деформиране на нещо, но не и до качественото му изменение.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Усилието означава съпротива срещу нещо и ВИНАГИ води до реален резултат.Дали положителен или отрицагелен е отделен въпрос.;)

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Дианче, подкрепям напълно написаното по-горе за развитието, за новите хоризонти, съгласна съм с теб и много се радвам, когато го забележа. Моята реакция беше на другата част от написаното от теб - това, че има хора, при които не се наблюдава развитие. И съвсем сериозно попитах какво може да ми даде сигурност, че развитието е спряло? Има ли такива критерии? защото за 30 години непрекъсната работа с хора от най-различни възрасти не съм намерила такива - все още, и се отказах да ги търся изобщо след няколко сериозни "изненади", прозвучали като болезнени шамари в ушите на един педагог.

Донче, нещата не са толкова прости.

Случва се често човек да извърне поглед към ... илюзорна действителност или изкривена такава.

И защо по презумпция се радваме на развитието?

Питаш за критерии, сигурност ... Имаме ли сигурност, че атомното ядро се състои от протони и неутрони? А колко хора лично могат да се убедят в това?

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Е тогава не можем да сме сигурни, че в човека, когото наблюдаваме и за който се произнасяме, няма развитие - можем само да сме сигурни в това, че ние не забелязваме развитие със своите лични сетива и по своите лични критерии. Така е далеч по-честно да се изразим, нали? И всъщност май точно това е истината.

За излюзиите - сигурно и ти познаваш най-малко трицифрено число хора, които биха определили това, в което ние с теб сме сигурни, че е реалност, като пълни илюзии и изкривена психика на сектанти.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Аз пък свързах нещата с любимата си карта Таро, не знам защо, но ако може да се говори за любима карта то Колелото е моята:

"По пътечката се търкаля колелото на съдбата. От седемте му отвора надничат ангелчета и най- различни причудливи същества... Оста на колелото е неподвижна и посочва скритото "Аз" в човека, а горната част разкрива панорамата на живота.

...

75433957_upWoDBWJ_POSTIMAGESzen011Change1.jpg

Коментар:

Символът на тази карта е огромно колело, олицетворяващо времето, съдбата, кармата. Около това безспирно движещо се колело се въртят галактики, а дванадесетте знака на зодиака са разположени по периферията му. От вътрешната й страна са осемте триграми на Идзин, а още по-близо до центъра са четирите посоки, всяка от тях осветена от енергията на светкавицата. Въртящият се триъгълник в този момент сочи нагоре, към божественото, а в центъра са китайските символи ян и ин, мъжкото и женското начало, творческото и приемащото.

Често е казвано, че единственото нещо, което не се променя в света, е самата промяна. Животът не спира да се променя, да еволюира, да умира и да се възражда. Всички противоположности играят роля в този необятен кръгов модел. Ако упорито се държиш за периферията на колелото, ще ти се завие свят! Придвижи се към центъра на урагана и се отпусни в осъзнаването, че и това ще мине.

изт "

И мислех да пиша нещо в тази насока, но постовете на Донка ме изпревариха и много ми допаднаха за това замълчах, но ако някой се е почувствал засегнат, sorry, не съм имала такова намерение.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Добре ще формулирам предположението си по друг начин. Променяме се в съответствие със своята собствена заложена природа, според възрастта, средата и трупането на опитности, само че от само себе си, но не и въз основа на усилия. Усилието означава съпротива срещу нещо и не води до реален резултат, само до деформиране на нещо, но не и до качественото му изменение.

Усилие от вида "трябва да правя това" или "не трябва да правя това" наистина водят до потискане и липса на реални промени.

Говорили сме много за "трябва" и че промяната идва като естествено желание, което ти наричаш от "само себе си". Не е от само себе си, а винаги има вътрешно желание да се прави нещо, което после се оказва някаква промяна. Без желание не става. Иначе има равнодушие или нежелание, което просто няма как да направи нещо.

Това желание всъщност не е желание, а по-точно фокус на съзнанието и баланс на събирателната точка.

Събирателната точка може да е в баланс или да е в положение на инертна личност (пречи на развитието) или в положение на хипер-активна личност (занимава се със всичко, което пък пречи на развитието).

Фокусът на съзнанието може да пресича проекциите на безброй убеждения, но най-важните са са проекциите на следните убеждения:

- "аз съм прав" - когато фокусът на съзнанието е в квадранта "аз съм прав", развитието автоматично спира, самопознанието спира

- "аз не мога да съм толкова лош" или евфемистичното "а не бих могъл да постъпя така" - блокира връзката с дълбокото подсъзнание и пречи на осъзнаването и развитието

- "аз се занимавам с най-важното нещо в момента" или "аз сега се занимавам с наистина важно нещо", или "това осмисля живота ми" - тук има два варианта:

= материалистически занимания - излиза, че всичко друго е маловажно - хората, добрите взаимоотношения, висшите идеи и чувства. Ефектът е, че всеки, който пречи на тези занимания се осъжда, отрича, агресира и т.н.

= духовни занимания - психология, развиване на духовни качества и умения, умения по Таро, Руни, магия и т.н. Тук пак това е най-важно и всеки, който пречи се осъжда и агресира. Много важна при духовните занимания, които се считат за най-важни за съответния човек е бясната агресия, която се изсипва към някой усъмнил се в компетентнпста на човека. Пак духовните занимания като най-важни са поставени преди любовта и Бог. Всъщност повечето духовни хора с основен фокус на съзнанието в духовното развитие са реално атеисти. Отричат закона за карма/дхарма, отричат Божията Воля и т.н.

= Ефектът от неща смятани за "най-важни" или "едиствено важни" е същия като при "аз съм прав". След като съм най-добър, значи съм прав и развитието спира, самопознанието спира

- "имам кой да ми даде съвет за това" - отричане на сигналите на реалния живот и разчитане на застинали авторитети - спиране на развитието, самопознанието спира

- "животът ми е прекрасен в момента, а предишният (или на предишното място) беше гадост, [а и не си представям по-хубав живот някъде другаде да има]" - спиране на развитието и фкусиране на външната страна на живота, самопознанието спира

- "бих направил това и това, но нямам условия", "външните условия ми пречат", "ужасно се живее при такива условия" - човек сам спира развитието си, самопознанието спира

Има и други, но тези засега стигат за илюстрация.

Та развитието наистина не е волево, но зависи от фокуса на съзнанието. От това доколко човек си позволява да осъзнава. Да се отпусне и да се остави на осъзнаването и на течението на живота. Така че развитието не е усилие, развитието е отпускане, освобождение, вливане в живота.

Сега някой ще каже, че промяната на фокуса на съзнанието изисква усилие :) Не точно. Изпитанията и страданията, които ни се пращат имат основна цел да ни помогнат да променим фокуса на съзнанието си. А пък постоянно ни се случват. Човек постоянно има възможност да промени фокуса на съзнанието си. АКо пък изпитанията не са достатъчно силни има неизличими болести и смърт, които са финалните свидетелства за необходимостта от промяна фокуса на съзнанието, които никой не може да пренебрегне. Е, някой се успокоява, че ще умре след 40 години.....ами ако е утре? :)

Редактирано от БожидарЗим

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Хора, много неща сте написали междувременно и ще ме извините, че нямам възможност да ги прочета в момента.

Диана, думите ми не бяха насочени към твоето изказване, но ще се въздържа и да уточня към кое точно.

Тук си говорим не толкова някой да излезе "прав", а всеки да допринесе с гледната си точка. Затова благодаря на всички! Дори когато не сме се доразбрали, това е повод да вървим един към друг, а не един срещу друг.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

да, не харесвах вибрациите на някои думи ,

но за съжаление Божидар май че е прав и мисля че темата може би трябва да бъде отключена.

дори и с друго заглавие да речем.

тъжното е ,че този разврат се насажда от участници в този форум,

които попадат в графа "модератори"

относно вуду и интересните забавления на някои нека да спомена отново ,че вуду е африканската черна магия.

ще ми бъде интересно за колко време ще бъде изтрито това мнение от тук.

лек ден на всички.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

:) темата беше заключена по причини, които не са свързани с името и - "разврат". В момента не смятаме за разумно да ги разгласяваме.

Името на темата от подфорум Таро ще бъде променено след консултация с автора на темата.

Това достатъчно ли е като публично обяснение :)?

Редактирано от Донка

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

:) темата беше заключена по причини, които не са свързани с името и - "разврат". В момента не смятаме за разумно да ги разгласяваме.

Името на темата от подфорум Таро ще бъде променено след консултация с автора на темата.

Това достатъчно ли е като публично обяснение :)?

всеки е свободен в избора на своите търсения и интереси , но едва ли е необходимо да бъдат насаждани от трибуна каквато е този форум.

http://www.beinsadouno.com

много е висока тази цел, не зная дали са разбрали това ,тези които са създали този сайт, тези които го поддържат, и тези които го модерират.

изискванията ще бъдат винаги високи ,бъдете убедени в това.

ние все пак си оставаме просто хора със своите съвършенства и недостатъци.

но това не пречи да се опитваме да бъдем на висотата на целите ,които сме си избрали.

относно обясненията публичните -на мен не ми дължите нищо .

дължите ги на ето тези буквички:

ВeinsaDouno

благодаря за вниманието , благодаря ви за усилията,които полагате.

и ви желая успех.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Моето мнение фигурира в темата в по-предни постове,няма да се повтарям.За мен проблем няма.Децата са си чудесни,но им се налага да съществуват в старозаветна реалност.Много е странно,че именно в този форум,виждам толкова злобни мнения,от хора,които се имат за духовно напреднали ....Он ли ще ми каже на мене.....

Затова Мария или София, приеми отговорност за живота си, ти като частен случай, и не се надявай в бъдещо небивало време

Доста хора от форума ме познават на живо,особено тези дето не се крият зад никове,включително и модератори,та това не се отнася до мен просто...

Всичко е вътре в теб,отвън виждаш само това,което е вътре в теб...

Духовно напреднали, ще бъдат в някое друго прераждане...

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Има един принцип, според който, когато искаш да свършиш дадена работа, по-добре е да не разгласяваш намерението си предварително на всеослушание. Явно обаче за някои „езотерични авторитети“ не е толкова важно работата наистина да бъде свършена, а да покажат колко много знаят. Пишат се страници с глупави класификации и нито един действително полезен съвет, който да може да бъде приложен от хората. Индиговите деца... Всеки може да бъде носител на новото.

Станимир,

кой колко знае определя Отеца.Колкото до Авторитети-ти си модератор,тоест авторитет,аз съм никоя.

Колкото до полезността,всеки си знае сам.

Всеизвестна е "симпатията" ти към мен.....:rolleyes: .Извинявам ти се публично,че понякога пиша в твоите теми,можеш да ме триеш,нямам нищо против:thumbsup:

Мога ли да те запитам Колко деца отглеждаш,или си отгледал,/не колко си направил,да не се бърка/?Питам и отговор не искам.

Редактирано от Мария-София

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Гост
Тази тема е затворена за писане.

×