Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Случайности, съвпадения, поличби


Recommended Posts

Случайности ...?

А кой, кое или какво създава случайностите, ако ги има?

Линк към коментар
Share on other sites

  • Отговори 144
  • Created
  • Last Reply

Top Posters In This Topic

Какъв може да е смисълът на подобни съвпадения, случили се преди около 14 години :

1. Аз и семейството ми се прибираме у нас, след като сме гостували в друг град. Тъкмо спираме с колата пред дома ни. По онова време имаме две кучета, които държим в двора ни.

2. В същото време мой братовчед излиза от двора и кучетата успяват да се промушат покрай него преди да успее да затвори вратата.

3. В същото време пред дома ни минава момиче с кученце и нашите две кучета се насочват към това куче. Не помня дали му се хвърлиха, но щяха да го направят, може да са го похапали малко. Баща ми сгълча кучетата и ги прибва вътре, а момичето си продължи пътя с нейното кученце.

Три събития съвпадат : нашето прибиране, излизането на кучетата на улицата, минаването на момичето с кученцето пред нашата къща.

При две от събитията мисля, че е по-разумно да се допусне причинно-следствена връзка, отколкото съвпадение. Според мен, именно минаващото момиче и по-точно кученцето е предизвикало поведението на двете кучета в двора. Ако момичето с кученцето не бе минавало по улицата, най-вероятно двете кучета нямаше да използват отворената врата за да се втурнат навън. Какво би станало, ако не се бяхте прибрали точно в този момент е трудно да се предположи, но все пак братовчед ти е бил там, нали? Не е ли можел той също да укроти двете кучета?

Линк към коментар
Share on other sites

Всъщност, имам смътни спомени, но си мисля, че двете кучета са изскочили още преди да видят момичето с кучето. Момичето и кучето бяха преди нашата врата, движеха се в посока към нашата врата, но не бяха я достигнали още. На сто процента съм сигурен, че в момента в който кучетата достигнаха до кученцето, момиченцето и кученцето още не бяха достигнали до нашата врата и е нямало как кучетата ни да ги видят. Смятам че те ( нашите кучета) просто са искали да излязат навън, и са съумели преди братовчед ми да затвори вратата, да избягат на вън. В този момент са минавали момичето и кучето и нашите кучета са ги видели. Братовчед ми тогава беше на 13 години. Не знам дали щеше да се справи, ако нашите бяха захапали чуждото куче. Още повече че женското ни куче не беше особено гальовно, и аз дори не съм го галил : дори да е имало такива случаи, те са били изключително редки и сигурно са били в момент, в който и баща ми я е галил, а аз евентуално съм я галил с лек страх. Тя ръмжеше ако минавам покрай нея докато яде, имам спомен че беше сприхава и не съм опитвал да я галя. Страх ме беше да не ме захапе. Не помня дали съм пробвал да я галя и тя да ми е ръмжала в този момент, но помня че беше такъв характер, че не съм смял да посегна да я погаля.Синът и беше добряк в сравнение с нея ( него съм го галил често и без страх), беше як и скоклив, въпреки дребния си ръст.

Редактирано от Христо6
Линк към коментар
Share on other sites

Понеже ние създаваме живота си с мислите си, когато дълго време мислим за нещо насищаме във вселената енергията с определен тип вибрация съответстваща на желанието ни. Когато тази вибрация стане достатъчно силна да се прояви се появяват първите признаци на сътвореното ни, което ние разпознаваме като съвпадения и случайности. Енергията привлича подобна енергия. Събития със сходна енергия се привличат и си помагат да се реализират. Когато търсиш точно определено нещо, а някой предлага подобно нещо, излъчването ви е вибрационно еднакво и енергията ви събира. Подобно на привличането на полюсите на магнит.

Поличбите са проява на интуицията в нас, те са въображение в действие. Сътворяването е въображение в действие. Така че поличбите са също наше сътворение. Доколкото обаче не осъзнаваме процеса на сътворяване ни се струва, че те идват отвън. Всъщност идват от нас. Когато искаме нещо ние започваме да го сътворяваме. Ако е силна вярата ни в сътворението може и да поискаме да поставим междинни знаци, които да ни покажат че сме на прав път. Въпрос на избор е. Просто е нужно да си кажем вътрешно, че искаме междинни знаци и поличбите се появяват. Т.е. за да има поличби е нужно да ги искаш и търсиш, иначе няма поличби.

Линк към коментар
Share on other sites

Може и така да е, но е съвпадение, че точно тогава са имали шанс да изскочат навън, а не минута по - късно и съвпадение е, че ние се прибрахме точно на време, а не минута по - късно. :)

Линк към коментар
Share on other sites

Ами, ако не бяха изскочили навън, просто нищо нямаше да се случи :). Остава единственото съвпадение (случайно или не), че сте се прибрали в същия този момент. Интересно, дали кучетата не са предусетили и това, че се прибирате :hmmmmm:

Редактирано от Станимир
Линк към коментар
Share on other sites

Е, не вярвам. :lol: Да не би да искаш да кажеш, че заради това са изскочили : не мисля. Просто са се възползвали от шанса, който обаче е съвпаднал с нашето прибиране, а тези неща са съвпаднали с минаването на момичето с кучето. :lol:

Линк към коментар
Share on other sites

  • 4 weeks later...

Пред мен имам кратка статия от в-к "Стандарт", в която става дума за това, че цитирам : "Айнщайн бил обяснен в Библията", има се предвид, че в библията има примери свързани с неговата теория на относителността. И аз реших да намеря материала в нета, за да го постна в блога си, обаче малко преди да тръгна да търся, отворих една опция за вдъхновяващи мисли във фейсбука и ми се падна мисъл на Айнщайн :

Логиката ще те отведе от точка А до точка В. Въображението ще те отведе навсякъде! - Алберт Айнщайн

Линк към коментар
Share on other sites

Обожавам, когато ми се случват "случайни" неща. Не искам да приказвам за това относно мен, но с удоволствие ще споделя нещичко.

На определени етапи от живота ни се случват по-важни "случайности", които да ни покажат част от пъзела за това откъде идваме и какво ни предстои. Част от знаците носим със себе си цял живот, а забелязваме едва когато му е дошло времето. Просто е удивително по какъв начин могат да се появят.

Гледаш филм и част от диалога, който водят актьорите ти дава отговор на въпрос, който е важен за теб.

Возиш се в автобус, стоиш до прозореца подпрял глава и си мислиш за нещо. В следващия момент забелязваш част от жилищен блок с голям надпис за това, което мислиш.

Гледат ти на кафе, малко след това си теглиш късметче и ти се пада точно това, което са ти казали.

Сънуваш неща, а скоро след това то се сбъдва.

Вълнуваш се за нещо, което те касае, съвсем "случайно" се зачиташ какво се е случило на същата дата и откриваш, че преди много години някой е бил в същото положение, виждаш какво е направил и как са му помогнали. Малко след това ти се обаждат и ти предлагат същата помощ?

Линк към коментар
Share on other sites

Привет!

Аз съм нов потребител, проследих с интерес написаното до тук и реших да споделя нещо във връзка с темата.

Почти съм се научила да се вслушвам във вътрешният си глас, да чета знаците на съдбата и в този ред на мисли ще ви разкажа една "случайност", която не е много приятна, но това е живота! Събота е, гледам предаване с гост Марта Вачкова, водещите я молят да изпее нещо от дадена ариа и последните думи , които Марта изпява са - и смъртта приближава...

Изключих телевизора и тръгнах до близкия супермаркет, но се улавям, че непрекъснато повтарям в ума си - и смъртта приближава! Замислих се, запитах се, чия смърт приближава и се засмях - може да е моята, защо мисълта ми търси нечия друга ! Влизам в магазина, напазарувах и като последно се насочвам да купя хляб, но там заградено и не допускат никой. Озадачих се и отивам на касата. В този момент на болнична количка изкарват човек , който е починал точно до хляба.

Когато в съзнанието ни има повторение на дадени думи от песен, филм и пр., ако обърнем внимание на тези думи, те винаги ни подсказват това, което предстои да се случи.

Линк към коментар
Share on other sites

  • 2 months later...

Днес ми хрумна, че може би ще е добре да прочета книгата ..."Малкият принц" на Екзюпери ...Да си призная, не съм я чел ... :(:lol: Вчера слушах една песен на Бате Сашо, в която се споменат тази книга и нейния автор. Сметнах че ще е добре да я прочета, понеже е популярна книга, чувал съм за нея, по форумите се е споменавала, останал съм с впечатление от чутото/прочетеното, че в тази книга има различни философски идеи, вградени в историята за малкия принцип. Щом и рапър пее за тази книга, рекох си аз, я да взема да я прочета... Обаче я нямаме у нас тази книжка. Реших през някоя от ваканциите да отида до библиотеката и да я взема, обаче се притесних при мисълта да вляза в детския отдел и да търся книжка, която смятам за детска. Мисля че като малък ми беше в някой от списъците с прочитна литература за лятото, но не съм сигурен. Минаха часове, забравих за малкия принц. Сетих се за една друга книга, която е у нас и която съм чел. Погледнах на рафта на който обикновено стои, но не я видях. :) След това отворих един шкаф, в който преди си държах учебниците. Видях че сега сестра ми има там разни учебници. Вдигнах някое и друго учебно пособие и ...що да видя ?! "Малкият принц". Казах на сестра ми какво се е случило, тя нямаше против да чета нейната книга и още утре може да започна. ;) След това отново погледнах към рафта с книги, обаче по - внимателно и този път видях книгата, която бях търсил. :)

Линк към коментар
Share on other sites

  • 11 months later...

Говоря нещо на сестра ми и казвам по едно време : "малко известен...". Оказа се, че в същото време, когато и го казвам, тя е прочела в книгата, която чете следното : "малко известен ...".

Линк към коментар
Share on other sites

Говоря нещо на сестра ми и казвам по едно време : "малко известен...". Оказа се, че в същото време, когато и го казвам, тя е прочела в книгата, която чете следното : "малко известен ...".

А така, сега остава да си купиш кристално кълбо и да сложиш на входната врата табела "врачка". :)

Колко често ти се случва да четеш мисли

Линк към коментар
Share on other sites

Не знам, но не е често. Пък и не става дума за четене на мисли.

П.п.: Имал съм и други подобни случаи, но не знам дали аз съм чел чужди мисли или други са чели мои...Макар че понякога ми се иска да мога да чета мисли.

Редактирано от Христо
Линк към коментар
Share on other sites

Говоря нещо на сестра ми и казвам по едно време : "малко известен...". Оказа се, че в същото време, когато и го казвам, тя е прочела в книгата, която чете следното : "малко известен ...".

Мисля че това, което описваш е телепатия. Уловил си мисълта без да се насилваш, просто ума ти се настройва автоматично на тази честота на която е и другия човек. При мен се е случвало с човека, с когото съм най-близка и - както каза една позната - енергията ни е толкова синхронизирана - за това често аз чувам думи и фрази от неговия ум в собственат си глава. По инерция ги изричам на глас - дори се чудех от къде ли ми хрумна тази мисъл - само за да разбера, че през последните 2-3 минути моят приятел е мислел по същия въпрос.

Паоло Коельо много добре описва поличбите в своята книга Алхимикът.

Аз вярвам, че това е обективния език на който Вселената ни говори, на който отговаря на нашите молби и стремежи, на нашите молитви за помощ и напътствие. Макар да се случва често, когато човек се научи да ги разпознава - всеки път, когато получа потвърждение, че едно събитие е било именно знак и аз съм съумяла да го последвам, да го разпозная - просто не може да се опише с думи тази емоция и чувство - тогава мога физически да усетя присъствието на Духвония свят и подкрепата им... Може да си повтаряме аз вярвам и т.н. ... но като получиш поредното доказателство, че ти се праща помощ и не си сам - това просто не може да се опише, невероятно чувство е.

Линк към коментар
Share on other sites

  • 3 weeks later...

Наскоро спорих с една жена по един въпрос в един сайт. Условно ще нарека жената А2.Сетих се, че преди повече от две години бях спорил с друга жена пак по същия въпрос, но в друг сайт. Другата госпожа условно ще я нарека А1. Освен с тях двете, с никой друг не бях спорил по този въпрос в живота си.

От поне две години не бях си писал с тази друга жена (А1), по едно време ми беше в списъка с приятели във въпросния сайт, съвсем малко сме си писали на лс, повече във форумите на сайта. Сетих се за спора ни с нея ( с А1), докато спорих тези дни с А2 във връзка със същата тема, но в друг сайт. Споменах на А2, че еди кога си съм спорил с друга жена във връзка със същата тема по която спорим с нея, но спорът ни е бил в различен сайт.

В последствие, така се развиха нещата, че тръгвайки от една обща снимка на А2 и А1 (на която снимка са написани имената на А1), аз установих, че всъщност А2 и А1 са сестри ! Макар че България е малка,Съвпадението е Уникално ! До преди това и не подозирах, че има нещо общо между тях.

Редактирано от Христо
Линк към коментар
Share on other sites

Мисля че в природата няма място за случайности ,това ще значи че си е вдигнала ръцете от нас ,в което има някакъв смисъл ,но ще значи и че е безотговорна към децата си ,а тя иска най хубавото за тях .

Линк към коментар
Share on other sites

Дядо ми ( по майчина линия ) преди да издъхне лежа доста време на легло. На финал вече го беше пипнала склерозата. Нито познаваше, нито помнеше. Аз бях малък ( 11, 12 г. ) и помня как питаше майка ми: " Кое е това войниче ", виждайки мен. Брат му на дядо ми почина, когато дядо ми беше на легло обсебен от склерозата. Излишно беше да му казваме, че брат му е починал. Той не познаваше собствената си жена ( баба ми ), та брат си ли щеше да познава. Те не се бяха виждали дълго време. Бяха скарани. И тогава стана нещо странно.

Майка ми влезе в стаята му с една шепа лекарства в ръце. Той не познаваше и нея. Винаги я наричаше с различни имена, но тогава я позна, каза: " Танюшке, знаеш ли кой е умрял ". Майка ми леко се сепна, когато дядо изрече името й, но му отвърна: " Кой ", а той каза: " Владо, брат ми ". Майка ми се уплаши, треперещите й ръце изпуснаха хапчетата на пода. Извика почти истерично: " Кой ти каза ", а той: " Който е трябвало ми е казал ". Майка ми настоятелно и заплашително го попита отново: " Кой ти каза ", но беше късно, склерозата го стисна и ясния разсъдък изчезна, така както се беше появил - за секунди. Беше адекватен точно толкова, за да каже, че брат му е починал, за да познае майка ми!

Не вярвам, че мъртъв човек може да осъществи контакт с жив. Разделям двата свята и не допускам, че е възможно смесването им. Склонен съм да вярвам обаче, че той по някакъв начин усети липсата му от този свят. Или просто всичко това беше една случайност, която се прояви.

Линк към коментар
Share on other sites

Може да се разгледа и по друг начин всичко - информацията я има, ние я усещаме (е, все още рядко, но се случва), примерно малко преди да пуснат дадена песен по радиото, ние вече я "чуваме" в главата си и на нас ни изглежда, че току що сме си я спомнили, първо ние, а след това радиото едва ли не е прочело мисълта ни за песента в главата ни и пуска песента, а то е обратно :)

Линк към коментар
Share on other sites

Мисля че в природата няма място за случайности ,това ще значи че си е вдигнала ръцете от нас ,в което има някакъв смисъл ,но ще значи и че е безотговорна към децата си ,а тя иска най хубавото за тях .

Случайност наричаме това за което неизвестните (ни) са прекалено много и водят до непредсказуемост. Никой не отрича причинно-следствената връзка, но търсенето на самотна величина обясняваща дадено събитие е прекалено опростяване или както му казвам изпростяване.

Линк към коментар
Share on other sites

Наскоро спорих с една жена по един въпрос в един сайт. Условно ще нарека жената А2.Сетих се, че преди повече от две години бях спорил с друга жена пак по същия въпрос, но в друг сайт. Другата госпожа условно ще я нарека А1. Освен с тях двете, с никой друг не бях спорил по този въпрос в живота си.

От поне две години не бях си писал с тази друга жена (А1), по едно време ми беше в списъка с приятели във въпросния сайт, съвсем малко сме си писали на лс, повече във форумите на сайта. Сетих се за спора ни с нея ( с А1), докато спорих тези дни с А2 във връзка със същата тема, но в друг сайт. Споменах на А2, че еди кога си съм спорил с друга жена във връзка със същата тема по която спорим с нея, но спорът ни е бил в различен сайт.

В последствие, така се развиха нещата, че тръгвайки от една обща снимка на А2 и А1 (на която снимка са написани имената на А1), аз установих, че всъщност А2 и А1 са сестри ! Макар че България е малка,Съвпадението е Уникално ! До преди това и не подозирах, че има нещо общо между тях.

В чужбина срещата на българи била нормална, защото се съсредоточавали в туристическите региони в търсене на работа. В България пък пишещите по форуми са сигурно 1000 души. Реално погледнато във форум активните потребители са няколко души. Всеки форум се прави от няколко души, независимо колко десетки хиляди души са регистрирани. Впредвид и сходните интереси и достъпа до Интернет, съвпадението не изглежда толкова уникално. В един музикален форум се запознах с момиче, която познаваше друга моя позната, пак от Интернет. Просто и двете са писали навсякъде.

На мен ми се иска да зачекна друг феномен. Преди няколко месеца го четох. 30-на пъти приятели на приятелите ти могат да те свържат с произволен човек на планетата. Нейде си го преписах... може да проверя... интересно е...

Редактирано от Станимир
Линк към коментар
Share on other sites

Бях на концерт преди час. Докато слушах, кой знае защо, се сетих за Елайза Дулитъл и професор Хигинс. Онова, което звучеше нямаше нищо, с което да ме поведе накъм внезапната ми приумица. Минути след това запяха песен от мюзикъла "Моята прекрасна лейди."

Линк към коментар
Share on other sites

Аз много вярвам на знаците. Досега не се е случвало да получа знак и той да не е основателен. Жалко, че не винаги се вслушвам. Понякога при спънки съм склонна да мисля, че са дяволска работа, но впоследствие се оказва, че ми е бил даден шанс да избера по-малкото зло. И като не слушам, плащам с много рев, сълзи и сополи.

:3d_013:

Ако човек се остави да бъде насочван от разумните сили, ще е много по-щастлив и успешен.

:3d_059:

Редактирано от Станимир
Линк към коментар
Share on other sites

  • 1 month later...

Снощи, докато разглеждах темите в сайта, ми изникна в съзнанието името "Психаротерапия". Това е име на филм, който веднъж гледах малко, но не ми се стори много интересен и не го догледах. Наскоро не съм чувал/чел/мислил за него, но днес виждам, че го дават по BTV Comedy.

Линк към коментар
Share on other sites

Join the conversation

You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.

Гост
Отговори в тази тема...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.


×
×
  • Добави...