Ася_И Добавено Ноември 23, 2007 Доклад Share Добавено Ноември 23, 2007 Мисъл за деня - 23 Ноември 2007 г. За да бъде животът на двама млади хора щастлив, те трябва, ако първия ден са били на Земята, втория ден да се качат в духовния свят. Третия ден да се качат още по-високо – в умствения свят. Четвъртия ден да се качат в Причинния свят. И след четири деня, като обиколят четирите свята, те трябва отново да слязат на физическото поле. Ако не могат да се качват, тогава ще има плач, въздишки, неодобрения. Този живот е един затворнически живот. Из Свърши се виното, 2-ра НБ, 4.X.1936 г. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Ла Горда Добавено Ноември 23, 2007 Доклад Share Добавено Ноември 23, 2007 Някои хора мислят, че като се свърши старото вино, т.е. старите удоволствия, нови удоволствия няма да има. Не, достатъчно има. Не си създавайте идеята, че няма да има с какво да се занимавате. Не, много други работи ще дойдат. Тази мисъл трябва да се свърши. Това трябва да става постоянно в ума на човека. То се отнася за онзи, който разбира. Това беше едно вътрешно препъни камъче по пътя ми, чуденка на която получих отговор. Колко е велик Учителя, той ни познава така добре и в дълбочина. Знае нашите скрити мисли и притеснения дори и ние да не си даваме сметка, за тях той ги знае и с благост и любов се грижи за душите ни Това беше слово "рема", за което душата ми е чакала дълго време. Толкова е простичко и в същото време, толкова дълбоко Поздрави! п.п. Извинете ме, че това което съм написала не е точно по темата. Весел ден на всички! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Ноември 23, 2007 Доклад Share Добавено Ноември 23, 2007 (edited) За да бъде животът на двама млади хора щастлив, те трябва, ако първия ден са били на Земята, втория ден да се качат в духовния свят. Третия ден да се качат още по-високо – в умствения свят. Четвъртия ден да се качат в Причинния свят. И след четири деня, като обиколят четирите свята, те трябва отново да слязат на физическото поле. Ако не могат да се качват, тогава ще има плач, въздишки, неодобрения. Този живот е един затворнически живот.Връзката между мъжа и жената трябва да е основана не само на физическото привличане, но да бъде подкрепена и в единство на техните чувства, мисли, души и да е в съгласие с кармата им. Всичко това накрая ще доведе до укрепване на чувството им за единение и съпричастност, а също и до пълнота в отношенията им. Ако не е постигната хармония в някои от тези елемента, връзката между двамата ще бъде непълна и ще се създадат условия за конфликти. И още нещо, което може да се свърже с темата: Вие трябва да се освободите от идеята, която сега имате за жената. Вярно е донякъде вашето разбиране. Но жената няма само едно предназначение. Тя не е предназначена само да ражда деца. Жената трябва да ражда и чувства. Не само чувства трябва да ражда, но тя трябва да ражда и мисли. Жената трябва да роди разумното в света. Това се изисква от жената. Ако една жена в дома си не може да ражда деца, не може да ражда чувства, не може да ражда мисли и не може да ражда разумното, вие не можете да бъдете щастливи с такава жена. Каква жена е тази? По цял ден се занимава с дребни работи и нито мисли, нито чувствува, нито върши нещо разумно. И мъжът трябва да ражда. Той казва на жена си: „Ти трябва да раждаш.“ Много мъже искат да се въодушевяват от жена си. Тя да го обича, да мисли добре за него, да работи, а той да седи по цял ден вкъщи като икона. Това е неразбиране на живота. Изменете тази теория. Ти искаш от жена си да ражда деца, да ражда чувства, мисли и разумното в света, без да се запиташ какво ще правиш в бъдеще, когато ти се родиш като жена и не си учил тази наука да раждаш. Редактирано Ноември 23, 2007 от Станимир Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Ла Горда Добавено Ноември 23, 2007 Доклад Share Добавено Ноември 23, 2007 (edited) Символ на семейството: Духът - бащата, душата - майката, умът - синът, сърцето - дъщерята. Внуците са последствия и резултати. Редактирано Ноември 23, 2007 от Ла Горда Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Диана Илиева Добавено Ноември 23, 2007 Доклад Share Добавено Ноември 23, 2007 За да бъде животът на двама млади хора щастлив, те трябва, ако първия ден са били на Земята, втория ден да се качат в духовния свят. Третия ден да се качат още по-високо – в умствения свят. Четвъртия ден да се качат в Причинния свят. И след четири деня, като обиколят четирите свята, те трябва отново да слязат на физическото поле. Ако не могат да се качват, тогава ще има плач, въздишки, неодобрения. Този живот е един затворнически живот. Когато прочетох за първи път беседата, останах много впечатлена. Още преди век Учителят ни е поставил задача да се издигнем и то не всеки сам за себе си, а двамата до причинния свят. Честно казано за някои мои съвременници ми е трудно да приема, че осъзнават и работят добре дори с менталното си тяло, а какво да говорим за каузалното. Такава е истината и според мен - двамата да се съгласуват, да се хармонизират на всички нива. Не примерно просто да се харесат физически. И ако го няма това съгласуване, наистина има въздишки и неодобрения. Това е в буквален смисъл. Отделно можем да потърсим и по-символично значение на посочения цитат. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Огнян Кулев Добавено Ноември 23, 2007 Доклад Share Добавено Ноември 23, 2007 Честно казано за някои мои съвременници ми е трудно да приема, че осъзнават и работят добре дори с менталното си тяло, а какво да говорим за каузалното. Не знам за осъзнаването и работата, но за причинния свят общо взето не се говори. Мисленето и чувстването почти всеки знае какво са, но причинният свят звучи неясно... Аз също нямам ясно понятие, може би трябва да се мисли като света на интуицията. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Валентин Петров Добавено Ноември 23, 2007 Доклад Share Добавено Ноември 23, 2007 (edited) Причинното тяло се задейства с въпроси като: Защо живея? Защо съм? Защо човек? Защо живее човечеството? С каква цел се родих точно в България? Защо точно при моите родители? Какво желая най много? От какво се възхищавам? Пред какво се прекланям? Какъв е моят идеал? Какво ме прави истински щастлив? Имам ли задължения към хора и какви са те? Имам ли дълг към ангелите и невидимия свят и какъв? Просветлението, частично или пълно, е когато се отговори на няколко или на всички тези въпроси. Причинното ниво се открива по-лесно в свръхсъзнателно състояние. Когато въпросите получат верни отговори, истинският човек започва усилие правилно да използва физическото, астралното и умственото тела. Това Лорд Буда нарича правилен стремеж, правилно усилие, правилно мислене и правилно действие. Учителят казва че Нирвана е преживяване и пълно осъзнаване на причинното тяло. Причинното ниво не е последното нито дори същностно за душата. Над него започва истинският духовен път, когато душата се движи и живее с Бога и за Него: Нужно е да постигнем обратната зависимост – Бог да живее в нас, да пробудим Неговото присъствие в душата си и да го изявим. Осъзнатият в Духа човек се посвещава изцяло на служение, т.е. изпълнява единствено Божията воля. Дългът [към Бога]е основният закон на нравствения живот. http://www.ohi.hit.bg/dunov.htm Добра перспектива на законите на причинния свят и методи за работа в него е дадена в книгите на големия руски и украински учен, лечител и мистик Василий Гоч. Редактирано Ноември 23, 2007 от Валентин Петров Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Диляна Колева Добавено Ноември 23, 2007 Доклад Share Добавено Ноември 23, 2007 А как да разбере човек дали е подхванал правилния път. Много често човек застава в грешно убеждение за прочетенето и дори променя живота си мислейки че следва правилната посока,а всъщност не тръгва ли на обратно. Много чести са изказванията че в беседите на Учителя има противоречия ,а те не са противоречия ,а различно изразени неща ,често с едни и същи примери и идва объркването у четящия. Тогава въпросите (които са много точни )показани от Валентин ,могат да получат много неправилни отговори. Аз лично много често съм на кръстопът. В тази мисъл за деня,аз разбирам ,че описаното не става въпрос за един човешки живот ,или за едни и същи хора ,а за душата като цяло.Описания процес е пътя към сливане ,който не е в кратки срокове.И ако не го постигнем сега ,това не означава ,че сме се провалили. Може и да греша. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Валентин Петров Добавено Ноември 23, 2007 Доклад Share Добавено Ноември 23, 2007 как да разбере човек дали е подхванал правилния път Молитвата е хубав метод. Чистият живот и развиването на интуицията помагат много също Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Донка Добавено Ноември 23, 2007 Доклад Share Добавено Ноември 23, 2007 Мисля,че всички пътища са правилни за нас. Има по-кратки и равни пътища. Има и стръмни и тежки, когато имаме нужда да поизхабим гордостта си. Може да се мине и през Истанбул за Париж, когато имаме нужда да поизчистим суета някаква или ревност... Има и търкаляне по надолнището, за да последва удар и после да видим,че това е начинът да се пада - да внимаваме следващия път.... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Ася_И Добавено Ноември 23, 2007 Автор Доклад Share Добавено Ноември 23, 2007 (edited) Целият човек не е нито в жената, нито в мъжа. Половината човек е в жената и половината – в мъжа. Като съберете тези две половини, ще имате целия човек.Във физическия свят има едно събиране, в духовния свят – друго събиране, в умствения свят – трето събиране и в причинния свят има четвърто събиране. Тези събирания се различават едно от друго. Когато двама души се съединяват в мисловния свят чрез правата мисъл, когато единият мисли и другият мисли, тогава те са като мъж и жена. Когато в духовния свят двама души чувствуват еднакво, те се съединяват в едно, като мъж и жена. Когато двама души работят заедно на физическото поле, те се съединяват пак в едно. И най-после, когато двама души мислят, чувствуват и действуват еднакво, те са в най-високото поле, в причинния свят. Те едновременно желаят да помогнат на човечеството и да се жертвуват за него. Това е вътрешно. Бог сътвори човека, мъж и жена ги сътвори и им даде име "човек"... Във всеки от нас има това, което се счита за мъжко начало (разум, воля), и това, което се счита за женско начало (чувства). Защо мъжко и женско? Може би защото на Бог му харесва разнообразието. По тази причина и човешката природа е разнообразна, носеща в себе си и мъжкото, и женското начало. Правя аналогия и с доброто и злото, но не знам доколко съм права. Но не като конфликт. А като един свят в който ще има съпоставяне на доброто с по-доброто и така по спиралата нагоре. Редактирано Ноември 23, 2007 от Ася Иванова Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Валентин Петров Добавено Ноември 23, 2007 Доклад Share Добавено Ноември 23, 2007 (edited) Хубави мисли, Донка и Ася Има една лекция в ООК която търся от известно време и липсва в библиотека Триъгълник, Козативни сили Зная че тя е сканирана и преведена в проекта http://www.beinsadouno.org/arhiv.htm Дали някой от нас я няма в напечатан или електронен вид? Редактирано Ноември 23, 2007 от Валентин Петров Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Ноември 24, 2007 Доклад Share Добавено Ноември 24, 2007 Имам целия цикъл лекции, но е под формата на книга (изд. Алфа-Дар 1995 г.). Не разполагам със скенер, но ще потърся отнякъде да я сканирам. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Валентин Петров Добавено Ноември 24, 2007 Доклад Share Добавено Ноември 24, 2007 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Диана Илиева Добавено Ноември 24, 2007 Доклад Share Добавено Ноември 24, 2007 Честно казано за някои мои съвременници ми е трудно да приема, че осъзнават и работят добре дори с менталното си тяло, а какво да говорим за каузалното. Не знам за осъзнаването и работата, но за причинния свят общо взето не се говори. Мисленето и чувстването почти всеки знае какво са, но причинният свят звучи неясно... Аз също нямам ясно понятие, може би трябва да се мисли като света на интуицията. Причинният свят ... - за мен това е светът на събитията, вътрешни и външни; и съответно способността на човек да възприема, редактира и реагира на всичко, което се случва в и около него. Въпросите, които са на дневен ред тук са: Какво се случва? Защо се случва? Как да реагирам (повлияя) на хода на събитията, а понякога е достатъчно само внимателно да се наблюдава и възприема потока от събития. Мога да направя една препратка например към темата за будността на съзнанието ни, което е един аспект от причинния свят. Разбирането на причинният свят, живеенето в причинния свят ни помага да сме по-осъзнати, да се ориентираме в какъв свят живеем, какви закони го управляват, как можем да повлияем и т.н. Всичко това е много важно, но за съжаление май не влиза в приоритетите на нашето общество, както казва Огнян - дори не се говори за това. Положението може да се подобри неимоверно, ако се постави като цел при възпитанието и обучението на децата. Дори подозирам, че умишлено се спъва развитието в тази насока, но това вече е друга тема ... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Огнян Кулев Добавено Ноември 24, 2007 Доклад Share Добавено Ноември 24, 2007 Причинното тяло се задейства с въпроси като: Защо живея? Защо съм? Защо човек? Защо живее човечеството? С каква цел се родих точно в България? Защо точно при моите родители? Какво желая най много? От какво се възхищавам? Пред какво се прекланям? Какъв е моят идеал? Какво ме прави истински щастлив? Имам ли задължения към хора и какви са те? Имам ли дълг към ангелите и невидимия свят и какъв? Първото ми впечатление от горните въпроси беше, че това си е философстване, т.е. все още светът на мисълта. При второто прочитане обаче открих, че общата тема е за морала. (Разбира се, не за псевдо-морала, който е дресиране.) Да, това изглежда добра отправна точка за търсене на причинния свят. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Ася_И Добавено Ноември 24, 2007 Автор Доклад Share Добавено Ноември 24, 2007 Имам скенер в офиса и мога да го ползвам. Послед може да се пусне за редактиране на части за да стане по-бързо. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Ноември 24, 2007 Доклад Share Добавено Ноември 24, 2007 Според някои школи причинното тяло (карана шарира; анандамая коша) наистина е част от менталното, обхващаща най-висшите му аспекти. Според други школи причинното тяло обхваща най-ниските слоеве на будхичния план. Трети го възприемат отделно и поставят мястото му между менталното и будхичното тяло. Общо взето едно и също и при трите варианта. За четвърти причинното тяло е тъждествено с будхичното. Като цяло може да се каже, че то е най-ниското равнище до което достига душата (духовната душа). Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts
Join the conversation
You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.