Guest irenastoyanova Добавено Ноември 25, 2007 Доклад Share Добавено Ноември 25, 2007 "Ще бъдете много внимателни. Българинът има една особена черта - започва много добре и към края свършва зле." Това е една мисъл от беседа държана на 21.08.1921г., в 5 часа сутринта. В сборника от Рилски беседи, 1921г. тази мисъл я има в още една беседа. За мен тя е много ценна, защото на едно място Учителя казва, че всички ние имаме да се справим с тази черта на българина. И, когато погледна в историческа ретроспектива, си мисля колко е вярно това за нас. Например подготовката на освободителното движение върви вдъхновено, Левски извършва огромна дейност, но знаем, че въстанията не избухват едновременно, а на някои места изобщо не са се вдигнали, следват предателства, разгром. После, желанието ни за демократични промени, ентусиазма и делата през изтеклите 18 години не дадоха адекватни резултати - имаме някакви резултати, но за толкова много години се направи толкова малко в положителна посока! И не на последно място - природата ни: всички казваме какво природно кътче е България, досега Националните паркове бяха нещо за нас, но сега как ли ще свършим? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Ники_ Добавено Ноември 25, 2007 Доклад Share Добавено Ноември 25, 2007 (edited) "Ще бъдете много внимателни. Българинът има една особена черта - започва много добре и към края свършва зле." Това е една мисъл от беседа държана на 21.08.1921г., в 5 часа сутринта. В сборника от Рилски беседи, 1921г. тази мисъл я има в още една беседа. За мен тя е много ценна, защото на едно място Учителя казва, че всички ние имаме да се справим с тази черта на българина. И, когато погледна в историческа ретроспектива, си мисля колко е вярно това за нас. Например подготовката на освободителното движение върви вдъхновено, Левски извършва огромна дейност, но знаем, че въстанията не избухват едновременно, а на някои места изобщо не са се вдигнали, следват предателства, разгром. После, желанието ни за демократични промени, ентусиазма и делата през изтеклите 18 години не дадоха адекватни резултати - имаме някакви резултати, но за толкова много години се направи толкова малко в положителна посока! И не на последно място - природата ни: всички казваме какво природно кътче е България, досега Националните паркове бяха нещо за нас, но сега как ли ще свършим? Ще е чудесно тук някой от по-запознатите с учението на Учителя да приложи и самата беседа. Поздравление за темата, заглавието е обещаващо! Редактирано Ноември 25, 2007 от Ники_ Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Силвия СД Добавено Ноември 26, 2007 Доклад Share Добавено Ноември 26, 2007 (edited) Българинът има много особени черти. Редактирано Ноември 26, 2007 от Силвия СД Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Inatari Добавено Ноември 27, 2007 Доклад Share Добавено Ноември 27, 2007 (edited) Хахах, Силвия СД” и аз се изкушавах да напиша тъкмо това ,че българинът има много особени черти. Но , когато става дума за българинът като етно- прототип, за България много внимавам какво казвам... Искам да зареждам с обич народа си, страната си. Да бъда благонастроена ,доброжелателна. Ние имаме нужда от това, от доброжелателство,добро разположение на духа. А пък и сме си особен народ ,особени нрави. Изключителни хора са българите и България е изключително място. Независимо колко добре завършваме започнатото. Сигурна съм ,че ще имаме изключителна съдба. Редактирано Ноември 27, 2007 от Ина Трифонова Кон Круз 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Слънчева Добавено Ноември 27, 2007 Доклад Share Добавено Ноември 27, 2007 Да, съгласна съм, че българинът е с особени черти. Най особена му е ината, такива дебели тикви сме, че все срещу себе си вървим. И нямаме вяра, а тя ни жизненонеобходима и тя ще ни възкреси като народ Кон Круз 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Inatari Добавено Ноември 27, 2007 Доклад Share Добавено Ноември 27, 2007 ЕЕЕЕЕЕЕеее, значи аз съм типична българка,по инатлив човек от себе си не познавам. Надминавам дори и дядо си. Вяра имаме ,но вяра в себе си нямаме . Едни в други не вярваме. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Теодора Андреева Добавено Ноември 27, 2007 Доклад Share Добавено Ноември 27, 2007 Не знам дали става дума за същото, но в миналото имах тенденция да започвам нещо с гръм и трясък, с много ентусиазъм и енергия, а по-късно да зарязвам насред път поради загуба на интерес или след някакъв първоначален резултат постигнат и да захващам нещо друго. Доста време ми трябваше, докато открия и анализирам този недостатък, а и да се науча да го избягвам. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
mvm Добавено Април 2, 2008 Доклад Share Добавено Април 2, 2008 Мисля, че на българина му пречат някои неща. Основно предателството, завистта към другите. Имаше една шопска поговорка, която горе-долу изглеждаше така :"нека аз да съм зле, но на Вуте да му е по-зле". Много добре описва българина. А скоро разбрах, че сме имали още едно забележително качество: да харчим повече, отколкото изкарваме. Редица световни икономисти си блъскали главите над този феномен и не можели да си обяснят механизма му. Вероятно затова винаги оцеляваме. Особено ценя у българина една положителна черта: чувството за хумор и самоирония. Това чувство винаги ни е помагало да изплуваме в трудни моменти. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Ани Добавено Април 3, 2008 Доклад Share Добавено Април 3, 2008 А скоро разбрах, че сме имали още едно забележително качество: да харчим повече, отколкото изкарваме. Редица световни икономисти си блъскали главите над този феномен и не можели да си обяснят механизма му. Вероятно затова винаги оцеляваме. Човек не може да харчи повече отколкото изкарва. Явно информацията, която дават болшинството българи за приходите си, нещо не е в ред. А ако оцеляването ни се базира върху лъжата, то работата ни не отива на добре . Особено ценя у българина една положителна черта: чувството за хумор и самоирония. Това чувство винаги ни е помагало да изплуваме в трудни моменти. Дано и сега ни помогне. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Диан Георгиев Добавено Април 3, 2008 Доклад Share Добавено Април 3, 2008 Според мен "особената черта" се дължи на факта че в мнозинството си българите са много повече възприемчиви на разрушителни мисли/чувства по отношение на околните отколкото на съзидателни. Тези разрушителни мисли/чувства минават през завистта, простащината и т.н., но когато вземат краен характер се получава предателството. И в другите народи ги има, но там се разглеждат като нетърпими, неадекватни и маргинални, не като начин на оцеляване и оттам национална черта. Като пример на самоирония е способността на българите често да стават "наивни философи" които все търсят голата истина, и винаги я намират защото все повече оголяват. Това съвсем не е странно, например Буда в "Даммапада" изтъква че теоретизирането е броене на чуждите крави. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Април 3, 2008 Доклад Share Добавено Април 3, 2008 Дали харчим повече отколкото изкарваме - не знам, защото статистическите данни които се представят на обществото са силно манипулирани, а банките не предоставят достоверна информация за обема на отпуснатите заеми. Отпуснатите заеми дават нужната възможност на хората наистина да харчат повече, отколкото изкарват, поне временно. Това не е само в България, но и в целия свят - хората постоянно са в задължение кам някоя финансова институция. Но при българите го има момента, че израсходват парите си абсолютно нецелесъобразно и необосновано. Тук сметкаджийството ни нещо не сработва или май по-скоро проблема е в него. То ни нашепва да не изпускаме примамливите оферти, които ни заливат отвсякъде, защо изглеждат изгодни, а въобще не си задаваме въпроса дали въобще са ни чак толкова необходими. Не става въпрос да живеем в лишения, но да плащаш 30, 50, 100 лева телефонна сметка, защото си получил 500 безплатни минути към даден номер при сегашното равнище на доходите е наистина абсурдно, особено ако се има предвид, че телефони имат всички членове на едно семейство още от 10 годишна възраст. И всичко това се нарича удобство - удобство е, но до един момент, после става зависимост. А иначе да се върна на темата, българинът се съмнява прекалено много и това го прави лесна плячка за чуждите лъжи. Самият той ако му се отдаде възможност също не пропуска да излъже. Това го разбирайте в широк смисъл, например да се възползва от общественото си положение или това на свои близки и други подобни. У българина липсва признателност към успехите на другите и което е още по-лошо - стремеж да се принизи всичко добро и да се раздуе злото (в което има и един скрит елемент на харесване, заради ползата която злото на пръв поглед носи). Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Ян Добавено Април 3, 2008 Доклад Share Добавено Април 3, 2008 У българина липсва признателност към успехите на другите и което е още по-лошо - стремеж да се принизи всичко добро и да се раздуе злото (в което има и един скрит елемент на харесване, заради ползата която злото на пръв поглед носи). Това що ли ми звучи прекалено познато, Станимир!? Принизяване, принизяване, принизяване..... докато ти се убие желанието да накараш "буклуците" да излезнат от "буклука". Следващата фаза е, оставяне на "бублуците" в бунището на историята. Така ще им е по-удобно може би? А "бунището" се създава много просто - остави да властват тоталитарните методи на управление, било в държавата, било в семейството, било във форума и е разчистена вече площатката за бунището на Еволюцията. Елементарно Уотсън. Всеки непредубеден ще го каже. Липсата на добронамерена конкуренция създава духовните пустини. Едно дърво гора не прави, колкото да красиво и плодоносно. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Слънчева Добавено Април 3, 2008 Доклад Share Добавено Април 3, 2008 (edited) При целия ми оптимизъм и вяра, че имаме добри черти, духовност и можем на инат не само да оцелеем, но и да направим нещо стойностно като народ и държава, взех да се ядосвам и да се съмнявам. Най-елементарен пример. Чистя градинката и садя семенца пред блока. Всички минават и поглеждат скришом... Само след 2-3 часа виждам боклуци изхвърлени от някъде... Всички искаме да ни е красиво и уютно, но как да стане?... Мен ме гледат с насмешка... Ако кажа, че е добре да си почистим около блока /за нас и децата ни!/, това било от комунизма... съботници... Защо на всичко се придава политическа окраска? Няма желание да направим нещичко, мъничко хубаво-заедно! Можем да кажам какви ли не неща за съседа, ама себе си не поглеждаме. Критики, мрънкане, но не и да се види хубавото. И най-ужасното-ако някой има проблеми, ще му се присмеем, ще цъкаме, но не и да помогнем... Никой не се интересува от другия... Не си даваме сметка, че утре и ние може да сме в това положение. Искаме децата ни да имат високи идеали, ама как да стане? Къде са /в съвремения свят/? Какво им показваме?.... Уф, не искам да звучи мрачно, ама си е реалност... И както казва Ян, да има конкуренция, а не завист и злоба. Да има желание да направим нещата по най-добрия начин, а не да гледаме в паницата на другите.... Редактирано Април 3, 2008 от xameleona Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Диляна Колева Добавено Април 3, 2008 Доклад Share Добавено Април 3, 2008 (edited) xameleona,твоята история с градинката ми напомни една наша история от зимата. Падна голям сняг във Варна една нощ и на сутринта всичко беше затрупано. Съседа от първия етаж повикал сина си от съседен квартал и направили пътечка до паркинга. Цял ден нищо,на другия ден нищо ,вечерта на втория ден като се прибра от работа съпруга ми поиска от въпросния съсед лопата за да изрине снега пред блока,защото не се минава,съседа даде лопатата,оплака се че само той направил пътечка и до там.В продължение на 2 часа съпруга ми рина сняг минаха всички съседи от блока 3-ма от тях стояха с него по 15 мин ,пушиха коментираха как никой нищо не правил и се прибираха ,някои си говореха с него докато разхождаха кучетата си.А един дори го попита "На теб ли ти платиха накрая да изчистиш?". Много хора биха се ядосали на негово място,но ние приемаме нещата повече на шега ,направихме си едно социално проучване. Българина нехае,както за държавата си,така и за дома си ,така и за самия себе си,но последното все още не е успял да го проумее. Особената черта на българина шопа я е казал много добре"Може аз да съм зле ,но и на Вуте да не му е добре" Много сме състрадателни на думи. Много сме услужливи на обещания. Много сме силни на масата. Много сме умни в "празните философии". И както казва една лелка от една реклама "Ами това е" п.п.Нека никой не приема това като лично определение за себе си говоря -по принцип (едно много хубаво определение) Редактирано Април 3, 2008 от didi_ts Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Аделаида Добавено Април 3, 2008 Доклад Share Добавено Април 3, 2008 Устите ни са големи, а на дела ни няма. Дела се вършат само около избори, от корист и когато дойдат "Господари на ефира". И до тях сме ние. А ние сме толкова "малки". Незная дали е характерна черта/поведение на българина или просто вече световна, но се замислям: "Защо трябваше да се дадат милиони за едно шоУ, като "Пей с мен", вместо тези пари да се разпределят на децата в неравностойно поведение, болни, бедни, инвалиди. А уж сме много солидарни! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Beoslav Добавено Април 4, 2008 Доклад Share Добавено Април 4, 2008 Истинският българин още не се е родил. А повечето раждания са съпроводени с родилни мъки. Масовият човек има нужда от модели за подражание. Но този българин, който може да му покаже пътя сега се създава. Уви злото не спи и тези години във властта, а и на ключови обществени позиции се намесиха хора, целящи единствено егоистични придобивки. Нито Рила, нито морето ни ще пострадат, ако помолим Бога да помогне не само на нас, а на птиците, рибите, бозайниците, малката тревичка, старите дървета. Наглото поведение на властта, не е нищо друго освен слепота. Ако дадем сигнал на разумния свят, че ни има и искаме кристалния живот за всички, че има смисъл от неговата намеса, не само ние ще възкръснем, но всички българи ще се събудят. Сред словата на Учителя за бъдещето съм срещал следното предсказание: "Любовта ще разруши всичко. След това ще започнем ние да градим." А и не бива да забравяме, че "българинът е почва, на която каквото бъде посято това никне". Много време се сееха плевели, но сега е момента да покажем, че и добри плодове могат отгледани. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts
Join the conversation
You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.