Ася_И Добавено Ноември 25, 2007 Доклад Share Добавено Ноември 25, 2007 Мисъл за деня - 26 Ноември 2007 г. Дълбоко в себе си признайте, че всичко онова, което ви се случва в живота, е добро. Благодарете на Господа и кажете: „Господи, аз не искам нищо повече от това, което си ми дал.” Из Разумният човек, 10-а НБ, 7.II.1937 г. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Слънчева Добавено Ноември 26, 2007 Доклад Share Добавено Ноември 26, 2007 Добро утро Мисля, че в тези думи има всичко. Когатоожем да ги произнесем с пълно спокойствие, те да са станали част от нас, тогава наистина сме стигнали до Бога и сме част от Него. Благодаря! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Венцислав_ Добавено Ноември 26, 2007 Доклад Share Добавено Ноември 26, 2007 А всъщност, в истинското му възприемане, вече дори няма аз. Това е - "Да бъде твоята воля, както на небето, тъй и на земята!" А земята - точно това е "аз". И щом Волята на земята ще бъде както на небето - вече няма "аз", никаква отделност, нито външна идентификация. За човек този път е непостижим. За Бог в човек, това е именно волята му. Но ние вървим с азове, а така вървим и в друга посока. А как всичко онова, което се случва в живота да не е добро, щом единственото Добро е именно Животът. Но ние не сме в него, а в "аз",който преди много време е опитал да затвори този живот в себе си и продължава да го прави. И по този начин бива асимилирано и споменатото добро. Е, така вече то е нещо друго, както си е решил "аз" да го види и кръсти, а "аз" кръщава с пръст и тление. Затова признанието трябва да е дълбоко. Не, не тук, много по-дълбоко!!! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Ники_ Добавено Ноември 26, 2007 Доклад Share Добавено Ноември 26, 2007 Слънчевите хора коренно се различават от хората на Земята. Колко години живее едно Слънчево същество? За да се завърти Слънцето около своя център, нужни му са 20 милиона години. Тъй щото, когато казваме, че някой човек от Слънцето е на 10 години, това число от 20 милиона трябва да се умножи на 10, за да се получат истинските му години. Значи този човек се равнява на наши 200 милиони години. Тогава каква разлика има между един човек, който е живял на Земята 10 години, и друг, който е живял на Слънцето 10 години? Слънчевите 10 години се равняват на нашите 200 милиона години. Грамадна разлика ще има. Такъв човек се коренно различава от човека на Земята. Земният човек ще мълчи пред Слънчевия като камък. Сега аз ви разказвам една приказка от „Хиляда и една нощ“, за насърчение. Някой от вас ще попита кога ще достигне това нещо? Вие всички сте кандидати за Слънцето. Ако вярвате, вие сте кандидати да отидете при тези разумни хора и да се освободите от ограничителните условия на Земята. Ако днес не вярвате в това, един ден ще го проверите. ... Аз съм правил ред опити, които и вие можете да правите. Преди години направих следния опит. Седя в стаята си и чувам, че една муха силно бръмчи, дава зов за помощ. Поглеждам в едно кюше на стаята си, в една паяжина се оплела тази муха и остават още една–две минути, паякът ще я удуши. Обръщам се тогава мислено към паяка и казвам: „Ще знаеш, че в моята стая, в мое присъствие, не позволявам да нападаш тази муха. И тя има право да живее, както и ти. Ти си влязъл в стаята ми без позволение, без да ме питаш имаш ли право за това или не. Затова ще пуснеш мухата още сега.“ Той прие мисълта ми и се нахохори, остана недоволен. – „Ще ме слушаш или не? Защото имам бастон за тебе. Сега още ще се намериш вън.“ И какво направи този паяк? Току взе да къса паяжината. Мухата се освободи и хвръкна вън. Паякът си каза: „Белята си намерих с тази муха.“ ... Разумните хора работят. На тях се дължи преобразованието на днешните общества. Те им влияят със своите мисли. Те казват на хората: „Така не трябва да живеете.“ Те влизат между хората и ги вкарват в новите общества. Те им казват: „Така трябва да живеете, такива закони трябва да имате, така трябва да се отнасяте“ и т.н. И благодарение на тях ние виждаме един голям прогрес на човечеството. ... Сега да се върнем към разумния човек, към същественото. Сега ще ви кажа нещо, което трябва да опитате. Приложете го само когато загазите в нещо. Когато напълно загазите, когато четете всички философи и никой не може да ви помогне, тогава приложете това, което сега ще ви кажа. Толкова глупави работи сте слушали, послушайте сега и мене. Дълбоко в душата си признайте, че всичко онова, което ви се е случило в живота ви, е добро. Благодарете на Господа и кажете: „Господи, повече от това добро, което си ми дал, не искам.“ Благодари Му за всичко и остани в душата си с идеята, че Онзи, Който е създал вселената, не може да направи никаква погрешка. В Него няма никаква несправедливост. Той е абсолютно справедлив – нищо повече. Признай това нещо в душата си и почакай най-много една година и половина, да видиш какво ще стане с тебе. Не казвам повече от една и половина година, за да не се обезсърчавате, но трябва да признаете това дълбоко в душата си и ще видите, че положението ви ще се измени. Но вие трябва да бъдете чистосърдечни. Няма да играете на въже, но в душата си ще съзнаете това. В душата си ще съзнаете, че Онзи, Който ви е дал светлина, Който ви е дал живот, и вие сте Му длъжни. Всички вие сте длъжни на Господа. ... Любовта е Божествено нещо. Дойдете ли до Божествената любов, първо трябва да внесете любовта, а после мисълта. Дойдете ли до човешката любов, първо трябва да внесете мисълта, а после любовта. Вие трябва да имате предвид това разграничение и навсякъде да го прилагате. Ако не го пазите, вие няма да имате никакви резултати. Опитът ви ще излезе несполучлив. Ако го пазите и прилагате, всичко ще ви върви добре. ... Ако отидете на Слънцето, ще ви водят от едно място на друго, на гости ще ви водят. Ако прекарате 3–4 години там, нищо няма да харчите. Дето и да отидете, ще ви обсипват с подаръци. Ще се чудите после как ще ги донесете от Слънцето на Земята. Ако направят един такъв опит с вас, ще ви се стори, че това е една приказка от „Хиляда и една нощ“. Могат да ви заведат на Слънцето, но как ще донесете на Земята подаръците, които ще ви дадат там? Ще кажете: „Който ни е завел, той ще има грижа за нашите подаръци, той ще ни ги донесе.“ Ако аз ви заведа, това не мога да направя, защото едва ще заплатя за билета ви. Пътят от Земята до Слънцето е 92 милиона километра. Ако на всеки километър се плаща по един лев, значи ще платя всичко 92 милиона лева за всеки едного. Значи един билет струва 92 милиона лева, и то в звонкови, а не книжни пари. Там книжни пари не се приемат. При това, за да ви заведа на Слънцето, вие трябва да тежите само един грам. При това, трябва да ви простра на такава ширина, толкова да олекнете, че да се привлечете от Слънцето. При това, като ви обсипят с толкова много подаръци, те струват милиарди левове. Нещата, които ще ви дадат на Слънцето, не бихте могли да ги използувате на Земята, защото не са пригодени за нейните условия. На Земята вие не можете да ги използувате. ... Каква е мисълта на разумния човек? Какво мисли разумният човек? Когато дойде при един умрял човек, у разумния веднага се явява желание да го събуди, да го съживи. Ще дойде при него, ще тропне с крака си и ще каже: „Стани!“ – и той ще стане. Той ни най-малко няма да пролива сълзи за умрелия човек, защото той не е от слабите хора. И след това ще му каже: „Ти умря по единствената причина, че не вярваше. Ти умря поради своето неверие. Не бъди неверен, но верен. Ти умря по единствената причина, че не беше от любещите хора. Ти умря от безлюбие. Затова люби в бъдеще. Напусни безлюбието. Ти беше човек, който живееше в тъмнина и не възприе Божията мисъл. Напусни безлюбието и винаги работи с Божествената мисъл в себе си. Впрегни ума си на работа.“ Тури ръката си на главата и иди между другите хора да проповядваш новото учение. ... Достатъчно е да се свържете само с един разумен човек в света, за да се оправят всичките ви работи. Същото се отнася и до физическия ви живот. Ако вие излизате на чист въздух, и работите ви ще се оправят. Ако не проветрявате къщите си, работите ви няма да се оправят. Ако дишате чист въздух и пиете чиста вода, работите ще ви се оправят. Но ако въздухът ви не е чист, ако водата ви не е чиста, и ако светлината, която приемате, не е силна, работите ви няма да се оправят. Тогава вие сте осъдени на страдания. Ако влезете в стаята на разумния човек, първо ще усетите, че въздухът му е много чист. Светлината му е много мека и приятна и ако крушките на електричеството или на светлината, с която си служи, са горели 10 и повече години, в тях няма да намерите никакви нечистотии. Водата, която пие, също е много чиста и съставена само от водород и кислород. Водата съдържа нещо повече от другите води – жизнена прана, според както индусите я наричат. Ако отидете на Хималаите, там има от тази вода, но индусите я крият. Който пие от тази вода, той коренно се преобразява. И Христос загатва за тази вода. Той казва: „Аз съм живата вода, аз съм живият хляб.“ Вие трябва да разбирате къде е тази вода. Тя може да бъде в самия човек, като извор, отдето ще извира. ... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Ноември 26, 2007 Доклад Share Добавено Ноември 26, 2007 Мисъл за деня - 26 Ноември 2007 г. Дълбоко в себе си признайте, че всичко онова, което ви се случва в живота, е добро. Благодарете на Господа и кажете: „Господи, аз не искам нищо повече от това, което си ми дал.” Из Разумният човек, 10-а НБ, 7.II.1937 г. Човекът е дошъл на земята не за да променя условията, а за да промени себе си. Условията са само следствие на тази промяна. С начина си на живот създаваме условията на бъдещото си съществуване. Т.е. ако условията ни на живот са лоши причините са най-вече в нас, и пак от нас зависи да ги подобрим (като подобрим себе си). Все пак е хубаво доколкото можем да се опитаме да проследим причините които са създали условията на сегашното ни съществуване. Какви грешки сме допуснали в миналото и какво трябва да променим сега за да се коригираме и да не ги повтаряме. Разбира се това никак не е лесно и до голяма степен трябва да разчитаме на интуицията си. Условията в които живеем са едно послание, което трябва да разчетем. Дали текстът ще ни хареса или не, той носи своето послание, и ако успеем да го разберем, следващия път посланието ще е друго, защото старото вече няма да е нужно. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Ася_И Добавено Ноември 26, 2007 Автор Доклад Share Добавено Ноември 26, 2007 Станимир Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Донка Добавено Ноември 26, 2007 Доклад Share Добавено Ноември 26, 2007 Станимир! :thumbsup2: Да призная дълбоко в себе си това за мен означава да напомня на себе си, че съм част от Цялото в тази си форма тук и сега. После да използвам дадения ми от Бог ум и воля и тяло и личност да разбера как и защо това, което ми се случва е добро. Едва тогава мога искрено да благодаря, не само защото "така трябва", а защото съм осъзнала доборото в случилото се и защо именно благодаря. Когато казвам "аз не искам", моето аз смирено признава на себе си,че е имало някакви искания, очаквания, някакво "трябва да е така" - и осъзнато, със своята свободна воля се отказва от исканото и искането. "Нищо повече от това, което си ми дал" - всичко, което имам и ми се е случило, ми е дадено - подарено и е достатъчно. Това, което аз искам в повече няма да е добро за мен, защото цялото знае по-добре от мен какво е доброто за мен. Сега си мисля и още нещо - ако аз искам нещо повече, нещо, което аз съм си намислила и решила, че е добро за мен, може би ще пропусна да разбера и реализирам доброто на цялото, ще се откажа от него заради моето... А доброто на цялото не е само мое, но и на другите добро... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Ася_И Добавено Ноември 26, 2007 Автор Доклад Share Добавено Ноември 26, 2007 Следователно разумният човек е свързан с два центъра. Каквото Слънцето учи човека отгоре, каквито заповеди му дава, това той изпълнява на Земята.Поблагодарете дълбоко в душата си и останете с идеята, че Онзи, Който е създал вселената, не може да направи някаква погрешка. В Него няма никаква несправедливост – нищо повече. Той е абсолютно справедлив. Разумният човек не е триизмерен, той има съвсем други схващания за нещата в сравнение с тия на обикновените хора. Той съди за нещата от причините към последствията. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Валентин Петров Добавено Ноември 26, 2007 Доклад Share Добавено Ноември 26, 2007 (edited) :feel happy: осъзнато, със своята свободна воля се отказва от исканото и искането. "Нищо повече от това, което си ми дал" - ...подарено и е достатъчно... знае по-добре от мен... ... доброто на цялото не е само мое, но и на другите добро... "Краят на желанието води до прекратяване на страданието." Лорд Буда С начина си на живот създаваме условията на бъдещото си съществуване. Т.е. ако условията ни на живот са лоши причините са най-вече в нас, и пак от нас зависи да ги подобрим (като подобрим себе си). Разумният човек ... съди за нещата от причините към последствията.Слънцето учи човека отгоре, каквито заповеди му дава, това той изпълнява на Земята. Когато причините за действията на човека идват от висшите мотиви на любовта, мъдростта и хармонията на добротата, следствията са единствено добри и хармонични Редактирано Ноември 26, 2007 от Валентин Петров Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Максим Добавено Ноември 29, 2007 Доклад Share Добавено Ноември 29, 2007 Вчера гледах видеолекция с коментари на Шри Шри върху Ащавакра гита. Той казва нещо много ценно:"Когато видиш нещата от жиота просто като случки, вместо като събития ставаш свободен още сега. Всичко се случва, ти не си извършителя. Едно Съзнание прави всичко, и то самото се наслаждава на всичко, и страда за всичко. Ти си свободен. Ти не си извършителя. Всичко просто се случва, следвайки своята собствена природа, веднъж си щастлив, после нещастен. Всичко това става от само себе си. Има само един начин да бъдеш щастлив, когато кажеш АЗ НЕ СЪМ ИЗВЪРШИТЕЛЯТ. Това те освобождава. Позволи на този огън на осъзнаването да изгори всичкото невежество. Ако мислиш, че си извършител, тогава при всяка грешка започваш да се обвиняваш, след това се опитваш да я поправяш, идва напрежение, притеснение, загубваш свободата си във всички тези обусловености. Но когато имаш съзнанието, че не ти вършиш нещата, а си просто свидетел, тогава идва спокойствието, щастието и свободата." Всяко нещо, което се случва е на мястото си. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts
Join the conversation
You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.