Jump to content
Порталът към съзнателен живот
Guest НиколаДамянов

Идеалът ми за семейство и семейни взаимоотношения

Recommended Posts

Guest НиколаДамянов

Здравейте!

Четох няколко теми със сходна тематика като "За женитбата,свободата и любовта","Обич между хора с различни интереси","С партньор или без...","за подхранване на любовта..." ,но все нещо "куца" и... не мога да ги разбера доста от пишещите тук.Това е мотива ми и за тази тема... :)

Нека да пофантазираме малко относно нашите мечти и въпроса: "Какво представлява според мен идеалното семейство?"

1.Идеалният партньор до мен ...визия?,духовност?,интелект?,социално ангажираност?,интереси?... и всичко което ви хрумне ...

2.Влюбване и Любов до какво степен трябва да ги има?Времето изтрива ли тези понятия?Изневяра?/допуска ли се?Доверие?

3.Взаимоотношения ..."мъжки и женски работи" трябва ли да има? Секс,еротика,"пасване" и т.н.

4.Отговорност и разпределението им в семейството... прехрана?,деца?...и всичко останало.

5.Деца - колко,защо,как ...?

...

С горните въпроси само маркирам теми на размисъл,но нека всеки да си затвори очите и да каже как си го представя идеалното семейство според него,АКО иска да има такова! :)

Мисля,че темата ще ни обогати взаимно в идеите ни за "идеалното семейство" и да преосмислим отново това,което искаме...

Нека просто да се включим с размисли,а не с коментари върху предходен пост или философстване по принцип!

Поздрави!

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest Еси

Здравей :)

ще отговоря само на първият въпрос, щот не ми се пише есе, пък и не мога.

Идеалният партньор за мен е този, в чието присъствие мога да се чувствам сама.

И задължително е да си говорим на един и същи език.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest aorhama

"Набий децата и пази италианските мебели!" - запазена марка на семейство К&M + 2 бр. деца, мои най-добри приятели.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest valentinus

...когато и двамата заедно вървят по избрания духовен Път. Тогава всичко останало е само фон, който непрекъснато се сменя...

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest НиколаДамянов

Май нещата ще се повторят... :(

От разговорите ми и наблюдения върху хора с различна духовна ориентация по повдигнатата тема за голямо съжаление винаги съм установявал един проблем: Хората не знаят какво искат по въпроса,но го искат усилено...!

Има и хора,които се крият зад заучени шаблони: "Да гледаме в една посока","Да следваме Пътя" ...и т.н. ,други търсят "сродни"души,трети-партньори...,четвърти го превят "по интуиция" и търсят искра,магия ... Все празни понятия без особено практическо изражение! Семейството е реално съжителство на двама души тук на Земята /в материята/,което си е доста сериозно нещо и не може да се обяснява по този начин с кухи фрази...Човек трябва да има ясна визия какво иска и да заяви какво може да даде...!

Няма ли някой,който е мислил по-дълбоко по въпроса?

Няма ли такъв,който да знае какво иска от семейството?

Няма ли тук такъв,който да не го е страх да помечтае "наглас" ? :)

Искрено се надявам,че тук във форума ще се намерят хора,които знаят какво искат,...и могат да се мотивират!

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest valentinus

Виж какво, момче, не ти се крия зад никакъв шаблон, имам щастлив брак от 22 г. и ти пожелавам същото. Другото са празни приказки, защотоз ад тях не стоят факти. Успех в личния живот!

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Разбра ли ти сега, момче, тайната на щастливия брак? ;)

:3d_146:

Чакай да ти кажа и аз - нямам си свое, но това на родителите ми - много се смеем у нас. Гъделът ни е в повече...

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest бяса

... кажи ми какво ти е, нека да ми е и на мен".... Д. Цончев

... да ме разплаче иска, Тоя. Със сигурност, ме развълнува.

-------------------------------------------------------------------

В по-личен план,... идея си нямам,

...нали съм мъж - харесвам идеята за "добрия цар", но най-често съм "момчето за всичко". :3d_021::3d_049::3d_115: Какво пък...

Редактирано от бяса

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest Еси

но най-често съм "момчето за всичко". :3d_021::3d_049::3d_115: Какво пък...

... а момче за нищо?!? ;)

Виж сега Никола, ако нещо не ти харесва в нашите отговори ... sorry, ама нямай голЕми очаквания.

Все някак си се започва, нали? (темата де)

Сериозно мисля, че най-важното е да попаднеш на човек, другото се усвоява в крачка. :)

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Еси е права, че ако се опитам да се изкажа подробно, ще се получи цяло есе по темата. Ще се опитам по-накратко.

За мен словосъчетанието идеално семейство няма конкретен смисъл, направо ми звучи абсурдно.

Първо никой и по никакъв повод не е предвидил семейството да бъде идеално. Дори няма такава опция към него.

По въпросите от 1 до 5 какво искам/мечтая аз или някой друг не е толкова важно. По-съществено е какво е преценила Съдбата/Кармата/Бог по тези въпроси. Животът ни поставя не до идеалния, а до подходящия/нужния партньор, дава ни толкова и такива деца, колкото и каквито е необходимо и т.н. От наша страна пък ние можем единствено, ако съдбата ни е поднесла лимон, да се постараем да си направим от него лимонада.

Що се отнася до моето семейство - аз си го харесвам, но то в никакъв случай не е идеално. Доста неща научихме с моя съпруг, доста трески си одялкахме, не беше лесно, а по-скоро интересно (особено погледнато от дистанция), но между нас има една спойка, която никога не се е губила.

Това е в най-общи линии. За семейния егрегор, кармичните причинно-следствени връзки и т.н. въобще не ми се подхваща, но ако искате можем да задълбаем в тази насока.

Сега, в поставянето на темата обаче беше споменато Нека да пофантазираме - това вече е съвсем друг въпрос, обаче той ще е доста далеч от действителността и не виждам никаква практическа полза от това. Разбира се, който има желание, може да фантазира. :feel happy:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
<_< На младини обичах да си фантазирам, че си партнирам с Духовна Учителка... Е, не може да ми "кацне" точно такава, но все пак понаучих някои необходими неща... Фантазирането за момента е приятно, но не се ли последва от "приземяване" и усвояване на тази част от пътя, която е непосредствено пред нас... Разбира се, уроци има както във връзка, близка до идеалната абстракция, така и в тази, стояща много далече от нея... Най-близка до идеалната считам не връзка без никакви проблеми, а такава с висока осъзнатост и на двамата. Това, разбира се, от само себеси премахва огромна част от обичайните проблемчета, с които се самоизмъчват повечето двойки; но пък си има и проблеми на растежа... :feel happy: Редактирано от Добромир

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest Еси

Това, разбира се, от само себеси премахва огромна част от обичайните проблемчета, с които се самоизмъчват повечето двойки; но пък си има и проблеми на растежа... :feel happy:

Защо, спираш да търсиш така ли да го разбирам? Или започвате да се "надпреварвате"?

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Защо, спираш да търсиш така ли да го разбирам? Или започвате да се "надпреварвате"?

Просто споделям минал опит, а "надпревара" едва ли е точната дума, проблемите на растежа са свързани пак с осъзнаването, с разминаване на неговата величина и насоченост у двамата... често в някои отношения единият е доста по-зрял, а другият се върти все още в кръг... но това са също проблеми, от които се израства и т.н. :feel happy:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

За мен идеалната връзка и семейни отношения биха били тези, които са истински партньорски отношения. Без изземване на ролите и функциите , просто заедно вървене, който може да върви заедно с мен ,то би ми бил добър партньор ,добър съпруг.

Ритъмът , пулса на живеене да ни съвпада. Понякога съм си избирала гаджета и по походката , става напълно естествено... :3d_146:

Семейство бих създала най- малко след 5 години . Дотогава надявам се достатъчно да разцъфтя като физика, психика и като духовно същество. Намирам, че трябва човек да създаде семейство ,когато е узрял самия той за това. Разбира се това може и да се случи в по - преклонна възраст. Мисля ,че в зависимост от "разцъфтяването" вселената предоставя и партньора ...

Знам,че ще разбера веднага кой е човекът за мен....

Знам и ,че ще имам поне още една две връзки, докато срещна въпросният човек.....Интуицията мисля ,че е много силно развита в жените и ,когато става дума за сърдечни въпроси ,винаги слушам нея.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest НиколаДамянов

00:00 часа ! Полунощ.

Преди малко се прибрах и съм много доволен от един приятен разговор касаещ тази тема...

Ще споделя набързо няколко основни принципи,които дават теми за размисъл.

Благодаря много на Валентин Петров за хубавата картинка,която ще ми помогне да обясня по нагледно нещата.

Когото хората решат да правят семейство трябва ей така да видят своето семейство вписано във времето като на една такава хубава картина.Всичко да им е в детайли ясно...

Значи двойката да види съвместното си съществуване в развитие...след 2,3,5,10,20,50...100 години...Не е много! Душите трябва да намерят толкова идея в семейството си,че това да ги зарежда с мечти и енергии непрекъснато.При така стеклите се обстоятелства следва,че идеята е доста голяма и дори един живот не ще им стигне за реализиране,...от което следва пък ,че израза от ритуалната зала "докато смъртта ги раздели" се трансформира в "и смъртта не ще ги раздели". :)

Вече ми се доспива но искам да напиша и още едно нещо,до което достигнахме...

Любовта към половинката от семейството минава през тази идея /картината/...

Обяснявам...Влюбваш се в една идея за създаването на семейство,...изпълваш тази идея с прекрасни цветове,форми,нюанси и намираш човек,който ти допада и вижда нещата по същият начин... Красота!

Този човек започва да получава твоята безрезервна Любов чрез тази идея...т.е.Любовта се излъчва там в небето,където е идеята за Твоето семейство /картината/ зарежда се още повече със Светлина и Топлина и се излива върху половинката ти,която е поела отговорността да изпълни ежедневието ти и да стане част от теб ...

Значи разменянето на енергии,любов,топлина,емоции...и т.н. става чрез "точка посредник",усилвател...картината-идея...

Каква дъга от разменени положителни чувства !!! Върховно усещане...!

Направихме си и една аналогия със светата троици ...Мъж,жена и идея ...Е сигурно тогава ще е вярно и библейското... "това което Бог е съюзил,човек не може да разлъчи"!

Утре ще чета какво съм написал,дано нещо е излязло смислено,че друго е да си приказваш/медитираш,а съвсем друго е да си щракаш думички... :)

Е да се надявам,че с това е сложена "конструкцията" основа на едно може би добро или поне здраво семейство...

Голям е проблема обаче върху детайлите... Някой да има идея? :)

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest valentinus

00:00 часа ! Полунощ.

Преди малко се прибрах и съм много доволен от един приятен разговор касаещ тази тема...

Ще споделя набързо няколко основни принципи,които дават теми за размисъл.

Благодаря много на Валентин Петров за хубавата картинка,която ще ми помогне да обясня по нагледно нещата.

Когото хората решат да правят семейство трябва ей така да видят своето семейство вписано във времето като на една такава хубава картина.Всичко да им е в детайли ясно...

Значи двойката да види съвместното си съществуване в развитие...след 2,3,5,10,20,50...100 години...Не е много! Душите трябва да намерят толкова идея в семейството си,че това да ги зарежда с мечти и енергии непрекъснато.При така стеклите се обстоятелства следва,че идеята е доста голяма и дори един живот не ще им стигне за реализиране,...от което следва пък ,че израза от ритуалната зала "докато смъртта ги раздели" се трансформира в "и смъртта не ще ги раздели". :)

Вече ми се доспива но искам да напиша и още едно нещо,до което достигнахме...

Любовта към половинката от семейството минава през тази идея /картината/...

Обяснявам...Влюбваш се в една идея за създаването на семейство,...изпълваш тази идея с прекрасни цветове,форми,нюанси и намираш човек,който ти допада и вижда нещата по същият начин... Красота!

Този човек започва да получава твоята безрезервна Любов чрез тази идея...т.е.Любовта се излъчва там в небето,където е идеята за Твоето семейство /картината/ зарежда се още повече със Светлина и Топлина и се излива върху половинката ти,която е поела отговорността да изпълни ежедневието ти и да стане част от теб ...

Значи разменянето на енергии,любов,топлина,емоции...и т.н. става чрез "точка посредник",усилвател...картината-идея...

Каква дъга от разменени положителни чувства !!! Върховно усещане...!

Направихме си и една аналогия със светата троици ...Мъж,жена и идея ...Е сигурно тогава ще е вярно и библейското... "това което Бог е съюзил,човек не може да разлъчи"!

Утре ще чета какво съм написал,дано нещо е излязло смислено,че друго е да си приказваш/медитираш,а съвсем друго е да си щракаш думички... :)

Е да се надявам,че с това е сложена "конструкцията" основа на едно може би добро или поне здраво семейство...

Голям е проблема обаче върху детайлите... Някой да има идея? :)

Николай, не става чрез умуване, съпоставяне и планиране. Става от само себе си, без да му мислиш, като оставиш на вътрешната си неизмеримо по-мъдра същност да направи избора и да те "побутва" към него :thumbsup:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Здравей Никола. Намирам темата ти за интересна и актуална.

Идеята ти за влюбването в някаква идея, следване на идеал е интересна. Звучи ми красиво. Напомня ми за беседата Високият идеал от Учитея.

Но какво би станало ако се окаже, че човек си изгради някакво разбиране / идеал за партньора и за семейството и след като то стане реалност, този идеал не се реализира? Даже и първоначално този идеал да се споделя от двамата партньори, нищо не гарантира, че това ще продължи да е така.Това означава ли, че човекът трябва да направи ново семейство... и така докато намери това, което отговаря на вижданията му? Или, че има нещо в мен, което не е наред, а не в другите само?

Преди време видях една забавна картинка в нета. Ще разкажа по-спомен, тъй като я гледах отдавна. На първия кадър - мускулест мъж, който готви, на втория - помага с децата, на третия - носи рози на жената и носи пари... и така няколко кадъра идеалистични и последния кадър беше няколко черепа около една маса. Отдолу имаше надпис: а така изглеждат жените, които още търсят такива мъже. Забавно :)

От друга страна, ако се оставим единствено на течението и нямаме никакъв идеал, последиците също може да не са много добри.

Мислил съм си преди време, дали не е подходящо в училищата да има уроци по партньорство и родителство. Толкова важни неща в живота, а никой като че ли в обществото не ни подготвя съзнателно на тях. Но кой преподавател или учебник би казал кое партньорство, кое родителство е единствено правилно, кое е правилно за конкретния човек и конкретна ситуация?

Малко се отклоних от конкретно зададените въпроси от теб с по-общи разсъждения. Надявам се това няма да разводни така интересно и конкретно поставените въпроси от теб. Но казано честно аз нямам изградено виждане в такива детайли, за които ти питаш за семейството. Това ме кара да се замисля, а може би трябва да имам, за да имам яснота?

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Да, съгласна съм с valentinus и Иво!

Никола, ти ми приличаш направо на режисьор на филм :D или поне така звучи това, което пишеш и което искаш да направиш.

Партньорът в този филм/живот трябва да е напълно съгласен да играе ролята си и то точно по нашата свирка (т.е идея); той и във времето трябва да се променя пак по наша команда. Като се има предвид, че и първоначалният идеал за семейство не е бил негов (защото това е като пръстовите отпечатъци -няма двама души с абсолютно еднакви представи за семейството) ... ами много хипотетичен става този партньор. То май дори обикновен актьор няма да може да се впише в образа, ами по-скоро е нужна марионетка...

Пък, знам ли :hmmmmm: може и да съм просто по-песимистично настроена...

Интересно ми е, ти така именно ли си постъпил в твоя реален живот? Ако да - моля те, да споделиш, това за мен ще е интересно, а за тези, които още не са създали семейство - полезно!

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Така...

Ще ви помоля всички, които употребявате думите двойки и партньори, без да се замисляте, по инерция, само защото са добили масовост, да си изясните добре какво тези думи означават. Двойката предполага отделеност, дистанциране на две самостоятелни цялости, съвсем разделно една от друга, макар и една до друга. Партньор е само френския/латинския вариант на обозначение за разделеност. Така обособените отделености трудно биха могли да се до-пуснат един друг, а от там - любовта ще има проблем да се случи. Ако всичко беше наред с тези понятия, то те нямаше да се употребяват и в съда при бракоразводните дела - еди колко си семейни двойки се развеждат, например, поради несходство в характерите на двамата партньори - изречено в статистически стил. И това важи не само за любимите, а и за приятелите. Колко хора сте мислили за истински приятели, а после се е стигало до там, че ги подминавате... Защо?! - защото човекът още робува на стари идеали. Защото двойките си партнират само, вместо да се слеят в единицата.

Грехът се състои в позицията на едно място, в закостенелостта, в недвижението. Всяко ново нещо е ново за времето си, но то започва да остарява още с възникването си. Христос въвежда нови идеи, които са достатъчно еретични, за да не се приемат в онези времена, но сега много хора вече ги изповядват. Когато човечеството приеме най-накрая тези идеи и заживее в тях, т.е. оплоди ги и ги роди на практика, в тоз час те вече са остарели. Да не говорим пък, ако си стоят дълго в скрина на човешките закостенелости, т.е. още дори не осъществени на дела. Бъдете сигурни, Второто пришествие ще бъде нещо изключително различно от тези остаряващи вече, макар и не приети от болшинството човеци идеи, свързани с братолюбието и любовта къв всичкото цяло. За мен те вече са грях, понеже са нещо старо вече, защото съм ги приела, живея, изповядвам и ако се застоя тук, рискувам да си стоя само и да не се развивам, да не потърся новото в следващия миг. А усъвършенстването не става за миг покой, става за вечност движение към именно един такъв миг. Движението, пък, е по спирала.

Аз имам една идея - предложение и тя е да заместим тези думички с думата "един".

Разчупете шаблоните на така задъхващото ни се вече от условности битие в общестеното лицемерно съзнание. Те са лъжливите паравани и фалшивите стожери на един овехтял морал, те са бариерите пред истинското щастие, което човек цял живот търси неуспешно, търси и не намира, защото се опира именно на стререотипи от миналото. Ето защо съм против брака и то от дете още - ами остаряла работа...

Любовта е двама, които са се слели в един, без да се ограничават в свободата и без да губят ни грам от своята самоличност и развитие. Те са вече един, просто защото се обичат. Но обич не като игра на тенис с перфектни подавания и добро партниране, която поради факта, че е игра, винаги в своята кончина ще има един победител и един победен, а обич, която дори не е де-финирана като такава, но от всяка нейна проява струи живот и този живот е раждащ свобода.

Един е думата - любов е, а тя не е и дума дори или поне не е само дума. Когато човек забрави за себе си и се остави без предразсъдъци тя да го посети, тогава той се преоткрива отново, намира се.

С това, Никола, ти отговарям на всички разделнопоставени въпроси.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest aorhama

Здрасти, Силве!

Тая вечер пак се сбих с един близък - не остана време да те дочета. Ти пишеш не с молив, а със сърце.

Красиво е!

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest бяса

Постулат /аре ве/, та:

За това, какъв си, можеш да съдиш като:

как караш да се чувствуват, хората около теб,... и ... започни от най близките - те най-добре знаят.

... А" идеалното", като такова, не е да се стигне, ... да се гони е, /абстракция,... идея,ориентир - от злободневието да те пази/. без злободневието, няма истина, "досадните" подробности са задължителни и неизбежни, но "ада" или "рая", са квалифицации обусловени от твоите лични възприятия. По различно време и в двете бил съм, много пъти, понякога усещаш, все едно, че "рай" и "ад" /условно/ - точно в теб и точно в този миг, среща са си сторили. И тогава всичкото си "аз", на помощ викай и постъпвай мъдро,... колкото умееш. А ако успееш - "наградата" голяма е... и истинска, ако пък сбъркаш,... скоро пак ще имаш повод, да си "мъдър".

Най-важните неща, само от себе си може да получим. Като Истината, /даже грозна/ е задължително условие, а Красотата /мимолетното усещане за Нея/, е "наградата" по пътя. И индикатор, че си постъпвал правилно.

Важно:

семейството е нещо толкова " фронтално"

/думата ми се изплъзва - все едно, да си вграден във камък - хем те "притеснява", хем се чувствуваш, на топло и "по мярка",... и т. н./, нещо като "плътно , от всички страни, но и екстемално лично",

че чужди съвети, са по правило неприложими. Но пък нали трябва да си е твоето семейство. И "наградите", изцяло твои и заслужени.

Трябва да съм истински и добронамерен - ОК,... но защо пък сано в семействто,... нали всички сме "братовчеди" /перефраза на "братя", според мен, по-точна/, може би, 37-ми или 254-ти,,,, има и такава гледна точка.

"Извод":

Ако успея да съм Мъдър,,.../ за мен то значи - многопосочно всеотдаен/,... то - СМИСЪЛОДЪРЖАТЕЛЯ.. ще ме "погали"....

... може би

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest НиколаДамянов

Здравейте!

Нямам особено желание да пиша тук,но нали съм автор на темата ще трябва да се напъна...

Към Иво : /много точни и съществени въпроси/

Първо да ти благодаря за беседата "Високият идеал".Много ми хареса и имаше отговори на почти всичките ти въпроси там.Не ги ли видя?Просто страхотна беседа...А на притесненията ти от рода: "добре де,...ако сгреша?ако не е подходящ партньора?" не им обръщай внимание...Гледай "високия идеал",който си осмислил и за който работиш.Иначе и по конкретно мога да ти кажа как може да си изпробва дадена връзка в зародиш,...как да се синхронизира дали двете души "виждат" едно и също нещо или има проблем... Не е трудно,но ще ме извиниш не му е мястото тук.Просто към момента не сме стигнали да "пробваме" нещо,защото не сме измислили НИЩО! :)

То ще видиш,че ако се стигне до някакво запълване на "идеята" по горе нещата ще си дойдат на място и много от притесненията отпадат от самосебе си! А и все пак знаем,че Земята е едно училище,НО по важното е когато знаем и един основен закон в това училище "Уроците се учат само по пътя на грешката"! Значи не трябва да се обезкуражаваме от грешки,...а трябва да не повтаряме грешките вървейки по Пътя на "високият си идеал",който сме си определили./по мои наблюдения 80-90% от хората си повтарят грешките/

Към valentinus : "не става чрез умуване, съпоставяне и планиране. Става от само себе си, без да му мислиш, като оставиш на вътрешната си неизмеримо по-мъдра същност да направи избора и да те "побутва"" - дано не се засегнеш,но това подчертаното от твоето изказване е много неопределено,...Разбирам,че при теб това е дало добър 22год.брак ,но съм сигурен,че при 90% ще е точно обратното...Извинявай ,ама това са фактите,а с темата искаме да се опитаме да осмислим защо е така и да обърнем тенденцията на тези факти! Поздрави и се радвам за теб!

Към Силвия: пишеш- "Аз имам една идея - предложение и тя е да заместим тези думички /двойки и партньори/ с думата "един"" - ОК! Това също го фиксирахме в "конструкцията" като сливане...Честно да ти призная много ми харесва вдъхновението,с което си написала мнението си,но май не можах да го разбера... :( Красиво е,но ...!Някак си ми звучат много общо думите,но няма проблем...Дано ти да се разбираш и да намериш това което търсиш!

Към Диана Илиева: "Никола, ти ми приличаш направо на режисьор на филм ..." Доста грубо се изказваш и с обвиненията: "игра по нечия свирка или команда"..."дори обикновен актьор няма да може да се впише в образа, ами по-скоро е нужна марионетка"... Но няма проблем !

Все пак ще те посъветвам да не си толкова голям песимист,защото тази идея може да е както за хора,които смятат да са "в едно" /цитат Силвия/ ,така и за хора които сега живеят на семейни начала или са женени! Сигурен съм в едно,че хармоничните семейства ще станат още по-щастливи с тази идея

т.е. преосмислянето на семейните ценности може само да презареди с енергии едно семейство! Голям импулс е това!

За моя реален живот ...и как постъпвам,аз? - Мисля,че отговорих някъде,но ще повторя...Не си позволявам да говоря за нещо,в които не съм абсолютно убеден и не съм приложил на практика ...поне в 90% от случаите е така!

Към Бяса

Не искам да те обидя,но нищо не разбрах от поста ти...Обещавам да го прочета още няколко пъти обаче! .

Последно:

Малко желание от страна на форума за дискусия по темата...Малко са споделените неща и представи за семейството....Повече са несъществените неща!За сега аз спирам да пиша в темата поне докато не ме предизвика нещо или не намеря някаква по-силна мотивация.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Направете си регистрация или влезте в акаунта си, за да коментирате

Трябва да сте регистриран участник, за да можете да оставяте коментари

Направете регистрация

Регистрирайте се в Портала. Лесно е!

Нова Регистрация

Влизане

Вече имате регистрация? Влезте тук.

Влизане Сега

×