Jump to content
Порталът към съзнателен живот
Sign in to follow this  
fankata

Любовта...не е справедлива към всеки...

Recommended Posts

Значи,предварително казвам...че това не съм го измисляла аз,но съм го написала за една приятелка и когато го сложих на профила си в един сайт и...ей го на всеки профил,сайт и т.н ! :( Това съм го написала за нея,защото пъвро начално тя ми го каза и аз го запазих в тайна,но един ден седнах ме в нас и решихме да го напишем!Тя ми расказваше,аз писах и ...така! 10 клас

В часа по английски език до мене седеше едно момче.Наричах го най-добър приятел,но аз исках той да е мой...Обаче знаех,че той ме обича само като приятелка...

След часа стана и ми поиска тетрадката,за да препише плана от миналия ден,защото тогава оцъстваше.Когато му дадох тетрадката си той ми благодари и ме целуна по бузата.Исках да знае че искам повече от неговото приятелство,много го обичах,но не можех да му го кажа,незнам защо,но ме беше много срам...Цяла година бяхме заедно и през лятната ваканция той ми предложи да отидем на море заедно и аз се съгласих...и не усетно как времето мина и ето ни отново в клас...

11 клас

Звънна ми телефона,беше той...Разказа ми как се е отчаял от любовта.Покани ме у тях,каза че не иска да бъде сам.Разбира се,отидох.Седнах на стола до него.Погледнах красивите и му очи,пожелах си да е мой.След два часа започна филм на Древ Барриморе.Гледахме го.След филма той реши да си легне.Благодари ми за всичко и ме целуна по бузата.Исках да знае,че искам повече от неговото приятелство,много го обичах,но не можех да му го кажа,незнам защо,но ме беше много срам...Този път реших,че трябва да го забравя,но не беше лесно,отидох на село и след 1 ден телефона ми звани,да той беше...искаше да се върна принего защото е бил съмотен ...

Последен клас

Ден преди да си получим дипломите той дойде при мен и ми каза,че приятелката му е болена и няма с кого да отиде на бала.Аз не ходех с никого,а в 7 клас си бяхме обещали,че ако и двамата си нямаме гаджета ще отидем заедно на бала като най-добри приятели.Отидохме заедно.Всичко беше перфектно.След бала ме изпрати до вратата на дома ми.Пред вратата го погледнах и той ме погледна усмихнато с красивите си очи.Исках той да е мой,но знаех че той ме обича само като приятелка.Каза ми че е прекарал най-хубавата нощ през живота и и ме целуна по бузата.Исках да знае че искам повече от неговото приятелство,много го обичах,но не можех да му го кажа,незнам защо,но ме беше много срам...

Последният ден от университета

Постоянно го наблюдавах,наблюдавах перфектното му тяло...Когато излезе на сцената за да си получи дипломата,сякаш беше като един ангел.Исках той да е мой...Но знаех,че тяой ме обича само като приятелка...Точно преди да си тръгнат всички той дойде при мен и ми каза:"Ти си най-добрата ми приятелка.Благодаря ти!" и ме целуна по бузата...Исках да знае че искам повече от неговото приятелство,много го обичах,но не можех да му го кажа,незнам защо,но ме беше много срам...

Минаха години...

Бях на една сватба...Да,на неовата сватба...Вече се женеше...Наблюдавах как той каза:"Да,приемам."Наблюдавах как се женеше за една друга жена...Исках той да е мой.Но знаех,че той ме обича само като приятелка...След сватбата той дойде при мен и ми каза:"Дойде на сватбата ми,благодаря." и ме целуна по бузата.Исках да знае че искам повече от неговото приятелство,много го обичах,но не можех да му го кажа,незнам защо,но ме беше много срам...

Годините минаха толкова бързо...

В този момент сам пред гроба на най-добрият си приятел.Докато събираха нещата му намериха дневника от гимнацията...Веднага го грабнах...Редовете,които прочетох бяха:

"Гледайки я в очите си пожелах да е моя.Но знаех,че тя ме обича само като приятел.Исках да знае че искам повече от нейното приятелство,много я обичах,но не можех да и го кажа,незнам защо,но ме беше много срам...Колко хубаво щеше да е ако поне веднъж ми беше казала,че ме обича...

Любовта...хмм...много обширно понятие.Мит ли е тя или е реалност...дали хората само са чували за нея или са успели и да я докоснат...това е една от неизчерпаемите теми на този свят.Лично според мен любовта съществува,но не се променя...но споделена любов поне за момента несъм чул да има.Според други любовта я има и се променя и има споделена любов...Какво в същност е любовта.Това е збор от хормони и подсъзнателното влечение към даден човек от противоположния или същия пол.Абсолютно съм против това,че момчете трябва да е точно 3 години по-голямо от момичето с което ходи.Кой го е измислил това,нима неможе да има любов която непознава граници и години?Напротив-има...но просто повечето хора се боят от нея. Другото нещо което неразбирам е защо винаги момчетата трябва да казват първи на момичетата,че имат някакви чувства към тях и да се опитват да ги впечатлят по някакав начин?Нима неможе едно момиче да поеме инициативата,да отиде при дадено момче което си е харесала и да му каже, че го харесва?Може разбирасе...въпросът е защо него правят?Отговора е много прост (естествено има и изключения) просто повечето момичета си мислят аз му показах,че го харесвам сега е негов ред, или най-прословутата реплика "ама той знаеше".Откаде знае? Казала ли си му го ? Показала ли си с нещо повече от една лека усмивчица, че го харесваш? Има случаи (после в отделните под-категории ще има едно разказче за това "вечната любов") в които перфектни двойки са си пропилявали живота защото ги е било страх да кажат на половинката си,че я обичат...Нима би Ви било приято ако беше както преди 100-тина години когато родителите са казвали за кого ще се ожени дъщеря им преди още тя да се е родила?...Преди няколко вечери си седяхме с един приятел и обсъждахме тази тема и той ми каза "аз много го харесвах,а той мен не!" Попитах го едно просто въпросче "А ти каза ли и,че я харесваш?" и както винаги последва най-простия отговор "НЕ" еми много се извинявам...но с цялото ми оважение...Ванга умря!Нима си мислите,че можем да четем мисли ...или знаем какво ви се върти в главата?Няма шанс.Но той каза също така едно много хубаво допълнение :

-Преди време индиянците никога небили виждали кораб.Когато Колумб минавал покраи острова с неговия кораб те дефакто неса го виждали защото незнаели какво е това кораб...дори и да го видят те няма да знаят,че са видели кораб...Но нещеш ли един ден вожда седнал на брега и се загледал в морето...гледал...гледал и най-накрая видял,че вълните започнали да се овеличават,но не излизал вятър.Той се зачудил защо се получава така и започнал всеки ден да се вглежда в морето...най накрая видял нещо,което се носело по вълните но небило риба,ното пък потъвало.Тогава те разбрали за същестуването на корабите.

Същата история е и с любовта.Тя може да е минавала безброи пъти покраи нас,но ние като незнам какво е,като не сме я докосвали,или дори си нямаме бегла представа какво е как можем да кажем,че сме били влюбени,че сме влюбени,или че ще се влюбим?Някой някога си е казал,че когато се влюбиш започва да ти се гади,стомаха ти става на топка,говориш несвързано пред човека в когото си се влюбил,изчервяваш се,ставаш по-суетен/на...А той(този в който си се влюбил)откаде знае?Нима той е докоснал любовта,нима с взирането в едно момиче/момче е успял да опознае любовта и да я разбере? Няма шанс!!!Докато някой недоиде при мен и да ми каже"Аз опознах любовта" или "аз видях любовта и разбрах какво е тя"за мен тя ще си остане само мит!!!

Страшно много бих искал да чуя и вашите мнения за тази тема ако нямате нищо против да ги споделите :rolleyes::thumbsup:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Здравей, fankata :)

Много хубаво е това, което си написал. Ние, хората все робуваме на някакви условности, на някакви разбирания наложени ни от обществото... Роби на страховете си. Кой какво ще каже, кой, какво ще си помисли... А всъщност живота е един и смисъла му е да го изживееш така, както ти говори сърцето. Защото идва миг, в който се обръщаш назад и виждаш, че е празно. Вещи, проблемни отношения.... А Любовта?........ Тя някъде ни е подминала, защото все я търсим там, дето не е.

А тя е вътре, в нашите сърца. :3d_046:

Сега сме роби на разни правила,

стремеж към положения обществени.

Забравихме, че ти си мъж, а аз - жена

любов и топлина умират девствени...

:feel happy:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Значи,предварително казвам...че това не съм го измисляла аз,но съм го написала за една приятелка и когато го сложих на профила си в един сайт и...ей го на всеки профил,сайт и т.н ! :( Това съм го написала за нея,защото пъвро начално тя ми го каза и аз го запазих в тайна,но един ден седнах ме в нас и решихме да го напишем!Тя ми расказваше,аз писах и ...така! 10 клас

В часа по английски език до мене седеше едно момче.Наричах го най-добър приятел,но аз исках той да е мой...Обаче знаех,че той ме обича само като приятелка...

След часа стана и ми поиска тетрадката,за да препише плана от миналия ден,защото тогава оцъстваше.Когато му дадох тетрадката си той ми благодари и ме целуна по бузата.Исках да знае че искам повече от неговото приятелство,много го обичах,но не можех да му го кажа,незнам защо,но ме беше много срам...Цяла година бяхме заедно и през лятната ваканция той ми предложи да отидем на море заедно и аз се съгласих...и не усетно как времето мина и ето ни отново в клас...

11 клас

Звънна ми телефона,беше той...Разказа ми как се е отчаял от любовта.Покани ме у тях,каза че не иска да бъде сам.Разбира се,отидох.Седнах на стола до него.Погледнах красивите и му очи,пожелах си да е мой.След два часа започна филм на Древ Барриморе.Гледахме го.След филма той реши да си легне.Благодари ми за всичко и ме целуна по бузата.Исках да знае,че искам повече от неговото приятелство,много го обичах,но не можех да му го кажа,незнам защо,но ме беше много срам...Този път реших,че трябва да го забравя,но не беше лесно,отидох на село и след 1 ден телефона ми звани,да той беше...искаше да се върна принего защото е бил съмотен ...

Последен клас

Ден преди да си получим дипломите той дойде при мен и ми каза,че приятелката му е болена и няма с кого да отиде на бала.Аз не ходех с никого,а в 7 клас си бяхме обещали,че ако и двамата си нямаме гаджета ще отидем заедно на бала като най-добри приятели.Отидохме заедно.Всичко беше перфектно.След бала ме изпрати до вратата на дома ми.Пред вратата го погледнах и той ме погледна усмихнато с красивите си очи.Исках той да е мой,но знаех че той ме обича само като приятелка.Каза ми че е прекарал най-хубавата нощ през живота и и ме целуна по бузата.Исках да знае че искам повече от неговото приятелство,много го обичах,но не можех да му го кажа,незнам защо,но ме беше много срам...

Последният ден от университета

Постоянно го наблюдавах,наблюдавах перфектното му тяло...Когато излезе на сцената за да си получи дипломата,сякаш беше като един ангел.Исках той да е мой...Но знаех,че тяой ме обича само като приятелка...Точно преди да си тръгнат всички той дойде при мен и ми каза:"Ти си най-добрата ми приятелка.Благодаря ти!" и ме целуна по бузата...Исках да знае че искам повече от неговото приятелство,много го обичах,но не можех да му го кажа,незнам защо,но ме беше много срам...

Минаха години...

Бях на една сватба...Да,на неовата сватба...Вече се женеше...Наблюдавах как той каза:"Да,приемам."Наблюдавах как се женеше за една друга жена...Исках той да е мой.Но знаех,че той ме обича само като приятелка...След сватбата той дойде при мен и ми каза:"Дойде на сватбата ми,благодаря." и ме целуна по бузата.Исках да знае че искам повече от неговото приятелство,много го обичах,но не можех да му го кажа,незнам защо,но ме беше много срам...

Годините минаха толкова бързо...

В този момент сам пред гроба на най-добрият си приятел.Докато събираха нещата му намериха дневника от гимнацията...Веднага го грабнах...Редовете,които прочетох бяха:

"Гледайки я в очите си пожелах да е моя.Но знаех,че тя ме обича само като приятел.Исках да знае че искам повече от нейното приятелство,много я обичах,но не можех да и го кажа,незнам защо,но ме беше много срам...Колко хубаво щеше да е ако поне веднъж ми беше казала,че ме обича...

Любовта...хмм...много обширно понятие.Мит ли е тя или е реалност...дали хората само са чували за нея или са успели и да я докоснат...това е една от неизчерпаемите теми на този свят.Лично според мен любовта съществува,но не се променя...но споделена любов поне за момента несъм чул да има.Според други любовта я има и се променя и има споделена любов...Какво в същност е любовта.Това е збор от хормони и подсъзнателното влечение към даден човек от противоположния или същия пол.Абсолютно съм против това,че момчете трябва да е точно 3 години по-голямо от момичето с което ходи.Кой го е измислил това,нима неможе да има любов която непознава граници и години?Напротив-има...но просто повечето хора се боят от нея. Другото нещо което неразбирам е защо винаги момчетата трябва да казват първи на момичетата,че имат някакви чувства към тях и да се опитват да ги впечатлят по някакав начин?Нима неможе едно момиче да поеме инициативата,да отиде при дадено момче което си е харесала и да му каже, че го харесва?Може разбирасе...въпросът е защо него правят?Отговора е много прост (естествено има и изключения) просто повечето момичета си мислят аз му показах,че го харесвам сега е негов ред, или най-прословутата реплика "ама той знаеше".Откаде знае? Казала ли си му го ? Показала ли си с нещо повече от една лека усмивчица, че го харесваш? Има случаи (после в отделните под-категории ще има едно разказче за това "вечната любов") в които перфектни двойки са си пропилявали живота защото ги е било страх да кажат на половинката си,че я обичат...Нима би Ви било приято ако беше както преди 100-тина години когато родителите са казвали за кого ще се ожени дъщеря им преди още тя да се е родила?...Преди няколко вечери си седяхме с един приятел и обсъждахме тази тема и той ми каза "аз много го харесвах,а той мен не!" Попитах го едно просто въпросче "А ти каза ли и,че я харесваш?" и както винаги последва най-простия отговор "НЕ" еми много се извинявам...но с цялото ми оважение...Ванга умря!Нима си мислите,че можем да четем мисли ...или знаем какво ви се върти в главата?Няма шанс.Но той каза също така едно много хубаво допълнение :

-Преди време индиянците никога небили виждали кораб.Когато Колумб минавал покраи острова с неговия кораб те дефакто неса го виждали защото незнаели какво е това кораб...дори и да го видят те няма да знаят,че са видели кораб...Но нещеш ли един ден вожда седнал на брега и се загледал в морето...гледал...гледал и най-накрая видял,че вълните започнали да се овеличават,но не излизал вятър.Той се зачудил защо се получава така и започнал всеки ден да се вглежда в морето...най накрая видял нещо,което се носело по вълните но небило риба,ното пък потъвало.Тогава те разбрали за същестуването на корабите.

Същата история е и с любовта.Тя може да е минавала безброи пъти покраи нас,но ние като незнам какво е,като не сме я докосвали,или дори си нямаме бегла представа какво е как можем да кажем,че сме били влюбени,че сме влюбени,или че ще се влюбим?Някой някога си е казал,че когато се влюбиш започва да ти се гади,стомаха ти става на топка,говориш несвързано пред човека в когото си се влюбил,изчервяваш се,ставаш по-суетен/на...А той(този в който си се влюбил)откаде знае?Нима той е докоснал любовта,нима с взирането в едно момиче/момче е успял да опознае любовта и да я разбере? Няма шанс!!!Докато някой недоиде при мен и да ми каже"Аз опознах любовта" или "аз видях любовта и разбрах какво е тя"за мен тя ще си остане само мит!!!

Страшно много бих искал да чуя и вашите мнения за тази тема ако нямате нищо против да ги споделите :rolleyes::thumbsup:

....Далеч от мене си,защо така се получи?Моя ли е вината всичко това да се случи?Втори шанс дали ще имам тази грешка да поправя,`щото колкото се опитвам тебе не мога да забравя.Пламъкът остава да гори във мене още и не ме оставя дори да мигна нощем.Щом затворя очи пред мен е твоето лице

до тебе седя аз и докосвам твоите ръце.Сън или реалност е дълго време се чудя,

но ако е само сън тогава дано не се събудя!Можем да сме заедно само в моите сънища,защото и двамата избрахме различни пътища.Между нас вече общо бъдеще не виждам.

На тази,които е до теб,във момента и завиждам.Разхождате се заедно,тя слуша твоя смях толкова исках да съм на нейно място,но не успях.Щом тя е със теб може би е по-добра от мен,може и аз да намеря друг като тебе някой ден.Макар,че във това дълбоко се съмнявам,защото всеки срещнат със тебе аз сравнявам.И знаеш ли какво разбрах,няма смисъл,никой друг няма да обсеби така моята мисъл...какво не бих дала за да те прегърна.Какво изпитвам исках да ти споделя,от целувката ти укрилена да полетя.

Всичко давах аз за твоята любов,да се боря и да споря за тебе бях готова.Сега разбирам какви глупости прави човек,заради любовта, която го прави мек...но не можех да те накарам да ме обичаш насила.Всичко свърши вече,изпуснах своя шанс,посвещавам сега на тебе този романс.

Дали въобще си струва или не и аз незнам,след тази песен отново ще съм сама.Нищо вече не мога да направя,грешките си немога да поправя.Само миг отнема в някого да се влюбиш,а после цял живот не стига да го забравиш.Не можеш да разбереш какво става със тебе,как едно чувство може така да те обсеби.Искам името ти отново да произнасям,тази самота не мога повече да понасям.Сладникави думи, но това е което мисля,чувството към тебе живота ми усмисля.Само за тебе аз копнея,за тебе се смея,заради теб живота има смисъл,за тебе живея.Нещо красиво и истинско исках да възпея,но каво става с мен,момче,ще полудея.Не смея да лъжа,аз не мога да пея,но сърцето си за тебе в песен исках да излея.Няма съмнение товае мое решение,да направя по този начин любовното си обяснение,за красивото чувство изказвам своето мнение,а ти момче,ти си мойто вдъхновение.За мен има значение пред теб да бъда честена с тези рими не целя да стана известна.Избора да напиша това никак не беше лесен,но дано един ден заедно да слушаме тази песен.Има някои неща, за които просто не стигат думите.Това, което изпитвах към него беше едно от тях.Да,едно от тях!

--------------->Да знам,че това е песента на Scape - За нея,но малко преработена...,но това което се пее в нея не е просто песен!

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest Мона

"Любовта...не е справедлива към всеки"

Нима?

Любовта изисква смелост и тогава ще стане справедлива...

Единствено към страховете не е справедлива.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

"Любовта...не е справедлива към всеки"

Нима?

Любовта изисква смелост и тогава ще стане справедлива...

Единствено към страховете не е справедлива.

Кратко,точно и ясно казано :thumbsup:

Само ще добавя,че освен страха, чувството за вина и срама затварят всички врати към любовта..., и не само към нея..

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest Еси

Не само любовта, но и всичко което ни се случва го заслужаваме.

Зная, че ти звучи грубо и едва ли ще го приемеш, и не го пиша на теб, а на мен самата, като поредно утвърждение :)

На теб ти остава да страдаш безмерно докато не приемеш тази истина.

Говоря от личен опит.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest Кристиян

"Не всеки е добър мениджър на страстта си"- това заглавие отива на такова съдържание.

Любовта в тази история е останала без роля...може би на друг кастинг може и да има шанс, но преди това ансамбъл "сексуални страсти" трябва да има добър импресарио...

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Любовта идва от нас, така, че може би ние не сме справедливи към нея.

Тя е бумеранг!

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Когато обичам Човек, животно или цвете аз просто му го казвам /показвам/ и така си спестявам всичко написано от автора. Много е просто и според мен са излишни всички тези терзания и минаващи години в неизвестност.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Любовта е най-прекрасното нещо, което може да се случи на някого!

И безкрайно търпелива и справедлива към всички!

Не се стискайте, отдайте й се без страх, отдайте се целите без остатък.

Тя не иска много - само някакви си страхове от нея има желание да погълне за закуска.

И тогава ще почувствате неземното й блаженство, абсолютната свобода, която всеки от нас лелее, безкрайната топлина и неугасващата светлина на мирозданието.

Целият Космос ще бъде събран във фокуса на сърцето ви.

А сърцето ви ще изживее пак красотата на Големия взрив.

И ще оживее отново.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Да Силве, така е!

Учителя казва обичайте, и да не ви интересува това дали Вас ви обичат и колко, защото това не е ваша работа. Вашата работа е да обичате! И може би в това се крият много истини, и когато хората ги разберат Любовта ще е много повече, много по истинска и с много по голямо дейстнвие и смисъл.

Кое е по прекрасно от Любовта... Няма такова! :3d_053:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Направете си регистрация или влезте в акаунта си, за да коментирате

Трябва да сте регистриран участник, за да можете да оставяте коментари

Направете регистрация

Регистрирайте се в Портала. Лесно е!

Нова Регистрация

Влизане

Вече имате регистрация? Влезте тук.

Влизане Сега
Sign in to follow this  

×