28.11.2007 г. - Каквото човек мисли, не се губи

[Guest Ла Горда]

"Каквото и да прави човек, той не може да се скрие от мислите си. Неговите мисли се четат. Нашите мисли не са създадени отсега. Те са образувани от хиляди години насам. Каквото човек мисли, не се губи. То се напечатва върху нашата глава, главно в нашия мозък. "

В начало бе Словото, НБ, 14.II.1937 г.

[Слънчева]

Не само нашите, но на даден етап и чужди мисли започват да ни навестяват. Важно е да ги познаваме и вътрешно да ги пречистим. Да не им позволим да ни тровят и да ги изпратим с благодарност и любов.

Има една важна беседа от Учителя, която е добре всеки да прочете-"За двете риби и петте хляба"

Редактирано Ноември 28, 2007 от xameleona

[Венцислав_]

В голяма степен ние като личности сме именно резултат от мислите си, но не днешните, е точно онези - на по хиляди години. Те се изписват с електромагнитни букви върху микрокосмичното ни небе, а в последствие са част от ауричната система на човек. Така той бива винаги един затворник на собствените си астрално-ментални образи, но в краткосрочен план те се приемат дори като нещо външно за неговата система. От тази позиция той бива експлоатиран.

Имайки предвид, че човек участва и изгражда планетарната липика, той той по същия начин взима участие в земните астрални прави и обратни проекции. Така на него му въздействат и още по-външни електромагнитни сили/диалектично слово, определящи почти изцяло съществуването му.

На човекът му трябват нови моливи, които пробиват планетарното и аурично небе и отпечатват графитите си на едно друго, много по-далечно Небе. Те са подарък от Татко, но разбира се, за Рождения Ден... За целта обаче трябва да захвърли целия си настоящ евтин комплект, което е достатъчно трудно, при положение, че той именно с него се идентифицира и то напълно.

[Валентин Петров]

Какво е новото за човека? Това вие ще го намерите. То е нещо неизвестно. Сега ви задавам една математическа задача с едно неизвестно, която сами трябва да решите.

за да живее, човек трябва да изучава законите на Божията любов.

...

умът и сърцето произвеждат по един хормон. Хормонът на мисълта и хормонът на чувствата, като се съединят в щитовидната жлеза, образуват една нова клетка. Ако знаете как и къде да поставите тази клетка, вие ще се подмладите.

...За да се тури тази жлеза в правилно действие, от нея непременно трябва да се отделят два хормона, мъжки и женски, които да се съединят и да образуват една нова форма. Тази нова форма ще даде повече подтик на организма да отпрати повече кръв към мозъка...

Както в света съществуват 5 континента, така и в човешката глава има 5 чела. Днес едва предната част на единия лоб се разработва, а трябва всички тия 5 чела да се разработят добре. Първоначално се е развивала страничната част на човешкия мозък,... Едва човек е започнал по-съзнателно да работи, да развива и други части от своя мозък.

На човека са дадени главно две области от мозъка да развие. Той трябва да завлада тия две области от мозъка си. Тези области са моралната и умствената. Тях трябва той да развие. За да ги развие правилно, той трябва да разбира законите на природата. Ако той се развива правилно, тогава в горната част на мозъка ще се родят женските хормони, а в предната част на мозъка ще се родят мъжките хормони. Като се съединят тия два вида хормони, те ще родят една нова форма, която ще предизвика подмладяването.

Хората остаряват, понеже не хранят достатъчно своя мозък. Хората не мислят достатъчно, защото, ако те мислеха, щяха да внесат повече кръв в мозъка си. Като влезе тази кръв в мозъка, тя ще почне да го обработва. ... Човек трябва да се научи да мисли. В човешкия мозък има цели области, които са празни, не са разработени. Те са като пустини.

миналите и сегашните страдания на хората се дължат на това, че хората не са турили на работа органите, които Бог им е дал.

когато човек напуща Земята, той продава всичките си ниви, всичките си земи и със себе си взима само онова, което е най-ценно.

Който иска да бъде гений, той трябва да е разрешил въпроса за безсмъртието. Смъртен ли е той, нищо не може да направи. Безсмъртен ли е, всичко може да направи.

[Ася_И]

Защо не можем да се скрием от мислите си? Това означава да организираме своите мисли, чувства и постъпки. Ако има синхрон между трите неща, то тогава няма да има противоречие в мислите ни.

В природата нещата са подредени от милиони години. Хиляди години преди нас хората са имали спънки, които да преодолеят. И са ги преодолявали. Затова, това което мислим не се губи – то се натрупва и се предава на поколенията. Трябва да приемем, че сме такива, каквито сме и да започнем да работим върху себе си – най-напред като сложим ред в собствените си мисли или както казва Учителя: да мислим право. Цял един живот.

Когато започнах да чета Учителя ми направи впечатление думата 'опитност'. Тогава го възприех като архаизъм. Но сега мисля, че има друго значение.

[Максим]

Да всичко каквото изречем или помислим остава и се натрупва в пространството. Наскоро имах една проста опитност-случайно държах в ръцете си балон, в момента когато в другия край на голяма зала човек започна да удря по един барабан незабавно усетих вибрацията на балона в ръцете ми. Убедих се, че всеки звук, всяка дума и всяка мисъл създават вибрация на фино поле в пространството. Те не изчезват, а остават и рано или късно дават съответен резултат. Осъзнах, че трябва да съм по-отговорен към всичко, което казвам или помислям. Разбрах, че нося отговорност за качеството на своето присъствие не само за себе си, но и за другите около мен.

[Валентин Петров]

:thumbsup2:

[Ники_]

Така е наистина!

Според мен Бог се Е проявил, за да се наслади от Себе Си, бегайки от момента от Вечното едно и също Нищо (Своята непроявеност).

Всеки миг Той се преоткрива. За тази цел Му е необходимо да изпраща от Себе Си и да приема в последствие отново обратно в Себе Си, същото което Е изпратил, но вече оБогатено.

Но това, разбира се е само според мен. Даже не съм сигурен в това дали е "само според мен". Но какво значение има всъщност...

"Какво са за планината хиляда години!?!" от филма "Време разделно"

Или с други думи: Какво са за вечността "моите" преходни мисли!?

Редактирано Ноември 29, 2007 от Ники_

[Валентин Петров]

Аз поддържам мнението, че съм много добър. Много добър съм по това, че мисля, че много малко зная. Макар че много зная, пак мисля, че малко зная всъщност. Понякой път правя изследвания. Аз, добрият, в мене се породи едно чувство упорито, неотстъпчиво, като че не иска да се подчини на нищо. Казвам: Не съм аз, откъде е дошло туй? Започвам да търся, търся, намеря една жица отнякъде, виждам дошло или от юг, или от изток, или от запад отнякъде, изчислявам, измеря километрите 10, 15, 20, 100, 1000 километра дошло. Дето е по-близо иди-дойди, справям се по-лесно, но тези на хиляда километра, проверявам дали това е вярно. Намирам туй упорито същество, което не може да учи. Искам да се занимавам с нещо, то вътре в мене казва: Не искам да уча. Ида, намеря го, занеса му някой подарък, кажа му сладка дума, разположи се туй същество. Върна се и аз съм разположен. Като изменя неговото състояние отвън, ще се измени и моето състояние. Всички ще се стремите всеки един да измени състоянието на едно същество, което му препятствува.

Да ми бъде ученик