Кастанеда

[selsal]

Доколкото съм запознат повечето хора - в една или друга степен - познават идеите на Кастанеда. Дали тези идеи са приемани или не, е въпрос, който според мен е добре да отстъпи пред един друг въпрос: как всеки разбира за себе си тия идеи?

Възможно ли е да говорим за духовен живот и духовна практика от една страна, и магьосничество от типа, представен в книгите на Кастанеда, от друга страна?

Редактирано Ноември 28, 2007 от Ради

[Guest Мона]

Възможно ли е да говорим за духовен живот и духовна практика от една страна, и магьосничество от типа, представен в книгите на Кастанеда, от друга страна?

А за него това не е ли едно и също? Визирам духвността, доколкото е духовност и магьосничеството - като общуване с духовете...

Поредна религиозна философия или религиозно лицемерие, не знам.

Мадре Луна не знам какво би казала...

Ти много роптаеше, че тамата за Кастанеда била затворена...

Знаеш ли, за пръв път или за втори може би съм съгласна с модераторите. Единствената разлика е, че те са я "заключили" поради едни съображения, а аз одобрих постъпката им заради други.

[Guest Ла Горда]

В една книга бях чела, че има хора които вярват в камък и са разрешили въпросите на живота

. Всичко е до човека... а иначе темата за Толтеките е много дълбока. Поздрави!

"Сърцето ми вече е способно да приеме всякаква форма - то е пасище за газели и манастир за християнски монаси, храм за идоли и Кааба за поклонниците, на Тората скрижалите и Корана. Аз изповядвам религията на Любовта, който и път да поемат камилите й. Любовта е моята религия и моята вяра."

Ибн Араби

http://www.beinsadouno.com/board/index.php...=2630&st=20

[Орлин Баев]

Аналогията по дефиниция означава: "Релация между дълбоки структури!" След дефиницията се добавя, че аналогия се прави именно между дълбоките структурни нива на два обекта, а не между повърхностните им атрибути!

...

В контекста на горното, не виждам разлика между духовен живот и учението на толтеките. Самият Дон Хуан - бил той реална личност или литературен герой - многократно разграничава разликата между "пътят на знанието" и магията, като подчертава, че учи Карлос именно на този път, а не на магия. Според него да станеш магьосник е като да станеш хлебар или обущар - всеки може да стане, следвайки определени правила. За да стане обаче човек на знанието, на индивида са нужни качествата именно на духовността - растеж в качествено различна плоскост на съзнанието.

Кастанеда обяснява в книгите си (отдавна не съм ги прелиствал и не си спомням сега точно къде и в коя), че използва думата магия просто за удобство и краткост.

[Guest Ла Горда]

Аналогията по дефиниция означава: "Релация между дълбоки структури!" След дефиницията се добавя, че аналогия се прави именно между дълбоките структурни нива на два обекта, а не между повърхностните им атрибути!

...

В контекста на горното, не виждам разлика между духовен живот и учението на толтеките.

Самият Дон Хуан - бил той реална личност или литературен герой - многократно разграничава разликата между "пътят на знанието" и магията, като подчертава, че учи Карлос именно на този път, а не на магия.

Според него да станеш магьосник е като да станеш хлебар или обущар - всеки може да стане, следвайки определени правила

.

За да стане обаче човек на знанието, на индивида са нужни качествата именно на духовността - растеж в качествено различна плоскост на съзнанието.

Кастанеда обяснява в книгите си (отдавна не съм ги прелиствал и не си спомням сега точно къде и в коя),

че използва думата магия просто за удобство и краткост.

[selsal]

Доколкото виждам аз, двете мнения - това на Мона и това на Орлин - са, ако не диаметрални, то сравнително различни що се отнася до мирогледа на Кастанеда. Но пък общото между тях е: според Мона, че разбирането за примитивна духовност е нещо недобро; а според идеята на Орлин, че уклонът към познатото понятие за магия отклонява от идеята за знание.

Тук въпросът е как да отличим духовната същина в един мироглед от духовната претенция. Понеже съм забелязал интереса на Мона към Блаватска (а аз при Блаватска съм чел за различието между Христос и Хрестос), ми е интересно да разбера в какво се състои основната разлика между Блаватска и Кастанеда?

И един въпрос към Орлин: къде минава границата между истинската познавателност и ритуалната игра на симулиращия познанието? Примерно - да си призная - аз намирам вижданията на Кен Уилбър за едно струпване на класификации, които целят да извикат ефект, магичност, но не и реално знание.

Ла Горда, според алхимиците Христос е камъкът; или по-точно камъкът е Христос. Един вярва по-един начин в камъка, а друг по съвсем различен начин. То - нали - хората май-май все различно се обичат. Въпросът не е ли по-скоро "как", а не в "какво".

----

И защо е трябвало да няма тема за Кастанеда?

[Guest Ла Горда]

Ла Горда, според алхимиците Христос е камъкът; или по-точно камъкът е Христос. Един вярва по-един начин в камъка, а друг по съвсем различен начин

. То - нали - хората май-май все различно се обичат. Въпросът не е ли по-скоро "как", а не в "какво". - Ммммм да

----

Марк 12:10

Не сте ли прочели нито това писание: - "

Камък

ът, който отхвърлиха зидарите, Той стана глава на ъгъла,

Виж на какво попаднах

http://www.chitanka.info:82/lib/label/%D0%...%B8%D0%BA%D0%B0

[Орлин Баев]

И един въпрос към Орлин: къде минава границата между истинската познавателност и ритуалната игра на симулиращия познанието? Примерно - да си призная - аз намирам вижданията на Кен Уилбър за едно струпване на класификации, които целят да извикат ефект, магичност, но не и реално знание.

Ако става дума за сравнение между познанието по магия и това на "пътя на знанието" - духовния път, границата може би минава между качеството на мотивацията, а не зависи толкова от конкретните методи. При "пътя на знанието" мотивацията е за стремеж към глобално обхващане на познанието и по вертикал (висше аз, свръхсъзнателно развитие) и по хоризонтал (практично его приложение, но съобразено с директивите на вече присъстващия висш Аз). При магията познанието се ограничава предимно в търсене на развитие по хоризонтала, като до голяма степен липсва присъствието на висшата развиваща се вечна същност, висш Аз. Така го разбирам, поне що се отнася до магията каквато е днес. Чувал съм, че да речем преди две хиляди години думата магия семантично е била наситена със същото значение като духовен път - сега обаче нещата са се променили.

Здраве!

[Иво]

Selsal, преди да се отклоним в тази тема да обсъждаме различни въпроси на магическата практика на Кастанеда, както и връзките към агни йога, теософията, библията и други, мисля че е редно да направиш кратко пояснение, за допирните точки, които виждаш между Учението на Учителя и това, за което говори Кастанеда. Това е и едно от основните предназначения на този форум, а именно да показва допирните и общи точки, да създава духовни мостове... и не толкова да акцентува върху различията.

На мен например, ще ми бъде интересно да прочета едно подобно мнение, а предполагам и на другите участници.

[Ники_]

Selsal, преди да се отклоним в тази тема да обсъждаме различни въпроси на магическата практика на Кастанеда, както и връзките към агни йога, теософията, библията и други, мисля че е редно да направиш кратко пояснение, за допирните точки, които виждаш между Учението на Учителя и това, за което говори Кастанеда. Това е и едно от основните предназначения на този форум, а именно да показва допирните и общи точки, да създава духовни мостове... и не толкова да акцентува върху различията.

На мен например, ще ми бъде интересно да прочета едно подобно мнение, а предполагам и на другите участници.

[mecholari]

И един въпрос към Орлин: къде минава границата между истинската познавателност и ритуалната игра на симулиращия познанието? Примерно - да си призная - аз намирам вижданията на Кен Уилбър за едно струпване на класификации, които целят да извикат ефект, магичност, но не и реално знание.

И защо е трябвало да няма тема за Кастанеда?

Не съм Орлин но това е един хубав въпрос, на който имам желание да отговоря.

Ако един човек има реално знание и срещу него стои друг, който е "просветен", т.е. изпратен му е духът на истината, той просветеният веднага разбира, че срещу него стои човек с реално знание. Освен това просветеният не вярва в случайността, а в Божествената предопределеност, т.е. че е било необходимо да срещне друг човек с реално знание. Даже "физическата" им среща не е първата, която са осъществили, и следвайки закона са се "привлекли" един друг в "животите си". И всичко това в точно определен момент(когато му е дошло времето).

Ако срещу човека с реално знание стои друг, който не притежава такова, този, който не притежава още знанието ( по негови си убедителни причини, тесногръдие и слепота), нарича притежаващия знание шарлатанин. И всичко това е защото вярва в лъжата. А човешката предопределеност е да се познае истината. Затова всеки е хубаво да търси духа на истината. Примерно дон Мигел Руис, говори за едно състояние на човешкият мозък наречено митоте. А индийците го наричат мая (илюзия) . Няма значение кой как го класифицира. Важното е как да излезеш от него.

ТОВА НЕ ВОДИ КЪМ СВЯТОСТ

Буда обявявал във всеки град, в който пристигал:

-Моля, не задавайте 11 въпроса. Тези въпроси включват в себе си най-важните понятия като Бог, душа, смърт, живот, истина и т.н.

Когато го питали защо, той отговарял:

-Защото на тях не могат да се дадат отговори. Не защото аз не знам отговорите, но първо, е невъзможно да ги изразя с думи; и второ-познаването на тези неща не способства за святост в живота и не води до просветление, а на трето място-тези въпроси създават вярвания, които ви пречат да видите истинската реалност. Питайте за гнева и как да излезете от него. Питайте за алчността, за привързаността, за трансформацията. Питайте как да отхвърлите ума си и да достигнете състояние на медитация.

Твърдя, че когато човек отхвърли ума си (спиране на вътрешния диалог го нарича Кастанеда), тогава се появява духа на истината, който от учителя Дънов е наречен "ангелски" и "първороден" език. Тогава илюзиите умират и човек познава истината. И това няма нищо общо с интелигентността, натрупаните познания по интелектуален път и логиката, и е действие водещо до директно познание. Тогава вече знаеш, без да е необходимо да доказваш, а и разбираш, че от слепите вече си предварително етикиран и да опитваш да им се доказваш, означава сам да се вкараш в мрежите на енергийният вампиризъм, благодарение на който се хранят Летачите (първородният грях- змия, крокодил (четете Пиер Дако), реплоид (Кредо Мутуа) и др.).

Колкото до Кастанеда има един интересен момент, където той твърди , че "ще изгори от вътре" и ще се превърне в светлина. Ванга, споделя веднъж, че един светия "държи Русия като на длан", 'превърнал се е в светлина и излъчва, излъчва". И Ванга за някои е толкова отхвърляна, колкото и Кастанеда.

Това, което ми харесва в учението на Дънов е "ако сте ме разбрали- добре. Ако ли не-още по-добре" и "неизброими са пътищата на светлината". Т.е. Дънов никъде не се налага и говори, че единствено неговият път е правилен. И това е правилното отношение според мен. Защото да развиеш "окото на сърцето" , 'точката в сърцето, даваща ти възможността да усещаш истината", или пък някаква жлеза , приличаща на лотос (може би с фантазия), това всъщност е важно, а не пътят по който ще го направиш.

И ето има тема за Кастанеда , просто не е било дошло времето. Неговата книга "Изкуството на сънуването", вече съм я препоръчвал, защото помага за "осъзнатато сънуване". А може би трябва да прочетете и "Исра" (Нощните пътувания на Моххамад пророка). Все пак Моххамад описва Бог така, както го описва Ванга.

[Ники_]

И един въпрос към Орлин: къде минава границата между истинската познавателност и ритуалната игра на симулиращия познанието? Примерно - да си призная - аз намирам вижданията на Кен Уилбър за едно струпване на класификации, които целят да извикат ефект, магичност, но не и реално знание.

И защо е трябвало да няма тема за Кастанеда?

Не съм Орлин но това е един хубав въпрос, на който имам желание да отговоря.

Ако един човек има реално знание и срещу него стои друг, който е "просветен", т.е. изпратен му е духът на истината, той просветеният веднага разбира, че срещу него стои човек с реално знание. Освен това просветеният не вярва в случайността, а в Божествената предопределеност, т.е. че е било необходимо да срещне друг човек с реално знание. Даже "физическата" им среща не е първата, която са осъществили, и следвайки закона са се "привлекли" един друг в "животите си". И всичко това в точно определен момент(когато му е дошло времето).

Ако срещу човека с реално знание стои друг, който не притежава такова, този, който не притежава още знанието ( по негови си убедителни причини, тесногръдие и слепота), нарича притежаващия знание шарлатанин. И всичко това е защото вярва в лъжата. А човешката предопределеност е да се познае истината. Затова всеки е хубаво да търси духа на истината. Примерно дон Мигел Руис, говори за едно състояние на човешкият мозък наречено митоте. А индийците го наричат мая (илюзия) . Няма значение кой как го класифицира. Важното е как да излезеш от него.

ТОВА НЕ ВОДИ КЪМ СВЯТОСТ

Буда обявявал във всеки град, в който пристигал:

-Моля, не задавайте 11 въпроса. Тези въпроси включват в себе си най-важните понятия като Бог, душа, смърт, живот, истина и т.н.

Когато го питали защо, той отговарял:

-Защото на тях не могат да се дадат отговори. Не защото аз не знам отговорите, но първо, е невъзможно да ги изразя с думи; и второ-познаването на тези неща не способства за святост в живота и не води до просветление, а на трето място-тези въпроси създават вярвания, които ви пречат да видите истинската реалност. Питайте за гнева и как да излезете от него. Питайте за алчността, за привързаността, за трансформацията. Питайте как да отхвърлите ума си и да достигнете състояние на медитация.

Твърдя, че когато човек отхвърли ума си (спиране на вътрешния диалог го нарича Кастанеда), тогава се появява духа на истината, който от учителя Дънов е наречен "ангелски" и "първороден" език. Тогава илюзиите умират и човек познава истината. И това няма нищо общо с интелигентността, натрупаните познания по интелектуален път и логиката, и е действие водещо до директно познание. Тогава вече знаеш, без да е необходимо да доказваш, а и разбираш, че от слепите вече си предварително етикиран и да опитваш да им се доказваш, означава сам да се вкараш в мрежите на енергийният вампиризъм, благодарение на който се хранят Летачите (първородният грях- змия, крокодил (четете Пиер Дако), реплоид (Кредо Мутуа) и др.).

Колкото до Кастанеда има един интересен момент, където той твърди , че "ще изгори от вътре" и ще се превърне в светлина. Ванга, споделя веднъж, че един светия "държи Русия като на длан", 'превърнал се е в светлина и излъчва, излъчва". И Ванга за някои е толкова отхвърляна, колкото и Кастанеда.

Това, което ми харесва в учението на Дънов е "ако сте ме разбрали- добре. Ако ли не-още по-добре" и "неизброими са пътищата на светлината". Т.е. Дънов никъде не се налага и говори, че единствено неговият път е правилен. И това е правилното отношение според мен. Защото да развиеш "окото на сърцето" , 'точката в сърцето, даваща ти възможността да усещаш истината", или пък някаква жлеза , приличаща на лотос (може би с фантазия), това всъщност е важно, а не пътят по който ще го направиш.

И ето има тема за Кастанеда , просто не е било дошло времето. Неговата книга "Изкуството на сънуването", вече съм я препоръчвал, защото помага за "осъзнатато сънуване". А може би трябва да прочетете и "Исра" (Нощните пътувания на Моххамад пророка). Все пак Моххамад описва Бог така, както го описва Ванга.

Прекрасно мнение!

[Валентин Петров]

Хубаво и вярно мнение, Мечо

Мисля също като теб че Дон Хуан Матюс беше близо до Лорд Буда.

Преди той да замине за духовния свят, те с Карлос имаха видение на един купол.

Дон Хуан му каза че ще го чака там след смъртта.

Същата форма има купола на Тхупарама Ступа -

Карлос много обичаше "чудеса".

Те са за материалистите, да ги събудят от вековна дрямка.

Карлос още не е стигнал до мястото на срещата, мисля има шанс.

[selsal]

Selsal, преди да се отклоним в тази тема да обсъждаме различни въпроси на магическата практика на Кастанеда, както и връзките към агни йога, теософията, библията и други, мисля че е редно да направиш кратко пояснение, за допирните точки, които виждаш между Учението на Учителя и това, за което говори Кастанеда. Това е и едно от основните предназначения на този форум, а именно да показва допирните и общи точки, да създава духовни мостове... и не толкова да акцентува върху различията.

На мен например, ще ми бъде интересно да прочета едно подобно мнение, а предполагам и на другите участници.

Дънов учи, че Великият Дух на живота възпитава човек, събужда разума в душата му и предизвиква неговата изначална любов към духовното.

Кастанеда е научен, че Духът почуква, потропва и връхлита всеки един от нас. С единствената цел да го измъкне от пашкула на обичайното, на еснафски понятното. И не му представи една необичайна реалност.

Дънов учи на условието, което трябва да се има винаги предвид, за да успяваме да се приближим към истината; това условие е постоянното ни съзнание за Вечността.

Кастанеда е научен, че Безкрайността има едно-единствено условие и занимание за така наречения безупречен воин - това е стремежът му към свобода.

----

И Дънов, и дон Хуан персонализират, очовечяват природата, духът в природата. Те говорят за замисли, за намеренията на Вечността или Безкрайността. Дънов казва, че природата е пластична, и ако не успява да въздейства с един свой закон, тя прибягва до друг. Кастанеда разказва, че духът е безжалостен в намеренията си да достигне човек. И двамата поставят ударение върху от отклонението от намеренията на вечността, от насоките на "ръководното начало" (един израз на Марк Аврелий в изключително сходната в стилово и смислово отношение с изказа на Дънов книга "Към себе си"). Тези отклонения погубват човек.

Аз много харесвам библейската история за Йов. От всички интерпретации, които съм чел, най-много ми съответства тази на Дънов (а съм чел мненията на Достоевски и Юнг). Йов е праведен човек, чийто имот и семейство са погубени от Сатана, само за да се изпита любовта на Йов към Бога (а именно Бог позволява действията на Сатаната). И това не е всичко, Йов е подложен на безмилостни телесни страдания. Но Дънов докрай оправдава замислите и поведението на Бог. По същия начин Кастанеда нито веднъж не укорява Орела - безжалостният властелин на всички измерения.

----

Човек може да се поправя, възпитава и одухотворява, само когато се вглежда в себе си и без страх вижда онова, което е там.

А там има болка, омраза, нетърпимост и много невежество. Само изот тая гледка се възприема Духа. И иде любовта, благоденствието и познанието.

[Guest aorhama]

Доколкото виждам аз, двете мнения - това на Мона и това на Орлин - са, ако не диаметрални, то сравнително различни що се отнася до мирогледа на Кастанеда. Но пък общото между тях е: според Мона, че разбирането за примитивна духовност е нещо недобро; а според идеята на Орлин, че уклонът към познатото понятие за магия отклонява от идеята за знание.

Тук въпросът е как да отличим духовната същина в един мироглед от духовната претенция. Понеже съм забелязал интереса на Мона към Блаватска (а аз при Блаватска съм чел за различието между Христос и Хрестос), ми е интересно да разбера в какво се състои основната разлика между Блаватска и Кастанеда?

И един въпрос към Орлин: къде минава границата между истинската познавателност и ритуалната игра на симулиращия познанието? Примерно - да си призная - аз намирам вижданията на Кен Уилбър за едно струпване на класификации, които целят да извикат ефект, магичност, но не и реално знание.

Ла Горда, според алхимиците Христос е камъкът; или по-точно камъкът е Христос. Един вярва по-един начин в камъка, а друг по съвсем различен начин. То - нали - хората май-май все различно се обичат. Въпросът не е ли по-скоро "как", а не в "какво".

----

И защо е трябвало да няма тема за Кастанеда?

Селсал, спри се!

Тук има доста читави хора!

Магията, за коята питаш, удря като 220 Волта ток - директно в главата. Нарича се "парализа на мисълта" - първо я опитай, после пак питай!

Чао!

[mecholari]

Не виждам нищо лошо в това да персонализираш. Това за мен означава да пречупваш през собствената си призма. Когато го правиш взимаш нещата "отвън" и ги вкарваш "вътре" в теб. Действието опира да правенето на личен избор. Какво да си вземеш? Всъщност, всички "духовни" учители са работили за нас. Даже са работили за мен, защото "нас" ще бъдем, когато станем всички братя. А за да го направим е необходимо да търсим това, което е общовалидно за всички а не да подчертаваме "пропастите" , които ни разделят. И действието не означава, че ще изгубим индивидуалността си.

Дънов освен учител е също пророк т.е. човек виждащ бъдещето. И негово твърдение е, че след 1999 год. ще започне да се извършва гореспоменатият процес на "побратимяване". И има една лекция, където се говори как хората много ще празнуват, защото Бог "ще духне и ще изгони една въшка от часовника", "защото там не й е мястото":

.......................

И Господ ще дойде, ще духне и всичко ще тръгне. Колко лесно! Тези животинки са за друго място, не бива да стоят вътре в часовника. Християнството е онази философия, която иска да освободи човешката душа от всякакви паразити, да се наместят видите на езика, на ума и на сърцето - там е спасението. И когато се поставят на мястото всички види и винтове, когато умът и сърцето бъдат на място и в ред, ще настъпят условията на вечния живот. Тогава възкресението ще бъде дело осъществимо и възможно. Аз зная, че това поставяне винтовете на място е трудна и тежка работа. Но когато тя се свърши успешно, човечеството ще празнува своя юбилей на земята - деца (синове и дъщери) ще пеят новата песен на живота, че техните родители са намерили и наместили винтовете и че за самите тях настава светло бъдеще; народите ще ликуват, хвалят и славят Добрия Господ, че техните духовни глави, свещеници, проповедници, учители, царе и министри са намерили и наместили своите винтове и че и за техния живот на земята настъпва светло бъдеще. Ще пеят всички една песен, но велика песен на живота, която ще трогва издъно техните сърца и души. В тази песен ще се оповестява цялото минало, ще се влива цялото бъдеще, ще се изразява духът на новия живот. Но, ще каже някой, що за винтове? Какво могат те да сторят? В тези винтове е начертан пътят, по който трябва да се върви. Те съединяват, те затягат разединените части на живота. И онзи, който се вгледа в техните витлообразни нарези и в ръката, която ги завинтва, ще разбере дълбокия смисъл на Великите Закони, които движат всичко към определена цел. Това са Божествени сили, които според Божията воля скоро ще се явят в живота и ще наместят и сложат на своите места разгласените елементи, ще насочат Божествените сокове към човешката душа, ще поставят душата в нейната истинска среда, ще създадат най-добрите условия за нейното развитие, ще внесат истинските елементи на живота. Тогава нашата душа ще бозае, тъй както дете бозае от гърдите на майка си, здраво, чисто и непримесено мляко. Тогава в нашето подсъзнание ще се явят корените на Божественото съзнание и върху него ще се издигне стволът, ще израснат клоните, ще се развият листата на нашето самосъзнание, а във вейките на последното ще се появят пъпките и цветовете на свръхсъзнанието - на ангелите.

Когато това стане, то ще бъде признак на духовната пролет, човешката душа ще се намери в областта на безсмъртието, извън ноктите на смъртта, греха и престъпността. И ние с положителна вяра, с положително знание, можем да очакваме неоценимото богатство - плода от Дървото на Вечния живот, листата на което служат за изцеление на човешките недъзи, а самият плод - за поддържането и безсмъртието на човешката душа и единението с Бога. А това велико събитие е на прага на днешния живот.

.......................

Дон Мигел Руис в "Толтекска книга на мъдростта", многократно използва думата "паразитът". А ето едно откровение на Рудолф Щаер:

Културата на Водолея ще хармонизира и ще примири всичко. През тази култура ще възтържествува също така и справедливостта. Тя ще бъде истинска духовна пролет на човешката душа. Главното качество на Водолей е чистотата. През тази култура ще се изпълни писаното в Апокалипсиса1/: “И видях слезваше от небето Ангел, който имаше ключа на бездната, верига голяма в ръката му. И улови змея, старовремната змия, който е дявол и сатана и го върза за тисящи години и хвърли го в бездната, и заключи го и запечата зад него, за да не прелъстя вече народите, докле се свършат тисящите години и след това трябва да бъде отвързан за малко време.”

Това е цитат от книгата на Пиер Дако "Психология и вътрешна свобода":

..........................................

Жан и крокодилът

- Седемгодишният ми син Жан често прави особен жест с ръка, като че иска да отпъди нещо надалеч от себе си. Като че ли избутва, отблъсква нещо... но какво? Прави го много често, особено вечер. Учудващото е, че няма нищо против да спи сам на загасена лампа. Въпреки че вратата на стаята му остава отворена, никога не ме е викал нощем. Разпитвала съм го, но без резултат...

На въпросите: „От какво се страхуваш? Какво пъдиш?" детето не даваше никакъв отговор. Дали защото наистина не го знаеше, или защото се боеше да разкрие пред самото себе си ужаса, който изпитваше (тъй като по всичко личеше, че става дума за ужас)? Накрая, след като използвахме какви ли не средства (игри, рисунки и др., които впрочем Жан много харесваше), успяхме постепенно да открием какво го тревожи. Ставаше въпрос за огромен крокодил, който се приближаваше към него и се канеше да го погълне. Вероятно си го представяше много ясно, съвсем като жив...

Какъв беше този крокодил? Травмиращ спомен от анимационни или други филми? Майката, възприемана като „поглъщаща" (въпреки че подобно тълкуване би било твърде опростенческо)? Или някое от чудовищата, населяващи колективното несъзнавано на човешкия род, следователно и на децата, бе изплувало на повърхността? Да не би да ставаше дума за кошмарен сън, от който Жан не можеше да се отърве?

В края на краищата той успя да нарисува „своето" чудовище, да го проецира върху лист хартия, вместо да го остави да броди из дебрите на душата му.

След това трябваше да го освободим от породената от фантазма тревожност.

Психологът му обясни, че в Китай например има поверие, според което крокодилите излъчват светлина; за

други народи той е истинско божество, Владетел на земята и т. н. Запозна го - с разбираеми за него думи - със символиката на това животно. Момченцето реагира доста бурно на легендите, разпространени сред някои племена, според които тъкмо крокодилът е създал планините и долините.После Жан ей така внезапно престана да прави онзи жест. Може да се предположи, че положителните и съзнавани „информации" са „размили" отрицателните и несъзнаваните, връщайки на крокодила неутралния образ на един от многото земни обитатели.

Да не подценяваме нищо!

......................................

Във всичко това смятам, че Кастанеда намира своето място с описанието на летачите. А общото между учението на дон Хуан и Дънов е, че и двамата не вярват в случайноста. А Кастанеда е парче от пъзела.

Ванга споделя нещо от рода на "и ще дойде учението на бялото братство, което като бял свят ще покрие целия свят, и через него човечеството ще се спаси". Това, което ми прави силно впечатление е "ще се спаси" т.е. не виждам двоумене. Интересното също е ,че Ванга вещае 1999-2000 година, когато "ще се пожъне първия голям урожай". Не знам какво вие виждате в това, но аз виждам операцията на Мулдашев за присаждане на око и шесте книги "Физика на Бога" на Божидар Палюшев, с които научно се доказва съществуването на Бог ,и за което Палюшев е награден като световен гений в Токио. Като с последното твърдение не претендирам за изчерпателност. А от Мулдаше ще взема само приказките за пещерите.

Тайша Абелар, една от ученичките на дон Хуан прави "прегледът" си в пещера. Според учението затвореното пространство "отвсякъде с земя" има особено въздействие и циркулиране на енергиите. В пещера е живял и Моххамед преди да преподаде учението си. Известна е употребата на пещерите от будистите, а пък като християнин винаги се сещам за Богомилите и св. Иван Рилски. Ето какво е писано за последния:

.................

Житие, чудеса и акатист на преподобния наш отец Иван Рилски, чудотворец" издадено от СВЕТА ГОРА, АТОН Славянобългарски манастир "Св. Вмчк Георги Зограф" 2002г. Зачитаме и "дрън ,дрън, дрън ,дрън...." стигаме до 24 стр., и от съветите, които св. Иван Рилски дава на българският цар Петър прочитаме "споменът за смъртта винаги да посещава умът ти". На същата страница можем да прочетем от лестовицата на преподобни Йоан Лествичник:"Придобий спомена на смърта като неразделна съжителка. А твои любими чеда да бъдат сърдечните въздишки"(Слово 3:14). На страницата можем да прочетем и "животът е Христос, а смъртта-придобивка".

.....................

А в "Толтекска книга на мъдростта" дон Мигел Руис ни призовава към същото , говорейки за ангела на смъртта. Както и дон Хуан в книгите на Кастанеда.

И ето виждам общи неща между ученията, събитията, предсказанията и посоката, в която се движа аз. Като това не е задължително да бъде вашата посока.

Харесва ми деята на Иво да търсиме общото а да не наблягаме на различията.

[Иво]

Selsal, благодаря ти за споделеното от теб виждане за връзките между Учението на Учителя и Кастанеда, които си ни показал в последното си мнение. Макар и кратко, това е добра отправна точка за развитие на темата. Ще се радвам по-нататък да споделиш и други подобни допирни точки, които си открил или които откриваш.

А практикувал ли си Тенсегрити? А Паневритмия? Ако си практикувал и двете, може ли отново да споделиш впечетления и допирни точки между тях? Ако някой друг може да сподели също ще е ценно.

Харесва ми деята на Иво да търсиме общото а да не наблягаме на различията.

Всъщност, това е една от основопологащите идеи на самия форум "Духовни мостове".

Редактирано Декември 1, 2007 от Иво

[selsal]

Selsal, благодаря ти за споделеното от теб виждане за връзките между Учението на Учителя и Кастанеда, които си ни показал в последното си мнение. Макар и кратко, това е добра отправна точка за развитие на темата. Ще се радвам по-нататък да споделиш и други подобни допирни точки, които си открил или които откриваш.

А практикувал ли си Тенсегрити? А Паневритмия? Ако си практикувал и двете, може ли отново да споделиш впечетления и допирни точки между тях? Ако някой друг може да сподели също ще е ценно.

Харесва ми деята на Иво да търсиме общото а да не наблягаме на различията.

Всъщност, това е една от основопологащите идеи на самия форум "Духовни мостове".

Ако желанието ти е да се съсредоточа върху паралели между различните светогледи, а не - примерно - да си набелязвам опоненти, мога да кажа, че ще гледам да съчетая всички цветове от гамата на общуването.

Добре е да се извеждат сходствата в отделните разбирания. Но според мен именно изтънко посочените различия са пункта, в който човек осъзнава вярно профила на всяко учение като съдържание; нещо, което най-добре ще го доближи до духа на това учение. Но засега ще следвам линията на общите страни.

Mecholari, говори за "летачите", аналог на егрегорите, които се споменават във форумите. "Летачът" много напомня на ония тръби от "Матрицата", които са впити в телата на всички хора. Крокодилът от примера на Дако, който Mecholari дава, психоаналитически е фобийна представа, която съдържа неосъзнат конфликт, който се опредметява в страх, а после и в симптома на жеста. Изречено с разбиранията на Кастанеда - крокодилът е "летач"; или по-точно крокодилът е вменение на "летач". Дънов извежда следната причинно-следствена връзка: законът за самосъхранението, колкото и положителен да е, води до егоизма, а егоизмът поражда пороците; тези пороци с времето стават парцелирани личности в личноста, тоест "летачите", за които говори дон Хуан.

----

Аз се занивавам с хатха-йога, тя най ми съответства. Винаги съм бил мнителен към Тенсегрити, към неговата масовост, намирам в Тенсегрити нещо ексхибиционистично. Паневритмията ми приляга, в нея има нещо славянско, което буди симпатиите ми, но нямам нагласа да я прилагам.

[Диляна Колева]

"....за да започне да "вижда",човек най-напред трябва да "спре света"...............с други думи ,човек трябва да научи напълно новото описание,с цел да го съпостави със старото и по този начин да скъса с догматичната си увереност ,която е залегнала във всички нас ,че валидността на нашите усещания или нашата реална представа за света ,не подлежи на съмнение".К.Кастанеда(по думите на дон Хуан)

А Учителя казва по памет "Виждам идват при мен хората убедени толкова много в това което говорят ,че чак започвам да се чудя ,от къде идва това дълбоко убеждение и от къде им идват тези неща на ум,говорят ,вярват си и убеждават другите"

Спирането на света и оглеждането на около става по много начини -светоусещането е много тънко усещане и много различно за отделното човешко същество.Ние човешките същества трябва повече да се оглеждаме и по малко да говорим ,защото нашата вътрешна убеденост за нещата в повечето случаи ,да не кажа почти винаги е доста повърхностно.Допирни точки има в почти всички учения ,но е трудно да се откриват с точни цитати.

"Спирането на света" беше наистина подходящо за довеждане до известни състояния на съзнанието,в които делничната реалност се променя ,защото потокът на възприятия,обикновенно протичащ без прекъсване,е бил спрян от комплекс обстоятелства,чужди на този поток."К.Кастанеда

практики за това мисля че всеки знае в различните учения са под различна форма но ефекта им е един.

[mecholari]

Смятам да направя друга съпоставка между ученията.

„В тази песен ще се оповестява цялото минало, ще се влива цялото бъдеще, ще се изразява духът на новия живот.” Петър Дънов

От книгата на Флоринда Дюнер-Грау “Живот в сънуването” (Флоринда е друга ученичка на дон Хуан):

...........................................

Не бях много сигурна какво имаше предвид, а и не исках да разбера. Преди да успее да каже нещо друго, аз' го попитах как така знае толкова много за антропологията, историята и философията.

Той се усмихна и поклати глава.

- Не забеляза ли как го направих? - попита и продължи, като сам си отговори на въпроса. - Взех мислите от въздуха. Просто разтегнах енергийните си фибри и улових тези мисли, както се лови риба с въдица, от огромния океан от мисли и идеи, който ни заобикаля.

Той разтвори широко ръце, като че ли да обхване самия въздух около себе си.

............................................

Този цитат за мен се припокрива с част от Теорията на торсионните полета, както и обяснява отчасти феноменът Ванга. Самата теория описва Ванга доста по-добре.

...............................................

- Какво има? - попита Флоринда. - Да не ти е лошо? Посочих небето. Слаба белезникава ивица беше единственият остатък от слънчевата светлина.

- Не е възможно да съм изгубила цял ден - промълвих аз.

Гласът ми заглъхна още преди да съм завършила изречението. Опитвах се да асимилирам идеята, че действително са минали цяла нощ и целият следващ ден, но умът ми отказваше да го приеме. Неспособността да отмервам времето по обичайния начин ме изваждаше от равновесие.

- Магьосниците прекъсват потока на времето - отвърна Флоринда на мислите ми. - Времето, както ние го измерваме, не съществува, когато човек сънува, както сънуват магьосниците. Магьосниците разтягат или свиват времето по желание. За тях времето не е въпрос на минути, часове или дни, а нещо съвсем различно.

- В състояние на будно сънуване нашите способности за възприятие са увеличени - продължи тя с търпелив, отмерен тон. - Когато се стигне до възприемане на времето обаче, става нещо съвсем различно. Възприемането на времето не се усилва, а се заличава напълно.

После допълни, че времето винаги е фактор на съзнанието; тоест, да съзнаваш времето е психологическо състояние, което ние автоматично трансформираме във физически измерения. Това е така вкоренено в нас, че дори когато не го съзнаваме, ние чуваме един часовник да тиктака вътре в нас, подсъзнателно отмервайки времето.

- При будното сънуване тази способност липсва - подчерта тя. - На нейно място идва една абсолютно нова, непозната структура, която някакси не се поддава на разбирането или интерпретацията, с която обикновено боравим при времето.

- При това положение единственото, което съзнателно ще знам за будното сънуване, е, че времето е било или разтегнато, или свито - казах аз, опитвайки се да схвана нейното обяснение.

-Ще разбереш много повече от това - увери ме енергично тя. - Когато усвоиш до съвършенство навлизането в състояние на повишено съзнание, както го нарича Мариано Аурелиано, ще съзнаваш каквото си пожелаеш, защото магьосниците не се занимават с измерване на времето. Те се занимават с неговото използване, с неговото разтягане или свиване по желание.

...............................................

Правя асоциации с това,че Мулдашев е свил време-пространството със системата огледала (взети от тибетските езотерични книги) .

А пък Ванга казва, че има едно време и много времена.

[selsal]

"....за да започне да "вижда",човек най-напред трябва да "спре света"...............с други думи ,човек трябва да научи напълно новото описание,с цел да го съпостави със старото и по този начин да скъса с догматичната си увереност ,която е залегнала във всички нас ,че валидността на нашите усещания или нашата реална представа за света ,не подлежи на съмнение".К.Кастанеда(по думите на дон Хуан)

А Учителя казва по памет "Виждам идват при мен хората убедени толкова много в това което говорят ,че чак започвам да се чудя ,от къде идва това дълбоко убеждение и от къде им идват тези неща на ум,говорят ,вярват си и убеждават другите"

Чудесен пост.

Кастанеда нарича стереотипните представи за света - глоси. Когато човек влезе в една стая, казва той, вижда не конкретната стая, а наслоената в него представа-за-стая, глосата за стая. Спирането на света е снемане на глосатора, на механизма на стереотипно възприемане. Кастанеда изрично посочва, че спирането на света не е ре-глосировка, тоест преформулирането в един нов модел на възприятийност, а е де-глосировка - пълното превъзмогване на шаблонизираното внимание.

Хусерл - един от големите философи на предходния век - говори за един вид възприемателно въздържание, което задържа човешките убедености в едно или друго. Това се нарича феноменологическа редукция. Нейната цел е иначе безвъпросните ни представи да бъдат поставени под въпрос.

Единствено същински увереният е способен да се отдаде на конструктивно съмнение.

[mecholari]

И няколко линка за статии, какво всъщност представляват българите:

http://www.iskri.net/statii.html Статии на Мавров

http://www.vbox7.com/play:897cbb0f Ванга

www.fenomenibg.com/modules/news/article.php?storyid=42 Geo

Из принципи и идейна основа на българско кемпо:

Съчетането на “трите елемента на борба” /”мек” , “твърд”, “обединяващ”/ създава неподозирани възможности и условия за тактико �“ стратегическо мислене и рационално развитие на двубоя.

То се проявява в атмосферата на взаимно уважение, личен контакт и добра воля. Пълноценният живот ,а още повече оцеляването в момент на екстремална ситуация , са невъзможни без умението на боеца от Българско кемпо да бъде максимално концентриран, за да постигне необходимото психологическо състояние. Във връзка с това , той пренася съзнанието си в точката на обединение, където изчезва феномена протичащо време и се обединяват световете. За славянските народи огненият център на единство е сърцето, за разлика от системата на подготовка на бойците от страните на �”алечния изток, където за такъв център се приема “тандема”, намиращ се на 2-3см под пъпа.

...............

Последното също е спиране на света. И всъщност, не ми се превъзнася Кастанеда. Въпреки, че много ми е помогнал.

Редактирано Декември 1, 2007 от mecholari

[mecholari]

Смятам да ви разкажа и аз една вълшебна приказка. Все пак в заглавието на темата ги има думите "магия-теории и практика". Понеже повечето имат претенциите, че са добре запознати с ученията, и хващат тънките разлики това за мен е радващо и означава, че харесват пътя по който вървят и не смятам да ви говоря за това. Искам да им споделя колко много обичам баба ми, която отдавна не е между живите. Като бях малък ми разказваше вълшебните приказки, споменати в статиите на Мавров и за мене най-хубавите моменти бяха, когато прекарвахме времето си заедно. Израстнах пред очите й, и направих много грешки в живота, но не преставах да чувствам любовта й към мен. Всъщност, каквото и да направех тя си ме обичаше. Много често плача от благодарност заради това. И това е най-голямата магия, която съм усетил у живота-тази жена ме накара да я обикна така силно, че сякаш все по-силно. А хората могат да си играят на магии и практики, да танцуват тансегрити или паневритмия, на "специалното място", в "специалното време", могат да сънуват осъзнато, да спират света или пътуват в други светове, но за мен магьосници ще станат тогава, когато накарат някой да ги обича така, както аз обичам баба ми. И дядо ми много я обичаше и понеже името й е Роза ,й садеше розови храсти в двора. А тя като почина, набързо се разболя и се гътна по нея. За тех написах едно стихотворение, което занапред ще стои на некролога им:

И малка роза , късче красота

пред къщата във двора насадих.

Подарена от човешка доброта,

по-хубава от всеки стих.

Светлината що разкъсва мрака

и ражда утринната благост,

пречупи се във капчица роса,

погали цветето със радост.

И птичи хор във миг възпя,

картината божествено красива,

че цветенцето бе душа

на чудна самодива.

А импулса да го напиша ми го даде една добра душа, която ми подари една роза.

"Аз знам, че съм грешен, но има един, който ме обича" (Петър Дънов)

Прави ми впечатление също, че Дънов не злоупотребява със словото, така както е препоръчано в Толтекската книга на мъдростта.

[selsal]

Акцентът, който дон Хуан поставя най-силно и най-често, се отнася до "пътя на воина", или до така наречената "безупречност". Дали един човек е добър сънувач или прикривач, това губи своето значение, ако не е безупречен воин.

Изключителната ефектност - и самусещането за сила - в практиките на сънуването и прикриването се намират в ярък контраст с направо невзрачната същност на безупречността. Както има хора с невероятен интелект, чиято мисъл трудно се проследява, така има и хора, които прилагат толтекското сънуване с лекота, или се прикриват виртуозно. Но както обдареният с интелект може да е емоционално дете, така и вихреният сънувач или неудържимият прикривач могат да бъдат особено нетрезви хора, впиянчени в своите умения.

Пътят на воина - безупречността - е контролът над собственото съзнание, способността не само да се разгръща това съзнание, но и да се въвежда в адекватно русло. Безупречният воин е като добрият шахматист, той винаги оценява позицията на дъската (в реалността). Безупречността е оная отстраненост, която удържа воина от увличане, безупречността е силата да поддържаш и реализираш напреженията, които възникват в различните ситуации, без това да те сломява, безупречността е икономика на енергията във воина.

Без безупречност един сънувач ще се превърне в грандиозен фантазьор, но все пак ще е нищо повече от фантазьор; без безупречност прикривачът ще стане ловък манипулатор, но все пак ще си остане един прост манипулатор.

Безупречността е да си хладен, дори когато гориш.

[Валентин Петров]

Много любов се излъчва от стихотворението

Тук в Канада българските баби учудиха всички с невероятните си постижения и възможности

Май в България не са могли да се разгърнат

В Индия Баба означава Небесния Татко

Това е значението на Учителя Бабаджи който живее и досега в Хималаите

Да ви прати Небесния Татко великата си мъдрост и чистота