Силвия СД Добавено Декември 1, 2007 Доклад Share Добавено Декември 1, 2007 (edited) И така - как решавате проблемите си - като ги замацвате от зрението си и бягате от тях, защото са болезнени за вас или като ги доразкривате напълно, въпреки болката и се опитвате да се изчистите от тях? Или с други думи криете ли се от страховете си и проблемите си или се стремите да се срещнете очи в очи с тях и да ги преодолеете? Редактирано Март 1, 2008 от късметче Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Добромир Добавено Декември 1, 2007 Доклад Share Добавено Декември 1, 2007 Според мен проблемите следва да се решават искрено и съпричастно. Но следва да има до известна степен и търпимост към чисто човешките ни слабости - стига те да не стигнат до предел, в който нарушават нормалното протичане на форумската обмяна на мнения. Обикновено и най-неприятните реакции не са израз на някаква първична злоба, а представляват отдушник на някакъв вид болка или разочарование - а кой ли от нас ги няма в душата си - и толкова ли е съдбоносен фактът, че ги изразяваме по различни начини?! Важното е да се прогледне отвъд външния израз на проблема и да се разбере, че наличието му не може да хвърли сянка върху съкровената ни Същност... Ето какво казва по въпроса един християнски психотерапевт: Ние сме родени, за да се превърнем в качеството си на съзнателни личности в нова форма на живот на Бога… Да се издигнеш до такава власт, че да няма кого да обвиняваш, освен себе си, е ужасяващо. Ако не беше Бог вътре в нас, при такова високо положение бихме се страхували от собствената си самотност. Проблемът за разграничаването на отговорността, която трябва да поемем, от тази, която не трябва да поемаме, е един от най-големите проблеми на човешкото съществуване. Не е лесно да се променим, но е възможно. В това се състои величието ни като човешки същества. Богът преди скептицизма не прилича на Бога, който идва след това. Откакто узнах, че група съвсем различни хора, които се обичат, е нещо потенциално възпроизводимо, аз никога не съм губил напълно надеждата си за човечеството… Вместо да бъдат пренебрегвани, отричани, скривани или променяни, в общността различията между хората ще се възхваляват като дар свише. Не е възможно истински да разбереш другия, без да направиш място за него в себе си. Всички сме в криза, макар че повечето от нас все още се стараят да скрият от себе си и от другите своята сломеност… Раните ни са болезнени. Но по-важна от тях е любовта, която възниква, когато ги споделяме помежду си. Д-р Морган Скот Пек Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
infinity1305 Добавено Декември 1, 2007 Доклад Share Добавено Декември 1, 2007 Много добра тема, която обаче изисква абсолютна искреност от пишещите, заради ползата на четящите и търсещите. Аз ще я следя с интерес, дори ще споделя себе си тук... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Еси Добавено Декември 1, 2007 Доклад Share Добавено Декември 1, 2007 (edited) Силвия, наистина добра тема и може да се развие, само ако се вземе лично участие. Това обикновено е трудно заради автоцензурата която си налагаме. Днес за разнообразие си изтеглих карта на мъдростта: Когато поток стигне до камъни по своя път, той не се бори да ги премести и не се бие с тях, и не мисли за тях. Той просто ги заобикаля. И докато заобикаля, пее. Водата отговаря на това, което е, с ненапрегнато действие. Някои мой проблеми съм ги заобикаляла докато събера сила да ги реша, трябва човек да е подготвен. Сега с всички сили се опитвам да разбера "Защо?" Понякога не ми се отдава да стигна до яснота и затова се считам за късметлиика, че има хора, които ми помагат да се разбера Редактирано Декември 1, 2007 от Еси Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
infinity1305 Добавено Декември 1, 2007 Доклад Share Добавено Декември 1, 2007 Не удари на чук, а танцът на водата с песен извайва камъчетата до съвършенство... Аз не ги заобикалям... проблемите, само ги приемам... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Еси Добавено Декември 1, 2007 Доклад Share Добавено Декември 1, 2007 (edited) Не удари на чук, а танцът на водата с песен извайва камъчетата до съвършенство... Infinity Редактирано Декември 1, 2007 от Еси Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Донка Добавено Декември 1, 2007 Доклад Share Добавено Декември 1, 2007 Ето какво казва по въпроса един християнски психотерапевт: Проблемът за разграничаването на отговорността, която трябва да поемем, от тази, която не трябва да поемаме, е един от най-големите проблеми на човешкото съществуване. Д-р Морган Скот Пек :thumbsup: Благодаря Добромир! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Силвия СД Добавено Декември 1, 2007 Автор Доклад Share Добавено Декември 1, 2007 Много благодаря на преждеписалите, наистина не очаквах, че някой изобщо ще пише - темата изисква честност и искреност, както спомена Инфинити, а това е равносилно на смелостта да се разголиш, едва ли много хора са способни на това. Дрехите могат да покриват нечии несъвършенства, но в морето те не са нужни, пречат на нежната милувка на водата, пречат и на движението под форма на плуване. Еси, това е така, но важи за спокойните и весело - безгрижни потоци и за едно две красиви камъчета - вид наслагвания, избутани под формата на концентрации тук и там по хода на реката. Тук си говорим за напластявания, които задушават, запретяват и задържат нормалното течение на потока, а и са причина за намаляване на неговата чистота. Водата е стихия и не трябва да се подценява. Вода, в която е налично движението (не е замряло блато), бентове не търпи. Добромир, не говорим за рани, а за гнойни възпаления. Раната кърви, кръвта има самопречистващи способности. Гнойникът е по-дълбок от раната и ако втората може да е сътворена от нещо външно, поведението е точно обратното - тя трябва да не се докосва, за да епителизира първично, без усложнения, а първият е плод на собствената ни нечиста кръв, която търси изход да изведе нечистотиите си навън, затова и възпаленото място е по-болезнено от рана. Въпросът в тази тема е как да му помогнем да го стори. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Аделаида Добавено Декември 1, 2007 Доклад Share Добавено Декември 1, 2007 Силве темата е хубаво, благодарско. до скоро си мислех, че с много търпение и любов, с много откровеност и желание може да се реши всеки проблем....напоследък обаче, като чели съм разколебана в това свое виждане....и дори аз незная как да реша проблема си. Говоря за такъв проблем който е от личен характер и естество. Казват, че когато мислиш върху нещо много дълго получявяш отговор и стигаш до решение, уви и това не помога. Чела съм, че когато се молиш много за нещо и в един момент си стигнал до там, че дори си спрял да се молиш, тогава господ е отговорил на молитвата ти и проблема ти ще бъде разрешен. Незная дали е така? Може би често подвластни на събития и емоции ние не разсъждаваме трезво и не решаваме правилно а действаме с емоция... Може би за някои проблеми няма решения сега и веднага или такива които да те задоволят, а решението е да извървиш пътя си... Може би не искаме да решим нещата така както ни се струва, че трябва да бъдат решени....толкова въпроси и отговори нахлувят в главата ми. И въпреки всичко за всеки проблем, човек и ситуация има различни решения, а кои са правилните? Един много голям и важен проблем за мен преди време се разреши със вяра и молитва, нищо друго не помогна, нищо друго не породи ефект. Принципно аз съм доста темпераментна и емоционална и често действам първосигнално и част от проблемите си съм решвала така, други пък са се провокирали по този начин. За други вид проблеми съм прилагала огромно търпение. Може би темата би била имала много голям ефект, ако всеки от нас споделя накой проблем или задачка, която е имал и е решил успешно, като посочи и своето Решение, своя метод. Считам, че опита е много важен и бил добър учител за всички нас. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Добромир Добавено Декември 1, 2007 Доклад Share Добавено Декември 1, 2007 Добромир, не говорим за рани, а за гнойни възпаления. Вътрешните рани кървят вътрешно... Но често един и същ мехлем помага и за открита рана, и за дълбок гнойник; за втория обаче е необходимо повече време... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Еси Добавено Декември 1, 2007 Доклад Share Добавено Декември 1, 2007 Еси, това е така, но важи за спокойните и весело - безгрижни потоци и за едно две красиви камъчета - вид наслагвания, избутани под формата на концентрации тук и там по хода на реката. Тук си говорим за напластявания, които задушават, запретяват и задържат нормалното течение на потока, а и са причина за намаляване на неговата чистота. Водата е стихия и не трябва да се подценява. Вода, в която е налично движението (не е замряло блато), бентове не търпи. Водата помита всичко което не е със здрава основа и заобикаля скалите. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Mindfield Добавено Декември 1, 2007 Доклад Share Добавено Декември 1, 2007 @Силвия СД: Проблемите не ги решавам само с конфронтация... Гледам с повече акъл и такт, както и също толкова важно с контакт с компетентни и отзивчиви хора А вътрешните проблеми -- страхове комплекси и пр., гледам предимно на подсъзнателно ниво да ги решавам -- чрез НЛП, чрез емоции и пр.. Резултатът досега е драматичен но доволен Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Декември 1, 2007 Доклад Share Добавено Декември 1, 2007 Както беше казано по-рано, решаването на един проблем започва с поемането на отговорност. В човекът има един скрит стремеж да прехвърля отговорността си на другите и на всичкото отгоре да ги обвинява за това. Така проблемът "вече не е наш и не е нужно да му обръщаме внимание". Разбира се това е механизъм за бягство от отговорност при който проблема се подтиска и в никакъв случай не се решава. За да решим един проблем е нужно първо да поемем отговорност за съществуването му и в последствие да положим усилия за неговото разрешаване. Разбира се нямам в предвид да поемаме отговорност за неща които въобще не зависят от нас. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
infinity1305 Добавено Декември 1, 2007 Доклад Share Добавено Декември 1, 2007 А вътрешните проблеми -- страхове комплекси и пр., гледам предимно на подсъзнателно ниво да ги решавам -- чрез НЛП, чрез емоции и пр.. Резултатът досега е драматичен но доволен Един без-емоционален поглед на проблема би показал и пътя към разрешаването му... си мисля аз... Така той ще бъде приет, и няма да ни се струва, че ни затиска... Като наблюдаване отстрани. Еси, това е така, но важи за спокойните и весело - безгрижни потоци и за едно две красиви камъчета - вид наслагвания, избутани под формата на концентрации тук и там по хода на реката. Тук си говорим за напластявания, които задушават, запретяват и задържат нормалното течение на потока, а и са причина за намаляване на неговата чистота. Водата е стихия и не трябва да се подценява. Вода, в която е налично движението (не е замряло блато), бентове не търпи. Водата помита всичко което не е със здрава основа и заобикаля скалите. До сухата пустиня достигат само "капки"... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Аделаида Добавено Декември 1, 2007 Доклад Share Добавено Декември 1, 2007 (edited) Както беше казано по-рано, решаването на един проблем започва с поемането на отговорност. В човекът има един скрит стремеж да прехвърля отговорността си на другите и на всичкото отгоре да ги обвинява за това. Така проблемът "вече не е наш и не е нужно да му обръщаме внимание". Разбира се това е механизъм за бягство от отговорност при който проблема се подтиска и в никакъв случай не се решава. За да решим един проблем е нужно първо да поемем отговорност за съществуването му и в последствие да положим усилия за неговото разрешаване. Разбира се нямам в предвид да поемаме отговорност за неща които въобще не зависят от нас. Отново съм съгласна с мнението на Станимир. Редактирано Декември 1, 2007 от Иво Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Донка Добавено Декември 1, 2007 Доклад Share Добавено Декември 1, 2007 За да решим един проблем е нужно първо да поемем отговорност за съществуването му и в последствие да положим усилия за неговото разрешаване. Разбира се нямам в предвид да поемаме отговорност за неща които въобще не зависят от нас. Има и още един аспект - проблемите изглеждат по различен начин на хората, които вземат участие в тях или ги наблюдават отстрани. Това, което за един изглежда начин за решаване на неговия проблем, за друг може би е създаване на нов проблем. За други отстрани е възможно всичко да изглежда странна и безмислена буря в чаша вода, а за други поучителна опитност.... В съответствие с различните гледни точки и решаването на проблема минава по различни пътища. И още един - вярвам в мъдростта на ситуацията - понякога е необходимо да оставим нещо да се случи, за да излезнат наяве маскировките, да се избистри смисълът на понятията, които използват различните хора. При всички случаи съм привърженик на прозрачността и фактите без коментар - старая се да оставям свободата всеки сам да си състави своята представа за проблема - без да съм зависима от това дали и доколко тази представа се покрива с моята лична. Напротив - радвам се да чуя всички гледни точки. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Багира Добавено Декември 1, 2007 Доклад Share Добавено Декември 1, 2007 Ето какво казва по въпроса един християнски психотерапевт: Проблемът за разграничаването на отговорността, която трябва да поемем, от тази, която не трябва да поемаме, е един от най-големите проблеми на човешкото съществуване. Д-р Морган Скот ПекИ аз уважавам много Морган Скот Пек! И считам, че при решаване на проблеми човек трябва да е наясно първо по този въпрос! Моята следваща стъпка обикновено също е тази: Един без-емоционален поглед на проблема би показал и пътя към разрешаването му... си мисля аз... Така той ще бъде приет, и няма да ни се струва, че ни затиска... Като наблюдаване отстрани. То ест гледам да "изляза" от проблема. Ако имам общо проблем с някого, гледам да го оставя между нас и да се опитам да направя така, че с "опонента" си да гледам в една посока, а не един срещу друг. И пак, във връзка с разделянето на отговорностите: този свят си има Управител и това не съм аз. И като така- опитвам се да направя каквото мога, и да приема, каквото дойде след това. Обаче доста ще се очудя, ако за някой друг тази информация се окаже полезна! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
infinity1305 Добавено Декември 2, 2007 Доклад Share Добавено Декември 2, 2007 (edited) Ето какво казва по въпроса един християнски психотерапевт: Проблемът за разграничаването на отговорността, която трябва да поемем, от тази, която не трябва да поемаме, е един от най-големите проблеми на човешкото съществуване. Д-р Морган Скот ПекИ аз уважавам много Морган Скот Пек! И считам, че при решаване на проблеми човек трябва да е наясно първо по този въпрос! Моята следваща стъпка обикновено също е тази: Един без-емоционален поглед на проблема би показал и пътя към разрешаването му... си мисля аз... Така той ще бъде приет, и няма да ни се струва, че ни затиска... Като наблюдаване отстрани. То ест гледам да "изляза" от проблема. Ако имам общо проблем с някого, гледам да го оставя между нас и да се опитам да направя така, че с "опонента" си да гледам в една посока, а не един срещу друг. И пак, във връзка с разделянето на отговорностите: този свят си има Управител и това не съм аз. И като така- опитвам се да направя каквото мога, и да приема, каквото дойде след това. Обаче доста ще се очудя, ако за някой друг тази информация се окаже полезна! Погрешно тълкуване на думите ми. Един без-емоционален поглед на проблема би показал и пътя към разрешаването му. Цитата е в отговор на мнение, и аз смятам, че е добре да се подхожда без-емоционално. Гнева никога не помага, нито отчаянието, нито усещането за безсилие - все производни на емоциите ни. Наблюдаване от страни - Възможно е да оставим гнева /например/ да отмине покрай нас, без да ни засяга. Като вятър, точно като вятър. Получава се с изчакване. Когато гнева отшуми, е по - лесно да се реши един проблем. Пак пример, не всички проблеми пораждат гняв. Не е излизане от проблема. По - скоро е - да го поканя на чашка, на раздумка Как по - просто да го обясня...? Редактирано Декември 2, 2007 от infinity1305 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Silviya Добавено Декември 2, 2007 Доклад Share Добавено Декември 2, 2007 И така - как решавате проблемите си - като ги замацвате от зрението си и бягате от тях, защото са болезнени за вас или като ги доразкривате напълно, въпреки болката и се опитвате да се изчистите от тях? Или с други думи криете ли се от страховете си и проблемите си или се стремите да се срещнете очи в очи с тях и да ги преодолеете? Онези засягащи материалното ти оцелявне...зависи докъде се простират желанията ти...колкото повече искаш, толкова повече проблеми си поставяш за решаване.Възможности винаги има, важен е избора. Колкото до онези лични, интимни страхове, създаващи проблеми...бягството няма да ги реши, само временно ще ги отложи.За да изчистиш болката , трябва да се изправиш очи в очи с източника и взаимно да се освободите и пречистите чрез поглъщане и трансформиране на болезнените моменти.Това е голямо изпитание, изискващо търпение,самонаблюдение и самопрецизиране.Но само чистите души излъчват любов. В чисто личен аспект, пребиваването ми тук в Америка, ме изправи пред много проблеми и изпитания, засягащи и материално оцеляване и душевно. Не съжалявам обаче за нито един миг прекаран тук, дори изпитвам известна носталгия по първите месеци от престоя ни, когато си обзаведохме скромния апартамент с мебели намерени на улицата, и дългите разходки до библиотеката, където единствено можех да ползвам компютър, за връзка със света, и да чета книги.Така оцелях душевно и сега нежно съзерцавам простичките неща които ме заобикалят. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Силвия СД Добавено Декември 2, 2007 Автор Доклад Share Добавено Декември 2, 2007 Да ви кажа един секрет. Когато се срещнеш очи в очи с това, което си определил като проблем, той изчезва. И виждаш, че всички страхове, всички така наречени от страхливците проблеми са една голяма лъжа. Няма проблеми! Няма страхове! ЛЪЖА СА! Измишльотина. Оправдание за слабостта. Желая ви от сърце да изживеете остатъка от живота си без страхове! Само така ще успеете да разберете какво е той! А животът е нищо друго, освен едно прекрасно вълшебство! Бъдете себе си! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Донка Добавено Декември 2, 2007 Доклад Share Добавено Декември 2, 2007 Един без-емоционален поглед на проблема би показал и пътя към разрешаването му. Цитата е в отговор на мнение, и аз смятам, че е добре да се подхожда без-емоционално. Гнева никога не помага, нито отчаянието, нито усещането за безсилие - все производни на емоциите ни. Наблюдаване от страни - Възможно е да оставим гнева /например/ да отмине покрай нас, без да ни засяга. Като вятър, точно като вятър. Получава се с изчакване. Когато гнева отшуми, е по - лесно да се реши един проблем. Пак пример, не всички проблеми пораждат гняв. Не е излизане от проблема. По - скоро е - да го поканя на чашка, на раздумка Как по - просто да го обясня...? Обяснила си ни го толкова просто и красиво, Инфинити! Благодаря! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Ани Добавено Декември 2, 2007 Доклад Share Добавено Декември 2, 2007 Цитат(Силвия СД @ Dec 1 2007, 06:34) * И така - как решавате проблемите си - като ги замацвате от зрението си и бягате от тях, защото са болезнени за вас или като ги доразкривате напълно, въпреки болката и се опитвате да се изчистите от тях? Или с други думи криете ли се от страховете си и проблемите си или се стремите да се срещнете очи в очи с тях и да ги преодолеете? Замацването и бягството от проблема изобщо не е решение, а напротив - задълбочоването му. Все едно да имаш трън в петата и да пиеш обезболяващи хапчета. Но общ алгоритъм за решаване на проблемите няма. Всеки проблем си е специфичен, както и всеки човек. Силвия СД Публикувано на Днес, 07:58 Да ви кажа един секрет. Когато се срещнеш очи в очи с това, което си определил като проблем, той изчезва. И виждаш, че всички страхове, всички така наречени от страхливците проблеми са една голяма лъжа. Няма проблеми! Няма страхове! ЛЪЖА СА! Измишльотина. Оправдание за слабостта. Ами ако имаш приспани проблеми или такива за които незнаеш? Между другото проблемите имат доста общо с бесовете, но те са в друга тема. infinity1305 Публикувано на Днес, 05:08 Гнева никога не помага, нито отчаянието, нито усещането за безсилие - все производни на емоциите ни. Според мен има проблеми, които могат да се решат точно по този начин. Понякога гневът и отчаянието могат да придадат неподозирани сили на човек. Например майка защитаваща детето си. Но проблемът между Силвия и Максим определено не е от тази категория. infinity1305 Публикувано на Днес, 05:08 Наблюдаване от страни - Възможно е да оставим гнева /например/ да отмине покрай нас, без да ни засяга. Като вятър, точно като вятър. Получава се с изчакване. Когато гнева отшуми, е по - лесно да се реши един проблем. Пак пример, не всички проблеми пораждат гняв. При 99% от ситуациите това върши работа, но както не всеки вятър отминава покрай нас без да ни засяга (има урагани), така и не всеки проблем търпи отлагане. Една черта, която е пагубна за нас българите е че обичаме да отлагаме проблемите , да ги приспиваме и постепенно да ги забравяме. Но те си съществуват и действат. Понякога бързото решение е по-добро. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Донка Добавено Декември 2, 2007 Доклад Share Добавено Декември 2, 2007 Сега си мисля,че преди да си зададем въпроса как да решаваме проблемите може би е по-разумно да си зададем друг: Как създаваме проблемите? Ако успеем да осъзнаем как сме създали един проблем, то той сигурно ще престане да бъде за нас такъв. Има и още една страна - дали не обичаме да имаме проблеми, които да решаваме, защото се чувстваме "мъртви" и ни е скучно ако нямаме проблеми. Тогава емоциите дават задачка на ума да ги създаде, за да ни съживи. Колкото до българите - аз имам по-различни впечатления - ние по-скоро сме склонни да виждаме проблеми навсякъде и да ги създаваме , ако не ги виждаме. Може би така крием ината и гордостта си - нежеланието да приемем света какъвто е и да видим доброто във всичко. Второто ни доста разпространено качество е да "помагаме" на другите да си решат техните проблеми (или по-скоро това, което ние считаме за техен проблем). Ако другите нахално смятат, че нямат проблеми, създаваме им ги съзнателно, за да имаме за какво да им помагаме. Може би така си помпим усещането за полезност и превъзходство. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
infinity1305 Добавено Декември 2, 2007 Доклад Share Добавено Декември 2, 2007 При 99% от ситуациите това върши работа, но както не всеки вятър отминава покрай нас без да ни засяга (има урагани), така и не всеки проблем търпи отлагане. Една черта, която е пагубна за нас българите е че обичаме да отлагаме проблемите , да ги приспиваме и постепенно да ги забравяме. Но те си съществуват и действат. Понякога бързото решение е по-добро. Аз не говоря за отлагане на проблема, а за успокояване стихията в нас. Една майка ще защити детето си, в нея се надига гняв заради възможността да му бъде навредено, но тя няма да го захвърли /на друга евентуална опастност/ за да тръгне да помита. Прибързаното вземане на решения обикновено поражда нов проблем. Една майка, която усеща опастност за своето дете е най - добрия стратег на света. Ръководи я любов, не гняв. Няма стратези, които действат необмислено, или с гняв, на момента. Аз съм съгласна със Силвия за нещо - болката, страха и проблемите са илюзия Всичко е плод на нашето съзнание, възприятия и не-подготвеност. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Добромир Добавено Декември 2, 2007 Доклад Share Добавено Декември 2, 2007 (edited) Аз не говоря за отлагане на проблема, а за успокояване стихията в нас. ...болката, страха и проблемите са илюзия Всичко е плод на нашето съзнание, възприятия и не-подготвеност. Стихията се успокоява сама, ако имаме правилно отношение към нея. Това обаче не е лесно при преобладаващата ни степен на осъзнатост; още по-трудно е да запазим душевно състояние, при което стихията да не възниква - или респективно, да не ни влияе още от самото начало, така че да няма нужда после да я успокояваме. Но повечето хора се молят за лек житейски път, а не за силно сърце, което да устоява на изпитанията.... Едно е дали проблемите са илюзия (доста спекулативен въпрос...); друго е кой има право да каже, че са илюзия. Според мен - само онзи, който и в най-тежки или екстремни ситуации продължава да излъчва спокойствие и вътрешно щастие, както и любов към всичко съществуващо. Дано да съществува такъв човек днес на планетата; засега само се надявам, че го има, чувам слухове от много места, но поне където е било възможно да се проверят, фактите като че ли говорят друго за съответните набедени величия... Редактирано Декември 2, 2007 от Добромир Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts
Join the conversation
You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.